Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
13
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
Намерени са
24488
резултата от
1653
текста в
25
страници с корен от думите : '
Божествен свят
'.
На страница
13
:
1000
резултата в
54
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато се отдава все повече и повече на този
свят
от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм.
Такива образи са полезни за окултното развитие. При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят. Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него.
Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм.
Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои. Издигайки се над самия себе си по описания начин, човек изживява действието на едно ангелско същество в неговото собствено същество. Когато си представи това като нещо самостоятелно така че то да има качествата, които бяха описани като откровение и като изпълване с духа, когато си представи това същество като нещо самостоятелно, което ни вдъхновява, тогава той стига до понятието за стоящите непосредствено над човека същества на третата ангелска йерархия. Така че можем да считаме първите същества над човека като онези, които направляват и ръководят всеки отделен, индивидуален човек.
към текста >>
В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния
свят
и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои.
По този начин аз Ви описах малко пътя, по който човек може да се издигне до първите същества, които стоят над него, така че да може да получи една представа за това. Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена, народи и т.н. Такива принадлежащи заедно човешки групи имат също едно ръководство, както отделният човек по описания начин. Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек.
В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои.
Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите. Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи.
към текста >>
Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен
свят
, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите.
Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек. В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои. Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство.
Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите.
Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи. Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или Архаи, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
към текста >>
Следователно можем да кажем: когато наблюдаваме онова, което заобикаля човека в духовния
свят
, което се намира така да се каже около човека като негов собствен ръководител, като негов индивидуален ръководител, когато наблюдаваме това, което живее там духовно, което царува невидимо и ни подбужда всъщност да вършим нашите безлични дела и да проявяваме нашето безлично мислене и чувствуване, тогава ние имаме първо съществата на Третата Йерархия.
Всички същества, които принадлежат на тази три класи на третата йерархия, притежават качествата, които Ви бяха охарактеризирали днес, всички те имат това, което тук бе наречено като Откровение и като вътрешно изпълване с духа. Това възприема, окултният поглед, когато може да се издигне до тези същества.
Следователно можем да кажем: когато наблюдаваме онова, което заобикаля човека в духовния свят, което се намира така да се каже около човека като негов собствен ръководител, като негов индивидуален ръководител, когато наблюдаваме това, което живее там духовно, което царува невидимо и ни подбужда всъщност да вършим нашите безлични дела и да проявяваме нашето безлично мислене и чувствуване, тогава ние имаме първо съществата на Третата Йерархия.
Окултният поглед възприема тези същества, за него те са действителности, обаче нормалното съзнание също се намира под тяхната власт, макар и това съзнание да не възприема Ангела; защото то стои под неговото ръководство, макар и несъзнателно. Така също човешките групи стоят под ръководството на техния Архангел, а времената, епохите и хората живее не в тези епохи стоят под ръководството на Духовете на времето.
към текста >>
Ние намираме тези Същества на третата йерархия в заобикаляния ни духовен
свят
така, както те бяха описани днес, в най-близкия до нас заобикалят ни духовен
свят
.
Ние намираме тези Същества на третата йерархия в заобикаляния ни духовен свят така, както те бяха описани днес, в най-близкия до нас заобикалят ни духовен свят.
Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които живеят всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества. Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество.
към текста >>
Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни
свят
духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека
свят
в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата.
Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които живеят всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества. Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество.
Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата.
А именно определени потомци на Архаите са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха. Ние ще се запознаем по-нататък с природните духове на Огъня или на Топлината. Така ние виждаме, че от Съществата, които представляват нашата връзка с най-близкия до нас по-висш свят като трета йерархия, са изпратени долу в царствата на елементите, във Въздуха, Водата, Земята, в газообразната, течната и твърдата материя определени същества, за да изпълняват там служби, за да работят сред елементите и функционират така да се каже като по-нисши потомци на Съществата на третата йерархия, като природни духове. Следователно можем да говорим за едно родство на природните духове със Съществата на третата йерархия.
към текста >>
Така ние виждаме, че от Съществата, които представляват нашата връзка с най-близкия до нас по-висш
свят
като трета йерархия, са изпратени долу в царствата на елементите, във Въздуха, Водата, Земята, в газообразната, течната и твърдата материя определени същества, за да изпълняват там служби, за да работят сред елементите и функционират така да се каже като по-нисши потомци на Съществата на третата йерархия, като природни духове.
Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество. Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата. А именно определени потомци на Архаите са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха. Ние ще се запознаем по-нататък с природните духове на Огъня или на Топлината.
Така ние виждаме, че от Съществата, които представляват нашата връзка с най-близкия до нас по-висш свят като трета йерархия, са изпратени долу в царствата на елементите, във Въздуха, Водата, Земята, в газообразната, течната и твърдата материя определени същества, за да изпълняват там служби, за да работят сред елементите и функционират така да се каже като по-нисши потомци на Съществата на третата йерархия, като природни духове.
Следователно можем да говорим за едно родство на природните духове със Съществата на третата йерархия.
към текста >>
2.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Опитахме се да охарактеризираме така наречените природни духове и след това се издигнахме до Съществата, които стоят непосредствено над човека в най-близкия по-висш
свят
, който можем да намерим изхождайки от нашия
свят
.
За да се запознаем със същността на духовните сили и същества, които действуват в различните природни царства и в небесните тела, ние трябва да се запознаем първо със самите тези духовни същества. Ние поста вихме вече едно начало на това запознаваме в първите три сказки.
Опитахме се да охарактеризираме така наречените природни духове и след това се издигнахме до Съществата, които стоят непосредствено над човека в най-близкия по-висш свят, който можем да намерим изхождайки от нашия свят.
Днес ние ще продължим това разглеждане и за целта трябва да свържем нещата с онова, което ни бе показано като път, по кой то можем първо да се издигнем до Съществата на третата йерархия. В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите. Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия.
към текста >>
Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни
свят
, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове.
Когато вървим по-нататък по този път, ние ще открием, че се възпитаваме да добием едно друго състояние на съзнанието, че се развиваме, и тогава може да започне ясновидското виждане на Съществата на третата йерархия. Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло. Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание. Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка.
Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове.
Ако искаме да охарактеризираме още по-точно това състояние, можем сега да кажем, че онзи, който се издига до това състояние в окултното развитие, вижда първо едно действително разделяне между неговото обикновено съзнание и това ново състояние на съзнанието. Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци. Това до което стига първо човек, е, че се научава да си спомня в обикновеното съзнание за това, което е изживял в това друго състояние на съзнанието.
към текста >>
Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг
свят
, света на, третата йерархия и на нейните потомци.
Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло. Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание. Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка. Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове. Ако искаме да охарактеризираме още по-точно това състояние, можем сега да кажем, че онзи, който се издига до това състояние в окултното развитие, вижда първо едно действително разделяне между неговото обикновено съзнание и това ново състояние на съзнанието.
Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци.
Това до което стига първо човек, е, че се научава да си спомня в обикновеното съзнание за това, което е изживял в това друго състояние на съзнанието.
към текста >>
Следователно можем, да различим точно една степен на окултното развитие на човека, при която той може да живее на смени в своето обикновено съзнание, при което вижда, чува и мисли както другите хора с нормално съзнание, и в другото състояние на съзнанието, което той може да произвежда по определен начин на воля, в което възприема това, което се намира в духовния
свят
на третата йерархия около него.
Следователно можем, да различим точно една степен на окултното развитие на човека, при която той може да живее на смени в своето обикновено съзнание, при което вижда, чува и мисли както другите хора с нормално съзнание, и в другото състояние на съзнанието, което той може да произвежда по определен начин на воля, в което възприема това, което се намира в духовния свят на третата йерархия около него.
И след това, когато се намира отново в своето обикновено съзнание, той може да си спомни това, което е изживял в другото, в ясновидското състояние, както си спомня за един сън, и може да разкаже за него, може да пренесе в обикновени понятия и идеи това, което е изживял в ясновидското състояние. Следователно когато един такъв ясновидец се набира в своето обикновено състояние на съзнанието и иска сам да знае нещо за духовния свят или да разкаже за него, той трябва да си спомни за това, което е изживял в своето друго, в ясновидското състояние на съзнанието. Един ясновидец, които се набира на тази степен на развитието, може да знае нещо само за онези същества, които описахме като Същества на третата йерархия и за техните потомци; той не знае първо нищо за още по-висши светове. Ако иска да знае нещо за степен на ясновидството.
към текста >>
Следователно когато един такъв ясновидец се набира в своето обикновено състояние на съзнанието и иска сам да знае нещо за духовния
свят
или да разкаже за него, той трябва да си спомни за това, което е изживял в своето друго, в ясновидското състояние на съзнанието.
Следователно можем, да различим точно една степен на окултното развитие на човека, при която той може да живее на смени в своето обикновено съзнание, при което вижда, чува и мисли както другите хора с нормално съзнание, и в другото състояние на съзнанието, което той може да произвежда по определен начин на воля, в което възприема това, което се намира в духовния свят на третата йерархия около него. И след това, когато се намира отново в своето обикновено съзнание, той може да си спомни това, което е изживял в другото, в ясновидското състояние, както си спомня за един сън, и може да разкаже за него, може да пренесе в обикновени понятия и идеи това, което е изживял в ясновидското състояние.
Следователно когато един такъв ясновидец се набира в своето обикновено състояние на съзнанието и иска сам да знае нещо за духовния свят или да разкаже за него, той трябва да си спомни за това, което е изживял в своето друго, в ясновидското състояние на съзнанието.
Един ясновидец, които се набира на тази степен на развитието, може да знае нещо само за онези същества, които описахме като Същества на третата йерархия и за техните потомци; той не знае първо нищо за още по-висши светове. Ако иска да знае нещо за степен на ясновидството.
към текста >>
Тази степен се състои в това, че тогава човек има не само две сменящи се състояния, едно обикновено нормално състояние на съзнанието и едно ясновидско състояние на съзнанието и следователно може да си спомня в обикновеното състояние на съзнанието за своите ясновидски изживявания, а когато е постигнал тази по-висока степен на ясновидството, той може да възприема духовни светове, духовни същества и духовни факти също когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието и гледа със своите очи нещата на външния
свят
.
Тази по-висока степен се произвежда благодарение на това, че човек продължава все повече нататък онези упражнения, които са описани в книгата "Как се добиват познания за висшите светове? ", че прави именно онези упражнения, които са описани там като наблюдение да речем на растенията, на животните и т.н. Следователно, когато човек продължава своите упражнения, той стига до една по-висока степен на ясновидството.
Тази степен се състои в това, че тогава човек има не само две сменящи се състояния, едно обикновено нормално състояние на съзнанието и едно ясновидско състояние на съзнанието и следователно може да си спомня в обикновеното състояние на съзнанието за своите ясновидски изживявания, а когато е постигнал тази по-висока степен на ясновидството, той може да възприема духовни светове, духовни същества и духовни факти също когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието и гледа със своите очи нещата на външния свят.
Тогава той може така да се каже да внесе ясновидството в своето обикновено състояние на съзнанието и може да вижда зад съществата, които го заобикалят във външния свят, навсякъде скритите като зад едно було по-дълбок и същества и сили.
към текста >>
Тогава той може така да се каже да внесе ясновидството в своето обикновено състояние на съзнанието и може да вижда зад съществата, които го заобикалят във външния
свят
, навсякъде скритите като зад едно було по-дълбок и същества и сили.
Тази по-висока степен се произвежда благодарение на това, че човек продължава все повече нататък онези упражнения, които са описани в книгата "Как се добиват познания за висшите светове? ", че прави именно онези упражнения, които са описани там като наблюдение да речем на растенията, на животните и т.н. Следователно, когато човек продължава своите упражнения, той стига до една по-висока степен на ясновидството. Тази степен се състои в това, че тогава човек има не само две сменящи се състояния, едно обикновено нормално състояние на съзнанието и едно ясновидско състояние на съзнанието и следователно може да си спомня в обикновеното състояние на съзнанието за своите ясновидски изживявания, а когато е постигнал тази по-висока степен на ясновидството, той може да възприема духовни светове, духовни същества и духовни факти също когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието и гледа със своите очи нещата на външния свят.
Тогава той може така да се каже да внесе ясновидството в своето обикновено състояние на съзнанието и може да вижда зад съществата, които го заобикалят във външния свят, навсякъде скритите като зад едно було по-дълбок и същества и сили.
към текста >>
Когато човек се е издигнал първо до първата степен на ясновидството, той може да използува само своето астрално тяло, за да вижда в духовния
свят
.
Ние се запитваме: какво е станало впрочем с един такъв ясновидец, който е дошъл в състояние, не само да си спомни за изживяванията на едно друго състояние на съзнанието, а които може да има опитности от ясновидско естество в своето всекидневно състояние на съзнанието?
Когато човек се е издигнал първо до първата степен на ясновидството, той може да използува само своето астрално тяло, за да вижда в духовния свят.
Следователно тялото, с което си служи човек, за да вижда в духовния свят при първата степен на ясновидството, това е астралното тяло; при втората степен на ясновидството, която току що бе описана сега, човек може да се научи да си служи със своето етерно тяло: благодарение на това той може да вижда в духовния свят също и тогава, когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието. Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия.
към текста >>
Следователно тялото, с което си служи човек, за да вижда в духовния
свят
при първата степен на ясновидството, това е астралното тяло; при втората степен на ясновидството, която току що бе описана сега, човек може да се научи да си служи със своето етерно тяло: благодарение на това той може да вижда в духовния
свят
също и тогава, когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието.
Ние се запитваме: какво е станало впрочем с един такъв ясновидец, който е дошъл в състояние, не само да си спомни за изживяванията на едно друго състояние на съзнанието, а които може да има опитности от ясновидско естество в своето всекидневно състояние на съзнанието? Когато човек се е издигнал първо до първата степен на ясновидството, той може да използува само своето астрално тяло, за да вижда в духовния свят.
Следователно тялото, с което си служи човек, за да вижда в духовния свят при първата степен на ясновидството, това е астралното тяло; при втората степен на ясновидството, която току що бе описана сега, човек може да се научи да си служи със своето етерно тяло: благодарение на това той може да вижда в духовния свят също и тогава, когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието.
Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия.
към текста >>
Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния
свят
, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия.
Ние се запитваме: какво е станало впрочем с един такъв ясновидец, който е дошъл в състояние, не само да си спомни за изживяванията на едно друго състояние на съзнанието, а които може да има опитности от ясновидско естество в своето всекидневно състояние на съзнанието? Когато човек се е издигнал първо до първата степен на ясновидството, той може да използува само своето астрално тяло, за да вижда в духовния свят. Следователно тялото, с което си служи човек, за да вижда в духовния свят при първата степен на ясновидството, това е астралното тяло; при втората степен на ясновидството, която току що бе описана сега, човек може да се научи да си служи със своето етерно тяло: благодарение на това той може да вижда в духовния свят също и тогава, когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието.
Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия.
към текста >>
И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за
божествен
остта на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване. Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот.
И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов.
Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо. Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство. Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата.
към текста >>
Но не само това: ние се научаваме да познаваме зад всичко това, което живее, един по-висш духовен
свят
, запознаваме се именно със съществата на Втората Йерархия.
Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо. Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство. Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата. Ние самите се чувствуваме там вътре в живите същества; научаваме се да живеем с растенията, с животните, да живеем с другите хора на тази втора степен на ясновидството.
Но не само това: ние се научаваме да познаваме зад всичко това, което живее, един по-висш духовен свят, запознаваме се именно със съществата на Втората Йерархия.
Необходимо е да си изясним тези понятия; защото изглежда само като една суха теория, когато само изброяваме, какви същества принадлежат към различните йерархии. Човек може да си състави една жива представа за това първо, което тъче и живее зад сетивния свят, само тогава, когато познава пътя, по който ясновидското съзнание прониква там.
към текста >>
Човек може да си състави една жива представа за това първо, което тъче и живее зад сетивния
свят
, само тогава, когато познава пътя, по който ясновидското съзнание прониква там.
Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство. Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата. Ние самите се чувствуваме там вътре в живите същества; научаваме се да живеем с растенията, с животните, да живеем с другите хора на тази втора степен на ясновидството. Но не само това: ние се научаваме да познаваме зад всичко това, което живее, един по-висш духовен свят, запознаваме се именно със съществата на Втората Йерархия. Необходимо е да си изясним тези понятия; защото изглежда само като една суха теория, когато само изброяваме, какви същества принадлежат към различните йерархии.
Човек може да си състави една жива представа за това първо, което тъче и живее зад сетивния свят, само тогава, когато познава пътя, по който ясновидското съзнание прониква там.
към текста >>
Когато се издигаме до тези йерархии, трябва да добием първо една представа за всичко онова, което стои на основата на заобикалящия ни
свят
, доколкото този заобикалящ ни
свят
има форми.
Сега при тези същества на втората йерархия отново можем да различим няколко категории, както при съществата на третата йерархия можахме да различим няколко категории. Обаче когато искаме да обгърнем с поглед разликите на тези категории, това става по-трудно, защото нещата стават все по-трудни, колкото повече се издигаме до по-висшите йерархии.
Когато се издигаме до тези йерархии, трябва да добием първо една представа за всичко онова, което стои на основата на заобикалящия ни свят, доколкото този заобикалящ ни свят има форми.
Както вече казах, за тази втора степен на ясновидството е важно само това, което живее, а не това, което ни се явява първо като лишено от живот. Важно е това, което живее, но това, което живее, има форми. Форми имат растенията, форми имат животните, форма има човекът. Когато ясновиждащият поглед се насочи с всички качества, които описахме днес, върху всичко, което има форма в заобикаля щата ни природа, и когато се абстрахира от всичко друго при същества и вижда само формите, когато разглежда следователно при растенията разнообразието от форми, също при животните и при човека, тогава този ясновиждащ поглед възприема от общността на съществата на втората йерархия онези, които наричаме Духове на Формата, Ексузиаи. Но при съществата на заобикалящата ни природа можем да обгърнем с поглед също и нещо друго освен формата.
към текста >>
Това изменение, тази смяна на формата изпъква за нас най-много при растителния
свят
, той подлежи най-много на метаморфози.
Важно е това, което живее, но това, което живее, има форми. Форми имат растенията, форми имат животните, форма има човекът. Когато ясновиждащият поглед се насочи с всички качества, които описахме днес, върху всичко, което има форма в заобикаля щата ни природа, и когато се абстрахира от всичко друго при същества и вижда само формите, когато разглежда следователно при растенията разнообразието от форми, също при животните и при човека, тогава този ясновиждащ поглед възприема от общността на съществата на втората йерархия онези, които наричаме Духове на Формата, Ексузиаи. Но при съществата на заобикалящата ни природа можем да обгърнем с поглед също и нещо друго освен формата. Ние знаем, че всичко, което живее, изменя своята форма в определено отношение, като расте.
Това изменение, тази смяна на формата изпъква за нас най-много при растителния свят, той подлежи най-много на метаморфози.
Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен свят, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на плода. Ние наблюдаваме растящото животно, растящия човек, накратко казано, наблюдаваме не само формата, каквато тя е в даден момент, а наблюдаваме развитието на живото същество. Когато се оставим да бъдем подбудени от това наблюдение на развитието на живото същество: как формите се променят, как те се намират в една жива метаморфоза..., тогава за ясновидския поглед на втората степен пред нас застава това, което наричаме категория на Духовете на Движението, Динамис. По-трудно е обаче да наблюдаваме една трета категория такива същества на втората йерархия. Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата.
към текста >>
Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен
свят
, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на плода.
Форми имат растенията, форми имат животните, форма има човекът. Когато ясновиждащият поглед се насочи с всички качества, които описахме днес, върху всичко, което има форма в заобикаля щата ни природа, и когато се абстрахира от всичко друго при същества и вижда само формите, когато разглежда следователно при растенията разнообразието от форми, също при животните и при човека, тогава този ясновиждащ поглед възприема от общността на съществата на втората йерархия онези, които наричаме Духове на Формата, Ексузиаи. Но при съществата на заобикалящата ни природа можем да обгърнем с поглед също и нещо друго освен формата. Ние знаем, че всичко, което живее, изменя своята форма в определено отношение, като расте. Това изменение, тази смяна на формата изпъква за нас най-много при растителния свят, той подлежи най-много на метаморфози.
Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен свят, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на плода.
Ние наблюдаваме растящото животно, растящия човек, накратко казано, наблюдаваме не само формата, каквато тя е в даден момент, а наблюдаваме развитието на живото същество. Когато се оставим да бъдем подбудени от това наблюдение на развитието на живото същество: как формите се променят, как те се намират в една жива метаморфоза..., тогава за ясновидския поглед на втората степен пред нас застава това, което наричаме категория на Духовете на Движението, Динамис. По-трудно е обаче да наблюдаваме една трета категория такива същества на втората йерархия. Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата. Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение.
към текста >>
Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем към света на растенията и при този
свят
на растенията да се възпитаме по-нататък.
Обаче това не може да стане моля Ви да вземете под внимание това, което ще кажа сега това не може да стане, ако спрем само при това, да наблюдаваме жестовете, израза на лицето на човека, неговата физиономия; с това всъщност се постига малко нещо. Трябва да преминем след това така окултното обучение на тази степен е най-рационално ние трябва да преминем след това към растенията.
Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем към света на растенията и при този свят на растенията да се възпитаме по-нататък.
Тогава ясновидски обученият човек може да има твърде интересни изживявания: Тогава ясновидски обученият човек ще може да почувствува дълбоко разликата между един лист на растение, който да речем расте изострено /рисунката а/, и един лист на растение, който има тази форма /б/; Между един цвят, който израства нагоре по този начин /в/, и един цвят, който се разтваря навън приблизително по този начин /г/. Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на пшеницата. Всичко това започва да говори така живо, както физиономията на един човек.
към текста >>
И когато това започва да говори така живо, както даже говори жестът на един човек; когато чувствуваме как цветът, който се разтваря навън, има нещо, като една ръка, която се обръща с вътрешната повърхност надолу, а с външната повърхност нагоре; когато след това намерим отново един цвят, който затваря своите листа нагоре, събира ги нагоре, както едно движение на ръката, при което две ръце се сгъват нагоре, когато чувствуваме по този начин в жеста, във физиономията на растителния
свят
и в цвета; в баграта на цвета чувствуваме нещо като една физиономия, тогава се оживява вътрешният окултен поглед, окултното възприятие и окултното разбиране, и ние познаваме тогава една трета категория същества на втората йерархия, която наричаме Духове на Мъдростта, Кириотетес.
И когато това започва да говори така живо, както даже говори жестът на един човек; когато чувствуваме как цветът, който се разтваря навън, има нещо, като една ръка, която се обръща с вътрешната повърхност надолу, а с външната повърхност нагоре; когато след това намерим отново един цвят, който затваря своите листа нагоре, събира ги нагоре, както едно движение на ръката, при което две ръце се сгъват нагоре, когато чувствуваме по този начин в жеста, във физиономията на растителния свят и в цвета; в баграта на цвета чувствуваме нещо като една физиономия, тогава се оживява вътрешният окултен поглед, окултното възприятие и окултното разбиране, и ние познаваме тогава една трета категория същества на втората йерархия, която наричаме Духове на Мъдростта, Кириотетес.
Това име е избрано като сравнение поради това, че както наблюдаваме един човек в израза на неговото лице, в неговата физиономия, в неговите жестове виждаме да се показва навън неговото духовно същество, неговата мъдрост, виждаме да се проявява това -, така чувствуваме ние, как духовни същества на втората йерархия проникват цялата природа и се изразяват в цялостната физиономия, в цялостния жест, в цялостната мимика на природата. Течаща вълнуваща се Мъдрост минава пълножизнено през всички същества, през всички царства на природата; и не само една общо течаща и вълнуваща се мъдрост, а тази течаща и вълнуваща се мъдрост е диференцирана в едно изобилие от духовни същества, в изобилието на Духовете на Мъдростта. Когато окултното съзнание се издига до тези Духове, това е първо най-висшата степен духовни Същества, до които стигаме по този начин.
към текста >>
3.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Същества в заобикалящия ни духовен
свят
.
Същества в заобикалящия ни духовен свят.
Духовните Същества, които възприемаме тогава, се делят също на три категории. Ние възприемаме първата категория предимно тогава, когато, както бе описано сега, се потопим в съществото на други хора или на по-висшите животни и се определяме чрез това. Важното не е това, което възприемаме в други хора или във висшите животни, а това, че по този начин се възпитаваме; и възприемаме зад хората и животните духовете, които принадлежат на едната категория на Първата Йерархия: Духовете на Волята или, както ги нарича западният езотеризъм, Престоли.
към текста >>
Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен
свят
, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума.
Ние възприемаме тогава същества, които не можем да охарактеризираме по друг начин, освен като кажем: те не се състоят от плът и кръв, също нито от светлина и въздух, а се състоят от това, което можем да възприемем само в самите нас, когато осъзнаваме, че имаме воля. Те се състоят от воля само по отношение на тяхната най-нисша субстанция. После, когато се възпитаме чрез това, че се потопяваме по описания начин също в по-нисши животни и обгръщаме с окултния поглед техния живот, или също когато се потопим в живота на растенията, но го разглеждаме не само така, както вече охарактеризирахме това вчера чрез жеста, чрез мимиката -, а когато станем едно с растенията и от растенията гледаме самите нас, тогава добиваме една опитност, едно изживяване, за което всъщност няма вече никакво истинско сравнение в света, който иначе познаваме. Най-добре добиваме едно сравнение за качествата на онези Същества, до които се издигаме като до Същества на втората категория на първата йерархия, добиваме една възможност да ги охарактеризираме, когато оставим да действува добре върху нашата душа онова, до което са стигнали сериозни, достойни хора, които са употребили много стъпки на техния живот, за да съберат в себе си мъдрост, които след много години на богато изживяване са събрали толкова мъдрост, че си казваме: когато такива хора изказват едно съждение, на нас ни говори не една лична воля, а ни говори самият живот, който се е събрал в тези хора в течение на години, на десетилетия и чрез който те са станали в известно отношение безлични.
Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен свят, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума.
В западния езотеризъм тези Същества се наричат Херувими. Извънредно трудно е да охарактеризираме съществата на тези по-висши категории, защото колкото повече се издигаме нагоре, толкова по-невъзможно става да приведем качества на обикновения живот, за да събудим една характеристика за висотата, величието, и възвишеността на Съществата на тези йерархии. Духовете на Волята, най-ниската категория следователно на първата йерархия, тях все още можем да охарактеризираме чрез това, че си казваме: ние се изясняваме, що е воля; защото воля е най-нисшата субстанция, от която те се състоят. Обаче ако вземем за сравнение само волята, каквато срещаме в обикновения живот при човека или при животните, ако вземем за сравнение само обикновените чувства и мисли на човека, ако вземем за сравнение това, което е взето от обикновеното човешко мислене, чувствуване и воление, би било невъзможно да охарактеризираме Съществата на втората категория на първата йерархия. Тук ние трябва да прибегнем до особени хора на живота, които са натрупали именно по описания начин поразяваща сила на мъдростта в тяхната душа.
към текста >>
Когато си представим един такъв поглед, или когато си представим, че един такъв мъдър човек е стигнал до там, не да ни говори думи само, а в звука и в особеното оцветение на неговите думи да ни даде впечатлението на богати опитности в живота, така че ние чуваме като един унтертон в това, което той казва, защото го дарява с определено "как" и от това "как" долавяме един
свят
на жизнени опитности, тогава ние отново добиваме едно чувство, каквото окултистът има, когато се издига до Серафимите.
И още по-трудно е да охарактеризираме онези Същества, които съставляват първата, най-висшата категория на първата йерархия и които се наричат Серафими. Би било възможно да си съставим една представа за впечатлението, което Серафимите правят върху окултния поглед, ако вземем следното сравнение от живота. Нека продължим сравнението, което току що употребихме. Наблюдаваме един човек, който в течение на десетилетия е натрупал изживявания, които са го довели до една поразявала мъдрост, и си представяме, че един такъв мъдър човек, от който говори безлична мъдрост на живота, че този човек е проникнал от своята безлична мъдрост на живота като с вътрешен огън цялото свое същество по такъв начин, че не е нужно да ни казва нищо, а е достатъчно само да застане пред нас и да изрази в своя поглед това, което десетилетията са му дали като мъдрост на живота: така щото погледът може да ни разкаже страдания и опитности на десетилетия и ние можем да имаме от погледа едно впечатление за това, така че този поглед говори както светът, който можем да изживеем.
Когато си представим един такъв поглед, или когато си представим, че един такъв мъдър човек е стигнал до там, не да ни говори думи само, а в звука и в особеното оцветение на неговите думи да ни даде впечатлението на богати опитности в живота, така че ние чуваме като един унтертон в това, което той казва, защото го дарява с определено "как" и от това "как" долавяме един свят на жизнени опитности, тогава ние отново добиваме едно чувство, каквото окултистът има, когато се издига до Серафимите.
Като един поглед, който е узрял при живота, и като десетилетия опитности говорят или като едно изречение, което е изказано така, че ние не чуваме само неговите мисли, а чуваме: когато е изказано с такова звучене изречението е извоювано в опитности на живота, то не е никаква теория, а е извоювано, изстрадано, преминало е в сърцето чрез сражения и победи в живота... когато чуваме всичко това чрез един унтертон, тогава добиваме едно понятие за впечатлението, което обученият окултност има, когато се издига до съществата, които наричаме Серафими.
към текста >>
При първата йерархия, която се състои от Престолите, Херувимите и Серафимите, имаме едно такова създаване, творение, че създаденото, сътвореното бива отделено; тук вместо себесъздаване имаме светосъздаване, създаване на светове; това, което произлиза от съществата на първата йерархия, става един отделен
свят
, един такъв самостоятелен
свят
, че това мирово явление показва дела, факти, също и когато съществата не остават при него.
При третата йерархия имаме откровение и изпълване с дух; при втората йерархия себесъздаване и възбуждане на живот.
При първата йерархия, която се състои от Престолите, Херувимите и Серафимите, имаме едно такова създаване, творение, че създаденото, сътвореното бива отделено; тук вместо себесъздаване имаме светосъздаване, създаване на светове; това, което произлиза от съществата на първата йерархия, става един отделен свят, един такъв самостоятелен свят, че това мирово явление показва дела, факти, също и когато съществата не остават при него.
Сега можем да се запитаме още: а какъв е собственият живот на тази първа йерархия? Собственият живот на Съществата на първата йерархия е такъв, че той възприема самия себе си, като прави да произлизат от него отделящи се същества. В създаването, в сътворението на самостоятелни същества лежи за тези Същества на първата йерархия тяхното вътрешно състояние на съзнанието, тяхното вътрешно изживяване. Можем да кажем: те гледат това, което създават и които се превръща в един свят; и имат себе си не като насочват погледа си в самите себе си, като гледат навън света, своите сътворения, своите създания. Създаването на същества, това е техният вътрешен живот; създаването на други същества, това е техния вътрешен живот; създаването на други същества, това е вътрешното изживяване на тези същества на първата йерархия.
към текста >>
Можем да кажем: те гледат това, което създават и които се превръща в един
свят
; и имат себе си не като насочват погледа си в самите себе си, като гледат навън света, своите сътворения, своите създания.
При третата йерархия имаме откровение и изпълване с дух; при втората йерархия себесъздаване и възбуждане на живот. При първата йерархия, която се състои от Престолите, Херувимите и Серафимите, имаме едно такова създаване, творение, че създаденото, сътвореното бива отделено; тук вместо себесъздаване имаме светосъздаване, създаване на светове; това, което произлиза от съществата на първата йерархия, става един отделен свят, един такъв самостоятелен свят, че това мирово явление показва дела, факти, също и когато съществата не остават при него. Сега можем да се запитаме още: а какъв е собственият живот на тази първа йерархия? Собственият живот на Съществата на първата йерархия е такъв, че той възприема самия себе си, като прави да произлизат от него отделящи се същества. В създаването, в сътворението на самостоятелни същества лежи за тези Същества на първата йерархия тяхното вътрешно състояние на съзнанието, тяхното вътрешно изживяване.
Можем да кажем: те гледат това, което създават и които се превръща в един свят; и имат себе си не като насочват погледа си в самите себе си, като гледат навън света, своите сътворения, своите създания.
Създаването на същества, това е техният вътрешен живот; създаването на други същества, това е техния вътрешен живот; създаването на други същества, това е вътрешното изживяване на тези същества на първата йерархия. Светосъздаване е техният външен живот, създаване на същества техният вътрешен живот.
към текста >>
В течение на еволюцията на човечеството различните религии и светогледи са избягвали поради това бих могъл да кажа с определена страхопочтителна предпазливост да говорят в ясни, припомнящи за сетивния
свят
представи за това, което съществува там горе над йерархиите.
Ние човеците имаме след това едно етерно тяло; вместо него тези същества имат като техен втори член Духове на Движението; вместо астралното тяло на човека тези същества имат, Духове на Мъдростта; вместо това, което ние човеците имаме като Сетивна душа, тези същества имат като техен четвърти член Престоли или Духове на Волята; вместо нашата Разсъдъчна душа тези същества имат като техен пети член Херувими; вместо нашата Съзнателна душа те имат Серафими. И както ние поглеждаме нагоре към онова, което постепенно ще си усвоим в бъдещите земни дни, така тези Същества гледат нагоре към това, което надвишава същността на йерархиите. Както ние говорим за нашия Манас, за нашето Буди и за нашето Атма или за нашите Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, така това Същество гледа нагоре от своя серафически член, както ние от нашата Съзнателна душа, към една първична духовност. Едвам там тези Същества имат нещо аналогично на това, което ние наричаме наш духовен вътрешен живот. Извънредно трудно е да събудим представи за това, което съществува там горе над йерархиите един вид като духовна същност на самите най-висши Духове.
В течение на еволюцията на човечеството различните религии и светогледи са избягвали поради това бих могъл да кажа с определена страхопочтителна предпазливост да говорят в ясни, припомнящи за сетивния свят представи за това, което съществува там горе над йерархиите.
Ако за да събудим една представа каквато тя живее в душата на окултиста, когато той насочва поглед към Серафимите, прибягнахме към такива средства, които срещаме само чрез аналогия при човека с богат опит на живота, всичко това, което срещаме при такива хора като чиста проява на техния живот, не е достатъчно за да охарактеризираме троичността, Троицата, която фигурира така да се каже над Серафимите като най-висше Същество като техен Манас, Буди и Атма.
към текста >>
Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия външен сетивен
свят
.
В течение на еволюцията на човечеството е спорило за съжаление, много върху предпазливите предчувствия, с които човешкият дух говорил за това, което съществува там горе в духовните области. За съжаление! Трябва да кажем, защото по-подходящо би било за човешкия дух да иска да охарактеризира една духовна Същност от такъв висш род с представи, които той си е изградил от обикновения живот чрез всякакви аналогии и сравнения, по-подходящо би било за човека, да иска да научи в дълбоко почитание все повече и повече, за да добие приблизителни представи за това, което се намира там горе.
Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия външен сетивен свят.
Естествено с такива понятия човек не може да охарактеризира даже приблизително възвишеното Същество, за което става дума тук, но той може, така да се каже да предизвика една представа за това, което не може да се каже, а което трябва да бъде обвито в една свещена тайна. Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките умствени понятия, които са добити при външния свят. Ето защо в редуващите се религии и светогледи хората са се опитвали да охарактеризират тези неща с тяхното предчувствие чрез това, че са прибягвали до това, което се издига над човека и е тайнствено вече във външната природа, използувайки го за характеристика или, по-добре казано, за наименование.
към текста >>
Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките умствени понятия, които са добити при външния
свят
.
В течение на еволюцията на човечеството е спорило за съжаление, много върху предпазливите предчувствия, с които човешкият дух говорил за това, което съществува там горе в духовните области. За съжаление! Трябва да кажем, защото по-подходящо би било за човешкия дух да иска да охарактеризира една духовна Същност от такъв висш род с представи, които той си е изградил от обикновения живот чрез всякакви аналогии и сравнения, по-подходящо би било за човека, да иска да научи в дълбоко почитание все повече и повече, за да добие приблизителни представи за това, което се намира там горе. Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия външен сетивен свят. Естествено с такива понятия човек не може да охарактеризира даже приблизително възвишеното Същество, за което става дума тук, но той може, така да се каже да предизвика една представа за това, което не може да се каже, а което трябва да бъде обвито в една свещена тайна.
Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките умствени понятия, които са добити при външния свят.
Ето защо в редуващите се религии и светогледи хората са се опитвали да охарактеризират тези неща с тяхното предчувствие чрез това, че са прибягвали до това, което се издига над човека и е тайнствено вече във външната природа, използувайки го за характеристика или, по-добре казано, за наименование.
към текста >>
Християнството се е опитало да намери едно наименование в редуването на Дух-
Свят
и, Син и Отец.
Древните египтяни са прибягнали за наименование до понятията за дете или син, за майка и баща, следователно до това, което се издига над от-делния човек.
Християнството се е опитало да намери едно наименование в редуването на Дух-Святи, Син и Отец.
Така щото можем да кажем: ние трябва да поставим на седмото място Дух-Святи, на осмото Сина и на деветото Отца. Следователно, когато разглеждаме с окултния поглед едно Същество, към което гледаме нагоре и чието най-горно съдържание изчезва за нас като в една свещена тайна и изпълнени с предчувствие казваме за него: Дух, Син и Отец..., когато разглеждаме едно такова същество с окултния поглед, ние казваме: както се отнасяме към човека, като го гледаме външно, както разглеждаме неговото физическо тяло като негов най-нисш член, така при едно такова същество когато, го разглеждаме така, че това разглеждане е аналогично на разглеждането на човека, ние имаме духа на формата пред нас, т.е. един дух, който си дава една форма, един формиран дух. Следователно ние би трябвало да гледаме към това, което при такива Същества е аналогично, подобно на физическото тяло на човека, към нещо оформено. Както във физическото тяло на човека като негов най-нисш член имаме нещо оформено, и както в това оформено, което в действителност, така както стои пред нас, то е само понятно една майя, една илюзия, но живее именно това, което е Дух на Формата, така е това, което ни се явява, когато насочваме поглед нагоре в мировото пространство и виждаме в мировото пространство една планета Меркурий, Венера, Марс, Юпитер -, външната форма на Духа на Формата, това, което принадлежи на Съществото, за което говорихме сега, както физическото тяло принадлежи на човека.
към текста >>
Така щото можем да кажем: ние трябва да поставим на седмото място Дух-
Свят
и, на осмото Сина и на деветото Отца.
Древните египтяни са прибягнали за наименование до понятията за дете или син, за майка и баща, следователно до това, което се издига над от-делния човек. Християнството се е опитало да намери едно наименование в редуването на Дух-Святи, Син и Отец.
Така щото можем да кажем: ние трябва да поставим на седмото място Дух-Святи, на осмото Сина и на деветото Отца.
Следователно, когато разглеждаме с окултния поглед едно Същество, към което гледаме нагоре и чието най-горно съдържание изчезва за нас като в една свещена тайна и изпълнени с предчувствие казваме за него: Дух, Син и Отец..., когато разглеждаме едно такова същество с окултния поглед, ние казваме: както се отнасяме към човека, като го гледаме външно, както разглеждаме неговото физическо тяло като негов най-нисш член, така при едно такова същество когато, го разглеждаме така, че това разглеждане е аналогично на разглеждането на човека, ние имаме духа на формата пред нас, т.е. един дух, който си дава една форма, един формиран дух. Следователно ние би трябвало да гледаме към това, което при такива Същества е аналогично, подобно на физическото тяло на човека, към нещо оформено. Както във физическото тяло на човека като негов най-нисш член имаме нещо оформено, и както в това оформено, което в действителност, така както стои пред нас, то е само понятно една майя, една илюзия, но живее именно това, което е Дух на Формата, така е това, което ни се явява, когато насочваме поглед нагоре в мировото пространство и виждаме в мировото пространство една планета Меркурий, Венера, Марс, Юпитер -, външната форма на Духа на Формата, това, което принадлежи на Съществото, за което говорихме сега, както физическото тяло принадлежи на човека. Когато един човек стои пред нас, тогава тази форма изразява за нас това, което живее в човека като по-висши членове, като етерно тяло, астрално тяло, Сетивна душа и т.н.; когато виждаме една планета, тази форма изразява за нас това, което съставлява формата на Духовете на Формата.
към текста >>
Ние стигаме до това, което царува във Вселената като проникващ всичко троичен
божествен
Живот, който си създава обвивки, тела в отделните планетни системи.
Ние стигаме до това, което царува във Вселената като проникващ всичко троичен божествен Живот, който си създава обвивки, тела в отделните планетни системи.
Както това, което живее в човека като Духовно Се бе, като Дух-Живот и като Човек-Дух /Манас, Буди, Атма/ си създава своите обвивки в Съзнателната душа, в Разсъдъчната душа, в Сетивната душа, в астралното, етерното и физическото тяло, така неподвижните звезди на планетните системи се движат през пространството като тела на божествените Същества. И когато разглеждаме живота на звездния свят, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на Божественото, на Бога въобще.
към текста >>
Както това, което живее в човека като Духовно Се бе, като Дух-Живот и като Човек-Дух /Манас, Буди, Атма/ си създава своите обвивки в Съзнателната душа, в Разсъдъчната душа, в Сетивната душа, в астралното, етерното и физическото тяло, така неподвижните звезди на планетните системи се движат през пространството като тела на
божествен
ите Същества.
Ние стигаме до това, което царува във Вселената като проникващ всичко троичен божествен Живот, който си създава обвивки, тела в отделните планетни системи.
Както това, което живее в човека като Духовно Се бе, като Дух-Живот и като Човек-Дух /Манас, Буди, Атма/ си създава своите обвивки в Съзнателната душа, в Разсъдъчната душа, в Сетивната душа, в астралното, етерното и физическото тяло, така неподвижните звезди на планетните системи се движат през пространството като тела на божествените Същества.
И когато разглеждаме живота на звездния свят, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на Божественото, на Бога въобще.
към текста >>
И когато разглеждаме живота на звездния
свят
, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на
Божествен
ото, на Бога въобще.
Ние стигаме до това, което царува във Вселената като проникващ всичко троичен божествен Живот, който си създава обвивки, тела в отделните планетни системи. Както това, което живее в човека като Духовно Се бе, като Дух-Живот и като Човек-Дух /Манас, Буди, Атма/ си създава своите обвивки в Съзнателната душа, в Разсъдъчната душа, в Сетивната душа, в астралното, етерното и физическото тяло, така неподвижните звезди на планетните системи се движат през пространството като тела на божествените Същества.
И когато разглеждаме живота на звездния свят, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на Божественото, на Бога въобще.
към текста >>
4.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре, към духовния
свят
, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия.
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре, към духовния свят, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия.
Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух. Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси. Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява.
към текста >>
И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях
свят
.
Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух. Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси. Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява.
И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят.
Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън.
към текста >>
Така в тези същества живее намиращият се над тях
свят
, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън.
Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси. Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява. И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят.
Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън.
към текста >>
Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния
свят
; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния
свят
; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност.
Следователно тези Същества не могат да скриват в тях нищо, което е продукт на тяхното мислене или чувствуване, защото всичко, което те си изработват в тяхната вътрешност, се показва веднага навън.
Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност.
Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава? Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество. Ако биха искали да излъжат, тогава би трябвало да развият в тяхната вътрешност нещо, което не е в съгласие с тяхното собствено същество. Всяка лъжа би била едно отричане на тяхната природа. Обаче това не означава нищо друго, освен едно заглушаване, едно унищожение на тяхното собствено същество.
към текста >>
Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния
свят
, който стои над тях.
Това, което Ви описах сега, отричането природата на съществата на третата йерархия, приемането на една друга природа, то е станало действително, станало е в течение на времето. Ние ще видим още в течение на тези сказки, защо трябваше да стане това; но първо искаме да обърнем вниманието върху това, че то е станало, че фактически между съществата на третата йерархия са се намерили такива, които са проявили желанието да имат в своята вътрешност изживявания, които не е нужно да изявяват навън, т.е. проявили са желанието да отрекат тяхната природа. Какво се е получили през това за тези същества? Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат никаква вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът.
Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния свят, който стои над тях.
Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят като възприятие, т.е. като откровение на тяхното собствено същество. С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън.
към текста >>
Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния
свят
като възприятие, т.е.
Ние ще видим още в течение на тези сказки, защо трябваше да стане това; но първо искаме да обърнем вниманието върху това, че то е станало, че фактически между съществата на третата йерархия са се намерили такива, които са проявили желанието да имат в своята вътрешност изживявания, които не е нужно да изявяват навън, т.е. проявили са желанието да отрекат тяхната природа. Какво се е получили през това за тези същества? Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат никаква вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът. Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния свят, който стои над тях.
Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят като възприятие, т.е.
като откровение на тяхното собствено същество. С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание?
към текста >>
Ангелите нямат никакъв собствен живот, техният собствен живот е откровение, той съществува за целия
свят
, и щом не изявяват самите себе си, в тяхната вътрешност просиява животът на по-висшите йерархии.
С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание? Когато обгърнем с поглед природата на Съществата на третата йерархия с откровението и изпълването с Дух, ние забелязваме тогава, че всъщност тези Същества са поставени напълно в служба на по-висшите йерархии, че те нямат всъщност никакъв собствен живот.
Ангелите нямат никакъв собствен живот, техният собствен живот е откровение, той съществува за целия свят, и щом не изявяват самите себе си, в тяхната вътрешност просиява животът на по-висшите йерархии.
Това, което накара определен брой от тях да отрекат своята природа, беше чувството на сила, чувството на самостоятелност, чувството на свобода. В определено време в даден брой от съществата на третата йерархия възникна подтикът, стремежът да не 6ъдат само зависими от Съществата на по-висшите йерархии, а да развият в самите себе си собствен живот. С това бе направено нещо извънредно много за планетната система, на която ние принадлежим; защото тези същества, които можем да наречем бунтовниците на третата йерархия, не извършиха нищо друго, нищо по-малко, освен да подготвят собствената самостоятелност на човека, възможността, човекът да може да развие един самостоятелен за себе си живот, който да не се изявява непосредствено навън, а който може да бъде един независим от външното откровение, от външната изява вътрешен живот.
към текста >>
Това, което съществува за тази последната, не е именно нищо друго, освен описанието на една майя, на една илюзия, и истината се намира едва зад тази майя, за щото истината е, че материалния
свят
е духовният
свят
.
Това, което можем да наблюдаваме в света на звездите, е пред окултния поглед нещо съвършено различно от това, което се представя за физическата астрономия.
Това, което съществува за тази последната, не е именно нищо друго, освен описанието на една майя, на една илюзия, и истината се намира едва зад тази майя, за щото истината е, че материалния свят е духовният свят.
в действителност материалният свят не съществува. Това, което хората наричат материален свят, е съвместното действие на сили на духовния свят.
към текста >>
в действителност материалният
свят
не съществува.
Това, което можем да наблюдаваме в света на звездите, е пред окултния поглед нещо съвършено различно от това, което се представя за физическата астрономия. Това, което съществува за тази последната, не е именно нищо друго, освен описанието на една майя, на една илюзия, и истината се намира едва зад тази майя, за щото истината е, че материалния свят е духовният свят.
в действителност материалният свят не съществува.
Това, което хората наричат материален свят, е съвместното действие на сили на духовния свят.
към текста >>
Това, което хората наричат материален
свят
, е съвместното действие на сили на духовния
свят
.
Това, което можем да наблюдаваме в света на звездите, е пред окултния поглед нещо съвършено различно от това, което се представя за физическата астрономия. Това, което съществува за тази последната, не е именно нищо друго, освен описанието на една майя, на една илюзия, и истината се намира едва зад тази майя, за щото истината е, че материалния свят е духовният свят. в действителност материалният свят не съществува.
Това, което хората наричат материален свят, е съвместното действие на сили на духовния свят.
към текста >>
Външният
свят
познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука.
С това ние се опитахме да опишем, как се ражда всъщност една такава планетна система.
Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука.
Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела. И за да разберат децата това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система. От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система. Напълно в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето. Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство.
към текста >>
5.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Вие забелязахте, обични приятели, че досега ние се приближихме до Съществата на тези йерархии, като навсякъде посочихме пътищата, по които окултното съзнание действително прониква до един вид възприятие, до един вид схващане на тези Същества, които в свръхсетивния
свят
стоят непосредствено или посредствено по-високо от човека.
От изнесените до сега сказки ще сте разбрали, че когато насочим поглед в планетната система, когато въобще насочваме поглед в звездното небе, ние имаме всъщност за физическия поглед само една майя, една илюзия пред себе си, една велика илюзия, и че стигаме до действителността едвам тогава, когато постепенно си създадем познания върху това, какво действува като духовни Същества в тези различни небесни тела. До сега за нашето разглеждане трябваше да се постараем да се запознаем с отделните духовни Същества, които действуват в мировото пространство, в звездните системи; с други думи: трябваше първо да се постараем да се запознаем с различните същества на трите стоящи над човека йерархии.
Вие забелязахте, обични приятели, че досега ние се приближихме до Съществата на тези йерархии, като навсякъде посочихме пътищата, по които окултното съзнание действително прониква до един вид възприятие, до един вид схващане на тези Същества, които в свръхсетивния свят стоят непосредствено или посредствено по-високо от човека.
Така ние се опитахме да вървим по един вътрешен, така да се каже по един мистично-езотеричен път, за да добием един вид представа, един вид чисто духовно-душевна представа върху характера на Съществата на по-висшите йерархии, така да се каже да проникнем от вътре навън и да покажем, как чрез съвместното действие на една двойственост в йерархиите на същинските нормални Същества на йерархиите и на луциферическите Същества на йерархиите възникват видимите за сетивата форми на звездите. Преди да пристъпим по-нататък в окултно-езотерично-мистичното разглеждане, в днешната сказка бих искал да потърся от една друга страна а именно от страната, която е дадена на обикновеното съзнание пътя, който след това отново се съединява с пътищата, по които вървяхме в предидущите сказки. Във всеки случай ние ще трябва да се позовем на някои неща, изнесени в миналите часове, когато разглеждаме този повече външен път, който изхожда от съществуващите за обикновеното съзнание факти.
към текста >>
И ето, че това отново е нещо трудно, защото този път имаме работа с растенията и не можем да обгърнем с поглед целия растителен
свят
на нашата планета.
Когато разглеждаме всички духовни същества, които описахме като съдържащи се в планетната система, ние трябва да считаме съвкупността на планетите като живото тяло на планетната система, а духовните същества като дух и душа на тази планетна система. А както видяхме цялостта на луните съставлява мъртвия труп, който планетната система влачи със себе си. А сега нека насочим окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно при нас върху Слънцето. По същия начин, както описахме това за цялостта на луните и на планетите, да се опитаме да добием едно впечатление от неподвижната звезда. Когато обърнем внимание на това, което добиваме като впечатление чрез силите, които действуват в неподвижна та звезда, ние отново можем да намерим нещо, което в самите земни отношение може да предизвика върху нас същото впечатление.
И ето, че това отново е нещо трудно, защото този път имаме работа с растенията и не можем да обгърнем с поглед целия растителен свят на нашата планета.
Обаче за сравнение е достатъчно, ако обгърнем с окултния поглед само определен брой растителни форми позволете ми да употребя този израз "окултен поглед" ако получим окултното впечатление от онова, което действува и живее в растенията. И когато оставим това да действува върху окултния поглед, то напомня за впечатлението, което сме получили от вътрешното развитие на неподвижната звезда.
към текста >>
Тази прилика съществува също, изразено при впечатленията, които растителният
свят
и неподвижната звезда правят върху човека.
Във всеки случай разликата става все по-голяма и по-голяма. Приликата между един човешки труп след смъртта и цялостта на луните е все пак нещо фрапиращо относно окултното впечатление.
Тази прилика съществува също, изразено при впечатленията, които растителният свят и неподвижната звезда правят върху човека.
Приликата явно съществува, но тя не е вече толкова голяма както между мъртвото човешко физическо тяло и цялостта на луните. Обаче приликата става по-голяма, ако сега предложим на окултния поглед още нещо особено, ако именно, след като сме получили впечатлението от определен брой растения в техни те форми, сега се абстрахираме също от тези растения, които сме наблюдавали с окултния поглед, от физическите растителни тела, и приложим онези средства, които практическият окултист прилага, когато той разглежда етерните тела на растенията. Следователно правим едно допълнително наблюдение. Ние сме си от белязали впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, след това търсим подобното, но все пак незадоволително впечатление, което получаваме от определен растения; ние отиваме по-нататък, абстрахираме се от външните форми на растенията и оставяме да действува върху нас само етерното тяло, което се намира в растението. Тогава приликата се повишава и става почти толкова голяма, както приликата между мъртвия физически труп на човека и цялостта на луните.
към текста >>
От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния
свят
, живеят там по-нататък.
Когато описваме една планетна система, трябва да поставяме най-нисшия член малко различно, трябва да кажем: една планетна система се състои от своите луни това е нейният труп -, от своите планети това е нейното физическо тяло и от всичко онова, диригент на което се оказва неподвижната система това е нейното етерно тяло. Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система живеят същества. Както човекът живее в своите обвивки /тела/, така съществата на по-висшите йерархии обитават в обвивката труп, във физическата обвивка и в етерната обвивка на планетната система. За астралното тяло /обвивка/ бих могъл да кажа ние не трябва първо да се грижим, него ние имаме чрез езотерично-окултния поглед, който е насочен навътре. Обаче още когато разглеждаме човешкия живот върху Земята, ще допуснете, че чрез този човешки живот това Вие знаете от досегашната елементарна Духовна наука се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които са в същност вредни, пречещи за живота.
От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък.
Така щото астралната сфера на една планета е изпълнена не само с това, което са нормалните субстанции на нейното душевно същество, а също от тези разливащи се астрални форми. И ако помислим само за всичко онова, което различните луциферически същества произвеждат като вредни сили, тогава бихте намерили в една планетна система извънредно много вредни астрални вещества. И, странно, окултният поглед, който има случай да наблюдава определено време живота на една комета, ни показва, че всичко, което представлява, комети и метеори въобще в нашата планетна система, се стреми постоянно да събере около себе си вредните астрални продукти в планетната система и да ги изнесе вън от планетната система. Ние ще видим и по-нататък в течение на сказките, как това се отнася особено за вредните астрални продукти на човека; обаче ние виждаме, че големите вредности, луциферическите вредности са изнесени навън от планетната система чрез кометите. Как става това изнасяне, за това бих искал да Ви дам още една представа в края на тази сказка.
към текста >>
Окултният поглед ни показва, че фактически там, където планетата изчезва за физическия поглед, тя се разпада, разлага се и поема сега пътя през един
свят
, който не е ограничен вътре в три те пространствени измерения; тя никак не съществува вътре в обикновения
свят
.
Физическата астрономия казва; кометата идва от някъде много далече. Когато началото на нещо не може да бъде проследено, тогава се казва именно: то идва от много далече. И така казва също физическата астрономия: кометата идва от някъде много далече и отново изчезва някъде много далече. Обаче поради това, че определени комети се връщат периодично, физическата астрономия не може да си представи друго нещо, освен, че тези комети, които идват от някъде много далече, минават през нашата система и отново изчезват; че те извървяват един много далечен път в мировото пространство и след това отново се връщат. Физическата астрономия не може да си представи това по друг начин.
Окултният поглед ни показва, че фактически там, където планетата изчезва за физическия поглед, тя се разпада, разлага се и поема сега пътя през един свят, който не е ограничен вътре в три те пространствени измерения; тя никак не съществува вътре в обикновения свят.
Тя фактически изчезва от едната страна и отново се явява от другата страна. Тя никак не съществува в междинните пространства: тя изчезва от едната страна и отново се образува от другата страна. Естествено това е една представа, с която физическата астрономия не знае да направи нищо, тъй като не може да помисли, че кометата, която отново се явява, не може да съществува междувременно. Антропософът трябва да знае да се справи вече с такива неща; Защото той знае, че например редуването на физическите тела в преражданията на човека образува в известно отношение едно цяло по отношение на силите и въпреки това връзката на тези тела не се вижда физически. Следователно, накратко казано, с изключение на някои малък брой комети, които имат действително удължени, елиптически пътища, по-голяма част от кометите са устроени така, че кометата идва от едната страна и изчезва от другата страна, и когато отново се връща, тя се е образувала именно отново. Защо?
към текста >>
6.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния
свят
, на свръхсетивния
свят
, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите.
Ще бъде добре, още в началото на днешната сказка да говорим върху това, доколко физическият Космос, физическата мирова система, която разгледахме вчера относно нейните части, поне относно отделните ней ни части, доколко този физически космос има въобще значение за човешкия възглед, за човешкото възприятие и познание. Вчера ние говорихме за живота на кометите, за живота на неподвижната звезда, за слънчевия живот, за живота на планетите и на луните. Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното.
Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите.
Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии.
към текста >>
Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен
свят
, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Космоса, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света.
Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии. А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности. Да, как биха се явили за едно такова същество нашите видими за нашите очи планетни другите небесни тела?
Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен свят, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Космоса, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света.
Защото да бъде човек ясновидец това не значи нищо друго, освен той да предизвика в себе си възможността да вижда света така, както едно такова същество вижда света. Следователно за ясновидското съзнание: също изчезват всъщност формите, тези светли форми на обикновено видимите за окото небесни тела, те вече не съществуват за едно такова съзнание, изчезват. Напротив ясновидското съзнание и следователно както казахме също съзнанието на един такъв посветен получава също едно впечатление от това, което отговаря на небесното физическо тяло. Ясновидското съзнание не може да възприема Луната, Марс, така както ги вижда един обитател на Земята, защото това би било виждано физически; но въпреки това ясновидското съзнание може да знае за това, което съществува като такива небесни тела. Сега аз бих искал да предизвикам във Вас една представа за това, как ясновидското съзнание знае за едно такова небесно тяло, за неговото устройство.
към текста >>
Напротив настоящият животински живот на Земята, също растителният живот и действието сред минералния
свят
не биха били особено възпрепятствува ни.
Когато наблюдаваме нашата земна луна, тогава ясновидското съзнание, което се е абстрахирало от всичко друго и наблюдава само Луната, има особеното впечатление, че външната физическа Луна изчезва и на нейно място се явява това, което прави едно впечатление, каквото имаме по отношение на един възпоменателен образ. Ние имаме впечатлението, че това, което иначе се явява на физическите очи което естествено съществува физически, обаче всичко физическо е именно майя, всъщност ни разказва за впечатлението от едно минало, както и възпоменателната представа ни разказва за едно минало. И когато оставим да действува върху нас това, което започва сега да ни разказва за едно минало, тогава впечатлението ни казва: ако това, което всъщност се явява пред нашия окултен поглед, както то се явява тук, би действувало, ако то не би било парализирано чрез други неща в неговия начин на действие, тогава чрез съседството на това, което възприемаме като Луна, нашата Земя въобще не би съществувала в нейната настояща форма. Луната ни разказва нещо за окултното съзнание, което не би трябвало да стане както то се представя, ако нашият земен живот въобще би трябвало да бъде възможен. Ако онова, което ни се представя тук, не би било парализирано бих могъл да кажа чрез други неща, тогава чрез това, което самата планета ни разказва по отношение на Луната, човекът например не би бил никак възможен в неговия настоящ живот.
Напротив настоящият животински живот на Земята, също растителният живот и действието сред минералния свят не биха били особено възпрепятствува ни.
Обаче определени същества от животинското и растителното царство биха имали други форми това ние познаваме непосредствено чрез силите, които действуват върху нас с пълна сила от Луната надолу, обаче по същество животинският и растителен живот биха били възможни върху нашата Земя, не обаче и човешкият живот. Следователно когато Луната застава по този начин пред нас, тя ни разказва за едно състояние, което, ако то би било действено, би изключило човешкия живот от Земята.
към текста >>
Видите ли, това четиричленно човешко същество се намира във физическия
свят
; Защото, което изброихме сега от човека, действува върху нас сред физическия
свят
.
Нека при разглеждането на отделните природни царства да изходим първо от човека. Вие знаете, че когато разглеждаме човека, ние говорим първо за това, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрал но тяло и от това, което наричаме Азовост, самия Аз. Това четиричленно човешко същество, къде се намира то първо за духовно-научното разглеждане?
Видите ли, това четиричленно човешко същество се намира във физическия свят; Защото, което изброихме сега от човека, действува върху нас сред физическия свят.
Сега нека преминем към животинския свят. Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен свят, както и при човека. В това не може да има никакво съмнение. Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло. Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта.
към текста >>
Сега нека преминем към животинския
свят
.
Нека при разглеждането на отделните природни царства да изходим първо от човека. Вие знаете, че когато разглеждаме човека, ние говорим първо за това, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрал но тяло и от това, което наричаме Азовост, самия Аз. Това четиричленно човешко същество, къде се намира то първо за духовно-научното разглеждане? Видите ли, това четиричленно човешко същество се намира във физическия свят; Защото, което изброихме сега от човека, действува върху нас сред физическия свят.
Сега нека преминем към животинския свят.
Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен свят, както и при човека. В това не може да има никакво съмнение. Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло. Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили.
към текста >>
Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен
свят
, както и при човека.
Нека при разглеждането на отделните природни царства да изходим първо от човека. Вие знаете, че когато разглеждаме човека, ние говорим първо за това, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрал но тяло и от това, което наричаме Азовост, самия Аз. Това четиричленно човешко същество, къде се намира то първо за духовно-научното разглеждане? Видите ли, това четиричленно човешко същество се намира във физическия свят; Защото, което изброихме сега от човека, действува върху нас сред физическия свят. Сега нека преминем към животинския свят.
Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен свят, както и при човека.
В това не може да има никакво съмнение. Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло. Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили. През време, когато човекът е жив, в него трябва да съществува един постоянен борец против разлагането на физическото тяло, а това е етерното тяло, което само окултното съзнание вижда действително.
към текста >>
Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия
свят
приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия
свят
без едно етерно тяло.
Това четиричленно човешко същество, къде се намира то първо за духовно-научното разглеждане? Видите ли, това четиричленно човешко същество се намира във физическия свят; Защото, което изброихме сега от човека, действува върху нас сред физическия свят. Сега нека преминем към животинския свят. Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен свят, както и при човека. В това не може да има никакво съмнение.
Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло.
Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили. През време, когато човекът е жив, в него трябва да съществува един постоянен борец против разлагането на физическото тяло, а това е етерното тяло, което само окултното съзнание вижда действително. Същото отношение съществува и при животното, така че трябва да му припишем едно етерно тяло във физическия свят. Понеже сме наясно, че фактите и нещата упражняват не само въздействия върху човека, а те се отразяват вътре в него, че те произвеждат нещо в него, което можем да наречем едно вътрешно отражение, затова приписваме на човека едно астрално тяло, окултният поглед възприема това астрално тяло.
към текста >>
Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия
свят
, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили.
Сега нека преминем към животинския свят. Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен свят, както и при човека. В това не може да има никакво съмнение. Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло. Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта.
Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили.
През време, когато човекът е жив, в него трябва да съществува един постоянен борец против разлагането на физическото тяло, а това е етерното тяло, което само окултното съзнание вижда действително. Същото отношение съществува и при животното, така че трябва да му припишем едно етерно тяло във физическия свят. Понеже сме наясно, че фактите и нещата упражняват не само въздействия върху човека, а те се отразяват вътре в него, че те произвеждат нещо в него, което можем да наречем едно вътрешно отражение, затова приписваме на човека едно астрално тяло, окултният поглед възприема това астрално тяло. Обаче точно същият е случаят и при животното. Докато например растението не издава никакъв вик, когато получава от вън едно впечатление, животното издава такъв вик, т.е.
към текста >>
Същото отношение съществува и при животното, така че трябва да му припишем едно етерно тяло във физическия
свят
.
В това не може да има никакво съмнение. Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло. Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили. През време, когато човекът е жив, в него трябва да съществува един постоянен борец против разлагането на физическото тяло, а това е етерното тяло, което само окултното съзнание вижда действително.
Същото отношение съществува и при животното, така че трябва да му припишем едно етерно тяло във физическия свят.
Понеже сме наясно, че фактите и нещата упражняват не само въздействия върху човека, а те се отразяват вътре в него, че те произвеждат нещо в него, което можем да наречем едно вътрешно отражение, затова приписваме на човека едно астрално тяло, окултният поглед възприема това астрално тяло. Обаче точно същият е случаят и при животното. Докато например растението не издава никакъв вик, когато получава от вън едно впечатление, животното издава такъв вик, т.е. едно такова външно впечатление се явява също като едно вътрешно изживяване. Окултният поглед ни учи, че това вътрешно изживяване е възможно само тогава, когато е на лице едно астрално тяло.
към текста >>
Обаче да се говори за един Аз при животното, когато оставаме сред явленията на физическия
свят
, това има най-много смисъл за определени модерни натурфилософи, които разсъждават чисто по аналогии.
Понеже сме наясно, че фактите и нещата упражняват не само въздействия върху човека, а те се отразяват вътре в него, че те произвеждат нещо в него, което можем да наречем едно вътрешно отражение, затова приписваме на човека едно астрално тяло, окултният поглед възприема това астрално тяло. Обаче точно същият е случаят и при животното. Докато например растението не издава никакъв вик, когато получава от вън едно впечатление, животното издава такъв вик, т.е. едно такова външно впечатление се явява също като едно вътрешно изживяване. Окултният поглед ни учи, че това вътрешно изживяване е възможно само тогава, когато е на лице едно астрално тяло.
Обаче да се говори за един Аз при животното, когато оставаме сред явленията на физическия свят, това има най-много смисъл за определени модерни натурфилософи, които разсъждават чисто по аналогии.
Обаче когато човек разсъждава само по аналогии, той може да твърди всичко възможно. Днес съществуват даже теософи, на които внушава особено уважение, когато един природоизследовател, който е станал известен в света, а именно Раул Франсе, приписва душа на растенията и тогава не прави разлика между това, което се нарича душа при животното и при растенията. Той намира именно, което е правилно, че съществуват определени растения, които, когато в близост до тях идва някое малко насекомо, така съединяват своите листа, че хващат и изяждат това насекомо. Един такъв повърхностен наблюдател си казва следователно: "Там, където в природата се явява външно фактът, който изглежда аналогичен на поглъщането на хранителни средства и на тяхното консумиране, там трябва да има нещо подобно както при съществата, които по вътрешен душевен подтик поглъщат тези неща и ги консумират. "Но аз познавам нещо, което също привлича малки същества, на което обаче не можем да припишем душа по начина на модерните натурфилософи.
към текста >>
Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг
свят
, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз.
Само окултното изследване ни довежда до аза на животните. Обаче този аз на животните не може вече да бъде намерен в същата област в която може да бъде намерен човешкият Аз.
Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг свят, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз.
И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин. Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително. Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват. Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо. Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно.
към текста >>
Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия
свят
, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза.
Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително. Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват. Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо. Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно. Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека.
Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза.
към текста >>
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен
свят
, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения
свят
, който е най-близо до сетивния
свят
.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят.
Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят.
към текста >>
Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един
свят
от свръхсетивно естество.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят.
Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество.
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното.
към текста >>
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия
свят
като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество.
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета.
към текста >>
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически
свят
.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят.
Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата.
към текста >>
"Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен
свят
.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия.
"Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят.
Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне.
към текста >>
Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия
свят
, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия
свят
и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното.
Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят.
Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното.
Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно.
към текста >>
Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния
свят
; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз.
Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно.
Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз.
И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>
И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален
свят
.
Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз.
И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия
свят
при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло!
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло!
Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме! Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло. Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм.
към текста >>
Именно затова, че в този физически
свят
растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме!
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло!
Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме!
Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло. Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот.
към текста >>
Така щото трябва да кажем: от растението във физическия
свят
съществуват само физическото тяло и етерното тяло.
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло! Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме!
Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло.
Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера.
към текста >>
Когато изследваме с окултния поглед онзи
свят
, т.е.
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло! Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме! Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло.
Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е.
когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън.
към текста >>
когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния
свят
нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния
свят
съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята.
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло! Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме! Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло. Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е.
когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята.
Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта.
към текста >>
При постепенното увяхване и умиране на растителния
свят
отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин.
Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта.
При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин.
Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън. Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта. Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно.
към текста >>
Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния
свят
със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта.
Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта. При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин. Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън.
Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта.
Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно. Този аз на растенията ние намираме отново по същия начин като един групов аз, като нещо, което принадлежи на цяла група растения имащи еднаква форма, както разгледахме това при груповия аз на животните, обаче ние напразно ще търсим този групов аз на растенията там, където намираме астралното тяло на растенията и груповия аз на животните. За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен свят; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един свят, който чувствуваме като още по-висш.
към текста >>
За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен
свят
; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един
свят
, който чувствуваме като още по-висш.
Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта. Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно. Този аз на растенията ние намираме отново по същия начин като един групов аз, като нещо, което принадлежи на цяла група растения имащи еднаква форма, както разгледахме това при груповия аз на животните, обаче ние напразно ще търсим този групов аз на растенията там, където намираме астралното тяло на растенията и груповия аз на животните.
За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен свят; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един свят, който чувствуваме като още по-висш.
Едвам в един такъв свят можем да намерим груповия Аз на растенията
към текста >>
Едвам в един такъв
свят
можем да намерим груповия Аз на растенията
Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно. Този аз на растенията ние намираме отново по същия начин като един групов аз, като нещо, което принадлежи на цяла група растения имащи еднаква форма, както разгледахме това при груповия аз на животните, обаче ние напразно ще търсим този групов аз на растенията там, където намираме астралното тяло на растенията и груповия аз на животните. За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен свят; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един свят, който чувствуваме като още по-висш.
Едвам в един такъв свят можем да намерим груповия Аз на растенията
към текста >>
И сега, когато проучим този
свят
, в който могат да бъдат намерени груповите азове на растенията, ние можем отново да му дадем едно име.
И сега, когато проучим този свят, в който могат да бъдат намерени груповите азове на растенията, ние можем отново да му дадем едно име.
Въпреки че в него се намират още много други неща, той може да бъде охарактеризиран за нас чрез това, че в него се намират груповите азове на растенията. Ние наричаме този свят имената не са нещо съществено тук свят на Девакана.
към текста >>
Ние наричаме този
свят
имената не са нещо съществено тук
свят
на Девакана.
И сега, когато проучим този свят, в който могат да бъдат намерени груповите азове на растенията, ние можем отново да му дадем едно име. Въпреки че в него се намират още много други неща, той може да бъде охарактеризиран за нас чрез това, че в него се намират груповите азове на растенията.
Ние наричаме този свят имената не са нещо съществено тук свят на Девакана.
към текста >>
При минерала имаме във физическия
свят
това лесно може да се разбере само физическото тяло.
При минерала имаме във физическия свят това лесно може да се разбере само физическото тяло.
Чрез това минералът се явява за нас като нещо неорганично, неживо; напротив, в света, в който са намират груповите азове на животните и астралните тела на растенията, имаме при минерала неговото етерно тяло. Но там не намираме още нищо от това, което да показва, че минералът проявява нещо като усещание. Въпреки това минералът също се оказва като нещо живо. Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле. Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот.
към текста >>
Така етерното тяло на минералния
свят
може да бъде намерено на астралното поле.
Но там не намираме още нищо от това, което да показва, че минералът проявява нещо като усещание. Въпреки това минералът също се оказва като нещо живо. Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле. Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот. Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле.
Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле.
Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално. Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка.
към текста >>
Когато се пренесем така да се каже окултно в същия
свят
, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният
свят
също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално.
Въпреки това минералът също се оказва като нещо живо. Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле. Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот. Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле. Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле.
Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално.
Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка. Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране.
към текста >>
В минералния
свят
съществото, създанието страда с напредващия земен процес.
Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние. Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва. Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство. Обаче онези същества, които са свързани със Земята и които принадлежат на Земята като астрално царство, не са изпитали приятно усещание чрез това, че трябваше да се превърнат в твърда материя за да може да бъде възможен минералният живот върху планетата. Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка.
В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес.
Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние. "Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание. Обаче когато ги четем въоръжени с окултния поглед, едвам тогава ние знаем: те дават много на най-простото сърце, обаче още повече на този, който може да възприема всичко, което се намира в тях, или поне много от него. Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
към текста >>
Стенанието и охкането на минералния
свят
, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка. В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес. Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние. "Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание. Обаче когато ги четем въоръжени с окултния поглед, едвам тогава ние знаем: те дават много на най-простото сърце, обаче още повече на този, който може да възприема всичко, което се намира в тях, или поне много от него.
Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
към текста >>
Същинският аз, действителният групов Аз на минералите трябва да бъде търсен в един по-висш
свят
, който наричаме висшия
свят
на Девакана.
Всичко това става в онези същества, които стоят на основата на минералното царство като астрално тяло и които намираме в Девакана, в света на Девакана.
Същинският аз, действителният групов Аз на минералите трябва да бъде търсен в един по-висш свят, който наричаме висшия свят на Девакана.
Едвам тук се намират груповите азове на минералите, на минералното царство. Вие трябва да се освободите напълно, обични приятели, от представата, да отъждествявате онова, което при едно същество наричаме, да речем, астрално тяло, със самия астрален свят. При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния свят, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/. Така както светът стои срещу нас, ние трябва да кажем: не трябва да отъждествяваме това, което намираме като отделни членове при съществата, със съответните светове, а трябва да свикнем именно да предполагаме различия при различните същества. Едно по-точно окултно разбиране показва напълно ясно това.
към текста >>
Вие трябва да се освободите напълно, обични приятели, от представата, да отъждествявате онова, което при едно същество наричаме, да речем, астрално тяло, със самия астрален
свят
.
Всичко това става в онези същества, които стоят на основата на минералното царство като астрално тяло и които намираме в Девакана, в света на Девакана. Същинският аз, действителният групов Аз на минералите трябва да бъде търсен в един по-висш свят, който наричаме висшия свят на Девакана. Едвам тук се намират груповите азове на минералите, на минералното царство.
Вие трябва да се освободите напълно, обични приятели, от представата, да отъждествявате онова, което при едно същество наричаме, да речем, астрално тяло, със самия астрален свят.
При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния свят, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/. Така както светът стои срещу нас, ние трябва да кажем: не трябва да отъждествяваме това, което намираме като отделни членове при съществата, със съответните светове, а трябва да свикнем именно да предполагаме различия при различните същества. Едно по-точно окултно разбиране показва напълно ясно това. Предварително трябва да търсим в една по-висша област на Девакана само груповите души на минералите. Така ние описахме отделните същества на различните природни царства в техните отношения към по-висшите светове и само това може да ни даде основата, за да търсим отношенията на тези различни природни царства към творящите и действуващите в света същества на йерархиите, както се запознахме с тях.
към текста >>
При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния
свят
, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/.
Всичко това става в онези същества, които стоят на основата на минералното царство като астрално тяло и които намираме в Девакана, в света на Девакана. Същинският аз, действителният групов Аз на минералите трябва да бъде търсен в един по-висш свят, който наричаме висшия свят на Девакана. Едвам тук се намират груповите азове на минералите, на минералното царство. Вие трябва да се освободите напълно, обични приятели, от представата, да отъждествявате онова, което при едно същество наричаме, да речем, астрално тяло, със самия астрален свят.
При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния свят, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/.
Така както светът стои срещу нас, ние трябва да кажем: не трябва да отъждествяваме това, което намираме като отделни членове при съществата, със съответните светове, а трябва да свикнем именно да предполагаме различия при различните същества. Едно по-точно окултно разбиране показва напълно ясно това. Предварително трябва да търсим в една по-висша област на Девакана само груповите души на минералите. Така ние описахме отделните същества на различните природни царства в техните отношения към по-висшите светове и само това може да ни даде основата, за да търсим отношенията на тези различни природни царства към творящите и действуващите в света същества на йерархиите, както се запознахме с тях.
към текста >>
7.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В нашето последно разглеждане обърнахме намеквайки вниманието, върху това, какво е отношението на духовните сили, които действуват в съществата на природните царства на Земята, към това, което виждаме във външния
свят
.
В нашето последно разглеждане обърнахме намеквайки вниманието, върху това, какво е отношението на духовните сили, които действуват в съществата на природните царства на Земята, към това, което виждаме във външния свят.
Днес искаме да си припомним накратко, как това е било изпълнено, защото се явява необходимо да осветлим още по-точно тези неща, които съставляват една съществена част на нашата тема; Защото, те ще ни доведат до това, в което нашите сказки трябва да достигнат своята върхова точка: до едно обхващане на живото съвместно действие на съществата на различните йерархии и на техните потомци в небесните тела и природните царства. Ние обяснихме, че при човека и четирите членове на неговото същество действуват на физическото поле:
към текста >>
След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия
свят
на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите.
Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. По-нататък показахме, че при животното на физическото поле действуват главно неговите три члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а напротив груповият аз се намира и действува на астралното поле. По -нататък видяхме, че при растенията на физическото поле действуват физическото тяло и етерното тяло, на астралното поле тяхното астрално тяло и в света на Девакана техният групов аз.
След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия свят на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите.
Сега искаме да разгледаме по-точно, какво означава в действителност всичко това. До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето действие. От това виждаме, че окултната наука не може да припише на животното на физическото поле, един аз. Тя не отрича, че животното има аз, но казва, че това, което можем да считаме като аз при животното, може да бъде намерено едвам на астралното поле.
към текста >>
До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен
свят
, не намира при животното във физическия
свят
това, което още намира при човека във физическия
свят
: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния
свят
и има там опорната точка на своето действие.
Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. По-нататък показахме, че при животното на физическото поле действуват главно неговите три члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а напротив груповият аз се намира и действува на астралното поле. По -нататък видяхме, че при растенията на физическото поле действуват физическото тяло и етерното тяло, на астралното поле тяхното астрално тяло и в света на Девакана техният групов аз. След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия свят на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите. Сега искаме да разгледаме по-точно, какво означава в действителност всичко това.
До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето действие.
От това виждаме, че окултната наука не може да припише на животното на физическото поле, един аз. Тя не отрича, че животното има аз, но казва, че това, което можем да считаме като аз при животното, може да бъде намерено едвам на астралното поле.
към текста >>
На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския
свят
човешките душевни способности като такива.
На един човек, който наблюдава безпристрастно нещата, не ще му хрумне да отрече на животинското царство ума, даже разума. Достатъчно е само човек да си изясни такива факти като този, че в неговото развитие човечеството е стигнало сравнително късно, изхождайки от неговия културен процес, до изнамирането на хартията. В историческите описания това изнамиране на хартията се изтъква като едно велико постижение на човешкия ум, и в известно отношението е също един признак на човешкия прогрес. Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия. Така щото можем да кажем; това, което тук човекът произвежда чрез своя ум, то съществува вече далече, далече надолу в животинското царство.
На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския свят човешките душевни способности като такива.
Даже в областта на Окултизма ние сме убедени, че умът и разумът действуват много по-сигурно, по-прецизно при животните отколкото в човека. Същественото, за което се касае е, че въз физическия свят при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически свят, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието. Когато имаме едно същество принадлежащо на някоя животинска група, ние знаем, че просто чрез вида, на който принадлежи това животно, е определен кръгът на неговото развитие, следователно това развитие става по един напълно различен начин отколкото при човека. Когато насочим поглед върху кръга на животинското царство, ние намираме в животинския свят най-разнообразните форми, които се различават твърде много едни от други, съвършено по друг начин отколкото да речем човешките раси се различават едни от други. Без съмнение ние намираме по лицето на Земята също едно голямо различие между човешките раси, обаче сравнете с това голямата разлика на животните от по-несъвършените до по-съвършените и веднага ще забележите, колко голяма разлика съществува в животинското царство, разлика, която е напълно друга в сравнение с тази между човешките раси.
към текста >>
Същественото, за което се касае е, че въз физическия
свят
при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически
свят
, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието.
В историческите описания това изнамиране на хартията се изтъква като едно велико постижение на човешкия ум, и в известно отношението е също един признак на човешкия прогрес. Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия. Така щото можем да кажем; това, което тук човекът произвежда чрез своя ум, то съществува вече далече, далече надолу в животинското царство. На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския свят човешките душевни способности като такива. Даже в областта на Окултизма ние сме убедени, че умът и разумът действуват много по-сигурно, по-прецизно при животните отколкото в човека.
Същественото, за което се касае е, че въз физическия свят при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически свят, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието.
Когато имаме едно същество принадлежащо на някоя животинска група, ние знаем, че просто чрез вида, на който принадлежи това животно, е определен кръгът на неговото развитие, следователно това развитие става по един напълно различен начин отколкото при човека. Когато насочим поглед върху кръга на животинското царство, ние намираме в животинския свят най-разнообразните форми, които се различават твърде много едни от други, съвършено по друг начин отколкото да речем човешките раси се различават едни от други. Без съмнение ние намираме по лицето на Земята също едно голямо различие между човешките раси, обаче сравнете с това голямата разлика на животните от по-несъвършените до по-съвършените и веднага ще забележите, колко голяма разлика съществува в животинското царство, разлика, която е напълно друга в сравнение с тази между човешките раси. От къде иде това? Ние се приближаваме до един отговор на този въпрос, ако се запитаме: кое произвежда различните групи на животинското царство, различните видове, които намираме характерно разпределени по лицето на Земята?
към текста >>
Когато насочим поглед върху кръга на животинското царство, ние намираме в животинския
свят
най-разнообразните форми, които се различават твърде много едни от други, съвършено по друг начин отколкото да речем човешките раси се различават едни от други.
Така щото можем да кажем; това, което тук човекът произвежда чрез своя ум, то съществува вече далече, далече надолу в животинското царство. На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския свят човешките душевни способности като такива. Даже в областта на Окултизма ние сме убедени, че умът и разумът действуват много по-сигурно, по-прецизно при животните отколкото в човека. Същественото, за което се касае е, че въз физическия свят при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически свят, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието. Когато имаме едно същество принадлежащо на някоя животинска група, ние знаем, че просто чрез вида, на който принадлежи това животно, е определен кръгът на неговото развитие, следователно това развитие става по един напълно различен начин отколкото при човека.
Когато насочим поглед върху кръга на животинското царство, ние намираме в животинския свят най-разнообразните форми, които се различават твърде много едни от други, съвършено по друг начин отколкото да речем човешките раси се различават едни от други.
Без съмнение ние намираме по лицето на Земята също едно голямо различие между човешките раси, обаче сравнете с това голямата разлика на животните от по-несъвършените до по-съвършените и веднага ще забележите, колко голяма разлика съществува в животинското царство, разлика, която е напълно друга в сравнение с тази между човешките раси. От къде иде това? Ние се приближаваме до един отговор на този въпрос, ако се запитаме: кое произвежда различните групи на животинското царство, различните видове, които намираме характерно разпределени по лицето на Земята?
към текста >>
Доколкото имаме работа с истинските Духове на Движението, тяхното непосредствено действие идва от планетите на нашата планетна система; Обаче всичко това, което тези духовни Същества произвеждат от планетите, принадлежи естествено на свръхсетивния, на невидимия
свят
като такъв.
Така ние трябва да правим разлика между потомците на нормалните Духове на Движението и луциферическите Духове на Движението. Но сега още нещо! Сега естествено ние ще зададем въпроса: къде се намират сега нормалните Духове на Движението, които през време на старата Лунна епоха дадоха на човека неговото астрално тяло? Следователно, онези, които бяха достигнали целта на тяхното развитие в онова време, което изтече при преминаването на старото Лунно състояние в сегашното Земно състояние, тези напълно узрели Духове на Движението, къде се намират те? Също и тези Духове на Движението имат особеността, че са избрали тяхното обиталище или по-добре казано, опорната точка на тяхното действие на планетите на нашата планетна система, така че те не действуват пряко като Духове на Движението от Слънцето, където имат своето събирателно място, а изпращат първо техните лъчи към планетите и от там действуват обратно върху Земя та.
Доколкото имаме работа с истинските Духове на Движението, тяхното непосредствено действие идва от планетите на нашата планетна система; Обаче всичко това, което тези духовни Същества произвеждат от планетите, принадлежи естествено на свръхсетивния, на невидимия свят като такъв.
Само самите следствия се проявяват на Земята, действията възникват на Земята. Следователно, какво правят за човека тези Духове на Движението, които някога на Луната му подариха неговото астрално тяло отделяйки го от тяхната собствена субстанция? Това астрално тяло се съдържаше като едно семе, като един зародиш в земното битие и след като старата Луна изчезна и измина едно междинно време и Земята отново се образува, тогава това астрално тяло отново се разви от зародиша. Обаче Духовете на Движението се бяха развили по-нататък до една по-висша дейност. За техните потомци ние знаем, че те станаха групови души на животните; за онези, които се бяха разбунтували срещу тях, знаем, че те съдействуваха за създаване диференцирането на човешките раси.
към текста >>
8.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия
свят
от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален
свят
, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия
свят
на Девакана.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство.
Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана.
По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите. Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми.
към текста >>
Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия
свят
, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния
свят
, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство. Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана. По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека.
Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите.
Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала.
към текста >>
Така за минералното царство това, което е обхванато в един
свят
при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство. Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана. По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите.
Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове.
Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата.
към текста >>
Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният
свят
ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа.
По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите. Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми.
Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа.
Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата. Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии. Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата.
към текста >>
Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия
свят
; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните.
Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии. Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата. Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци. Сега стигаме до това, което трябва да считаме като втори член на едно същество на минералното царство, до така нареченото етерно тяло.
Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия свят; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните.
И вчера ние видяхме: той няма нужда да предприема нещо друго със своята душа, освен онова, което е необходимо, за да намери груповите азове на животните. Със същите състояния на съзнанието, с които възприема груповите азове на животните, той намира също астралните те ла на растенията и това, което стои като етерно тяло на основата на минерала. Ние видяхме, че за целта трябва да се издигнем с нашето наблюдение до областта на планетите на нашата планетна система; следователно при нашата планетна система до онези планети, които съществуват вън от Земята. И ние показахме, как така да се каже непосредствено от тези планети, от местата на тези планети действуват съответните сили, които се проявяват в груповите азове на животните, в астралните тела на растенията.
към текста >>
Когато виждаме това вещество непосредствено във физическия
свят
, то е обаче едно мъртво вещество, но за мировото пространството не е мъртво, поне за пространството на планетите то е нещо, което принадлежи на неговия живот, което излъчва живота на планетната система.
Така следователно ние имаме принципа, чрез който е оживотворен минералът, не на физическото поле, не трябва да го търсим в областта, която нашата Земя непосредствено ни предлага, а в жизнените течения, които се разливат надолу от планетите. Във всеки случай този принцип е подбуден от Слънцето, но се разлива непосредствено именно от планетите и прониква живо нашата планета Земя, за да проникнат с техните потомци, етерните природни духове, за които говорихме, онова, което е форма: Така щото следователно онова, което е форма, има вътрешност; с други думи казано, формата на минерала, която произхождаща единствено от физическото поле не е проницаема, а ни оказва съпротивление. Ако в минерала не би действувало нищо друго освен това, което е действено на физическото поле, тогава ние бихме възприемали от минерала само формата: Обаче тази форма е изпълнена с вътрешност. Минералът все пак има вътрешност, той има вътрешността на различните минерални вещества. Той има не само форма, има материя, има вещество.
Когато виждаме това вещество непосредствено във физическия свят, то е обаче едно мъртво вещество, но за мировото пространството не е мъртво, поне за пространството на планетите то е нещо, което принадлежи на неговия живот, което излъчва живота на планетната система.
Както човешкият или животинският организъм отделя да речем също твърди продукти, ноктите например, така бива отделено минералното вещество. Обаче действуващите сили, чрез които то бива отделено, не трябва да се търсят на самата Земя, и затова те ни се явя ват мъртви за Земята. Тези жизнени течения, тези жизнени сили, това етерно естество трябва да бъде търсено разливащо се надолу от отделните планети. И както при разглеждането груповите азове на животните можахме да кажем, груповите азове създават в същност само общи форми, които биват специализирани по-нататък, така също трябва да кажем: жизнените течения, които се разливат надолу от различните планети и проникват всестранно Земята, те не създават за минералите формите, защото тези форми са създадени от Духовете на Формата, обаче тези течения проникват минералите с вътрешност. Но първо така, че тази вътрешност дава определени главни типове, главни вътрешности, главни вещества, като всяко едно от тези вещества е свързано с определено течение, което излиза от една планета.
към текста >>
Ние трябва да се издигнем така да се каже само с един
свят
по-горе, когато искаме да разгледаме това, което принадлежи на минералното царство като астрално тяло.
Ние трябва да се издигнем така да се каже само с един свят по-горе, когато искаме да разгледаме това, което принадлежи на минералното царство като астрално тяло.
В целия смисъл на нашето разглеждане ще Ви бъде ясно, че както трябваше да се издигнем от астралното тяло на растенията до техния групов аз, от планетите до Слънцето, до неподвижната звезда така също, когато преминаваме от етерното тяло към астралното тяло при минералното царство трябва да се издигнем отново до неподвижната звезда. Това значи, можем да разберем, как окултният поглед ни казва, че астралното естество на минерала действува в редица духовни същества на йерархиите от онова, което е възприемаемо непосредствено от Слънцето, от това, което наричаме Духове на Мъдростта или което е свързано със сферата на тези Духове на Мъдростта. Следователно тук трябва да включим също всичко, което представлява потомци на Духовете на Мъдростта. Това, което действува тук в минерала, се показва на окултното изследване разделено, вън от минерала. Но то се показва така, че във всеки случай животът който сега бе описан като намиращ се в минерала, като етерно естество на минерала е изтласкано вътре в него от вън.
към текста >>
И сега не е трудно да видим във външното състояние на нещата, които срещаме във физическия
свят
, един символ за една дълбока окултна връзка.
Ето защо от Луната не може да се разлива никаква собствена физическа светлина, а е отразена само светлината, която иде от Слънцето. На Луната са се настанили напълно нормални Духове на Мъдростта като чрез една пожертвуване, за да снабдяват от там Земята с необходимите течения, които държат равновесието срещу луциферическите течения идващи от Слънцето. Ето защо от Луната е изключена собствената светлина.
И сега не е трудно да видим във външното състояние на нещата, които срещаме във физическия свят, един символ за една дълбока окултна връзка.
От Слънцето ни идва собствена светлина на това Слънце, от Луната не; и отразената светлина, която ни идва от Луната и на която носител е Луцифер, Луцифер Фосфорос -, ни показва, че тази светлина е изключена от Луната. Това, което е Луцифер, може да ни се яви само благодарение на това в един образ, в една майя /илюзия/, от Луната, че е отразена слънчевата светлина. Следователно, когато например лунният сърп отразява слънчева светлина, тогава на Луната няма първо нищо от луциферически Духове на Мъдростта, а това, което се разлива от Слънцето от страна на луциферически те Духове на Мъдростта, е отразено като светлина. Когато насочим окултния поглед към Луната нагоре, тогава изчезва това, което физическият поглед вижда, тогава изчезва светещият лунен сърп, защото той съществува само за физическите очи; обаче на мястото, където, се намира лунният сърп, там на окултния поглед се показва действителната Същност, която стои на основата на светлината в Космоса, показва ни се образът на Луцифер, обаче като един отразен образ. Представете си следователно образа на Луцифер за окултния поглед поставен на мястото на лунния сърп, тогава трябва да кажете: тази Луна дължи своето раждане на обстоятелството, че нормални Духове на Мъдростта са се отказали от тяхното обиталище на Слънцето, преместили са тяхното обиталище тази колония на Луната и обвързват това, което се излъчва от луциферическите духове.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед този групов аз, той трябва да бъде търсен в един още по-висш свръхсетивен
свят
, т.е.
Запазете, моля Ви, тази мисъл, която току що бе изнесена във връзка с астралното тяло на минералите. Сега трябва да разгледаме още груповия Аз на минералите.
Когато обгърнем с поглед този групов аз, той трябва да бъде търсен в един още по-висш свръхсетивен свят, т.е.
в един свят, който не намираме в областите, в които се намират груповите азове на животните или тези на растенията. Ето защо ние не можем да намерим груповия аз на минералите на Слънцето. Но къде се показва на окултния поглед груповият аз на минералите? Видите ли, това е особеното, че този групов аз на минералите няма всъщност никъде своя край, кога то излезем в мировото пространства, че той се намира в цялото обширно мирово пространство и действува от там. Тук ние стигаме до там, да разберем: ние трябва да търсим груповия аз на минералите вън от планетната система, трябва да го считаме като нещо, което действува от вън в планетната система, в планетно то царство.
към текста >>
в един
свят
, който не намираме в областите, в които се намират груповите азове на животните или тези на растенията.
Запазете, моля Ви, тази мисъл, която току що бе изнесена във връзка с астралното тяло на минералите. Сега трябва да разгледаме още груповия Аз на минералите. Когато обгърнем с поглед този групов аз, той трябва да бъде търсен в един още по-висш свръхсетивен свят, т.е.
в един свят, който не намираме в областите, в които се намират груповите азове на животните или тези на растенията.
Ето защо ние не можем да намерим груповия аз на минералите на Слънцето. Но къде се показва на окултния поглед груповият аз на минералите? Видите ли, това е особеното, че този групов аз на минералите няма всъщност никъде своя край, кога то излезем в мировото пространства, че той се намира в цялото обширно мирово пространство и действува от там. Тук ние стигаме до там, да разберем: ние трябва да търсим груповия аз на минералите вън от планетната система, трябва да го считаме като нещо, което действува от вън в планетната система, в планетно то царство. Този факт съвпада също с това, което знаете от Акашовата Летопис: че непосредствено по-високата класа Същества след Духовете на Мъдростта, са Духовете на Волята или Престолите, които принадлежат на първата йерархия обаче техните потомци не стоят така високо, за да се числят към първата йерархия, тези Духове на Волята или техните потомци дават онова, което води до груповите азове на минералите и което всъщност действува в; Планетната система.
към текста >>
Мисля, обични приятели, че въпреки цялото несъвършенство, с което можа да бъде изложена тази тема, все пак пред Вашите души застана това, което винаги искаме да постигнем в областта на Духовната Наука: че третирането на всяка една тема ни довежда до там, да погледнем от сетивния
свят
в духовния
свят
.
Christus veris Zuciferus .
Мисля, обични приятели, че въпреки цялото несъвършенство, с което можа да бъде изложена тази тема, все пак пред Вашите души застана това, което винаги искаме да постигнем в областта на Духовната Наука: че третирането на всяка една тема ни довежда до там, да погледнем от сетивния свят в духовния свят.
При небесните тела, които ни светят от мировото пространство като отпечатъци на мировите чудеса, това е в много отношения особено трудно, защото в небесните тела имаме едно сложно съвместно действие на различните йерархии и защото всичко, което става в мировото пространство, ние можем да го разберем само тогава, когато също тук зад всяка материя, даже и зад материята на светлината намираме Духа или Духовете. 3ад всичко това духовно се намира общият, отческият, божественият Живот. Този пълнобожествен Живот, който действува навсякъде и постоянно, се разчленява, преди да стигне до израз във физическата област, в множество светове от духовни същества. Ние обаче насочваме поглед към тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на чудесата на небето и действува надолу чак в нашите природни царства. Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци.
към текста >>
3ад всичко това духовно се намира общият, отческият,
божествен
ият Живот.
Christus veris Zuciferus . Мисля, обични приятели, че въпреки цялото несъвършенство, с което можа да бъде изложена тази тема, все пак пред Вашите души застана това, което винаги искаме да постигнем в областта на Духовната Наука: че третирането на всяка една тема ни довежда до там, да погледнем от сетивния свят в духовния свят. При небесните тела, които ни светят от мировото пространство като отпечатъци на мировите чудеса, това е в много отношения особено трудно, защото в небесните тела имаме едно сложно съвместно действие на различните йерархии и защото всичко, което става в мировото пространство, ние можем да го разберем само тогава, когато също тук зад всяка материя, даже и зад материята на светлината намираме Духа или Духовете.
3ад всичко това духовно се намира общият, отческият, божественият Живот.
Този пълнобожествен Живот, който действува навсякъде и постоянно, се разчленява, преди да стигне до израз във физическата област, в множество светове от духовни същества. Ние обаче насочваме поглед към тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на чудесата на небето и действува надолу чак в нашите природни царства. Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци. Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот. Тези представи, тези инстинкти, желания и страсти, които произвежда физическият живот, те са главно тези, които хвърлят върху земното развитие това, което разделя хората на партии, което прави хората по лицето на Земята противници и привърженици на най-различните направления.
към текста >>
9.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този
свят
на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране. "Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце. "Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето. И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина. Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота.
Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>
10.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Разпадането на вътрешната Азова природа в „мислеща", „сетивна" и „волева" душа след като човек премине през Прага на духовния
свят
.
Привидната цялост във външния облик на човека. Необходимото структуриране и обособяване на „седем членните" горен, среден и долен човек. Зодиакални зависимости. Двете страни на Мистерия магна: вътрешното единство между Азовата природа на човека и неговия вътрешен облик.
Разпадането на вътрешната Азова природа в „мислеща", „сетивна" и „волева" душа след като човек премине през Прага на духовния свят.
Формулата: Трите са едно и едното е три като израз на Мистерия магна.
към текста >>
Зависимостта между „средния" човек и Слънцето; между „горния" човек и звездния
свят
.
Въздействията на „средния" човек върху „горния" човек в хода на обикновеното, сънищно и ясновиждащо съзнание.
Зависимостта между „средния" човек и Слънцето; между „горния" човек и звездния свят.
Съзерцаване на Слънцето в „среднощния час" на древните мистерийни школи. В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени народи, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени към мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват старото ясновидство. Култът на древноеврейския народ към Яхве като одухотворен култ към Луната.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния
свят
."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
"Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния
свят
." ("Моят жизнен път", Събр.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество. Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на "Антропософското Общество", в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем по начало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече "Антропософия".
"Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния свят." ("Моят жизнен път", Събр.
Съч. №28).
към текста >>
11.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Такъв е човекът според усещането на гръцкия
свят
.
В известен смисъл ние се спираме върху най-важния и достоен обект на човешкото познание, а именно самия човек. И съвсем самопонятно е, че от теософска гледна точка човекът също е най-висшия предмет на едно подобно обсъждане. В рамките на този теософски светоглед ние трябва да почувствуваме нещо от това, което облъхнатия от древната теософия гръцки дух вече бе вложил в самата дума Антропос (човек). И с нашите днешни изразни възможности, ние бихме могли да преведем тази дума с израза: "Този, който е вгледан във висините." Но в същото време "този, който е вгледан във висините", представлява и една още по-пълна дефиниция на човека, т.е. на "този, който търси своя произход във висините на живота" и "този, който намира своите корени във висините на живота".
Такъв е човекът според усещането на гръцкия свят.
към текста >>
Когато в широките кръгове на днешния образован
свят
се говори за окултизъм, обикновено не се стига до никъде; и определено трябва да кажем, че в основата си, окултизмът постоянно оставаше нещо мъгливо и скрито през цялото досегашно развитие на човечеството, особено за външния, ежедневен живот.
Естествено, най-напред ние трябва да сме наясно какво представляват тези три гледни точки.
Когато в широките кръгове на днешния образован свят се говори за окултизъм, обикновено не се стига до никъде; и определено трябва да кажем, че в основата си, окултизмът постоянно оставаше нещо мъгливо и скрито през цялото досегашно развитие на човечеството, особено за външния, ежедневен живот.
Защото окултизмът изхожда от това, че ако иска да разбере своята истинска същност, човек не трябва да остане в рамките на обикновеното съзнание, а трябва да се издигне до един друг вид съзнание.
към текста >>
По време на будност човек наблюдава сетивния
свят
, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя разум, както и с другите си познавателни сили.
Ако искаме да характеризираме по един популярен начин, какво именно се постига чрез себепознанието с помощта на имагинацията, интуицията и инспирацията, трябва да кажем: тогава човекът е в състояние да съзерцава такива неща, които иначе се изплъзват от обикновеното съзнание. Необходимо е само да изтъкнем противоположността между будност и сън, за да онагледим съвсем достъпно, какво всъщност постига човек с помощта на окултното или ясновиждащо познание.
По време на будност човек наблюдава сетивния свят, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя разум, както и с другите си познавателни сили.
Но с настъпването на съня, обикновеното съзнание потъва в мрак. Обаче с това, че заспива, човек съвсем не прекъсва своя жизнен континуум, по същия начин той съвсем не възниква отново, щом сутрин се пробуди от нощния сън. Да, човекът продължава да живее също и в онзи интервал от време между заспиването и пробуждането. И само защото човек не разполага с достатъчно вътрешна сила, с достатъчно упорство и с душевна енергия, той не успява да възприеме онова обкръжение, в което се намира по време на нощния сън. И така: за да разширят своето обикновено съзнание, познавателните сили на човека ще трябва да бъдат заострени чрез физическите органи, чрез сетивата и чрез органите на неговата нервна система.
към текста >>
И точно това, което нощем е твърде слабо, за да възприема околния
свят
, точно това трябва така да се укрепи, че при определени предпоставки но далеч не винаги да бъде в състояние да възприема заобикалящият ни нощен
свят
.
Нощем, когато човекът е извън своите сетива и извън своята нервна система, присъщите първични сили на душата са твърде слаби, за да може тя да се съвземе, да наблюдава и да съзерцава своето "нощно" обкръжение.
И точно това, което нощем е твърде слабо, за да възприема околния свят, точно това трябва така да се укрепи, че при определени предпоставки но далеч не винаги да бъде в състояние да възприема заобикалящият ни нощен свят.
Тази промяна може да бъде достигната именно чрез средствата за обучение в окултното познание. Така че човекът може стига тази дума да прозвучи уместно наистина да възприема един по-висш свят, тъй както възприема и обикновения физически свят.
към текста >>
Така че човекът може стига тази дума да прозвучи уместно наистина да възприема един по-висш
свят
, тъй както възприема и обикновения физически
свят
.
Нощем, когато човекът е извън своите сетива и извън своята нервна система, присъщите първични сили на душата са твърде слаби, за да може тя да се съвземе, да наблюдава и да съзерцава своето "нощно" обкръжение. И точно това, което нощем е твърде слабо, за да възприема околния свят, точно това трябва така да се укрепи, че при определени предпоставки но далеч не винаги да бъде в състояние да възприема заобикалящият ни нощен свят. Тази промяна може да бъде достигната именно чрез средствата за обучение в окултното познание.
Така че човекът може стига тази дума да прозвучи уместно наистина да възприема един по-висш свят, тъй както възприема и обикновения физически свят.
към текста >>
Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен
свят
.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили. И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването. Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска.
Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят.
С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание. Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието. Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>
С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен
свят
, който се изплъзва от обикновеното съзнание.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили. И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването. Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска. Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят.
С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание.
Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието. Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>
Обаче, в този духовен
свят
се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили. И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването. Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска. Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят. С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание.
Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието.
Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>
Но от литературата Вие знаете, че в хода на историческото развитие, далеч не всеки човек е в състояние нито пък това е най-същественото да се самовъзпита и да достигне до непосредствено виждане в духовния
свят
.
Окултизмът се приближава до човека само тогава, когато човек действително приложи върху себе си средствата за окултното познание.
Но от литературата Вие знаете, че в хода на историческото развитие, далеч не всеки човек е в състояние нито пък това е най-същественото да се самовъзпита и да достигне до непосредствено виждане в духовния свят.
Средствата за проникване в първопричините на Битието се предлагаха само в най-тесни кръгове и в тях строго се съблюдаваше необходимата предварителна подготовка, която целеше възпитание и узряване на окултния ученик, преди да му се дадат средствата за окултното познание.
към текста >>
Окултното познание води до първопричините на Битието, води навътре към онези светове, от които е извлечен и създаден нашия Земен
свят
, така че с това окултно познание човек придобива определени способности, каквито преди той не притежаваше.
Лесно е да се разбере защо се налагаше да бъде така.
Окултното познание води до първопричините на Битието, води навътре към онези светове, от които е извлечен и създаден нашия Земен свят, така че с това окултно познание човек придобива определени способности, каквито преди той не притежаваше.
След като човек може да вниква в първопричините на Битието, той вече е в състояние да оформя нещата по начин, твърде различен от този, който беше присъщ на обикновеното съзнание. Има един общоизвестен факт, който обяснява защо окултните познавателни средства не можеха да се предоставят на всеки един човек. Този факт е, че по време на Земното развитие, в човека неизбежно трябваше да се вложи егоизмът, себелюбието. Без егоизмът човек не би могъл да реши своята основна Земна задача, защото тя се състои тъкмо в това: Да се надмогне егоизма, да се облагороди от покълващите сили на безкористната любов. В края на Земното развитие човекът трябва да бъде дълбоко проникнат от силите на любовта.
към текста >>
Както от една страна, в желанието си да проникне в духовния
свят
, човек трябваше да се освобождава от егоизма, така и от друга страна, щом достигнеше до това мечтано преобразяване на познавателните сили, човек се оказваше неспособен да си служи с обикновените човешки понятия и идеи.
Обаче имаше и друго основание.
Както от една страна, в желанието си да проникне в духовния свят, човек трябваше да се освобождава от егоизма, така и от друга страна, щом достигнеше до това мечтано преобразяване на познавателните сили, човек се оказваше неспособен да си служи с обикновените човешки понятия и идеи.
към текста >>
Едва когато в нашия Западен
свят
успеем да вникнем без предубеждения в будизма или браманизма или в заратустровата религия, едва тогава ще бъде разбрано по правилен начин и самото християнство, едва тогава ще стане възможно да се вникне в истинските принципи на християнството и да се спечелят последователи за новите идеи.
Да се прилага своеобразието на Бодисатва към същността на Христос, би означавало да се спъва мирния поход на теософията. Теософията ще напредва в този поход само ако предложи на човечеството своите единни принципи в съответствуващата на нашето време научна форма.
Едва когато в нашия Западен свят успеем да вникнем без предубеждения в будизма или браманизма или в заратустровата религия, едва тогава ще бъде разбрано по правилен начин и самото християнство, едва тогава ще стане възможно да се вникне в истинските принципи на християнството и да се спечелят последователи за новите идеи.
към текста >>
12.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
За да се приближи до окултното знание, човек трябваше преди всичко да насочи своя поглед от външния
свят
към силите на своята собствена душа.
За да се приближи до окултното знание, човек трябваше преди всичко да насочи своя поглед от външния свят към силите на своята собствена душа.
Но докато за външния свят той оставаше един обикновен човек, то окултното му развитие се превръщаше така да се каже в негова лична работа. За външният свят той продължаваше да бъде един човек наред с мнозина други, един човек със всички наложени му от живота задължения. И точно това се проявяваше с особена сила пред всеки кандидат за окултното обучение.
към текста >>
Но докато за външния
свят
той оставаше един обикновен човек, то окултното му развитие се превръщаше така да се каже в негова лична работа.
За да се приближи до окултното знание, човек трябваше преди всичко да насочи своя поглед от външния свят към силите на своята собствена душа.
Но докато за външния свят той оставаше един обикновен човек, то окултното му развитие се превръщаше така да се каже в негова лична работа.
За външният свят той продължаваше да бъде един човек наред с мнозина други, един човек със всички наложени му от живота задължения. И точно това се проявяваше с особена сила пред всеки кандидат за окултното обучение.
към текста >>
За външният
свят
той продължаваше да бъде един човек наред с мнозина други, един човек със всички наложени му от живота задължения.
За да се приближи до окултното знание, човек трябваше преди всичко да насочи своя поглед от външния свят към силите на своята собствена душа. Но докато за външния свят той оставаше един обикновен човек, то окултното му развитие се превръщаше така да се каже в негова лична работа.
За външният свят той продължаваше да бъде един човек наред с мнозина други, един човек със всички наложени му от живота задължения.
И точно това се проявяваше с особена сила пред всеки кандидат за окултното обучение.
към текста >>
Така, че първото условие, което се възлагаше на този човек така да се каже, напускащ естествената си жизнена позиция и поемащ към изучаването на духовния
свят
беше следното: Той трябваше да запази и да не променя своята Карма; т.е., той трябваше да обещае пред себе си и пред тези, които му помагаха за да се издига в окултния
свят
, забележете добре това, да обещае преди всичко, че няма да използува преимуществата си от окултното изследване за подобряване на своята външна жизнена позиция; а ще насочва волята си така, че един страничен наблюдател да не може да забележи каквато и да е разлика между поведението на окултно развиващия се човек преди, и след неговите първи стъпки в окултното обучение.
Така, че първото условие, което се възлагаше на този човек така да се каже, напускащ естествената си жизнена позиция и поемащ към изучаването на духовния свят беше следното: Той трябваше да запази и да не променя своята Карма; т.е., той трябваше да обещае пред себе си и пред тези, които му помагаха за да се издига в окултния свят, забележете добре това, да обещае преди всичко, че няма да използува преимуществата си от окултното изследване за подобряване на своята външна жизнена позиция; а ще насочва волята си така, че един страничен наблюдател да не може да забележи каквато и да е разлика между поведението на окултно развиващия се човек преди, и след неговите първи стъпки в окултното обучение.
към текста >>
Замислете се: Досега целия външен кръг от задължения, самата жизнена позиция в обществото беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения
свят
, в който той живееше.
По този начин обаче от целия окултен стремеж се изключва егоистичната човешка воля. Дори и само този факт предизвиква вече известна промяна в душевното настроение на човека.
Замислете се: Досега целия външен кръг от задължения, самата жизнена позиция в обществото беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения свят, в който той живееше.
И сега той твърдо се задължава да живее в този свят, да живее в него според предишните правила. Но забележете, че точно този предишен свят и точно тези предишни правила му дадоха възможност да спести сили за своите окултни и духовни стремежи.
към текста >>
И сега той твърдо се задължава да живее в този
свят
, да живее в него според предишните правила.
По този начин обаче от целия окултен стремеж се изключва егоистичната човешка воля. Дори и само този факт предизвиква вече известна промяна в душевното настроение на човека. Замислете се: Досега целия външен кръг от задължения, самата жизнена позиция в обществото беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения свят, в който той живееше.
И сега той твърдо се задължава да живее в този свят, да живее в него според предишните правила.
Но забележете, че точно този предишен свят и точно тези предишни правила му дадоха възможност да спести сили за своите окултни и духовни стремежи.
към текста >>
Но забележете, че точно този предишен
свят
и точно тези предишни правила му дадоха възможност да спести сили за своите окултни и духовни стремежи.
По този начин обаче от целия окултен стремеж се изключва егоистичната човешка воля. Дори и само този факт предизвиква вече известна промяна в душевното настроение на човека. Замислете се: Досега целия външен кръг от задължения, самата жизнена позиция в обществото беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения свят, в който той живееше. И сега той твърдо се задължава да живее в този свят, да живее в него според предишните правила.
Но забележете, че точно този предишен свят и точно тези предишни правила му дадоха възможност да спести сили за своите окултни и духовни стремежи.
към текста >>
От тук нататък пред него се открива един
свят
, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси.
От тук нататък за този човек се прокарва една граница между две силови сфери, в които той може да действува еднакво добре.
От тук нататък пред него се открива един свят, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси.
Това е извънредно важно. Защото новият жизнен преход за всеки човек започва тогава, когато в него се пробудят нови интереси, интереси които постоянно искат да утвърждават своята собствена територия, своята собствена власт. По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен свят на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един свят, в който преди това човекът не беше стъпвал. Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния свят на своите интереси. Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и държавата; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
към текста >>
По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен
свят
на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един
свят
, в който преди това човекът не беше стъпвал.
От тук нататък за този човек се прокарва една граница между две силови сфери, в които той може да действува еднакво добре. От тук нататък пред него се открива един свят, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси. Това е извънредно важно. Защото новият жизнен преход за всеки човек започва тогава, когато в него се пробудят нови интереси, интереси които постоянно искат да утвърждават своята собствена територия, своята собствена власт.
По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен свят на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един свят, в който преди това човекът не беше стъпвал.
Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния свят на своите интереси. Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и държавата; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
към текста >>
Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния
свят
на своите интереси.
От тук нататък за този човек се прокарва една граница между две силови сфери, в които той може да действува еднакво добре. От тук нататък пред него се открива един свят, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси. Това е извънредно важно. Защото новият жизнен преход за всеки човек започва тогава, когато в него се пробудят нови интереси, интереси които постоянно искат да утвърждават своята собствена територия, своята собствена власт. По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен свят на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един свят, в който преди това човекът не беше стъпвал.
Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния свят на своите интереси.
Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и държавата; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
към текста >>
неговата разсъдъчна сила, неговата фантазия, памет, неговите емоции, всички тези средства, с които по-рано човек действуваше във физическия
свят
, тях той можеше да прилага и сега, в този физически
свят
.
Но второто условие, което влизаше в съображение тук, беше далеч по-трудно. Нека да си представим за миг онзи човек, който обещаваше всичко това пред себе си и пред своя учител. В този случай той трябваше да си каже: "Аз не трябва да допусна, щото в моята воля тъй както тя се проявява на физическия план да се влива това, което получавам като резултат от моето окултно развитие." С изключение на волята, всички останали човешки качества и сили, можеха да се прилагат в окултното изследване. Волята беше свързана с онова обещание, което вече знаем, но всички останали средства, употребими на физическото поле, т.е.
неговата разсъдъчна сила, неговата фантазия, памет, неговите емоции, всички тези средства, с които по-рано човек действуваше във физическия свят, тях той можеше да прилага и сега, в този физически свят.
към текста >>
Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен
свят
, там да, но не и в своите действия, не в своите волеви решения.
Без този разум, ние не бихме могли да се справяме с физическата страна на живота. Ние използваме този разум така да се каже на всяка крачка. И когато един човек ставаше член на дадена окултна школа, той успяваше да прилага резултатите от окултните си изследвания, окултните си опитности, непосредствено във външния физически план на своя живот. Но по отношение на волята те не трябваше да се прилагат в никакъв случай. Стига да овладява волята си, човек можеше да се обръща към хората от своето обкръжение с всички онези средства, които той извличаше от окултното обучение.
Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен свят, там да, но не и в своите действия, не в своите волеви решения.
към текста >>
А сега идва ред на една втора степен: да насочим нашия разум към външния физически
свят
, и то след като вече сме изключили волята и егоизма.
А сега идва ред на една втора степен: да насочим нашия разум към външния физически свят, и то след като вече сме изключили волята и егоизма.
В току що описаната степен учениците прекарваха значителна част от своя живот. Не по-малка част от живота си те трябваше да отделят за изграждането на такова отношение към света, което без каквито и да е особености и отклонения в биографията да подтиква към разумно, интелектуално изучаване не само на другите хора, но и на останалите природни царства, и то в много по-задълбочен вид отколкото преди. Така се постигаше не само една здрава самодисциплина, не само предимствата, които Духът можеше да предложи на човека, а той да ги впрегне в служба на егоизма, и по този начин учениците постигаха един съвсем друг напредък на душата.
към текста >>
Спрямо външният физически
свят
, той трябваше да прилага само онези сили на интелекта, които е прилагал и по-рано.
Обаче следващата крачка беше тази: след като за един продължителен период от време, човек е прилагал своя интелект по най-правилен и изискан начин, сега да се откаже от него, да се откаже от интелекта. Вие разбирате, че сега идва нещо много по-трудно, сега човек трябва да се научи да разсъждава, тъй както е правил това преди своето окултно обучение.
Спрямо външният физически свят, той трябваше да прилага само онези сили на интелекта, които е прилагал и по-рано.
И всичко, което човек бе извоювал за своя интелект, всичко, което бе превърнал в огромни преимущества на Духа, всичко това сега човек трябваше напълно да изключи от своята духовна същност, с други думи да се заеме с чисто научни проблеми. Човек трябваше да отстрани от себе си всичко, към което бе устремен толкова дълго време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
към текста >>
Затова и тези ученици продължително време бяха възпитавани по такъв начин, че да разграничават нещата възможно най-точно и прецизно, а след това отново да възприемат онези разсъдъчни способности, които са валидни в обикновения външен
свят
.
Виждате ли, в такива окултни школи, като например питагорейската, или други предноазиатски мистерийни центрове, учениците се подбираха преди всичко според верността си към клетвата: Да не допуснем проникването на егоистичната воля във сферите на интелекта.
Затова и тези ученици продължително време бяха възпитавани по такъв начин, че да разграничават нещата възможно най-точно и прецизно, а след това отново да възприемат онези разсъдъчни способности, които са валидни в обикновения външен свят.
Окултните школи, възникващи в древността и Средновековието залагаха изключително много върху това първоначално изостряне на интелекта, на силата на разума.
към текста >>
В известно отношение душата оставаше празна, и точно поради това, че тя оставаше празна и пуста, поради това, че от тази душа бяха изхвърлени егоистичната воля, егоистичният интелект, егоистичната памет, точно поради това тя се отваряше пред един действително нов
свят
.
В известно отношение душата оставаше празна, и точно поради това, че тя оставаше празна и пуста, поради това, че от тази душа бяха изхвърлени егоистичната воля, егоистичният интелект, егоистичната памет, точно поради това тя се отваряше пред един действително нов свят.
И съвсем наложително и необходимо беше, този нов свят наистина да навлезе в човешката душа.
към текста >>
И съвсем наложително и необходимо беше, този нов
свят
наистина да навлезе в човешката душа.
В известно отношение душата оставаше празна, и точно поради това, че тя оставаше празна и пуста, поради това, че от тази душа бяха изхвърлени егоистичната воля, егоистичният интелект, егоистичната памет, точно поради това тя се отваряше пред един действително нов свят.
И съвсем наложително и необходимо беше, този нов свят наистина да навлезе в човешката душа.
към текста >>
А сега Вие трябва да се доближите до факта, че в освободената от всякакъв егоизъм душа наистина навлиза един нов
свят
.
А сега Вие трябва да се доближите до факта, че в освободената от всякакъв егоизъм душа наистина навлиза един нов свят.
Един съвършено нов свят. И Вие не бива да се учудвате пред особената характеристика на този нов свят. И в какво се състоеше необичайното, особеното? Особеното е това, което е в противоречие с досегашните изживявания на даден човек. Защо хората отблъскват това или онова в света?
към текста >>
Един съвършено нов
свят
.
А сега Вие трябва да се доближите до факта, че в освободената от всякакъв егоизъм душа наистина навлиза един нов свят.
Един съвършено нов свят.
И Вие не бива да се учудвате пред особената характеристика на този нов свят. И в какво се състоеше необичайното, особеното? Особеното е това, което е в противоречие с досегашните изживявания на даден човек. Защо хората отблъскват това или онова в света? Огледайте се наоколо, когато става дума за нещо; хората отхвърлят нещо и казват: "В това, което тук се твърди, има някакво противоречие." С други думи, според досегашното рутинно мислене се смята, че спрямо един друг човек, който изнася определени неща с известно превъзходство, веднага сме в правото си да изтъкваме едно или друго противоречие.
към текста >>
И Вие не бива да се учудвате пред особената характеристика на този нов
свят
.
А сега Вие трябва да се доближите до факта, че в освободената от всякакъв егоизъм душа наистина навлиза един нов свят. Един съвършено нов свят.
И Вие не бива да се учудвате пред особената характеристика на този нов свят.
И в какво се състоеше необичайното, особеното? Особеното е това, което е в противоречие с досегашните изживявания на даден човек. Защо хората отблъскват това или онова в света? Огледайте се наоколо, когато става дума за нещо; хората отхвърлят нещо и казват: "В това, което тук се твърди, има някакво противоречие." С други думи, според досегашното рутинно мислене се смята, че спрямо един друг човек, който изнася определени неща с известно превъзходство, веднага сме в правото си да изтъкваме едно или друго противоречие.
към текста >>
Ние срещаме противоречията, когато се натъкнем на нещо, което няма нищо общо с нашия досегашен
свят
, с нашите досегашни опитности.
Обикновено публичното разискване на определени теми от живота се изчерпва в изтъкване на противоречия. "Да, това сигурно е грешно казват хората тук има някакво противоречие." И по този начин хората опровергават много неща от живота.
Ние срещаме противоречията, когато се натъкнем на нещо, което няма нищо общо с нашия досегашен свят, с нашите досегашни опитности.
Все пак ние трябва да разберем, че когато се изправим пред един нов свят, е необходимо да се помирим с известни противоречия и да сме в състояние да кажем: Да, тук има противоречия. И така трябва, защото този свят не би бил никакъв нов свят, ако той съвпадаше с предишния свят.
към текста >>
Все пак ние трябва да разберем, че когато се изправим пред един нов
свят
, е необходимо да се помирим с известни противоречия и да сме в състояние да кажем: Да, тук има противоречия.
Обикновено публичното разискване на определени теми от живота се изчерпва в изтъкване на противоречия. "Да, това сигурно е грешно казват хората тук има някакво противоречие." И по този начин хората опровергават много неща от живота. Ние срещаме противоречията, когато се натъкнем на нещо, което няма нищо общо с нашия досегашен свят, с нашите досегашни опитности.
Все пак ние трябва да разберем, че когато се изправим пред един нов свят, е необходимо да се помирим с известни противоречия и да сме в състояние да кажем: Да, тук има противоречия.
И така трябва, защото този свят не би бил никакъв нов свят, ако той съвпадаше с предишния свят.
към текста >>
И така трябва, защото този
свят
не би бил никакъв нов
свят
, ако той съвпадаше с предишния
свят
.
Обикновено публичното разискване на определени теми от живота се изчерпва в изтъкване на противоречия. "Да, това сигурно е грешно казват хората тук има някакво противоречие." И по този начин хората опровергават много неща от живота. Ние срещаме противоречията, когато се натъкнем на нещо, което няма нищо общо с нашия досегашен свят, с нашите досегашни опитности. Все пак ние трябва да разберем, че когато се изправим пред един нов свят, е необходимо да се помирим с известни противоречия и да сме в състояние да кажем: Да, тук има противоречия.
И така трябва, защото този свят не би бил никакъв нов свят, ако той съвпадаше с предишния свят.
към текста >>
Ето защо Вие не трябва да се учудвате, че още първата характеристика на този
свят
, в който човекът навлиза след степента на "забравата", света на душевното спокойствие е възможна само с такива думи, които са в противоречие с обикновения
свят
, в който ние живеем.
Ето защо Вие не трябва да се учудвате, че още първата характеристика на този свят, в който човекът навлиза след степента на "забравата", света на душевното спокойствие е възможна само с такива думи, които са в противоречие с обикновения свят, в който ние живеем.
към текста >>
И да характеризираме тези три неща, тези три опитности, ние можем само като прибегнем до такива думи, които вече са в противоречие със самите себе си и с всичко, което човек знае за външния
свят
.
Три са нещата, които човек узнава, след като е стигнал да този етап на окултното обучение.
И да характеризираме тези три неща, тези три опитности, ние можем само като прибегнем до такива думи, които вече са в противоречие със самите себе си и с всичко, което човек знае за външния свят.
Защото, когато човек наистина навлезе в това, което можем да наречем свръхсетивен свят, той се среща именно с тези три неща.
към текста >>
Защото, когато човек наистина навлезе в това, което можем да наречем свръхсетивен
свят
, той се среща именно с тези три неща.
Три са нещата, които човек узнава, след като е стигнал да този етап на окултното обучение. И да характеризираме тези три неща, тези три опитности, ние можем само като прибегнем до такива думи, които вече са в противоречие със самите себе си и с всичко, което човек знае за външния свят.
Защото, когато човек наистина навлезе в това, което можем да наречем свръхсетивен свят, той се среща именно с тези три неща.
към текста >>
Обаче първото нещо, което човекът трябва да се научи да разпознава в свръхсетивния
свят
, това е неизявената светлина, мрачната светлина, светлината, която не свети.
Първото от тях, което човек се научава да разпознава, е "скритата, неизявена светлина". Огледайте се наоколо в света и ще се съгласите, че същността на светлината е тъкмо тази да се открива, да се изявява.
Обаче първото нещо, което човекът трябва да се научи да разпознава в свръхсетивния свят, това е неизявената светлина, мрачната светлина, светлината, която не свети.
към текста >>
Второто, което човек се научава да разпознава в свръхсетивния
свят
, е "скритото, неизговорено слово".
Второто, което човек се научава да разпознава в свръхсетивния свят, е "скритото, неизговорено слово".
В обикновеният свят не може да съществува една дума, която е неизговорена. Една неизговорена дума не е никаква дума. Затова и твърдението, че второто нещо, което човек намира в свръхсетивния свят, т.е. Неизговореното слово, това твърдение е едно пълно противоречие.
към текста >>
В обикновеният
свят
не може да съществува една дума, която е неизговорена.
Второто, което човек се научава да разпознава в свръхсетивния свят, е "скритото, неизговорено слово".
В обикновеният свят не може да съществува една дума, която е неизговорена.
Една неизговорена дума не е никаква дума. Затова и твърдението, че второто нещо, което човек намира в свръхсетивния свят, т.е. Неизговореното слово, това твърдение е едно пълно противоречие.
към текста >>
Затова и твърдението, че второто нещо, което човек намира в свръхсетивния
свят
, т.е.
Второто, което човек се научава да разпознава в свръхсетивния свят, е "скритото, неизговорено слово". В обикновеният свят не може да съществува една дума, която е неизговорена. Една неизговорена дума не е никаква дума.
Затова и твърдението, че второто нещо, което човек намира в свръхсетивния свят, т.е.
Неизговореното слово, това твърдение е едно пълно противоречие.
към текста >>
Обаче съзнанието, което ни пресреща като третата особеност на свръхсетивния
свят
, е съзнанието без предмет, съзнанието без обект.
И накрая третото, това е "съзнанието без какъвто и да е външен обект". Спомнете си само, че когато развивате определено съзнание, когато Вие знаете това или онова, в този случай Вие винаги имате един предмет, един обект на знанието.
Обаче съзнанието, което ни пресреща като третата особеност на свръхсетивния свят, е съзнанието без предмет, съзнанието без обект.
към текста >>
Точно те са първите три окултни неща, които ние срещаме в свръхсетивния
свят
.
Когато след необходимата подготовка ученикът навлиза в същинската област на окултизма, той среща тези три неща, и ние видяхме, че те могат да бъдат описани единствено с абсурдни и противоречиви думи.
Точно те са първите три окултни неща, които ние срещаме в свръхсетивния свят.
към текста >>
13.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обаче в процеса на мисленето, това физическо тяло далеч не е единствения актьор, единственото действуващо лице, то е само инструментът, с който човек трябва да си послужи, за да почерпи знание от заобикалящия го
свят
.
Необходимо е макар и с немалки усилия да свържем някои наши идеи и понятия с тези три изживявания. Начинът, по който човек мисли в обикновения живот и преди всичко в естествените науки, този на чин на мислене, е изцяло свързан с човешкото физическо тяло.
Обаче в процеса на мисленето, това физическо тяло далеч не е единствения актьор, единственото действуващо лице, то е само инструментът, с който човек трябва да си послужи, за да почерпи знание от заобикалящия го свят.
Всичко, което изобщо стига по този път до човешкото съзнание, е предмет на ежедневното познание, предмет на естествените науки. (По-късно ще имаме възможност да посочим, че някои науки като напр. етиката, социологията, юриспруденцията не отговарят на това, което твърдим днес; то важи по-скоро за основните клонове на естествознанието.) И това знание не може да се придобие по никакъв друг начин, освен чрез инструмента на тялото, а именно чрез инструмента на човешкия мозък.
към текста >>
Това въздействие е подобно на нещо, което ни разкъсва и разлива из целия Космос, ние сме като разтворени в този странен елемент, като разпадащи се в нашето собствено устройство, изгубвайки почва под нозете си, изгубвайки всички опорни точки, които сме имали във външния материален
свят
.
Обаче, ако един човек наистина се усети потопен в този елемент, той далеч няма да твърди, че се намира в едно небитие, в едно нищо, защото спрямо цялото досегашно знание, този елемент има едно изненадващо въздействие.
Това въздействие е подобно на нещо, което ни разкъсва и разлива из целия Космос, ние сме като разтворени в този странен елемент, като разпадащи се в нашето собствено устройство, изгубвайки почва под нозете си, изгубвайки всички опорни точки, които сме имали във външния материален свят.
Да, точно това става. И докато е така разпръснат из целия Космос, човек усеща това, което може да се нарече: струяща, разливаща се, неуловима от сетивата духовна светлина. Това е вътрешното изживяване, до което достига всеки окултен кандидат.
към текста >>
Само че тези мисли не са просто онези мисли, които ние получаваме от външния
свят
, а по-скоро образи, укрепващи и добиващи реалност в своите собствени форми.
И щом достигнем до едно такова състояние в живота, тогава ние не се изгубваме в тази преливаща светлина, а изживяваме в нея образи с такава живост, с такава виталност, каквато е недостижима за съновиденията и визионерството. Но в същото време докато изживяваме тези образи, ние откриваме, че им липсва всичко онова, което отличава външните възприятия. Тук ние не можем да открием нищо от онези качества,които възприемаме чрез сетивата; но пък можем да открием, и то в подчертана степен това, което изживяваме тогава, когато изграждаме нашите мисли.
Само че тези мисли не са просто онези мисли, които ние получаваме от външния свят, а по-скоро образи, укрепващи и добиващи реалност в своите собствени форми.
към текста >>
После обаче, чрез всичко това ни се дава нарастващото познание за един
свят
, разположен зад видимия сетивен
свят
.
И това е първото, което окултният кандидат изживява и което все по-силно изпъква в хода на окултния живот. В началото то е неуловимо и слабо, така че ние трябва да се задоволяваме с нещо много по-незначително.
После обаче, чрез всичко това ни се дава нарастващото познание за един свят, разположен зад видимия сетивен свят.
И по този начин ние узнаваме нещо твърде особено. Ние узнаваме, че всички онези сили, даващи ни възможност за подобни изживявания, изобщо не се намират в сферата на нашия земен живот, нито пък в земните закономерности. Ние забелязваме, и то съвсем точно, че всичко, което ни позволява да размишляваме като земни човеци върху проблемите на естествените науки, е вложено в нас като сили, принадлежащи на Земята.
към текста >>
Независимо дали пред нас е един обикновен човек, който вижда, възприема и след това подрежда нещата от сетивния
свят
, или пък учен, наведен над своя микроскоп, или наблюдаващ звездите от своята обсерватория, и в двата случая човек си служи с тези качества на сетивата и мозъка, които произлизат от Земните сили.
Неговият мозък и неговите сетивни органи са формирани чрез неотклонното действие на Земните сили. И ако ние искаме да си обясним окото, ухото или самия мозък, каквито са те днес, тогава трябва да кажем: В началото на Земното развитие, тези органи бяха нещо съвсем друго. В хода на Земното развитие върху тези органи действуваха Земните сили и те им придадоха тяхната сегашна форма. И когато размишляваме в ежедневния живот или пък върху проблемите на естествените науки, тогава ние вкарваме в употреба всичко онова, което тези органи и този наш мозък имат от Земните сили. И щом сме увлечени в някакво изследване или в някаква външна дейност, ние всъщност черпим от това, което сме получили от Земните сили.
Независимо дали пред нас е един обикновен човек, който вижда, възприема и след това подрежда нещата от сетивния свят, или пък учен, наведен над своя микроскоп, или наблюдаващ звездите от своята обсерватория, и в двата случая човек си служи с тези качества на сетивата и мозъка, които произлизат от Земните сили.
Обаче това, което имаме като формиране на нашия мозък, това, което ни позволява да подходим към мозъка така, че той да излъчи навън от себе си по-висшите членове на човешкото същество, и това, което току що описахме като напираща духовна светлина; всички тези неща не са възникнали от земни състояния и от земни причини, а са наследство от онези сили, които действуваха върху човека, преди още Земята да беше станала Земя.
към текста >>
Ето че дойде времето, когато Вие можете да разберете как стоят нещата с философията в нашия
свят
.
Ето че дойде времето, когато Вие можете да разберете как стоят нещата с философията в нашия свят.
Цялата философия в този наш свят е не друго, а един сбор от мисловни конструкции, от идеи, които са проникнали в нашия физически свят, макар и те да имат своя истински произход в надсетивния свят, от където ясновидецът може да ги наблюдава в първичния им вид. Философът обаче не може да възприеме това, което лежи зад неговите собствени идеи и образи, и което чрез тях той смъква в своето физическо съзнание. Той получава само идеите, само образите. Окултистът винаги може да посочи първоизточника на онези велики философски идеи, които някога са имали определена роля в развитието на света. Философът вижда само мисловните отблясъци и сенки, окултистът реалния и жив елемент на светлината, която гори зад тях.
към текста >>
Цялата философия в този наш
свят
е не друго, а един сбор от мисловни конструкции, от идеи, които са проникнали в нашия физически
свят
, макар и те да имат своя истински произход в надсетивния
свят
, от където ясновидецът може да ги наблюдава в първичния им вид.
Ето че дойде времето, когато Вие можете да разберете как стоят нещата с философията в нашия свят.
Цялата философия в този наш свят е не друго, а един сбор от мисловни конструкции, от идеи, които са проникнали в нашия физически свят, макар и те да имат своя истински произход в надсетивния свят, от където ясновидецът може да ги наблюдава в първичния им вид.
Философът обаче не може да възприеме това, което лежи зад неговите собствени идеи и образи, и което чрез тях той смъква в своето физическо съзнание. Той получава само идеите, само образите. Окултистът винаги може да посочи първоизточника на онези велики философски идеи, които някога са имали определена роля в развитието на света. Философът вижда само мисловните отблясъци и сенки, окултистът реалния и жив елемент на светлината, която гори зад тях. Но от къде идва тя?
към текста >>
Обстоятелството, че иска да обхване и отнесе всичко към една първопричина, произтича от там, че в мига, когато като ясновидец човек се добере до етерното тяло, той прониква не само в нещо от предишните планетарни състояния на Земята, но и във въздействията от духовния
свят
, устремени към мозъка, въздействия, които могат да бъдат сравнени с тези на Лунната светлина.
Всяка инспирация, която се дава на човека не чрез неговите собствени сили, а отвън, го издига до определено философско познание за света. Характерно за него е, че то подтиква човека към търсене на първо причината за всички неща. Този е най-отличителният признак на философското мислене. Дали човек ще нарече тази първопричина "Бог" или "световен Дух" работата далеч не е в това.
Обстоятелството, че иска да обхване и отнесе всичко към една първопричина, произтича от там, че в мига, когато като ясновидец човек се добере до етерното тяло, той прониква не само в нещо от предишните планетарни състояния на Земята, но и във въздействията от духовния свят, устремени към мозъка, въздействия, които могат да бъдат сравнени с тези на Лунната светлина.
към текста >>
Защото докато остава при своята философия, за мислителят е невъзможно да намери нещо друго, освен неутралния
божествен
ред.
Ние винаги се натъкваме на тази съществена особеност на философията. Ако обаче подхванем нещата по този начин, вътре в тези мисловни образи макар и честно и с най-голяма прилежност тогава за нас не съществува никаква възможност да открием дори и следи от Христовото Същество. Ние намираме основите на света, но не и Христос. И ако в една философия Вие намерите Христовата идея, можете да сте напълно сигурни, че тя е взета от някакви далечни източници, че тя е смъкната във философията по един неправилен и може би несъзнателен начин.
Защото докато остава при своята философия, за мислителят е невъзможно да намери нещо друго, освен неутралния божествен ред.
Христос той не може да намери. Няма такава философия, която да е наясно със себе си, и която в същото време да притежава Христовата идея. Това е изключено.
към текста >>
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял
свят
и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
А сега тихо и неусетно идва ред на второто изживяване. То идва така незабележимо, че много окултисти които отдавна са постигнали първата, току що описана опитност едва ли проумяват какво точно става сега. А става приблизително следното: Докато духовната светлина, която описах, обгръща човека така, сякаш той би могъл да се разлее в нея по всички посоки и да се разшири в необятното космическо пространство, то това, което в началото бихме определили като скрито, неизговорено слово, се насочва сега срещу нас от всички страни. Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава към нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света. За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх.
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
И едва след като отнемем от тези думи всеки външен шум и звук, ние постепенно проумяваме, че от всякъде сме заобиколени с автентичните и пълни със смисъл звуци на света. В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят.
към текста >>
В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен
свят
.
А става приблизително следното: Докато духовната светлина, която описах, обгръща човека така, сякаш той би могъл да се разлее в нея по всички посоки и да се разшири в необятното космическо пространство, то това, което в началото бихме определили като скрито, неизговорено слово, се насочва сега срещу нас от всички страни. Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава към нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света. За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх. Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло. И едва след като отнемем от тези думи всеки външен шум и звук, ние постепенно проумяваме, че от всякъде сме заобиколени с автентичните и пълни със смисъл звуци на света.
В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят.
към текста >>
И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един
свят
, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас.
И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един свят, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас.
В този момент ние получаваме и друго странно усещане, и за нас то е указание, че сме на прав път. Ние имаме усещането: "Да, всъщност сега ни пресреща нашата собствена същност; този, който ни пресреща, е истинският човек. Докато живеем във физическото тяло, ние само привидно сме вместени в човешката кожа. В действителност човекът се простира из целия свят, и този истински човек се изправя сега пред нас. Истинският човек е този, който сега се задава към нас." Това е сега нашето основно усещане духовният живот нараства, после отново се свива.
към текста >>
В действителност човекът се простира из целия
свят
, и този истински човек се изправя сега пред нас.
И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един свят, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас. В този момент ние получаваме и друго странно усещане, и за нас то е указание, че сме на прав път. Ние имаме усещането: "Да, всъщност сега ни пресреща нашата собствена същност; този, който ни пресреща, е истинският човек. Докато живеем във физическото тяло, ние само привидно сме вместени в човешката кожа.
В действителност човекът се простира из целия свят, и този истински човек се изправя сега пред нас.
Истинският човек е този, който сега се задава към нас." Това е сега нашето основно усещане духовният живот нараства, после отново се свива. Благодарение на това, което сега изживяваме благодарение на това връхлитащо ни отвсякъде духовно послание ние стигаме и до една определена идея, до идеята за "скритото, неизговорено слово".
към текста >>
В изговореното слово Вие долавяте отзвуци от неизговореното слово; в човешкия език и в човешките думи Вие долавяте словото на
божествен
ите светове.
В същото време, докато теософията влива нещо във Вас, Вие вече изживявате чувства, подобни на тези, които философите имат в техните мисли-сенки. В мисли-сенки и смътни отражения, те изживяват това, което Вие несъзнавано като ясновидци на сърцето долавяте в посланието на скритото слово. И тогава Вие сте доловили навярно нещо твърде особено, защото иначе не бихте станали теософи. С истински трепет Вие сте усетили, че това външно слово е само един отзвук от нещо, което идва от сферите на окултизма и което може да се изследва само с пред-Земните сили на сърце то. Във външното слово Вие разпознавате вътрешното слово.
В изговореното слово Вие долавяте отзвуци от неизговореното слово; в човешкия език и в човешките думи Вие долавяте словото на божествените светове.
към текста >>
14.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Сега ние трябва да се приближим към третото изживяване, свързано със свръхсетивния
свят
.
Сега ние трябва да се приближим към третото изживяване, свързано със свръхсетивния свят.
Но за да разгледаме свръхсетивното съзнание т.е. съзнанието без какъвто и да е външен обект необходимо е първо да се занимаем с това, което всеки човек притежава, макар и не всеки да може правилно да го наблюдава, с други думи, да се занимаем с обикновеното човешко съзнание, което е валидно за този свят. Това съзнание възниква благодарение на факта, че човек забелязва своя Аз, че той става по отношение на другите същества и предмети едно знаещо същество.
към текста >>
съзнанието без какъвто и да е външен обект необходимо е първо да се занимаем с това, което всеки човек притежава, макар и не всеки да може правилно да го наблюдава, с други думи, да се занимаем с обикновеното човешко съзнание, което е валидно за този
свят
.
Сега ние трябва да се приближим към третото изживяване, свързано със свръхсетивния свят. Но за да разгледаме свръхсетивното съзнание т.е.
съзнанието без какъвто и да е външен обект необходимо е първо да се занимаем с това, което всеки човек притежава, макар и не всеки да може правилно да го наблюдава, с други думи, да се занимаем с обикновеното човешко съзнание, което е валидно за този свят.
Това съзнание възниква благодарение на факта, че човек забелязва своя Аз, че той става по отношение на другите същества и предмети едно знаещо същество.
към текста >>
Направо можем да кажем, че за окултистите това съзнание, или по-добре казано това Азово съзнание, е онзи жизнен елемент, който при навлизането на човека в свръхсетивния
свят
е в най-голяма степен застрашен от изчезване, така, че във всеки случай заслужава нашето особено внимание.
Това съзнание представлява важен елемент от нашия вътрешен живот, и с оглед на окултното наблюдение, ние трябва да сме съвсем наясно с него.
Направо можем да кажем, че за окултистите това съзнание, или по-добре казано това Азово съзнание, е онзи жизнен елемент, който при навлизането на човека в свръхсетивния свят е в най-голяма степен застрашен от изчезване, така, че във всеки случай заслужава нашето особено внимание.
Особената грижа за ежедневното, обикновеното, бих казал земното съзнание, е от извънредна важност при окултния път, защото загубата на това съзнание, напускането и преодоляването на това съзнание, е в еднаква степен и необходимо, и опасно. Така, че тук ние сме изправени както пред една опасност, така и пред една необходимост.
към текста >>
Единният
божествен
свят
, който обхваща всичко, поддържа и съзнанието на човека; този
свят
е съвършено независим от човешкия сън; той бди над човешкото същество все едно дали то е будно или спи.
Замислете се по-нататък и Вие неизбежно ще си кажете: Да, човек не може да разчита на съзнанието, което всяка вечер при заспиване той изгубва, макар и всяка сутрин той отново да намира съдържанието на това съзнание. Всичко, което той е имал преди заспиването, е останало съхранено и той може така да се каже при събуждане отново да подхване нишките на вътрешния, душевен живот, които са прекъснати в мига на заспиването. И така, всичко между заспиването и пробуждането е останало непокътнато, само човекът не знае нищо за себе си през времето, в което е спал.
Единният божествен свят, който обхваща всичко, поддържа и съзнанието на човека; този свят е съвършено независим от човешкия сън; той бди над човешкото същество все едно дали то е будно или спи.
към текста >>
От тук Вие разбирате, че ако човекът стои в земното съзнание, той ще трябва да мисли за
божествен
ия
свят
като за
свят
, намиращ се вън от това земно съзнание.
От тук Вие разбирате, че ако човекът стои в земното съзнание, той ще трябва да мисли за божествения свят като за свят, намиращ се вън от това земно съзнание.
Това обстоятелство налага неизбежната необходимост, в началото човек да има едно пълно незнание за божествения свят. И естествено, това обстоятелство винаги водеше дотам, че божественият свят не можеше да бъде постигнат с каквито и да е усилия на земното съзнание, а можеше да бъде постигнат само с това, което наричаме откровение. Откровенията, и особено религиозните откровения, винаги са давани на човека, тъй като в своето собствено съзнание доколкото то е едно земно съзнание той изобщо не може да стига до тях. Ето защо за да се добере до същността на нещата, човек трябваше да получи някакво откровение.
към текста >>
Това обстоятелство налага неизбежната необходимост, в началото човек да има едно пълно незнание за
божествен
ия
свят
.
От тук Вие разбирате, че ако човекът стои в земното съзнание, той ще трябва да мисли за божествения свят като за свят, намиращ се вън от това земно съзнание.
Това обстоятелство налага неизбежната необходимост, в началото човек да има едно пълно незнание за божествения свят.
И естествено, това обстоятелство винаги водеше дотам, че божественият свят не можеше да бъде постигнат с каквито и да е усилия на земното съзнание, а можеше да бъде постигнат само с това, което наричаме откровение. Откровенията, и особено религиозните откровения, винаги са давани на човека, тъй като в своето собствено съзнание доколкото то е едно земно съзнание той изобщо не може да стига до тях. Ето защо за да се добере до същността на нещата, човек трябваше да получи някакво откровение.
към текста >>
И естествено, това обстоятелство винаги водеше дотам, че
божествен
ият
свят
не можеше да бъде постигнат с каквито и да е усилия на земното съзнание, а можеше да бъде постигнат само с това, което наричаме откровение.
От тук Вие разбирате, че ако човекът стои в земното съзнание, той ще трябва да мисли за божествения свят като за свят, намиращ се вън от това земно съзнание. Това обстоятелство налага неизбежната необходимост, в началото човек да има едно пълно незнание за божествения свят.
И естествено, това обстоятелство винаги водеше дотам, че божественият свят не можеше да бъде постигнат с каквито и да е усилия на земното съзнание, а можеше да бъде постигнат само с това, което наричаме откровение.
Откровенията, и особено религиозните откровения, винаги са давани на човека, тъй като в своето собствено съзнание доколкото то е едно земно съзнание той изобщо не може да стига до тях. Ето защо за да се добере до същността на нещата, човек трябваше да получи някакво откровение.
към текста >>
Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и народи получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха дело на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния
свят
.
От тук идват и всички древни религии.
Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и народи получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха дело на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния свят.
При това, отношенията на религиозния човек към неговия Бог оставаха винаги такива, че той продължаваше да си представя този Бог като едно Същество извън този свят, като едно отвъдно Същество, към което той можеше да се приближи единствено с помощта на особени средства.
към текста >>
При това, отношенията на религиозния човек към неговия Бог оставаха винаги такива, че той продължаваше да си представя този Бог като едно Същество извън този
свят
, като едно отвъдно Същество, към което той можеше да се приближи единствено с помощта на особени средства.
От тук идват и всички древни религии. Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и народи получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха дело на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния свят.
При това, отношенията на религиозния човек към неговия Бог оставаха винаги такива, че той продължаваше да си представя този Бог като едно Същество извън този свят, като едно отвъдно Същество, към което той можеше да се приближи единствено с помощта на особени средства.
към текста >>
В случай, че човекът не можеше сам да се издигне до посвещение, тази религиозна нагласа му позволяваше такъв, какъвто е тук на Земята, стоящ и чувствуващ по земному да обхваща земните неща със свое то съзнание и чрез религиозния учител да узнава нещо повече както за тях, така и за нещата, разположени извън сетивния
свят
, извън света на разума и интелекта, изобщо извън света на обикновеното човешко съзнание.
В случай, че човекът не можеше сам да се издигне до посвещение, тази религиозна нагласа му позволяваше такъв, какъвто е тук на Земята, стоящ и чувствуващ по земному да обхваща земните неща със свое то съзнание и чрез религиозния учител да узнава нещо повече както за тях, така и за нещата, разположени извън сетивния свят, извън света на разума и интелекта, изобщо извън света на обикновеното човешко съзнание.
Така беше с всички религии, и в известен смисъл това е така и днес.
към текста >>
Но щом става дума за Буда, винаги сме изтъквали, че той също получи посвещение в своята 29-та година, "седейки под дървото Боди" и успя да прогледне в духовния
свят
.
Ние добре знаем, че напр. будизмът ни отвежда назад към основателя на тази религия, великия Буда1.
Но щом става дума за Буда, винаги сме изтъквали, че той също получи посвещение в своята 29-та година, "седейки под дървото Боди" и успя да прогледне в духовния свят.
към текста >>
Обаче от духовния
свят
се открива само това, което човекът може и има сили да понесе.
Обаче от духовния свят се открива само това, което човекът може и има сили да понесе.
Нека се обърнем напр. към древна Гърция, доколкото тя имаше своите религиозни представи от питагорейската школа, и веднага ще забележим, че Питагор* мина през посвещение и от духовния свят той свали само това, което тогавашните хора можеха да приемат в своето човешко съзнание.
към текста >>
към древна Гърция, доколкото тя имаше своите религиозни представи от питагорейската школа, и веднага ще забележим, че Питагор* мина през посвещение и от духовния
свят
той свали само това, което тогавашните хора можеха да приемат в своето човешко съзнание.
Обаче от духовния свят се открива само това, което човекът може и има сили да понесе. Нека се обърнем напр.
към древна Гърция, доколкото тя имаше своите религиозни представи от питагорейската школа, и веднага ще забележим, че Питагор* мина през посвещение и от духовния свят той свали само това, което тогавашните хора можеха да приемат в своето човешко съзнание.
към текста >>
По този начин се утвърди такова отношение на религиозния човек към духовния
свят
, което може да се определи като "противопоставяне" на човека спрямо
божествен
ия
свят
.
По този начин се утвърди такова отношение на религиозния човек към духовния свят, което може да се определи като "противопоставяне" на човека спрямо божествения свят.
Дали в този божествен свят беше съзиран плурализъм, една общност от Същества или пък единно ръководство, дали беше проповядван политеизъм или монотеизъм това в случая не е важно за нас. Важното е, че сега човекът се видя противопоставен на божествения свят, и че този божествен свят трябваше да му се открива по един или друг начин.
към текста >>
Дали в този
божествен
свят
беше съзиран плурализъм, една общност от Същества или пък единно ръководство, дали беше проповядван политеизъм или монотеизъм това в случая не е важно за нас.
По този начин се утвърди такова отношение на религиозния човек към духовния свят, което може да се определи като "противопоставяне" на човека спрямо божествения свят.
Дали в този божествен свят беше съзиран плурализъм, една общност от Същества или пък единно ръководство, дали беше проповядван политеизъм или монотеизъм това в случая не е важно за нас.
Важното е, че сега човекът се видя противопоставен на божествения свят, и че този божествен свят трябваше да му се открива по един или друг начин.
към текста >>
Важното е, че сега човекът се видя противопоставен на
божествен
ия
свят
, и че този
божествен
свят
трябваше да му се открива по един или друг начин.
По този начин се утвърди такова отношение на религиозния човек към духовния свят, което може да се определи като "противопоставяне" на човека спрямо божествения свят. Дали в този божествен свят беше съзиран плурализъм, една общност от Същества или пък единно ръководство, дали беше проповядван политеизъм или монотеизъм това в случая не е важно за нас.
Важното е, че сега човекът се видя противопоставен на божествения свят, и че този божествен свят трябваше да му се открива по един или друг начин.
към текста >>
Защото ако човешкото познание се вмъкне в религиозните представи, то ще навлезе чрез израстването на човека в духовния
свят
също и в определени свръхсетивни състояния.
Тъкмо това е основанието, поради което теологията така твърдо забранява на човешкото познание да се намесва в религиозните представи.
Защото ако човешкото познание се вмъкне в религиозните представи, то ще навлезе чрез израстването на човека в духовния свят също и в определени свръхсетивни състояния.
А това е един вид нахлуване в области, чиито въздействие върху религиозните представи на човечеството, теологията а не религията сама по себе си направо иска да изключи. Ето защо теолозите постоянно предупреждават, че теологията трябва да се предпазва от две основни заблуждения. Първото от тях е, когато теологията се изражда в теософия. Според теолозите, в този случай човекът иска да израсне към своя Бог, обаче стига само до там, че му се противопоставя. И ето защо теолозите така ревностно се бранят от теософията.
към текста >>
Доколкото човекът има своето обикновено съзнание, той притежава естествено също и своя мозък, също и своя мисловен
свят
.
Обаче ние видяхме, че освен това, което днес можем да докоснем, душевният живот на човека се състои и от живот на мислите, живот, който си служи с инструмента на мозъка.
Доколкото човекът има своето обикновено съзнание, той притежава естествено също и своя мозък, също и своя мисловен свят.
Тези неща са вплетени едно в друго. Едното е немислимо без другото. И в това, което можем да наречем човешко съзнание, се отразяват мислите и изживяванията, които Вие имате, щом си служите с инструмента на мозъка.
към текста >>
Религиите винаги ще са проникнати от такива мисли, които си служат с инструмента на мозъка и това е така, защото визионерът, основателят на една религия, придава на
божествен
ите откровения онези подходящи форми, в които те могат да бъдат разбирани от хората.
Религиите винаги ще са проникнати от такива мисли, които си служат с инструмента на мозъка и това е така, защото визионерът, основателят на една религия, придава на божествените откровения онези подходящи форми, в които те могат да бъдат разбирани от хората.
Една религия може да бъде формирана от представите за Христос, но освен това тя може да прибегне и до такива представи, които са по-близки до сърцето, така че една религия може да се обръща предимно към мозъка, или предимно към сърцето. И когато сравняваме различните религии, ние откриваме, че едни от тях апелират към разума, към онези човешки изживявания, които са свързани с мозъка, а други отправят своя глас по-скоро към сърцето, към душата.
към текста >>
По този начин тук на Земята действува човешкото Азово съзнание, но отвън действува и нещо друго, което по своята същност е самият
божествен
свръхсетивен
свят
.
Тези разлики могат да бъдат наблюдавани в отделните религии. Обаче основната черта на всички религии е залегнала в това, че човекът опазва своето Азово съзнание, че човекът остава едно съзнателно същество.
По този начин тук на Земята действува човешкото Азово съзнание, но отвън действува и нещо друго, което по своята същност е самият божествен свръхсетивен свят.
към текста >>
Мистикът разрушава точно това, на което религията доколкото тя остава такава тъй ревностно държи, а именно: Правото на човека да противопоставя своето земно съзнание на
божествен
ия свръхсетивен
свят
.
Когато един човек става мистик, преди всичко той се стреми по най-радикален начин да се освободи от нещата, които са свързани с обикновеното земно съзнание.
Мистикът разрушава точно това, на което религията доколкото тя остава такава тъй ревностно държи, а именно: Правото на човека да противопоставя своето земно съзнание на божествения свръхсетивен свят.
Всички мистици, както предхристиянските, така и следхристиянските, винаги са се стремили да преодолеят това човешко съзнание. Най-характерното за мистиката наистина се състои в преодоляване на обикновеното съзнание, в предизвикване на себезабрава. И ако мистикът е достатъчно напреднал, тази себезабрава е длъжна да прерасне в себезаличаване, в себеунищожение. Истинските мистични състояния, трансът, екстазът всички те се стремят да премахнат това, което човек нарича граница на своето земно съзнание и да се извисят към едно по-висше съзнание.
към текста >>
И ако се обърнем към сравнително близки епохи, ние ще открием как много мистици с помощта на гръко-платоническата философия се опитваха да се издигнат към
божествен
ия
свят
, и то без да се лишават нито от своите опитности на мозъка, нито от тези на сърцето.
Впрочем един мистик може да има опитности чрез мозъка и опитности чрез сърцето, а в същото време да е заличил съзнанието. Тогава ние казваме, че той е постигнал състояние на екстаз, но в мислите и усещанията си този човек далеч не е изключил това, което черпи от мозъка и сърцето.
И ако се обърнем към сравнително близки епохи, ние ще открием как много мистици с помощта на гръко-платоническата философия се опитваха да се издигнат към божествения свят, и то без да се лишават нито от своите опитности на мозъка, нито от тези на сърцето.
Това са хора като неоплатониците Ямблий и Плотин. Към тях спада и мистикът Скотус Еригена2, а ако не следваме едно строго разграничение, тук бихме могли да посочим мистици, при които преобладават опитностите от страна на мозъка, докато тези от страна на сърцето остават на заден план и така в групата на споменатите мистици бихме причислили и Майстер Екхард. Този би бил класът "А": Мистици с опитности и от мозъка и от сърцето.
към текста >>
Ние служим на човечеството само ако сме свързани със заобикалящия
свят
чрез сърцето." От всички душевни изживявания, тези мистици признават само трепетите на сърцето.
Ако Вие конкретно си представите един такъв мистик, лесно ще го определите като човек на екстаза, като човек влюбен в своите екстази. Но ако поискате да му предадете нещо от опитностите на мозъка, той веднага ще се отдръпне. Все едно дали му говорите за висшите светове или за външната природа: и в двата случая той остава напълно равнодушен. Той неизбежно ще Ви отговори: "Да, може и да е така, но всичко това изобщо не си струва да го знаем.
Ние служим на човечеството само ако сме свързани със заобикалящия свят чрез сърцето." От всички душевни изживявания, тези мистици признават само трепетите на сърцето.
Ето защо те са неспособни да разберат и приемат някои окултни истини и представи, тъй като за тях се изисква поне малко мислене.
към текста >>
И ако този човек изпадне в особено екстазно състояние с изключване на човешкото земно съзнание, целия сетивно-възприемаем
свят
ще остане около него като нещо, което той не проумява, защото не е счел за необходимо да му отдели сили и внимание.
Обаче в такъв човек лесно може да се забележи един значителен остатък от неизразходвани душевни сили, защото силите на интелекта, на мисленето, са останали непокътнати.
И ако този човек изпадне в особено екстазно състояние с изключване на човешкото земно съзнание, целия сетивно-възприемаем свят ще остане около него като нещо, което той не проумява, защото не е счел за необходимо да му отдели сили и внимание.
към текста >>
В негово лице ние имаме яркия пример на един мистик, който в действителност се държи така, че отхвърля както цялата теология като повърхностно и ненужно знание така и цялото познание на свръхсетивния
свят
.
В негово лице ние имаме яркия пример на един мистик, който в действителност се държи така, че отхвърля както цялата теология като повърхностно и ненужно знание така и цялото познание на свръхсетивния свят.
И това, което при него се излъчва навън с такава могъща сила, е всъщност сливането му с духа на природата.
към текста >>
Но тук ние съвсем не сме изправени пред някаква пантеистична духовност, която винаги съдържа в себе си нещо надуто и превзето; тук нямаме възгласи, мечтания и химни от страна на един всеобщ природен дух, а конкретни невинно-детински усещания, изпълващи душата му при всеки допир с прекрасния
свят
на природата.
Но тук ние съвсем не сме изправени пред някаква пантеистична духовност, която винаги съдържа в себе си нещо надуто и превзето; тук нямаме възгласи, мечтания и химни от страна на един всеобщ природен дух, а конкретни невинно-детински усещания, изпълващи душата му при всеки допир с прекрасния свят на природата.
към текста >>
В началото практикуващият окултист живее в свръхсетивния
свят
само доколкото е успял да игнорира връзките си със сетивния земен
свят
.
Това би бил онзи мистик, който изключва и трите неща: Земното съзнание, опитностите на сърцето и опитностите на мозъка, т.е. всички възможни човешки изживявания в обикновения земен живот. Вие сами можете да си представите, че това е извънредно трудно. За окултистът е самопонятно, че той може да се издига до състояния, при които се изключват свързаните с мозъка и сърцето изживявания, доколкото те възникват от Земните сили и доколкото минават през съзнанието. За практикуващият окултист, който се стреми да прониква в по-висшите светове, това е нещо самопонятно.
В началото практикуващият окултист живее в свръхсетивния свят само доколкото е успял да игнорира връзките си със сетивния земен свят.
Той напуска едни елементи и влиза в други. Мистикът обаче, след като изключи трите вида опитности от земните инструменти на съзнанието, мозъка и сърцето, естествено не попада в небитието, защото извън нашето съзнание обективно съществува божествено-духовния свръхсетивен свят. И той съвсем не навлиза сега по пътя на окултиста, комуто се открива свръхсетивната светлина и неизговореното слово; не, мистикът заглушава своето съзнание и всичките му принадлежащи сили, като накрая, след това заглушаване на всички тези човешки изживявания, той започва да се чувствува като слят с нещо ново и непознато.
към текста >>
Мистикът обаче, след като изключи трите вида опитности от земните инструменти на съзнанието, мозъка и сърцето, естествено не попада в небитието, защото извън нашето съзнание обективно съществува
божествен
о-духовния свръхсетивен
свят
.
Вие сами можете да си представите, че това е извънредно трудно. За окултистът е самопонятно, че той може да се издига до състояния, при които се изключват свързаните с мозъка и сърцето изживявания, доколкото те възникват от Земните сили и доколкото минават през съзнанието. За практикуващият окултист, който се стреми да прониква в по-висшите светове, това е нещо самопонятно. В началото практикуващият окултист живее в свръхсетивния свят само доколкото е успял да игнорира връзките си със сетивния земен свят. Той напуска едни елементи и влиза в други.
Мистикът обаче, след като изключи трите вида опитности от земните инструменти на съзнанието, мозъка и сърцето, естествено не попада в небитието, защото извън нашето съзнание обективно съществува божествено-духовния свръхсетивен свят.
И той съвсем не навлиза сега по пътя на окултиста, комуто се открива свръхсетивната светлина и неизговореното слово; не, мистикът заглушава своето съзнание и всичките му принадлежащи сили, като накрая, след това заглушаване на всички тези човешки изживявания, той започва да се чувствува като слят с нещо ново и непознато.
към текста >>
Тогава той би се превърнал в мистик, съединен и слят с духовното по такъв начин, че би заприличал на един спящ човек, който в съня си е слят с духовния
свят
, без да знае, без да има дори и предчувствие за това, че е слят с него.
Когато продължим да говорим за окултизма, ние ще видим, че за човека би било съдбоносно, ако той изтръгне от корен и трите вида опитности тези на мозъка, сърцето и съзнанието.
Тогава той би се превърнал в мистик, съединен и слят с духовното по такъв начин, че би заприличал на един спящ човек, който в съня си е слят с духовния свят, без да знае, без да има дори и предчувствие за това, че е слят с него.
Ако иска да съхрани поне едно далечно, живо усещане за сливането си с духовния свят, мистикът трябва последователно да заличи тези отделни, лични опитности.
към текста >>
Ако иска да съхрани поне едно далечно, живо усещане за сливането си с духовния
свят
, мистикът трябва последователно да заличи тези отделни, лични опитности.
Когато продължим да говорим за окултизма, ние ще видим, че за човека би било съдбоносно, ако той изтръгне от корен и трите вида опитности тези на мозъка, сърцето и съзнанието. Тогава той би се превърнал в мистик, съединен и слят с духовното по такъв начин, че би заприличал на един спящ човек, който в съня си е слят с духовния свят, без да знае, без да има дори и предчувствие за това, че е слят с него.
Ако иска да съхрани поне едно далечно, живо усещане за сливането си с духовния свят, мистикът трябва последователно да заличи тези отделни, лични опитности.
към текста >>
Жената, която измина своя мистичен път според току-що описаният редовен и правилен начин последователно изкоренявайки от себе си свързаните с мозъка и сърцето душевни изживявания, и така да се каже, бракосъчетавайки се с
божествен
ия Дух тази жена е Света Терезия4.
Твърде показателно е, че тази личност, която премина мистичния си път по възможно най-редовен и правилен начин, беше една жена. Разбира се в областта на теософията за такива неща трябва да се говори обективно и ясно. За една жена както ще се уверим в това и от други данни е значително по-лесно да победи себе си, т.е. да преодолее цялото своеобразие на женската природа, както и всички изживявания на душата.
Жената, която измина своя мистичен път според току-що описаният редовен и правилен начин последователно изкоренявайки от себе си свързаните с мозъка и сърцето душевни изживявания, и така да се каже, бракосъчетавайки се с божествения Дух тази жена е Света Терезия4.
към текста >>
При тях ние не откриваме бракосъчетанието със свръхсетивния духовен
свят
, което помним от Св. Терезия.
При тях ние не откриваме бракосъчетанието със свръхсетивния духовен свят, което помним от Св. Терезия.
При тези мистици, които се стремят да надмогнат и преодолеят всеки личен, човешки и земен елемент, при тях ние намираме в необичайно подсилен вид изживявания, свързани със сърцето; така че техните стремежи се преплитат с известна човешка ограниченост. Изобщо това сливане с божествено-духовния свят, това бракосъчетание е твърде сходно с любовните инстинкти на човека, каквито ги срещаме в обикновения живот.
към текста >>
Изобщо това сливане с
божествен
о-духовния
свят
, това бракосъчетание е твърде сходно с любовните инстинкти на човека, каквито ги срещаме в обикновения живот.
При тях ние не откриваме бракосъчетанието със свръхсетивния духовен свят, което помним от Св. Терезия. При тези мистици, които се стремят да надмогнат и преодолеят всеки личен, човешки и земен елемент, при тях ние намираме в необичайно подсилен вид изживявания, свързани със сърцето; така че техните стремежи се преплитат с известна човешка ограниченост.
Изобщо това сливане с божествено-духовния свят, това бракосъчетание е твърде сходно с любовните инстинкти на човека, каквито ги срещаме в обикновения живот.
към текста >>
Такива мистици, които човешки обичат своя Бог или своя
божествен
свят
, Вие ще откриете съвсем лесно, стига да разгърнете някои житиета на монахини и отшелници.
Такива мистици, които човешки обичат своя Бог или своя божествен свят, Вие ще откриете съвсем лесно, стига да разгърнете някои житиета на монахини и отшелници.
И тогава Вие ще видите как много от тези светци и отшелници са влюбени в Мадоната с един чисто човешки копнеж, защото за тях тя е въплъщение и заместител на обикновената жена. Или пък как много монахини са влюбени в годеника-Христос, влюбени в него с цялата гама на земно-човешките любовни чувства. Дори и не винаги изпълнена със симпатия, това е психологически интересна област от църковно-религиозния мистицизъм, област, в която пътят към мистичните постижения е преграден от самата човешка природа.
към текста >>
По този начин в цялата постройка се вмъкват елементи на несимпатия, самото поведение заприличва на театрален фарс, на изпълнена с лицемерие привидна
свят
ост, и е така, защото по околния път на аскезата, неуспехът иска да измести това, което е будно и здраво в обикновените човешки инстинкти.
И Вие ще сте в състояние да понасяте сравнително лесно тези мистични личности преди всичко в случаите, когато те са съхранили в себе си един значителен остатък от своето обикновено човешко съзнание, когато тъй да се каже в своите личностово-човешки особености, те се издигат над всякакви мистични изживявания, когато с ирония и хумор те признават, че далеч не са преодолели човешкото. Така нещата получават един личен почерк и най-вече нашата симпатия, защото страстно-желаното преодоляване на сърдечните изживявания се оказва непостижимо и илюзорно. От друга страна, антипатията би се проявила тъкмо тогава, когато самите неща, които човекът се стреми да превъзмогне, го спъват и връщат назад.
По този начин в цялата постройка се вмъкват елементи на несимпатия, самото поведение заприличва на театрален фарс, на изпълнена с лицемерие привидна святост, и е така, защото по околния път на аскезата, неуспехът иска да измести това, което е будно и здраво в обикновените човешки инстинкти.
към текста >>
Тази Метхилд от Магдебург показва едно съществено различие спрямо близките до нея мистици: Тя не крие своята пламенна еротика и за своята
божествен
а Любов тя се изразява с нюанси на хумор, както примерно бихме могли да говорим и за човешките любовни чувства.
Тази Метхилд от Магдебург показва едно съществено различие спрямо близките до нея мистици: Тя не крие своята пламенна еротика и за своята божествена Любов тя се изразява с нюанси на хумор, както примерно бихме могли да говорим и за човешките любовни чувства.
Тя не облича своите изживявания с високопарни и претенциозни думи, а постоянно говори за тях с една лека ирония. Ние съвсем ясно виждаме тази разлика, стига да сравним писанията на Св. Хилдегард с тези на други, твърде известни мистици. Тази разлика само подчертава качествата на една личност, която все още не е преодоляла своето лично-човешко съзнание; качествата на тази Метхилд от Магдебург, която се усеща дълбоко въвлечена в божествено-духовния свят и въпреки това не описва еротиката на сърцето с изрази, взети от религиозни изстъпления, а стига до там, най-откровено да я сравни с една мимолетна любовна връзка от религиозно естество.
към текста >>
Тази разлика само подчертава качествата на една личност, която все още не е преодоляла своето лично-човешко съзнание; качествата на тази Метхилд от Магдебург, която се усеща дълбоко въвлечена в
божествен
о-духовния
свят
и въпреки това не описва еротиката на сърцето с изрази, взети от религиозни изстъпления, а стига до там, най-откровено да я сравни с една мимолетна любовна връзка от религиозно естество.
Тази Метхилд от Магдебург показва едно съществено различие спрямо близките до нея мистици: Тя не крие своята пламенна еротика и за своята божествена Любов тя се изразява с нюанси на хумор, както примерно бихме могли да говорим и за човешките любовни чувства. Тя не облича своите изживявания с високопарни и претенциозни думи, а постоянно говори за тях с една лека ирония. Ние съвсем ясно виждаме тази разлика, стига да сравним писанията на Св. Хилдегард с тези на други, твърде известни мистици.
Тази разлика само подчертава качествата на една личност, която все още не е преодоляла своето лично-човешко съзнание; качествата на тази Метхилд от Магдебург, която се усеща дълбоко въвлечена в божествено-духовния свят и въпреки това не описва еротиката на сърцето с изрази, взети от религиозни изстъпления, а стига до там, най-откровено да я сравни с една мимолетна любовна връзка от религиозно естество.
към текста >>
И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния
свят
, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен
свят
.
В тази област са възможни всякакви нюанси. И в последният, за който говорихме, доминират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание". Накратко, мистиката е нещо, което притежава невъобразимо много оттенъци и нюанси; затова тук ние няма да се ограничим само с древната гръцка мистика, както Вие ще я намерите в моята книга "Християнството като мистичен факт". С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика. Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание.
И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния свят, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен свят.
Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира. И затова постоянният стремеж на мистиката е да се освободи от това съзнание. Съвсем ясно е, че мистикът иска да се издигне над себе си. Но не по-малко ясно е, че ако човекът иска съзнателно да изживее опитностите, бликащи от неизговореното слово и от неизявената светлина, той трябва да стори това с едно друго, ново съзнание. Ето защо в усилието си да стане окултист, мистикът трябва не само да се откаже от някои неправилни стремежи, а да се погрижи и развие едно по-висше съзнание, а именно съзнанието без какъвто и да е външен обект.
към текста >>
Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен
свят
, това съзнание тук отслабва и колабира.
И в последният, за който говорихме, доминират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание". Накратко, мистиката е нещо, което притежава невъобразимо много оттенъци и нюанси; затова тук ние няма да се ограничим само с древната гръцка мистика, както Вие ще я намерите в моята книга "Християнството като мистичен факт". С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика. Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание. И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния свят, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен свят.
Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира.
И затова постоянният стремеж на мистиката е да се освободи от това съзнание. Съвсем ясно е, че мистикът иска да се издигне над себе си. Но не по-малко ясно е, че ако човекът иска съзнателно да изживее опитностите, бликащи от неизговореното слово и от неизявената светлина, той трябва да стори това с едно друго, ново съзнание. Ето защо в усилието си да стане окултист, мистикът трябва не само да се откаже от някои неправилни стремежи, а да се погрижи и развие едно по-висше съзнание, а именно съзнанието без какъвто и да е външен обект. Утре ние ще продължим да говорим за това по-висше съзнание, което окултистът трябва да изгради по стръмнините на своя труден път.
към текста >>
15.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Защото в мига, когато мистикът напуска предметния сетивен
свят
, той изгубва и самото съзнание; така, че настъпва едно друго състояние, едно състояние на опияненост, на себезаличаване, което не му позволява да постигне третия елемент на окултното изживяване, а именно другото, по-висше съзнание, съзнанието, което макар и лишено от външен обект, успява да се задържи и израсне тъкмо като едно друго, ново съзнание.
Поради тази причина, мистиката доколкото тя представлява един път към окултизма не успяваше да изгради споменатото вече "съзнание без външен обект".
Защото в мига, когато мистикът напуска предметния сетивен свят, той изгубва и самото съзнание; така, че настъпва едно друго състояние, едно състояние на опияненост, на себезаличаване, което не му позволява да постигне третия елемент на окултното изживяване, а именно другото, по-висше съзнание, съзнанието, което макар и лишено от външен обект, успява да се задържи и израсне тъкмо като едно друго, ново съзнание.
към текста >>
Вече самото обстоятелство, че мисълта за Азът потъва заедно с представния
свят
, ни показва, че в лицето на Азът ние имаме само отражението на нещо, което назоваваме с думата "Аз".
И как може изобщо ние да си имаме работа с тази прекъсната линия, с това ежедневно подновявано Азово съзнание? Отговорът идва от там, че като земни човеци ние имаме само мисълта за Азът, само представата за Азът. И понеже при заспиване всички представи изчезват в мрака на безсъзнанието, това става, също и с мисълта за Азът. Човек изгубва Азът.
Вече самото обстоятелство, че мисълта за Азът потъва заедно с представния свят, ни показва, че в лицето на Азът ние имаме само отражението на нещо, което назоваваме с думата "Аз".
към текста >>
Потърсете във външния
свят
такива обекти, които да породят представата за вашия Аз, и ще разберете, че там те не съществуват.
Причината да си представим едно или друго, лежи във външните неща. Ако те липсваха там, ние не бихме могли да си ги представим. Обаче ако сега минем към представата за Азът, ще видим, че нещата стават съвсем особени.
Потърсете във външния свят такива обекти, които да породят представата за вашия Аз, и ще разберете, че там те не съществуват.
Това е една съществена разлика: за всички други представи можем да посочим външен обект, но за Азовата представа не можем. Дори и в най-далечната периферия на нашия външен живот, ние не сме в състояние да открием това, което обикновено обличаме в думите "Аз съм".
към текста >>
Ето защо ние трябва да признаем, че в основата на този факт лежи нещо непознато, нещо, което не можем да намерим във външния
свят
, доколкото той се открива на земния човек.
Ето защо ние трябва да признаем, че в основата на този факт лежи нещо непознато, нещо, което не можем да намерим във външния свят, доколкото той се открива на земния човек.
Да, този Аз е нещо крайно свое образно. И ако бихме могли вътрешно да уловим този Аз, да го обхванем както хора като Бергсон мислят, че са го уловили ако дори го обхванем в още по-голяма степен, тогава бихме били в правото си да кажем, че този Аз има твърде малко общо със земната действителност. Да, Азът не може да бъде уловен, не може да бъде постигнат.
към текста >>
Когато хората насочват своето внимание към външния
свят
, измежду многото въпроси и загадки, които могат да възникнат, се появява един съвсем особен въпрос, и почти винаги той прозвучава в онзи решителен момент, когато окултният кандидат започва да преодолява човешкото съзнание.
Обаче всеки човек може да знае за този Аз, нещо много важно, нещо което така да се каже може да му послужи като опорна точка, каквато някога Архимед2 поиска да има за своя лост, за да повдигне Земята. И то наистина би могло да му помогне, когато в измъчената си душа размишлява върху този човешки Аз.
Когато хората насочват своето внимание към външния свят, измежду многото въпроси и загадки, които могат да възникнат, се появява един съвсем особен въпрос, и почти винаги той прозвучава в онзи решителен момент, когато окултният кандидат започва да преодолява човешкото съзнание.
Този окултен кандидат е длъжен да се запита: Нима в кръга на твоите земни изживявания ти не съзираш поне едно нещо, за което би казал, че в него се отразява твоят Аз? Нима никъде не съществува нещо, в което да се прояви твоят Аз?
към текста >>
Тогава ние стигаме до нашите времеви представи и никога не можем да сме сигурни, дали тук наистина намираме нещо, което би ни извело извън този представен
свят
.
Но с продължителното и пълно с надежди вглеждане във вътрешния живот, за човека настъпва нещо мрачно и фатално.
Тогава ние стигаме до нашите времеви представи и никога не можем да сме сигурни, дали тук наистина намираме нещо, което би ни извело извън този представен свят.
Във всеки случай не можем да се надяваме, че с упоритото съзерцаване и потапяне в нашата собствена личност, ще успеем да се освободим от нея, а точно това е, което като окултисти ние сме длъжни да постигнем. Обаче навън от нас нима там навън не са само изживяванията и опитностите на земния човек? И все пак ние се убеждаваме, че на Азът може да съответствува само нещо, което преодолява безформието и изгражда свой външен израз. Да, така е: Ние не можем да уловим Азът. Но ако отправим поглед навън, ние ще открием нещо вълнуващо и то е засега единственото, което можем да обозначим като израз на нашия Аз: Това е човешката фигура!
към текста >>
Впрочем окултистът е длъжен да знае, че той не може да живее в представи и умозаключения, които са взети от външния
свят
; неговите нови опитности не трябва да се пораждат отвън, защото външните впечатления всъщност представляват онова съзнание, което той има да преодолява.
Впрочем окултистът е длъжен да знае, че той не може да живее в представи и умозаключения, които са взети от външния свят; неговите нови опитности не трябва да се пораждат отвън, защото външните впечатления всъщност представляват онова съзнание, което той има да преодолява.
И ето защо, когато окултистът се вгледа в своя човешки образ, в своята човешка фигура, той трябва да изживее нещо, което го издига високо над всяко земно съзнание.
към текста >>
И все пак – просто чрез това, че човекът живее в обкръжаващия го
свят
те могат да се появят в човешкото съзнание.
Да, ако пробудим най-дълбоките сили на душата, ние неизбежно ще стигнем до тази формула. Но дали тези усещания са породени от някакъв обект в обширните области на земния живот? Те възникват в човешките изживявания само тогава, когато човекът сметне своя облик за несполучлив и неверен. Когато почувствува, че високомерието и страстите са деформирали първоначално заложените в него качества и форми. Тези две изживявания не възникват от нещо, което можем да определим като външни обекти.
И все пак – просто чрез това, че човекът живее в обкръжаващия го свят те могат да се появят в човешкото съзнание.
към текста >>
Докато в общи линии всеки човек е организиран в посока нагоре, то в частност неговата речева организация, започвайки от сърцето и гръкляна, включва говорните органи, които ще го отведат още по-нагоре в духовния
свят
.
За втора съществена особеност на човешката фигура можем да приемем факта, че човек поражда в себе си звуци и тонове, т.е. той е едно говорещо същество. Сериозно се замислете, че това наистина е много съществено за човека. Това е второто.
Докато в общи линии всеки човек е организиран в посока нагоре, то в частност неговата речева организация, започвайки от сърцето и гръкляна, включва говорните органи, които ще го отведат още по-нагоре в духовния свят.
Замислете се над човека и ще откриете, че всички негови пропорции и части са организирани според тонообразуването. И така, ние можем да кажем, че втората особеност на човешката фигура, това е говорното устройство.
към текста >>
Изправеният стоеж е нещо, което се проявява във външния
свят
; говорът също; симетрията също е насочена към създаване на известно равновесие във външното пространство.
Четвъртият отличителен белег, който идва в съображение, ще опишем по следния начин. Представете си човекът с неговия изправен стоеж, с говорното му устройство и с неговата симетрия. Тук Вие ще си каже те: Да, така е, но всичко, което тези три особености предлагат, то е насочено навън.
Изправеният стоеж е нещо, което се проявява във външния свят; говорът също; симетрията също е насочена към създаване на известно равновесие във външното пространство.
към текста >>
Следващата, пета особеност на човешката фигура, аз моля да видите в обстоятелството, че в тази дълбока вътрешност, защитена от външния
свят
, действуват определени органи.
Следващата, пета особеност на човешката фигура, аз моля да видите в обстоятелството, че в тази дълбока вътрешност, защитена от външния свят, действуват определени органи.
Това, че в дълбоката вътрешност нещо диша и работи, ни напомня: човекът както той застава пред нас в своята фигура е зависим не само от външния свят, но е зависим и от своя вътрешен свят; там, вътре, той носи смисловия център на своето същество. И ако на тези представени от нас части, противопоставим сега не друго, а кръвната циркулация, ние ще получим нещо, което протича строго вътре, една вътрешна цялост.
към текста >>
Това, че в дълбоката вътрешност нещо диша и работи, ни напомня: човекът както той застава пред нас в своята фигура е зависим не само от външния
свят
, но е зависим и от своя вътрешен
свят
; там, вътре, той носи смисловия център на своето същество.
Следващата, пета особеност на човешката фигура, аз моля да видите в обстоятелството, че в тази дълбока вътрешност, защитена от външния свят, действуват определени органи.
Това, че в дълбоката вътрешност нещо диша и работи, ни напомня: човекът както той застава пред нас в своята фигура е зависим не само от външния свят, но е зависим и от своя вътрешен свят; там, вътре, той носи смисловия център на своето същество.
И ако на тези представени от нас части, противопоставим сега не друго, а кръвната циркулация, ние ще получим нещо, което протича строго вътре, една вътрешна цялост.
към текста >>
Външният
свят
и въздухът проникват през белите дробове и вътрешните органи трябва да се приспособят към тях.
Обаче тази вътрешна цялост на човешката фигура има някои особени подробности. Физически погледнато, тук ние се изправяме пред една двойнственост. А именно: Съществуват такива органи, като белите дробове и сърцето, които дължат своето устройство на един компромис, на едно въздействие отвън. Сърцето трябва да работи съвместно с белите дробове и поради това то се адаптира към външните условия.
Външният свят и въздухът проникват през белите дробове и вътрешните органи трябва да се приспособят към тях.
Но има и други органи, които вече със своето устройство показват, че те са приспособени само към вътрешните условия на тялото. Това са коремните органи. Те имат своята форма благодарение на това, че са разположени дълбоко навътре в коремната кухина. И Вие можете да си представите, че ако всички те стомахът, черният дроб, червата, далакът бяха устроени по друг начин в тази кухина, тогава можеха да зависят от сърцето и белите дробове, но все пак биха изпълнявали своите функции. Когато външният свят нахлуе веднъж в белите дробове, тогава вътрешните органи могат да бъдат формирани вече по различен начин.
към текста >>
Когато външният
свят
нахлуе веднъж в белите дробове, тогава вътрешните органи могат да бъдат формирани вече по различен начин.
Външният свят и въздухът проникват през белите дробове и вътрешните органи трябва да се приспособят към тях. Но има и други органи, които вече със своето устройство показват, че те са приспособени само към вътрешните условия на тялото. Това са коремните органи. Те имат своята форма благодарение на това, че са разположени дълбоко навътре в коремната кухина. И Вие можете да си представите, че ако всички те стомахът, черният дроб, червата, далакът бяха устроени по друг начин в тази кухина, тогава можеха да зависят от сърцето и белите дробове, но все пак биха изпълнявали своите функции.
Когато външният свят нахлуе веднъж в белите дробове, тогава вътрешните органи могат да бъдат формирани вече по различен начин.
Определящ фактор вече е само вътрешната цялост на човека. И така, на шесто място в човешката фигура, ние имаме нещо, което можем да наречем: дълбоката вътрешна цялост в телесен смисъл, изключваща всякакви връзки с външния свят.
към текста >>
И така, на шесто място в човешката фигура, ние имаме нещо, което можем да наречем: дълбоката вътрешна цялост в телесен смисъл, изключваща всякакви връзки с външния
свят
.
Това са коремните органи. Те имат своята форма благодарение на това, че са разположени дълбоко навътре в коремната кухина. И Вие можете да си представите, че ако всички те стомахът, черният дроб, червата, далакът бяха устроени по друг начин в тази кухина, тогава можеха да зависят от сърцето и белите дробове, но все пак биха изпълнявали своите функции. Когато външният свят нахлуе веднъж в белите дробове, тогава вътрешните органи могат да бъдат формирани вече по различен начин. Определящ фактор вече е само вътрешната цялост на човека.
И така, на шесто място в човешката фигура, ние имаме нещо, което можем да наречем: дълбоката вътрешна цялост в телесен смисъл, изключваща всякакви връзки с външния свят.
към текста >>
Но в този момент ние сме достигнали до онази граница, при която от дълбоката вътрешност на човешкото тяло нещо се надига и отново иска да влезе в отношение с външния
свят
.
Но в този момент ние сме достигнали до онази граница, при която от дълбоката вътрешност на човешкото тяло нещо се надига и отново иска да влезе в отношение с външния свят.
Замислете се само върху форма та на човешките нозе. Ако те бяха така устроени, че да не завършват с ходило, човекът нямаше да може да ходи. Ако те бяха така устроени, че да завършват с един огромен шип, човекът постоянно щеше да пада. Така, че следвайки човешката фигура, ние отново идваме до органи, които са приспособени към външните условия. Обаче не само ходилата, но и целите нозе са така устроени, че да са нозе именно на едно човешко същество.
към текста >>
Онази вътрешна цялост в строго телесен смисъл, недопускаща връзки с външния
свят
, която символизира и тройната човешка природа, ние наричаме "Дева" и отбелязваме със знака.
Онази вътрешна цялост в строго телесен смисъл, недопускаща връзки с външния свят, която символизира и тройната човешка природа, ние наричаме "Дева" и отбелязваме със знака.
към текста >>
6. вътрешна цялост в телесен смисъл, недопускаща връзки с външния
свят
……Дева
6. вътрешна цялост в телесен смисъл, недопускаща връзки с външния свят……Дева
към текста >>
16.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Постепенно ще се убедим, че най-важните изживявания за човешкото сърце и за човешката душа се откриват пред нас не докато сме застинали в някакво удобство, а тогава, когато с цялото си усърдие се оглеждаме и търсим прикрития духовен
свят
именно там във външния облик на човешката фигура.
Достатъчно е само да си припомните, колко често Вашата душа, в своята устременост към теософията, се докосваше до мисълта, че човекът така както го виждаме в света дори и в най-външните си очертания, е един храм на Бога. Да, той наистина е храм на Бога, дори и по отношение на своя външен облик. И когато вчера разгледахме, така да се каже, градивните принципи на човешката фигура, а това ще продължи и в следващите лекции, ние имахме предвид тъкмо " този храм.
Постепенно ще се убедим, че най-важните изживявания за човешкото сърце и за човешката душа се откриват пред нас не докато сме застинали в някакво удобство, а тогава, когато с цялото си усърдие се оглеждаме и търсим прикрития духовен свят именно там във външния облик на човешката фигура.
И в нашите съзерцания за човека, ние постоянно ще тръгваме от онези 12 съставни части, за които говорихме вчера.
към текста >>
До една от тези тайни се докосваме вече в самия външен
свят
, и е много съществено, че в този преход отвън на вътре, ние можем да изграждаме едно "съзнание без обект".
До една от тези тайни се докосваме вече в самия външен свят, и е много съществено, че в този преход отвън на вътре, ние можем да изграждаме едно "съзнание без обект".
Да, според начина, по който човекът застава пред нас, той всъщност е построен от три части; и да виждаме в тези три части някакво единство това е илюзия. И тази дълбока зависимост между 12-те съставни части на човешката фигура установени вчера от нас трябва да се подраздели в три основни части, които ще наречем горен човек, среден човек и долен човек.
към текста >>
И тогава следвайки посоката от главата надолу ние можем да кажем: Към тази глава сега се присъединяват такива крайници Вие ще го потвърдите дори без да се замисляте особено които са в истинска духовна връзка с целия мисловен
свят
на главата.
А сега да вземем названието, което употребихме вчера за краката и ходилата, и го приложим съответно за раменете и ръцете.
И тогава следвайки посоката от главата надолу ние можем да кажем: Към тази глава сега се присъединяват такива крайници Вие ще го потвърдите дори без да се замисляте особено които са в истинска духовна връзка с целия мисловен свят на главата.
Да, присъединяват се раменете и ръцете. И Вие съвсем няма да намерите това за абсурдно, ако в този момент употребим вчерашните означения за крака и ходила по адрес на свързаните с главата рамене и ръце, нито пък ако твърдим, че това, което симетрично израства като 4 мишници, е едно продължение на главата; и ние го означаваме така, както и горната част на краката с израза "Стрелец". Разбира се, ние вземаме под внимание, че има съществена разлика между лакътя и коляното при лакътя липсва т.н. капачка но за нас е важна именно приликата. И така, ние означаваме лактите, с израза на коляното, т.е. "Козирог".
към текста >>
я получаване от останалия човешки организъм, а директно от външния
свят
.
горен човек. Това е изключително важно. Ако по-нататък се замислите, как този завършен седемчленен човек се изхранва от останалата човешка природа, как в действителност само получава храната, тогава няма вече да сте под въздействието на ужасно-гротескната мисъл, че (приемете това преди всичко като идея, като мисъл) този току-що описан седемчленен човек се изхранва отвън, както напр. растението има само да преработи храната, която му се доставя отвън. Да, тази възможност би могла добре да се обмисли: Храната се подготвя отвън, в света, и този седемчленен човек доколкото се нуждае от нея за поддържането на мозъка и т.н.
я получаване от останалия човешки организъм, а директно от външния свят.
Така този човек би бил непосредствено включен във външния свят.
към текста >>
Така този човек би бил непосредствено включен във външния
свят
.
Това е изключително важно. Ако по-нататък се замислите, как този завършен седемчленен човек се изхранва от останалата човешка природа, как в действителност само получава храната, тогава няма вече да сте под въздействието на ужасно-гротескната мисъл, че (приемете това преди всичко като идея, като мисъл) този току-що описан седемчленен човек се изхранва отвън, както напр. растението има само да преработи храната, която му се доставя отвън. Да, тази възможност би могла добре да се обмисли: Храната се подготвя отвън, в света, и този седемчленен човек доколкото се нуждае от нея за поддържането на мозъка и т.н. я получаване от останалия човешки организъм, а директно от външния свят.
Така този човек би бил непосредствено включен във външния свят.
към текста >>
Но да спрем поглед и върху това, което представлява средната част на човешкото тяло като изолиран, затворен в себе си
свят
, в който ние продължаваме да търсим човека.
Да продължим впрочем с нашия мозък, като същевременно си припомним и всичко, което вече казахме. Ние стигнахме до този образ на човека както го поставихме сега пред нашата душа само благодарение на едно обръщане, на едно завъртане на човека.
Но да спрем поглед и върху това, което представлява средната част на човешкото тяло като изолиран, затворен в себе си свят, в който ние продължаваме да търсим човека.
И така: една обграждаща клетка тази, която ще наречем "Рак". Благодарение на това, че завъртяхме човека, ние получихме една съвсем особена характеристика на гръдната клетка.
към текста >>
Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния
свят
те са във висша степен нецелесъобразни.
Птицата не може да лети без крилете. За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните.
Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния свят те са във висша степен нецелесъобразни.
И ако обхванем всичко, което човекът е трябвало да направи със своите ръце в хода на Земното развитие, ние трябва да кажем: Човешките ръце се оказват нещо скъпо и незаменимо, само защото е трябвало да извоюват от материята един истински и подобаващ външен израз на Духа.
към текста >>
Ако си представим нагледно и живо, че по отношение на главата където са локализирани повечето сетивни органи човекът е поставен съвсем правилно във външния
свят
, че това, което той развива навън чрез своите ръце като действия и човешка култура, е вече подготвено в неговата глава, тогава ние ще се изправим пред истинския образ на първия седемчленен човек.
Ако си представим нагледно и живо, че по отношение на главата където са локализирани повечето сетивни органи човекът е поставен съвсем правилно във външния свят, че това, което той развива навън чрез своите ръце като действия и човешка култура, е вече подготвено в неговата глава, тогава ние ще се изправим пред истинския образ на първия седемчленен човек.
Той е всъщност духовният човек, този, който е свързан с външния свят именно като човек. Ако вникнем в завършената цялост на тези седем члена, ние ще добием ясна представа за Земния процес, който протича в човека. И така, в този пръв седемчленен човек ние трябва да разпознаваме най-вече духовната природа на човека, доколкото той е именно един Земен човек.
към текста >>
Той е всъщност духовният човек, този, който е свързан с външния
свят
именно като човек.
Ако си представим нагледно и живо, че по отношение на главата където са локализирани повечето сетивни органи човекът е поставен съвсем правилно във външния свят, че това, което той развива навън чрез своите ръце като действия и човешка култура, е вече подготвено в неговата глава, тогава ние ще се изправим пред истинския образ на първия седемчленен човек.
Той е всъщност духовният човек, този, който е свързан с външния свят именно като човек.
Ако вникнем в завършената цялост на тези седем члена, ние ще добием ясна представа за Земния процес, който протича в човека. И така, в този пръв седемчленен човек ние трябва да разпознаваме най-вече духовната природа на човека, доколкото той е именно един Земен човек.
към текста >>
За него ние трябва да кажем: Той е свързан с външния
свят
чрез своите близначни двойки от една страна чрез процесите на главата, и от друга поради факта, че е подвижно същество, което управлява ходенето от вътре навън.
Но да преминем към втория, към средния човек.
За него ние трябва да кажем: Той е свързан с външния свят чрез своите близначни двойки от една страна чрез процесите на главата, и от друга поради факта, че е подвижно същество, което управлява ходенето от вътре навън.
към текста >>
Накрая, той е свързан с външния
свят
и чрез размножителните органи, представители на физическия процес в човека.
Накрая, той е свързан с външния свят и чрез размножителните органи, представители на физическия процес в човека.
По силата на това, че в своя среден организъм човекът разполага с тези три члена, от една страна той е свързан със Земния процес, а от друга с развитието на Земния човек, с веригата на поколенията и с редуването на половете.
към текста >>
По този начин ние имаме три члена, три съставни части, които са от решително значение за външната Земна природа, и други четири члена, които са важни за вътрешната организация на човека; така че като "човек-глава" (Кopfmensch), ние живеем предимно във външния
свят
, било чрез сетивата, било чрез механизма на ръцете, докато тук, в средния човек, ние живеем във вътрешния
свят
на човешкия организъм.
По този начин ние имаме три члена, три съставни части, които са от решително значение за външната Земна природа, и други четири члена, които са важни за вътрешната организация на човека; така че като "човек-глава" (Кopfmensch), ние живеем предимно във външния свят, било чрез сетивата, било чрез механизма на ръцете, докато тук, в средния човек, ние живеем във вътрешния свят на човешкия организъм.
Ето как се проявяват огромните различия между тези двама човеци, между "средния човек" и "горния човек", "човекът-глава".
към текста >>
В този случай човешката природа е напълно приспособена към външния
свят
: Едно твърдение, което не се нуждае от обсъждане и доказателства.
Да започнем от ходилата, като ги поставим на седмо място. От вчера помним, че ходилата трябва да отбележим като "Риби" със знака.
В този случай човешката природа е напълно приспособена към външния свят: Едно твърдение, което не се нуждае от обсъждане и доказателства.
Поради особената форма на своите ходила, човекът е същество, което може да се придвижва по Земята. Но всичко онова, което е необходимо за ходене, човек трябва първо да го изучи. Широката повърхност на ходилата, естествено, е замислена по този начин, за да може човекът да стъпва по Земята, да се насочва навън към Земята, а не навътре. Също и това, което наричаме подбедрици, влизат в устройството на краката (тези неща си принадлежат по необходимост), така че на шесто място можем да поставим подбедриците, които отбелязваме като "Водолей" със знака.
към текста >>
А сега нататък: За всеки е ясно, че щом разглеждаме размножителните органи на човека, ние установяваме, че от една страна те са формирани отвътре, а от друга че са нагодени към условията на външния
свят
.
А сега нататък: За всеки е ясно, че щом разглеждаме размножителните органи на човека, ние установяваме, че от една страна те са формирани отвътре, а от друга че са нагодени към условията на външния свят.
(Тук ние трябва да обсъждаме тези неща съвсем правилно и с най-голяма научна сериозност.) Спрямо външната природа, размножителните органи са така нагодени, че те свързват единия пол с другия пол. Органът на мъжкия пол е организиран от "средния човек" в допълващо съответствие с размножителните органи на женския пол. И така, на трето място ние говорим за размножителните органи като за "Скорпион" и ги обозначаваме със знака.
към текста >>
Споменатият на последно място мозък се интересува извънредно слабо от външния
свят
.
Споменатият на последно място мозък се интересува извънредно слабо от външния свят.
Това е така, защото той трябва да поддържа вътрешната човешка природа. Всички останали органи са много добре пригодени към външния свят, обаче по съвсем друг начин, отколкото "човекът глава". Доколкото "човекът-глава" е така пригоден към външния свят, че ние можем да кажем: Той е пригоден най-вече с помощта на онези органи, чрез които Земният свят бива преформиран в един свят на човешката култура, то към това можем и да прибавим: Във всичко, което вършат външните и вътрешни органи на "долния човек", ни имаме работа единствено с това, което принадлежи на самия човек. И само защото човекът не може да анализира точно нещата, той не е в състояние да вид огромната, принципна разлика между тези трима човеци, които действуват съвместно в цялостната човешка природа.
към текста >>
Всички останали органи са много добре пригодени към външния
свят
, обаче по съвсем друг начин, отколкото "човекът глава".
Споменатият на последно място мозък се интересува извънредно слабо от външния свят. Това е така, защото той трябва да поддържа вътрешната човешка природа.
Всички останали органи са много добре пригодени към външния свят, обаче по съвсем друг начин, отколкото "човекът глава".
Доколкото "човекът-глава" е така пригоден към външния свят, че ние можем да кажем: Той е пригоден най-вече с помощта на онези органи, чрез които Земният свят бива преформиран в един свят на човешката култура, то към това можем и да прибавим: Във всичко, което вършат външните и вътрешни органи на "долния човек", ни имаме работа единствено с това, което принадлежи на самия човек. И само защото човекът не може да анализира точно нещата, той не е в състояние да вид огромната, принципна разлика между тези трима човеци, които действуват съвместно в цялостната човешка природа.
към текста >>
Доколкото "човекът-глава" е така пригоден към външния
свят
, че ние можем да кажем: Той е пригоден най-вече с помощта на онези органи, чрез които Земният
свят
бива преформиран в един
свят
на човешката култура, то към това можем и да прибавим: Във всичко, което вършат външните и вътрешни органи на "долния човек", ни имаме работа единствено с това, което принадлежи на самия човек.
Споменатият на последно място мозък се интересува извънредно слабо от външния свят. Това е така, защото той трябва да поддържа вътрешната човешка природа. Всички останали органи са много добре пригодени към външния свят, обаче по съвсем друг начин, отколкото "човекът глава".
Доколкото "човекът-глава" е така пригоден към външния свят, че ние можем да кажем: Той е пригоден най-вече с помощта на онези органи, чрез които Земният свят бива преформиран в един свят на човешката култура, то към това можем и да прибавим: Във всичко, което вършат външните и вътрешни органи на "долния човек", ни имаме работа единствено с това, което принадлежи на самия човек.
И само защото човекът не може да анализира точно нещата, той не е в състояние да вид огромната, принципна разлика между тези трима човеци, които действуват съвместно в цялостната човешка природа.
към текста >>
Тук ние имаме само външната страни, на "Мистерия магна", видима в сетивния Земен
свят
, обаче тя не може да се прецени правилно, ако от тук нататък в привидното единство на човешката природа не се научим да разграничаваме "горния", "средния" и "долния човек".
Окултизмът винаги е наричал тези неща с израз, "Мистерия магна".
Тук ние имаме само външната страни, на "Мистерия магна", видима в сетивния Земен свят, обаче тя не може да се прецени правилно, ако от тук нататък в привидното единство на човешката природа не се научим да разграничаваме "горния", "средния" и "долния човек".
към текста >>
17.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Човекът се затваря за външния
свят
и чрез силите на средния човек продължава да въздействува на горния човек: Последицата е тази, че обикновеното всекидневно съзнание на човека се изключва, но макар и по време на сън човек да има своя мозък, той престава да възприема въздействията на средния човек върху този мозък, така, че тези въздействия остават и се натрупват в това, което обикновено наричаме сънищно съзнание
Да, разлика има, но какви са нейните последици за земния човек?
Човекът се затваря за външния свят и чрез силите на средния човек продължава да въздействува на горния човек: Последицата е тази, че обикновеното всекидневно съзнание на човека се изключва, но макар и по време на сън човек да има своя мозък, той престава да възприема въздействията на средния човек върху този мозък, така, че тези въздействия остават и се натрупват в това, което обикновено наричаме сънищно съзнание
към текста >>
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния
свят
, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации.
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации.
При нередности от страна на сърцето, често може да бъде сънувана пламтяща пещ. При нередности от страна на червата, човек често сънува змия. Изобщо съновиденията много често насочват към процеси, които се разиграват във вътрешните области на средния човек. И този, който подхожда към удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения.
към текста >>
Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния
свят
.
Нека да се спрем за малко при т.н. среден човек.
Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят.
В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят. Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят. Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава". То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка. И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния
свят
.
Нека да се спрем за малко при т.н. среден човек. Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят.
В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят.
Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят. Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава". То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка. И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния
свят
.
Нека да се спрем за малко при т.н. среден човек. Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят. В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят.
Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят.
Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава". То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка. И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
Обаче това възприятие на външния
свят
, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава".
Нека да се спрем за малко при т.н. среден човек. Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят. В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят. Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят.
Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава".
То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка. И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния
свят
.
Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят. В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят. Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят. Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава". То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка.
И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
Ако обаче се запитате дали този вътрешен човек не притежава някакво познание за външния
свят
, което да е недостъпно за обикновеното съзнание, Вие веднага ще забележите, че този вътрешен среден човек също е в значителна степен свързан с външния
свят
.
Ако обаче се запитате дали този вътрешен човек не притежава някакво познание за външния свят, което да е недостъпно за обикновеното съзнание, Вие веднага ще забележите, че този вътрешен среден човек също е в значителна степен свързан с външния свят.
към текста >>
Това, което човек възприема ако той изключи всичките си сетивни органи, а чрез тях и целия външен сетивен
свят
, насочвайки ясновиждащото съзнание към самия себе, към горния, мозъчен човек това, което сега възприема е всъщност не друго, а звездното небе!
Обаче окултният кандидат, този начинаещ ясновидец, трябва да се научи да вижда и от към другата страна на нещата; а именно това, което можем да сравним с мозъчните сънища, със сънищата, които възпроизвеждат абнормните, хаотичните състояния на мозъка. От тези състояния човекът извлича само символи, и това е много типично, много характерно: напр. как той се движи в една пещера или в един дворец, как над него нещо се сгъстява и натрупва, нещо, в което той може да вникне... Ако окултният кандидат стигне дотам, че да възприема не само състоянията на своя среден човек, а и тези на своя горен човек, на "човекът-глава", трябва да помним, че те не се проявяват както възприятията, идващи от средния човек. В този случай аз изтъквам само един факт настъпва едно напълно закономерно и съзнателно "разширение" на мозъчното съновидение. Да, то може да се изживее съзнателно.
Това, което човек възприема ако той изключи всичките си сетивни органи, а чрез тях и целия външен сетивен свят, насочвайки ясновиждащото съзнание към самия себе, към горния, мозъчен човек това, което сега възприема е всъщност не друго, а звездното небе!
към текста >>
И тогава в пълен мрак (защото сетивата бяха изключени, и по отношение на външния
свят
той беше като спящ човек), човекът възприемаше не друго, а "Слънцето в нощта".
И в древните Мистерии точно този беше великият момент от живота на окултния кандидат (а доколкото нещата се изменят в новото посвещение това ще видим по-късно), че той можеше да възприема своята вътрешнотелесна организация, доколкото тя е проявена във вътрешните органи, да възприема тази организация под формата на необгледното звездно небе; този беше великия момент, че макар и без подходящи сетива за навън, човек стигаше до образа на звездното небе. А най-великият момент беше този, когато окултният кандидат можеше да наблюдава не горната повърхност на своята глава, а когато, така да се каже, се спускаше надолу към средния човек, и без каквито и да е подходящи сетива, успяваше да долови това, което е долната повърхност на мозъка и осветения от нея среден човек.
И тогава в пълен мрак (защото сетивата бяха изключени, и по отношение на външния свят той беше като спящ човек), човекът възприемаше не друго, а "Слънцето в нощта".
И античните Мистерии назоваха всичко това с израза "да гледаш Слънцето в среднощния мрак", т.е. да гледат преливащата Слънчева светлина в нейните взаимодействия с много по-слабите нощни звезди. Да, тези изживявания бяха наистина като пътеводни знаци за окултния кандидат.
към текста >>
Обаче тази
божествен
а милост да виждам звездите, а не пълния мрак е възможна чрез това, че мозъкът е пригоден към звездите, както и моят среден човек е пригоден към Слънцето." Така възниква и окултната убеденост на кандидатите, според която средният човек е свързан със Слънцето, а горният човек, мозъчният човек с целия Космос и неговите звезди.
Но ако този окултен кандидат беше достатъчно напреднал, той можеше да си каже съвсем определено: "Да, щом съзерцавам моя среден човек, аз възприемам в себе си тази преливаща Слънчева светлина; аз възприемам Слънцето. Но по същият начин чрез съзерцаване на горния човек, аз мога да виждам и небесния свод с неговите звезди.
Обаче тази божествена милост да виждам звездите, а не пълния мрак е възможна чрез това, че мозъкът е пригоден към звездите, както и моят среден човек е пригоден към Слънцето." Така възниква и окултната убеденост на кандидатите, според която средният човек е свързан със Слънцето, а горният човек, мозъчният човек с целия Космос и неговите звезди.
към текста >>
Или с други думи: окултният кандидат можеше да отиде при религиозно настроения човек, който все пак имаше усета за по-висши зависимости и отношения в Земния
свят
и да му каже: "Тъй както е поставен на Земята, човекът е едно същество, което не принадлежи само на Земята, а чрез своите гърди и корем е свързано със Слънцето, докато като "човек-глава" е свързано с целия Космос".
Когато окултният кандидат узнаваше тези истини в себе си, той вече можеше да отиде при онези хора, които притежаваха само дневното съзнание, но които въпреки това имаха копнежа и душевния порив да се доближат до един такъв извисен човек.
Или с други думи: окултният кандидат можеше да отиде при религиозно настроения човек, който все пак имаше усета за по-висши зависимости и отношения в Земния свят и да му каже: "Тъй както е поставен на Земята, човекът е едно същество, което не принадлежи само на Земята, а чрез своите гърди и корем е свързано със Слънцето, докато като "човек-глава" е свързано с целия Космос".
И това, което окултният кандидат можеше да оповести на религиозно настроения човек, се превръщаше в молитвена съсредоточеност, в молитва.
към текста >>
А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и народи, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния
свят
много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от действието на Слънцето.
Твърденията на материалистичната наука, че хората и без друго биха стигнали до обожествяване на Слънцето, са чисто фантазьорство и бълнуване. Когато официалната материалистична наука говори, че тази или онази част от хората са станали поклонници на Слънцето всичко това е чисто фантазьорство. И ние изобщо не трябва да вярваме на днешните материалистично настроени хора, когато те упрекват теософите във склонност към фантазиране, а приписват реализъм и прозорливост единствено на себе си. Когато материализмът стига до там, да твърди, че определени хора изведнъж са станали поклонници на Слънцето, то несъмнено фантастната склонност е негова, а не на теософията. Да, така си фантазира материалистичната наука и си представя, че при едни или други обстоятелства, хората са деградирали до там, че да се молят на Слънцето.
А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и народи, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния свят много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от действието на Слънцето.
И тогава тези окултни посветени се обръщаха към хората, в които доминираше средният човек, отклоняваха ги от простото им благоразположение, от телесното здраве и ги насочваха към молитвената съсредоточеност. Те тласнаха тези хора към обожествяване на Слънцето.
към текста >>
В съображение идваше обстоятелството, че тези окултисти които действуваха в света като основатели на религии се обръщаха към хората и им казваха: "Същността на вашите мисли и представи не се намира на този
свят
.
Обаче в случаите, когато по Земята се събираха хора без изявени интереси към средния човек, т.е. когато те бяха склонни да развиват по-скоро своите мисли и представи, изобщо живота на горния човек, тогава в съображение идваше нещо съвсем друго.
В съображение идваше обстоятелството, че тези окултисти които действуваха в света като основатели на религии се обръщаха към хората и им казваха: "Същността на вашите мисли и представи не се намира на този свят.
Ако вие искате да получите една представа за това как стоят нещата защото сами не сте в състояние да проникнете в свръхсетивните светове (естествено, изразите на тогавашните окултисти са били съвсем други), трябва да знаете, че в мислите и представите имате само външния отблясък на една молитвена съсредоточеност, която бди сама в нощта под блясъка на звездното небе."
към текста >>
Ето защо много от думите на тези народи, думи, които в лицето на Слънцето призоваваха най-висшата
божествен
а мощ, днес бихме превели с "Ден".
И дори онези народи, чиито представители ставаха поклонници на Слънцето, те също изпитваха могъщите въздействия на "майката Нощ", така че много от Боговете им носеха имена, които днес бихме превели с думата "Нощ". Но всред тези Слънчеви поклонници господствуваше убеждението, че Слънцето създава деня.
Ето защо много от думите на тези народи, думи, които в лицето на Слънцето призоваваха най-висшата божествена мощ, днес бихме превели с "Ден".
И ние с пълно право можем да заявим: поради това, че тези хора бяха смели, сърцати и войнствени, те ставаха поклонници на Слънцето, поклонници на Деня, защото техните посветени ги насочваха към Слънцето. А разсъдъчните, умствено-предъвкващи народи ставаха поклонници на нощта и звездите, защото техните посветени ги насочваха именно там.
към текста >>
Така че на тези народи беше присъщо едно трето състояние на съзнанието, и с негова помощ те имаха далечното предчувствие, че човекът е свързан с извънземния
свят
.
Така че на тези народи беше присъщо едно трето състояние на съзнанието, и с негова помощ те имаха далечното предчувствие, че човекът е свързан с извънземния свят.
Но откъде тези народи имаха подобни заложби? Дори във външния облик на своите представители, те имаха едно твърде особено качество. Тези хора, които бяха носители на древното ясновиждане (а в древните епохи такива бяха повечето от Земните хора) имаха особеното качество, че в определени състояния на съзнанието те можеха да възприемат своите "симетрични човеци", но не в буквалния смисъл на думата, а в начина, по който този среден човек действуваше върху горния, мозъчния човек.
към текста >>
Така възниква и представата за външния
свят
като един отразен от мозъка образ.
Ако Вие искате да си изградите една представа за това, което се извършваше при един такъв човек, тогава поставете образа на средния човек в параметрите на мозъка. При обикновения и нормален земен живот е така, че външните сетивни впечатления действуват върху мозъка и той отразява получените образи, благодарение на това, че им противопоставя своята собствена организация.
Така възниква и представата за външния свят като един отразен от мозъка образ.
Именно това са представите за външния свят. Те са образи, отразени от мозъка. Когато Вие наблюдавате външния свят, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят към определен участък на мозъка. Обстоятелството, че там те биват уловени, а после и отразени, позволява именно възникването на една представа. Но ако човекът изобщо стигне до ясновиждане, на него му се предоставят не само мозъчните отражения на външни предмети, а мозъчните отражения на самия среден човек.
към текста >>
Именно това са представите за външния
свят
.
Ако Вие искате да си изградите една представа за това, което се извършваше при един такъв човек, тогава поставете образа на средния човек в параметрите на мозъка. При обикновения и нормален земен живот е така, че външните сетивни впечатления действуват върху мозъка и той отразява получените образи, благодарение на това, че им противопоставя своята собствена организация. Така възниква и представата за външния свят като един отразен от мозъка образ.
Именно това са представите за външния свят.
Те са образи, отразени от мозъка. Когато Вие наблюдавате външния свят, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят към определен участък на мозъка. Обстоятелството, че там те биват уловени, а после и отразени, позволява именно възникването на една представа. Но ако човекът изобщо стигне до ясновиждане, на него му се предоставят не само мозъчните отражения на външни предмети, а мозъчните отражения на самия среден човек.
към текста >>
Когато Вие наблюдавате външния
свят
, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят към определен участък на мозъка.
Ако Вие искате да си изградите една представа за това, което се извършваше при един такъв човек, тогава поставете образа на средния човек в параметрите на мозъка. При обикновения и нормален земен живот е така, че външните сетивни впечатления действуват върху мозъка и той отразява получените образи, благодарение на това, че им противопоставя своята собствена организация. Така възниква и представата за външния свят като един отразен от мозъка образ. Именно това са представите за външния свят. Те са образи, отразени от мозъка.
Когато Вие наблюдавате външния свят, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят към определен участък на мозъка.
Обстоятелството, че там те биват уловени, а после и отразени, позволява именно възникването на една представа. Но ако човекът изобщо стигне до ясновиждане, на него му се предоставят не само мозъчните отражения на външни предмети, а мозъчните отражения на самия среден човек.
към текста >>
В тези състояния те не възприемаха външния
свят
.
И все пак именно това, за което сега става дума, това ясновиждащо състояние, при което процесите на Слънчевото естество разиграващи се в средния човек биват отразени от мозъка така, както и външните сетивни впечатления, именно то представляваше същинската основа на древното ясновиждане. По този начин древните хора възприемаха света чрез обходните пътища, които им осигуряваше техния среден човек.
В тези състояния те не възприемаха външния свят.
Те възприемаха само това, което имаха чрез Слънцето в самите себе си и само това, което техният мозък улавяше и отразяваше като представа за Слънчевото действие надолу към техните вътрешно-телесни области.
към текста >>
Благодарение на този култ, в древно еврейския народ беше вложено живото съзнание за връзките на човека с извънземния
свят
.
Мойсей трябваше да изучи тази Лунна повинност, да се потопи в този Лунен култ не другаде, а в мистерийните центрове на египетските посветени. И Мойсей беше един от онези велики водачи, който по несравним духовен начин успя да превърне Лунната повинност в религия на древния еврейски народ. Да, древноеврейският култ към Яхве е един одухотворен култ към Луната.
Благодарение на този култ, в древно еврейския народ беше вложено живото съзнание за връзките на човека с извънземния свят.
И така, древните народи обожествяваха Слънцето и звездите. Но далеч не всички техни представители можеха да съзерцават Слънцето, звездите и Луната с духовния поглед на ясновидеца. Древните народи едва ли можеха да разберат, ако някой им кажеше: "Да, молете се на нещо, което лежи в основата на вашия среден човек, обаче не се оставяйте под измамния образ на видимото Слънце, а постоянно търсете свръхсетивното, това, което поражда физическото Слънце! " По същия начин и поклонниците на звездите едва ли биха разбрали, ако някой им кажеше, че коренът на техните съмнения и изобщо на цялото им мислене се намира в необятния Космос, не във видимите звезди, а в скритите зад тях невидими духовни Същества. И както поклонниците на Слънцето и звездите не можеха да споделят всички опитности на посветените, така и пред народите на Лунния култ не можеше просто да се каже: "Представете си сега едно невидимо Същество, чието външно тяло е видимата Луна." Обаче можеше да се каже нещо друго и в действителност Мойсей го каза на древния еврейски народ.
към текста >>
Но това познание се ограничаваше само във външния
свят
, то оставаше едно земно познание, което хората извличаха от своето редуващо се дневно-нощно съзнание и което имаше своя апогей в сферата на видимите звезди.
И забележителното сега е, че то можеше да се каже тъкмо на древния еврейски народ, а не просто на изповядващите Лунния култ древни народи. При това Мойсей насочи своя народ не към видимата Луна, а към онази дълбока същност, в която се коренеше произхода на прадревното ясновиждане, онова ясновиждане, което в хода на историческото развитие бавно губеше от своята стойност и което човек сякаш трябваше да "изплаща на части", тъй като той постоянно редуваше дневното съзнание със нощно, в резултат на което постигаше такова познание за света, каквото може да даде само отразената Слънчева светлина.
Но това познание се ограничаваше само във външния свят, то оставаше едно земно познание, което хората извличаха от своето редуващо се дневно-нощно съзнание и което имаше своя апогей в сферата на видимите звезди.
Точно в тази постоянна смяна между дневното и нощно съзнание, на хората беше дадена, така да се каже, възможността да "изплатят на части" онова древно ясновиждане, което е в непосредствена връзка с духовния свят и което зад видимата физическа Луна постоянно се сблъсква с нейния кипящ духовен живот.
към текста >>
Точно в тази постоянна смяна между дневното и нощно съзнание, на хората беше дадена, така да се каже, възможността да "изплатят на части" онова древно ясновиждане, което е в непосредствена връзка с духовния
свят
и което зад видимата физическа Луна постоянно се сблъсква с нейния кипящ духовен живот.
И забележителното сега е, че то можеше да се каже тъкмо на древния еврейски народ, а не просто на изповядващите Лунния култ древни народи. При това Мойсей насочи своя народ не към видимата Луна, а към онази дълбока същност, в която се коренеше произхода на прадревното ясновиждане, онова ясновиждане, което в хода на историческото развитие бавно губеше от своята стойност и което човек сякаш трябваше да "изплаща на части", тъй като той постоянно редуваше дневното съзнание със нощно, в резултат на което постигаше такова познание за света, каквото може да даде само отразената Слънчева светлина. Но това познание се ограничаваше само във външния свят, то оставаше едно земно познание, което хората извличаха от своето редуващо се дневно-нощно съзнание и което имаше своя апогей в сферата на видимите звезди.
Точно в тази постоянна смяна между дневното и нощно съзнание, на хората беше дадена, така да се каже, възможността да "изплатят на части" онова древно ясновиждане, което е в непосредствена връзка с духовния свят и което зад видимата физическа Луна постоянно се сблъсква с нейния кипящ духовен живот.
към текста >>
Точно затова той забрани да се търси какъвто и да е образ на Яхве във видимия външен
свят
.
Когато в хода на човешкото развитие, това ясно виждащо съзнание трябваше да угасне, на древния еврейски народ беше предоставен един духовен заместител на невидимите Лунни сили: Яхве или Йехова. И Мойсей настойчиво и с цялата си енергия изискваше от древния еврейски народ да не смесва Яхве с никакъв външен образ, нито пък да прави опити и да го изобразява в дърво, камък или звук.
Точно затова той забрани да се търси какъвто и да е образ на Яхве във видимия външен свят.
към текста >>
18.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Затова и на този
свят
много неща се смятат за извънредно добри, за извънредно добри качества на душата, но всъщност те не са такива, защото по някакъв начин в тях имат дял и силите, които Ариман и Луцифер упражняват върху човека.
Обаче в този случай обикновено възниква един вид препятствие, с което човекът не може да се справи. От моите предишни лекции Вие сигурно знаете, че в изграждането на нашия вътрешен човек участвува не само това, което Земята в своето развитие предоставя на човека, но че тук се намесват още духовните сили и Същества и то не еднократно, а в продължение на много и много техни инкарнации. Още от пра-прадревността, в изграждането на този вътрешен човек са намесени Луциферическите и Ариманически сили. И щом вземете в съображение този важен факт, Вие лесно ще стигнете до извода, че има нещо много несигурно в това да се тръгва от вътрешния човек, без да е постигнато освобождение от Луциферическите и Ариманически сили. Защото така, съвсем незабелязано, в душата могат да нахлуят изключително активни Луциферически и Ариманически сили.
Затова и на този свят много неща се смятат за извънредно добри, за извънредно добри качества на душата, но всъщност те не са такива, защото по някакъв начин в тях имат дял и силите, които Ариман и Луцифер упражняват върху човека.
към текста >>
И ако окултният кандидат се придържа към древната окултна формула, че по отношение на своята фигура, човекът е образ на
Божествен
остта, тогава човешката фигура наистина остава най-здравата и надеждна отправна точка.
Ето защо най-сигурната отправна точка на окултния кандидат си остава човешката фигура. В тази човешка фигура са отпечатани във възможно най-слаба степен онези влияния, които можем да наречем сили на Луцифер и Ариман.
И ако окултният кандидат се придържа към древната окултна формула, че по отношение на своята фигура, човекът е образ на Божествеността, тогава човешката фигура наистина остава най-здравата и надеждна отправна точка.
Поемайки от тази точка, окултният кандидат постъпва добре, защото по този начин той най-правилно се свързва с Божествеността; той тръгва от "образа и подобието" на Бога, и това е извънредно благоприятно и важно.
към текста >>
Поемайки от тази точка, окултният кандидат постъпва добре, защото по този начин той най-правилно се свързва с
Божествен
остта; той тръгва от "образа и подобието" на Бога, и това е извънредно благоприятно и важно.
Ето защо най-сигурната отправна точка на окултния кандидат си остава човешката фигура. В тази човешка фигура са отпечатани във възможно най-слаба степен онези влияния, които можем да наречем сили на Луцифер и Ариман. И ако окултният кандидат се придържа към древната окултна формула, че по отношение на своята фигура, човекът е образ на Божествеността, тогава човешката фигура наистина остава най-здравата и надеждна отправна точка.
Поемайки от тази точка, окултният кандидат постъпва добре, защото по този начин той най-правилно се свързва с Божествеността; той тръгва от "образа и подобието" на Бога, и това е извънредно благоприятно и важно.
към текста >>
Ако окултният кандидат тръгне от своите вътрешни душевни изживявания и в хода на окултното си развитие открие достъп в духовния
свят
, тогава впечатленията от духовния
свят
продължават значително по-дълго време.
Обаче от другата страна възниква една нова трудност.
Ако окултният кандидат тръгне от своите вътрешни душевни изживявания и в хода на окултното си развитие открие достъп в духовния свят, тогава впечатленията от духовния свят продължават значително по-дълго време.
Или с други думи: Ако някой тръгва от вътрешните душевни изживявания, стига до прага и прекрачва в духовния свят, той може да го съзерцава достатъчно дълго време. В това, че човек може да тръгне от вътрешните душевни изживявания се съдържа нещо полезно, бих искал да кажа нещо по-удобно. Но то има и своите отрицателни страни. То не може да гарантира една точна преценка, едно точно идентифициране на Луциферическите и Ариманически влияния. И всъщност може да се каже, скъпи теософски приятели, че когато тръгват от вътрешните си душевни изживявания, хората забелязват Луцифер и дявола най-слабо, най-смътно.
към текста >>
Или с други думи: Ако някой тръгва от вътрешните душевни изживявания, стига до прага и прекрачва в духовния
свят
, той може да го съзерцава достатъчно дълго време.
Обаче от другата страна възниква една нова трудност. Ако окултният кандидат тръгне от своите вътрешни душевни изживявания и в хода на окултното си развитие открие достъп в духовния свят, тогава впечатленията от духовния свят продължават значително по-дълго време.
Или с други думи: Ако някой тръгва от вътрешните душевни изживявания, стига до прага и прекрачва в духовния свят, той може да го съзерцава достатъчно дълго време.
В това, че човек може да тръгне от вътрешните душевни изживявания се съдържа нещо полезно, бих искал да кажа нещо по-удобно. Но то има и своите отрицателни страни. То не може да гарантира една точна преценка, едно точно идентифициране на Луциферическите и Ариманически влияния. И всъщност може да се каже, скъпи теософски приятели, че когато тръгват от вътрешните си душевни изживявания, хората забелязват Луцифер и дявола най-слабо, най-смътно.
към текста >>
А когато за отправна точка те имат човешката фигура, тогава идва, така да се каже, този недостатък, че погледът в духовния
свят
, т.е.
А когато за отправна точка те имат човешката фигура, тогава идва, така да се каже, този недостатък, че погледът в духовния свят, т.е.
имагинациите, траят съвсем кратко време, тъй че за да ги задържи, човек трябва да развие нещо като едно духовно присъствие.
към текста >>
Но позволете ми сега, да опиша събитията в тези случаи, когато за да проникне в свръхсетивния
свят
, окултният кандидат използва именно човешката фигура.
Но позволете ми сега, да опиша събитията в тези случаи, когато за да проникне в свръхсетивния свят, окултният кандидат използва именно човешката фигура.
Аз не зная дали някой от Вас не е направил сам това изненадващо откритие, което всъщност е нещо обикновено и ежедневно: Ако човек отправи поглед към един светъл предмет, този предмет сякаш се отпечатва в окото и продължава да е там, дори и след като окото е затворено. За тези "послеобрази" разказва и Гьоте в своето учение за светлината. Ако вечер легнете в леглото и някой угаси електрическата лампа, Вие ще продължите да имате още известно време нейния образ, като един вид "ехо" пред себе си. За повечето хора, които възприемат подобни "послеобрази", външното впечатление е напълно отзвучало. И в този случай Вие ще трябва да съживите онези движения и вибрации, които са били предизвикани от външното впечатление.
към текста >>
Защото това, което остава, е нещо съвсем различно от каквото и да е сетивно възприятие от външния
свят
.
от тази човешка фигура, каквато е тя във физическия план на обикновения живот. До каква продължителност на "послеобразите" достига той това не е важно. Важно е това, което остава след "послеобразите". Защото това, което остава, не идва вече от окото, а представлява един процес, едно изживяване, което ние имаме чрез етерното тяло. И онзи, който сам извърши този експеримент, няма да отправя повече неуместното възражение, че тук имаме един "послеобраз" на физическото тяло.
Защото това, което остава, е нещо съвсем различно от каквото и да е сетивно възприятие от външния свят.
към текста >>
Изобщо окултистът трябва да свикне и постоянно да преодолява външния, сетивен
свят
, защото напр.
И наистина онова, което остава след светлинното или цветното възприятие, то далеч не е някаква измама. Сега Ви моля да засилите Вашето внимание. Ако това, за което говорим, е светлина или цвят, тогава то наистина е измама; обаче то е по-скоро един тон, за който съвсем точно знаем, че той изобщо не е породен в ухото или чрез ухото. Възможно е също така, то да се прояви като едно по-друго впечатление, но във всички случаи това впечатление е съвсем различно от каквато и да е външна, сетивна импресия.
Изобщо окултистът трябва да свикне и постоянно да преодолява външния, сетивен свят, защото напр.
Окултизмът е валиден също и за слепите, които никога през живота си не са имали външно-сетивно впечатление за физическата светлина. Повечето призрачни образи, които хората виждат, са само фантастично променени и извлечени от паметовото богатство сетивни впечатления. Окултното изживяване не зависи от това дали един сетивен орган функционира или не, защото то изобщо е независимо от сетивните органи.
към текста >>
И тъй като в случая не се отнася до сетивни изживявания, а до много по-висши опитности, невъобразимо трудно е те да бъдат описани с обикновени думи, понеже те са взети предимно от сетивния
свят
и смисловото им значение постоянно ни връща обратно към материалния сетивен
свят
.
И тъй като в случая не се отнася до сетивни изживявания, а до много по-висши опитности, невъобразимо трудно е те да бъдат описани с обикновени думи, понеже те са взети предимно от сетивния свят и смисловото им значение постоянно ни връща обратно към материалния сетивен свят.
Всъщност тези опитности са едно дълбоко вътрешно изживяване, което не може да се предаде от човек на човек.
към текста >>
И този човек, който иска да се издигне над Земните отношения, над самото Земно битие, който изобщо иска да се съобразява с един свръхсетивен живот, той трябва да е наясно: Тази човешка фигура съществува единствено на Земята, и в мига, когато човек се издига в свръхсетивния
свят
точно както и при смъртта тя, човешката фигура, неизбежно трябва да се разпадне.
Да изживееш смъртта, е приблизително да знаеш: Човешката фигура която схванахме в нейния чист и истински вид, и която ни послужи за отправна точка тази човешка фигура няма никакво по-нататъшно съществуване след Земното битие. Тя е съдбовно свързана със Земното битие.
И този човек, който иска да се издигне над Земните отношения, над самото Земно битие, който изобщо иска да се съобразява с един свръхсетивен живот, той трябва да е наясно: Тази човешка фигура съществува единствено на Земята, и в мига, когато човек се издига в свръхсетивния свят точно както и при смъртта тя, човешката фигура, неизбежно трябва да се разпадне.
Човешката фигура не може да се прояви в етерния свят по друг начин, освен като нещо мъртвородено, като нещо мъртво.
към текста >>
Човешката фигура не може да се прояви в етерния
свят
по друг начин, освен като нещо мъртвородено, като нещо мъртво.
Да изживееш смъртта, е приблизително да знаеш: Човешката фигура която схванахме в нейния чист и истински вид, и която ни послужи за отправна точка тази човешка фигура няма никакво по-нататъшно съществуване след Земното битие. Тя е съдбовно свързана със Земното битие. И този човек, който иска да се издигне над Земните отношения, над самото Земно битие, който изобщо иска да се съобразява с един свръхсетивен живот, той трябва да е наясно: Тази човешка фигура съществува единствено на Земята, и в мига, когато човек се издига в свръхсетивния свят точно както и при смъртта тя, човешката фигура, неизбежно трябва да се разпадне.
Човешката фигура не може да се прояви в етерния свят по друг начин, освен като нещо мъртвородено, като нещо мъртво.
към текста >>
В това, да се погледне смъртта, е вложена дълбока необходимост, защото едва тогава човекът се изпълва с непоколебимата увереност: Вътре в земното тяло е напълно изключено да се изживее нещо от свръхсетивния
свят
; затова и човек трябва да излезе от него, трябва да го напусне.
В това, да се погледне смъртта, е вложена дълбока необходимост, защото едва тогава човекът се изпълва с непоколебимата увереност: Вътре в земното тяло е напълно изключено да се изживее нещо от свръхсетивния свят; затова и човек трябва да излезе от него, трябва да го напусне.
към текста >>
Все пак не трябва да се мисли, че в земното тяло е абсолютно невъзможно да се изживее нещо от свръхсетивния
свят
.
А сега идва второто впечатление.
Все пак не трябва да се мисли, че в земното тяло е абсолютно невъзможно да се изживее нещо от свръхсетивния свят.
Обаче за окултния кандидат преди всичко е възможно това, което описваме сега, и ние бихме могли да го определим с думите: Човекът се запознава с Луцифер. Преди всичко Луцифер е нещо, което действува изключително подвеждащо. И ако трябва да изразим с думи какви са последиците от запознанството с Луцифер, можем да кажем следното. Луцифер насочва нашето внимание към неустойчивата и склонна към разпад човешка фигура, и заявява: Погледни само тази човешка фигура, виж колко е слаба и трошлива; да, Боговете тези мои врагове са ти дали една крехка, неустойчива и трошлива фигура.
към текста >>
Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния
свят
, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно.
И после Луцифер посочва, как би направил човека, ако беше действувал сам, без своите врагове. В това, на което Луцифер обръща внимание откривайки начина, по който сам би изградил човека има нещо извънредно примамливо и изкусяващо. Луцифер би казал на човека: Огледай се само, и виж какво остава от теб, след като се разпадне човешката фигура. Когато човешката фигура се разпадне и когато ако позволите този израз човекът духовно обръща своята кожа, т.е. когато самата фигура му е напълно отнета, тогава човек забелязва две важни неща.
Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно.
Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си. Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята. С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него. Точно тук е изкушението, това е примамливото впечатление. Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен.
към текста >>
Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния
свят
често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец.
Когато човек отправи поглед към горния човек, за да види себе си, той открива, че този горен човек е различен за отделните хора, че той не е еднакъв за всички. Да, човек открива един малко или много променлив, подвижен образ, който все пак дава известна представа за изживяванията му в този забележителен момент. Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв.
Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец.
Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато. И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
към текста >>
Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния
свят
те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела.
Но всичко това не е най-лошото. Лошото е, че срещу цената на безсмъртието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел. Но това е само горния човек. А по-надолу ни очаква един див звяр, един дракон. Точно това обстоятелство е давало повод за всички драконови легенди и саги.
Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния свят те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела.
А по един определен начин, какъвто го знаете от историята за грехопадението, тя загатва тъкмо това, че към човека принадлежи също и един див звяр.
към текста >>
Сега става ясно, че под влиянието на Луцифер, това Земно развитие е отрупвало човека с все по-големи дарове от свръхсетивния
свят
.
И сега изведнъж става ясно, че в хода на Земното развитие се стига до една подобна вътрешна фигура, само защото Луцифер е действувал по определен начин в хода на това Земно развитие.
Сега става ясно, че под влиянието на Луцифер, това Земно развитие е отрупвало човека с все по-големи дарове от свръхсетивния свят.
Защото цялата мъдрост, и всичко, което тя обхваща, идва от Луцифер. Едва при тази своя среща с Луцифер, човек разбира колко много му е задължен той, колко много е задължен на Луцифер.
към текста >>
Изключително трудно е да издигнем мисълта за Азът над Земния
свят
и да я пренесем в онова съзнание, което става преобладаващо за нас в мига, щом започнем да проникваме в свръхсетивния
свят
.
Този спомен е като една мисъл, останала от земния живот и сега тя нахлува и оцветява тази среща със смъртта и с Луцифер. Все някога този спомен или мисъл се появява плахо и се превръща в единствената сигурна опора на човека. Обаче тази мисъл бих искал да подчертая това е извънредно слаба и за да я задържим, е необходима огромна енергия. И сега единственото, на което можем да се опрем, е идеята за Азът, мисълта: Там долу ти си бил един Аз. Но да задържим тази мисъл, е извънредно трудно, и някои хора знаят, че дори едно съновидение може да бъде пренесено изключително трудно от едно състояние на съзнанието в друго.
Изключително трудно е да издигнем мисълта за Азът над Земния свят и да я пренесем в онова съзнание, което става преобладаващо за нас в мига, щом започнем да проникваме в свръхсетивния свят.
И нещата се облекчават, само ако тази Азова мисъл се появи като в един сън, който сме имали през земния живот, и за който сега не си спомняме нищо. Да, когато се появява в "другото" съзнание, тази Азова мисъл е като един забравен сън, и в този смисъл по отношение на еволюцията на човечеството това "друго" съзнание е останало значително по-слабо и неразвито.
към текста >>
Докато в прадревните епохи беше сравнително лесно да се пренася Азовият образ от тукашния в отвъдния
свят
, то в хода на човешката еволюция това ставаше все по-трудно и по-трудно.
Докато в прадревните епохи беше сравнително лесно да се пренася Азовият образ от тукашния в отвъдния свят, то в хода на човешката еволюция това ставаше все по-трудно и по-трудно.
Обаче когато аз твърдя, че Азовата мисъл се появява в "другото" съзнание, Вие трябва да сте наясно, че за днешните окултни кандидати Азът не е просто някакво видение; за днешните окултни кандидати Азът може да блесне като един вид спомен. Но за това е необходима помощ, без такава не е възможно. Събитието, което описвам, може да настъпи само чрез такава помощ. Точно това е същественото. Когато в днешните условия на Земното развитие, окултният кандидат пристъпи в свръхсетивния свят без никаква помощ, тогава Азовата мисъл изостава далеч назад като един забравен сън.
към текста >>
Когато в днешните условия на Земното развитие, окултният кандидат пристъпи в свръхсетивния
свят
без никаква помощ, тогава Азовата мисъл изостава далеч назад като един забравен сън.
Докато в прадревните епохи беше сравнително лесно да се пренася Азовият образ от тукашния в отвъдния свят, то в хода на човешката еволюция това ставаше все по-трудно и по-трудно. Обаче когато аз твърдя, че Азовата мисъл се появява в "другото" съзнание, Вие трябва да сте наясно, че за днешните окултни кандидати Азът не е просто някакво видение; за днешните окултни кандидати Азът може да блесне като един вид спомен. Но за това е необходима помощ, без такава не е възможно. Събитието, което описвам, може да настъпи само чрез такава помощ. Точно това е същественото.
Когато в днешните условия на Земното развитие, окултният кандидат пристъпи в свръхсетивния свят без никаква помощ, тогава Азовата мисъл изостава далеч назад като един забравен сън.
към текста >>
Ако аз трябва да назова пред Вас онази помощ, от която окултният кандидат в издигането си към свръх сетивния
свят
се нуждае днес, за да забрави своя Аз, бих могъл да употребя единствено възможния израз и този израз е: Приемането на Христовия Импулс.
Ако аз трябва да назова пред Вас онази помощ, от която окултният кандидат в издигането си към свръх сетивния свят се нуждае днес, за да забрави своя Аз, бих могъл да употребя единствено възможния израз и този израз е: Приемането на Христовия Импулс.
За тази помощ става дума. Тази е помощта: Да се приеме Христовия Импулс тук на Земята. От начина, по който човек се отнася към Христовия Импулс по време на своя земен живот зависи дали при издигането към свръхсетивния свят Азът ще бъде предаден на забрава или не, като в последния случай, Азът би се превърнал в единствената здрава опора на човека.
към текста >>
От начина, по който човек се отнася към Христовия Импулс по време на своя земен живот зависи дали при издигането към свръхсетивния
свят
Азът ще бъде предаден на забрава или не, като в последния случай, Азът би се превърнал в единствената здрава опора на човека.
Ако аз трябва да назова пред Вас онази помощ, от която окултният кандидат в издигането си към свръх сетивния свят се нуждае днес, за да забрави своя Аз, бих могъл да употребя единствено възможния израз и този израз е: Приемането на Христовия Импулс. За тази помощ става дума. Тази е помощта: Да се приеме Христовия Импулс тук на Земята.
От начина, по който човек се отнася към Христовия Импулс по време на своя земен живот зависи дали при издигането към свръхсетивния свят Азът ще бъде предаден на забрава или не, като в последния случай, Азът би се превърнал в единствената здрава опора на човека.
към текста >>
Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния
свят
, той знае нещо много повече за този Христов Импулс.
Виждате ли, днешният християнин би могъл да каже забележителни и красиви неща за Христовия Импулс.
Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния свят, той знае нещо много повече за този Христов Импулс.
Той знае нещо извънредно важно. Той знае, че този Христов Импулс днес е практически единствената помощ, която не ни позволява да забравим своя Аз, мисълта за Азът. Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния свят откъде идва то? Ето великият въпрос, пред който ние рано или късно трябваше да застанем.
към текста >>
Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния
свят
откъде идва то?
Виждате ли, днешният християнин би могъл да каже забележителни и красиви неща за Христовия Импулс. Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния свят, той знае нещо много повече за този Христов Импулс. Той знае нещо извънредно важно. Той знае, че този Христов Импулс днес е практически единствената помощ, която не ни позволява да забравим своя Аз, мисълта за Азът.
Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния свят откъде идва то?
Ето великият въпрос, пред който ние рано или късно трябваше да застанем.
към текста >>
Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния
свят
, в неговата инспирация, в неговата интуиция.
И ако аз трябва да Ви отговоря, тогава длъжен съм да Ви насоча към такива подробности и факти, до които Вие можете да достигнете ако не от окултизма, то поне чрез едно рационално вникване в Евангелията. Съществуват две неща, които напълно могат да ни разяснят защо Христовият Импулс се явява като единствената възможна помощ: първият отговор е скрит в апогея на днешния окултизъм, а втория имаме тъкмо под формата на рационалното вникване в Евангелията. Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници.
Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция.
Ако се обърнете към предхристиянските основатели на религии и към тяхната мъдрост, какъвто е напр. случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния свят. Да, ако искате да обхванете учението на Буда, Вие ще трябва да се съобразите и с неговото свръхсетивно просветление.
към текста >>
случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния
свят
.
Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници. Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция. Ако се обърнете към предхристиянските основатели на религии и към тяхната мъдрост, какъвто е напр.
случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния свят.
Да, ако искате да обхванете учението на Буда, Вие ще трябва да се съобразите и с неговото свръхсетивно просветление.
към текста >>
Ние неизбежно опираме до тяхната
божествен
а инспирация, до проявлението на свръхсетивния
свят
в техните опитности и действия.
Вземете напр. Мохамед1 само ако знаем неговите откровения от свръхсетивните светове, ще разберем защо той говори едно или друго. Така е и с всички основатели на религии, с всички големи визионери.
Ние неизбежно опираме до тяхната божествена инспирация, до проявлението на свръхсетивния свят в техните опитности и действия.
към текста >>
Ако вникнете в Евангелията с разум и добронамереност, в тях Вие ще откриете само едно единствено място, където се изживява нещо като посвещение, само един единствен път през трите си земни години, Христос Исус трябваше да се потопи в свръхсетивния
свят
.
А сега Ви моля да сравните всичко това с Евангелията3.
Ако вникнете в Евангелията с разум и добронамереност, в тях Вие ще откриете само едно единствено място, където се изживява нещо като посвещение, само един единствен път през трите си земни години, Христос Исус трябваше да се потопи в свръхсетивния свят.
И този единствен миг е описан в историята за изкушението. Но там далеч не става дума за това, че Христос е трябвало да се придържа към един добър Бог, там става дума за съвсем друго за срещата Му с това, което за Него беше злото, за срещата Му със Сатаната, с Луцифер.
към текста >>
Всички следващи сцени, всичко, което Евангелията докладват, не съдържа вече каквато и да е подробност, позволяваща сравнение между жизнените пътища на Христос и другите посветени, доколкото в хода на техния живот се полагат усилия за проникване в духовния
свят
.
От тази история Вие узнавате, че в началото това изкушение не представлява никакво изкушение за Него. Прочетете отново съответния текст и ще видите по какъв неповторим начин се изнася тази истина в Евангелията: Истината, че и Христос трябваше да мине през определени изпитания, както и другите велики религиозни учители. В началото Той търси подкрепата на Своя Бог и успява да се противопостави на изкушението: "Махни се, Сатана! защото е писано: На Господа твоя Бог да се кланяш и само нему да служиш". А след това Луцифер не е вече в състояние да изкушава Христос и се оттегля.
Всички следващи сцени, всичко, което Евангелията докладват, не съдържа вече каквато и да е подробност, позволяваща сравнение между жизнените пътища на Христос и другите посветени, доколкото в хода на техния живот се полагат усилия за проникване в духовния свят.
към текста >>
В моята книга "Християнството като мистичен факт", а и по-късно в различни лекции, аз винаги разглеждах Христос като един посветен, който има непосредствена връзка със свръхсетивния
свят
, тъй, че при Него е немислимо да се говори за посвещение, за инициация.
В моята книга "Християнството като мистичен факт", а и по-късно в различни лекции, аз винаги разглеждах Христос като един посветен, който има непосредствена връзка със свръхсетивния свят, тъй, че при Него е немислимо да се говори за посвещение, за инициация.
За него може да се говори като за Посветен, като за Посветител, но никъде не се разказва за начина, по който е стигнал до посвещение. Този момент е изключително важен.
към текста >>
А онова, което го предшествуваше, беше най-висшата степен на проникване с изпепеляващия огън на
божествен
ото себесъзнание.
А как стоят нещата с другите посветени? За тях, трябва да бъде разказано, как те постепенно напредват по пътя на познанието. За да стигнат последната степен, на висшите посветени са необходими редица предусловия от техните минали инкарнации. При Христос ние не откриваме нищо подобно. Разказът за изкушението това е всичко.
А онова, което го предшествуваше, беше най-висшата степен на проникване с изпепеляващия огън на божественото себесъзнание.
То определя и началото на трите Христови години. Оттогава в лицето на Христос Исус ние имаме едно забележително и неповторимо събитие, изразяващо се в непосредствения факт на висшето божествено откровение, бликащо, така да се каже, направо от един земен човек. При друг посветен, щеше да е необходима известна подготовка: ето сега той преминава от една степен в друга, и чак тогава стига до едно или друго откровение. При Христос Исус обаче, всичко това блика от самото начало и пред нас не се разкрива нито веднъж, че през трите години, Той е трябвало да премине през тази или онази степен. И ако поискаме да опишем смъртта и Възкресението Христови като такива степени, по този начин бихме показали своето дълбоко неразбиране, защото Възкресението стана чрез онази сила, която работеше и в живия Христос; защото всичко това не е един акт на посвещение, и Христос е възкресен не от някакъв друг посветен, а от самата божествена сила, от божествената сила, която се вля в Исус при Кръщението в Йордан.
към текста >>
Оттогава в лицето на Христос Исус ние имаме едно забележително и неповторимо събитие, изразяващо се в непосредствения факт на висшето
божествен
о откровение, бликащо, така да се каже, направо от един земен човек.
За да стигнат последната степен, на висшите посветени са необходими редица предусловия от техните минали инкарнации. При Христос ние не откриваме нищо подобно. Разказът за изкушението това е всичко. А онова, което го предшествуваше, беше най-висшата степен на проникване с изпепеляващия огън на божественото себесъзнание. То определя и началото на трите Христови години.
Оттогава в лицето на Христос Исус ние имаме едно забележително и неповторимо събитие, изразяващо се в непосредствения факт на висшето божествено откровение, бликащо, така да се каже, направо от един земен човек.
При друг посветен, щеше да е необходима известна подготовка: ето сега той преминава от една степен в друга, и чак тогава стига до едно или друго откровение. При Христос Исус обаче, всичко това блика от самото начало и пред нас не се разкрива нито веднъж, че през трите години, Той е трябвало да премине през тази или онази степен. И ако поискаме да опишем смъртта и Възкресението Христови като такива степени, по този начин бихме показали своето дълбоко неразбиране, защото Възкресението стана чрез онази сила, която работеше и в живия Христос; защото всичко това не е един акт на посвещение, и Христос е възкресен не от някакъв друг посветен, а от самата божествена сила, от божествената сила, която се вля в Исус при Кръщението в Йордан. Възкресението Христово изобщо не прилича на процесите, извършвани с другите посветени личности чрез намесата и решителния акт на йерофанта.
към текста >>
И ако поискаме да опишем смъртта и Възкресението Христови като такива степени, по този начин бихме показали своето дълбоко неразбиране, защото Възкресението стана чрез онази сила, която работеше и в живия Христос; защото всичко това не е един акт на посвещение, и Христос е възкресен не от някакъв друг посветен, а от самата
божествен
а сила, от
божествен
ата сила, която се вля в Исус при Кръщението в Йордан.
А онова, което го предшествуваше, беше най-висшата степен на проникване с изпепеляващия огън на божественото себесъзнание. То определя и началото на трите Христови години. Оттогава в лицето на Христос Исус ние имаме едно забележително и неповторимо събитие, изразяващо се в непосредствения факт на висшето божествено откровение, бликащо, така да се каже, направо от един земен човек. При друг посветен, щеше да е необходима известна подготовка: ето сега той преминава от една степен в друга, и чак тогава стига до едно или друго откровение. При Христос Исус обаче, всичко това блика от самото начало и пред нас не се разкрива нито веднъж, че през трите години, Той е трябвало да премине през тази или онази степен.
И ако поискаме да опишем смъртта и Възкресението Христови като такива степени, по този начин бихме показали своето дълбоко неразбиране, защото Възкресението стана чрез онази сила, която работеше и в живия Христос; защото всичко това не е един акт на посвещение, и Христос е възкресен не от някакъв друг посветен, а от самата божествена сила, от божествената сила, която се вля в Исус при Кръщението в Йордан.
Възкресението Христово изобщо не прилича на процесите, извършвани с другите посветени личности чрез намесата и решителния акт на йерофанта.
към текста >>
Обаче в живота на Христос не е така; въпреки
божествен
ите откровения, този Христов живот не съдържаше в себе си процеси на посвещение.
Когато говорим за други основатели на религии, ние винаги трябва да се съобразяваме с факта, че в определен момент те са станали посветени, т.е. в един определен момент, посвещението се прибавя към техния живот.
Обаче в живота на Христос не е така; въпреки божествените откровения, този Христов живот не съдържаше в себе си процеси на посвещение.
Христос не беше посветен. Христос беше Посветител. Вземете само онзи откъс от "Християнството като мистичен факт", където се описва истинското значение на случката с Лазар. Вие добре разбирате, че това, което Христос извърши, беше едно посвещение. Той може да посвещава, но е немислимо, невъзможно е да се говори, че така, както Лазар беше посветен от Христос, и самият Христос е бил някога доведен до посвещение по време на Неговия земен живот.
към текста >>
Утре ние отново ще говорим за това, как Христовият Импулс се явява като единственото средство, позволяващо на окултния кандидат да пренесе в духовния
свят
не една мъртва мисъл за Азът, а самия жив Аз, и как изглежда духовния
свят
за този, който навлиза в него с една жива мисъл за Азът.
Утре ние отново ще говорим за това, как Христовият Импулс се явява като единственото средство, позволяващо на окултния кандидат да пренесе в духовния свят не една мъртва мисъл за Азът, а самия жив Аз, и как изглежда духовния свят за този, който навлиза в него с една жива мисъл за Азът.
към текста >>
19.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Вчера ние говорихме за срещата на окултния кандидат с Луцифер и със смъртта, и за това, че ако човек иска да излезе по един правилен и духовносъответствуващ начин от тази безутешна ситуация, той трябва да пренесе спомена за Азът, или мисълта за Азът от обикновения Земен
свят
в духовния
свят
.
Вчера ние говорихме за срещата на окултния кандидат с Луцифер и със смъртта, и за това, че ако човек иска да излезе по един правилен и духовносъответствуващ начин от тази безутешна ситуация, той трябва да пренесе спомена за Азът, или мисълта за Азът от обикновения Земен свят в духовния свят.
Ние видях ме още, че днешният човек може да разчита на помощ само доколкото той е успял да се свърже през земния си живот с Христовият Импулс. Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята. Когато Христовото Същество стана човек, то вече беше готово за една голяма жертва, защото за Христовото Същество това наистина беше една голяма жертва: А именно решението да слезе и се ограничи в тесните рамки на човешкото тяло, вплитайки по този начин в божествения план специфично човешки качества и сили.
към текста >>
Когато Христовото Същество стана човек, то вече беше готово за една голяма жертва, защото за Христовото Същество това наистина беше една голяма жертва: А именно решението да слезе и се ограничи в тесните рамки на човешкото тяло, вплитайки по този начин в
божествен
ия план специфично човешки качества и сили.
Вчера ние говорихме за срещата на окултния кандидат с Луцифер и със смъртта, и за това, че ако човек иска да излезе по един правилен и духовносъответствуващ начин от тази безутешна ситуация, той трябва да пренесе спомена за Азът, или мисълта за Азът от обикновения Земен свят в духовния свят. Ние видях ме още, че днешният човек може да разчита на помощ само доколкото той е успял да се свърже през земния си живот с Христовият Импулс. Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята.
Когато Христовото Същество стана човек, то вече беше готово за една голяма жертва, защото за Христовото Същество това наистина беше една голяма жертва: А именно решението да слезе и се ограничи в тесните рамки на човешкото тяло, вплитайки по този начин в божествения план специфично човешки качества и сили.
към текста >>
И преди всичко нещата сега се подреждат по такъв начин, че чрез посвещението ние съвсем точно узнаваме: Долният човек, този, който определихме като трети седем членен човек, представлява онази област от човешката природа, която по-висшите
божествен
и сили причисляват към царството на Луцифер.
А всъщност Венера е царството на Луцифер.
И преди всичко нещата сега се подреждат по такъв начин, че чрез посвещението ние съвсем точно узнаваме: Долният човек, този, който определихме като трети седем членен човек, представлява онази област от човешката природа, която по-висшите божествени сили причисляват към царството на Луцифер.
Обаче Луцифер по един начин, за който тепърва ще говорим се стреми да завладее целия човек, точно както и Яхве или Йехова се стреми да завладее целия човек. И ако Вие добре вникнете в цялостното и завършено действие на Яхве или Йехова, ще трябва да признаете: върху горния човек, т.е. върху човекът-глава (според нашите предишни лекции) постоянно се излива онази сила на Йехова, която съответствува на Новолунието, т.е. на лишената от светлина Луна, която не може да отрази физическата светлина на Слънцето. Обаче Вие трябва да си представите тъкмо тази физическа светлина на Слънцето, която се отблъсква и отразява от Луната, като въздействие на Яхве или Йехова върху долния човек, върху третия човек; така че можем да допълним: доколкото ние оставаме в областта на човекът-гърди, то върху долния човек действуват онези сили на Йехова, които съответствуват на Пълнолунието; а върху самия среден човек, върху човекът-гърди действуват Слънчевите лъчи това ние вече казахме.
към текста >>
Вчера ние срещнахме образите на смъртта и на Луцифер и разбрахме, че само ако успеем да запазим спомена за Христос, само тогава ще можем да пренесем част от нашия
свят
в другия, свръхсетивния
свят
.
Разграничителната способност на окултния кандидат спрямо отделните движения, е нещо твърде съществено и необходимо за неговия по-нататъшен път. Вие си спомняте от вчера, че човекът би могъл да фиксира външно своята човешка фигура и да очаква определени послеобрази; по същия начин той би могъл да опита и да почувствува вътрешно, да изживее вътрешната подвижност, вътрешната активност на човека. И тогава вече, след като е успял, така да се каже, да фиксира себе си във вътрешно-телесен смисъл, човек може да опита и да отнесе своето впечатление в областта на спомените. И тогава фактически той стига до там, че действително открива и разпознава седем такива образа, а не онези два образа, за които стана дума вчера.
Вчера ние срещнахме образите на смъртта и на Луцифер и разбрахме, че само ако успеем да запазим спомена за Христос, само тогава ще можем да пренесем част от нашия свят в другия, свръхсетивния свят.
към текста >>
То ни показва Луцифер от една страна като изпълнен с ненавист, като една персонализирана ненавист по отношение на човешката фигура, а от друга страна като необходимия Дух, който ни изгражда като неповторими личности по единствено възможния за този
свят
начин.
Ако не бихме могли да разгърнем в себе си силите на отделяне, силите, които се съдържат в нашите жлези, в нашите съдове, ние не бихме могли да станем някакви човеци, изключено би било да станем човеци. Движението, осъществяващо кръвта и движението, осъществяващо дишането не са в състояние да ни поддържат като живи същества. Тук трябва да се включи и движението, осъществяващо жлезите, което се управлява от Луцифер, от Духа на Венера. Виждате ли, точно тук е разликата между все възможните екзотерични концепции и нашето учение: При тях също се говори за Луцифер и Духовете на отделните планети, само че в случая тези неща не ни обогатяват с никакво реално познание. А реалното познание наистина не е нито забавление, нито някаква детинска игра.
То ни показва Луцифер от една страна като изпълнен с ненавист, като една персонализирана ненавист по отношение на човешката фигура, а от друга страна като необходимия Дух, който ни изгражда като неповторими личности по единствено възможния за този свят начин.
към текста >>
На времето, когато успяхме да се свържем с Христос, вътрешно да се приобщим към Него, и когато Той ни даде средството да пренесем мисълта за Азът в свръхсетивния
свят
, тогава ние бяхме озарени от предчувствието, че тази Христова сила има нещо общо със силата на Слънцето.
И в този миг на посвещението ние изживяваме нещо изключително.
На времето, когато успяхме да се свържем с Христос, вътрешно да се приобщим към Него, и когато Той ни даде средството да пренесем мисълта за Азът в свръхсетивния свят, тогава ние бяхме озарени от предчувствието, че тази Христова сила има нещо общо със силата на Слънцето.
Да, в първата степен на посвещението това беше само едно предчувствие. При втората степен на посвещението тази Христова сила ни се представя в един още по-близък и достъпен образ, представя ни се като нещо ясно и отчетливо в свръхсетивния свят. И така, при втората степен на посвещението, ние идваме все по-близо до свръхсетивния Христос. И следващото, което ни показва този Христос е, че ръководният Дух на Венера, т.е. Луцифер е този, когото Христос нарича свой брат.
към текста >>
При втората степен на посвещението тази Христова сила ни се представя в един още по-близък и достъпен образ, представя ни се като нещо ясно и отчетливо в свръхсетивния
свят
.
И в този миг на посвещението ние изживяваме нещо изключително. На времето, когато успяхме да се свържем с Христос, вътрешно да се приобщим към Него, и когато Той ни даде средството да пренесем мисълта за Азът в свръхсетивния свят, тогава ние бяхме озарени от предчувствието, че тази Христова сила има нещо общо със силата на Слънцето. Да, в първата степен на посвещението това беше само едно предчувствие.
При втората степен на посвещението тази Христова сила ни се представя в един още по-близък и достъпен образ, представя ни се като нещо ясно и отчетливо в свръхсетивния свят.
И така, при втората степен на посвещението, ние идваме все по-близо до свръхсетивния Христос. И следващото, което ни показва този Христос е, че ръководният Дух на Венера, т.е. Луцифер е този, когото Христос нарича свой брат. Христос се явява като брат на Луцифер. И сега, при втората степен на посвещението, Христос застава пред нас като един планетарен Дух, братски свързан с останалите планетарни Духове.
към текста >>
По този начин ние навлизаме в един особен
свят
, където е събрана тази висша общност от седем планетарни Духове, свързани по между си в най-братски отношения.
По този начин ние навлизаме в един особен свят, където е събрана тази висша общност от седем планетарни Духове, свързани по между си в най-братски отношения.
Но сега окултният кандидат се доближава до опасна подводна скала, и за да не се разбие в нея, той трябва да научи още нещо, иначе не би било по силите му да понесе всичко, което вижда. Той трябва да проумее и да вникне в нещата, които го заобикалят.
към текста >>
Трябва да се знае, че израстването на Бодисатва до чин Буда (това е известно на всеки посветен будист и изобщо на всеки посветен) практически означава: една такава индивидуалност, която се издигна от Бодисатва до Буда, имаше в живота си на Буда своята последна земна инкарнация; и след като вече беше станала Буда, на тази индивидуалност изобщо не предстоеше задачата да се връща отново на този
свят
в едно земно човешко тяло; от тук нататък тя трябваше да действува в други, свръхсетивни светове.
Виждате ли, аз често съм изтъквал, а и сега се налага да изтъкна, че живота на Буда трябва да бъде разбран така, както го разбираха древните будисти, а не според възгледите на днешната материалистическа история. Човек трябва да се извиси до такова познание за живота на Буда, че да каже: Да, Буда е станал Буда, благодарение на това, че е минал през много и много въплъщения, стигнал е до Бодисатва, и тогава като Бодисатва беше роден като син на цар Судодана, и в 29-та година на своя живот се издигна до чин Буда.
Трябва да се знае, че израстването на Бодисатва до чин Буда (това е известно на всеки посветен будист и изобщо на всеки посветен) практически означава: една такава индивидуалност, която се издигна от Бодисатва до Буда, имаше в живота си на Буда своята последна земна инкарнация; и след като вече беше станала Буда, на тази индивидуалност изобщо не предстоеше задачата да се връща отново на този свят в едно земно човешко тяло; от тук нататък тя трябваше да действува в други, свръхсетивни светове.
към текста >>
Не веднъж съм описвал историята на двете деца Исус, според както тя е загатната в Евангелията на Матей и Лука, и винаги съм подчертавал, че при раждането на Лукановото дете Исус, Буда успя да вложи в астралното тяло на този Исус астралните сили, с които той разполагаше в духовния
свят
.
Тази предпоставка е изключително важна. Ние трябва да сме напълно убедени, че след като се издигна от Бодисатва до Буда, тази индивидуалност претърпя такова развитие и се обви в такова космическо достойнство, че нямаше повече нужда да се инкарнира в земно човешко тяло. За тези, които са отдадени на това сложно проучване, аз бих желал да посоча единствения пункт, където все още може да бъде доловено нещо от развитието на Буда.
Не веднъж съм описвал историята на двете деца Исус, според както тя е загатната в Евангелията на Матей и Лука, и винаги съм подчертавал, че при раждането на Лукановото дете Исус, Буда успя да вложи в астралното тяло на този Исус астралните сили, с които той разполагаше в духовния свят.
Да, ако ние искаме да говорим днес за Буда, трябва да говорим именно по този начин.
към текста >>
Но от тогава, от Земния живот на Буда, той не е слизал повече в Земния
свят
.
В Норкьопинг аз споменах, че посветените могат да стигнат до Буда и по друг начин.
Но от тогава, от Земния живот на Буда, той не е слизал повече в Земния свят.
И все пак, ако иска да напредва по своя път, окултният кандидат може да следва именно пътя на Буда. Наистина, този живот на Буда не протича в Земни измерения и естествено не може да бъде наблюдаван чрез сетивата. Но тогава възниква важният въпрос: "Какво е станало с Буда, след като той вече е спрял да се инкарнира в земни човешки тела? " Затова се налага Буда да бъде търсен извън Земния свят. Може да Ви се стори и странно, но посветените откриват Буда по времето, така да се каже, когато той е зает с изпълнението на една огромна задача.
към текста >>
" Затова се налага Буда да бъде търсен извън Земния
свят
.
В Норкьопинг аз споменах, че посветените могат да стигнат до Буда и по друг начин. Но от тогава, от Земния живот на Буда, той не е слизал повече в Земния свят. И все пак, ако иска да напредва по своя път, окултният кандидат може да следва именно пътя на Буда. Наистина, този живот на Буда не протича в Земни измерения и естествено не може да бъде наблюдаван чрез сетивата. Но тогава възниква важният въпрос: "Какво е станало с Буда, след като той вече е спрял да се инкарнира в земни човешки тела?
" Затова се налага Буда да бъде търсен извън Земния свят.
Може да Ви се стори и странно, но посветените откриват Буда по времето, така да се каже, когато той е зает с изпълнението на една огромна задача. И ако отвореният поглед на окултиста се носи навън в мировите пространства, по един изненадващ начин той ще открие Буда разбира се в духовен смисъл на една планета, която днешната материалистична астрономия определя като Марс. Да, окултистът научава тези неща и се изпълва с необикновена сериозност. На Буда е поверена една нова мисия. И ние се научаваме да разбираме тази нова мисия именно чрез окултното наблюдение на Марс.
към текста >>
20.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Когато за пореден път изложих пред Вас срещата, която човек има след прекрачването на прага и навлизането в свръхсетивния
свят
, т.е.
Когато за пореден път изложих пред Вас срещата, която човек има след прекрачването на прага и навлизането в свръхсетивния свят, т.е.
срещата със смъртта и с Луцифер, не беше никаква случайност, че се опитах да прибягна до едно обяснение, което Вие може би сте намерили за трудно достъпно; тогава аз се опитах да Ви обясня значението на Христовото Същество и се наложи да се обърна към евангелската история за изкушението, към отблъскването на Луцифер от Христос, извършено, както често се казва "в пустинята". По нататък, след като нашето обсъждане напредна, аз се прехвърлих към една подробност от живота на Буда. Но позволете сега, макар и за кратко, отново да извикаме пред нашите души тази среща със смъртта и с Луцифер.
към текста >>
Всъщност, ако бъде схванат от неговите действия като едно подвеждащо Същество, Луцифер се явява на окултния кандидат преди всичко като първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, с една дума на
божествен
ото величие.
Всъщност, ако бъде схванат от неговите действия като едно подвеждащо Същество, Луцифер се явява на окултния кандидат преди всичко като първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, с една дума на божественото величие.
И когато окултният кандидат поглежда назад към това, което поради Луцифер е станал самият той, когато поглежда към ужасяващия животински образ, в какъвто се е превърнал инкарнация след инкарнация също поради Луциферовото изкушение, когато прави всичко това, благодарение на изкушението, окултният кандидат ще усети определена помощ. И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха. В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос.
към текста >>
Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния
свят
.
И сега: няма никаква нужда от това, Вие да си припомняте тази сцена от Евангелията; при определени условия, Вие бихте имали тази сцена и без друго пред себе си, Вие и без друго бихте приели в душата си онзи Импулс, който ще Ви озари с непосредственото знание: "Да, Христос е живял на тази Земя, бил е разпънат, и е победил смъртта". Върху Вас започва да действува с могъща сила не евангелското християнство, а Павловото християнство. И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията. Когато си спомняте за обикновения живот, Вие намирате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления.
Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния свят.
Така образът на смъртта се допълва с нещо много важно, а малко по-късно направо се преобразява и в самия духовен лик на Христос. И това е последният спомен, последната реминисценция от Земния свят, която остава след като Вие сте прекрачили в свръхсетивния свят. Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният свят е всъщност напълно изключен. А как стоят нещата с човешкото съзнание? Много просто: в сила е съзнанието без какъвто и да е външен обект.
към текста >>
И това е последният спомен, последната реминисценция от Земния
свят
, която остава след като Вие сте прекрачили в свръхсетивния
свят
.
Върху Вас започва да действува с могъща сила не евангелското християнство, а Павловото християнство. И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията. Когато си спомняте за обикновения живот, Вие намирате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления. Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния свят. Така образът на смъртта се допълва с нещо много важно, а малко по-късно направо се преобразява и в самия духовен лик на Христос.
И това е последният спомен, последната реминисценция от Земния свят, която остава след като Вие сте прекрачили в свръхсетивния свят.
Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният свят е всъщност напълно изключен. А как стоят нещата с човешкото съзнание? Много просто: в сила е съзнанието без какъвто и да е външен обект. Аз вече описах какво представлява неизявената светлина и неизговореното слово. А сега Вие получавате представа за "съзнанието без външен обект", за съзнанието, което черпи образи и съдържания от самото себе си.
към текста >>
Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният
свят
е всъщност напълно изключен.
И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията. Когато си спомняте за обикновения живот, Вие намирате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления. Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния свят. Така образът на смъртта се допълва с нещо много важно, а малко по-късно направо се преобразява и в самия духовен лик на Христос. И това е последният спомен, последната реминисценция от Земния свят, която остава след като Вие сте прекрачили в свръхсетивния свят.
Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният свят е всъщност напълно изключен.
А как стоят нещата с човешкото съзнание? Много просто: в сила е съзнанието без какъвто и да е външен обект. Аз вече описах какво представлява неизявената светлина и неизговореното слово. А сега Вие получавате представа за "съзнанието без външен обект", за съзнанието, което черпи образи и съдържания от самото себе си. И веднага след това нашето проучване ни отвежда вече към чудно то и все пак истинско съобщение за Буда.
към текста >>
Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12
божествен
и мелодии.
По времето на Старото Слънце обаче този Зодиак като такъв не съществуваше. За това пък тогава съществуваха 12 Същества, които от дълбините на мрака защото външното пространство не беше заляно още от светлина разпращаха тътнещия съзидателен грохот на своето Слово. Що за слово беше това? Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото. Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители.
Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии.
към текста >>
Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното
божествен
о Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство.
Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък.
Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
към текста >>
Ако подходим към нещата по този начин, тогава душата ни ще се изправи пред възможността, чрез различни степени на свръхсетивното съзнание, да се пренася в други светове, които са извън нашия физически
свят
; и ако сега си спомните както това е представено в "Тайната Наука" че първата заложба на физическия човек, т.е.
И ако искаме да следваме посвещението до неговата най-висша степен, където човешките думи стават съвсем безпомощни, ние трябва да устояваме и в най-главозамайващите и страшни върхове на съзнанието, независимо от това, че в известен смисъл тези неща започват да изглеждат като дръзновение, като самонадеяност. Тъкмо защото човешките думи са неупотребими за описанието на една по-висша действителност, в "Тайната Наука" аз се отказах да давам словесен израз на всичко, свързано с по-висшите състояния на човешкото съзнание. Описанията на тези състояния в Мистериите бяха възможни само поради особения символен език, чрез който те ставаха достояние на хората. Обаче съществуват и още по-висши състояния на съзнанието, така че бихме могли да говорим за четвърто и пето свръхсетивно съзнание. Естествено, това би могло да продължи до без крайност; ето защо необходимо е да следваме една определена посока.
Ако подходим към нещата по този начин, тогава душата ни ще се изправи пред възможността, чрез различни степени на свръхсетивното съзнание, да се пренася в други светове, които са извън нашия физически свят; и ако сега си спомните както това е представено в "Тайната Наука" че първата заложба на физическия човек, т.е.
на физическото тяло, е развита още по времето на Стария Сатурн, тогава Вие неизбежно ще откриете едно отношение, една връзка между Стария Сатурн и света на третото свръхсетивно съзнание.
към текста >>
По отношение на първото свръхсетивно съзнание, човекът изживява нещо като заместител на онова повишено сънищно съзнание, което е формирано не от произволни сънищни образи, а от възприятия, отнасящи се до един по-висш
свят
.
Струва ми се, че е ясно: Човекът както стои той пред нас е формиран от световете, включени в диапазона на 1-то, 2-то и 3-то свръхсетивно съзнание, но той е подчинен и на много по-висши светове. И все пак, това, което окултистът постига чрез различните нива на съзнанието, то може да бъде обяснено на обикновения човек. Всеки може да разбере опитностите, добити чрез свръхсетивното съзнание. Естествено, като земен човек, индивидът изживява само външните откровения на тези различни видове съзнания. Той изживява физическото съзнание.
По отношение на първото свръхсетивно съзнание, човекът изживява нещо като заместител на онова повишено сънищно съзнание, което е формирано не от произволни сънищни образи, а от възприятия, отнасящи се до един по-висш свят.
И само едно системно обучение и усъвършенствуване на това сънищно съзнание би довело човека до първото свръхсетивно съзнание. От своя страна първото свръхсетивно съзнание може да осветли онези важни събития, които ставаха на Старата Луна. Интересно е да посочим, че в окултните съобщения преобладаваха тъкмо описания, свързани със Старата Луна. И тези съобщения не можеха да проникнат зад Старата Луна, те не можеха да достигнат до Старото Слънце. И повечето факти от "Тайната доктрина" на Е. П.
към текста >>
Етерното тяло може да бъде възприето само чрез едно по-висше съзнание, обаче действията на етерното тяло във физическия
свят
това са именно вътрешните движения на човека.
Човекът, както застава пред нас като физически организъм, носи в себе си отпечатъците от Сатурн, Слънце и Луна; своята вътрешна подвижност обаче, той дължи на силите от старата Слънчева епоха. Тук са слети епохите на Старото Слънце, Старата Луна и сегашната Земя. Това, което представлява не фигурата, а самите причини за вътрешната подвижност, ние наричаме "първи невидим човек". Ние изобщо не виждаме този невидим човек, ние виждаме само неговите външни последици, тенденциите, "движенията"; точно това ние наричаме етерен човек, етерно тяло.
Етерното тяло може да бъде възприето само чрез едно по-висше съзнание, обаче действията на етерното тяло във физическия свят това са именно вътрешните движения на човека.
към текста >>
Едно разумно и здраво вникване в човека неизбежно би ни довело до убеждението: Ти не виждаш етерното тяло, обаче ти виждаш неговите откровения тук, във физическия
свят
.
Виждате, че щом погледнем на човека като на един екстракт от целия Космос, ние установяваме не само различни видове съзнание, които са равнозначни на определени светове, но също и отделни формирования на човека физическо тяло, етерно тяло и т.н.
Едно разумно и здраво вникване в човека неизбежно би ни довело до убеждението: Ти не виждаш етерното тяло, обаче ти виждаш неговите откровения тук, във физическия свят.
Откровенията на етерното тяло, това са вътрешните движения на човека; откровенията на астралното тяло са мислите, чувствата и волята. "Азът" е откровение на самия себе си. И щом като човек иска да схване с разума си, че неговите вътрешни движения всъщност нямат нищо общо с физическото тяло, щом се довери единствено на своите разумни мисли, тогава му се дава възможността не само да вярва, но да потвърди и с разума си, че етерното тяло съществува. Когато окултните познания се обличат в такива форми, че стават достъпни на обикновеното съзнание, тогава окултизмът преминава в теософия. Теософията може да говори за различните "планове" физически, астрален и т.н., но също и за различни съставни части на човешкото същество.
към текста >>
Защото ние трябва да пребродим целия
свят
, да изпитаме като окултни кандидати различните състояния на съзнанието и т.н., само за да установим, че в своята истинска същност, човекът може да бъде разбран само от гледището на окултизма.
"Азът" е откровение на самия себе си. И щом като човек иска да схване с разума си, че неговите вътрешни движения всъщност нямат нищо общо с физическото тяло, щом се довери единствено на своите разумни мисли, тогава му се дава възможността не само да вярва, но да потвърди и с разума си, че етерното тяло съществува. Когато окултните познания се обличат в такива форми, че стават достъпни на обикновеното съзнание, тогава окултизмът преминава в теософия. Теософията може да говори за различните "планове" физически, астрален и т.н., но също и за различни съставни части на човешкото същество. И все пак всичко, което може да се каже за човека, е възможно да бъде намерено в окултните източници.
Защото ние трябва да пребродим целия свят, да изпитаме като окултни кандидати различните състояния на съзнанието и т.н., само за да установим, че в своята истинска същност, човекът може да бъде разбран само от гледището на окултизма.
Теософията е само един опит, който цели да придаде разумни очертания на окултните истини, така че човекът да може да мисли и напредва самостоятелно. Ако Вие подложите нещата, които изнасям пред Вас, на една строга и разумна проверка, ще се убедите, че те са верни. И в тази строга проверка аз виждам онова, което трябва напълно да Ви увери в истинността на резултатите от окултизма.
към текста >>
И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния
свят
, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята. Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята.
И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят.
към текста >>
Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния
свят
.
Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята. Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята. И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят.
към текста >>
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия
свят
?
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия.
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят?
Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека. Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека.
към текста >>
Защото в продължение на много столетия, окултните учения и теософиите бяха станали недостъпни за външния
свят
, така че хората можеха да се опират само на външното откровение, на това, което наричаме тяло, душа и Дух.
Философията остава в материалния живот, тя е свързана само с човешкото съзнание. Тя не достига до неизговореното Слово, а само до предчувствието за човешката душа. Тяло, душа и Дух както троичния човек се яви на гръцкия дух играха огромна роля през цялата епоха на философията.
Защото в продължение на много столетия, окултните учения и теософиите бяха станали недостъпни за външния свят, така че хората можеха да се опират само на външното откровение, на това, което наричаме тяло, душа и Дух.
към текста >>
21.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Деметра: свързаният със сетивния
свят
човешки дух.
„Елисейската мистерия“ на Шуре способства за вникването в принципа на инициацията. Понастоящем силите на духовния живот искат да навлязат в човешката душа за защита по отношение на това, което изисква бъдещето. Указанието на Херман Грим: колкото по-далеч назад в развитието на човечеството се обръщаме, толкова по-свързан със свръхсетивното изглежда човекът. В мистерийната игра гъркът е преживявал представи при изговарянето на имена.
Деметра: свързаният със сетивния свят човешки дух.
Персефона: земни страдания, земни радости – душевно. Дионис: душевно, хармонизиращо с духовното. Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосмоса. Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания. Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота.
към текста >>
Посветените дават от духовния
свят
на човечеството това, от което то се нуждае за определени епохи.
С представата за вечност се свързват най-висши цели на стремежа, с мига се свързва търсенето на вечност. Гьотевият Фауст би искал да остави мига да стане вечност. Духовната светлина извежда човека от житейската тъмнина. Хрониката на Акаша съдържа отзвуци от атлантската мъдрост.
Посветените дават от духовния свят на човечеството това, от което то се нуждае за определени епохи.
Изживява се връзката между физическото и етерното тяло. Етерните органи, свързани с физически органи, водят в свръхсетивни светове. Религиите като резултат от влиянието на посветените. Местата за инициация и мистерийните места дават импулси за живота. По пътя към инициацията се разпознават личности в техните инкарнации.
към текста >>
Представният живот от сетивното битие трябва да се преобразува, за да се достигне до идеи за свръхсетивния
свят
.
Представният живот от сетивното битие трябва да се преобразува, за да се достигне до идеи за свръхсетивния свят.
В сетивното битие природният ред и моралният ред могат да са един до друг, в свръхсетивните светове те са вплетени един в друг. В свръхсетивните светове човек среща същества, които имат съвършено това, което той няма, или пък което имат несъвършено. Това създава стремеж към лично усъвършенстване. Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния свят с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“. Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго.
към текста >>
Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния
свят
с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“.
Представният живот от сетивното битие трябва да се преобразува, за да се достигне до идеи за свръхсетивния свят. В сетивното битие природният ред и моралният ред могат да са един до друг, в свръхсетивните светове те са вплетени един в друг. В свръхсетивните светове човек среща същества, които имат съвършено това, което той няма, или пък което имат несъвършено. Това създава стремеж към лично усъвършенстване.
Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния свят с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“.
Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго. В свръхсетивния свят изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли. Само този, който се пречисти от своенравието, може да ги разпознае. С какви качества се разглежда свръхсетивният свят, обуславя отговора на това как се представят те на някого. Опасност от самоизмама.
към текста >>
В свръхсетивния
свят
изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли.
В сетивното битие природният ред и моралният ред могат да са един до друг, в свръхсетивните светове те са вплетени един в друг. В свръхсетивните светове човек среща същества, които имат съвършено това, което той няма, или пък което имат несъвършено. Това създава стремеж към лично усъвършенстване. Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния свят с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“. Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго.
В свръхсетивния свят изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли.
Само този, който се пречисти от своенравието, може да ги разпознае. С какви качества се разглежда свръхсетивният свят, обуславя отговора на това как се представят те на някого. Опасност от самоизмама. Който отхвърли всичко, което знае за себе си, стига до Пазача на прага, който пази неподготвените хора от свръхсетивния свят.
към текста >>
С какви качества се разглежда свръхсетивният
свят
, обуславя отговора на това как се представят те на някого.
Това създава стремеж към лично усъвършенстване. Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния свят с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“. Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго. В свръхсетивния свят изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли. Само този, който се пречисти от своенравието, може да ги разпознае.
С какви качества се разглежда свръхсетивният свят, обуславя отговора на това как се представят те на някого.
Опасност от самоизмама. Който отхвърли всичко, което знае за себе си, стига до Пазача на прага, който пази неподготвените хора от свръхсетивния свят.
към текста >>
Който отхвърли всичко, което знае за себе си, стига до Пазача на прага, който пази неподготвените хора от свръхсетивния
свят
.
Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго. В свръхсетивния свят изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли. Само този, който се пречисти от своенравието, може да ги разпознае. С какви качества се разглежда свръхсетивният свят, обуславя отговора на това как се представят те на някого. Опасност от самоизмама.
Който отхвърли всичко, което знае за себе си, стига до Пазача на прага, който пази неподготвените хора от свръхсетивния свят.
към текста >>
Това, за което може да се говори в сетивния
свят
, не може да бъде взето в духовния
свят
.
Опитностите при издигането в духовни светове се отнасят до опитности, които стават в друга обвивка между смъртта и новото раждане.
Това, за което може да се говори в сетивния свят, не може да бъде взето в духовния свят.
Към знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен. Душата има силата да може да съхрани в спомена миналото битие. В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се мислят. В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално. Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно възприятие, то се вживявя все повече в астралното тяло.
към текста >>
В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния
свят
, който е протъкан от мисли, които се мислят.
Опитностите при издигането в духовни светове се отнасят до опитности, които стават в друга обвивка между смъртта и новото раждане. Това, за което може да се говори в сетивния свят, не може да бъде взето в духовния свят. Към знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен. Душата има силата да може да съхрани в спомена миналото битие.
В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се мислят.
В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално. Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно възприятие, то се вживявя все повече в астралното тяло. Преживява се засилено в най-висша степен чувство за самота. Физическото тяло се вижда отвън. Събуждат се бушуващи свръхсетивни чувства и усещания.
към текста >>
В този
свят
влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално.
Опитностите при издигането в духовни светове се отнасят до опитности, които стават в друга обвивка между смъртта и новото раждане. Това, за което може да се говори в сетивния свят, не може да бъде взето в духовния свят. Към знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен. Душата има силата да може да съхрани в спомена миналото битие. В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се мислят.
В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално.
Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно възприятие, то се вживявя все повече в астралното тяло. Преживява се засилено в най-висша степен чувство за самота. Физическото тяло се вижда отвън. Събуждат се бушуващи свръхсетивни чувства и усещания. Задачата да се направи безкористно това, което е в самите нас.
към текста >>
В сетивния
свят
се различават природният развой и изживяващите се в него същества.
В сетивния свят се различават природният развой и изживяващите се в него същества.
В духовния свят няма такава двойственост, а само същества. След прекрачването на границата се усеща морално-интелектуално. Това, с което човек не е съгласен морално, се усеща като мрак, а удовлетворението се усеща като светлина. Влизането в духовния свят е многостранно, зависи от кармата. Човекът се изживява все по-интензивно със съществата от по-висшите йерархии.
към текста >>
В духовния
свят
няма такава двойственост, а само същества.
В сетивния свят се различават природният развой и изживяващите се в него същества.
В духовния свят няма такава двойственост, а само същества.
След прекрачването на границата се усеща морално-интелектуално. Това, с което човек не е съгласен морално, се усеща като мрак, а удовлетворението се усеща като светлина. Влизането в духовния свят е многостранно, зависи от кармата. Човекът се изживява все по-интензивно със съществата от по-висшите йерархии. Свръхсетивните изживявания хвърлят също отражения в поеми като речите на Кришна в Бхагавад Гита.
към текста >>
Влизането в духовния
свят
е многостранно, зависи от кармата.
В сетивния свят се различават природният развой и изживяващите се в него същества. В духовния свят няма такава двойственост, а само същества. След прекрачването на границата се усеща морално-интелектуално. Това, с което човек не е съгласен морално, се усеща като мрак, а удовлетворението се усеща като светлина.
Влизането в духовния свят е многостранно, зависи от кармата.
Човекът се изживява все по-интензивно със съществата от по-висшите йерархии. Свръхсетивните изживявания хвърлят също отражения в поеми като речите на Кришна в Бхагавад Гита. Който се пренесе съзнателно в по-висши светове, се чувства излят в този свят. Времевите понятия се изгубват. Копнеж към изживяване във вечно превръщащото се луциферическо влияние в преходност и времевост.
към текста >>
Който се пренесе съзнателно в по-висши светове, се чувства излят в този
свят
.
След прекрачването на границата се усеща морално-интелектуално. Това, с което човек не е съгласен морално, се усеща като мрак, а удовлетворението се усеща като светлина. Влизането в духовния свят е многостранно, зависи от кармата. Човекът се изживява все по-интензивно със съществата от по-висшите йерархии. Свръхсетивните изживявания хвърлят също отражения в поеми като речите на Кришна в Бхагавад Гита.
Който се пренесе съзнателно в по-висши светове, се чувства излят в този свят.
Времевите понятия се изгубват. Копнеж към изживяване във вечно превръщащото се луциферическо влияние в преходност и времевост. По-нататъшна стъпка на инициацията: спомен за своя физически облик. Чувстване на Аза като раздвоен и напредък в по-висш духовен свят. Преживяване на истината за всички посветени.
към текста >>
Чувстване на Аза като раздвоен и напредък в по-висш духовен
свят
.
Свръхсетивните изживявания хвърлят също отражения в поеми като речите на Кришна в Бхагавад Гита. Който се пренесе съзнателно в по-висши светове, се чувства излят в този свят. Времевите понятия се изгубват. Копнеж към изживяване във вечно превръщащото се луциферическо влияние в преходност и времевост. По-нататъшна стъпка на инициацията: спомен за своя физически облик.
Чувстване на Аза като раздвоен и напредък в по-висш духовен свят.
Преживяване на истината за всички посветени. Вечност и безсмъртие и връзката им с принципа на Христос.
към текста >>
Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния
свят
.
Пътят в свръхсетивните светове е различен за всяка душа. В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията.
Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят.
Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард. В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение. Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността. Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие.
към текста >>
В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния
свят
трайност и откровение.
Пътят в свръхсетивните светове е различен за всяка душа. В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията. Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят. Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард.
В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение.
Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността. Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие. В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
към текста >>
Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния
свят
в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността.
Пътят в свръхсетивните светове е различен за всяка душа. В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията. Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят. Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард. В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение.
Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността.
Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие. В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
към текста >>
Докато преобладават хора, които искат да стигнат до познание за свръхсетивния
свят
, мировата духовна светлина няма да се затъмни.
Преди Христос народите са се обръщали към посветения от тяхната раса, който не е принадлежал на никой народ. Йохан Томасий от „Пазачът на прага“ показва пречистващото мислене, което води от мига към вечността. Чрез напредването от сетивното битие в духовното битие инициацията стига до директно изживяване в елементарното тяло, до света на реалното. Пътят на индивидуалността на Буда от земното битие към духовното битие. В 20-ти век връщащият се Христос ще може да се изживее в свръхсетивното тяло на човека.
Докато преобладават хора, които искат да стигнат до познание за свръхсетивния свят, мировата духовна светлина няма да се затъмни.
Нашето време се нуждае от едно духовно движение.
към текста >>
„
Божествен
ата еволюция“ на Шуре дава отговор каква трябва да бъде духовната наука.
Духовни сили действат като реални сили през времето. Гьотевият Вилхелм Майстер, двойната Порта на посвещението и духовният живот на нашето време. Христовата тайна като сила на мировото развитие. Духовната наука дава това, което е необходимо на времето. Отговорите на братята Хумболт на духовни въпроси.
„Божествената еволюция“ на Шуре дава отговор каква трябва да бъде духовната наука.
към текста >>
22.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и
божествен
ото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на
божествен
ото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция.
Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция. И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи. Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо. И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар.
Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция.
Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа към протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в еволюцията на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния
свят
и собствения си живот по съвсем различен начин.
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа към протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в еволюцията на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния свят и собствения си живот по съвсем различен начин.
През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно. Положихме усилия да се научим да разбираме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас! Душата, която е във всеки един от нас и е преминала през инкарнации и инкарнации, не за да изживява едно и също, а за да изживява всеки път по различен начин – по колко разнообразен начин се е изживявала тя! И така напълно е възможно да ни се удаде да седим тук, долу в залата за зрители, и да забравим какво трябва непосредствено да ни вълнува и да възприемем безпристрастно и обективно онова, което душите са наричали душевно свое в съвсем различни времена. Нямаме нужда да пускаме в ход разума си, а просто да се отдадем на непосредственото си усещане и тогава вече ще ни се покаже, че процесите, които се разиграват в реконструираната Елисейска мистерия, съдържат в себе си всичко онова, което са преживели душите от най-тъмните житейски основи до духовните висини, от болките до блаженството, но всичко това по разнообразен начин в течение на времето.
към текста >>
Като хора се намираме във външния физически
свят
.
Като хора се намираме във външния физически свят.
Научаваме се да го познаваме чрез нашите сетива, чрез преживяванията на душата си и чрез това, което можем да изживеем чрез разсъдъка и разума. По съвсем определен начин днес чувстваме душата си независима от външния живот на заобикалящата ни природа и от всичко онова, което се крие в нея. Как човек усеща това днес, се изразява от своя страна по начин, по който гръцката душа не би могла да усеща. Отчуждеността по отношение на природата, изтъкването на това, че човек трябва да напусне сетивния свят, за да проникне в духовните светове, още не биха били разбираеми за гърка. Но по своя начин той би чувствал, че има значителна разлика, значително разделение между това, което в човека може да се нарече и дух, и онова, което се нарича душа.
към текста >>
Отчуждеността по отношение на природата, изтъкването на това, че човек трябва да напусне сетивния
свят
, за да проникне в духовните светове, още не биха били разбираеми за гърка.
Като хора се намираме във външния физически свят. Научаваме се да го познаваме чрез нашите сетива, чрез преживяванията на душата си и чрез това, което можем да изживеем чрез разсъдъка и разума. По съвсем определен начин днес чувстваме душата си независима от външния живот на заобикалящата ни природа и от всичко онова, което се крие в нея. Как човек усеща това днес, се изразява от своя страна по начин, по който гръцката душа не би могла да усеща.
Отчуждеността по отношение на природата, изтъкването на това, че човек трябва да напусне сетивния свят, за да проникне в духовните светове, още не биха били разбираеми за гърка.
Но по своя начин той би чувствал, че има значителна разлика, значително разделение между това, което в човека може да се нарече и дух, и онова, което се нарича душа. Това са думи за човешкото преживяване, на първо място две различни области и силно отграничаващи се една от друга: душевно и духовно.
към текста >>
Но вижда също как вътре във физическия
свят
това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос. Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра.
Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното.
Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра. И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис!
към текста >>
Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен
свят
, проникващи го.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос. Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното.
Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го.
Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра. И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис! И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>
И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния
свят
, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура.
И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на въздействие в живота. И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години. И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха.
И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура.
Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението. Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност. Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас.
към текста >>
23.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с
божествен
ото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа. Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура.
Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството.
Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
към текста >>
И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния
свят
на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
към текста >>
Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е
свят
, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация.
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от сферата на теософията.
Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е свят, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация.
Също така да не си изгражда понятия за тези светове, какъвто обикновено е случаят, а чрез това, което може да се нарече „да се възприемат светове извън физическото тяло“ да е станал в състояние да има в душевното си битие нещо, което може да се нарече свръхсетивно, духовно тяло, което има в себе си такива възприемателни органи – но от по-висш порядък, – както физическото тяло има очи, уши и други сетивни органи и органи на разсъдъка. Да се виждат светове, без да си служим с органите на физическото тяло – това е като начало една неказваща много, но в сухотата си съответстваща дефиниция на инициацията. А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на последователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен. Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
към текста >>
Тогава човек може да има ясното чувство: Твоето етерно тяло не се изморява, то би могло во веки веков да обединява мислените образи и да извиква това, което знаеш, но за да го изразиш във физическия
свят
, то трябва да се отразява и там мозъкът отказва.
Тогава той знае как създава своите мисли, как изгражда картините на спомените си вътре в етерното тяло и как физическият мозък сякаш е само отражателен апарат, но знае също как мозъкът е в тясна връзка с физическото тяло. Това може да се изживее по-специално тогава, когато трябва да се занимава много напрегнато с усилия във връзка с физическия план, с физическото битие, когато трябва да размишлява много за нещата, следователно когато трябва да напряга физическото си тяло така, че то да изважда от дълбините на живота споменните представи, за да ги задържи заедно. При такъв процес, независимо дали човек знае това или не, отначало взема участие етерното тяло. Но физическият мозък е този, който е вътрешно свързан с това, и когато човек измори физическия мозък, много, много добре забелязва неговата умора в съответната етерна част. Тогава той забелязва, че в това, което се изживява като елементарна част на мозъка, има нещо като пън, като чуждо тяло, че вече не може да достигне до това, до което трябва да достигне, тъй като подвижността във физическия мозък е нещо, което трябва да върви паралелно с подвижността в етерното тяло.
Тогава човек може да има ясното чувство: Твоето етерно тяло не се изморява, то би могло во веки веков да обединява мислените образи и да извиква това, което знаеш, но за да го изразиш във физическия свят, то трябва да се отразява и там мозъкът отказва.
– Елементарното тяло не се изморява. Тъкмо защото може непрекъснато да бъде дейно, то усеща още повече умората на мозъка. Човек сякаш забелязва как мозъкът произвежда отказващи сили. И когато заспива и изпада в безчувствеността на умората, човек може да си каже: Сега трябва да спреш, иначе ще се разболееш. – Етерното тяло не може да се изхаби.
към текста >>
Това, което правят ръцете, е в много по-голяма степен протичащо само в сетивния
свят
, в много по-голяма степен само сетивна работа, а това, което правят съответните елементарни или етерни органи, взема съвсем минимално участие в това, което намира физически израз в ръцете, в тяхното откровение.
Там нещата са съвсем различни. Бих искал да дам пример. Да вземем например ръцете. По същия начин както на главата или на мозъка съответства една етерна, елементарна част в елементарното тяло, така и на ръцете съответстват елементарни, етерни процеси на човешкото етерно тяло. Но между външните физически ръце и техните задачи и това, което лежи в основата на това в съответната елементарна или етерна част, съществува много по-голяма разлика, отколкото между физическата глава и съответстващата част в човешкото елементарно тяло.
Това, което правят ръцете, е в много по-голяма степен протичащо само в сетивния свят, в много по-голяма степен само сетивна работа, а това, което правят съответните елементарни или етерни органи, взема съвсем минимално участие в това, което намира физически израз в ръцете, в тяхното откровение.
За да характеризирам съответстващите факти, трябва, както често се налага, да кажа неща, които изглеждат гротескни и парадоксални за физическото наблюдение и за обличането в думи на физически наблюдения, които обаче напълно отговарят на фактическото положение, лежащо в основата на тези неща и които всеки, който знае нещо за нещата, ще почувства непосредствено по начина, по който ще трябва да го изкажа.
към текста >>
Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния
свят
, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този
свят
, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи.
По-висша, много по-интуитивна, по-духовна дейност се извършва в органите, намиращи израз в ръцете и техните функции, отколкото в етерния мозък. Който е имал напредък в тази област, ще каже: Да, мозъкът, а също и лежащото в основата му етерност, всъщност е най-непохватният духовен орган, който човек носи в себе си. Защото веднага щом се задейства в етерната част на мозъка, той ще трябва относително скоро да почувства това чуждо тяло на мозъка. Духовните дейности обаче, които са свързани с органите, лежащи в основата на ръцете и приемащи несъвършен израз в ръцете и техните функции, служат на далеч по-висше, по-духовно познание и наблюдение. Тези органи водят дори в свръхсетивните светове и могат да се занимават с възприемането и ориентирането в свръхсетивните светове.
Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи.
По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък. Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия. И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения.
към текста >>
Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен
свят
чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека.
По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък. Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия. И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения.
Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека.
Не се става значително по-богат чрез това, че чувстваш: мозъкът ти иска да излъчва и да почувства етерната част на мозъка. Случаят е такъв, но не това е действително даващото тон, значимо изживяване. Значителното изживяване започва с това, че човек чувства как се разпростира и към други партии от партитурата и си създава вътрешна връзка със света. Дори и да е парадоксално, това е така, че може да се каже: Най-несръчният орган за духовно изследване е мозъкът, тъй като е най-малко способен на усъвършенстване. Затова пък когато се разглеждат други, привидно подчинени органи, се отварят съвсем различни перспективи.
към текста >>
Но че на определено място в него идват импулси от съвсем друг
свят
, а именно по околния път на инициацията, това е, което ние – по причини, които също вече са разисквани – можем да възприемем в себе си чрез теософското познание.
Човек си представя правилно хода на развитието на човечеството, когато зад това, което е външно възприемаемо, си представи великите посветени като истински движещите сили и индивидуалности. Каква точно е връзката между това, което имат да вършат тези велики посветени, и това, което после се случва външно в света, може изобщо да се провиди едва чрез теософията или окултизма. За външното, чисто историческо, чисто учено знание е така, че всъщност се вижда: Протича историята на човечеството, протича и неговото развитие. Но не се виждат движещите сили, които стоят отзад. Така във външната история човек проследява низ от явления, при който една брънка се нарежда до друга, което външно следва едно след друго.
Но че на определено място в него идват импулси от съвсем друг свят, а именно по околния път на инициацията, това е, което ние – по причини, които също вече са разисквани – можем да възприемем в себе си чрез теософското познание.
Така теософски съзираме тъкмо вътрешната светлина в последователния ход на времевите епохи, тази, която най-често лежи в основата на цялостния отпечатък, на цялостния характер на развитието. Така усещаме религиите, многообразието на религиозното развитие като резултат от влиянието на посветените, усещаме как, изтичайки от местата за инициация и мистерийните места, импулсите преминават в общия живот на човечеството.
към текста >>
Човекът, който се намира в сетивния
свят
, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история.
Да обърнем поглед към просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени.
Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история.
Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят. Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
към текста >>
И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният
свят
на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности.
Да обърнем поглед към просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени. Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури.
И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности.
Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят. Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра? – И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности.
към текста >>
Човешката душа може да погледне във външния
свят
към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния
свят
.
Да обърнем поглед към просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени. Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир.
Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра? – И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко.
към текста >>
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния
свят
Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
– И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре.
към текста >>
– И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния
свят
.
Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят. Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
– И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят.
– След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре. Така е по отношение на всички посветени, които срещаме в световното развитие.
към текста >>
За тях може да се каже, че в рамките на физическия
свят
, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда.
Постигналият известен напредък в окултното развитие се научава да познава посветените, доколкото те са велики личности или са извършили велики дела. Научава се да ги познава в духовните светове, ако е напреднал с няколко степени към инициацията, и се научава още повече да ги познава, когато след това още напредне. Да предположим например, че някой в земния си живот не е имал възможност да се запознае с Буда. Да приемем, че не се е занимавал с него. Познавам хора, които си нямаха дори най-бегло понятие от Буда.
За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда.
Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях. Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята. С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт. Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество. Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове.
към текста >>
Тогава, когато възприема в един извънфизически
свят
, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове.
За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда. Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях. Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята. С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт. Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество.
Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове.
Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик! Към познанието, към виждането на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта! Това е окултната разлика във връзката на човека с Христос и с останалите посветени. Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му фаза принадлежи тъкмо към физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него.
към текста >>
Последните са преживявали един свръхсетивен
свят
понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството.
И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество! Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество. И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове. Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени.
Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството.
Но когато са преживявали във висшите светове, намирали са се вътре в тях, те са били извън физическото си тяло. Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела. При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него. И това, което е показал с живота си и е дал на света по време на тези три години, го е дал чрез физическото си тяло. Другите посветени са дали на човечеството това, което са имали да дадат, чрез свръхсетивните си тела.
към текста >>
Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния
свят
.
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот. Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос.
Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят.
Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
към текста >>
Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия
свят
.
Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят.
Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
към текста >>
24.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Едната е всичко, което си изграждаме като представи за природния
свят
, за природните закони и природните сили.
Преди всичко трябва да изходим от определени представи, които ни владеят всички нас в сетивното битие. Една двойка понятия, бих казал, две понятийни системи са особено решаващи. Те стоят една до друга за нашето сетивно битие, действат една до друга.
Едната е всичко, което си изграждаме като представи за природния свят, за природните закони и природните сили.
До всичко, което си изграждаме като представи, стои за нашия обикновен живот в сетивното битие онова, което наричаме морален миров ред, сумата на нашите морални представи, понятия и идеи. При едно правилно обмисляне човек бързо ще разбере, че за сетивното битие той би трябвало да държи разделени тези две понятийни системи – природен ред и морален миров ред. Когато обясняваме едно растение – да приемем, че имаме пред нас едно отровно растение, – ние го обясняваме чрез природните сили, чрез природните закони. И бих искал да кажа, че не разваляме обяснението за растението поради това, че не го правим морално отговорно за това, че е отровно растение. Ние държим на това, че е присъщо на здравия разум в рамките на сетивния свят при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи.
към текста >>
Ние държим на това, че е присъщо на здравия разум в рамките на сетивния
свят
при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи.
Едната е всичко, което си изграждаме като представи за природния свят, за природните закони и природните сили. До всичко, което си изграждаме като представи, стои за нашия обикновен живот в сетивното битие онова, което наричаме морален миров ред, сумата на нашите морални представи, понятия и идеи. При едно правилно обмисляне човек бързо ще разбере, че за сетивното битие той би трябвало да държи разделени тези две понятийни системи – природен ред и морален миров ред. Когато обясняваме едно растение – да приемем, че имаме пред нас едно отровно растение, – ние го обясняваме чрез природните сили, чрез природните закони. И бих искал да кажа, че не разваляме обяснението за растението поради това, че не го правим морално отговорно за това, че е отровно растение.
Ние държим на това, че е присъщо на здравия разум в рамките на сетивния свят при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи.
Знаем, че трябва още да упражняваме този начин на абстрахиране, ако искаме да достигнем до свободни, обективни представи в животинското царство. Не би имало никакъв смисъл да правим лъва отговорен за жестокостта му, както правим отговорен някой човек за неговата жестокост. И ако мнозина днешни природоизследователи вече откриват нещо като морални понятия в животинското царство, бих казал, повече според вкуса, отколкото според истинска необходимост, така в един определен смисъл това би могло да бъде оправдано. Но човек само може да говори за отзвук на морални представи при това, което правят животните, което се случва в животинското царство. Природното обяснение, ако трябва да го развиваме чисто, изисква абстрахиране от моралните представи и понятия, щом искаме да останем непредубедени в сетивното битие с нашите обяснения.
към текста >>
После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен
свят
– с астралното тяло.
Тогава обаче в живота ни навлиза величествено, бих казал, с абсолютна повеля – тъй ще каже един свободен себенаблюдател и себепознавач – моралният миров ред. И човек знае, че моралните представи са това, което решава за стойността на човека; не само за стойността на човека в рамките на човешките взаимоотношения, а така, че може да се каже: Също този, който трябва да се обвинява в неморалност – ако е надарен или би могъл да бъде надарен с това, в някой особен момент спокойно да размишлява над себе си, – ще определи своята собствена стойност като човешко същество според това какви са моралните представи в съзнанието му. Трябва винаги да се подчертава, че тези две представни системи трябва да се разграничават. Това става напълно различно в мига, когато се навлиза в по-висшите светове и се стига до възприемане извън физическото тяло, до наблюдение, до преживяване. Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло.
После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло.
И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове. В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове. Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове. Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи.
към текста >>
В обикновения
свят
на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове.
Това става напълно различно в мига, когато се навлиза в по-висшите светове и се стига до възприемане извън физическото тяло, до наблюдение, до преживяване. Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло. После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове.
В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове.
Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове. Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи. Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно.
към текста >>
Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния
свят
; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи.
После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове. В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове. Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове.
Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи.
Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно. Например Луцифер никога не би казал: Това или онова ме изгаря, както един човек в сетивното битие би могъл да каже за омразата, че го изгаряла. Напротив, Луцифер ще го каже в истинския му смисъл.
към текста >>
Каквото може да се сравни в свръхсетивните светове с природния ред, с природните процеси на сетивния
свят
, стои в свръхсетивните светове в много по-вътрешна взаимовръзка с онова, което за тези светове може да се нарече морални светове, отколкото тези две представни редици се отнасят една към друга тук, в сетивния
свят
.
Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно. Например Луцифер никога не би казал: Това или онова ме изгаря, както един човек в сетивното битие би могъл да каже за омразата, че го изгаряла. Напротив, Луцифер ще го каже в истинския му смисъл.
Каквото може да се сравни в свръхсетивните светове с природния ред, с природните процеси на сетивния свят, стои в свръхсетивните светове в много по-вътрешна взаимовръзка с онова, което за тези светове може да се нарече морални светове, отколкото тези две представни редици се отнасят една към друга тук, в сетивния свят.
към текста >>
Виждаме я със сетивните очи, изследваме я с принадлежащата на сетивния
свят
наука, за да обясним нейните функции.
Ние можем да си изградим едно понятие от тези две представи, когато отидем до елементарното тяло на човека. Докато оставаме при физическото тяло, можем да кажем, че една ръка може да се вдигне, за да извърши морално деяние.
Виждаме я със сетивните очи, изследваме я с принадлежащата на сетивния свят наука, за да обясним нейните функции.
Това обяснение на ръката в рамките на сетивното битие няма да различава съществено дали имаме работа с ръка, която замахва да извърши морално или неморално деяние. Както е оформена ръката, доколкото тя може да бъде обяснена в сетивното битие, в това, в което влагаме в обяснението на ръката, не можем да намесваме факта дали тази ръка замахва обикновено да извършва морални или неморални действия. По съвсем друг начин стоят нещата с елементарното тяло на човека. Това елементарно тяло, например някоя част на същото, се явява за ясновиждащото съзнание оформено несъвършено. И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека.
към текста >>
Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво осакатяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния
свят
, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове.
По съвсем друг начин стоят нещата с елементарното тяло на човека. Това елементарно тяло, например някоя част на същото, се явява за ясновиждащото съзнание оформено несъвършено. И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека. В елементарното тяло се отпечатва моралното качество на човека вече по един определен начин. Но още по-ясно, още по-интензивно се отпечатва то в астралното тяло.
Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво осакатяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния свят, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове.
С това не възниква недоразумение, бих искал още веднъж да отбележа, че култивирането на по-висшия организъм на човека, на по-висшите тела, ако можем да кажем така, на елементарното, на астралното тяло, в своето съвършенство или несъвършенство нямат работа със съвършеното или несъвършеното култивиране на физическото тяло. Човек може да има по рождение някой закърнял орган, а съответният етерен орган би могъл при определени условия да се развие дори по-добре. Следователно каквото не би било приложимо за сетивното битие, а именно че моралните качества намират точно отражение във формите на физическото тяло, е вярно за това, което от човека принадлежи на свръхсетивните светове.
към текста >>
Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния
свят
има в своята душевност.
Има смисъл такава дума да се употребява за свръхсетивните светове, но няма смисъл, ако желаем да останем в сетивното битие при едно чисто природно обяснение. Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот към желанията, влеченията. Как навлизат в сетивното битие влеченията, желанията, емоциите? Те навлизат така, че сякаш ги виждаме да излизат от вътрешността на човешкото душевно същество. Когато виждаме в даден човек определено възбудено желание, разпознаваме как е настроена неговата душевност, как тази душевност излъчва от себе си това желание, и че преди всичко душевността е меродавна за характера на желанията, които има този човек.
Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност.
Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял свят от чувства. Така можем да кажем: В душевността на човека се разгръща неговият свят от желания.
към текста >>
Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял
свят
от чувства.
Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот към желанията, влеченията. Как навлизат в сетивното битие влеченията, желанията, емоциите? Те навлизат така, че сякаш ги виждаме да излизат от вътрешността на човешкото душевно същество. Когато виждаме в даден човек определено възбудено желание, разпознаваме как е настроена неговата душевност, как тази душевност излъчва от себе си това желание, и че преди всичко душевността е меродавна за характера на желанията, които има този човек. Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност.
Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял свят от чувства.
Така можем да кажем: В душевността на човека се разгръща неговият свят от желания.
към текста >>
Така можем да кажем: В душевността на човека се разгръща неговият
свят
от желания.
Как навлизат в сетивното битие влеченията, желанията, емоциите? Те навлизат така, че сякаш ги виждаме да излизат от вътрешността на човешкото душевно същество. Когато виждаме в даден човек определено възбудено желание, разпознаваме как е настроена неговата душевност, как тази душевност излъчва от себе си това желание, и че преди всичко душевността е меродавна за характера на желанията, които има този човек. Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност. Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял свят от чувства.
Така можем да кажем: В душевността на човека се разгръща неговият свят от желания.
към текста >>
Следователно ясновиждащият наблюдава много по-малко вътрешността на съществото, което е пред него, за да види неговите желания, влечения и емоции, а разглежда обкръжението на това същество в свръхсетивния
свят
.
Това става различно, когато навлезем в свръхсетивните светове. Каквото за тези светове може да се нарече желания, влечения, емоции – би било празно бърборене да се каже, че за това не може да се говори в тези светове, защото там са налице желания, влечения и емоции, – е причинено от външното, от това, което съществото действително вижда.
Следователно ясновиждащият наблюдава много по-малко вътрешността на съществото, което е пред него, за да види неговите желания, влечения и емоции, а разглежда обкръжението на това същество в свръхсетивния свят.
Когато в свръхсетивния свят вижда същество, което има желания, влечения, емоции, той не го вижда както тук, във физическия свят, а наблюдава обкръжението; той изследва какви други същества има в обкръжението на въпросното същество? И той ще вижда винаги, че според това какви същества има в обкръжението, ще възникват и съответните желания, влечения и емоции във въпросното същество. Желанията, влеченията и емоциите се отключват винаги чрез външното. Как става това, може да стане ясно чрез един пример.
към текста >>
Когато в свръхсетивния
свят
вижда същество, което има желания, влечения, емоции, той не го вижда както тук, във физическия
свят
, а наблюдава обкръжението; той изследва какви други същества има в обкръжението на въпросното същество?
Това става различно, когато навлезем в свръхсетивните светове. Каквото за тези светове може да се нарече желания, влечения, емоции – би било празно бърборене да се каже, че за това не може да се говори в тези светове, защото там са налице желания, влечения и емоции, – е причинено от външното, от това, което съществото действително вижда. Следователно ясновиждащият наблюдава много по-малко вътрешността на съществото, което е пред него, за да види неговите желания, влечения и емоции, а разглежда обкръжението на това същество в свръхсетивния свят.
Когато в свръхсетивния свят вижда същество, което има желания, влечения, емоции, той не го вижда както тук, във физическия свят, а наблюдава обкръжението; той изследва какви други същества има в обкръжението на въпросното същество?
И той ще вижда винаги, че според това какви същества има в обкръжението, ще възникват и съответните желания, влечения и емоции във въпросното същество. Желанията, влеченията и емоциите се отключват винаги чрез външното. Как става това, може да стане ясно чрез един пример.
към текста >>
Да приемем, че този човек е взел от сетивния
свят
, понеже това спада към неговите качества, някое несъвършенство или морално несъвършенство, или нещо престъпно, което е извършил във физическия
свят
и което сега в свръхсетивния
свят
е изтощителен спомен.
Да приемем, че някой навлиза в свръхсетивните светове, без значение дали докато преминава през първите нива на инициацията и така прониква в по-висшите светове, или докато преминава през портата на смъртта и по този начин встъпва в по-висшите светове. Ясновидецът го наблюдава в свръхсетивните светове.
Да приемем, че този човек е взел от сетивния свят, понеже това спада към неговите качества, някое несъвършенство или морално несъвършенство, или нещо престъпно, което е извършил във физическия свят и което сега в свръхсетивния свят е изтощителен спомен.
За да се търси това, не е необходимо ясновиждащият да се вглежда в душевността на този човек, а да наблюдава обкръжението. Защо? Защото такова душевно съдържание, една такава особеност на душата, която е взета като едно несъвършенство, като морален дефект, причинява нещо реално, нещо действително. Това води човека до определено място в свръхсетивния свят. До кое място? До мястото, където е едно същество, което има в съвършено състояние това, което някой, който пристигне там, има в несъвършено състояние.
към текста >>
Това води човека до определено място в свръхсетивния
свят
.
Да приемем, че някой навлиза в свръхсетивните светове, без значение дали докато преминава през първите нива на инициацията и така прониква в по-висшите светове, или докато преминава през портата на смъртта и по този начин встъпва в по-висшите светове. Ясновидецът го наблюдава в свръхсетивните светове. Да приемем, че този човек е взел от сетивния свят, понеже това спада към неговите качества, някое несъвършенство или морално несъвършенство, или нещо престъпно, което е извършил във физическия свят и което сега в свръхсетивния свят е изтощителен спомен. За да се търси това, не е необходимо ясновиждащият да се вглежда в душевността на този човек, а да наблюдава обкръжението. Защо? Защото такова душевно съдържание, една такава особеност на душата, която е взета като едно несъвършенство, като морален дефект, причинява нещо реално, нещо действително.
Това води човека до определено място в свръхсетивния свят.
До кое място? До мястото, където е едно същество, което има в съвършено състояние това, което някой, който пристигне там, има в несъвършено състояние. Този морален дефект, това съзнание за една липсваща способност причинява нещо действително, води човека по един път, поставя го до едно същество, което притежава по съвършен начин това, което той има по несъвършен начин. И сега човек трябва да наблюдава непрекъснато съществото, което е пред него. Човек се озовава в свръхсетивните светове чрез реални процеси – не чрез това, което в сетивното битие се нарича желания – в близост на същества, които имат всичко, което той няма, които непрекъснато му сочат какво му липсва.
към текста >>
Този свръхсетивен
свят
е действително толкова богат, че за всяка наша грешка може да ни покаже съвършени същества, той е много по-богат, отколкото човек може да си представи.
Човек се озовава в свръхсетивните светове чрез реални процеси – не чрез това, което в сетивното битие се нарича желания – в близост на същества, които имат всичко, което той няма, които непрекъснато му сочат какво му липсва. Наблюдава ли ясновиждащият какви същества са в обкръжението на даден човек, той знае от обективно наблюдение какво му липсва. Това, което човек трябва да наблюдава, стои пред него като упрек. И този упрек, който се намира отвън, е причина в съществото да възникне това, което би могло да се означи в свръхсетивните светове като желание, като желанието да се превърне в друго, и което сътворява силата да преработи действително себе си, така че да се преодолее несъвършенството, грешката. Не казвайте, че тогава би трябвало свръхсетивните светове за всичко, което сме сторили грешно, да показват съвършено същество.
Този свръхсетивен свят е действително толкова богат, че за всяка наша грешка може да ни покаже съвършени същества, той е много по-богат, отколкото човек може да си представи.
О, този свят е такъв, че той може да постави човека пред някое същество, което има в съвършенство това, което той има в несъвършено състояние. Това ни води до разбирането, че желанията са реални сили, които прокарват пътищата ни в свръхсетивните светове, и че такива, каквито сме, сме водени по нашия път и поставени там, където това, което нямаме, ни се явява като нещо реално или като действителен упрек.
към текста >>
О, този
свят
е такъв, че той може да постави човека пред някое същество, което има в съвършенство това, което той има в несъвършено състояние.
Наблюдава ли ясновиждащият какви същества са в обкръжението на даден човек, той знае от обективно наблюдение какво му липсва. Това, което човек трябва да наблюдава, стои пред него като упрек. И този упрек, който се намира отвън, е причина в съществото да възникне това, което би могло да се означи в свръхсетивните светове като желание, като желанието да се превърне в друго, и което сътворява силата да преработи действително себе си, така че да се преодолее несъвършенството, грешката. Не казвайте, че тогава би трябвало свръхсетивните светове за всичко, което сме сторили грешно, да показват съвършено същество. Този свръхсетивен свят е действително толкова богат, че за всяка наша грешка може да ни покаже съвършени същества, той е много по-богат, отколкото човек може да си представи.
О, този свят е такъв, че той може да постави човека пред някое същество, което има в съвършенство това, което той има в несъвършено състояние.
Това ни води до разбирането, че желанията са реални сили, които прокарват пътищата ни в свръхсетивните светове, и че такива, каквито сме, сме водени по нашия път и поставени там, където това, което нямаме, ни се явява като нещо реално или като действителен упрек.
към текста >>
Би могло много лесно да се каже: Щом това е така, тогава човекът би бил напълно несвободен в свръхсетивните светове, защото тогава стои срещу външния
свят
и би трябвало да работи над себе си така, както външният
свят
изисква.
Би могло много лесно да се каже: Щом това е така, тогава човекът би бил напълно несвободен в свръхсетивните светове, защото тогава стои срещу външния свят и би трябвало да работи над себе си така, както външният свят изисква.
Когато обаче наблюдаваме в свръхсетивните светове, ще видим: едно същество усеща упрека и започва да работи, така че да си изработи съвършенството; друго същество обаче оставя всичко както си е, брани се срещу това, което е срещу него като упрек. Тази отбрана обаче в свръхсетивните светове е нещо напълно различно от това, което причинява в сетивното битие. Когато едно същество се брани да поеме действително това последствие, тогава то е тласнато в съвсем други светове, които са му чужди, в които му липсват житейски предпоставки. Това означава, че едно такова същество се осъжда на един вид самоунищожение. Може да се избира между плодотворното, подпомагащото, което се показва на някого и е подходящо за него, или може да се приемат унищожаващите сили, ако има съпротива към първото.
към текста >>
Друг пример за такова нещо е, че нашите понятия за красиво и грозно, както с пълно право ги имаме за сетивния
свят
, всъщност не могат да са повече валидни, когато навлизаме в свръхсетивните светове, по няколко причини.
Друг пример за такова нещо е, че нашите понятия за красиво и грозно, както с пълно право ги имаме за сетивния свят, всъщност не могат да са повече валидни, когато навлизаме в свръхсетивните светове, по няколко причини.
Когато възприемаме в свръхсетивните светове, виждаме една важна разлика във връзка със съществата, които ни се явяват там. За едното – благодарение на интуитивното познание, което може да се има там – ще може да се каже: Това същество, което виждаш там, е в състояние, има волята действително да изживява също и всичко, което има в себе си, в своето външно проявление. Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове. Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност. То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми.
към текста >>
Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния
свят
, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове.
Друг пример за такова нещо е, че нашите понятия за красиво и грозно, както с пълно право ги имаме за сетивния свят, всъщност не могат да са повече валидни, когато навлизаме в свръхсетивните светове, по няколко причини. Когато възприемаме в свръхсетивните светове, виждаме една важна разлика във връзка със съществата, които ни се явяват там. За едното – благодарение на интуитивното познание, което може да се има там – ще може да се каже: Това същество, което виждаш там, е в състояние, има волята действително да изживява също и всичко, което има в себе си, в своето външно проявление.
Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове.
Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност. То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми. Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си. Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно.
към текста >>
То не е като човек в сетивния
свят
, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми.
Друг пример за такова нещо е, че нашите понятия за красиво и грозно, както с пълно право ги имаме за сетивния свят, всъщност не могат да са повече валидни, когато навлизаме в свръхсетивните светове, по няколко причини. Когато възприемаме в свръхсетивните светове, виждаме една важна разлика във връзка със съществата, които ни се явяват там. За едното – благодарение на интуитивното познание, което може да се има там – ще може да се каже: Това същество, което виждаш там, е в състояние, има волята действително да изживява също и всичко, което има в себе си, в своето външно проявление. Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове. Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност.
То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми.
Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си. Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно. Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този израз – да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има чувството: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън. В сетивното битие не може да се каже в същата степен, когато някой прикрива нещо и когато на някого всичко напира да излезе от устата му: те се различават по своята същност.
към текста >>
Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния
свят
, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си.
Когато възприемаме в свръхсетивните светове, виждаме една важна разлика във връзка със съществата, които ни се явяват там. За едното – благодарение на интуитивното познание, което може да се има там – ще може да се каже: Това същество, което виждаш там, е в състояние, има волята действително да изживява също и всичко, което има в себе си, в своето външно проявление. Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове. Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност. То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми.
Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си.
Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно. Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този израз – да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има чувството: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън. В сетивното битие не може да се каже в същата степен, когато някой прикрива нещо и когато на някого всичко напира да излезе от устата му: те се различават по своята същност. За свръхсетивните светове съществуват две категории същества: едните, които откриват всичко, което имат в себе си, и другите, които не могат да разкрият това, което имат.
към текста >>
Когато искаме да употребяваме обозначенията красиво и грозно приблизително с израза, който имаме в сетивния
свят
, трябва да го употребим за тези две категории същества.
Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно. Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този израз – да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има чувството: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън. В сетивното битие не може да се каже в същата степен, когато някой прикрива нещо и когато на някого всичко напира да излезе от устата му: те се различават по своята същност. За свръхсетивните светове съществуват две категории същества: едните, които откриват всичко, което имат в себе си, и другите, които не могат да разкрият това, което имат.
Когато искаме да употребяваме обозначенията красиво и грозно приблизително с израза, който имаме в сетивния свят, трябва да го употребим за тези две категории същества.
В свръхсетивните светове се стига само до периферията чрез това, че могат да се нарекат красиви съществата, които откриват всичко, защото те се усещат като красива картина. А като нещо грозно се усещат съществата, които не разкриват своята вътрешност. Красиво и грозно, ако може да се употреби изразът, са свързани със същността на тези същества. Какво се явява като последствие?
към текста >>
Когато ясновиждащото съзнание навлиза в един
свят
, където трябва да усеща красивото и грозното, то трябва да промени много в своя цялостен начин на усещане.
Когато ясновиждащото съзнание навлиза в един свят, където трябва да усеща красивото и грозното, то трябва да промени много в своя цялостен начин на усещане.
Напълно естествено е да се каже на един ясновиждащ, че същество, което разкрива всичко, което е в него, е красиво. Истинно и красиво е едно и също, когато се навлиза в свръхсетивните светове. А същество, което не разкрива вътрешността си, е грозно; това се чувства непосредствено в ясновиждащото съзнание. Но се чувства още нещо: лъжа е, когато не се показва това, което е нужно! Грозното е същевременно и лъжливо!
към текста >>
Изобщо характерното на изкачването в по-висшите светове е, че понятията са свързани, че във връзка с това, което във физическия
свят
трябва да бъде обозначено като разделено, възникват смесвания, съединявания.
Така се вижда как моралните и естетическите понятия имат връзка, когато се навлиза в по-висшите светове.
Изобщо характерното на изкачването в по-висшите светове е, че понятията са свързани, че във връзка с това, което във физическия свят трябва да бъде обозначено като разделено, възникват смесвания, съединявания.
Следователно трябва да се усвоят различни начини за усещане, когато се употребяват означения от сетивния свят за свръхсетивните същества. Почти винаги е необходимо тези неща да се представят още по-просто и по-близо до сетивното съзнание, отколкото това всъщност може да съответства на едно напълно вярно представяне, защото нещата са много сложни. Ако съм изложил как са свързани понятията за истинно, откровено и красиво, от една страна, и за грозно и лъжливо, от друга страна, ще трябва да добавим още нещо.
към текста >>
Следователно трябва да се усвоят различни начини за усещане, когато се употребяват означения от сетивния
свят
за свръхсетивните същества.
Така се вижда как моралните и естетическите понятия имат връзка, когато се навлиза в по-висшите светове. Изобщо характерното на изкачването в по-висшите светове е, че понятията са свързани, че във връзка с това, което във физическия свят трябва да бъде обозначено като разделено, възникват смесвания, съединявания.
Следователно трябва да се усвоят различни начини за усещане, когато се употребяват означения от сетивния свят за свръхсетивните същества.
Почти винаги е необходимо тези неща да се представят още по-просто и по-близо до сетивното съзнание, отколкото това всъщност може да съответства на едно напълно вярно представяне, защото нещата са много сложни. Ако съм изложил как са свързани понятията за истинно, откровено и красиво, от една страна, и за грозно и лъжливо, от друга страна, ще трябва да добавим още нещо.
към текста >>
Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния
свят
, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие.
Когато се навлиза в свръхсетивните светове, може да се открие едно същество, което според всички понятия, които се използват в сетивното битие, трябва да се означи като красиво същество, като великолепно същество може би: красиво, сияйно, великолепно. Сега то стои пред нас. Но няма доказателство, че то също е добро същество. Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик.
Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие.
И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят.
към текста >>
Ако го открие изобразено в сетивния
свят
, човек би го нарекъл с пълно право красиво.
Сега то стои пред нас. Но няма доказателство, че то също е добро същество. Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик. Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така?
Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво.
Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят. Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол.
към текста >>
Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния
свят
.
Но няма доказателство, че то също е добро същество. Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик. Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво.
Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят.
То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят. Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол. Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание.
към текста >>
Това е напълно възможно в свръхсетивния
свят
.
Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик.
Това е напълно възможно в свръхсетивния свят.
Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол. Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание. Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм. Тогава душата се изпълва с горчивина.
към текста >>
Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния
свят
: с едно себеизпитание.
Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят. Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол.
Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание.
Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм. Тогава душата се изпълва с горчивина. Но тази горчивина, тази болезненост може да доведе точно до това, че човек отново да се пречиства известно време от своето самомнение и от своя егоизъм. И щом човек осъзнае колко малко е свободен от самомнението и че след това трябва да стане свободен, тогава му се прояснява целият процес, който протича в душевните дълбини. И щом се стигне дотам, че за някого, предприел такова себенаблюдение, да не изчезва това, което наблюдава – защото това по правило ще се случи при първите стъпки, – тогава ангелът започва, при определени условия, да не бъде вече ангел, а приема наистина грозни форми, и постепенно се стига дотам, че да се каже: На съществото си дал възможност да изрази своята лошотия, когато те е заблудило с един напълно различен образ; но ти си го принудил да ти покаже истинския си облик, когато си се проникнал с по-пречистени чувства.
към текста >>
Свръхсетивният
свят
се разкрива на човека според това как той навлиза в него, с какви качества.
Така един душевен процес има нещо принудително; така човек може да бъде измамен от съществата или да ги принуди да разкрият своя истински облик.
Свръхсетивният свят се разкрива на човека според това как той навлиза в него, с какви качества.
С това, което човек нарича извори на измама, той трябва да подходи напълно различно, сякаш то се случва нормално. Някой може да навлезе в свръхсетивните светове и да опише всичко като великолепно. Когато му кажете, че се е заблудил, това не би било вярно; защото той го е видял. Но той не е видял това, което би видял, ако бе направил това, което току-що описах. Ако го бе направил така, той щеше да види истината.
към текста >>
Така човек трябва да се отучи, когато навлиза в свръхсетивните светове, да обозначава нещата с представите, които е придобил в сетивния
свят
.
Когато му кажете, че се е заблудил, това не би било вярно; защото той го е видял. Но той не е видял това, което би видял, ако бе направил това, което току-що описах. Ако го бе направил така, той щеше да види истината. Защото за един дявол е хубаво да се показва като дявол, но е лошо да се явява в ангелски облик. Човек не може нищо друго освен да усвоява такива разбирания.
Така човек трябва да се отучи, когато навлиза в свръхсетивните светове, да обозначава нещата с представите, които е придобил в сетивния свят.
Ако се запази придобитото в сетивното битие, тогава човек би казал за образа, който му се явява: Това е един прекрасен образ. А след това: Това е грозен дявол! Така обаче ясновиждащото съзнание няма да се изрази, ако човек иска да характеризира правилно. За грозния дявол трябва да се каже: Това е красив дявол, въпреки че според сетивните понятия той е грозен. Но до това не се стига просто чрез обръщане с главата надолу на всички понятия от сетивното битие.
към текста >>
Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния
свят
, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н.
А след това: Това е грозен дявол! Така обаче ясновиждащото съзнание няма да се изрази, ако човек иска да характеризира правилно. За грозния дявол трябва да се каже: Това е красив дявол, въпреки че според сетивните понятия той е грозен. Но до това не се стига просто чрез обръщане с главата надолу на всички понятия от сетивното битие. Това би бил един удобен начин.
Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н.
Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове. Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове. Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи. Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове. Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо.
към текста >>
Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния
свят
, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове.
За грозния дявол трябва да се каже: Това е красив дявол, въпреки че според сетивните понятия той е грозен. Но до това не се стига просто чрез обръщане с главата надолу на всички понятия от сетивното битие. Това би бил един удобен начин. Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н. Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове.
Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове.
Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи. Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове. Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо. Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо.
към текста >>
Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният
свят
, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния
свят
в свръхсетивните светове.
Това би бил един удобен начин. Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н. Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове. Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове. Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи.
Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове.
Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо. Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо. Изобщо не може да се употребява това, което е усвоено като представи в сетивния свят, то трябва да се остави. Виждате, че трябва да се остави много, с което човек е свързан интимно в света на сетивното битие, и аз бих искал сега да опиша нещата конкретно и нагледно, не теоретично.
към текста >>
Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния
свят
, тогава всичко е несъответстващо.
Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н. Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове. Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове. Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи. Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове.
Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо.
Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо. Изобщо не може да се употребява това, което е усвоено като представи в сетивния свят, то трябва да се остави. Виждате, че трябва да се остави много, с което човек е свързан интимно в света на сетивното битие, и аз бих искал сега да опиша нещата конкретно и нагледно, не теоретично.
към текста >>
Изобщо не може да се употребява това, което е усвоено като представи в сетивния
свят
, то трябва да се остави.
Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи. Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове. Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо. Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо.
Изобщо не може да се употребява това, което е усвоено като представи в сетивния свят, то трябва да се остави.
Виждате, че трябва да се остави много, с което човек е свързан интимно в света на сетивното битие, и аз бих искал сега да опиша нещата конкретно и нагледно, не теоретично.
към текста >>
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния
свят
.
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния свят.
На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят? Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
към текста >>
На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния
свят
?
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния свят.
На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят?
Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл. Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме.
към текста >>
Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в
свят
, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл.
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния свят. На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят? Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега.
Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл.
Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл. Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме. Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага. Той е там като конкретно, реално същество.
към текста >>
Но е цял един вътрешен
свят
да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един
свят
, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния свят. На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят? Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции.
Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме. Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага. Той е там като конкретно, реално същество. И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи към категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество. Това е съществото, което трябваше да бъде драматизирано с думите:
към текста >>
Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния
свят
срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме.
На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят? Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме.
Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага. Той е там като конкретно, реално същество. И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи към категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество. Това е съществото, което трябваше да бъде драматизирано с думите:
към текста >>
Така на границата между сетивно битие и духовен
свят
стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага.
Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл. Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме.
Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага.
Той е там като конкретно, реално същество. И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи към категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество. Това е съществото, което трябваше да бъде драматизирано с думите:
към текста >>
Цял един
свят
е в разликата между тези същества и човешките същества.
Това „от твойто време и от твоя вид“ е нещо, което следва от същността на нещата. Други времена и друг вид имат хората – друг вид и други времена имат съществата, които по определен начин са били отделени от пътищата на човечеството от земното начало. Така срещаме едно същество, за което може да се каже: Пред мене стои същество, което преживява много в света; но то не се занимава с това, което се преживява в любов, болка и мъка, а се занимава с грешките и неморалните действия на земята. То не знае нищо и не иска нищо да знае за това, което се случва в човешката същност досега. Християнската традиция изразява това обстоятелство с думите: Пред тайната на създаването на човека тези същества са забулили лицето си.
Цял един свят е в разликата между тези същества и човешките същества.
към текста >>
Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния
свят
, за да не се разбере погрешно.
Човек трябва да има още нещо друго, което да пренесе. За това става дума! Че трябва да се стави всичко на границата, това е причината за едно вътрешно изживяване, за което човек трябва да е дорасъл и подготовката до това ниво на ясновиждане трябва да се състои в това и действително се състои в това при едно правилно обучение – при едно правилно обучение не трябва да се говори за опасности, защото именно едно правилно обучение елиминира опасностите, – че човек се учи да изтърпява това, което иначе би било страшно и ужасяващо. До изтърпяването трябва да се достигне чрез подготовката, защото това е основна сила за всяко по-нататъшно изживяване. В обикновения живот човек не е способен да изтърпи всичко, което трябва да се изтърпи, когато стои пред Пазача на прага.
Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно.
В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това. Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят. Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят.
към текста >>
В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния
свят
, но той не знае нищо за това.
За това става дума! Че трябва да се стави всичко на границата, това е причината за едно вътрешно изживяване, за което човек трябва да е дорасъл и подготовката до това ниво на ясновиждане трябва да се състои в това и действително се състои в това при едно правилно обучение – при едно правилно обучение не трябва да се говори за опасности, защото именно едно правилно обучение елиминира опасностите, – че човек се учи да изтърпява това, което иначе би било страшно и ужасяващо. До изтърпяването трябва да се достигне чрез подготовката, защото това е основна сила за всяко по-нататъшно изживяване. В обикновения живот човек не е способен да изтърпи всичко, което трябва да се изтърпи, когато стои пред Пазача на прага. Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно.
В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това.
Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят. Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят. То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи гледката.
към текста >>
Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния
свят
.
Че трябва да се стави всичко на границата, това е причината за едно вътрешно изживяване, за което човек трябва да е дорасъл и подготовката до това ниво на ясновиждане трябва да се състои в това и действително се състои в това при едно правилно обучение – при едно правилно обучение не трябва да се говори за опасности, защото именно едно правилно обучение елиминира опасностите, – че човек се учи да изтърпява това, което иначе би било страшно и ужасяващо. До изтърпяването трябва да се достигне чрез подготовката, защото това е основна сила за всяко по-нататъшно изживяване. В обикновения живот човек не е способен да изтърпи всичко, което трябва да се изтърпи, когато стои пред Пазача на прага. Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно. В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това.
Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят.
Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят. То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи гледката. И с право виждаме едно понятие, което в сетивното битие можем да определим само като морално, като непосредствен природен ред.
към текста >>
То трябва да простре було пред свръхсетивния
свят
.
Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно. В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това. Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят. Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си.
То трябва да простре було пред свръхсетивния свят.
То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи гледката. И с право виждаме едно понятие, което в сетивното битие можем да определим само като морално, като непосредствен природен ред. Защитата на човека пред гледката на свръхсетивния свят е функцията на Пазача на прага, запазване на човека в състоянието, в което е, преди да се е подготвил достатъчно за свръхсетивните светове.
към текста >>
Защитата на човека пред гледката на свръхсетивния
свят
е функцията на Пазача на прага, запазване на човека в състоянието, в което е, преди да се е подготвил достатъчно за свръхсетивните светове.
Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят. То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи гледката. И с право виждаме едно понятие, което в сетивното битие можем да определим само като морално, като непосредствен природен ред.
Защитата на човека пред гледката на свръхсетивния свят е функцията на Пазача на прага, запазване на човека в състоянието, в което е, преди да се е подготвил достатъчно за свръхсетивните светове.
към текста >>
25.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
н., и това, което в сетивното битие наричаме свой
свят
, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива.
Каква е по време на съня, душата не знае, тъй като сънят преминава или в безсъзнание, или пък в него се вмъкват сънища, които трябва да бъдат тълкувани чрез окултизма, ако човек иска да ги разбере по правилен начин. При въпроса: Какво е човекът, какво е неговата душа в обикновеното сетивно битие? – може да бъде разглеждан само въпросът за дневния живот. Но ние знаем, че на първо място на разположение са онези врати, които наричаме наши сетивни органи, през които в душата ни се вливат светът на цветовете и на светлината, светът на звуците, светът на миризмите, светът на топлината и студа и т.
н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива.
След това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си. С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния свят. В душата ни се пораждат страсти, желания, стремежи, удовлетворения, неудовлетворения, блаженства, разочарования и т. н., и ако обхванем с поглед всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това. Ако искаме да познаем какво е вътрешен свят за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега.
към текста >>
С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния
свят
.
При въпроса: Какво е човекът, какво е неговата душа в обикновеното сетивно битие? – може да бъде разглеждан само въпросът за дневния живот. Но ние знаем, че на първо място на разположение са онези врати, които наричаме наши сетивни органи, през които в душата ни се вливат светът на цветовете и на светлината, светът на звуците, светът на миризмите, светът на топлината и студа и т. н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива. След това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си.
С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния свят.
В душата ни се пораждат страсти, желания, стремежи, удовлетворения, неудовлетворения, блаженства, разочарования и т. н., и ако обхванем с поглед всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това. Ако искаме да познаем какво е вътрешен свят за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега. В добавка човек може да се наблюдава също и отвън. Той може да наблюдава тялото си.
към текста >>
Ако искаме да познаем какво е вътрешен
свят
за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега.
н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива. След това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си. С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния свят. В душата ни се пораждат страсти, желания, стремежи, удовлетворения, неудовлетворения, блаженства, разочарования и т. н., и ако обхванем с поглед всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това.
Ако искаме да познаем какво е вътрешен свят за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега.
В добавка човек може да се наблюдава също и отвън. Той може да наблюдава тялото си. Посредством многостранните факти, които няма нужда да излагаме в подробности, той осъзнава, че трябва да разглежда тялото си като инструмент за будния дневен живот по време на живота между раждане и смърт. В този живот се намесват копнежите, които вече засегнахме, намесва се копнежът да се разбере какво е всъщност човекът в рамките на границите между раждането и смъртта. Копнежът произлиза от това, което би могло да се нарече житейска тъма.
към текста >>
Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния
свят
.
В този живот се намесват копнежите, които вече засегнахме, намесва се копнежът да се разбере какво е всъщност човекът в рамките на границите между раждането и смъртта. Копнежът произлиза от това, което би могло да се нарече житейска тъма. Но за него отначало човек не знае нищо, няма преживявания за него в обикновеното сетивно битие. Преживяванията му са такива, че будният ден се изпълва с надигащи се и спадащи нагони, желания, сетивни усещания, представи, комбинации на разума и т. н. Сега да се позовем на онова, което се яви пред погледа ни в края на вчерашната ни лекция.
Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния свят.
Оттук вече можем да придобием идея за това как трябва да се променим, ако искаме да навлезем в духовния свят. И сега, след като наблюдавахме това, което човекът знае за себе си в будния дневен живот между раждане и смърт, във връзка с казаното вчера можем да попитаме: Какво от онова, което знае за себе си, човек може да вземе със себе си отвъд границата, на която стои Пазачът на прага? Какво от всичко, което е преживял и изпитал като нагони, желания и страсти в сетивния живот, кое от своите усещания и представи, от понятията на разума и преценките, които прави, може да вземе със себе си през границата, на която стои Пазачът на прага? Към първите крачки на инициацията спада това, той да узнае: от всичко, което можахме да споменем, от това, което е самият човек, не може да се вземе нищо! И въобще не е преувеличено или казано парадоксално, а дословно вярно, когато казваме: От всичко, за което може да се говори в сетивния живот, в духовния свят човек не може да вземе нищо със себе си, а трябва да остави всичко на границата, на която стои Пазачът на прага.
към текста >>
Оттук вече можем да придобием идея за това как трябва да се променим, ако искаме да навлезем в духовния
свят
.
Копнежът произлиза от това, което би могло да се нарече житейска тъма. Но за него отначало човек не знае нищо, няма преживявания за него в обикновеното сетивно битие. Преживяванията му са такива, че будният ден се изпълва с надигащи се и спадащи нагони, желания, сетивни усещания, представи, комбинации на разума и т. н. Сега да се позовем на онова, което се яви пред погледа ни в края на вчерашната ни лекция. Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния свят.
Оттук вече можем да придобием идея за това как трябва да се променим, ако искаме да навлезем в духовния свят.
И сега, след като наблюдавахме това, което човекът знае за себе си в будния дневен живот между раждане и смърт, във връзка с казаното вчера можем да попитаме: Какво от онова, което знае за себе си, човек може да вземе със себе си отвъд границата, на която стои Пазачът на прага? Какво от всичко, което е преживял и изпитал като нагони, желания и страсти в сетивния живот, кое от своите усещания и представи, от понятията на разума и преценките, които прави, може да вземе със себе си през границата, на която стои Пазачът на прага? Към първите крачки на инициацията спада това, той да узнае: от всичко, което можахме да споменем, от това, което е самият човек, не може да се вземе нищо! И въобще не е преувеличено или казано парадоксално, а дословно вярно, когато казваме: От всичко, за което може да се говори в сетивния живот, в духовния свят човек не може да вземе нищо със себе си, а трябва да остави всичко на границата, на която стои Пазачът на прага.
към текста >>
И въобще не е преувеличено или казано парадоксално, а дословно вярно, когато казваме: От всичко, за което може да се говори в сетивния живот, в духовния
свят
човек не може да вземе нищо със себе си, а трябва да остави всичко на границата, на която стои Пазачът на прага.
Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния свят. Оттук вече можем да придобием идея за това как трябва да се променим, ако искаме да навлезем в духовния свят. И сега, след като наблюдавахме това, което човекът знае за себе си в будния дневен живот между раждане и смърт, във връзка с казаното вчера можем да попитаме: Какво от онова, което знае за себе си, човек може да вземе със себе си отвъд границата, на която стои Пазачът на прага? Какво от всичко, което е преживял и изпитал като нагони, желания и страсти в сетивния живот, кое от своите усещания и представи, от понятията на разума и преценките, които прави, може да вземе със себе си през границата, на която стои Пазачът на прага? Към първите крачки на инициацията спада това, той да узнае: от всичко, което можахме да споменем, от това, което е самият човек, не може да се вземе нищо!
И въобще не е преувеличено или казано парадоксално, а дословно вярно, когато казваме: От всичко, за което може да се говори в сетивния живот, в духовния свят човек не може да вземе нищо със себе си, а трябва да остави всичко на границата, на която стои Пазачът на прага.
към текста >>
Не можем да приключим с това да се каже: Човекът трябва да се освободи от егоизма си и тогава ще навлезе безкористен в областта на духовния
свят
.
Изяснете си още нещо: на всичко онова, което в сетивното битие човек знае като своя същност, все пак му е присъщо нещо, нещо много значително, а именно в действителност това, за което става въпрос при първите стъпки на инициацията. Присъщо му е, че човек обича това, за което никак не му харесва да бъде използвано обичайното, малко несимпатично понятие за егоизъм.
Не можем да приключим с това да се каже: Човекът трябва да се освободи от егоизма си и тогава ще навлезе безкористен в областта на духовния свят.
Ако трябва да говорим тривиално, това е казано твърде лекомислено. Този егоизъм е в по-скритите, по-фините части на неговото същество, вътрешно взаимосвързано с онова, което в живота си не само егоистично смятаме за ценно, а трябва да го смятаме за ценно, защото чрез това сме хора в света, в който трябва да живеем. Ние сме хора посредством това, че можем да запазим онова, което научаваме, и че по определен начин можем да мислим за него, че можем да преживяваме. Посредством всичко това сме хората, които сме. И това, което можем да направим като постижение в обикновеното сетивно битие, го правим благодарение на факта, че ценим способността си да съхраняваме в своята личност, в индивидуалността си това, което преживяваме.
към текста >>
А ако не оценявахме това, което преживяваме, щяхме да станем лентяи или инертни хора в живота и нямаше да постигнем нищо в обикновения
свят
.
Ако трябва да говорим тривиално, това е казано твърде лекомислено. Този егоизъм е в по-скритите, по-фините части на неговото същество, вътрешно взаимосвързано с онова, което в живота си не само егоистично смятаме за ценно, а трябва да го смятаме за ценно, защото чрез това сме хора в света, в който трябва да живеем. Ние сме хора посредством това, че можем да запазим онова, което научаваме, и че по определен начин можем да мислим за него, че можем да преживяваме. Посредством всичко това сме хората, които сме. И това, което можем да направим като постижение в обикновеното сетивно битие, го правим благодарение на факта, че ценим способността си да съхраняваме в своята личност, в индивидуалността си това, което преживяваме.
А ако не оценявахме това, което преживяваме, щяхме да станем лентяи или инертни хора в живота и нямаше да постигнем нищо в обикновения свят.
Следователно би било повърхностно да кажем: Егоизмът трябва да се разглежда като нещо вредно при всички обстоятелства. Защото в по-фината си част той означава силата, която движи човека напред в света, в който той е инкарниран. И все пак: трябва да бъде изоставено всичко, то трябва да остане назад, да остане поради простата причина, че е непригодно за света, в който трябва да встъпим. Както сетивното ни тяло е непригодно за желязна баня от 900 °С, така и това, което наричаме своя личност, заедно с всичко, което обичаме в обикновения свят, е непригодно за духовния свят. И трябва да го оставим зад себе си поради причината, че би ни се случило нещо подобно на подлагането на желязна баня от 900 °С: не бихме могли да имаме престой там, тъй като ще бъдем унищожени.
към текста >>
Както сетивното ни тяло е непригодно за желязна баня от 900 °С, така и това, което наричаме своя личност, заедно с всичко, което обичаме в обикновения
свят
, е непригодно за духовния
свят
.
И това, което можем да направим като постижение в обикновеното сетивно битие, го правим благодарение на факта, че ценим способността си да съхраняваме в своята личност, в индивидуалността си това, което преживяваме. А ако не оценявахме това, което преживяваме, щяхме да станем лентяи или инертни хора в живота и нямаше да постигнем нищо в обикновения свят. Следователно би било повърхностно да кажем: Егоизмът трябва да се разглежда като нещо вредно при всички обстоятелства. Защото в по-фината си част той означава силата, която движи човека напред в света, в който той е инкарниран. И все пак: трябва да бъде изоставено всичко, то трябва да остане назад, да остане поради простата причина, че е непригодно за света, в който трябва да встъпим.
Както сетивното ни тяло е непригодно за желязна баня от 900 °С, така и това, което наричаме своя личност, заедно с всичко, което обичаме в обикновения свят, е непригодно за духовния свят.
И трябва да го оставим зад себе си поради причината, че би ни се случило нещо подобно на подлагането на желязна баня от 900 °С: не бихме могли да имаме престой там, тъй като ще бъдем унищожени.
към текста >>
Мога ли тогава самият аз да навляза в духовния
свят
, ако преди това трябва да се освободя от себе си?
Сега ще възникне една мисъл, която е разбираща се от само себе си и която е нужно само да схванем и почувстваме в нейната дълбочина: Ако се освободя от всичко, което съм, за което изобщо можем да говорим в сетивното битие, тогава какво ми остава всъщност?
Мога ли тогава самият аз да навляза в духовния свят, ако преди това трябва да се освободя от себе си?
Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения свят. Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта. От само себе си разбиращо се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи.
към текста >>
Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения
свят
.
Сега ще възникне една мисъл, която е разбираща се от само себе си и която е нужно само да схванем и почувстваме в нейната дълбочина: Ако се освободя от всичко, което съм, за което изобщо можем да говорим в сетивното битие, тогава какво ми остава всъщност? Мога ли тогава самият аз да навляза в духовния свят, ако преди това трябва да се освободя от себе си?
Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения свят.
Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта. От само себе си разбиращо се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи. И тъй като той не знае повече за себе си, при копнежа по безсмъртие той има копнеж да задържи това, което обича в сетивното битие.
към текста >>
Затова ужасът може да стане толкова голям и може да се появи изпълване със страх от духовния
свят
, тъй като трябва да се породи мисълта: Ти навлизаш в една нереална неопределеност, не знаеш дали там можеш да се съхраниш, защото това, за което знаеш, е изгубено за теб!
Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта. От само себе си разбиращо се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи. И тъй като той не знае повече за себе си, при копнежа по безсмъртие той има копнеж да задържи това, което обича в сетивното битие.
Затова ужасът може да стане толкова голям и може да се появи изпълване със страх от духовния свят, тъй като трябва да се породи мисълта: Ти навлизаш в една нереална неопределеност, не знаеш дали там можеш да се съхраниш, защото това, за което знаеш, е изгубено за теб!
към текста >>
Този усилен душевен живот, за който човек иначе нищо не знае, може да премине в духовния
свят
.
Към инициацията спада това, че намиращото се в скритите основи на душата като битийни елементи трябва да бъде изведено и доведено до съзнанието още по време на сетивния живот. Това става отчасти чрез средствата, описани в „Как се постигат познания за висшите светове“, като от основите на душата в съзнанието се извеждат преживявания, които в същото време излизат като сгъстен, усилен душевен живот.
Този усилен душевен живот, за който човек иначе нищо не знае, може да премине в духовния свят.
Оттам човек се подготвя чрез медитации, концентрации, чрез това, което в „Пазачът на прага“ е наречено „мисловно силно поведение на душата“, за това да вземе нещо със себе си в духовния свят, да може да бъде нещо там. Какво обаче се случва с това, от което той се е освободил?
към текста >>
Оттам човек се подготвя чрез медитации, концентрации, чрез това, което в „Пазачът на прага“ е наречено „мисловно силно поведение на душата“, за това да вземе нещо със себе си в духовния
свят
, да може да бъде нещо там.
Към инициацията спада това, че намиращото се в скритите основи на душата като битийни елементи трябва да бъде изведено и доведено до съзнанието още по време на сетивния живот. Това става отчасти чрез средствата, описани в „Как се постигат познания за висшите светове“, като от основите на душата в съзнанието се извеждат преживявания, които в същото време излизат като сгъстен, усилен душевен живот. Този усилен душевен живот, за който човек иначе нищо не знае, може да премине в духовния свят.
Оттам човек се подготвя чрез медитации, концентрации, чрез това, което в „Пазачът на прага“ е наречено „мисловно силно поведение на душата“, за това да вземе нещо със себе си в духовния свят, да може да бъде нещо там.
Какво обаче се случва с това, от което той се е освободил?
към текста >>
Преди всичко, ако желаем да го опишем образно и нагледно, действително би могло да се каже: Това, за което може да се говори в сетивния
свят
, за което се знае, от него човек се освобождава на границата при Пазача на прага, все едно да съблече дрехите си и да премине без дрехи по отношение на всичко душевно в духовния
свят
.
Това е нещо изключително важно.
Преди всичко, ако желаем да го опишем образно и нагледно, действително би могло да се каже: Това, за което може да се говори в сетивния свят, за което се знае, от него човек се освобождава на границата при Пазача на прага, все едно да съблече дрехите си и да премине без дрехи по отношение на всичко душевно в духовния свят.
Образно това е казано съвсем правилно. Но инициацията прави необходимо да се случи не просто това, но да се случи и още нещо: а именно, че човекът трябва да отхвърли от себе си своята личност и всичко, което има, но все пак взема нещо от това, иначе се загубва цялата връзка с битието, за което единствено е знаел преди. Значи човек все пак трябва да вземе нещо! Тук стоим пред едно противоречие, което обаче е много лесно за разрешаване: това, че трябва да оставим всичко зад себе си и все пак да вземем нещо от оставеното. Лесно ще разберете какво става с душата, когато преминава през този процес, ако направя сравнение с едно явление от обикновения живот.
към текста >>
човек се е подготвил така, че когато преминава през прага в духовния
свят
, той има силата да съхрани в един свръхсетивен спомен онова, което е оставил зад себе си.
Лесно ще разберете какво става с душата, когато преминава през този процес, ако направя сравнение с едно явление от обикновения живот. В живота също има подобен процес, който можем да сравним с този, въпреки че последният е много по-силен като усещане, много по-бурен. Това е процесът, когато си спомняме за нещо, което сме преживели през живота си. Това, което сте преживели вчера, сте го оставили зад себе си, ала в спомена си сте го взели със себе си. Става въпрос за това, че чрез предшестващи медитации, концентрации и т. н.
човек се е подготвил така, че когато преминава през прага в духовния свят, той има силата да съхрани в един свръхсетивен спомен онова, което е оставил зад себе си.
Ако той не е подготвен по съответния начин, няма силата да си спомни за това. Тогава за съзнанието си той е нищо, тъй като нищо не знае за себе си. Когато се намира вътре в духовния свят, човек си спомня за оставеното чрез един свръхсетивен спомен. Освен тези спомени не може да бъде взето нищо друго, а когато бъдат взети, те му запазват онова, което може да се нарече континуитетът, съхраняването на личността. Също и в обикновения живот човек изгубва връзката на съзнанието и с това всъщност и себе си, ако трябва да изтрие от съзнанието си и болестно да забрави неща, за които иначе би трябвало да си спомня.
към текста >>
Когато се намира вътре в духовния
свят
, човек си спомня за оставеното чрез един свръхсетивен спомен.
Това, което сте преживели вчера, сте го оставили зад себе си, ала в спомена си сте го взели със себе си. Става въпрос за това, че чрез предшестващи медитации, концентрации и т. н. човек се е подготвил така, че когато преминава през прага в духовния свят, той има силата да съхрани в един свръхсетивен спомен онова, което е оставил зад себе си. Ако той не е подготвен по съответния начин, няма силата да си спомни за това. Тогава за съзнанието си той е нищо, тъй като нищо не знае за себе си.
Когато се намира вътре в духовния свят, човек си спомня за оставеното чрез един свръхсетивен спомен.
Освен тези спомени не може да бъде взето нищо друго, а когато бъдат взети, те му запазват онова, което може да се нарече континуитетът, съхраняването на личността. Също и в обикновения живот човек изгубва връзката на съзнанието и с това всъщност и себе си, ако трябва да изтрие от съзнанието си и болестно да забрави неща, за които иначе би трябвало да си спомня. От непрекъснатите спомени зависи много в обикновения живот. От спомена в свръхсетивния живот – да се запази спомена за обикновения живот – зависи всичко, което прави възможно първите стъпки на инициацията. Този спомен е възможен и се появява чрез инициацията и чрез него можете отново да издърпате в отвъдната страна нишките за загадката на смъртта.
към текста >>
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния
свят
.
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят.
Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък? Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие.
към текста >>
Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния
свят
, който е протъкан от мисли и тези мисли мислят себе си.
Но има и нещо още по-важно. Когато в обикновения живот човек мисли, има някакви представи, когато оставя една мисъл да стигне до другите, предава собствената си мисъл на другите, той прибавя към нея и усещания, желания, воля и т. н. и при здравия душевен живот човек винаги ще има възможността да каже: Аз мисля това, но чувствам друго. И би било прекъсване, смущаване на здравия душевен живот, ако той не би имал възможността да говори по този начин. При израстването в елементарното или етерното тяло човек се разширява, но същевременно се разширяват и мислите.
Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния свят, който е протъкан от мисли и тези мисли мислят себе си.
Това се явява като преживяване. Получава се така, че все едно човек е заличен и мислите мислят себе си, все едно че чувствата, които човек сам има или които имат нещата, се чувстват, сякаш човек сам не би могъл да иска, а всичко това у него се пробужда към воля. Да бъдеш отдаден на обективността, на света, това е чувството, което се изпитва. Но по правило е така – и това отново е едно преживяване при първите стъпки на инициацията, – че се присъединява и друго чувство. В същата степен, в която човек се разширява, в която мислите сами мислят, чувствата се чувстват, съзнанието става все по-слабо и по-слабо, понижено; знанието се притъпява.
към текста >>
Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния
свят
по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности.
Човек трябва да се вживее в това твърде малко съответствие с големия идеал на човечеството: истински медитативно, истински мисловно силно да извика пред душата си своите морални или други слабости. Когато той прави това, става по-силен чрез него. И това, което вече е започнало да избледнява, което вече се е представило така, сякаш е искало да изчезне в едно голямо душевно безсилие, отново става по-светло. Човек отново започва да го вижда. Но при този случай той разбира нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо.
Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности.
Ако наистина съблюдава точно тези съвети, такъв човек може да си остане същият във външния живот, въпреки че вътре се надигат и спадат всякакви болезнени и мъчителни неща, разочарования, а може би също и предчувствано блаженство. Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране. Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин. Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда. Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре.
към текста >>
Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния
свят
по описания начин.
Човек отново започва да го вижда. Но при този случай той разбира нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо. Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности. Ако наистина съблюдава точно тези съвети, такъв човек може да си остане същият във външния живот, въпреки че вътре се надигат и спадат всякакви болезнени и мъчителни неща, разочарования, а може би също и предчувствано блаженство. Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране.
Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин.
Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда. Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре. Но когато човек се упреква за своите грешки, той става по-силен и отново става по-светло това, което преди е било изчезнало. Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен свят от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен. Той те пуска вътре само до степента, до която ти самият ставаш по-силен в морално и интелектуално отношение, иначе не; и ти го показва чрез това, че изчезва.
към текста >>
Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен
свят
изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този
свят
не го харесва, намира, че той не му подхожда.
Но при този случай той разбира нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо. Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности. Ако наистина съблюдава точно тези съвети, такъв човек може да си остане същият във външния живот, въпреки че вътре се надигат и спадат всякакви болезнени и мъчителни неща, разочарования, а може би също и предчувствано блаженство. Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране. Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин.
Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда.
Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре. Но когато човек се упреква за своите грешки, той става по-силен и отново става по-светло това, което преди е било изчезнало. Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен свят от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен. Той те пуска вътре само до степента, до която ти самият ставаш по-силен в морално и интелектуално отношение, иначе не; и ти го показва чрез това, че изчезва.
към текста >>
Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен
свят
от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен.
Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране. Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин. Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда. Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре. Но когато човек се упреква за своите грешки, той става по-силен и отново става по-светло това, което преди е било изчезнало.
Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен свят от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен.
Той те пуска вътре само до степента, до която ти самият ставаш по-силен в морално и интелектуално отношение, иначе не; и ти го показва чрез това, че изчезва.
към текста >>
Това е напрегнатото, потискащото или понякога изтощаващото, в известен смисъл борбата за духовния
свят
и съзнанието, доколко недостоен е човек за него.
Това е напрегнатото, потискащото или понякога изтощаващото, в известен смисъл борбата за духовния свят и съзнанието, доколко недостоен е човек за него.
Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния свят. Но това навлизане в елементарния свят всъщност е само първото ниво на инициацията. Ако искаме да говорим за следващото ниво, трябва да обърнем внимание на едно изключително своеобразно явление, за което всъщност няма точно съответствие в обикновеното сетивно битие.
към текста >>
Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния
свят
.
Това е напрегнатото, потискащото или понякога изтощаващото, в известен смисъл борбата за духовния свят и съзнанието, доколко недостоен е човек за него.
Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния свят.
Но това навлизане в елементарния свят всъщност е само първото ниво на инициацията. Ако искаме да говорим за следващото ниво, трябва да обърнем внимание на едно изключително своеобразно явление, за което всъщност няма точно съответствие в обикновеното сетивно битие.
към текста >>
Но това навлизане в елементарния
свят
всъщност е само първото ниво на инициацията.
Това е напрегнатото, потискащото или понякога изтощаващото, в известен смисъл борбата за духовния свят и съзнанието, доколко недостоен е човек за него. Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния свят.
Но това навлизане в елементарния свят всъщност е само първото ниво на инициацията.
Ако искаме да говорим за следващото ниво, трябва да обърнем внимание на едно изключително своеобразно явление, за което всъщност няма точно съответствие в обикновеното сетивно битие.
към текста >>
Когато човек е придобил способността чрез едно или друго средство, което е открил в душевния живот, да вижда един или друг факт или пък едно или друго същество в духовния
свят
, той вижда именно това същество.
Но той го е имал и по-рано. Разликата в елементарното тяло преди и след свръхсетивното наблюдаване се състои само в това, че чрез инициацията то сякаш се съживява. Докато преди това сякаш е спяло, след това то се съживява. Това е подходящият израз, който може да се използва за тези неща. Но ще се забележи и още нещо.
Когато човек е придобил способността чрез едно или друго средство, което е открил в душевния живот, да вижда един или друг факт или пък едно или друго същество в духовния свят, той вижда именно това същество.
Предположете, че в подготовката си сте стигнали дотам да виждате едно същество или пък и някое друго същество. Ако поддържате същата сила, вероятно винаги ще виждате отново това или пък друго същество. Това не представлява никаква трудност. Нещо друго обаче не виждате лесно. Когато прекъснете за известно време и след това отново се върнете, виждате отново същото.
към текста >>
Накратко, в елементарния
свят
не е така, както е в сетивния
свят
.
Предположете, че в подготовката си сте стигнали дотам да виждате едно същество или пък и някое друго същество. Ако поддържате същата сила, вероятно винаги ще виждате отново това или пък друго същество. Това не представлява никаква трудност. Нещо друго обаче не виждате лесно. Когато прекъснете за известно време и след това отново се върнете, виждате отново същото.
Накратко, в елементарния свят не е така, както е в сетивния свят.
Щом за последния очите са веднъж готови, те виждат всичко възможно. Щом ушите са веднъж готови, те чуват всичко. Не е така в елементарния свят. Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от участък на участък, от вид същество до вид същество. Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество.
към текста >>
Не е така в елементарния
свят
.
Нещо друго обаче не виждате лесно. Когато прекъснете за известно време и след това отново се върнете, виждате отново същото. Накратко, в елементарния свят не е така, както е в сетивния свят. Щом за последния очите са веднъж готови, те виждат всичко възможно. Щом ушите са веднъж готови, те чуват всичко.
Не е така в елементарния свят.
Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от участък на участък, от вид същество до вид същество. Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество. Защото човек създава само една връзка, едно сродство с това, което веднъж е видял, за което веднъж е събудил етерното си тяло, и трябва да събужда все нови и нови връзки. Това не може да направи само етерното тяло. То не може да се владее, може да се връща само към същото същество или да чака, докато бъде подготвено да види други същества.
към текста >>
Там трябва да претърсите целия
свят
, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество.
Накратко, в елементарния свят не е така, както е в сетивния свят. Щом за последния очите са веднъж готови, те виждат всичко възможно. Щом ушите са веднъж готови, те чуват всичко. Не е така в елементарния свят. Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от участък на участък, от вид същество до вид същество.
Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество.
Защото човек създава само една връзка, едно сродство с това, което веднъж е видял, за което веднъж е събудил етерното си тяло, и трябва да събужда все нови и нови връзки. Това не може да направи само етерното тяло. То не може да се владее, може да се връща само към същото същество или да чака, докато бъде подготвено да види други същества. Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен свят, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго. Ако трябва да се ориентира, той не трябва просто да гледа, а решително да каже: това или онова е същество, а това пък е процес – така трябва да може да се сравнява в свръхсетивния свят.
към текста >>
Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен
свят
, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго.
Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от участък на участък, от вид същество до вид същество. Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество. Защото човек създава само една връзка, едно сродство с това, което веднъж е видял, за което веднъж е събудил етерното си тяло, и трябва да събужда все нови и нови връзки. Това не може да направи само етерното тяло. То не може да се владее, може да се връща само към същото същество или да чака, докато бъде подготвено да види други същества.
Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен свят, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго.
Ако трябва да се ориентира, той не трябва просто да гледа, а решително да каже: това или онова е същество, а това пък е процес – така трябва да може да се сравнява в свръхсетивния свят. Човек трябва да може да измине пътя от едното до другото, трябва да може да се ориентира. Това ориентиране също трябва първо да се научи. То се научава чрез това, че с помощта на продължаващо медитиране, себеизпълване с морал се чувства да израстват сили, които посредством тяхната дейност човек усеща като нещо много забележително. И ако искаме да го опишем, трябва да се върнем към това, че елементарното тяло е налице и в обикновения живот, но е постоянно спящо, и че човек трябва първо да го събуди за свръхсетивното възприятие.
към текста >>
Ако трябва да се ориентира, той не трябва просто да гледа, а решително да каже: това или онова е същество, а това пък е процес – така трябва да може да се сравнява в свръхсетивния
свят
.
Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество. Защото човек създава само една връзка, едно сродство с това, което веднъж е видял, за което веднъж е събудил етерното си тяло, и трябва да събужда все нови и нови връзки. Това не може да направи само етерното тяло. То не може да се владее, може да се връща само към същото същество или да чака, докато бъде подготвено да види други същества. Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен свят, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго.
Ако трябва да се ориентира, той не трябва просто да гледа, а решително да каже: това или онова е същество, а това пък е процес – така трябва да може да се сравнява в свръхсетивния свят.
Човек трябва да може да измине пътя от едното до другото, трябва да може да се ориентира. Това ориентиране също трябва първо да се научи. То се научава чрез това, че с помощта на продължаващо медитиране, себеизпълване с морал се чувства да израстват сили, които посредством тяхната дейност човек усеща като нещо много забележително. И ако искаме да го опишем, трябва да се върнем към това, че елементарното тяло е налице и в обикновения живот, но е постоянно спящо, и че човек трябва първо да го събуди за свръхсетивното възприятие. Но той трябва да има в душата си силите, за да го събуди.
към текста >>
Ти обаче влизаш в един духовен
свят
и след известно време се връщаш, за да събудиш отново това тяло.
Представете си, че заспивате и знаете: в леглото лежи твоето тяло, не можеш да го докоснеш, но си съзнателен за това, че то е там.
Ти обаче влизаш в един духовен свят и след известно време се връщаш, за да събудиш отново това тяло.
Това може да се случи съзнателно. Но при човека в обикновения живот това се случва несъзнателно. През това, което Ви описах, преминава всеки човек. Относно своята телесност той бива буден и спящ, и той е този, който се събужда. Само дето няма съзнание, че е този, който събужда физическото си тяло.
към текста >>
И докато той продължава да се развива, да прави необходимите вътрешни душевни приготовления и да ходи в духовния
свят
, това представлява едно непрестанно събуждане.
Само дето няма съзнание, че е този, който събужда физическото си тяло. Когато човек е преминал през първите стъпки на инициацията, той вече има това съзнание. Следователно действително е така, че човек знае: ето това е твоето елементарно тяло. По отношение на него той стои така, че чувства: това е по-тясно свързаната част, която съответства на мозъка, това – далеч по-подвижната част, която съответства на ръцете, а това – последното може да се стори и парадоксално – най-подвижната част, която съответства на краката. За всичко това човек знае, но то спи у него.
И докато той продължава да се развива, да прави необходимите вътрешни душевни приготовления и да ходи в духовния свят, това представлява едно непрестанно събуждане.
Веднъж човек събужда един участък, друг път – друг; веднъж разгаря едно движение, друг път – друго. Накратко, това е съзнателно съживяване на елементарното тяло, така че човек би могъл да говори за спящо състояние на елементарното тяло, в което то е обикновено, и за будно състояние, в което човек го носи през инициацията. Това е разликата по отношение на съня и будуването при физическото тяло и при елементарното тяло: при физическото тяло спането и будуването са редуващи се състояния, те се случват едно след друго; при елементарното тяло не се случва такава последователност, а едновременност. Така някой може да стигне до това, че по пътя към инициацията чрез тези първи мерки да събуди много по отношение на елементарните части на главата, докато всичко все още е в дълбок сън, що се отнася до ръцете или краката. Докато при физическото тяло е така, че то веднъж спи и след това будува, при елементарното тяло спящите и будуващите части са една до друга.
към текста >>
Това е усещането: сега съм в свръхсетивния
свят
, той се разширява до безкрайност.
Това себенадскачане, да бъдеш свой собствен наблюдател и да се разбираш, представлява преходът към битието в астралното тяло. Когато човек премине там, когато е направил този скок и знае: това съм аз сега, гледам себе си, както преди някое растение или камък – тогава се изпитва преди всичко едно чувство, за което може да се каже, че няма да бъде спестено на първите нива на никого от посветените.
Това е усещането: сега съм в свръхсетивния свят, той се разширява до безкрайност.
Не може да се каже „във всички посоки“, тъй като той има много повече посоки, а също и съвсем други измерения, отколкото обикновеният свят. Човек със своя живот е вътре в астралното тяло – и навсякъде светът, безкрайно разширяване, никъде някое същество, а самият човек – сам! И той бива завладян от нещо, което може да се нарече така: засиленото в най-висока степен душевно чувство за самота.
към текста >>
Не може да се каже „във всички посоки“, тъй като той има много повече посоки, а също и съвсем други измерения, отколкото обикновеният
свят
.
Това себенадскачане, да бъдеш свой собствен наблюдател и да се разбираш, представлява преходът към битието в астралното тяло. Когато човек премине там, когато е направил този скок и знае: това съм аз сега, гледам себе си, както преди някое растение или камък – тогава се изпитва преди всичко едно чувство, за което може да се каже, че няма да бъде спестено на първите нива на никого от посветените. Това е усещането: сега съм в свръхсетивния свят, той се разширява до безкрайност.
Не може да се каже „във всички посоки“, тъй като той има много повече посоки, а също и съвсем други измерения, отколкото обикновеният свят.
Човек със своя живот е вътре в астралното тяло – и навсякъде светът, безкрайно разширяване, никъде някое същество, а самият човек – сам! И той бива завладян от нещо, което може да се нарече така: засиленото в най-висока степен душевно чувство за самота.
към текста >>
Това вътрешно надигане на един
свят
, който е непознат, за който обаче човек знае: аз го нося в себе си, това са чисти отражения, това е следващото, което принадлежи към преживяванията по пътя към инициацията.
Защото тогава става така, че човек може да си каже следното: Да, сега съм в безкрайностите съвсем сам, но в мен се надига нещо като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени. Казвам „като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени“, защото всички спомени в обикновения живот са такива, че човек си спомня за това, срещу което някога се е изправил, което някога е преживял. Но помислете си, че стоите там с вътрешността на вашата душа, и изплуват представи, които изискват да ги свържете с нещо. Но вие никога не сте ги изживявали. Знаете, че тези представи се свързват със същества, но вие никога не сте се изправяли срещу тези същества.
Това вътрешно надигане на един свят, който е непознат, за който обаче човек знае: аз го нося в себе си, това са чисти отражения, това е следващото, което принадлежи към преживяванията по пътя към инициацията.
към текста >>
Човек е съвсем сам със себе си, сам с вътрешния си
свят
, който изплува там.
И тогава човек преминава през една особена опитност, опитността, че може да придобие отношение към това, което изплува като представи, че може да обича и да мрази това, което изплува, че може да питае страхопочитание към някого, високомерие спрямо другиго. Не възниква само сума от вътрешни представи, а се поражда нещо като надигащи се и заглъхващи свръхсетивни чувства и усещания.
Човек е съвсем сам със себе си, сам с вътрешния си свят, който изплува там.
Отначало той не знае нищо, освен някаква неопределена тъма, но е изпълнен с отношение към тези неща. Да вземем един характерен пример. Нещо, което изплува като образ, му влива любов. Сега човек е в силно изкушение. Появява се едно ужасно изкушение, тъй като сега човек обича нещо, което е в самия него.
към текста >>
А това е тежка задача, задача, с която не може да се сравни нищо душевно в обикновения сетивен
свят
.
Нещо, което изплува като образ, му влива любов. Сега човек е в силно изкушение. Появява се едно ужасно изкушение, тъй като сега човек обича нещо, което е в самия него. Той е подложен на изкушението да обича нещото затова, че то принадлежи на самия него, и трябва с всички сили да работи за това да не обича това същество, защото го има, а затова, защото то представлява едно или друго нещо, въпреки че е в него. Задача става да се направи безкористно това, което е в самите нас.
А това е тежка задача, задача, с която не може да се сравни нищо душевно в обикновения сетивен свят.
В обикновения сетивен свят въобще не е възможно човек да обича напълно безкористно това, което е вътре в него. Обаче той трябва да направи това, когато стигне там. Чрез това, че озарява съществото със силата на любовта, то самото излъчва сила и посредством това човек забелязва: това иска да излезе извън него. По-нататък той забелязва: колкото повече може сам да прилага любов, толкова повече то получава силата да пробие нещо, което е подобно на обвивка в него, и да проникне в света. Ако го мрази, то също така придобива сила, но тогава то го стяга, притиска го и си пробива път, подобно на това белите дробове или пък сърцето да искат да си пробият път навън през кожата.
към текста >>
В обикновения сетивен
свят
въобще не е възможно човек да обича напълно безкористно това, което е вътре в него.
Сега човек е в силно изкушение. Появява се едно ужасно изкушение, тъй като сега човек обича нещо, което е в самия него. Той е подложен на изкушението да обича нещото затова, че то принадлежи на самия него, и трябва с всички сили да работи за това да не обича това същество, защото го има, а затова, защото то представлява едно или друго нещо, въпреки че е в него. Задача става да се направи безкористно това, което е в самите нас. А това е тежка задача, задача, с която не може да се сравни нищо душевно в обикновения сетивен свят.
В обикновения сетивен свят въобще не е възможно човек да обича напълно безкористно това, което е вътре в него.
Обаче той трябва да направи това, когато стигне там. Чрез това, че озарява съществото със силата на любовта, то самото излъчва сила и посредством това човек забелязва: това иска да излезе извън него. По-нататък той забелязва: колкото повече може сам да прилага любов, толкова повече то получава силата да пробие нещо, което е подобно на обвивка в него, и да проникне в света. Ако го мрази, то също така придобива сила, но тогава то го стяга, притиска го и си пробива път, подобно на това белите дробове или пък сърцето да искат да си пробият път навън през кожата. Това става с всичко, с което човек влезе в отношение чрез любов или омраза.
към текста >>
И посредством това, че у някого изплуват отраженията на съществата, които още не познава, и че добива връзка с тях, човек излиза извън себе си и стига до цялото население, с което се запознава в един втори духовен
свят
.
Но разликата между двете преживявания е тази: това, което човек обича безкористно, си отива, но той чувства, че то го взема със себе си, човек сам изминава пътя, който то изминава. Това, което човек мрази или пък по отношение на което е високомерен, разкъсва обвивката, отива си и го оставя сам и той остава в самотата. На едно определено ниво човек забелязва много силно тази разлика: той бива взет или изоставен. А когато е взет, има възможността да отиде до съществото, което е преживял в своето отражение. Научава се да го познава.
И посредством това, че у някого изплуват отраженията на съществата, които още не познава, и че добива връзка с тях, човек излиза извън себе си и стига до цялото население, с което се запознава в един втори духовен свят.
Човек се вживява в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят, същинския духовен свят, а не в астралния свят. Защото е абсолютна безсмислица той да отиде в астралния свят чрез астралното си тяло, което описах като будител на елементарното тяло, не – той навлиза в същинския духовен свят, който в моята „Теософия“ се нарича духовната страна, и е изправен срещу чисто духовни същества.
към текста >>
Човек се вживява в един
свят
, който обикновено се нарича деваканически
свят
, същинския духовен
свят
, а не в астралния
свят
.
Това, което човек мрази или пък по отношение на което е високомерен, разкъсва обвивката, отива си и го оставя сам и той остава в самотата. На едно определено ниво човек забелязва много силно тази разлика: той бива взет или изоставен. А когато е взет, има възможността да отиде до съществото, което е преживял в своето отражение. Научава се да го познава. И посредством това, че у някого изплуват отраженията на съществата, които още не познава, и че добива връзка с тях, човек излиза извън себе си и стига до цялото население, с което се запознава в един втори духовен свят.
Човек се вживява в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят, същинския духовен свят, а не в астралния свят.
Защото е абсолютна безсмислица той да отиде в астралния свят чрез астралното си тяло, което описах като будител на елементарното тяло, не – той навлиза в същинския духовен свят, който в моята „Теософия“ се нарича духовната страна, и е изправен срещу чисто духовни същества.
към текста >>
Защото е абсолютна безсмислица той да отиде в астралния
свят
чрез астралното си тяло, което описах като будител на елементарното тяло, не – той навлиза в същинския духовен
свят
, който в моята „Теософия“ се нарича духовната страна, и е изправен срещу чисто духовни същества.
На едно определено ниво човек забелязва много силно тази разлика: той бива взет или изоставен. А когато е взет, има възможността да отиде до съществото, което е преживял в своето отражение. Научава се да го познава. И посредством това, че у някого изплуват отраженията на съществата, които още не познава, и че добива връзка с тях, човек излиза извън себе си и стига до цялото население, с което се запознава в един втори духовен свят. Човек се вживява в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят, същинския духовен свят, а не в астралния свят.
Защото е абсолютна безсмислица той да отиде в астралния свят чрез астралното си тяло, което описах като будител на елементарното тяло, не – той навлиза в същинския духовен свят, който в моята „Теософия“ се нарича духовната страна, и е изправен срещу чисто духовни същества.
към текста >>
26.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Също би могло да се каже, че това е нисшият ментален план, защото би било неправилно да смятаме, че когато по правилен, безкористен начин съумява да живее в астралното тяло, човек се намира в това, което обикновено наричат астрален
свят
, тъй като с тази дума се свързва нещо нисше.
Вчера се опитах да характеризирам разликата между изместването извън физическото тяло към преживяването, чувстването в етерното или елементарното тяло и в астралното тяло с думи, които са възможни само за описанието на такива неща. Също така отбелязах, че преживяването протича така, че себевживяването в елементарното или етерното тяло се отличава като един вид изтичане в далнините на света – при което човек напълно запазва съзнанието, че струи от един център, а именно от собствената си телесност, – към всички посоки в безграничното. Обаче преживяването в астралното тяло се представя така, че се възприема като едно изскачане извън себе си и скок в астралното тяло, така че човек едва сега се чувства като преживяващ наистина дотолкова извън физическото си тяло, че усеща всичко, което е бил във физическото си тяло, което нарича „себе си“ във физическото си тяло, като нещо, което има извън себе си, като нещо биващо извън себе си. Човек е вътре в някой друг. Още вчера загатнах за това, че светът, срещу който се намира той тогава, съгласно с моята „Теософия“ например трябва да носи наименованието духовната страна.
Също би могло да се каже, че това е нисшият ментален план, защото би било неправилно да смятаме, че когато по правилен, безкористен начин съумява да живее в астралното тяло, човек се намира в това, което обикновено наричат астрален свят, тъй като с тази дума се свързва нещо нисше.
към текста >>
Разликата между живота, наблюдаването и преживяването в сетивния
свят
и преживяването в астралното тяло в духовната страна е абсолютна, извънредно голяма.
Разликата между живота, наблюдаването и преживяването в сетивния свят и преживяването в астралното тяло в духовната страна е абсолютна, извънредно голяма.
Тъй като в сетивния свят сме изправени пред вещества, сили, неща, процеси и т.н. Също сме изправени и срещу същества в сетивното битие, пред всички същества, извън тези от другите природни царства, стоим като пред собствените си ближни, доколкото имаме основание да ги наричаме по този начин. В сетивното битие стоим пред тези други същества по такъв начин, че знаем, че тези същества приемат в себе си вещества и сили от света именно на сетивното битие, проникват се с тях и посредством това живеят с живота, който протича съгласно природните закони и чрез силите на външния свят. Накратко, в сетивното битие трябва да правим разлика между природни процеси и съществата, които живеят в рамките на тези природни процеси и се проникват с техните вещества и сили. Имаме природните процеси и съществата.
към текста >>
Тъй като в сетивния
свят
сме изправени пред вещества, сили, неща, процеси и т.н.
Разликата между живота, наблюдаването и преживяването в сетивния свят и преживяването в астралното тяло в духовната страна е абсолютна, извънредно голяма.
Тъй като в сетивния свят сме изправени пред вещества, сили, неща, процеси и т.н.
Също сме изправени и срещу същества в сетивното битие, пред всички същества, извън тези от другите природни царства, стоим като пред собствените си ближни, доколкото имаме основание да ги наричаме по този начин. В сетивното битие стоим пред тези други същества по такъв начин, че знаем, че тези същества приемат в себе си вещества и сили от света именно на сетивното битие, проникват се с тях и посредством това живеят с живота, който протича съгласно природните закони и чрез силите на външния свят. Накратко, в сетивното битие трябва да правим разлика между природни процеси и съществата, които живеят в рамките на тези природни процеси и се проникват с техните вещества и сили. Имаме природните процеси и съществата.
към текста >>
В сетивното битие стоим пред тези други същества по такъв начин, че знаем, че тези същества приемат в себе си вещества и сили от света именно на сетивното битие, проникват се с тях и посредством това живеят с живота, който протича съгласно природните закони и чрез силите на външния
свят
.
Разликата между живота, наблюдаването и преживяването в сетивния свят и преживяването в астралното тяло в духовната страна е абсолютна, извънредно голяма. Тъй като в сетивния свят сме изправени пред вещества, сили, неща, процеси и т.н. Също сме изправени и срещу същества в сетивното битие, пред всички същества, извън тези от другите природни царства, стоим като пред собствените си ближни, доколкото имаме основание да ги наричаме по този начин.
В сетивното битие стоим пред тези други същества по такъв начин, че знаем, че тези същества приемат в себе си вещества и сили от света именно на сетивното битие, проникват се с тях и посредством това живеят с живота, който протича съгласно природните закони и чрез силите на външния свят.
Накратко, в сетивното битие трябва да правим разлика между природни процеси и съществата, които живеят в рамките на тези природни процеси и се проникват с техните вещества и сили. Имаме природните процеси и съществата.
към текста >>
Ако в астралното тяло възприемаме духовния
свят
, тогава не можем да правим тази разлика по същия начин.
Ако в астралното тяло възприемаме духовния свят, тогава не можем да правим тази разлика по същия начин.
В този духовен свят всъщност стоим само пред същества, на тези същества не им противостои това, което бихме могли да наречем природен процес. Всичко, което може да се срещне, е същество, към което човек бива воден по начина, който беше набелязан вчера. Навсякъде, където има нещо, то е същество и човек не може да каже както в сетивното битие: Там е едно животно, а там са външни вещества, които биват изяждани от него. Тази двойнственост не съществува там, а това, което е, е същество. И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки.
към текста >>
В този духовен
свят
всъщност стоим само пред същества, на тези същества не им противостои това, което бихме могли да наречем природен процес.
Ако в астралното тяло възприемаме духовния свят, тогава не можем да правим тази разлика по същия начин.
В този духовен свят всъщност стоим само пред същества, на тези същества не им противостои това, което бихме могли да наречем природен процес.
Всичко, което може да се срещне, е същество, към което човек бива воден по начина, който беше набелязан вчера. Навсякъде, където има нещо, то е същество и човек не може да каже както в сетивното битие: Там е едно животно, а там са външни вещества, които биват изяждани от него. Тази двойнственост не съществува там, а това, което е, е същество. И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки. Човек се научава да познава света на йерархиите в последователността на неговите степени, започвайки от онези същества, с които първо се запознава, като Ангелои и Архангелои, Ангели и Архангели, както се наричат те в нашата терминология, и стигайки до съществата, за които на човек му се струва, че почти се изгубват – толкова неясни стават те, – Херувимите и Серафимите.
към текста >>
Това, което човек е в сетивния
свят
, той трябва да изостави отнапред в смисъла на вчерашните изложения.
Навсякъде, където има нещо, то е същество и човек не може да каже както в сетивното битие: Там е едно животно, а там са външни вещества, които биват изяждани от него. Тази двойнственост не съществува там, а това, което е, е същество. И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки. Човек се научава да познава света на йерархиите в последователността на неговите степени, започвайки от онези същества, с които първо се запознава, като Ангелои и Архангелои, Ангели и Архангели, както се наричат те в нашата терминология, и стигайки до съществата, за които на човек му се струва, че почти се изгубват – толкова неясни стават те, – Херувимите и Серафимите. Но едно нещо е възможно, когато човек се намира в тези светове: да изгради връзка с тези същества.
Това, което човек е в сетивния свят, той трябва да изостави отнапред в смисъла на вчерашните изложения.
Но както казах, той все пак го запазва в спомена. Внася спомена за преживяването в тези светове и както в сетивното битие гледа назад към спомените, така сега гледа от по-висшия свят назад към това, което е в сетивното битие, има го в споменната представа.
към текста >>
Внася спомена за преживяването в тези светове и както в сетивното битие гледа назад към спомените, така сега гледа от по-висшия
свят
назад към това, което е в сетивното битие, има го в споменната представа.
И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки. Човек се научава да познава света на йерархиите в последователността на неговите степени, започвайки от онези същества, с които първо се запознава, като Ангелои и Архангелои, Ангели и Архангели, както се наричат те в нашата терминология, и стигайки до съществата, за които на човек му се струва, че почти се изгубват – толкова неясни стават те, – Херувимите и Серафимите. Но едно нещо е възможно, когато човек се намира в тези светове: да изгради връзка с тези същества. Това, което човек е в сетивния свят, той трябва да изостави отнапред в смисъла на вчерашните изложения. Но както казах, той все пак го запазва в спомена.
Внася спомена за преживяването в тези светове и както в сетивното битие гледа назад към спомените, така сега гледа от по-висшия свят назад към това, което е в сетивното битие, има го в споменната представа.
към текста >>
То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния
свят
, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие.
По същество тя се състои в това, че той се научава най-добре да се ориентира във висшите светове, ако в първите споменни представи, които пренася там и които му напомнят за сетивното битие, не носи представата за собственото си физическо тяло и неговата форма. Изпитано е, че е по-добре. И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си. Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек. Това е, което се явява като първо усещане.
То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие.
Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна. Ясна и светла е сферата на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си. Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмосфера света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там.
към текста >>
Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този
свят
с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина.
Изпитано е, че е по-добре. И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си. Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек. Това е, което се явява като първо усещане. То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие.
Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина.
Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна. Ясна и светла е сферата на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си. Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмосфера света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там. И така, най-добре, когато усеща душевно този свят, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера.
към текста >>
И така, най-добре, когато усеща душевно този
свят
, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера.
Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна. Ясна и светла е сферата на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си. Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмосфера света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там.
И така, най-добре, когато усеща душевно този свят, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера.
към текста >>
Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния
свят
, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин.
Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния свят, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин.
Дали ще влезе по един или друг начин зависи всъщност от кармата на отделния човек, зависи от вида на склонностите му. Не може да се каже дали единият начин на навлизане е по-добър или по-малко добър; може да се случи по единия или по другия начин. Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня. Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно.
към текста >>
Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния
свят
, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня.
Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния свят, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин. Дали ще влезе по един или друг начин зависи всъщност от кармата на отделния човек, зависи от вида на склонностите му. Не може да се каже дали единият начин на навлизане е по-добър или по-малко добър; може да се случи по единия или по другия начин.
Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня.
Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън. То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва.
към текста >>
С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия
свят
.
Това, което настъпва вследствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност. Така човек успява да навлезе в по-висшите светове, чувства, че им принадлежи. Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин. В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я гледа.
С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия свят.
Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния свят наблюдава букет цветя. Не е така. И ако човек иска да сравни нещо в сетивното битие с начина, по който стои той по отношение света на йерархиите, то може да е само следното. Това е сравнение, от което се нуждая, за да могат нещата да станат ясни.
към текста >>
Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния
свят
наблюдава букет цветя.
Това, което настъпва вследствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност. Така човек успява да навлезе в по-висшите светове, чувства, че им принадлежи. Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин. В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я гледа. С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия свят.
Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния свят наблюдава букет цветя.
Не е така. И ако човек иска да сравни нещо в сетивното битие с начина, по който стои той по отношение света на йерархиите, то може да е само следното. Това е сравнение, от което се нуждая, за да могат нещата да станат ясни.
към текста >>
Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния
свят
, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него.
Сега обаче към това, което бе описано като духовно преживяване, се прибавя нещо друго. С това се свързва едно определено основно чувство, което се явява в душата като вид реален резултат от всички отделни преживявания. Това е основно чувство, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност.
Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него.
Помислете си, че някой стои в средата на залата и вижда всичко, което е там. Той би казал: тук е този човек, там – онзи човек и т. н. Това би било отношението му към околния свят. Това обаче е обратното на основното настроение, което човек има в току-що характеризирания свят. Там не може да се каже: аз съм тук, там се намира едно същество, а там пък – друго, а трябва да се каже: аз съм това същество.
към текста >>
Това би било отношението му към околния
свят
.
С това се свързва едно определено основно чувство, което се явява в душата като вид реален резултат от всички отделни преживявания. Това е основно чувство, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност. Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него. Помислете си, че някой стои в средата на залата и вижда всичко, което е там. Той би казал: тук е този човек, там – онзи човек и т. н.
Това би било отношението му към околния свят.
Това обаче е обратното на основното настроение, което човек има в току-що характеризирания свят. Там не може да се каже: аз съм тук, там се намира едно същество, а там пък – друго, а трябва да се каже: аз съм това същество. Защото фактически това е вярното усещане. Същото, което току-що казах за всички отделни същества човек изпитва също и по отношение на целокупността на света. Самият човек всъщност е всичко.
към текста >>
Това обаче е обратното на основното настроение, което човек има в току-що характеризирания
свят
.
Това е основно чувство, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност. Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него. Помислете си, че някой стои в средата на залата и вижда всичко, което е там. Той би казал: тук е този човек, там – онзи човек и т. н. Това би било отношението му към околния свят.
Това обаче е обратното на основното настроение, което човек има в току-що характеризирания свят.
Там не може да се каже: аз съм тук, там се намира едно същество, а там пък – друго, а трябва да се каже: аз съм това същество. Защото фактически това е вярното усещане. Същото, което току-що казах за всички отделни същества човек изпитва също и по отношение на целокупността на света. Самият човек всъщност е всичко. Това пребиваване в същността се разпространява върху цялото душевно настроение.
към текста >>
Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния
свят
това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба.
Веднъж опитах следното и бих искал да го вмъкна тук като епизод, не за да ви кажа нещо особено, а само за да стана по-ясен. Още преди години ми направи впечатление, че определени повече или по-малко свръхсетивни състояния ни се явяват като отражение във великите поетични творби. Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси. Няма нужда това да са окултни преживявания на поета.
Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба.
Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо.
към текста >>
И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия
свят
.
Още преди години ми направи впечатление, че определени повече или по-малко свръхсетивни състояния ни се явяват като отражение във великите поетични творби. Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси. Няма нужда това да са окултни преживявания на поета. Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път.
И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят.
И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии.
към текста >>
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този
свят
и гледа същества от другите йерархии.
И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове?
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии.
Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
към текста >>
Как сега той може да попита в сетивния
свят
: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме?
И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии.
Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме?
Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят. Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят.
към текста >>
Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания
свят
.
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко.
Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят. Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>
Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания
свят
.
Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят.
Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>
В останалото човек се чувства излят върху целия
свят
, заедно с това, което сам е причинил в света.
Доколкото изобщо чувства нещо от света, човек се чувства като излят в него. Всъщност той не усеща никъде нищо външно, освен само в онази точка от света, вътре в която е бил преди това. Това чувства човек като единственото външно нещо. Каквото е сгрешил, каквото добро е направил, него намира сбито в тази една точка от света. Това е външно.
В останалото човек се чувства излят върху целия свят, заедно с това, което сам е причинил в света.
Той има преди всичко чувството, че е безсмислица да изживява това отношение към света така, че да използва за това определени думи, които са естествени в сетивното битие. Така например думите „преди това“ и „след това“ престават да имат смисъл. Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде след това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък. Когато обаче човек е изживял определена сума преживявания, той се намира в известна връзка в същата точка, но той не се намира в нея по начина, по който е бил преди заспиването. Когато се говори за преди и след това, „преди това“, ако го представим графично, е в т.
към текста >>
И на едно същество, което никога не е пристъпвало на земята, което никога не е било в сетивното битие, а е живяло винаги в този
свят
, никога не би му хрумнала мисълта, че светът е имал начало и може да отива към края си, а ще му се представя винаги само един затворен в себе си кръгов
свят
.
Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него. Той не преживява преди и след това и не може да го определи по друг начин, освен като кръгово движение, при което начало, среда и край всъщност не могат да се употребят по друг начин, освен да се употребят заедно. Както при кръга, когато вече е начертан, от всяка една точка може да се каже, че той започва там, и – когато е направена една обиколка – там отново свършва, но това може да се каже от всяка една точка – така е и при това преживяване. Човек няма чувството, че преживява определено време, а че прави кръгово движение, описва един цикъл и при това преживяване загубва напълно чувството за време, което обикновено има в сетивното битие. Той има единствено чувството: Ти си в света и светът има в основния си характер цикличното, кръговото.
И на едно същество, което никога не е пристъпвало на земята, което никога не е било в сетивното битие, а е живяло винаги в този свят, никога не би му хрумнала мисълта, че светът е имал начало и може да отива към края си, а ще му се представя винаги само един затворен в себе си кръгов свят.
Такова същество не би имало причина да каже, че се стреми към вечността поради простото основание, че навсякъде всичко е вечно, тъй като никъде няма нещо, което да би могло да се разглежда като преходно вътре в нещо вечно.
към текста >>
Копнежът се проявява чрез това, че при това преживяване във по-висшия
свят
човек никога не е в покой, чувства се навсякъде вътре в кръговото движение, чувства се винаги неспокоен, никъде не спира.
Това чувство за безвремие, за цикличност се появява на съответното ниво на ясновидството или при съзнателното преживяване на живота по време на сън. Но то се смесва с един определен копнеж.
Копнежът се проявява чрез това, че при това преживяване във по-висшия свят човек никога не е в покой, чувства се навсякъде вътре в кръговото движение, чувства се винаги неспокоен, никъде не спира.
И копнежът, който има, е някъде да може да поспре, някъде да може да навлезе във времето. Искам да кажа точно обратното на това, което се изживява в сетивното битие. В него човек винаги се чувства във времето и има копнеж към вечността. В света, за който говорих, човек чувства във вечността и има единствения копнеж: Ако можеше някъде светът да застане в покой, някъде да се включи във времето! Това е, с което човек се запознава като основно чувство: непрекъснатата подвижност във всемира и копнежът по времето, преживяването в непрекъснатото, самогарантиращо се завинаги развитие – и копнежът: Ах, да можеше някъде по някакъв начин да се свърши веднъж завинаги!
към текста >>
Но той не трябва да намира такива парадокси за нередни, защото това би означавало, че не желае да възприеме реалното описание на по-висшите светове, при чието пристъпване трябва да остави не само всичко излишно, но и обикновените описания от сетивния
свят
, ако иска да опише тези по-висши светове в тяхната действителност.
Да, ако използва понятията от сетивното битие, човек има пълно право да намира такива неща за парадоксални.
Но той не трябва да намира такива парадокси за нередни, защото това би означавало, че не желае да възприеме реалното описание на по-висшите светове, при чието пристъпване трябва да остави не само всичко излишно, но и обикновените описания от сетивния свят, ако иска да опише тези по-висши светове в тяхната действителност.
към текста >>
Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния
свят
, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния
свят
, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния
свят
.
Това чувство, което ви описах, моля да го разглеждате като преживяване, което човек има у себе си – и е важно, че той го има у себе си, защото това спада към първите стъпки по пътя към инициацията, – може да се появи по два начина. Веднъж то може да се появи така, че би трябвало да изразява това, което се преживява по следния начин: Имам копнеж към преходността, към битието, сбито във времето, не искам да съм излят във вечността.
Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят.
Така може да се каже, че в духовния свят човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
към текста >>
Така може да се каже, че в духовния
свят
човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
Това чувство, което ви описах, моля да го разглеждате като преживяване, което човек има у себе си – и е важно, че той го има у себе си, защото това спада към първите стъпки по пътя към инициацията, – може да се появи по два начина. Веднъж то може да се появи така, че би трябвало да изразява това, което се преживява по следния начин: Имам копнеж към преходността, към битието, сбито във времето, не искам да съм излят във вечността. Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят.
Така може да се каже, че в духовния свят човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
към текста >>
Ако искаме да приближим това чувство до човешкото сетивно битие, го характеризираме с реминисценции за сетивния
свят
.
Помислете си за това желание, за това чувство като изживяно в света. То все още не е така ясно изразено, а трябва да стигнем и до още една характеристика, трябва да го свържем с още нещо, ако изразяването му трябва да бъде точно.
Ако искаме да приближим това чувство до човешкото сетивно битие, го характеризираме с реминисценции за сетивния свят.
Но аз казах, че там, горе, всичко е същество и за това изобщо не може да се говори по друг начин. Но човек все още няма пълно право, когато казва, че всичко е само същество. Когато е обзет от желание в сетивния свят, може да си каже: Ах, ако можеше да си осигуриш тази една точка. Когато говорим за по-висшите светове в действителност, трябва да кажем, че човек се чувства тласнат от едно същество, то действа в него и предизвиква у него това да се изразява така, че да иска да влезе в тази точка. Когато човек е разбрал едно такова желание – да си осигури тази точка, да бъде концентриран във времевото – като импулс, който му бива даден от съществото в света – само така може да бъде, – човек е схванал влиянието на луциферическите същества в света.
към текста >>
Когато е обзет от желание в сетивния
свят
, може да си каже: Ах, ако можеше да си осигуриш тази една точка.
Помислете си за това желание, за това чувство като изживяно в света. То все още не е така ясно изразено, а трябва да стигнем и до още една характеристика, трябва да го свържем с още нещо, ако изразяването му трябва да бъде точно. Ако искаме да приближим това чувство до човешкото сетивно битие, го характеризираме с реминисценции за сетивния свят. Но аз казах, че там, горе, всичко е същество и за това изобщо не може да се говори по друг начин. Но човек все още няма пълно право, когато казва, че всичко е само същество.
Когато е обзет от желание в сетивния свят, може да си каже: Ах, ако можеше да си осигуриш тази една точка.
Когато говорим за по-висшите светове в действителност, трябва да кажем, че човек се чувства тласнат от едно същество, то действа в него и предизвиква у него това да се изразява така, че да иска да влезе в тази точка. Когато човек е разбрал едно такова желание – да си осигури тази точка, да бъде концентриран във времевото – като импулс, който му бива даден от съществото в света – само така може да бъде, – човек е схванал влиянието на луциферическите същества в света.
към текста >>
Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен
свят
.
Сега сме при разбирането, където може да се каже: Как може да се говори за това, че човек се намира срещу едно луциферическо същество? Когато се появява едно такова влияние в световете на по-висшите йерархии – влечение от вечността към самостоятелно концентриране в света, – значи се изживява луциферическото въздействие. И когато човек го е преживял, той знае как могат да бъдат описани луциферическите сили.
Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят.
Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото. За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност. А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността. Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя. И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното.
към текста >>
За духовния
свят
, който, образно казано, се намира над астралния
свят
, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност.
Сега сме при разбирането, където може да се каже: Как може да се говори за това, че човек се намира срещу едно луциферическо същество? Когато се появява едно такова влияние в световете на по-висшите йерархии – влечение от вечността към самостоятелно концентриране в света, – значи се изживява луциферическото въздействие. И когато човек го е преживял, той знае как могат да бъдат описани луциферическите сили. Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят. Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото.
За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност.
А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността. Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя. И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното. И както никъде не може да се каже: там свършва сетивният свят, а там започва духовният, а както навсякъде духовният свят прониква сетивното битие, така и всеки миг, съобразно свойството си, прониква вечността. Не се преживява вечността, когато човек излезе извън времето, а когато може да изживее ясновидски вечността в самия миг.
към текста >>
Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен
свят
прониква деваканическия
свят
, света на духовната земя.
И когато човек го е преживял, той знае как могат да бъдат описани луциферическите сили. Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят. Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото. За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност. А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността.
Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя.
И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното. И както никъде не може да се каже: там свършва сетивният свят, а там започва духовният, а както навсякъде духовният свят прониква сетивното битие, така и всеки миг, съобразно свойството си, прониква вечността. Не се преживява вечността, когато човек излезе извън времето, а когато може да изживее ясновидски вечността в самия миг. Тя е гарантирана в самия миг, тъй като се крие вътре във всеки миг.
към текста >>
И както зад нашия сетивен
свят
самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното.
Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят. Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото. За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност. А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността. Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя.
И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното.
И както никъде не може да се каже: там свършва сетивният свят, а там започва духовният, а както навсякъде духовният свят прониква сетивното битие, така и всеки миг, съобразно свойството си, прониква вечността. Не се преживява вечността, когато човек излезе извън времето, а когато може да изживее ясновидски вечността в самия миг. Тя е гарантирана в самия миг, тъй като се крие вътре във всеки миг.
към текста >>
И както никъде не може да се каже: там свършва сетивният
свят
, а там започва духовният, а както навсякъде духовният
свят
прониква сетивното битие, така и всеки миг, съобразно свойството си, прониква вечността.
Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото. За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност. А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността. Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя. И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното.
И както никъде не може да се каже: там свършва сетивният свят, а там започва духовният, а както навсякъде духовният свят прониква сетивното битие, така и всеки миг, съобразно свойството си, прониква вечността.
Не се преживява вечността, когато човек излезе извън времето, а когато може да изживее ясновидски вечността в самия миг. Тя е гарантирана в самия миг, тъй като се крие вътре във всеки миг.
към текста >>
Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния
свят
и иска да характеризира нещата там.
Това не произлиза от нещо друго, освен оттам, че сетивното ни битие, навсякъде където се проявява, е изпълнено същевременно и с луциферически същества. И докато се намесва луциферическата същност, дотогава вечността ще бъде превръщана в преходност. Следователно трябва да кажем: Същество, което се явява някъде във времето, е вечно същество дотолкова, доколкото съумее да се освободи от луциферическото битие, и е също толкова преходно същество, тъй като подлежи на луциферическото битие. Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот. Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни.
Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там.
Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества. И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността. Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
към текста >>
Ако иска да приложи гледната точка на духовния
свят
, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни
божествен
и и луциферически същества.
И докато се намесва луциферическата същност, дотогава вечността ще бъде превръщана в преходност. Следователно трябва да кажем: Същество, което се явява някъде във времето, е вечно същество дотолкова, доколкото съумее да се освободи от луциферическото битие, и е също толкова преходно същество, тъй като подлежи на луциферическото битие. Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот. Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни. Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там.
Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества.
И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността. Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
към текста >>
И доколкото у него са прогресивни
божествен
и същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността.
Следователно трябва да кажем: Същество, което се явява някъде във времето, е вечно същество дотолкова, доколкото съумее да се освободи от луциферическото битие, и е също толкова преходно същество, тъй като подлежи на луциферическото битие. Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот. Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни. Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там. Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества.
И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността.
Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
към текста >>
Доколкото действат
божествен
ите същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият
свят
, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот. Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни. Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там. Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества. И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността.
Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
към текста >>
Затова се говори за прогресивни
божествен
и същества и за луциферически същества.
Следователно вечност и преходност се явяват като съвместно действие на същества от различен вид. В по-висшите светове също така вече няма никакъв смисъл да се говори за такива абстрактни противоположности като вечност и преходност; те престават да имат смисъл в по-висшите светове. Там трябва да се говори за същества.
Затова се говори за прогресивни божествени същества и за луциферически същества.
Тъй като те са в по-висшите светове, отношението им едни към други се отразява в противоположността между вечност и преходност.
към текста >>
Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния
свят
.
Казах, че е добре при напредването си в света, който се има предвид тук, човек да чувства повече морални спомени, а не толкова външния си физически образ. С помощта на продължаващите упражнения за първите стъпки на инициацията човек трябва да придобие ясновидски качества, така че да може да се появи споменният образ за външния физически лик. С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и лоши деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз. Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма. Тогава усеща съществото си като раздвоено.
Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят.
Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие. Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз. Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите. Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин.
към текста >>
Но същевременно той е отнесен в един още по-висш
свят
, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален
свят
,
свят
малко по-различен от другите.
Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма. Тогава усеща съществото си като раздвоено. Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят. Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие. Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз.
Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите.
Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин. Когато гледа назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност. Там получава също и възможността да придобие преживяна преценка за хода на историята. Там за него се подрежда преживяното развитие на човечеството в напредъка на душите като азово същество, там пред погледа му се издигат съществата, водещи в напредъка на човечеството.
към текста >>
Когато човек пристига в духовния
свят
– обръщайки се назад към земното, което вижда първоначално душевно, ако няма спомена по такъв начин, че хвърляйки поглед назад към земното битие, той гледа да си спомни за физическия човек по образ и форма.
Там имаме една разлика от огромно значение.
Когато човек пристига в духовния свят – обръщайки се назад към земното, което вижда първоначално душевно, ако няма спомена по такъв начин, че хвърляйки поглед назад към земното битие, той гледа да си спомни за физическия човек по образ и форма.
Това той трябва да изживее едва тогава, когато изживее характеризираната по-висша точка. Само Исус Христос може и трябва да види при първите охарактеризирани стъпки по пътя към инициацията! И той може да го види, когато се издигне и се види обгърнат отвсякъде само от душевно, което първоначално не е проникнато от азова същност, там вътре е обаче като един вид съсредоточие Христовата същност, изпълняваща Мистерията на Голгота, проникната от Аз-а. Това, което сега ви казах, разбира се, не може да бъде възприемано някак си като следствие от един от значителните християнски вероизповедни мирогледи, тъй като не смятам, че някъде го има характеризирано по този начин. Тъй като Християнството в досегашния си ход изобщо не е постигнало това, което е трябвало да постигне, може да се каже, че в известен смисъл в него се намира обратното на характеризираното, но по много своеобразен начин, който може да се разбере, ако човек вижда нещата окултно точно.
към текста >>
Човекът – както ви казах във втора лекция – може да има този спомен за Христос в по-висшите светове, само ако го е разбрал правилно тук, във физическо-сетивния
свят
на земята.
Ако обедините всичко, което казах, ще разберете: в това се изразява един вид чувство на страх, едно много силно чувство на страх. Хората не знаят откъде идва то, ала окултистът може да го знае.
Човекът – както ви казах във втора лекция – може да има този спомен за Христос в по-висшите светове, само ако го е разбрал правилно тук, във физическо-сетивния свят на земята.
И е правилно да го има вече в следващия свят, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко. От една страна, необходимо е човек да има споменната представа, от друга страна, той може да я има само ако още тук се е проникнал с нея. Затова се случва така, че тези, които до известна степен са се запознали с окултизма, но не са се проникнали с определени важни и очебийни факти, смятат за все едно дали човекът в днешни времена при проникването си в по-висшите светове се е запознал с Христовата представа или не. Защото вярват, че онова, което е там, горе, не зависи толкова силно от това, което човек е преживял долу, въпреки че иначе винаги го подчертават. Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия свят.
към текста >>
И е правилно да го има вече в следващия
свят
, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко.
Ако обедините всичко, което казах, ще разберете: в това се изразява един вид чувство на страх, едно много силно чувство на страх. Хората не знаят откъде идва то, ала окултистът може да го знае. Човекът – както ви казах във втора лекция – може да има този спомен за Христос в по-висшите светове, само ако го е разбрал правилно тук, във физическо-сетивния свят на земята.
И е правилно да го има вече в следващия свят, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко.
От една страна, необходимо е човек да има споменната представа, от друга страна, той може да я има само ако още тук се е проникнал с нея. Затова се случва така, че тези, които до известна степен са се запознали с окултизма, но не са се проникнали с определени важни и очебийни факти, смятат за все едно дали човекът в днешни времена при проникването си в по-висшите светове се е запознал с Христовата представа или не. Защото вярват, че онова, което е там, горе, не зависи толкова силно от това, което човек е преживял долу, въпреки че иначе винаги го подчертават. Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия свят. Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия свят, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне.
към текста >>
Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия
свят
.
Човекът – както ви казах във втора лекция – може да има този спомен за Христос в по-висшите светове, само ако го е разбрал правилно тук, във физическо-сетивния свят на земята. И е правилно да го има вече в следващия свят, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко. От една страна, необходимо е човек да има споменната представа, от друга страна, той може да я има само ако още тук се е проникнал с нея. Затова се случва така, че тези, които до известна степен са се запознали с окултизма, но не са се проникнали с определени важни и очебийни факти, смятат за все едно дали човекът в днешни времена при проникването си в по-висшите светове се е запознал с Христовата представа или не. Защото вярват, че онова, което е там, горе, не зависи толкова силно от това, което човек е преживял долу, въпреки че иначе винаги го подчертават.
Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия свят.
Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия свят, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне. Следователно ако някой пропусне още в рамките на сетивното битие да придобие отношение към Христос, той може да стане голям окултист и да не знае нищо за Христос чрез своите възприятия в по-висшите светове, защото няма да го намери там и няма да може да научи нищо от него. Представите му за него ще бъдат винаги незадоволителни. Това е важното. С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса.
към текста >>
Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия
свят
, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне.
И е правилно да го има вече в следващия свят, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко. От една страна, необходимо е човек да има споменната представа, от друга страна, той може да я има само ако още тук се е проникнал с нея. Затова се случва така, че тези, които до известна степен са се запознали с окултизма, но не са се проникнали с определени важни и очебийни факти, смятат за все едно дали човекът в днешни времена при проникването си в по-висшите светове се е запознал с Христовата представа или не. Защото вярват, че онова, което е там, горе, не зависи толкова силно от това, което човек е преживял долу, въпреки че иначе винаги го подчертават. Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия свят.
Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия свят, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне.
Следователно ако някой пропусне още в рамките на сетивното битие да придобие отношение към Христос, той може да стане голям окултист и да не знае нищо за Христос чрез своите възприятия в по-висшите светове, защото няма да го намери там и няма да може да научи нищо от него. Представите му за него ще бъдат винаги незадоволителни. Това е важното. С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса. При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх.
към текста >>
И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения
свят
.
Следователно ако някой пропусне още в рамките на сетивното битие да придобие отношение към Христос, той може да стане голям окултист и да не знае нищо за Христос чрез своите възприятия в по-висшите светове, защото няма да го намери там и няма да може да научи нищо от него. Представите му за него ще бъдат винаги незадоволителни. Това е важното. С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса. При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх.
И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят.
Значи този страх е до известна степен основателен. Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато след това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях. Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави. Моля да приемете като важно това малко отклонение, което е интересно от културно-историческа перспектива, тъй като чрез него се разбира много за това, което се разиграва в живота, и да се занимаете с него, като го обмислите в живота.
към текста >>
Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния
свят
, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния
свят
.
С това се опитахме да хвърлим известна светлина върху понятията времево, преходност, момент и вечност, от една страна, смъртност и безсмъртие, от друга страна. И понятията преходност и времево се свързаха с луциферическия принцип. С Христовия принцип се съединяват понятия като вечност, безсмъртие. Някой може да смята, че това би могло да бъде най-малкото някакво обезценяване на луциферическия принцип, отхвърляне при всички обстоятелства, като при луциферическия принцип се указва към времевото, преходното, към концентрирането върху една точка. За днес бих искал да кажа само, че човек няма право при всички обстоятелства да разглежда Носителя на светлината като нещо, от което би трябвало да се бои, че трябва да отхвърли Луцифер като нещо, от което трябва да се отърве при всички обстоятелства.
Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния свят, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния свят.
В сетивното битие човекът чувства: Живея във времевото и копнея за вечността; живея в мига и възжелавам вечността. В духовното съществува чувството: Живея във вечното и копнея за мига. А сега проследете известията от Акаша-хрониката. Не е ли възприело човешкото развитие в древната епоха, която често сме обозначавали като Лемурийска, един вид преход от такова състояние, каквото имаме в съня, в състоянието на будуването? Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното.
към текста >>
И размислете дали е толкова неестествено това, че човекът, когато се е изплъзнал от по-висшия
свят
, за да бъде обхванат от луциферическото, е взел със себе си нещо като копнеж към вечното!
В духовното съществува чувството: Живея във вечното и копнея за мига. А сега проследете известията от Акаша-хрониката. Не е ли възприело човешкото развитие в древната епоха, която често сме обозначавали като Лемурийска, един вид преход от такова състояние, каквото имаме в съня, в състоянието на будуването? Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното. Това е преход и сегашното ни сетивно битие едва сега придобива смисъл от Лемурийската епоха насам.
И размислете дали е толкова неестествено това, че човекът, когато се е изплъзнал от по-висшия свят, за да бъде обхванат от луциферическото, е взел със себе си нещо като копнеж към вечното!
Тогава по отношение на луциферическото имате един вид спомен за едно предземно състояние, спомен за това какво е имал човекът, преди да дойде в земното битие, и което не е трябвало да бъде запазено: копнежа към мига, към времевото. Доколко последният взема участие в общата еволюция на човека, ще говорим утре.
към текста >>
27.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен
свят
е само един от тях.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях.
От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия. Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове.
към текста >>
От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия
свят
към другия.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях.
От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия.
Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията.
към текста >>
Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия
свят
винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях. От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия.
Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите.
За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията. Но в нашето време трябва да се обърне особено внимание върху едно нещо.
към текста >>
За всеки
свят
е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен
свят
си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях. От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия. Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите.
За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове.
Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията. Но в нашето време трябва да се обърне особено внимание върху едно нещо.
към текста >>
Тогава ще се покаже колко са забележителни връзките на един
свят
с друг.
Оттук е нуждата да се показват такива образи. И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа. Тъй като взаимовръзките на световете са толкова многообразни, трябва също и пътищата на отделната индивидуалност да са толкова многообразни. Когато трябва да се показват определени индивидуалности или същества от по-висшите светове и връзката им с човека, тогава трябва да се почувства необходимостта тези образи да се изобразяват живо, в тяхната многоликост, не да се дават голи дефиниции за тях. В нашата епоха е особено важно за онези, които се стремят към духовно познание, да схващат такива образи като Луцифер и Ариман, които се срещат винаги по пътя на инициацията, именно в тяхната многостранност и променливост.
Тогава ще се покаже колко са забележителни връзките на един свят с друг.
В много знаци на нашето време се показва, че постепенно може да се пробуди разбиране за действието на един свят в друг такъв. Бих желал първоначално да изходя от нещо понятно, което не винаги се усеща достатъчно понятно.
към текста >>
В много знаци на нашето време се показва, че постепенно може да се пробуди разбиране за действието на един
свят
в друг такъв.
И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа. Тъй като взаимовръзките на световете са толкова многообразни, трябва също и пътищата на отделната индивидуалност да са толкова многообразни. Когато трябва да се показват определени индивидуалности или същества от по-висшите светове и връзката им с човека, тогава трябва да се почувства необходимостта тези образи да се изобразяват живо, в тяхната многоликост, не да се дават голи дефиниции за тях. В нашата епоха е особено важно за онези, които се стремят към духовно познание, да схващат такива образи като Луцифер и Ариман, които се срещат винаги по пътя на инициацията, именно в тяхната многостранност и променливост. Тогава ще се покаже колко са забележителни връзките на един свят с друг.
В много знаци на нашето време се показва, че постепенно може да се пробуди разбиране за действието на един свят в друг такъв.
Бих желал първоначално да изходя от нещо понятно, което не винаги се усеща достатъчно понятно.
към текста >>
И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия
свят
се изгражда друг общ светоглед.
В нашата епоха в широки кръгове възниква необходимостта да се запознаваме с природния ред, с природните закони, които действат във всичко, също във всичко действително съществено реално, което срещаме в сетивното битие.
И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед.
Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време. Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум. Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област. Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие. В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие.
към текста >>
В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен
свят
.
В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен свят.
Да имаме това толкова нагледно е една достойна за благодарност задача, това е нещо, с което би трябвало да се запознае всеки, който от тази гледна точка се интересува от това как би могъл да се издигне от сетивното в свръхсетивното битие. Така с една важна задача на тази книга поглеждаме в нашата епоха и аз ще си позволя тук, на това място, да обърна внимание на книгата „Мистерията на човека“ от Лудвиг Дайнхард.
към текста >>
И ако душата навлиза в свръхсетивните светове и среща Луцифер, там той се явява като големия носител на светлина, който прави така, да, наистина така, че всички съкровища, всичко съществено, което се намира в духовните светове, да слезе в сетивния
свят
и от него да се създаде в сетивното битие отблясък и откровение.
Да приемем, че този, който е направил сериозни стъпки по пътя на инициацията, се среща, понеже е станал ясновиждащ в душевния си живот чрез отваряне на душевния си взор, с онзи образ, който сме обозначили като Луцифер в свръхсетивните светове. Като какво можахме да обозначим този образ вчера? Той се явява на душата като онова, което е винаги устремено – вечното, което иначе е в непрестанно движение и промяна в неизменното, времевото, в мига, така че като индивидуално да се възрадва, че би могло да стане нещо голямо.
И ако душата навлиза в свръхсетивните светове и среща Луцифер, там той се явява като големия носител на светлина, който прави така, да, наистина така, че всички съкровища, всичко съществено, което се намира в духовните светове, да слезе в сетивния свят и от него да се създаде в сетивното битие отблясък и откровение.
И ако човек следва Луцифер в свръхсетивните светове в своя стремеж, тогава се изпълнява всевечната мирова задача, открива се всичко затворено, вечното се открива на мимолетното, всичко, което изтича в неопределената вечност, би могло да се задържи във вътрешното величие на индивидуалния миг.
към текста >>
Във всяка човешка душа като отзвук от духовния
свят
живее стремежът да разкрие затвореното, да фиксира вечното в мига.
Във всяка човешка душа като отзвук от духовния свят живее стремежът да разкрие затвореното, да фиксира вечното в мига.
Оттук следва това, че в човека, когато чрез инициацията или чрез смъртта навлиза в свръхсетивните светове, действително работи Луцифер като носител на светлината и опасностите, на които в по-висшите светове човек е изложен по отношение на Луцифер, всъщност са налице само тогава, когато човек носи в твърде голяма степен, в по-висшите светове това, което трябва да представлява неговото положение в сетивното битие по отношение на Луцифер. Луцифер е опасен в навлизането в по-висшите светове само тогава, когато човек носи в тях твърде много природата и същността на сетивния човек. Но как обаче се отнася това към Луцифер, когато свръхсетивните светове винаги действат в сетивното битие? Защото най-напред ние имаме работа с това в историческия ход на човечеството в сетивното битие и неговата еволюция в действието на по-висшите светове, които дават действени импулси, за да се случи едно нещо след друго в сетивното битие, както това се разиграва в историята на човечеството през земното съществуване.
към текста >>
Това, което е луциферическо, трябва да го търсим в съществото, което се явява пред нас в свръхсетивния
свят
като Луцифер.
Това, което е луциферическо, трябва да го търсим в съществото, което се явява пред нас в свръхсетивния свят като Луцифер.
Как действа Луцифер, трябва да търсим в модификацията, която приемат неговите сили, когато действат например на един такъв остров, когато техните действени лъчи се проявяват на такъв остров.
към текста >>
Когато срещаме Ариман в свръхсетивния
свят
, се случва нещо свръхсетивно.
Ариманическото – какво е пък това сега?
Когато срещаме Ариман в свръхсетивния свят, се случва нещо свръхсетивно.
За да влезем във връзка с Луцифер в свръхсетивния свят, се нуждаем само от пречистване от шлаките на неправилния егоизъм, от егоизма в сетивното битие, тогава Луцифер ще бъде добър водач в по-висшите светове, човек трудно ще попадне под негова власт. С Ариман нещата стоят другояче. Ариман има друга задача в мировата еволюция. Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман. Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно.
към текста >>
За да влезем във връзка с Луцифер в свръхсетивния
свят
, се нуждаем само от пречистване от шлаките на неправилния егоизъм, от егоизма в сетивното битие, тогава Луцифер ще бъде добър водач в по-висшите светове, човек трудно ще попадне под негова власт.
Ариманическото – какво е пък това сега? Когато срещаме Ариман в свръхсетивния свят, се случва нещо свръхсетивно.
За да влезем във връзка с Луцифер в свръхсетивния свят, се нуждаем само от пречистване от шлаките на неправилния егоизъм, от егоизма в сетивното битие, тогава Луцифер ще бъде добър водач в по-висшите светове, човек трудно ще попадне под негова власт.
С Ариман нещата стоят другояче. Ариман има друга задача в мировата еволюция. Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман. Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно. За какво помага Ариман?
към текста >>
Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен
свят
, където той може да стане видим, там е също и Ариман.
Ариманическото – какво е пък това сега? Когато срещаме Ариман в свръхсетивния свят, се случва нещо свръхсетивно. За да влезем във връзка с Луцифер в свръхсетивния свят, се нуждаем само от пречистване от шлаките на неправилния егоизъм, от егоизма в сетивното битие, тогава Луцифер ще бъде добър водач в по-висшите светове, човек трудно ще попадне под негова власт. С Ариман нещата стоят другояче. Ариман има друга задача в мировата еволюция.
Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман.
Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно. За какво помага Ариман? В сетивния свят той помага много, помага на всяка душа. Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния свят, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове. Сетивното не е просто майа.
към текста >>
Той пронизва сетивния
свят
невидимо, свръхсетивно.
Когато срещаме Ариман в свръхсетивния свят, се случва нещо свръхсетивно. За да влезем във връзка с Луцифер в свръхсетивния свят, се нуждаем само от пречистване от шлаките на неправилния егоизъм, от егоизма в сетивното битие, тогава Луцифер ще бъде добър водач в по-висшите светове, човек трудно ще попадне под негова власт. С Ариман нещата стоят другояче. Ариман има друга задача в мировата еволюция. Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман.
Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно.
За какво помага Ариман? В сетивния свят той помага много, помага на всяка душа. Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния свят, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове. Сетивното не е просто майа. То е тук затова, съществата да имат опитности.
към текста >>
В сетивния
свят
той помага много, помага на всяка душа.
С Ариман нещата стоят другояче. Ариман има друга задача в мировата еволюция. Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман. Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно. За какво помага Ариман?
В сетивния свят той помага много, помага на всяка душа.
Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния свят, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове. Сетивното не е просто майа. То е тук затова, съществата да имат опитности. Каквото се случва, каквото се изживява, трябва да се пренесе в свръхсетивния свят. А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила.
към текста >>
Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния
свят
, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове.
Ариман има друга задача в мировата еволюция. Докато Луцифер довежда скритото до откровение, Ариман има задачата, която може да се характеризира приблизително така, че да се каже: където е нашият сетивен свят, където той може да стане видим, там е също и Ариман. Той пронизва сетивния свят невидимо, свръхсетивно. За какво помага Ариман? В сетивния свят той помага много, помага на всяка душа.
Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния свят, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове.
Сетивното не е просто майа. То е тук затова, съществата да имат опитности. Каквото се случва, каквото се изживява, трябва да се пренесе в свръхсетивния свят. А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила. Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила.
към текста >>
Каквото се случва, каквото се изживява, трябва да се пренесе в свръхсетивния
свят
.
За какво помага Ариман? В сетивния свят той помага много, помага на всяка душа. Той помага на всяка душа именно с това, много от протичащото в сетивния свят, което може да протича само в него, да се издигне в по-висшите светове. Сетивното не е просто майа. То е тук затова, съществата да имат опитности.
Каквото се случва, каквото се изживява, трябва да се пренесе в свръхсетивния свят.
А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила. Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила. Но тук се случва нещо съвсем различно с човешката душа по отношение на Ариман. Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят. Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят.
към текста >>
Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния
свят
.
То е тук затова, съществата да имат опитности. Каквото се случва, каквото се изживява, трябва да се пренесе в свръхсетивния свят. А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила. Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила. Но тук се случва нещо съвсем различно с човешката душа по отношение на Ариман.
Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят.
Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят. Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят. Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата.
към текста >>
Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния
свят
.
Каквото се случва, каквото се изживява, трябва да се пренесе в свръхсетивния свят. А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила. Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила. Но тук се случва нещо съвсем различно с човешката душа по отношение на Ариман. Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят.
Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят.
Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят. Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове.
към текста >>
Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния
свят
.
А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила. Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила. Но тук се случва нещо съвсем различно с човешката душа по отношение на Ариман. Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят. Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят.
Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят.
Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят.
към текста >>
Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния
свят
.
Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила. Но тук се случва нещо съвсем различно с човешката душа по отношение на Ариман. Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят. Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят. Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят.
Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят.
И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие.
към текста >>
Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния
свят
е силен, мощен в душата.
Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят. Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят. Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят. Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има.
Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата.
Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители.
към текста >>
Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия
свят
.
Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят. Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове.
Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят.
И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар.
към текста >>
И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния
свят
това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие.
Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят.
И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие.
Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е.
към текста >>
Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния
свят
, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия
свят
всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители.
Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността.
Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители.
Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман!
към текста >>
Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния
свят
, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма.
Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители.
Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма.
Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно.
към текста >>
Но човек не може да навлезе в свръхсетивния
свят
такъв, какъвто е.
И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар.
Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е.
Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня. В неговия смисъл това е добро.
към текста >>
Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от
божествен
ото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие.
Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е.
Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие.
Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня. В неговия смисъл това е добро. Но това би било много лошо в смисъла на божествено-духовните същества, чийто противник в мировия ред е Ариман, защото той би могъл да реализира всички свои цели.
към текста >>
Но това би било много лошо в смисъла на
божествен
о-духовните същества, чийто противник в мировия ред е Ариман, защото той би могъл да реализира всички свои цели.
Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня. В неговия смисъл това е добро.
Но това би било много лошо в смисъла на божествено-духовните същества, чийто противник в мировия ред е Ариман, защото той би могъл да реализира всички свои цели.
Тогава много неща трябва да бъдат разглеждани, както той би искал.
към текста >>
Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния
свят
, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието.
Бих искал да се изразя с едно сравнение. Но докато отнасяте сравнението към целия миров ред, можете да усетите как това, което Ариман може да нарече добро за себе си, е невъзможно в своята цялост да се включи в мировия ред.
Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието.
Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие. Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред. Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига. И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно.
към текста >>
Но човекът желае това също и в сетивния
свят
, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига.
Бих искал да се изразя с едно сравнение. Но докато отнасяте сравнението към целия миров ред, можете да усетите как това, което Ариман може да нарече добро за себе си, е невъзможно в своята цялост да се включи в мировия ред. Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието. Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие. Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред.
Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига.
И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството.
към текста >>
И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния
свят
въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига?
Но докато отнасяте сравнението към целия миров ред, можете да усетите как това, което Ариман може да нарече добро за себе си, е невъзможно в своята цялост да се включи в мировия ред. Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието. Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие. Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред. Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига.
И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига?
Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността.
към текста >>
Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния
свят
, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно.
Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието. Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие. Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред. Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига. И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига?
Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно.
И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността.
към текста >>
И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния
свят
, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин.
Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие. Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред. Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига. И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно.
И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин.
Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро.
към текста >>
Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния
свят
и да се включи в царството на вечността.
И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството.
Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността.
Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро. Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно. Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния свят във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
към текста >>
Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния
свят
– преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния
свят
да пренесем в свръхсетивния
свят
, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно.
Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро.
Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно.
Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния свят във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
към текста >>
Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния
свят
във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро. Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно.
Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния свят във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
към текста >>
И връзките със свръхсетивния
свят
ще се запазят по-малко чрез едно – по образеца на сетивното познание – устремено към по-висшите светове познание, отколкото чрез това, че човек в смисъла на характеризираното създава връзки с тези свръхсетивни същества.
Така виждаме как лесно могат да възникнат повърхностни описания, които искат да служат на удобните въпроси: какъв е Ариман, какъв е Луцифер? Отговори на подобни въпроси не съществуват в онези светове, където такива същества трябва само да бъдат характеризирани: в по-висшите светове. Така човек е вплетен в лабиринта на живота. Както Ариман, така и Луцифер са вплетени в житейския лабиринт, а човекът трябва да се стреми да се постави по правилен начин спрямо тези сили. По този начин ние можем да се развиваме, като търсим отношения със съществата от свръхсетивните светове.
И връзките със свръхсетивния свят ще се запазят по-малко чрез едно – по образеца на сетивното познание – устремено към по-висшите светове познание, отколкото чрез това, че човек в смисъла на характеризираното създава връзки с тези свръхсетивни същества.
Затова човек трябва да бъде в житейската тъма, защото в нея действат съществата, които могат да бъдат както добри, така и лоши, и могат да станат в своите действия добри или лоши според това в какво отношение се поставяме спрямо тях. Това разпръсква житейската тъма, става причина житейска светлина, духовна светлина да просияе в житейската тъма само чрез това, че ние създаваме правилните отношения към отделните сили от свръхсетивния свят, които действат в нашия физически свят, че се запознаваме с това, че нашите представи и понятия трябва да се променят, ако искаме да говорим за свръхсетивните светове. Бих искал да ви посоча един друг пример как трябва да мислим другояче, ако искаме да открием връзките между сетивния свят и свръхсетивното.
към текста >>
Това разпръсква житейската тъма, става причина житейска светлина, духовна светлина да просияе в житейската тъма само чрез това, че ние създаваме правилните отношения към отделните сили от свръхсетивния
свят
, които действат в нашия физически
свят
, че се запознаваме с това, че нашите представи и понятия трябва да се променят, ако искаме да говорим за свръхсетивните светове.
Така човек е вплетен в лабиринта на живота. Както Ариман, така и Луцифер са вплетени в житейския лабиринт, а човекът трябва да се стреми да се постави по правилен начин спрямо тези сили. По този начин ние можем да се развиваме, като търсим отношения със съществата от свръхсетивните светове. И връзките със свръхсетивния свят ще се запазят по-малко чрез едно – по образеца на сетивното познание – устремено към по-висшите светове познание, отколкото чрез това, че човек в смисъла на характеризираното създава връзки с тези свръхсетивни същества. Затова човек трябва да бъде в житейската тъма, защото в нея действат съществата, които могат да бъдат както добри, така и лоши, и могат да станат в своите действия добри или лоши според това в какво отношение се поставяме спрямо тях.
Това разпръсква житейската тъма, става причина житейска светлина, духовна светлина да просияе в житейската тъма само чрез това, че ние създаваме правилните отношения към отделните сили от свръхсетивния свят, които действат в нашия физически свят, че се запознаваме с това, че нашите представи и понятия трябва да се променят, ако искаме да говорим за свръхсетивните светове.
Бих искал да ви посоча един друг пример как трябва да мислим другояче, ако искаме да открием връзките между сетивния свят и свръхсетивното.
към текста >>
Бих искал да ви посоча един друг пример как трябва да мислим другояче, ако искаме да открием връзките между сетивния
свят
и свръхсетивното.
Както Ариман, така и Луцифер са вплетени в житейския лабиринт, а човекът трябва да се стреми да се постави по правилен начин спрямо тези сили. По този начин ние можем да се развиваме, като търсим отношения със съществата от свръхсетивните светове. И връзките със свръхсетивния свят ще се запазят по-малко чрез едно – по образеца на сетивното познание – устремено към по-висшите светове познание, отколкото чрез това, че човек в смисъла на характеризираното създава връзки с тези свръхсетивни същества. Затова човек трябва да бъде в житейската тъма, защото в нея действат съществата, които могат да бъдат както добри, така и лоши, и могат да станат в своите действия добри или лоши според това в какво отношение се поставяме спрямо тях. Това разпръсква житейската тъма, става причина житейска светлина, духовна светлина да просияе в житейската тъма само чрез това, че ние създаваме правилните отношения към отделните сили от свръхсетивния свят, които действат в нашия физически свят, че се запознаваме с това, че нашите представи и понятия трябва да се променят, ако искаме да говорим за свръхсетивните светове.
Бих искал да ви посоча един друг пример как трябва да мислим другояче, ако искаме да открием връзките между сетивния свят и свръхсетивното.
към текста >>
Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния
свят
.
Понякога тя ни предлага симпатични, а друг път антипатични неща. И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата. Сега става така – защо, няма нужда да повтарям, тъй като беше казвано често в началните лекции, – че ние подготвяме в нашия по-висш аз това, което в смисъла на вчерашната и завчерашната лекция само напомня на обикновения аз, че сме самите тези, които си подготвят онази съдба, която може би цял един живот ни измъчва. Няма ли хора, които отричат идеята за превъплъщението затова, защото нямат желание да встъпят в ново битие, след като са изживели настоящето? Защо мислят така такива хора?
Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят.
Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче. Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал. Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено.
към текста >>
Когато навлезем след смъртта в духовния
свят
, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал.
Защо мислят така такива хора? Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят. Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче.
Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал.
Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено. С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано.
към текста >>
Той насажда в свръхсетивния
свят
това, което има в сетивното битие.
И човек направлява всичко така, че от един копнеж трябва да изживее в дадена област страдание, чието преживяване връща някого отново в битието. Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие?
Той насажда в свръхсетивния свят това, което има в сетивното битие.
Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален. Но той изобщо не е реален, а само пренесен. По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното. Ако човек не я вижда, нещо като мъгла се прожектира върху това, което стои там пред наблюдателя.
към текста >>
По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния
свят
според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния
свят
нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното.
Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие? Той насажда в свръхсетивния свят това, което има в сетивното битие. Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален. Но той изобщо не е реален, а само пренесен.
По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното.
Ако човек не я вижда, нещо като мъгла се прожектира върху това, което стои там пред наблюдателя.
към текста >>
За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния
свят
.
Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт? Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят.
Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света. Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие. Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация?
към текста >>
Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния
свят
, могат да го разпрострат и в свръхсетивния
свят
, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие.
Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт? Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят. Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света.
Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие.
Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация? И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния свят.
към текста >>
И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния
свят
.
Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света. Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие. Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация?
И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния свят.
към текста >>
28.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния
свят
, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията.
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията.
Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове. Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа. Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията. Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг.
към текста >>
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния
свят
, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи.
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи.
Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането. Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане. Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне.
към текста >>
Просто от фактите, които се предлагат от свръхсетивния
свят
, трябва да се научи нещо повече.
Но тези хора често не са могли да пишат и четат. Нивото им на образование не е стигало до способността да четат и пишат. Днес тези, които мислят така, трябва да могат да четат и пишат благодарение на своето образование, а голямата част от публиката не притежава способността за различаване, за да може наистина правилно да разбере това, което се появява на книжния пазар. Също така не е достатъчно налице волята за такава способност за различаване, за да може да се разпознае, че тук пресяващо и избистрящо трябва да се намеси преценката на едно окултно духовно-научно движение. Ще трябва да се научи нещо, което е трудно за научаване.
Просто от фактите, които се предлагат от свръхсетивния свят, трябва да се научи нещо повече.
към текста >>
Така например човек ще трябва да научи – също и когато прониква в по-висшите светове чрез определена частична школовка или чрез подготовка на своя душевен организъм, – че нещо може да изостане по отношение на онази връзка с външния
свят
, която се осъществява само по околния път чрез физическо-сетивното тяло.
Така например човек ще трябва да научи – също и когато прониква в по-висшите светове чрез определена частична школовка или чрез подготовка на своя душевен организъм, – че нещо може да изостане по отношение на онази връзка с външния свят, която се осъществява само по околния път чрез физическо-сетивното тяло.
Всичко, което в един духовен наблюдател изостава така – когато се прекрачват границите, поставени здраво между сетивно и духовно битие, – поради определени основателни слабости на сетивното битие, ни забулва с тъмнина и майа, когато го изживяваме при по-висшето духовно виждане. Само който непрестанно се съветва със себе си, като носи това, което трябва да има в сетивното битие – понеже е същество от сетивния свят – за времето, когато трябва да прогледне духовно, и може напълно да изключи при духовното виждане всичко, което го обкръжава в сетивния свят, само той може наистина чист и свободен от майа да наблюдава духовния свят.
към текста >>
Само който непрестанно се съветва със себе си, като носи това, което трябва да има в сетивното битие – понеже е същество от сетивния
свят
– за времето, когато трябва да прогледне духовно, и може напълно да изключи при духовното виждане всичко, което го обкръжава в сетивния
свят
, само той може наистина чист и свободен от майа да наблюдава духовния
свят
.
Така например човек ще трябва да научи – също и когато прониква в по-висшите светове чрез определена частична школовка или чрез подготовка на своя душевен организъм, – че нещо може да изостане по отношение на онази връзка с външния свят, която се осъществява само по околния път чрез физическо-сетивното тяло. Всичко, което в един духовен наблюдател изостава така – когато се прекрачват границите, поставени здраво между сетивно и духовно битие, – поради определени основателни слабости на сетивното битие, ни забулва с тъмнина и майа, когато го изживяваме при по-висшето духовно виждане.
Само който непрестанно се съветва със себе си, като носи това, което трябва да има в сетивното битие – понеже е същество от сетивния свят – за времето, когато трябва да прогледне духовно, и може напълно да изключи при духовното виждане всичко, което го обкръжава в сетивния свят, само той може наистина чист и свободен от майа да наблюдава духовния свят.
към текста >>
Да приемем, че нещо такова е налице и един такъв духовен наблюдател би пожелал да изследва нещо от личността, към която има лично влечение, изградено в сетивния
свят
, и да приемем, че той не е в състояние да се освободи от всичко, което е налице от родената в сетивното битие любов към тази личност, тогава е почти невъзможно да се разбере истината във връзка със свръхсетивното битие на една такава личност.
Да вземем един определен случай, без да е нужно при това да се намеква за нещо. Някой, който желае да направи стъпките към инициацията или вече ги е направил, има лично – почиващо на непосредствени лични чувства и емоции – отношение към някой друг човек. Да приемем, че някой духовно виждащ има отношение, определено лично отношение към някой човек, отношение, почиващо на влечение, което е затворено в сетивното битие, отношение, почиващо, да кажем, на любов, която се пробужда в сетивното битие, прескачаща от тяло към тяло – в по-висшия смисъл, не само в по-нисшия имам предвид.
Да приемем, че нещо такова е налице и един такъв духовен наблюдател би пожелал да изследва нещо от личността, към която има лично влечение, изградено в сетивния свят, и да приемем, че той не е в състояние да се освободи от всичко, което е налице от родената в сетивното битие любов към тази личност, тогава е почти невъзможно да се разбере истината във връзка със свръхсетивното битие на една такава личност.
О, необходимо е да се опитаме стъпка по стъпка – и когато човек още много обича и има толкова голямо влечение в сетивното битие – да се освободим от всичко за времето, когато искаме да разглеждаме свръхсетивното битие. Възможно е човек да има такова лично влечение и да не може да се освободи от него. Ако пред очите на такъв духовен наблюдател поставим например картини от миналото и бъдещето на въпросната личност, които на всяка цена трябва да са неверни, тогава може да изплува една цяло изобилие от майа. Затова този, който приема сериозно и отговорно това, което на полето на духовната мъдрост трябва да се даде на света, може да не е достатъчно внимателен и от всички неща да възвести на света нещо, което е от кръга на фамилиарното, на непосредствено познатото. Човек може навсякъде да се подсигури така, че когато се позовава на окултни резултати, които се отнасят до нещо, което засяга непосредственото лично обкръжение на изследователя, тези резултати би трябвало в най-висша степен да се приемат за съмнителни от онзи, който се е изправил пред тях.
към текста >>
Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд фон Ранке, който е познат в целия
свят
със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата.
Запитайте се дали някой ориенталец или някой, който не е западноевропеец, може да мисли исторически така лесно за историческия процес, в който той се намира, без да свързва този исторически живот с Кришна, Буда, Мохамед, Конфуций или някой друг подобен? Навсякъде съвсем естествено виждаме това, което се случва в обикновения външен живот и протича в душевността на хората. Например не може да се мисли за историческо съчинение от някой будист, който да не е поставил в него Буда като главно действащо лице. Това не го казвам като критика, а защото е вярно за тези хора, които принадлежат на такова културно развитие. Сега да отидем в западна Европа и да погледнем не догмите, а фактите.
Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд фон Ранке, който е познат в целия свят със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата.
Ранке е написал няколко глави за историческото развитие. Но за Ранке е станало известно нещо много забележително. Пред един приятел той е казал, че е представил историческия процес така, че никъде не е разглеждал Христос и събитията, свързани непосредствено с Христос! Ранке се е опитал да напише чрез своята обективност история на западноевропееца без да намесва Христос. А това му е струвало доста мъки и затова е трябвало да каже: Да, когато в историята навлизат дела, за които не са налице никакви документи, тогава истинска ли е тази история?
към текста >>
Когато обаче достига до това вътрешно преживяване и чувстване, той влиза във връзка с един друг
свят
, със света на същественото.
Това е издигането от сетивното към духовното битие. Докато човекът иначе може да възприема само това, което протича в неговия отразяващ апарат, което вижда в своя мозък като отражение, той преминава през инициацията към директното преживяване и чувстване в елементарното тяло.
Когато обаче достига до това вътрешно преживяване и чувстване, той влиза във връзка с един друг свят, със света на същественото.
Тогава се разпростират неговото битие, изживяване и чувстване върху обективния свят. Но каквото тогава изживява той, е един свят на духовното битие, това е един свят, който може да се изживее във връзка с обхвата на преживяното също в сетивния свят. Но тогава той може да се издигне, за да разбере в духовното битие нещо за това, чието отражение е налице само в сетивното битие. И тогава може да разбере, че импулсите на посветените не са дошли просто от земното знание, а че най-големите импулси, моралните импулси и т. н. действат върху великите посветени с толкова могъща сила поради факта, че това, което имат те, не са го взели просто от земята, а са го взели от това, което се спуска над земята.
към текста >>
Тогава се разпростират неговото битие, изживяване и чувстване върху обективния
свят
.
Това е издигането от сетивното към духовното битие. Докато човекът иначе може да възприема само това, което протича в неговия отразяващ апарат, което вижда в своя мозък като отражение, той преминава през инициацията към директното преживяване и чувстване в елементарното тяло. Когато обаче достига до това вътрешно преживяване и чувстване, той влиза във връзка с един друг свят, със света на същественото.
Тогава се разпростират неговото битие, изживяване и чувстване върху обективния свят.
Но каквото тогава изживява той, е един свят на духовното битие, това е един свят, който може да се изживее във връзка с обхвата на преживяното също в сетивния свят. Но тогава той може да се издигне, за да разбере в духовното битие нещо за това, чието отражение е налице само в сетивното битие. И тогава може да разбере, че импулсите на посветените не са дошли просто от земното знание, а че най-големите импулси, моралните импулси и т. н. действат върху великите посветени с толкова могъща сила поради факта, че това, което имат те, не са го взели просто от земята, а са го взели от това, което се спуска над земята. Защото докато човек е на земята, той се свързва с нещо, което е свързано на земята със земното битие.
към текста >>
Но каквото тогава изживява той, е един
свят
на духовното битие, това е един
свят
, който може да се изживее във връзка с обхвата на преживяното също в сетивния
свят
.
Това е издигането от сетивното към духовното битие. Докато човекът иначе може да възприема само това, което протича в неговия отразяващ апарат, което вижда в своя мозък като отражение, той преминава през инициацията към директното преживяване и чувстване в елементарното тяло. Когато обаче достига до това вътрешно преживяване и чувстване, той влиза във връзка с един друг свят, със света на същественото. Тогава се разпростират неговото битие, изживяване и чувстване върху обективния свят.
Но каквото тогава изживява той, е един свят на духовното битие, това е един свят, който може да се изживее във връзка с обхвата на преживяното също в сетивния свят.
Но тогава той може да се издигне, за да разбере в духовното битие нещо за това, чието отражение е налице само в сетивното битие. И тогава може да разбере, че импулсите на посветените не са дошли просто от земното знание, а че най-големите импулси, моралните импулси и т. н. действат върху великите посветени с толкова могъща сила поради факта, че това, което имат те, не са го взели просто от земята, а са го взели от това, което се спуска над земята. Защото докато човек е на земята, той се свързва с нещо, което е свързано на земята със земното битие. И когато човек преминава от земното битие към космическото битие, той стига до това, че, когато например изучава от тази гледна точка един посветен като Буда, казва: Той е живял на земята като бодисатва през множество инкарнации.
към текста >>
Каквото можахме да кажем така, а именно как ще бъде явяването на явяващия се отново Христос, се оказва слабо спрямо това, което ще навлезе от свръхсетивния
свят
в човешката душа.
Защо Пазачът стои там? Защото човешката душа, ако пристъпи незряла в свръхсетивните светове – което никога не може да се случи по един правилен окултен път, – ще почувства, че е обзета от безкраен ужас, от безкраен страх, защото хората поради своята незначителност и незрялост, любов и влечение към сетивното битие не биха понесли това, което е във връзка с пристъпването на свръхсетивните светове. От мястото, от което досега донасяхме свръхсетивните истини, трябваше да обърнем внимание на това как едно свръхсетивно събитие ще навлезе със свръхсетивното тяло на човека в хода на двадесетото столетие, когато хората – като чрез природно събитие – ще открият явяващия се отново Христос. На това можахме да обърнем внимание. Но този явяващ се отново Христос няма да ходи по водата и няма да пътува в железницата, също така няма да лети на въздушен балон, а ще бъде разпознат в индивидуалността на човека – в това, което върви от човешка душа към човешка душа – със средствата, които са налице в етерното.
Каквото можахме да кажем така, а именно как ще бъде явяването на явяващия се отново Христос, се оказва слабо спрямо това, което ще навлезе от свръхсетивния свят в човешката душа.
Защото хората обичат със сетивните очи да виждат великия, който трябва да дойде; те обичат да си представят, че той лети в аероплан, че плава в морето, обичат сетивно да могат да схващат и разбират онзи, който трябва да дойде. Защо това е така? Защото да стигнат до досег действително със свръхсетивните светове за тях се е превърнало в страх. На окултиста се представят също такива неща, както те се случват, като маскиран страх и ужас пред истината. Това трябва да се каже без емоция, само като представяне на обективното.
към текста >>
Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния
свят
.
Защото хората обичат със сетивните очи да виждат великия, който трябва да дойде; те обичат да си представят, че той лети в аероплан, че плава в морето, обичат сетивно да могат да схващат и разбират онзи, който трябва да дойде. Защо това е така? Защото да стигнат до досег действително със свръхсетивните светове за тях се е превърнало в страх. На окултиста се представят също такива неща, както те се случват, като маскиран страх и ужас пред истината. Това трябва да се каже без емоция, само като представяне на обективното.
Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния свят.
Защото в същността си всички те са страхливи личности. Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината. Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества. Може да се случи така, че от едната страна да стоят онези, които искат да опознаят свръхсетивните светове, а от другата страна да са онези, които не искат да знаят нищо за това или ще кажат: Обективната наука не казва нищо за свръхсетивните светове, защото човек не може да ги докаже. Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение.
към текста >>
Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния
свят
и свръхсетивните същества.
На окултиста се представят също такива неща, както те се случват, като маскиран страх и ужас пред истината. Това трябва да се каже без емоция, само като представяне на обективното. Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния свят. Защото в същността си всички те са страхливи личности. Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината.
Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества.
Може да се случи така, че от едната страна да стоят онези, които искат да опознаят свръхсетивните светове, а от другата страна да са онези, които не искат да знаят нищо за това или ще кажат: Обективната наука не казва нищо за свръхсетивните светове, защото човек не може да ги докаже. Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение. Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като борба срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма. Това е една представа, която чувства този, който познава Пазача на прага на духовния свят, и знае какво значение имат свръхсетивните познания за целия духовен живот на настоящето.
към текста >>
Това е една представа, която чувства този, който познава Пазача на прага на духовния
свят
, и знае какво значение имат свръхсетивните познания за целия духовен живот на настоящето.
Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината. Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества. Може да се случи така, че от едната страна да стоят онези, които искат да опознаят свръхсетивните светове, а от другата страна да са онези, които не искат да знаят нищо за това или ще кажат: Обективната наука не казва нищо за свръхсетивните светове, защото човек не може да ги докаже. Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение. Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като борба срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма.
Това е една представа, която чувства този, който познава Пазача на прага на духовния свят, и знае какво значение имат свръхсетивните познания за целия духовен живот на настоящето.
към текста >>
Преди всичко е необходимо тези, които трябва да знаят нещо за духовната светлина, да научат още нещо: че учат да наблюдават в истинност онова, което се предлага от духовния
свят
тук, във външния
свят
.
И той ви казва, че свръхсетивното познание трябва да обхване човешката душа. И защото все по-живо става това, което казва този лъч на духовна светлина, затова нараства броят на слушателите и зрителите при нашите представления. Остави ли се свободен ход на естествения говорител на духовната светлина на душите, тя ще може да просияе в душите. Оставят ли се противниците на свръхсетивното познание вън да победят, тогава може би за известно време духовната светлина ще потъмнее, ще трябва да се отдръпне. Тогава светът трябва да бъде лишен за известно време от връзката между житейска тъма и духовна светлина.
Преди всичко е необходимо тези, които трябва да знаят нещо за духовната светлина, да научат още нещо: че учат да наблюдават в истинност онова, което се предлага от духовния свят тук, във външния свят.
Който днес все още се оставя да бъде заслепен от това, което се казва за и против във връзка със свръхсетивното познание, който не търси в душата най-здравия импулс, който може да дойде от свръхсетивния свят, той няма да може да намери този импулс.
към текста >>
Който днес все още се оставя да бъде заслепен от това, което се казва за и против във връзка със свръхсетивното познание, който не търси в душата най-здравия импулс, който може да дойде от свръхсетивния
свят
, той няма да може да намери този импулс.
И защото все по-живо става това, което казва този лъч на духовна светлина, затова нараства броят на слушателите и зрителите при нашите представления. Остави ли се свободен ход на естествения говорител на духовната светлина на душите, тя ще може да просияе в душите. Оставят ли се противниците на свръхсетивното познание вън да победят, тогава може би за известно време духовната светлина ще потъмнее, ще трябва да се отдръпне. Тогава светът трябва да бъде лишен за известно време от връзката между житейска тъма и духовна светлина. Преди всичко е необходимо тези, които трябва да знаят нещо за духовната светлина, да научат още нещо: че учат да наблюдават в истинност онова, което се предлага от духовния свят тук, във външния свят.
Който днес все още се оставя да бъде заслепен от това, което се казва за и против във връзка със свръхсетивното познание, който не търси в душата най-здравия импулс, който може да дойде от свръхсетивния свят, той няма да може да намери този импулс.
към текста >>
За което виждам доказателство в това, че нашата епоха се нуждае от духовно движение и че имаше малък промеждутък от време, когато чрез милостта на нашите духовни пазачи можа да се внесе в сетивния
свят
това духовно добро.
Често съм казвал, че каквото е налице днес в литературата, каквото се дава в множество литературни творби чрез милостта на майсторите на мъдростта и съзвучието на усещанията, съдържа онова, за което може да се каже, че е могло да се даде на хората чрез милост. И ако оттук насетне не бих могъл да пиша и говоря повече, ако бъде развито само наличното – дори и аз самият да не мога да бъда с вас, – ако се търси това, което се има предвид с всичко казано, ще се открие това, от което човек се нуждае. И с това – когато в края на тези лекции мога да говоря за връзката на личната карма с кармата на това духовно движение – се дава също възможността да не може да се унищожи повече това, което е дошло в света не като „Щайнерово направление“, защото такова не съществува, а като обективен окултизъм. Би могла да се появи толкова много враждебност, която обаче едва ли ще допринесе за унищожаването на окултизма за в бъдеще, защото, напротив, ще остане това, което е тук.
За което виждам доказателство в това, че нашата епоха се нуждае от духовно движение и че имаше малък промеждутък от време, когато чрез милостта на нашите духовни пазачи можа да се внесе в сетивния свят това духовно добро.
Нека да има противниците! Може би точно чрез тази враждебност се върши необходимото! И прощавайте за израза: мнозина, които днес приемат с готовност теософското духовно благо, които то ощастливява, по отношение на това, което трябва да видят в настоящето, те са невнимателни, нахлупили са си шапчицата за сън! Защото мнозина не се нагърбват с различаването на това, което трябва да бъде истината. Може би ще се яви едно малко последствие – което също не може да навреди, – че на мнозина, които не само върху главата, а също и върху очите и ушите са си нахлупили нощната шапчица, тази шапчица ще им бъде свалена.
към текста >>
29.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
„Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към
божествен
ото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие;
божествен
ата любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето.
В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума. А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга. Бих искал за начало на нашето разглеждане да ви прочета нещо от едно място от тази книга, което за мен се явява като изказано от центъра на душевното настроение на душите от Европа и Америка, което може да събуди въпроси у вас, ако човек разбира една такава личност, когато говори от себе си за времето и душата на времето: „То – времето – търси своята душа и ще я намери“ – въпреки че не можете да намерите в цялата книга нито една отправна точка как времето може да открие своята душа, само копнеж, стремеж към нещо непознато – „действително срещу волята на механизацията. Тази епоха не се стреми да разгърне душевността в човека, тя има за цел да направи света консуматорски и рационален, да изхвърли чудесата и да скрие отвъдното. Въпреки това сме обкръжени преди всичко от мистерията; тя се явява изпод всяка гладка мисловна повърхнина и от всяко ежедневно изживяване се нуждае от едничка стъпка до центъра на света.“ В тази книга никъде не се загатва как трябва да се направи тази стъпка от тази заобикаляща ни мистерия до центъра на света.
„Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето.
„Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата. Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел. Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите.
към текста >>
Навсякъде в нашето време навлиза питащо в човешката душа взаимовръзката на духовния
свят
с целия
свят
и възникват въпроси като този: Как става така, че внезапно в човешкия живот възникват мисли, сякаш от собствената душа, които са били налице в далечни времена, а сега отново се появяват?
Опитайте се да си отговорите. Може да си отговорим, ако отправим поглед към първа картина, с която започва нашата мистерийна драма „Пазачът на прага.“ Там откриваме четири образа: Илия, Йоан Кръстител, Рафаело, Новалис. С това, което успяхме на сторим в хода на дългогодишната ни духовно-научна работа, се опитахме да покажем как една такава душевна индивидуалност – реинкарнираща се – от Илия преминава към Йоан кръстител, отново се ражда в Рафаело, после се явява в Новалис. Колкото и фантастично да може да изглежда това днес, то ще се приема за вярно в едно не толкова далечно бъдеще, така че разбирането на света ще претърпи крушение, ако на помощ не се вземе идеята за реинкарнацията на човешката душа и кармата, която пронизва различните земни животи, наречени духовните взаимовръзки на света. Който ще описва живота на Рафаело, изхожда от живота, който се познава от духовната наука.
Навсякъде в нашето време навлиза питащо в човешката душа взаимовръзката на духовния свят с целия свят и възникват въпроси като този: Как става така, че внезапно в човешкия живот възникват мисли, сякаш от собствената душа, които са били налице в далечни времена, а сега отново се появяват?
Може да се вгледаме в начина, по който духовният живот реално действа, а именно как прави така, че мислите се явяват отново и отново в следващите една след друга епохи, ако познаваме духовния ход на мислите, който е в състояние да разбули духовната наука.
към текста >>
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният
свят
, и дава отговори на въпроса: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи?
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният свят, и дава отговори на въпроса: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи?
Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния свят. Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите. При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно.
към текста >>
Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния
свят
.
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният свят, и дава отговори на въпроса: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи?
Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния свят.
Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите. При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад!
към текста >>
Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния
свят
, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят.
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният свят, и дава отговори на въпроса: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи? Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния свят. Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите. При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие.
Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят.
По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън. Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да слушаме – живеят не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите живеят усещания, които са сътворени от духовете на столетието. Да погледнем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния свят и образите, действащи в духовната еволюция на човечеството.
към текста >>
Да погледнем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния
свят
и образите, действащи в духовната еволюция на човечеството.
Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън. Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да слушаме – живеят не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите живеят усещания, които са сътворени от духовете на столетието.
Да погледнем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния свят и образите, действащи в духовната еволюция на човечеството.
Да се спрем на някоя глава от Гьотевия „Вилхелм Майстер“. Да проследим заедно как той съзнателно е искал да оформи Вилхелм Майстер като представител на човечеството. Ще видим как Вилхелм Майстер пристига до един замък, как е воден от управителя на замъка и му се показват красотите на този замък, между другото също така и картинната галерия. В нея се съдържа също това, което може да представи хода на развитието на човечеството през различните епохи. И може да се види как човечеството се е развивало от прастари времена все повече и повече до разрушението на Йерусалим.
към текста >>
Тогава водачът казва на Вилхелм Майстер: Да се представи това по същия начин, както останалият ход на човешкото развитие, ни забранява най-голямата
свят
ост за нас.
Ще видим как Вилхелм Майстер пристига до един замък, как е воден от управителя на замъка и му се показват красотите на този замък, между другото също така и картинната галерия. В нея се съдържа също това, което може да представи хода на развитието на човечеството през различните епохи. И може да се види как човечеството се е развивало от прастари времена все повече и повече до разрушението на Йерусалим. От редуващите се картини трябва да се схване как чрез силите, които действат в човешката еволюция, се е стигнало до разрушението на Йерусалим. Този, който е воден, Вилхелм Майстер, чието душевно възпитание трябва да ни се покаже, пита своя водач: Защо е показан ходът на човешкото развитие до разрушението на Йерусалим, но не е представено по време на този ход какво се е случило в развитието малко преди това: животът на Христос с всичко, което е извършил в Палестина?
Тогава водачът казва на Вилхелм Майстер: Да се представи това по същия начин, както останалият ход на човешкото развитие, ни забранява най-голямата святост за нас.
Каквото виждаш представено тук, е туй, което се отнася за силите, действащи в световната история, които са във връзка с човешките групи и нации, но не се отнася за силите, действащи в живота на отделните хора. Би било погрешно да се постави Христос в тази поредица от картини, защото Христос се обръща интимно към всяка отделна душа и всяка отделна душа става завършена с Него. После водачът води Вилхелм Майстер във втора, тайна зала, където е представено това, което не може да се постави в обикновения смисъл в епохалния ход на човешкото развитие. Там са отново картини, представящи онова, което е във връзка с Мистерията на Голгота. В картините пред Вилхелм Майстер е представено всичко във връзка с Мистерията на Голгота до – да!
към текста >>
Гьоте усеща още в своята епоха безсилието да се представи великата мистерия, тъй като е знаел, че най-дълбоките чувства на душевния живот трябва да се изразят, когато човек се стреми към най-
свят
ото за душата и го поставя пред душата.
В картините пред Вилхелм Майстер е представено всичко във връзка с Мистерията на Голгота до – да! – до Тайната вечеря. Не това, което се свързва с Тайната вечеря като същинската Мистерия на Голгота. Защо, отново пита Вилхелм Майстер своя водач, тук в този таен кабинет е представено това, което води до Тайната вечеря, а не онова, което се свързва с нея? Отговаря му се, че засега никоя човешка душа не е в състояние да представи това, което е свързано с нея, по начин, по който да не нарани човешката душевност.
Гьоте усеща още в своята епоха безсилието да се представи великата мистерия, тъй като е знаел, че най-дълбоките чувства на душевния живот трябва да се изразят, когато човек се стреми към най-святото за душата и го поставя пред душата.
Така неговият Вилхелм Майстер ни показва как човек трябва да прекрачи през една двойна порта на езотеричното, ако иска да се приближи до тази святост в своята душа.
към текста >>
Така неговият Вилхелм Майстер ни показва как човек трябва да прекрачи през една двойна порта на езотеричното, ако иска да се приближи до тази
свят
ост в своята душа.
– до Тайната вечеря. Не това, което се свързва с Тайната вечеря като същинската Мистерия на Голгота. Защо, отново пита Вилхелм Майстер своя водач, тук в този таен кабинет е представено това, което води до Тайната вечеря, а не онова, което се свързва с нея? Отговаря му се, че засега никоя човешка душа не е в състояние да представи това, което е свързано с нея, по начин, по който да не нарани човешката душевност. Гьоте усеща още в своята епоха безсилието да се представи великата мистерия, тъй като е знаел, че най-дълбоките чувства на душевния живот трябва да се изразят, когато човек се стреми към най-святото за душата и го поставя пред душата.
Така неговият Вилхелм Майстер ни показва как човек трябва да прекрачи през една двойна порта на езотеричното, ако иска да се приближи до тази святост в своята душа.
към текста >>
Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-
свят
о, нещо най-величествено.
Какво намира израз в Гьотевата душа?
Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено.
Това трябва да е чувствал Гьоте. Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде. С напълно други средства трябва да се въздейства на душите. Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни. Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
към текста >>
Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша
свят
ост, тепърва трябва да дойде.
Какво намира израз в Гьотевата душа? Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено. Това трябва да е чувствал Гьоте.
Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде.
С напълно други средства трябва да се въздейства на душите. Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни. Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
към текста >>
Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния
свят
с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни.
Какво намира израз в Гьотевата душа? Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено. Това трябва да е чувствал Гьоте. Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде. С напълно други средства трябва да се въздейства на душите.
Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни.
Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
към текста >>
Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния
свят
Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено. Това трябва да е чувствал Гьоте. Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде. С напълно други средства трябва да се въздейства на душите. Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни.
Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
към текста >>
Знаехме, че не можехме да постъпим по друг начин, освен да следваме водача на Вилхелм Майстер, който води първо към това, което характеризира епохите, после към онова, което е заключено в тайната стаичка – за да стигнем после до най-
свят
ите приготовления, – което, когато сме преминали през втората порта, не може да говори на душите по друг начин, освен в свободно откровение.
Знаехме, че не можехме да постъпим по друг начин, освен да следваме водача на Вилхелм Майстер, който води първо към това, което характеризира епохите, после към онова, което е заключено в тайната стаичка – за да стигнем после до най-святите приготовления, – което, когато сме преминали през втората порта, не може да говори на душите по друг начин, освен в свободно откровение.
Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество. Ние чувстваме да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време. Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили. Учим се също така да не казваме, изхождайки от своеволието си: Трябва да се прави така или иначе! Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме.
към текста >>
Чувстваме се длъжни да продължаваме да работим в смисъла на онези, които преди нас са казали и казват: Не искаме да смятаме за
свят
о нищо друго освен това, което вие сте смятали за
свят
о.
Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество. Ние чувстваме да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време. Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили. Учим се също така да не казваме, изхождайки от своеволието си: Трябва да се прави така или иначе! Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме.
Чувстваме се длъжни да продължаваме да работим в смисъла на онези, които преди нас са казали и казват: Не искаме да смятаме за свято нищо друго освен това, което вие сте смятали за свято.
Но ние искаме да сме верни на това, което се е изляло за вас чрез духовните сили. Тогава ще разберете това и за много въпроси, които може би през тези дни е могла да повдигне отделната душа, няма да казвате, че тук имало нещо нехармонично, а ще казвате: Тези хора не можаха да постъпят по друг начин, но те също знаеха какво правят.
към текста >>
Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния
свят
, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид.
Попитайте човек, който е направил тъй много за естествената наука на деветнадесетото столетие, като Александер фон Хумболт, който е искал да даде толкова всеобхватна картина на естественото развитие, попитайте го къде според него са засегнати най-дълбоките загадки на битието. Неговият отговор е: Това е сто и четвърти псалм на Давид!
Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид.
Сега попитайте как много от това, което говори на човешката душа там, в сто и четвъртия псалм като химн, се намира в конкретна форма в духовната наука, както това е нужно за нашето време! Ако вземем под внимание това, можем да попитаме: Какво ни отговаря душата на Александер фон Хумболт за това, което правим? Тя би ни отговорила така: Жадувахме това, което те опитват, и предчувствахме, че то трябва да дойде! А Вилхелм фон Хумболт, братът на Александер, големият езиковед, последният от онова време – когато в Европа стана позната великата поезия, за която вчера говорих, Бхагавад Гита, – този голям дух казва приблизително, че е живял достатъчно, след като се е запознал с Бхагавад Гита.
към текста >>
До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един
свят
, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината!
Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му. Какво беше това, което винаги витаеше пред него? Нещо не по-маловажно от една история за развитието на човечеството, която той искаше да представи като история на развитието на националната фантазия на човечеството на народите и времената. Това беше неговата задача. Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи.
До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината!
Усещането, което откривате отново днес в третата мистерия „Пазачът на прага“, когато госпожа Балде се явява като дух в небесните царства – но като един върнал се обратно дух, защото иначе духовете идват от свръхсетивния свят, госпожа Балде обаче поглежда нагоре и се явява там точно така, както свръхсетивни същества слизали на земята, – това усещане напираше в душата ми тогава и се оформяше като съдбата на фантазията. За тази съдба на фантазията ще трябва да се мисли, ако трябва да се достигне до това, което витаеше пред Херман Грим, без нещо да се знае за произхода на фантазията от бащата на истината. Никога не се осъществи това, което е витаело пред Херман Грим. Той чувстваше смътно, че нещо би могло да се осъществи, ако му се удаде това, което искаше. Но това не стана.
към текста >>
Усещането, което откривате отново днес в третата мистерия „Пазачът на прага“, когато госпожа Балде се явява като дух в небесните царства – но като един върнал се обратно дух, защото иначе духовете идват от свръхсетивния
свят
, госпожа Балде обаче поглежда нагоре и се явява там точно така, както свръхсетивни същества слизали на земята, – това усещане напираше в душата ми тогава и се оформяше като съдбата на фантазията.
Какво беше това, което винаги витаеше пред него? Нещо не по-маловажно от една история за развитието на човечеството, която той искаше да представи като история на развитието на националната фантазия на човечеството на народите и времената. Това беше неговата задача. Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи. До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината!
Усещането, което откривате отново днес в третата мистерия „Пазачът на прага“, когато госпожа Балде се явява като дух в небесните царства – но като един върнал се обратно дух, защото иначе духовете идват от свръхсетивния свят, госпожа Балде обаче поглежда нагоре и се явява там точно така, както свръхсетивни същества слизали на земята, – това усещане напираше в душата ми тогава и се оформяше като съдбата на фантазията.
За тази съдба на фантазията ще трябва да се мисли, ако трябва да се достигне до това, което витаеше пред Херман Грим, без нещо да се знае за произхода на фантазията от бащата на истината. Никога не се осъществи това, което е витаело пред Херман Грим. Той чувстваше смътно, че нещо би могло да се осъществи, ако му се удаде това, което искаше. Но това не стана. Защо не е станало?
към текста >>
Човек усеща постоянно как силата, която той нарича фантазия, действително произхожда от истината, но самата тя не води към истината, а само до майа, и как зад всичко, до което води фантазията, стои духовният
свят
, срещу който Херман Грим правеше онова защитно движение с ръка.
Никога не се осъществи това, което е витаело пред Херман Грим. Той чувстваше смътно, че нещо би могло да се осъществи, ако му се удаде това, което искаше. Но това не стана. Защо не е станало? Защото фантазията постоянно се изплъзва на човека, който желае да я разглежда само в общочовешкия смисъл.
Човек усеща постоянно как силата, която той нарича фантазия, действително произхожда от истината, но самата тя не води към истината, а само до майа, и как зад всичко, до което води фантазията, стои духовният свят, срещу който Херман Грим правеше онова защитно движение с ръка.
към текста >>
30.
Бележки
GA_138 За инициацията
80 в един
свят
, който обикновено се нарича деваканически
свят
: в теософската терминология обозначенията Девакан или ментален
свят
се отнасят до същото, което Рудолф Щайнер обозначава с немския израз „духовна страна“, която се разделя на нисша и висша област.
80 в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят: в теософската терминология обозначенията Девакан или ментален свят се отнасят до същото, което Рудолф Щайнер обозначава с немския израз „духовна страна“, която се разделя на нисша и висша област.
към текста >>
света на Висшите йерархии, които познаваме: виж „Въведение в тайната наука“, GA 13, и лекциите „Духовни йерархии и тяхното отражение във физическия
свят
.
света на Висшите йерархии, които познаваме: виж „Въведение в тайната наука“, GA 13, и лекциите „Духовни йерархии и тяхното отражение във физическия свят.
Животински кръг, планети, космос“, GA 110; „Еволюцията от гледна точка на истинното“ GA 132 и „Духовните същества в небесните тела и природните царства“, GA 136.
към текста >>
31.
Рудолф Щайнер за лекционните записки
GA_138 За инициацията
От моята антропософска дейност произхождат първо моите публикувани пред цял
свят
книги и второ – голяма поредица от лекции, които първоначално беше замислено да бъдат отпечатани частно и да се продават само на членовете на Теософското (по-късно Антропософското) общество.
От моята антропософска дейност произхождат първо моите публикувани пред цял свят книги и второ – голяма поредица от лекции, които първоначално беше замислено да бъдат отпечатани частно и да се продават само на членовете на Теософското (по-късно Антропософското) общество.
Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и поради липса на време не можаха да бъдат коригирани от мен. За мен щеше да е най-добре устното слово да си остане устно, но членовете поискаха отпечатването на лекциите. И така, те бяха отпечатани. Ако имах време да ги коригирам, от самото начало нямаше да има нужда от ограничението „само за членове“. От повече от година то вече отпадна.
към текста >>
Редом с изискването да се изгради „антропософията“ и при това да се служи само на това, което се получава, когато съобщенията от духовния
свят
трябва да се предадат на образованите хора от съвремието, се появи и другото – да се удовлетвори напълно и проявилото се като душевна необходимост, като копнеж по духа от страна на членовете.
Редом с изискването да се изгради „антропософията“ и при това да се служи само на това, което се получава, когато съобщенията от духовния свят трябва да се предадат на образованите хора от съвремието, се появи и другото – да се удовлетвори напълно и проявилото се като душевна необходимост, като копнеж по духа от страна на членовете.
към текста >>
За почти всички от тези отпечатани лекции тези предпоставки са поне антропософското познание на човека и на космоса, доколкото тяхната същност е представена в антропософията и това, което като „антропософска история“ се намира в съобщенията от духовния
свят
.
Мнение за съдържанието на такива частно отпечатани лекции обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за една такава преценка.
За почти всички от тези отпечатани лекции тези предпоставки са поне антропософското познание на човека и на космоса, доколкото тяхната същност е представена в антропософията и това, което като „антропософска история“ се намира в съобщенията от духовния свят.
към текста >>
32.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Прагът на духовния
свят
(GA 17)
Прагът на духовния свят (GA 17)
към текста >>
33.
Съдържание
GA_139 Евангелието на Марко
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния
свят
.“
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния свят.“
към текста >>
34.
Предговор от Рудолф Щайнер
GA_139 Евангелието на Марко
Но в действителния
свят
роля може да играе и онова, моето изцяло противоречи на здравия разум.
За да бъде разбран този тон, следва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент. Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне. Но според мнението на издателите, изнесените лекции трябва да бъдат запазени в техния първоначален вид. А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възглед за Христос. Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти.
Но в действителния свят роля може да играе и онова, моето изцяло противоречи на здравия разум.
към текста >>
35.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Достатъчно е само да посочим две личности, един художник и един поет, които, въпреки че се появиха на бял
свят
около два века след началото на второто християнско хилядолетие, ясно показаха, че за западноевропейската култура започва един качествено нов период.
После ние виждаме как, за човека на 18 век започва второто християнско хилядолетие, което се равнява на третото хилядолетие от достъпната за него общочовешка история. Ние виждаме, как въпреки че на пръв поглед всичко върви по стария начин, нещата през това трето хилядолетие коренно се променят.
Достатъчно е само да посочим две личности, един художник и един поет, които, въпреки че се появиха на бял свят около два века след началото на второто християнско хилядолетие, ясно показаха, че за западноевропейската култура започва един качествено нов период.
Тези две личности са Джото1 и Данте2, Джото като художник и Данте като поет. Те двамата положиха основите на цялото по-късно развитие, през което премина западноевропейската култура. Да, човекът на 18 век обгръщаше с поглед именно тези три хилядолетия.
към текста >>
Не само че към литературните произведения на споменатите пет личности се прибави и всичко онова, което идва от Ведите, от Бхагават Гита, не само че европейците се запознаха с тези образи на източната поезия и в душите им трепна едно ново чувство спрямо външния
свят
, коренно различно от чувствата, които будят Псалмите, Омир или Данте; важното е друго: По тайни пътища през 19 век в Европа нахлуха такива сили, които занапред ще стават все по-явни и по-явни.
пет личности, за които стана дума. По заобиколни пътища, които засега са напълно недостъпни за външната история, в духовния живот на Европа нахлу един вътрешен Изток.
Не само че към литературните произведения на споменатите пет личности се прибави и всичко онова, което идва от Ведите, от Бхагават Гита, не само че европейците се запознаха с тези образи на източната поезия и в душите им трепна едно ново чувство спрямо външния свят, коренно различно от чувствата, които будят Псалмите, Омир или Данте; важното е друго: По тайни пътища през 19 век в Европа нахлуха такива сили, които занапред ще стават все по-явни и по-явни.
Достатъчно е да назовем едно единствено име, което предизвика толкова големи вълнения около средата на 19. век, и веднага ще ни стане ясно, как от Изтока наистина нахлу нещо и по тайнствен път се настани в сърцето на Европа: Достатъчно е да посочим името на Шопенхауер6. Какво веднага ни прави впечатление при Шопенхауер, особено ако не се задълбочаваме в теоретичните постановки на неговата система, а се обърнем към онзи чувствен тон, който пронизва цялото му мислене? Дълбокото родство на този човек, един от представителите на 19 век, с източноарийското светоусещане. Навсякъде в неговите изречения и, бих казал, в емоционалните акценти на неговото мислене, ние откриваме не друго, а източния елемент в Запада.
към текста >>
Обаче това, което той можа да проумее и което озари душата му, беше следното: В лицето на Христос Исус всяко човешко сърце има пред себе си един неповторим, величествен образ, един идеален образ, който може да служи на целия
свят
.
Естествено, Рам Мохан Рой имаше последователи: Дебендранат Тагор и други. Един от тях, и това е особено показателно, изнесе през 1870 една лекция под наслов „Христос и християнството“. Извънредно интересно е да слушаш как един индиец говори за Христос и за християнството. За индийския лектор същинската Мистерия на християнството остана недокосната. От цялостния ход на лекцията ясно се вижда, че той не схваща основния факт, а именно: християнството тръгва не от един учител, а направо от Мистерията на Голгота, от един световноисторически факт, от смъртта и Възкресението.
Обаче това, което той можа да проумее и което озари душата му, беше следното: В лицето на Христос Исус всяко човешко сърце има пред себе си един неповторим, величествен образ, един идеален образ, който може да служи на целия свят.
Да, забележително е да чуеш как един индиец говори за Христос и заявява, че християнството в Европа тепърва ще се развива. Защото това, смяташе той, което европейците изповядват като християнство в моята страна, не ми се струва, че е истинското християнство.
към текста >>
Той не само е този, който пръв говори за четирите елемента огън, вода, въздух, земя, за това, че всички процеси в материалния
свят
произтичат от смесването и разделянето на тези четири елемента, което на свой ред се определя от съдържащите се в тях принципи на любовта и омразата, но преди всичко поради неговото влияние в Сицилия там възникнаха забележителни държавни институции и както и нови форми на духовен живот.
Сега бих искал да насоча Вашия поглед към един друг образ, към един образ от петото предхристиянско столетие, към един велик философ, прекарал голяма част от живота си в Сицилия, към забележителния образ на Емпедокъл.
Той не само е този, който пръв говори за четирите елемента огън, вода, въздух, земя, за това, че всички процеси в материалния свят произтичат от смесването и разделянето на тези четири елемента, което на свой ред се определя от съдържащите се в тях принципи на любовта и омразата, но преди всичко поради неговото влияние в Сицилия там възникнаха забележителни държавни институции и както и нови форми на духовен живот.
Да, обръщайки се към Емпедокъл, ние откриваме една колкото авантюристична, толкова и съзерцателна личност. Другите могат и да се съмняват, но според духовно-научните факти Емпедокъл наистина е живял в Сицилия като държавник, посветен и маг, както и Хектор според описанията на Омир е живял в Троя. И за да подчертаем своеобразното отношение на Емпедокъл към света, нека да изтъкнем един факт, който не е измислен, а напълно отговаря на истината: Емпедокъл приключи своя живот за да се съедини с битието като се хвърли във вулкана Етна и изгоря в неговия огън. Така пред нас застава един втори образ от предхристиянското време.
към текста >>
Като сериозни антропософи, събрани тук, ние не бива да се страхуваме от такива факти, произтичащи от Духовната наука, които могат да бъдат проверени именно в условията на външния
свят
.
Едва когато се запитаме: Как се прераждат такива личности като Хектор, като Емпедокъл; как се движат те всред новите си съвременници през следхристиянското време? едва тогава ние стигаме до нагледна представа за Мистерията на Голгота, за изпълването на старото време и началото на новото време.
Като сериозни антропософи, събрани тук, ние не бива да се страхуваме от такива факти, произтичащи от Духовната наука, които могат да бъдат проверени именно в условията на външния свят.
към текста >>
Познавачът на Шекспировите драми, доколкото те имат своите съответствия във външния
свят
, добре знае особено ако ползва източниците на Духовната наука, че Шекспировият Хамлет е само едно художествено превъплъщение на истинския датски принц.
Сега бих искал да насоча погледа Ви към нещо друго, към нещо, което е станало след идването на Христос. И тук ние отново ще се опрем на един поетически образ. Обаче този „поетически образ“ ни дава представа за една действителна личност, която е живяла на Земята. И така, нека да насочим поглед към образа, който Шекспир създава в своя Хамлет.
Познавачът на Шекспировите драми, доколкото те имат своите съответствия във външния свят, добре знае особено ако ползва източниците на Духовната наука, че Шекспировият Хамлет е само едно художествено превъплъщение на истинския датски принц.
Първообразът на този Шекспиров герой действително е живял на Земята. Сега не разполагам с достатъчно време, за да посоча по какъв начин въпросната историческа личност лежи в основата на Шекспировия поетически образ. Но в резултат на духовно-научното изследване бих искал да потвърдя пред Вас, как един дух от древността отново се появява в епохата след идването на Христос. Защото действителният образ, лежащ в основата на Шекспировия Хамлет, е Хектор! Именно с помощта на един толкова характерен пример, показващ очебийните различия на душата, ние можем да си обясним какво всъщност се случва междувременно.
към текста >>
То е това, което слиза от царствата, описвани от нас като „Йерархии“ на висшите Същества, където се намират Ангелите, Архангелите и прониква в областта, разположена непосредствено над „човешкия
свят
“.
Какво означава „Евангелие“?
То е това, което слиза от царствата, описвани от нас като „Йерархии“ на висшите Същества, където се намират Ангелите, Архангелите и прониква в областта, разположена непосредствено над „човешкия свят“.
Сега ние стигаме до по-дълбокия смисъл на думата „Евангелие“. Един импулс, който слиза през царството на Архангелите, на Ангелите ето какво представлява Евангелието; то прекосява тези царства и навлиза всред хората. Всякакви други абстрактни обяснения не вършат никаква работа. Всъщност още самата дума „Евангелие“ подсказва, че от определен момент нататък в планетарната сфера на Земята започва да се влива нещо, което по-рано е струило само там, където са Ангелите и Архангелите; но ето че сега то слиза на Земята и разтърсва душите, като най-здраво разтърсва именно най-силните души. Но нещата не спират дотук.
към текста >>
36.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето защо една подредена и завършена душа като тази на Хектор се реинкарнира в епохата след Христос като една несигурна и колеблива душа, неспособна да се справи с живота, каквато е всъщност душата на Хамлет, или от друга страна става така, че една душа като тази на Емпедокъл се преражда през 16 век като Фауст, който външно погледнато изглежда авантюрист, често изпадащ в положения, от които излиза много трудно, и оставащ дълбоко неразбран от целия останал
свят
.
Когато отново се инкарнират в епохата след Христос, те са поставени пред необходимостта да развият Азовото съзнание. И тъкмо преходът от груповата към индивидуалната душевност се превръща в най-могъщия тласък на общочовешката еволюция.
Ето защо една подредена и завършена душа като тази на Хектор се реинкарнира в епохата след Христос като една несигурна и колеблива душа, неспособна да се справи с живота, каквато е всъщност душата на Хамлет, или от друга страна става така, че една душа като тази на Емпедокъл се преражда през 16 век като Фауст, който външно погледнато изглежда авантюрист, често изпадащ в положения, от които излиза много трудно, и оставащ дълбоко неразбран от целия останал свят.
към текста >>
Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно виждане, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния
свят
.
Нека сега временно да се абстрахираме от Илия и от неговото прераждане в Йоан Кръстител и да разгледаме имената на пророците, живели през този период. Именно духовно-научното изследване ни позволява да подходим към тези юдеиски пророци по един твърде особен начин. Кого имаме ние предвид, когато говорим за духовните предводители на човечеството? Ние имаме предвид посветените.
Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно виждане, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния свят.
Ето защо при срещата си с един посветен от персийски, индийски или египетски произход, ние най-напред задаваме следния въпрос: Как е преминал този посветен през степените на посвещение в рамките на своя народ?
към текста >>
Само защото това, което беше разпръснато по целия
свят
, трябваше да бъде събрано и фокусирано в една точка и отново да се появи в кръвта на старозаветния народ.
И така, ние виждаме как юдейските пророци предоставиха на своя народ сбор от духовни импулси, които макар и често пъти доста неподредени представляваха един вид грандиозни спомени от техните предишни инкарнации. Ето кое е особеното у юдейските пророци. И защо нещата се развиха така?
Само защото това, което беше разпръснато по целия свят, трябваше да бъде събрано и фокусирано в една точка и отново да се появи в кръвта на старозаветния народ.
Ето защо навсякъде в историята на древноеврейския народ, както никъде другаде по света освен при племената, но не и при народите, които вече са се формирали като „народи“ в тесния смисъл на тази дума изрично се подчертава кръвната връзка, подчертава се потокът на кръвта през поколенията. Цялата световноисторическа мисия на старозаветния народ почива върху непрекъснатостта на кръвния поток през поколенията. Ето защо за онзи, който доказано принадлежи към еврейския народ, винаги се казва, че е син на Авраам, Исаак и Яков, или с други думи, изтъква се онзи елемент, който за пръв път се проявява в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Именно тази непрекъснато течаща кръв беше средата, в която трябваше да се инкарнират елементите, присъщи на различните видове посвещение, които срещаме всред останалите народи. Както светлинните лъчи идват от различни посоки и се съединяват в един център, така и лъчите на посвещението, присъщи на различните народи, се фокусираха в кръвта на древноеврейския народ.
към текста >>
Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния
свят
.
Какво впрочем става при подобно „струпване“ на посветени, и по-точно казано, при подобно „струпване“ на елементи, характерни за посвещението всред различните народи? Ние допълнително ще се спрем на този въпрос. Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове.
Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
към текста >>
Опитайте се да проследите онези места в Стария Завет, където става дума как
божествен
ият елемент просветва в човешкия живот.
Нека да насоча Вашето внимание към една подробност.
Опитайте се да проследите онези места в Стария Завет, където става дума как божественият елемент просветва в човешкия живот.
Колко често се разказва, например при Тобия, как той изпраща своя син да свърши някаква работа и как пред него застава, в привидно човешки облик, Архангел Рафаил. (Тоб.5) На други места се описва как от висшите Йерархии идват други свръхсетивни Същества. Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на божествено-духовния елемент в човешкия свят, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този божествено-духовен елемент във външния свят. В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически свят. Навсякъде в Стария Завет ние откриваме, че отношенията към духовния свят са регламентирани тъкмо по този начин.
към текста >>
Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на
божествен
о-духовния елемент в човешкия
свят
, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този
божествен
о-духовен елемент във външния
свят
.
Нека да насоча Вашето внимание към една подробност. Опитайте се да проследите онези места в Стария Завет, където става дума как божественият елемент просветва в човешкия живот. Колко често се разказва, например при Тобия, как той изпраща своя син да свърши някаква работа и как пред него застава, в привидно човешки облик, Архангел Рафаил. (Тоб.5) На други места се описва как от висшите Йерархии идват други свръхсетивни Същества.
Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на божествено-духовния елемент в човешкия свят, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този божествено-духовен елемент във външния свят.
В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически свят. Навсякъде в Стария Завет ние откриваме, че отношенията към духовния свят са регламентирани тъкмо по този начин. Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент. В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие.
към текста >>
В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически
свят
.
Нека да насоча Вашето внимание към една подробност. Опитайте се да проследите онези места в Стария Завет, където става дума как божественият елемент просветва в човешкия живот. Колко често се разказва, например при Тобия, как той изпраща своя син да свърши някаква работа и как пред него застава, в привидно човешки облик, Архангел Рафаил. (Тоб.5) На други места се описва как от висшите Йерархии идват други свръхсетивни Същества. Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на божествено-духовния елемент в човешкия свят, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този божествено-духовен елемент във външния свят.
В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически свят.
Навсякъде в Стария Завет ние откриваме, че отношенията към духовния свят са регламентирани тъкмо по този начин. Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент. В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие. И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий.
към текста >>
Навсякъде в Стария Завет ние откриваме, че отношенията към духовния
свят
са регламентирани тъкмо по този начин.
Опитайте се да проследите онези места в Стария Завет, където става дума как божественият елемент просветва в човешкия живот. Колко често се разказва, например при Тобия, как той изпраща своя син да свърши някаква работа и как пред него застава, в привидно човешки облик, Архангел Рафаил. (Тоб.5) На други места се описва как от висшите Йерархии идват други свръхсетивни Същества. Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на божествено-духовния елемент в човешкия свят, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този божествено-духовен елемент във външния свят. В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически свят.
Навсякъде в Стария Завет ние откриваме, че отношенията към духовния свят са регламентирани тъкмо по този начин.
Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент. В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие. И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий. Духовният елемент прониква все по-дълбоко в тях.
към текста >>
Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в
божествен
ия елемент.
(Тоб.5) На други места се описва как от висшите Йерархии идват други свръхсетивни Същества. Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на божествено-духовния елемент в човешкия свят, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този божествено-духовен елемент във външния свят. В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически свят. Навсякъде в Стария Завет ние откриваме, че отношенията към духовния свят са регламентирани тъкмо по този начин. Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой.
Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент.
В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие. И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий. Духовният елемент прониква все по-дълбоко в тях. А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
към текста >>
В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от
божествен
ия
свят
и едва след като бъде втъкан в
божествен
ия
свят
, той действително ще бъде възкресен.
Да, един такъв преход от едното събитие в другото издава цялото вътрешно величие, цялост на Стария Завет.
В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен.
И в целия ход на Стария Завет непрекъснато се засилва съзнанието, че поради самата си природа, човешката душа все повече и повече напредва в своето духовно развитие. Пасивното отнасяне към Бога Яхве или Йехова неусетно прераства в едно активно вътрешно себеосъзнаване на самата човешка душа. Това непрекъснато усилване на мисълта за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
към текста >>
Колкото по-назад в миналото се връщаме, толкова повече чуваме да се говори за истории, отнасящи се главно до външния
свят
; и колкото по-напред отиваме във времето, толкова повече пророците говорят за вътрешната сила, за вътрешната увереност, за свързаността с духовно-
божествен
ия
свят
.
Същото виждаме и у пророците. Забележете само как предсказанията на всеки следващ пророк стават все по-интимни, все по-интровертни: Отново същият драматизъм на една непрекъсната възходяща градация!
Колкото по-назад в миналото се връщаме, толкова повече чуваме да се говори за истории, отнасящи се главно до външния свят; и колкото по-напред отиваме във времето, толкова повече пророците говорят за вътрешната сила, за вътрешната увереност, за свързаността с духовно-божествения свят.
към текста >>
Следователно, казва ни се: Погледнете древните пророци и вижте как у тях възниква едно ново отношение към
божествен
ия
свят
, една нова убеденост в безсмъртието, и после сравнете всичко това с образа на Йоан Кръстител: Как той идва на света и започва да говори за едно такова душевно развитие, което ще отведе човека до осъзнаването на неговата греховност.
А после Евангелието на Марко продължава: „И яви се Йоан Кръстител в самота, за да проповядва кръщение и вникване в човешката греховност“ (1,4); защото точно така трябва да бъдат преведени тези думи, ако искаме да възпроизведем техния истински смисъл.
Следователно, казва ни се: Погледнете древните пророци и вижте как у тях възниква едно ново отношение към божествения свят, една нова убеденост в безсмъртието, и после сравнете всичко това с образа на Йоан Кръстител: Как той идва на света и започва да говори за едно такова душевно развитие, което ще отведе човека до осъзнаването на неговата греховност.
Ето как ние стигаме до величествения образ на Йоан Кръстител.
към текста >>
Следователно, познават Го Съществата, които принадлежат на духовния
свят
.
Около него е пълно с хора, които ще бъдат излекувани от демонизма, защото са обладани от Демони. Да, около Христос Исус е пълно с хора, чиито тела са обитавани не само от човешки души, но и от свръхсетивни Духове, които се разпореждат с тях, както си искат. И сега на едно забележително място четем: Тези Духове познават Христос Исус! (1,23-26). Хората познават Кръстителя и отиват при него, за да се покръстят. Но свръхсетивните Духове познават Христос, тъй че Той трябва да им забрани да говорят за Него.
Следователно, познават Го Съществата, които принадлежат на духовния свят.
Или с други думи: Тук се появява едно Същество, което ще бъде познато от свръхсетивните Същества и ще бъде сметнато от тях за опасно. Ето какво представлява тази величествена градация още в самото начало на Марковото Евангелие: От едната страна имаме Йоан Кръстител, който ще бъде познат и почетен от хората, а от другата страна е Онзи, който ще бъде познат и застрашен от определени свръхсетивни Същества, имащи все пак нещо общо със Земята; те Го познават, но засега трябва да отстъпят. Никъде другаде не можем да срещнем такова драматично противопоставяне, и то изградено с толкова прости думи.
към текста >>
Най-близко разположеният
свят
, който граничи с физическата действителност, е така нареченият елементарен
свят
и едва чрез него могат да бъдат разбрани процесите, разиграващи се в нашия видим
свят
.
Припомнете си как още в самото начало, когато се говори за призоваването на дванадесетте апостоли и за техните имена, Христос нарича двама от тях „синове на гърма“(3, 17). И това не е нещо, което може да бъде просто подминато; напротив, ако искаме да вникнем в Евангелието, ние трябва да се замислим върху тези думи. Защо Той ги нарича „синове на гърма“? Защото, за да ги направи Свои служители, Той иска да вложи в тях един елемент, който не идва от Земята, тъй като цялото Евангелие идва от царството на Ангелои и Архангелои, тъй като то е нещо съвършено ново и далеч не е достатъчно да се говори просто за хората, а за един небесен, свръхземен елемент, за Аза. Той ги нарича „синове на гърма“, за да покаже, че Неговите служители също имат отношение към свръхземния елемент.
Най-близко разположеният свят, който граничи с физическата действителност, е така нареченият елементарен свят и едва чрез него могат да бъдат разбрани процесите, разиграващи се в нашия видим свят.
Христос дава на Своите ученици такива имена, за да бъде ясно на всички: Нашият свят граничи с един друг, свръхсетивен свят.
към текста >>
Христос дава на Своите ученици такива имена, за да бъде ясно на всички: Нашият
свят
граничи с един друг, свръхсетивен
свят
.
И това не е нещо, което може да бъде просто подминато; напротив, ако искаме да вникнем в Евангелието, ние трябва да се замислим върху тези думи. Защо Той ги нарича „синове на гърма“? Защото, за да ги направи Свои служители, Той иска да вложи в тях един елемент, който не идва от Земята, тъй като цялото Евангелие идва от царството на Ангелои и Архангелои, тъй като то е нещо съвършено ново и далеч не е достатъчно да се говори просто за хората, а за един небесен, свръхземен елемент, за Аза. Той ги нарича „синове на гърма“, за да покаже, че Неговите служители също имат отношение към свръхземния елемент. Най-близко разположеният свят, който граничи с физическата действителност, е така нареченият елементарен свят и едва чрез него могат да бъдат разбрани процесите, разиграващи се в нашия видим свят.
Христос дава на Своите ученици такива имена, за да бъде ясно на всички: Нашият свят граничи с един друг, свръхсетивен свят.
към текста >>
Ето как цялото Евангелие възвестява една основна истина: Сега имат думата „Ангелите“, импулсите от духовния
свят
.
Същото се отнася и за Симон, когото Той нарича Петър, „камък“ (3, 16). Тук също е загатнат един свръхсетивен елемент, макар и от друго естество.
Ето как цялото Евангелие възвестява една основна истина: Сега имат думата „Ангелите“, импулсите от духовния свят.
към текста >>
Най-големият напредък се състои в това, че душите се индивидуализират, че те градят връзките си със свръх-сетивния
свят
вече направо чрез личния елемент, а не чрез колективната помощ на Груповата душа.
И за да разберем всичко това, нужно е само да четем правилно, нужно е само да предположим, че наред с всичко друго, Евангелието е една книга, от която може да се извлече най-дълбоката мъдрост.
Най-големият напредък се състои в това, че душите се индивидуализират, че те градят връзките си със свръх-сетивния свят вече направо чрез личния елемент, а не чрез колективната помощ на Груповата душа.
И този, който застава пред човечеството така, че бива познат както от хората, така и от свръхсетивните Същества, се нуждае от свръхсетивния елемент, от най-добрия човешки елемент, за да го вложи в душите на онези, които ще му служат занапред. Той се нуждае от онези хора, които макар и по стария начин максимално са развили този елемент в своите собствени души.
към текста >>
Извънредно интересно е да проследим душевното развитие на онези, които Христос Исус събра около себе си, на онези дванадесет ученици, които бих казал заставайки пред нас в
свят
а простота, ясно показват, че по най-грандиозен начин са минали през онези степени, за които стана дума вчера, когато описвах пред Вас инкарнациите на посветените при различните народи.
Извънредно интересно е да проследим душевното развитие на онези, които Христос Исус събра около себе си, на онези дванадесет ученици, които бих казал заставайки пред нас в свята простота, ясно показват, че по най-грандиозен начин са минали през онези степени, за които стана дума вчера, когато описвах пред Вас инкарнациите на посветените при различните народи.
Най-напред човекът трябва да намери самия себе си в света на индивидуалното. И първоначално това може да се окаже много трудно, особено когато той трябва да се пренесе от груповата душевност на своя народ именно в света на индивидуалното. Точно такъв беше случаят с дванадесетте. Те бяха дълбоко потопени в груповата душевност на своите народи. И когато Христос отново ги намери, те разполагаха със своите, бих казал, прости, голи души.
към текста >>
37.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
В смисъла на Библията, Илия е невидимият образ, а Набот е неговият видим „отпечатък“ във физическия
свят
.
И така, ние можем да кажем: На пръв поглед Библията разказва, че Набот е убит от Йезабел, обаче Йезабел никъде не споменава, че иска да убие Набот; тя иска да убие Илия. Впрочем ето какво показва окултното изследване: В лицето на Илия ние имаме работа с един всеобхватен Дух, който невидим броди из страната на Ахав и само временно намира убежище в душата на Набот, пронизва душата на Набот, така че Набот се явява като физическата личност на Илия, и когато говорим за личността на Набот, ние говорим за физическата личност на Илия.
В смисъла на Библията, Илия е невидимият образ, а Набот е неговият видим „отпечатък“ във физическия свят.
Всичко това аз подробно изложих в лекцията „Пророк Илия в светлината на Духовната наука“. Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ. Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот.
към текста >>
Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия
божествен
о-духовен
свят
, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати.
Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ. Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот. Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък.
Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати.
Той действа като един природен елемент, като един природен закон. И бихме могли да добавим: Ние ще вникнем най-добре в Духа на Илия, ако се оставим под въздействието на 104. Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия свят. Естествено, не бива да отъждествяваме Илия с това природно Божество; Той е само онзи негов земен отпечатък, който в същото време представлява Народностната душа на древноеврейския народ. Да, този Дух на Илия, или лицето на Яхве, както често е наричан в Стария Завет, е един вид по-диференциран, по-земен Йехова.
към текста >>
Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия
свят
.
Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот. Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък. Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати. Той действа като един природен елемент, като един природен закон. И бихме могли да добавим: Ние ще вникнем най-добре в Духа на Илия, ако се оставим под въздействието на 104.
Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия свят.
Естествено, не бива да отъждествяваме Илия с това природно Божество; Той е само онзи негов земен отпечатък, който в същото време представлява Народностната душа на древноеврейския народ. Да, този Дух на Илия, или лицето на Яхве, както често е наричан в Стария Завет, е един вид по-диференциран, по-земен Йехова.
към текста >>
Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният
свят
упражняваше върху тях.
Етерното тяло частично излиза извън физическото тяло, като последицата от това е, че с човека настъпва нещо, което по правило става непосредствено след неговата смърт: един вид ретроспективен поглед към неговия досегашен жизнен път. Този факт се признава дори и от материалистично настроените учени на нашето съвремие. Нещо подобно настъпва и при Кръщението в реката Йордан. Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал. Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум.
Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях.
Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше: Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време. За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия. Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества.
към текста >>
Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия
свят
, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело.
Аз често съм загатвал как чрез своите импулси този Дух на Илия-Йоан продължава да работи и по-нататък в мировата история. И понеже тук сме събрани като антропософи, нещата трябва да бъдат разгледани и от окултна гледна точка. Аз често съм споменавал, че душата на Илия-Йоан по-късно отново се преражда в лицето на художника Рафаело . Този окултен факт ясно показва през какви метаморфози трябваше да премине една душа след онази повратна точка в мировата еволюция, която ние наричаме Мистерията на Голгота.
Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело.
Наистина, не всеки може да усети, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на озарение! Ето какъв е случаят с Рафаело.
към текста >>
Той е като една от четирите реки, които според вярването на стария
свят
извират от Рая.“
И така, Херман Грим описва Рафаело като мирова сила, като Дух, който напредва през столетия и хилядолетия, като Дух, който не се вмества в един отделен човек. Но у Херман Грим ние откриваме и други думи, които, както казахме, просто бликат от неговата открита и честна душа. И те веднага ни навеждат на мисълта, че при Рафаело имаме една величествена аура, която го обгръща отвсякъде, също както Духът на Илия обгръщаше Набот. Би ли могло това да се изрази по-сполучливо, отколкото го казва Херман Грим: „Рафаело е гражданин на мировата история.
Той е като една от четирите реки, които според вярването на стария свят извират от Рая.“
към текста >>
Два пъти ставаме свидетели на това, как Христос Исус навлиза в аурата на Йоан Кръстител, навлиза там, където физическата личност все повече и повече отстъпва на заден план, за да изчезне напълно от физическия
свят
.
Удивително е също и това, по какъв начин самият Йоан Кръстител се включва в делото на Христос Исус.
Два пъти ставаме свидетели на това, как Христос Исус навлиза в аурата на Йоан Кръстител, навлиза там, където физическата личност все повече и повече отстъпва на заден план, за да изчезне напълно от физическия свят.
После обаче простодушното Евангелие на Марко съвсем ясно подчертава как с навлизането на Христос Исус в елемента на Илия-Йоан всичко се променя и как всъщност по този начин в света навлиза един съвършено нов импулс.
към текста >>
“, че те трябваше да потвърдят: „Да, ти си онази
божествен
а сила в личността, която ни принуждава да се разкрием и да освободим обсебените от нас хора чрез силата на това, което пулсира в индивидуалната човешка личност!
Смисълът на Евангелието на Марко е именно този: Да разкаже как това, което е Христос, изцяло прониква в Исус от Назарет, изцяло запълва неговата земна личност и как там действува това, което определяме като всеобщ човешки Аз. Следователно, кое беше толкова ужасяващо за Демоните, които бяха обсебили хората, когато пред тях застана Христос? Това беше фактът, че те трябваше да признаят: „Да, ти си този, който носи Бога в себе си!
“, че те трябваше да потвърдят: „Да, ти си онази божествена сила в личността, която ни принуждава да се разкрием и да освободим обсебените от нас хора чрез силата на това, което пулсира в индивидуалната човешка личност!
“ (1,24; 3,11; 5,7). Ето как в първите глави от Евангелието на Марко образът на Христос е представен по такъв начин, че в известен смисъл той се явява като една противоположност на Илия-Набот, а също и на Илия-Йоан. Докато в последните два образа одушевя-ващият принцип не можеше да се разгърне в пълна степен, в Христос Исус този принцип се проявява в своето пълно величие и цялост. Ето защо, въпреки че в Христос Исус живее един космически принцип, Той застава пред нас, както и пред онези, които изцелява, като една отделна човешка личност.
към текста >>
Обаче хората не се замислят за една малка подробност: А именно, че те трябва да се отнасят към думата „еволюция“ която произнасят толкова често извънредно сериозно и честно; и че за да постигне крайната си цел, еволюцията трябва да бъде разбирана във всеки един от нейните етапи; и че хората не бива да схващат еволюцията само според представите на днешната естествена наука, която си въобразява, че може да построи един или друг
свят
.
Обаче хората не се замислят за една малка подробност: А именно, че те трябва да се отнасят към думата „еволюция“ която произнасят толкова често извънредно сериозно и честно; и че за да постигне крайната си цел, еволюцията трябва да бъде разбирана във всеки един от нейните етапи; и че хората не бива да схващат еволюцията само според представите на днешната естествена наука, която си въобразява, че може да построи един или друг свят.
Но подобен възглед напълно изключва факта, че в по-ранните епохи цялото устройство на човека и организацията на неговите по-фини тела са били коренно различни. Тогава естественонаучните методи, ако биха съществували, нямаше да имат никакво приложение по въпроси, свързани с човешката личност. По времето на Христос Исус етерното тяло беше много по-силно, много по-мощно, отколкото е то днес; и по косвен начин, чрез етерното тяло, можеха да се упражняват много по-големи въздействия върху физическото тяло. И ако тогава някой тривиално казано е лекувал с помощта на „чувствата“, е ставало дума за съвсем различни въздействия върху физическото тяло. Докато етерното тяло действително беше по-мощно и властта му над физическото тяло беше несъмнена, така наречените психично-спиритуални лечебни средства можеха да бъдат прилагани в много по-голяма степен.
към текста >>
Това ставаше в специални школи в рамките на съответните мистерийни центрове, така че те получаваха в ръцете си такива сили, които идваха от свръхсетивния
свят
и минаваха буквално през самите тях, така че тогавашните лекари бяха един вид проводници, или медиуми за свръхсетивните сили.
Нека в тази връзка да хвърлим бегъл поглед върху начина, по който ставаше обучението на тогавашните лекари.
Това ставаше в специални школи в рамките на съответните мистерийни центрове, така че те получаваха в ръцете си такива сили, които идваха от свръхсетивния свят и минаваха буквално през самите тях, така че тогавашните лекари бяха един вид проводници, или медиуми за свръхсетивните сили.
към текста >>
И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния
свят
.
Благодарение на своите медиумни способности, до които стигаха в лекарските мистерийни центрове, те ставаха носители на определени свръхсетивни сили.
И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят.
Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили. Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора. Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално. Да, трябваше да бъде посочен основният факт: Изтекло е времето, и занапред човекът няма да бъде вече само един канал за свръхсетивните сили! Този начин на действие отпада.
към текста >>
Всичко това беше ясно и за онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан: Старото време наистина е изтекло и занапред всичко, което трябва да се върши, ще става чрез човешкия Аз, чрез това, което е постигнато в
божествен
ия, вътрешния център на човека и че сега пред хората застава един човек, който върши от самия себе си онова, което по-рано другите вършеха с помощта на Съществата, живеещи в свръхсетивните светове.
Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили. Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора. Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално. Да, трябваше да бъде посочен основният факт: Изтекло е времето, и занапред човекът няма да бъде вече само един канал за свръхсетивните сили! Този начин на действие отпада.
Всичко това беше ясно и за онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан: Старото време наистина е изтекло и занапред всичко, което трябва да се върши, ще става чрез човешкия Аз, чрез това, което е постигнато в божествения, вътрешния център на човека и че сега пред хората застава един човек, който върши от самия себе си онова, което по-рано другите вършеха с помощта на Съществата, живеещи в свръхсетивните светове.
към текста >>
Защото проявленията на моралните качества във физическия
свят
не настъпват в рамките на една инкарнация.
Аз вече казах, че вярата е едно необходимо условие. Защо вяра?
Защото проявленията на моралните качества във физическия свят не настъпват в рамките на една инкарнация.
Заставайки днес пред физическия недъг на един човек, ние не бихме могли да свържем неговите морални и физически качества, така че да получим ясна картина в рамките на неговата сегашна инкарнация. Само ако се издигнем над сегашната му инкарнация, ние ще стигнем до връзката между неговите морални и физически качества, проявяващи се в неговата Карма. Единствено поради факта, че досега Кармата не беше зачитана, ние можем да заявим следното: Досега, връзката между моралните и физическите качества можеше да бъде търсена само в областта на вярата. Едва сега, когато Евангелията стават обект на духовно-научни изследвания, вярата се превръща в познание. И тогава Христос Исус застава редом до нас и виждайки Кармата казва: Този човек аз мога да изцеля; защото вглеждайки се в личността му, аз съм наясно: Неговата Карма е такава, че сега той може да стане и да ходи.
към текста >>
38.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
До това, че всички стремежи на човешката душа трябва да са насочени към една единствена цел: Човекът да се освободи от порива за все нови и нови прераждания, да се освободи от всякаква зависимост, свързана със сетивния
свят
, да усъвършенствува себе си, освобождавайки се от всичко, което го свързва със сетивния
свят
и да търси онова, което го свързва с неговия
божествен
о-духовен произход.
Такава е кратката формула на това учение, ако искаме да облечем с ясни и точни понятия онзи импулс, който се роди от проповедите на Буда в Бенарес. Там ние виждаме как верните ученици на Буда се събират около него. И какво виждаме ние в душите на тези ученици? До какво се свежда тяхното основно убеждение?
До това, че всички стремежи на човешката душа трябва да са насочени към една единствена цел: Човекът да се освободи от порива за все нови и нови прераждания, да се освободи от всякаква зависимост, свързана със сетивния свят, да усъвършенствува себе си, освобождавайки се от всичко, което го свързва със сетивния свят и да търси онова, което го свързва с неговия божествено-духовен произход.
Да, именно такива усещания живееха у учениците на Буда: Да се освободят от всички изкушения, да се свържат със света единствено чрез онези душени усещания, които имат стойност за духовния живот, да се стремят към духовно усъвършенствуване и да зависят възможно най-малко от това, което обвързва обикновените хора към физическия свят. Ето как бродеха по света учениците на Буда, ето как те виждаха смисъла на своето ученичество.
към текста >>
Да, именно такива усещания живееха у учениците на Буда: Да се освободят от всички изкушения, да се свържат със света единствено чрез онези душени усещания, които имат стойност за духовния живот, да се стремят към духовно усъвършенствуване и да зависят възможно най-малко от това, което обвързва обикновените хора към физическия
свят
.
Такава е кратката формула на това учение, ако искаме да облечем с ясни и точни понятия онзи импулс, който се роди от проповедите на Буда в Бенарес. Там ние виждаме как верните ученици на Буда се събират около него. И какво виждаме ние в душите на тези ученици? До какво се свежда тяхното основно убеждение? До това, че всички стремежи на човешката душа трябва да са насочени към една единствена цел: Човекът да се освободи от порива за все нови и нови прераждания, да се освободи от всякаква зависимост, свързана със сетивния свят, да усъвършенствува себе си, освобождавайки се от всичко, което го свързва със сетивния свят и да търси онова, което го свързва с неговия божествено-духовен произход.
Да, именно такива усещания живееха у учениците на Буда: Да се освободят от всички изкушения, да се свържат със света единствено чрез онези душени усещания, които имат стойност за духовния живот, да се стремят към духовно усъвършенствуване и да зависят възможно най-малко от това, което обвързва обикновените хора към физическия свят.
Ето как бродеха по света учениците на Буда, ето как те виждаха смисъла на своето ученичество.
към текста >>
Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния
свят
много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния
свят
, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда.
И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност. И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент.
Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда.
Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда. И аз бих добавил: основната разлика между Запада и Изтока се свежда до различието, което съществува между Сократ и Буда.
към текста >>
Ако един глас от Небето би искал да посочи пътя на учениците на Буда, той щеше да изговори приблизително думите: Възпламенете у себе си това, което живееше у Буда, и така, благодарение на Буда, вие ще намерите пътя към духовния
свят
!
В душите си учениците на Буда бяха изцяло проникнати от своя Учител. Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка. При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му. Ето какво искаше Сократ! Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със следния пример.
Ако един глас от Небето би искал да посочи пътя на учениците на Буда, той щеше да изговори приблизително думите: Възпламенете у себе си това, което живееше у Буда, и така, благодарение на Буда, вие ще намерите пътя към духовния свят!
Ако при сходни обстоятелства някой би се опитал да охарактеризира подхода на Сократ, той би трябвало да каже: Сократ искаше да призове всеки един от учениците си и да му каже: Стани този, който си ти!
към текста >>
И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния
свят
, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния
свят
.
Извиквайки пред душата си тези два образа, ние не би трябвало да казваме: Ето, пред себе си имаме два еволюционни потока от развитието на човечеството, които са коренно противоположни! Работата е там, че те влизат в съприкосновение, само че се докосват в своите най-външни краища. Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство. Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди.
И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят.
А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта.
към текста >>
Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към
божествен
ия
свят
, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки.
Работата е там, че те влизат в съприкосновение, само че се докосват в своите най-външни краища. Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство. Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди. И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят. А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик?
Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки.
На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания. Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят?
към текста >>
Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния
свят
?
Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания.
Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят?
И нима сега, когато на душата ми предстои да се откъсне от всички сетивни връзки, тя не би трябвало с радост да пристъпи в душевния елемент? Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи свят, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който философски съм се стремял?
към текста >>
Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи
свят
, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който философски съм се стремял?
Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания. Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят? И нима сега, когато на душата ми предстои да се откъсне от всички сетивни връзки, тя не би трябвало с радост да пристъпи в душевния елемент?
Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи свят, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който философски съм се стремял?
към текста >>
И когато веднъж Буда се обръща към своя ученик Сона, обяснявайки му, че не е добре за човека да остава свързан единствено със сетивния
свят
или пък да прекара живота си в самобичуване, като старите отшелници, а да предпочете един среден път, това буквално ни пренася в Сократовата атмосфера.
И когато веднъж Буда се обръща към своя ученик Сона, обяснявайки му, че не е добре за човека да остава свързан единствено със сетивния свят или пък да прекара живота си в самобичуване, като старите отшелници, а да предпочете един среден път, това буквално ни пренася в Сократовата атмосфера.
Представете си как Буда е застанал пред своя ученик Сона и му казва приблизително следното: „Виж какво, Сона, нима ти би могъл да свириш добре на лютнята, ако нейните струни не са добре обтегнати? “ „Не би трябвало да отговори Сона, ако струните не са обтегнати, аз не бих могъл да свиря както трябва.“ „Добре казва Буда на Сона а не би ли свирил добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати? “ „Не би следвало да отговори Сона, аз не бих могъл да свиря добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати.“ „Следователно кога пита Буда ти ще можеш да свириш добре на лютнята? “ „Когато нейните струни не са нито отпуснати, нито прекалено обтегнати“, отговаря Сона. „Но същото казва Буда важи и за човека.
към текста >>
Човекът не може да напредва в познанието, нито ако е прекалено силно отдаден на сетивния
свят
, нито ако постъпва като отшелник и бяга от живота.
Представете си как Буда е застанал пред своя ученик Сона и му казва приблизително следното: „Виж какво, Сона, нима ти би могъл да свириш добре на лютнята, ако нейните струни не са добре обтегнати? “ „Не би трябвало да отговори Сона, ако струните не са обтегнати, аз не бих могъл да свиря както трябва.“ „Добре казва Буда на Сона а не би ли свирил добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати? “ „Не би следвало да отговори Сона, аз не бих могъл да свиря добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати.“ „Следователно кога пита Буда ти ще можеш да свириш добре на лютнята? “ „Когато нейните струни не са нито отпуснати, нито прекалено обтегнати“, отговаря Сона. „Но същото казва Буда важи и за човека.
Човекът не може да напредва в познанието, нито ако е прекалено силно отдаден на сетивния свят, нито ако постъпва като отшелник и бяга от живота.
Средното положение е най-доброто както за струните на лютнята, така и за настроенията на човешката душа.“
към текста >>
Човекът се изправяше пред външния
свят
и го виждаше, обаче той не го обхващаше в понятия, не си служеше с никаква логика и не мислеше комбинативно върху нещата.
Колкото по-назад се връщаме в еволюцията на човечеството, толкова по-ясно се убеждаваме, че древното ясновидство е било едно всеобщо притежание и че тогавашните хора са имали непосредствен поглед в духовните светове. Но как са виждали те в духовните светове? Те са виждали по такъв начин, че съзерцанието на мировите тайни се е проявявало под формата на образи, на подсъзнателни или несъзнателни имагинации. Тук ние сме изправени пред едно съноподобно ясновидство в съноподобни имагинации, което няма нищо общо с разсъдъчните понятия на днешния човек. През онази древна епоха не съществуваше дори и следа от днешното предметно мислене, от трезвия разум и разсъдъчната способност, които са в основата на съвременната наука.
Човекът се изправяше пред външния свят и го виждаше, обаче той не го обхващаше в понятия, не си служеше с никаква логика и не мислеше комбинативно върху нещата.
Днешният човек изключително трудно може да си представи това, защото мисленето го съпровожда навсякъде, той не може да върши нищо без да мисли. Древният човек беше съвсем различен. Той минаваше покрай нещата, поглеждаше ги и техните образи се отпечатваха в него, и те ставаха обясними за него, когато той изпадаше в преходното състояние между будността и съня: тогава човекът се потопяваше в своя съноподобен имагинативен свят. Тогава той виждаше образи.
към текста >>
Той минаваше покрай нещата, поглеждаше ги и техните образи се отпечатваха в него, и те ставаха обясними за него, когато той изпадаше в преходното състояние между будността и съня: тогава човекът се потопяваше в своя съноподобен имагинативен
свят
.
Тук ние сме изправени пред едно съноподобно ясновидство в съноподобни имагинации, което няма нищо общо с разсъдъчните понятия на днешния човек. През онази древна епоха не съществуваше дори и следа от днешното предметно мислене, от трезвия разум и разсъдъчната способност, които са в основата на съвременната наука. Човекът се изправяше пред външния свят и го виждаше, обаче той не го обхващаше в понятия, не си служеше с никаква логика и не мислеше комбинативно върху нещата. Днешният човек изключително трудно може да си представи това, защото мисленето го съпровожда навсякъде, той не може да върши нищо без да мисли. Древният човек беше съвсем различен.
Той минаваше покрай нещата, поглеждаше ги и техните образи се отпечатваха в него, и те ставаха обясними за него, когато той изпадаше в преходното състояние между будността и съня: тогава човекът се потопяваше в своя съноподобен имагинативен свят.
Тогава той виждаше образи.
към текста >>
Тогава Вие ще се вслушате в проповедите на Буда и ще си кажете: Да, всичко в тях е непосредствено обърнато към човешката душа; обаче там има и нещо друго, което принадлежи не на душата, а на един по-висш
свят
.
От най-древните епохи на общочовешката еволюция започва един пряк път, по който Буда винаги се е прераждал като Бодисатва, докато настъпва времето, когато Бодисатва се издига до степента Буда. Това е един сложен, продължителен процес, в чийто край Буда слиза на Земята за своята последна инкарнация. Така изглежда завършекът на тази велика епоха, когато отново просветва културата на Сетивната душа, дала облика на цялата Трета следатлантска култура. Прочетете проповедите на Буда от тази гледна точка и тогава Вие ще доловите тяхното истинско настроение; тогава може би епохата на Разсъдъчната душа ще застане пред Вас в съвършено друга светлина.
Тогава Вие ще се вслушате в проповедите на Буда и ще си кажете: Да, всичко в тях е непосредствено обърнато към човешката душа; обаче там има и нещо друго, което принадлежи не на душата, а на един по-висш свят.
Оттук идва и онова своебразно ритмично движение в проповедите на Буда, което е отблъскващо за обикновения човек, онези безкрайни повторения, които започваме да разбираме едва тогава, когато напускайки физическия свят навлизаме в етерния свят, а това е онзи свръхсетивен свят, който е в непосредствена близост до сетивния свят. И който разбере как действуват многобройните сили в етерния свят, разположен зад сетивния свят, той ще разбере също и защо има толкова много повторения в проповедите на Буда. Не бива да отнемаме своеобразието и същинската атмосфера, която цари в проповедите на Буда, като ги лишаваме от повторенията. Абстрактните умове вярват, че вършат нещо добро, когато извличат само съдържанието, а премахват повторенията. Обаче важното е именно в това, нещата да останат в този вид, както са дадени от Буда.
към текста >>
Оттук идва и онова своебразно ритмично движение в проповедите на Буда, което е отблъскващо за обикновения човек, онези безкрайни повторения, които започваме да разбираме едва тогава, когато напускайки физическия
свят
навлизаме в етерния
свят
, а това е онзи свръхсетивен
свят
, който е в непосредствена близост до сетивния
свят
.
От най-древните епохи на общочовешката еволюция започва един пряк път, по който Буда винаги се е прераждал като Бодисатва, докато настъпва времето, когато Бодисатва се издига до степента Буда. Това е един сложен, продължителен процес, в чийто край Буда слиза на Земята за своята последна инкарнация. Така изглежда завършекът на тази велика епоха, когато отново просветва културата на Сетивната душа, дала облика на цялата Трета следатлантска култура. Прочетете проповедите на Буда от тази гледна точка и тогава Вие ще доловите тяхното истинско настроение; тогава може би епохата на Разсъдъчната душа ще застане пред Вас в съвършено друга светлина. Тогава Вие ще се вслушате в проповедите на Буда и ще си кажете: Да, всичко в тях е непосредствено обърнато към човешката душа; обаче там има и нещо друго, което принадлежи не на душата, а на един по-висш свят.
Оттук идва и онова своебразно ритмично движение в проповедите на Буда, което е отблъскващо за обикновения човек, онези безкрайни повторения, които започваме да разбираме едва тогава, когато напускайки физическия свят навлизаме в етерния свят, а това е онзи свръхсетивен свят, който е в непосредствена близост до сетивния свят.
И който разбере как действуват многобройните сили в етерния свят, разположен зад сетивния свят, той ще разбере също и защо има толкова много повторения в проповедите на Буда. Не бива да отнемаме своеобразието и същинската атмосфера, която цари в проповедите на Буда, като ги лишаваме от повторенията. Абстрактните умове вярват, че вършат нещо добро, когато извличат само съдържанието, а премахват повторенията. Обаче важното е именно в това, нещата да останат в този вид, както са дадени от Буда.
към текста >>
И който разбере как действуват многобройните сили в етерния
свят
, разположен зад сетивния
свят
, той ще разбере също и защо има толкова много повторения в проповедите на Буда.
Това е един сложен, продължителен процес, в чийто край Буда слиза на Земята за своята последна инкарнация. Така изглежда завършекът на тази велика епоха, когато отново просветва културата на Сетивната душа, дала облика на цялата Трета следатлантска култура. Прочетете проповедите на Буда от тази гледна точка и тогава Вие ще доловите тяхното истинско настроение; тогава може би епохата на Разсъдъчната душа ще застане пред Вас в съвършено друга светлина. Тогава Вие ще се вслушате в проповедите на Буда и ще си кажете: Да, всичко в тях е непосредствено обърнато към човешката душа; обаче там има и нещо друго, което принадлежи не на душата, а на един по-висш свят. Оттук идва и онова своебразно ритмично движение в проповедите на Буда, което е отблъскващо за обикновения човек, онези безкрайни повторения, които започваме да разбираме едва тогава, когато напускайки физическия свят навлизаме в етерния свят, а това е онзи свръхсетивен свят, който е в непосредствена близост до сетивния свят.
И който разбере как действуват многобройните сили в етерния свят, разположен зад сетивния свят, той ще разбере също и защо има толкова много повторения в проповедите на Буда.
Не бива да отнемаме своеобразието и същинската атмосфера, която цари в проповедите на Буда, като ги лишаваме от повторенията. Абстрактните умове вярват, че вършат нещо добро, когато извличат само съдържанието, а премахват повторенията. Обаче важното е именно в това, нещата да останат в този вид, както са дадени от Буда.
към текста >>
39.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И ако се замислим върху начина, по който думите на Кришна описват
божествен
ите и духовните светове, както и отношението на
божествен
ите и духовните светове към човечеството, а също и цялостното протичане на мировите събития, ако се замислим върху онази духовност, до която сами трябва да се издигнем, ако искаме да проникнем до по-дълбокия смисъл на Кришна и неговото учение, тогава може би в хода на по-късната общочовешка еволюция ще открием само едно друго събитие, което бихме могли да сравним с откровенията на Кришна.
Всъщност името Кришна обхваща един сложен процес в духовната еволюция на човечеството, който продължава хилядолетия наред. И когато се задълбочим във всичко онова, което би могло да се нарече откровението или благовестието на Кришна, тогава нашият поглед достига до шеметните висини на човешкото духовно прозрение и ние се изпълваме с усещането: Да, по отношение на това, което прозвучава откровението на Кришна, по отношение на всичко онова, което се съдържа в него, едва ли може да бъде постигнат някакъв напредък. Откровението на Кришна съдържа нещо, което не може да бъде надминато. Естествено, образът на Кришна включва и откровенията на много други човешки същества. Обаче все пак нещата стоят така, че всичко онова, което в хода на хилядолетия и столетия преди него им беше поверено, сега отново се прояви и намери своя завършек в лицето на Кришна, чиито откровения станаха достояние на целия индийски народ.
И ако се замислим върху начина, по който думите на Кришна описват божествените и духовните светове, както и отношението на божествените и духовните светове към човечеството, а също и цялостното протичане на мировите събития, ако се замислим върху онази духовност, до която сами трябва да се издигнем, ако искаме да проникнем до по-дълбокия смисъл на Кришна и неговото учение, тогава може би в хода на по-късната общочовешка еволюция ще открием само едно друго събитие, което бихме могли да сравним с откровенията на Кришна.
към текста >>
Те представляват тайно учение просто поради факта, че само малцина са в състояние да създадат у себе си онази вътрешна нагласа, която е необходима за навлизането в духовния
свят
и за истинското разбиране на нещата.
За откровенията на Кришна трябва да кажем: В известен смисъл те представляват едно тайно учение. Защо?
Те представляват тайно учение просто поради факта, че само малцина са в състояние да създадат у себе си онази вътрешна нагласа, която е необходима за навлизането в духовния свят и за истинското разбиране на нещата.
И за да останат тайни нещата, които Кришна разкрива, далеч не е нужно да ги прикриваме чрез някакви външни средства, защото те остават тайни поради това, че само малцина се издигат до онази висота, която е необходима за тяхното разбиране.
към текста >>
Да, тези неща съществуват горе в духовния
свят
и техният език представлява един вид връхна точка на духовността.
Откровения като тези на Кришна ще си останат тайни, дори и ако всички хора получат неограничен достъп до тях. Защото средството, което ги лишава от тайнственост, не се състои в това да бъдат разпространявани между хората; за тази цел е необходимо друго: Душите да се издигнат до такава степен, която им позволява да приемат откровенията като част от самите себе си.
Да, тези неща съществуват горе в духовния свят и техният език представлява един вид връхна точка на духовността.
Който приема думите, идващи от такива откровения, не бива да смята, че вниква в тях, дори и да е изтъкнат учен на нашия 20. век. Ние добре разбираме възраженията, според които днес не може да има никакво тайно учение, понеже много често тези, които изказват такива твърдения, притежават думите и вярват, че с тях притежават и всичко останало. Обаче същността на тайното учение се състои именно в следното: Тези хора чисто и просто не разбират това, което притежават.
към текста >>
Ако искаме да изразим нещата в една единствена формула, можем да кажем следното: Кришна определя себе си като есенцията на всички неща, като най-чист представител на самия
божествен
род.
Нека най-напред да се спрем на онези места от Бхагават Гита, където Кришна, тъй да се каже, дава характеристика на своята собствена същност. Какво характеризира той всъщност? Начинът, по който той говори, е изключително забележителен. Той казва за себе си, че е осъщественият Дух, че върху небесните Духове той е Вишну, че всред звездите е Слънцето, всред светлините е Луната, всред елементите е Огънят и така нататък.
Ако искаме да изразим нещата в една единствена формула, можем да кажем следното: Кришна определя себе си като есенцията на всички неща, като най-чист представител на самия божествен род.
Следователно, в смисъла на този цитат, навсякъде, където проникваме зад нещата и търсим истинската същност на нещата, ние стигаме до същността на Кришна. Нека да вземем известен брой растения от един и същ вид. В този случай ние търсим основното и определящото, което е невидимо, обаче стои в основата на видимите растителни форми. И какво стои зад „есенцията“ на тези растения? Кришна!
към текста >>
“ Този обикновен Аз обаче се различава от по-висшия, свръхсетивен Аз, който остава невидим в сетивния
свят
, но действува по такъв начин, че се проявява не само в нас, но и в същността на всички неща.
И така, както днес ние говорим, имайки предвид по-други неща, тъй говори и Кришна за нещата, свързани с неговата културна епоха. Когато днес насочваме погледа си към нашата собствена същност, ние откриваме Аза, както това е описано в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
“ Този обикновен Аз обаче се различава от по-висшия, свръхсетивен Аз, който остава невидим в сетивния свят, но действува по такъв начин, че се проявява не само в нас, но и в същността на всички неща.
Следователно, когато говорим за нашия по-висш Аз, за живеещата в човека по-висша същност, ние нямаме предвид това, което човек обикновено нарича „Аз съм“, макар че в нашия език то звучи по същия начин. Обаче в устата на Кришна то не би звучало по същия начин. Той говори за душевната същност на човека в смисъла на тогавашната епоха, тъй както днес ние говорим за Аза.
към текста >>
И когато техните откровения трябваше да приемат някакви форми, за да бъде изразено видяното в красиви,
божествен
и думи, тогава, примерно, възникваха откровения като тези на Кришна.
Той усещаше себе си като едно цяло с най-доброто от нещата и най-доброто от него беше в нещата. Едва когато се освободите от днешните абстрактни чувства и усещания и се потопите в току-що описаната душевна атмосфера на древния човек, Вие ще сте в състояние да разберете Бхагават Гита и думите на Кришна. Вие ще ги разберете в мига, когато си задавате въпроса: „Как виждаше себе си човекът от епохата на старото ясновидство? “ и, съответно, си отговаряте: Макар и не по същия начин, по който днешният човек минава през духовно-научното обучение и освобождава своето етерно тяло и усеща себе си разширен и разлят във всички неща, все пак естественото състояние на древните би могло да се сравни с резултатите от днешното духовно-научно обучение. Древните се чувствуваха слети с нещата благодарение на такива състояния, които за тях бяха напълно естествени.
И когато техните откровения трябваше да приемат някакви форми, за да бъде изразено видяното в красиви, божествени думи, тогава, примерно, възникваха откровения като тези на Кришна.
към текста >>
И в древните епохи хората все още можеха да виждат в свръхсетивния
свят
благодарение на своето природно ясновидство.
По същия начин следва да се отнасяме и към други древни предания. Нека да си представим как в епохата, когато Кришна има своите откровения, даден ученик застава пред един знаещ учител и пита: Добре, учителю мой, и какво се намира зад нещата, които сега само моите очи виждат? Тогава знаещият учител с готовност би отговорил: Зад тези неща, които сега ти виждаш със сетивните си очи, се намира духовното, свръхсетивното.
И в древните епохи хората все още можеха да виждат в свръхсетивния свят благодарение на своето природно ясновидство.
Най-близкият свръхсетивен свят, който граничи с нашия видим, физически свят, е етерният свят и древните можеха да виждат именно в него. Там са първопричините на всичко сетивно. Сега аз мога само с думи да изразя онова, което се разиграваше пред очите на древните: Ето, то е Огън, то е Слънце обаче не под формата на днешното Слънце, защото за старото ясновидство най-невидимото беше именно това, което днешните очи виждат; бялото, огнено Слънчево кълбо беше обгърнато от тъмнина и Слънчевите въздействия, лъчите на Слънчевата аура се носеха по всички посоки, разпръсквайки и отново събирайки се в многоцветни образи, но по такъв начин, че това, което се разливаше в нещата, същевременно беше и градивна, творяща светлина: Ето какво представляваше Слънцето; а същото се отнасяше и за Луната, чийто външен вид беше съвсем различен от днешния; и ето как всичко това е чистият Брахман.
към текста >>
Най-близкият свръхсетивен
свят
, който граничи с нашия видим, физически
свят
, е етерният
свят
и древните можеха да виждат именно в него.
По същия начин следва да се отнасяме и към други древни предания. Нека да си представим как в епохата, когато Кришна има своите откровения, даден ученик застава пред един знаещ учител и пита: Добре, учителю мой, и какво се намира зад нещата, които сега само моите очи виждат? Тогава знаещият учител с готовност би отговорил: Зад тези неща, които сега ти виждаш със сетивните си очи, се намира духовното, свръхсетивното. И в древните епохи хората все още можеха да виждат в свръхсетивния свят благодарение на своето природно ясновидство.
Най-близкият свръхсетивен свят, който граничи с нашия видим, физически свят, е етерният свят и древните можеха да виждат именно в него.
Там са първопричините на всичко сетивно. Сега аз мога само с думи да изразя онова, което се разиграваше пред очите на древните: Ето, то е Огън, то е Слънце обаче не под формата на днешното Слънце, защото за старото ясновидство най-невидимото беше именно това, което днешните очи виждат; бялото, огнено Слънчево кълбо беше обгърнато от тъмнина и Слънчевите въздействия, лъчите на Слънчевата аура се носеха по всички посоки, разпръсквайки и отново събирайки се в многоцветни образи, но по такъв начин, че това, което се разливаше в нещата, същевременно беше и градивна, творяща светлина: Ето какво представляваше Слънцето; а същото се отнасяше и за Луната, чийто външен вид беше съвсем различен от днешния; и ето как всичко това е чистият Брахман.
към текста >>
Ако се обърнем назад към Първата следатлантска културна епоха, Древноиндийската епоха, трябва да заявим: От нея не са запазени никакви документи, понеже тогавашните хора все още имаха непосредствен поглед в духовния
свят
.
Ако се обърнем назад към Първата следатлантска културна епоха, Древноиндийската епоха, трябва да заявим: От нея не са запазени никакви документи, понеже тогавашните хора все още имаха непосредствен поглед в духовния свят.
И откровенията на тогавашното човечество могат да бъдат отново намерени само чрез Хрониката Акаша. За времето си това беше едно висше откровение. Обаче постепенно човечеството пропадаше все повече и повече, така че през Втората следатлантска епоха, Древноперсийската епоха, откровенията все още съществуваха, но не и в предишния си чист вид. А през Третата културна епоха, Египетско-халдейската, тяхната чистота пострада още повече. Ако действително искаме да вникнем в тези първи културни епохи, не бива да забравяме, че от тях не са останали никакви писмени документи.
към текста >>
За хората неговото откровение е нещо, което те могат да приемат, казвайки си: Тук е събрана мъдростта на скрития зад материята духовен
свят
, света на причините, на духовните факти.
Нека още веднъж да си припомним характеристиката, която дадохме за Кришна. Могъщи, величествени откровения на старото ясновидство, изразени по такъв начин, че да бъдат разбрани от бъдещите поколения, които ще усещат в тях отзвука от старото ясновидство ето как Кришна застава пред нашите души.
За хората неговото откровение е нещо, което те могат да приемат, казвайки си: Тук е събрана мъдростта на скрития зад материята духовен свят, света на причините, на духовните факти.
Ето какво съдържа откровението на Кришна, изразено с неговите величествени, могъщи думи. И когато се задълбочим във Ведите, в цялостното и завършено откровение на Кришна, ние разбираме: Това е светът, в който човек се чувствува у дома си, светът, разположен зад всичко онова, което очите виждат, ушите чуват, ръцете докосват и така нататък. И ти, душа човешка, принадлежиш именно на онзи свят, за който ти говори Кришна.
към текста >>
И ти, душа човешка, принадлежиш именно на онзи
свят
, за който ти говори Кришна.
Нека още веднъж да си припомним характеристиката, която дадохме за Кришна. Могъщи, величествени откровения на старото ясновидство, изразени по такъв начин, че да бъдат разбрани от бъдещите поколения, които ще усещат в тях отзвука от старото ясновидство ето как Кришна застава пред нашите души. За хората неговото откровение е нещо, което те могат да приемат, казвайки си: Тук е събрана мъдростта на скрития зад материята духовен свят, света на причините, на духовните факти. Ето какво съдържа откровението на Кришна, изразено с неговите величествени, могъщи думи. И когато се задълбочим във Ведите, в цялостното и завършено откровение на Кришна, ние разбираме: Това е светът, в който човек се чувствува у дома си, светът, разположен зад всичко онова, което очите виждат, ушите чуват, ръцете докосват и така нататък.
И ти, душа човешка, принадлежиш именно на онзи свят, за който ти говори Кришна.
към текста >>
И сега душата можеше да си каже: Да, наистина съществува това свещено древно учение и то е съхранило познанието за духовната родина, която е навсякъде около нас и обгръща в себе си онзи материален
свят
, който сме свикнали да признаваме за единствен.
Но самата човешка душа какво изпитваше тя през следващите векове? Тя можеше да види как тези чудни древни откровения говореха за истинската, духовната, небесната родина на земното човечество. И тогава тя можеше да се вгледа в това, което я заобикаля. Тя виждаше с очите, чуваше с ушите, докосваше нещата с осезанието, размишляваше върху света с онзи разум, който никога не прониква в духовната област, за която става дума в откровението на Кришна.
И сега душата можеше да си каже: Да, наистина съществува това свещено древно учение и то е съхранило познанието за духовната родина, която е навсякъде около нас и обгръща в себе си онзи материален свят, който сме свикнали да признаваме за единствен.
Ние вече не живеем в духовната родина. Ние сме изхвърлени от онази висша сфера, която е възпята от Кришна.
към текста >>
Как говори той за това, което възпяваше Кришна, за целия
божествен
свят
?
И тогава идва Буда.
Как говори той за това, което възпяваше Кришна, за целия божествен свят?
Как се обръща Буда към човешките души, които възприемат само това, което очите виждат и ушите чуват? Той казва: Да, вие живеете в света на сетивата. Там сте отведени от онзи напор, който ви тласка от една инкарнация в друга инкарнация. Но аз ви говоря за пътя, който може да ви изведе от сетивния свят и да ви издигне в света, за който говореше Кришна. Аз ви говоря за пътя, който може да ви спаси от този свят, който не е светът на Кришна.
към текста >>
Но аз ви говоря за пътя, който може да ви изведе от сетивния
свят
и да ви издигне в света, за който говореше Кришна.
И тогава идва Буда. Как говори той за това, което възпяваше Кришна, за целия божествен свят? Как се обръща Буда към човешките души, които възприемат само това, което очите виждат и ушите чуват? Той казва: Да, вие живеете в света на сетивата. Там сте отведени от онзи напор, който ви тласка от една инкарнация в друга инкарнация.
Но аз ви говоря за пътя, който може да ви изведе от сетивния свят и да ви издигне в света, за който говореше Кришна.
Аз ви говоря за пътя, който може да ви спаси от този свят, който не е светът на Кришна.
към текста >>
Аз ви говоря за пътя, който може да ви спаси от този
свят
, който не е светът на Кришна.
Как говори той за това, което възпяваше Кришна, за целия божествен свят? Как се обръща Буда към човешките души, които възприемат само това, което очите виждат и ушите чуват? Той казва: Да, вие живеете в света на сетивата. Там сте отведени от онзи напор, който ви тласка от една инкарнация в друга инкарнация. Но аз ви говоря за пътя, който може да ви изведе от сетивния свят и да ви издигне в света, за който говореше Кришна.
Аз ви говоря за пътя, който може да ви спаси от този свят, който не е светът на Кришна.
към текста >>
Насочете сега погледа си назад към великия Кришна и ще видите онова, което бихме могли да постигнете, след като напуснете физическия
свят
, понеже той не е вашата истинска родина.
И през следващите векове учението на Буда звучеше като една носталгия към света на Кришна. Да, Буда застава пред нас като очаквания приемник на Кришна. И ако Буда би поискал да говори за самия Кришна, как би се изразил той? Той би казал приблизително следното: Аз дойдох, за да ви посоча по-големия, който беше преди мен.
Насочете сега погледа си назад към великия Кришна и ще видите онова, което бихме могли да постигнете, след като напуснете физическия свят, понеже той не е вашата истинска родина.
Аз ви посочвам пътя на спасението от сетивния свят. Аз ви отвеждам назад към Кришна.
към текста >>
Аз ви посочвам пътя на спасението от сетивния
свят
.
И през следващите векове учението на Буда звучеше като една носталгия към света на Кришна. Да, Буда застава пред нас като очаквания приемник на Кришна. И ако Буда би поискал да говори за самия Кришна, как би се изразил той? Той би казал приблизително следното: Аз дойдох, за да ви посоча по-големия, който беше преди мен. Насочете сега погледа си назад към великия Кришна и ще видите онова, което бихме могли да постигнете, след като напуснете физическия свят, понеже той не е вашата истинска родина.
Аз ви посочвам пътя на спасението от сетивния свят.
Аз ви отвеждам назад към Кришна.
към текста >>
Нека да извикаме пред душите си образа на Йоан Кръстител и да си представим думите, които Буда би могъл да изрече: Аз дойдох след него, след Кришна, защото той е по-голям от мен; и аз искам да ви посоча обратните пътища към него, за да излезете от този
свят
, който вече не съдържа в себе си
божествен
ия
свят
, възпяван от Кришна.
А сега нека да се отправим няколко крачки на запад.
Нека да извикаме пред душите си образа на Йоан Кръстител и да си представим думите, които Буда би могъл да изрече: Аз дойдох след него, след Кришна, защото той е по-голям от мен; и аз искам да ви посоча обратните пътища към него, за да излезете от този свят, който вече не съдържа в себе си божествения свят, възпяван от Кришна.
Насочете вашето усещане назад! И сега отново си представете Йоан Кръстител. Как говореше той? Как изразяваше своите възгледи, какъв израз даваше на фактите, които му се даваха от духовния свят? Той също посочваше един „друг“; обаче той не си служеше с думите, които би могъл да каже Буда: Аз дойдох след него!
към текста >>
Как изразяваше своите възгледи, какъв израз даваше на фактите, които му се даваха от духовния
свят
?
А сега нека да се отправим няколко крачки на запад. Нека да извикаме пред душите си образа на Йоан Кръстител и да си представим думите, които Буда би могъл да изрече: Аз дойдох след него, след Кришна, защото той е по-голям от мен; и аз искам да ви посоча обратните пътища към него, за да излезете от този свят, който вече не съдържа в себе си божествения свят, възпяван от Кришна. Насочете вашето усещане назад! И сега отново си представете Йоан Кръстител. Как говореше той?
Как изразяваше своите възгледи, какъв израз даваше на фактите, които му се даваха от духовния свят?
Той също посочваше един „друг“; обаче той не си служеше с думите, които би могъл да каже Буда: Аз дойдох след него! , а казваше: „След мене иде Онзи, Който е по-голям от мене.“ (1, 7) Ето как се изразява Йоан Кръстител. И той съвсем не казва: Този свят е пълен със страдание и аз искам да ви избавя от него. А какво казва Кръстителят? Променете вашето разбиране!
към текста >>
И той съвсем не казва: Този
свят
е пълен със страдание и аз искам да ви избавя от него.
И сега отново си представете Йоан Кръстител. Как говореше той? Как изразяваше своите възгледи, какъв израз даваше на фактите, които му се даваха от духовния свят? Той също посочваше един „друг“; обаче той не си служеше с думите, които би могъл да каже Буда: Аз дойдох след него! , а казваше: „След мене иде Онзи, Който е по-голям от мене.“ (1, 7) Ето как се изразява Йоан Кръстител.
И той съвсем не казва: Този свят е пълен със страдание и аз искам да ви избавя от него.
А какво казва Кръстителят? Променете вашето разбиране! Не гледайте повече назад, а погледнете напред! Когато дойде по-големият, ще се сбъдне времето и небесният свят ще навлезе в света на страданията и всички изгубени откровения от древността отново ще проникнат, вече по нов начин, в човешките души.
към текста >>
Когато дойде по-големият, ще се сбъдне времето и небесният
свят
ще навлезе в света на страданията и всички изгубени откровения от древността отново ще проникнат, вече по нов начин, в човешките души.
, а казваше: „След мене иде Онзи, Който е по-голям от мене.“ (1, 7) Ето как се изразява Йоан Кръстител. И той съвсем не казва: Този свят е пълен със страдание и аз искам да ви избавя от него. А какво казва Кръстителят? Променете вашето разбиране! Не гледайте повече назад, а погледнете напред!
Когато дойде по-големият, ще се сбъдне времето и небесният свят ще навлезе в света на страданията и всички изгубени откровения от древността отново ще проникнат, вече по нов начин, в човешките души.
към текста >>
40.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския
свят
.
И момината сълза, и игликата, и хиацинтите всички те изглеждат по един и същ начин през всяка следваща година. Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година. В известен смисъл ние откриваме същото и при животните. Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание.
Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят.
Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос. Общо взето, ние констатираме повторението в природата, когато обхващаме относително кратки периоди от време. Ние виждаме как столетия наред пролет, лято, есен и зима се повтарят напълно закономерно. Ако обаче вземем предвид такива действително големи периоди от време, които надхвърлят рамките на един човешки живот, ние ще се изправим пред необходимостта да се съобразяваме именно с тези по-продължителни периоди от време, в резултат на което бихме установили, че през древните епохи нещата не са протичали така, както в наши дни. Ние бихме установили, примерно, че занапред, в едно далечно бъдеще, Слънцето няма да изгрява и залязва по същия начин, както това става днес.
към текста >>
В своите последователни периоди този ход на еволюцията показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния
свят
.
Но виждайки как това, което има значение за отделния човек, може да се отнесе и за цялото човечество, ние бихме добавили следното: Относно цялото човечество и неговото последователно развитие, е валидно както едното, така и другото. При това не се налага да напускаме така наречената Следатлантска епоха. В рамките на Следатлантската епоха ние различаваме Първата следатлантска културна епоха, или Древноиндийската епоха, Втората е Древноперсийската културна епоха, следвана от Третата, или Египетско-халдейската епоха, Четвъртата, или Гръко-латинската епоха, и Петата, или нашата съвременна епоха, а след предстоящите Шеста и Седма епоха ще настъпи една огромна катастрофа.
В своите последователни периоди този ход на еволюцията показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния свят.
Ние виждаме как тези периоди протичат по такъв начин, че в началото на всеки от тях човечеството получава известни откровения, към човечеството се насочва един поток от духовния живот, също както всяка пролет Земята се обогатява с един растителен импулс. А после виждаме как към този първоначален импулс се прибавя още нещо, за да се стигне до узряването на плодовете и накрая, с наближаването на зимата, до умирането на растителния свят. Обаче наред с това, в последователните периоди се проявява нещо, което е сходно с напредъка на отделния човек и за което бихме могли да кажем, че в случая времето играе важна роля и представлява един реален фактор. Нещата съвсем не стоят така, че примерно Втората, или Древно-персийска епоха поема зародишите от Първата епоха, или пък че в Третата епоха се проявяват някои от чертите на Първата епоха; не, импулсите са винаги други, все помощни, винаги нови, както е и в човешкия живот, в чиито рамки отделните седемгодишни периоди са винаги различни.
към текста >>
А после виждаме как към този първоначален импулс се прибавя още нещо, за да се стигне до узряването на плодовете и накрая, с наближаването на зимата, до умирането на растителния
свят
.
Но виждайки как това, което има значение за отделния човек, може да се отнесе и за цялото човечество, ние бихме добавили следното: Относно цялото човечество и неговото последователно развитие, е валидно както едното, така и другото. При това не се налага да напускаме така наречената Следатлантска епоха. В рамките на Следатлантската епоха ние различаваме Първата следатлантска културна епоха, или Древноиндийската епоха, Втората е Древноперсийската културна епоха, следвана от Третата, или Египетско-халдейската епоха, Четвъртата, или Гръко-латинската епоха, и Петата, или нашата съвременна епоха, а след предстоящите Шеста и Седма епоха ще настъпи една огромна катастрофа. В своите последователни периоди този ход на еволюцията показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния свят. Ние виждаме как тези периоди протичат по такъв начин, че в началото на всеки от тях човечеството получава известни откровения, към човечеството се насочва един поток от духовния живот, също както всяка пролет Земята се обогатява с един растителен импулс.
А после виждаме как към този първоначален импулс се прибавя още нещо, за да се стигне до узряването на плодовете и накрая, с наближаването на зимата, до умирането на растителния свят.
Обаче наред с това, в последователните периоди се проявява нещо, което е сходно с напредъка на отделния човек и за което бихме могли да кажем, че в случая времето играе важна роля и представлява един реален фактор. Нещата съвсем не стоят така, че примерно Втората, или Древно-персийска епоха поема зародишите от Първата епоха, или пък че в Третата епоха се проявяват някои от чертите на Първата епоха; не, импулсите са винаги други, все помощни, винаги нови, както е и в човешкия живот, в чиито рамки отделните седемгодишни периоди са винаги различни.
към текста >>
Нека отново да се обърнем към растителния
свят
.
Какво имаме предвид, когато говорим за редуването на едни и същи процеси в отделните културни периоди?
Нека отново да се обърнем към растителния свят.
Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от Земята. Тук ние имаме работа с тяхното „сътворение“. Виждаме как те израстват и се развиват, достигайки върховата точка, след което увяхват, като междувременно са осигурили зародишите на бъдещите растения. Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл. Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на числото три.
към текста >>
По този начин на отделните мирови епохи се приписваше приблизително същото значение, каквото имат годишните цикли за растежа на растителния
свят
.
Нека сега да разгледаме това, което представлява есенцията на източните светогледи. Те непрекъснато напомнят за цикличните повтарящи се мирови епохи; разказват ни какво се е случило в началото и в края на първата епоха. После ни разказват за началото и края на втората епоха, за началото и края на третата епоха. И по времето на Кришна за тайната на мировата еволюция се казва следното: Когато старата култура на третата мирова епоха пресъхна, когато старата култура навлезе в своята есен и в своята зима, тогава се появи Кришна, син на Васудева и Деваки, за да посочи на следващата, четвъртата епоха онова, което можеше да бъде пренесено като зародиш от третата в четвъртата епоха.
По този начин на отделните мирови епохи се приписваше приблизително същото значение, каквото имат годишните цикли за растежа на растителния свят.
към текста >>
Изтокът разглеждаше развитието също както прави това с ежегодните процеси в растителния
свят
.
Начинът на мислене, подходящ за западноевропейската култура, е именно историческият. И какви са последиците от този исторически елемент на западноевропейската култура? Не други, а мисловното обхващане на средоточието, в което е събрано цялото планетарно битие на Земята.
Изтокът разглеждаше развитието също както прави това с ежегодните процеси в растителния свят.
Всяка епоха имаше своите велики посветени и те повтаряха, или поне поставяха акцента върху предишното състояние на нещата. Те изтъкваха по един абстрактен начин, че всеки от тях е чисто и просто една човешка разновидност на нещо, което преминава от една епоха в друга епоха. С особен интерес те описваха елемента на повторението в общата еволюция, която представяха като нещо близко до растителния свят, където главното се свежда до формата и не се обръща внимание на отделните години. Само в един особен случай човекът се опитваше да различи отделните години също и в растителния живот. Когато искаше да опише една лилия или един лозов лист, за него беше без значение дали тези растения са съществували през 1857 или 1867 година, защото лилиите са едни и същи; те просто са представители на един точно определен растителен вид.
към текста >>
С особен интерес те описваха елемента на повторението в общата еволюция, която представяха като нещо близко до растителния
свят
, където главното се свежда до формата и не се обръща внимание на отделните години.
И какви са последиците от този исторически елемент на западноевропейската култура? Не други, а мисловното обхващане на средоточието, в което е събрано цялото планетарно битие на Земята. Изтокът разглеждаше развитието също както прави това с ежегодните процеси в растителния свят. Всяка епоха имаше своите велики посветени и те повтаряха, или поне поставяха акцента върху предишното състояние на нещата. Те изтъкваха по един абстрактен начин, че всеки от тях е чисто и просто една човешка разновидност на нещо, което преминава от една епоха в друга епоха.
С особен интерес те описваха елемента на повторението в общата еволюция, която представяха като нещо близко до растителния свят, където главното се свежда до формата и не се обръща внимание на отделните години.
Само в един особен случай човекът се опитваше да различи отделните години също и в растителния живот. Когато искаше да опише една лилия или един лозов лист, за него беше без значение дали тези растения са съществували през 1857 или 1867 година, защото лилиите са едни и същи; те просто са представители на един точно определен растителен вид. Само там бих казал където това общо и еднакво повтарящо се „Аполоновско“ начало преминава в „Дионисиевско“ начало, и то в рамките на растителния свят, човекът има повод да различава отделните години, и това са годините с богата винена реколта. В този случай човекът има повод да различава годините; иначе няма никакъв смисъл той да казва: Тази е формата на лилията от 1890, а тази от 1895 година.
към текста >>
Само там бих казал където това общо и еднакво повтарящо се „Аполоновско“ начало преминава в „Дионисиевско“ начало, и то в рамките на растителния
свят
, човекът има повод да различава отделните години, и това са годините с богата винена реколта.
Всяка епоха имаше своите велики посветени и те повтаряха, или поне поставяха акцента върху предишното състояние на нещата. Те изтъкваха по един абстрактен начин, че всеки от тях е чисто и просто една човешка разновидност на нещо, което преминава от една епоха в друга епоха. С особен интерес те описваха елемента на повторението в общата еволюция, която представяха като нещо близко до растителния свят, където главното се свежда до формата и не се обръща внимание на отделните години. Само в един особен случай човекът се опитваше да различи отделните години също и в растителния живот. Когато искаше да опише една лилия или един лозов лист, за него беше без значение дали тези растения са съществували през 1857 или 1867 година, защото лилиите са едни и същи; те просто са представители на един точно определен растителен вид.
Само там бих казал където това общо и еднакво повтарящо се „Аполоновско“ начало преминава в „Дионисиевско“ начало, и то в рамките на растителния свят, човекът има повод да различава отделните години, и това са годините с богата винена реколта.
В този случай човекът има повод да различава годините; иначе няма никакъв смисъл той да казва: Тази е формата на лилията от 1890, а тази от 1895 година.
към текста >>
Благополучието на тялото се постига чрез приятните усещания, свързани с външния
свят
.
Нека да разгледаме детето. Ние веднага виждаме, че при него на преден план изпъкват естествените потребности. Потребностите на тялото стоят над всичко друго. Душевните потребности все още са скрити в тялото и не се проявяват навън.
Благополучието на тялото се постига чрез приятните усещания, свързани с външния свят.
Неприятните, мъчителни усещания също се отразяват върху детската душевност. Но детето израства. Благодарение на естествените процеси, развиващи се в него, постепенно взема надмощие именно душевният елемент и ние навлизаме в една възраст при различните индивиди тя не е една и съща, макар че, общо взето, това става през двадесетата година, когато човекът недвусмислено проявява своята душевна същност. Чисто телесните усещания, болки и потребности отстъпват на заден план; на преден план идват душевните качества. После настъпва такъв период, в който човекът е в състояние да измести на заден план своята душевна природа.
към текста >>
Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото виждане в свръхсетивния
свят
под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци.
И така, Той им отправя тежкия упрек, че те не могат да разберат това, което се съдържа в тези откровения. Защо? Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега.
Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото виждане в свръхсетивния свят под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци.
Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум. Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, след като старото ясновидство беше вече угаснало. Обаче благодарение на факта, че Духът на Илия се превърна в групова душа на дванадесетте, която ги обгръщаше като една обща аура, те станаха ясновиждащи в един по-висш смисъл и озарени от Духа на Илия-Йоан заедно можеха да съзрат онова, което всеки един от тях поотделно не можеше да види. Ето към какво ги тласкаше Христос.
към текста >>
И учениците, издигащи се в духовния
свят
, видяха всичко онова, което се разказва в Евангелието.
Какво виждат, намирайки се в това друго състояние? Те биват пренесени в един вид ново ясновидство благодарение на факта, че Духът на Илия-Йоан ги обгръща отвсякъде. До този момент Христос им тълкува притчите, отсега нататък Той ги въвежда в новото ясновидство. И какво виждат те? Потъвайки в своите величествени образи, те виждат предстоящото развитие на човечеството, те виждат бъдещето, те виждат как постепенно хората на бъдещето се приближават до това, което е Христовият Импулс.
И учениците, издигащи се в духовния свят, видяха всичко онова, което се разказва в Евангелието.
Тук става дума за един ясновидски акт. И като всеки ясновидски акт той е от такова естество, че бързо отлита, ако човек не е свикнал с него. Ето защо учениците дълго време не можеха да го разберат.
към текста >>
41.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
При тях ние нямаме работа с една абстрактна биография на Христос Исус, а с един богат
свят
както от външни, така и от окултни факти.
В по-дълбок логически смисъл едно възражение от подобна гледна точка би приличало на положението, при което някой заявява: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от лявата му страна имаше букет с рози. а друг път изречението гласи: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от дясната му страна имаше букет с рози. и ако някой не е запознат с истинското положение, лесно би възразил: Тук има някакво недоразумение, защото веднъж букетът се намира отляво, а следващия път отдясно. А всъщност важното е това, къде е застанал съответният наблюдател; тогава и двете твърдения могат да са верни. Така трябва да гледаме и на отделните Евангелия.
При тях ние нямаме работа с една абстрактна биография на Христос Исус, а с един богат свят както от външни, така и от окултни факти.
към текста >>
Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния
свят
; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния
свят
, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния
свят
.
Който е бил посвещаван в Мистериите на различните народи, общо взето е минавал през едни и същи процеси.
Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят.
Следователно, посвещението е едно потъване в смъртта, макар и не в онази смърт, която окончателно отделя Духа от физическото тяло. Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението. То е било възможно само след грижлива подготовка, след която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло. Но после, след тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло. Следователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш свят, намиращ се отвъд видимите исторически събития.
към текста >>
Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на
божествен
ите тайни ето какво представлява посвещението.
Който е бил посвещаван в Мистериите на различните народи, общо взето е минавал през едни и същи процеси. Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят. Следователно, посвещението е едно потъване в смъртта, макар и не в онази смърт, която окончателно отделя Духа от физическото тяло.
Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението.
То е било възможно само след грижлива подготовка, след която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло. Но после, след тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло. Следователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш свят, намиращ се отвъд видимите исторически събития.
към текста >>
Следователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш
свят
, намиращ се отвъд видимите исторически събития.
Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят. Следователно, посвещението е едно потъване в смъртта, макар и не в онази смърт, която окончателно отделя Духа от физическото тяло. Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението. То е било възможно само след грижлива подготовка, след която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло. Но после, след тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло.
Следователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш свят, намиращ се отвъд видимите исторически събития.
към текста >>
Ето как в известен смисъл посвещението беше изнесено извън Мистериите и чрез Христос то можа да бъде показано пред целия
свят
.
Според вътрешната си същност Мистерията на Голгота беше различна от старото посвещение, но според външната си страна тя се приближаваше до него. Събитията, разиграващи се по времето, докато Христос обитаваше тялото на Исус от Назарет, фактически доведоха до физическата смърт на Исус от Назарет, но тя засегна само неговото физическо тяло, докато в продължение на три дни Христовият Дух се намираше извън физическото тяло, след което отново се прибра, но не във физическото тяло, а в сгъстеното етерно тяло, сгъстено до такава степен, че сега учениците можеха да Го възприемат по начина, описан в Евангелията; тъй че Христос можеше да ходи по Земята и да бъде виждан дори и след Събитието на Голгота. Следователно, по този начин посвещението беше представено като един еднократен исторически факт пред цялото човечество, докато по-рано то се извършваше далеч от човешките очи в дълбините на Мистериите.
Ето как в известен смисъл посвещението беше изнесено извън Мистериите и чрез Христос то можа да бъде показано пред целия свят.
Тъкмо този факт бележи края на стария свят и началото на новото време.
към текста >>
Тъкмо този факт бележи края на стария
свят
и началото на новото време.
Според вътрешната си същност Мистерията на Голгота беше различна от старото посвещение, но според външната си страна тя се приближаваше до него. Събитията, разиграващи се по времето, докато Христос обитаваше тялото на Исус от Назарет, фактически доведоха до физическата смърт на Исус от Назарет, но тя засегна само неговото физическо тяло, докато в продължение на три дни Христовият Дух се намираше извън физическото тяло, след което отново се прибра, но не във физическото тяло, а в сгъстеното етерно тяло, сгъстено до такава степен, че сега учениците можеха да Го възприемат по начина, описан в Евангелията; тъй че Христос можеше да ходи по Земята и да бъде виждан дори и след Събитието на Голгота. Следователно, по този начин посвещението беше представено като един еднократен исторически факт пред цялото човечество, докато по-рано то се извършваше далеч от човешките очи в дълбините на Мистериите. Ето как в известен смисъл посвещението беше изнесено извън Мистериите и чрез Христос то можа да бъде показано пред целия свят.
Тъкмо този факт бележи края на стария свят и началото на новото време.
към текста >>
Когато древният посветен изживяваше своето посвещение, той излизаше извън тялото си и пребиваваше известно време в един по-висш
свят
, а не в света на сетивните възприятия.
Следователно, в смисъла на духовното изследване, тези неща са описани напълно според това, което се е случило.
Когато древният посветен изживяваше своето посвещение, той излизаше извън тялото си и пребиваваше известно време в един по-висш свят, а не в света на сетивните възприятия.
Намирайки се извън тялото си, той се съединяваше, бих казал, с фактите на по-висшето Битие. И когато после се завръщаше в своето тяло, какво донасяше той от духовния свят? Спомените! Той можеше да се изразява, приблизително по следния начин: За моите изживявания докато бях извън тялото, аз си спомням по същия начин, както си спомням това, което се е случило с мен вчера или завчера. Той можеше да свидетелствува за тях.
към текста >>
И когато после се завръщаше в своето тяло, какво донасяше той от духовния
свят
?
Следователно, в смисъла на духовното изследване, тези неща са описани напълно според това, което се е случило. Когато древният посветен изживяваше своето посвещение, той излизаше извън тялото си и пребиваваше известно време в един по-висш свят, а не в света на сетивните възприятия. Намирайки се извън тялото си, той се съединяваше, бих казал, с фактите на по-висшето Битие.
И когато после се завръщаше в своето тяло, какво донасяше той от духовния свят?
Спомените! Той можеше да се изразява, приблизително по следния начин: За моите изживявания докато бях извън тялото, аз си спомням по същия начин, както си спомням това, което се е случило с мен вчера или завчера. Той можеше да свидетелствува за тях. Посветените не постигаха нещо по-различно от това, че в душите си те поемаха тайните на духовните светове и ги донасяха тук като спомени, също както човешката душа носи в себе си спомените от вчерашния ден. И както душата се съединява с това, което тя съхранява като спомени, така и посветените се съединяват с тайните на духовните светове.
към текста >>
За древните епохи винаги е съществувала един вид дисхармония между изживяването на същинската човешка родина, духовния
свят
, и това, което древната душевност обозначаваше като Аз и което се разиграваше в дълбоката вътрешна същност на човешката природа.
И една от тайните, която Йоановото Кръщение разкри на хората, беше именно тази: Ето, дошло е времето, когато Царството Небесно трябва да просветне чак до вътрешността на Аза, на Земния човешки Аз. През древността винаги е било загатвано, че душевните изживявания на човека не могат да го издигнат, да го пренесат горе в духовните светове.
За древните епохи винаги е съществувала един вид дисхармония между изживяването на същинската човешка родина, духовния свят, и това, което древната душевност обозначаваше като Аз и което се разиграваше в дълбоката вътрешна същност на човешката природа.
С други думи, човекът можеше да се съединява със себе си само в изключителни състояния на съзнанието. И когато цялата мощ на това, което по-късно трябваше да се превърне в „Аз“ и да заживее в човека, когато цялата мощ и всичките импулси на този Аз започнаха да изпълват човешките същества, примерно чрез посвещението или чрез спомени от едно или друго посвещение в предишна инкарнация, когато цялата мощ на Аза, на този все още несъответствуващ за човешкото тяло Аз трябваше да проникне в човешкото тяло и да го завладее, какво се случи тогава? Тогава, в пред-християнските времена, се случи следното: След като не намери достатъчно място за себе си в човешкото тяло, силата на Аза, която се разпростираше над тялото, просто разчупи това, което е определено за Аза. Следователно такива хора, които носят в себе си част от свръхсетивния свят, напомняща в предхристиянските епохи за това, в което Азът ще се превърне по-късно, с тази Азова сила разрушават своята телесност, защото за предхристиянските епохи тази Азова сила е прекалено мощна. И това се потвърждава например от обстоятелството, че известни индивидуалности, разполагащи с тази Азова сила, можеха да задържат Аза в себе си само ако по някакъв начин тялото беше наранено или просто уязвимо, само ако то имаше някакво слабо място, което можеше да бъде действително наранено.
към текста >>
Следователно такива хора, които носят в себе си част от свръхсетивния
свят
, напомняща в предхристиянските епохи за това, в което Азът ще се превърне по-късно, с тази Азова сила разрушават своята телесност, защото за предхристиянските епохи тази Азова сила е прекалено мощна.
През древността винаги е било загатвано, че душевните изживявания на човека не могат да го издигнат, да го пренесат горе в духовните светове. За древните епохи винаги е съществувала един вид дисхармония между изживяването на същинската човешка родина, духовния свят, и това, което древната душевност обозначаваше като Аз и което се разиграваше в дълбоката вътрешна същност на човешката природа. С други думи, човекът можеше да се съединява със себе си само в изключителни състояния на съзнанието. И когато цялата мощ на това, което по-късно трябваше да се превърне в „Аз“ и да заживее в човека, когато цялата мощ и всичките импулси на този Аз започнаха да изпълват човешките същества, примерно чрез посвещението или чрез спомени от едно или друго посвещение в предишна инкарнация, когато цялата мощ на Аза, на този все още несъответствуващ за човешкото тяло Аз трябваше да проникне в човешкото тяло и да го завладее, какво се случи тогава? Тогава, в пред-християнските времена, се случи следното: След като не намери достатъчно място за себе си в човешкото тяло, силата на Аза, която се разпростираше над тялото, просто разчупи това, което е определено за Аза.
Следователно такива хора, които носят в себе си част от свръхсетивния свят, напомняща в предхристиянските епохи за това, в което Азът ще се превърне по-късно, с тази Азова сила разрушават своята телесност, защото за предхристиянските епохи тази Азова сила е прекалено мощна.
И това се потвърждава например от обстоятелството, че известни индивидуалности, разполагащи с тази Азова сила, можеха да задържат Аза в себе си само ако по някакъв начин тялото беше наранено или просто уязвимо, само ако то имаше някакво слабо място, което можеше да бъде действително наранено. В този случай там той е изложен на много по-голяма опасност от страна на външния свят. Нека само да си припомним колко уязвим е Ахил в петата, колко уязвими са Зигфрид и Едип, при които Азовата сила разрушава физическото тяло. Навсякъде ние стигаме до наличието на една ранимост, до факта, че само едно годно за разрушаване тяло е способно да понесе величието на Аза, свръхчовешката сила на Аза.
към текста >>
В този случай там той е изложен на много по-голяма опасност от страна на външния
свят
.
С други думи, човекът можеше да се съединява със себе си само в изключителни състояния на съзнанието. И когато цялата мощ на това, което по-късно трябваше да се превърне в „Аз“ и да заживее в човека, когато цялата мощ и всичките импулси на този Аз започнаха да изпълват човешките същества, примерно чрез посвещението или чрез спомени от едно или друго посвещение в предишна инкарнация, когато цялата мощ на Аза, на този все още несъответствуващ за човешкото тяло Аз трябваше да проникне в човешкото тяло и да го завладее, какво се случи тогава? Тогава, в пред-християнските времена, се случи следното: След като не намери достатъчно място за себе си в човешкото тяло, силата на Аза, която се разпростираше над тялото, просто разчупи това, което е определено за Аза. Следователно такива хора, които носят в себе си част от свръхсетивния свят, напомняща в предхристиянските епохи за това, в което Азът ще се превърне по-късно, с тази Азова сила разрушават своята телесност, защото за предхристиянските епохи тази Азова сила е прекалено мощна. И това се потвърждава например от обстоятелството, че известни индивидуалности, разполагащи с тази Азова сила, можеха да задържат Аза в себе си само ако по някакъв начин тялото беше наранено или просто уязвимо, само ако то имаше някакво слабо място, което можеше да бъде действително наранено.
В този случай там той е изложен на много по-голяма опасност от страна на външния свят.
Нека само да си припомним колко уязвим е Ахил в петата, колко уязвими са Зигфрид и Едип, при които Азовата сила разрушава физическото тяло. Навсякъде ние стигаме до наличието на една ранимост, до факта, че само едно годно за разрушаване тяло е способно да понесе величието на Аза, свръхчовешката сила на Аза.
към текста >>
Обаче ние можем да проследим вълнообразното развитие на човечеството и неговия възход чрез Мистерията на Голгота, който увлече и западноевропейския
свят
.
Ето защо беше много полезно, че тази сутрин Вие можахте да се запознаете с Хегеловото становище по този въпрос20. Всички подробности, до които се добира човешкото познание, могат да се обединят, за да бъдем улеснени в разбирането на най-важното, което беше подготвяно в предходните векове, за да кулминира в Мистерията на Голгота, давайки тласък на цялата по-нататъшна еволюция. Този процес може да настъпи в различни места на Земята. Ние можем да проследим нещата не само в Палестина, където се разигра самата Мистерия на Голгота; ние можем да ги проследим ако се придържаме към правилния начин на действие също и в други точки по света. Разбира се, там няма да срещнем Мистерията на Голгота.
Обаче ние можем да проследим вълнообразното развитие на човечеството и неговия възход чрез Мистерията на Голгота, който увлече и западноевропейския свят.
Но освен възхода на човечеството, ние можем да проследим и неговия упадък; и много интересен е начинът, по който можем да проследим този упадък.
към текста >>
Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния
свят
, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна.
Нека още веднъж да се обърнем към Древна Гърция и да видим какви събития са се развивали там половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота. Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха. В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред. Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия.
Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна.
Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност. За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в Гърция.
към текста >>
Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния
свят
и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност.
Нека още веднъж да се обърнем към Древна Гърция и да видим какви събития са се развивали там половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота. Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха. В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред. Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия. Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна.
Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност.
За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в Гърция.
към текста >>
За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния
свят
, например в Гърция.
Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха. В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред. Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия. Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна. Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност.
За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в Гърция.
към текста >>
Ако обгърнем с поглед индийския
свят
, ние виждаме: Там старото ясновидство угасна; но това, което някога хората бяха видели, остана записано с чудните думи на онези, най-значителен всред които беше Кришна.
Ако обгърнем с поглед индийския свят, ние виждаме: Там старото ясновидство угасна; но това, което някога хората бяха видели, остана записано с чудните думи на онези, най-значителен всред които беше Кришна.
То стои записано с думи там, във Ведите. И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния свят. Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия.
към текста >>
И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния
свят
.
Ако обгърнем с поглед индийския свят, ние виждаме: Там старото ясновидство угасна; но това, което някога хората бяха видели, остана записано с чудните думи на онези, най-значителен всред които беше Кришна. То стои записано с думи там, във Ведите.
И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния свят.
Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия. Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство.
към текста >>
Тя не е изградена с пот на челото, по примера на европейските философи, а е непосредствено извлечена от духовния
свят
и съдържа под формата на абстрактни понятия последните разредени останки от старото ясновидство, или, казано по друг начин, първите фини постижения на Йога в свръхсетивния
свят
.
Ако надникнете в кабинета на един човек, който минава за сериозен философ, Вие ще се убедите как неговата философска система се ражда с усилията на логиката, на логическото мислене. Цялата система възниква в резултат на упорита и бавна работа. И хората, които изграждат философията по този начин, изобщо не допускат, че това, което те изтъкават като мрежа от понятия, в известен смисъл може да бъде постигнато и по ясновидски път. Ето защо много трудно може да бъде разбран онзи, чийто ясновиждащ поглед, бих казал, само с един замах разгадава сложните философски конструкции, изграждани „с пот на чело“ и не смята за нужно мисловно да извърши всяка направена вече крачка, за да вникне в това, за което става дума. Философията Веданта е изградена тъкмо от такива понятия, които са уловени по ясновидски път.
Тя не е изградена с пот на челото, по примера на европейските философи, а е непосредствено извлечена от духовния свят и съдържа под формата на абстрактни понятия последните разредени останки от старото ясновидство, или, казано по друг начин, първите фини постижения на Йога в свръхсетивния свят.
към текста >>
Зад сетивния
свят
той вижда света на причините и описва тези причини с помощта на своите ясновидски способности.
Ферекидес от Сирос например казва: В основата на света, който виждаме, лежи една троичност: Хронос, Зевс, Ктон. От Хронос произлизат въздушният, огненият и водният елемент. И с всичко това, което произлиза от тези три сили, се сблъсква едно змиевидно същество: Офионеус. Ние виждаме пред себе си всичко, което той описва, дори и без помощта на ясновидството, стига да разполагаме с малко фантазия: Тук е Хронос, не само като абстрактно протичащо време, а представен съвсем нагледно като същество, като реално същество; също и Зевс, безкрайният етер, като едно всемирно оживотворяващо същество; после Ктон, онова, чрез което небесното се превръща в земно и чрез което изтъканите в пространството нишки се сгъстяват тук долу на планетата Земя, за да постигнат своето земно битие; но ето че после се намесва един враждебен елемент, едно змиевидно същество. Обаче за да проследим забележителното описание на Ферекидес от Сирос, за да го разберем, ние имаме нужда именно от едно духовно-научно изследване; понеже той е един от последните представители на старото ясновидство.
Зад сетивния свят той вижда света на причините и описва тези причини с помощта на своите ясновидски способности.
Естествено, това не допада на всички онези, които боравят само с понятия. Той съзерцава подвижния живот на добрите Богове и намесата на враждебните сили, вижда как от Хронос, от реалното време, възникват елементите.
към текста >>
Следователно, в лицето на този философ Ферекидес от Сирос ние имаме един човек, който с душата си все още може да вижда в онзи
свят
, който се открива пред ясновиждащото съзнание.
Следователно, в лицето на този философ Ферекидес от Сирос ние имаме един човек, който с душата си все още може да вижда в онзи свят, който се открива пред ясновиждащото съзнание.
Описанията на Ферекидес датират от шестото столетие преди Христос. Талес22, Анаксименес23, Анаксимандер24 и Хераклит25 са почти негови съвременници, но при тях положението е съвсем друго. Тук всъщност се преплитат два различни свята. Как изглеждат нещата в техните очи? В тях старото ясновидство е вече угаснало.
към текста >>
Тук всъщност се преплитат два различни
свят
а.
Следователно, в лицето на този философ Ферекидес от Сирос ние имаме един човек, който с душата си все още може да вижда в онзи свят, който се открива пред ясновиждащото съзнание. Описанията на Ферекидес датират от шестото столетие преди Христос. Талес22, Анаксименес23, Анаксимандер24 и Хераклит25 са почти негови съвременници, но при тях положението е съвсем друго.
Тук всъщност се преплитат два различни свята.
Как изглеждат нещата в техните очи? В тях старото ясновидство е вече угаснало. Налице е само копнежът към духовните светове. И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините? За тях този свят вече беше затворен.
към текста >>
И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния
свят
на причините?
Талес22, Анаксименес23, Анаксимандер24 и Хераклит25 са почти негови съвременници, но при тях положението е съвсем друго. Тук всъщност се преплитат два различни свята. Как изглеждат нещата в техните очи? В тях старото ясновидство е вече угаснало. Налице е само копнежът към духовните светове.
И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините?
За тях този свят вече беше затворен. Те вече нямаха достъп до него. Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза. Това е едно изключително състояние за западните души; едно душевно състояние, при което се подготвя тържеството на разума, на разсъдъчната способност, които са израз именно на Аза. И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия.
към текста >>
За тях този
свят
вече беше затворен.
Тук всъщност се преплитат два различни свята. Как изглеждат нещата в техните очи? В тях старото ясновидство е вече угаснало. Налице е само копнежът към духовните светове. И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините?
За тях този свят вече беше затворен.
Те вече нямаха достъп до него. Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза. Това е едно изключително състояние за западните души; едно душевно състояние, при което се подготвя тържеството на разума, на разсъдъчната способност, които са израз именно на Аза. И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия. Ето какво усещаме ние в тези души и разбираме как дори и в наши дни тук или там може да бъде намерен отзвук от тяхното основно настроение.
към текста >>
Положението беше такова, сякаш този
свят
искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза.
В тях старото ясновидство е вече угаснало. Налице е само копнежът към духовните светове. И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините? За тях този свят вече беше затворен. Те вече нямаха достъп до него.
Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза.
Това е едно изключително състояние за западните души; едно душевно състояние, при което се подготвя тържеството на разума, на разсъдъчната способност, които са израз именно на Аза. И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия. Ето какво усещаме ние в тези души и разбираме как дори и в наши дни тук или там може да бъде намерен отзвук от тяхното основно настроение.
към текста >>
И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния
свят
, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия.
И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините? За тях този свят вече беше затворен. Те вече нямаха достъп до него. Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза. Това е едно изключително състояние за западните души; едно душевно състояние, при което се подготвя тържеството на разума, на разсъдъчната способност, които са израз именно на Аза.
И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия.
Ето какво усещаме ние в тези души и разбираме как дори и в наши дни тук или там може да бъде намерен отзвук от тяхното основно настроение.
към текста >>
И докато през следващите времена понятийният
свят
ставаше все по-богат и по-богат, в самото начало, докато той изгряваше, гръцките философи можеха да разполагат само с най-простите понятия.
Нека да се пренесем в онази епоха, в която се намираха тези хора, и да си представим какво са чувствували те при приближаването на Голготската Мистерия, и най-вече неясния отзвук от старото ясновидство, въпреки който те трябваше да се задоволят с това, което представлява абстрактната разсъдъчна сила в човешкия Аз, нещо, от което те по-рано изобщо не са имали нужда.
И докато през следващите времена понятийният свят ставаше все по-богат и по-богат, в самото начало, докато той изгряваше, гръцките философи можеха да разполагат само с най-простите понятия.
Колко се измъчваха те например с абстрактното понятие „битие“; колко трудности имаха философите от Елинската школа с това абстрактно „битие“! Но по този начин трябваше да бъдат подготвени същинските абстрактни качества на Аза.
към текста >>
В Индия тези отзвуци постепенно угаснаха, но в западния
свят
те все още съществуваха.
Да си представим сега как една такава душа, родена на Запад, се подготвя за мисията на Запада, след като все още носи в себе си могъщите отзвуци от старото ясновидство.
В Индия тези отзвуци постепенно угаснаха, но в западния свят те все още съществуваха.
Душевният порив тласка човека в елементарния свят, но съзнанието му не иска да се подчини. Настроението на Буда никога не би могло да се пробуди в западната душа. В това настроение човекът би си казал: Сега ние сме поставени в света на страданието; следователно, трябва да се освободим от него. Не, западните души искаха нещо съвсем друго; те искаха да обхванат нещо от това, което се намираше пред тях! В това, което се намираше зад тях, те не можеха да проникнат!
към текста >>
Душевният порив тласка човека в елементарния
свят
, но съзнанието му не иска да се подчини.
Да си представим сега как една такава душа, родена на Запад, се подготвя за мисията на Запада, след като все още носи в себе си могъщите отзвуци от старото ясновидство. В Индия тези отзвуци постепенно угаснаха, но в западния свят те все още съществуваха.
Душевният порив тласка човека в елементарния свят, но съзнанието му не иска да се подчини.
Настроението на Буда никога не би могло да се пробуди в западната душа. В това настроение човекът би си казал: Сега ние сме поставени в света на страданието; следователно, трябва да се освободим от него. Не, западните души искаха нещо съвсем друго; те искаха да обхванат нещо от това, което се намираше пред тях! В това, което се намираше зад тях, те не можеха да проникнат! А в света пред тях ги очакваха единствено студените, ледени понятия.
към текста >>
Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния
свят
.
В това настроение човекът би си казал: Сега ние сме поставени в света на страданието; следователно, трябва да се освободим от него. Не, западните души искаха нещо съвсем друго; те искаха да обхванат нещо от това, което се намираше пред тях! В това, което се намираше зад тях, те не можеха да проникнат! А в света пред тях ги очакваха единствено студените, ледени понятия. Нека отново да си представим една душа като тази на Ферекидес от Сирос.
Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят.
Но нека да си представим и една от другите души. Тя не може да вижда как елементите се раждат от Хронос. Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят. Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя! Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата.
към текста >>
Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния
свят
.
А в света пред тях ги очакваха единствено студените, ледени понятия. Нека отново да си представим една душа като тази на Ферекидес от Сирос. Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят. Но нека да си представим и една от другите души. Тя не може да вижда как елементите се раждат от Хронос.
Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят.
Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя! Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата. Тя вижда любовта и омразата като абстрактни понятия, а огъня, въздуха, водата и земята като абстрактни елементи. Това, което сега все още нахлува в душата, тя го вижда; обаче до всичко онова, което виждаха древните, тя вече няма достъп. Нека да си представим една такава душа, която изцяло е потопена в живите извори на предишната епоха, обаче не може да вижда в духовния свят, а обхваща само външните му форми; поради нейната специална мисия тя няма достъп до всичко онова, което по-рано ощастливяваше хората; от друга страна, новият Азов свят не й предлага нищо друго, освен няколко понятия, към които тя трябва да се придържа: Такава е била душата на Емпедокъл.
към текста >>
Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния
свят
като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя!
Нека отново да си представим една душа като тази на Ферекидес от Сирос. Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят. Но нека да си представим и една от другите души. Тя не може да вижда как елементите се раждат от Хронос. Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят.
Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя!
Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата. Тя вижда любовта и омразата като абстрактни понятия, а огъня, въздуха, водата и земята като абстрактни елементи. Това, което сега все още нахлува в душата, тя го вижда; обаче до всичко онова, което виждаха древните, тя вече няма достъп. Нека да си представим една такава душа, която изцяло е потопена в живите извори на предишната епоха, обаче не може да вижда в духовния свят, а обхваща само външните му форми; поради нейната специална мисия тя няма достъп до всичко онова, което по-рано ощастливяваше хората; от друга страна, новият Азов свят не й предлага нищо друго, освен няколко понятия, към които тя трябва да се придържа: Такава е била душата на Емпедокъл. Точно такава застава пред нас душата на Емпедокъл, ако поискаме да се докоснем до нейната най-дълбока същност.
към текста >>
Нека да си представим една такава душа, която изцяло е потопена в живите извори на предишната епоха, обаче не може да вижда в духовния
свят
, а обхваща само външните му форми; поради нейната специална мисия тя няма достъп до всичко онова, което по-рано ощастливяваше хората; от друга страна, новият Азов
свят
не й предлага нищо друго, освен няколко понятия, към които тя трябва да се придържа: Такава е била душата на Емпедокъл.
Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят. Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя! Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата. Тя вижда любовта и омразата като абстрактни понятия, а огъня, въздуха, водата и земята като абстрактни елементи. Това, което сега все още нахлува в душата, тя го вижда; обаче до всичко онова, което виждаха древните, тя вече няма достъп.
Нека да си представим една такава душа, която изцяло е потопена в живите извори на предишната епоха, обаче не може да вижда в духовния свят, а обхваща само външните му форми; поради нейната специална мисия тя няма достъп до всичко онова, което по-рано ощастливяваше хората; от друга страна, новият Азов свят не й предлага нищо друго, освен няколко понятия, към които тя трябва да се придържа: Такава е била душата на Емпедокъл.
Точно такава застава пред нас душата на Емпедокъл, ако поискаме да се докоснем до нейната най-дълбока същност. Емпедокъл е почти съвременник на мъдреца от Сирос. Той живее само две трети от столетието по-късно от него. Обаче душата му е устроена съвсем различно. Той трябваше да премине през Рубикона от старото ясновидство към абстрактните понятия на Аза.
към текста >>
И тогава ние виждаме как се сблъскват цели два
свят
а.
Точно такава застава пред нас душата на Емпедокъл, ако поискаме да се докоснем до нейната най-дълбока същност. Емпедокъл е почти съвременник на мъдреца от Сирос. Той живее само две трети от столетието по-късно от него. Обаче душата му е устроена съвсем различно. Той трябваше да премине през Рубикона от старото ясновидство към абстрактните понятия на Аза.
И тогава ние виждаме как се сблъскват цели два свята.
Ние виждаме как Азът покълва и как се стреми към пълното си разгръщане. Ние виждаме как душите на старите гръцки философи бяха осъдени да приемат за пръв път в себе си това, което днес ние наричаме разум, логика; ние виждаме как техните души бяха просто изпразнени от старите откровения. И сега в тези души трябваше да се влее новият Импулс, Импулсът на Голгота.
към текста >>
Това, което се роди в гръцките души там, в Южна Европа, ни изглежда като един величествен опит от страна на западния
свят
за ново разрешаване на мировите загадки.
Това, което се роди в гръцките души там, в Южна Европа, ни изглежда като един величествен опит от страна на западния свят за ново разрешаване на мировите загадки.
И като един вид помощ идва онзи още по-величествен монолог на Бога впрочем той може да бъде разбран само на Запад за който стана дума в края на вчерашната лекция и за който ще продължим да говорим утре.
към текста >>
42.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Ако през Следатлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен
свят
.
В този смисъл, ако искаме да разберем какво означава „езеро“, трябва да си припомним нещо, което често пъти сме обсъждали. Ние знаем, че нашата Следатлантска земна епоха е била предхождана от така наречената Атлантска епоха, когато въздухът е бил наситен с гъсти облачни маси, така че коренно различните физически условия на живот са предполагали и коренно различен душевен живот на тогавашните човешки същества, който се е обуславял най-вече от старото ясновидство. Своеобразният душевен живот произтичаше от начина, по който физическото тяло беше разположено в споменатите облачни маси. Един остатък от всичко това е запазен и у днешното човечество.
Ако през Следатлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен свят.
Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си. Как виждат очите, как мисли умът това не зависи чак толкова от местонахождението на човека. Но когато се пробуди по-финият поглед върху нещата и ние навлезем в духовните отношения, оказва се, че обикновеният човек е твърде грубо организиран.
към текста >>
Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния
свят
, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си.
В този смисъл, ако искаме да разберем какво означава „езеро“, трябва да си припомним нещо, което често пъти сме обсъждали. Ние знаем, че нашата Следатлантска земна епоха е била предхождана от така наречената Атлантска епоха, когато въздухът е бил наситен с гъсти облачни маси, така че коренно различните физически условия на живот са предполагали и коренно различен душевен живот на тогавашните човешки същества, който се е обуславял най-вече от старото ясновидство. Своеобразният душевен живот произтичаше от начина, по който физическото тяло беше разположено в споменатите облачни маси. Един остатък от всичко това е запазен и у днешното човечество. Ако през Следатлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен свят.
Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си.
Как виждат очите, как мисли умът това не зависи чак толкова от местонахождението на човека. Но когато се пробуди по-финият поглед върху нещата и ние навлезем в духовните отношения, оказва се, че обикновеният човек е твърде грубо организиран.
към текста >>
Ето как чрез Мойсей в еврейския народ се вливат посвещенията на целия заобикалящ го
свят
, така че, макар и на едно по-ниско равнище, той вече подготви това, което трябваше да стане с идването на Христос Исус.
Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите народи. Една особена сцена на такова посвещение имаме в срещата му с мидиамския жрец Йетро, която вече сме обсъждали. Тя се намира в Стария Завет (2. Мойсей 2, 16-21). Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло.
Ето как чрез Мойсей в еврейския народ се вливат посвещенията на целия заобикалящ го свят, така че, макар и на едно по-ниско равнище, той вече подготви това, което трябваше да стане с идването на Христос Исус.
Това беше едното течение, което трябваше да отведе човечеството до Мистерията на Голгота.
към текста >>
Тогава ние отново се спряхме на онази епоха, през която хората изгубиха старите ясновидски способности и им беше отнето непосредственото виждане в духовния
свят
, за да се роди присъщата на Аза разсъдъчна сила, за да се роди уповаващият се на самия себе си човешки Аз.
Другото течение идваше от онзи елемент, за който вече загатнахме, от онзи елемент, всред който по един естествен начин юдейският народ живееше като народ. Мойсей беше този, който към потока течащ надолу през поколенията на Авраам, Исаак и Яков прибави всичко онова, което вече беше в света, доколко това беше възможно по негово време. Наред с това обаче, трябваше да се съхрани и онова, което беше толкова тясно свързано с природата на древноюдейския народ. За какво беше избран този народ? За да подготви човечеството за онази епоха, която се опитахме да обхванем с нашия душевен поглед, когато например говорихме за Древна Гърция, и най-вече за Емпедокъл.
Тогава ние отново се спряхме на онази епоха, през която хората изгубиха старите ясновидски способности и им беше отнето непосредственото виждане в духовния свят, за да се роди присъщата на Аза разсъдъчна сила, за да се роди уповаващият се на самия себе си човешки Аз.
към текста >>
Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по целия
свят
, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.“ (14,3-9.)
Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.“ (14,3-9.)
към текста >>
„Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по целия
свят
, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.
„Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.
към текста >>
Става дума за това, че Евангелието иска да каже: Човекът не бива да се привързва към сетивното битие, към това, което има стойност и значение в сетивния
свят
; човекът трябва да приеме в себе си преди всичко свръхсетивния
свят
; важно е също да се замислим и върху това, което в сетивния
свят
няма вече никакво значение.
Но за какво става дума тук?
Става дума за това, че Евангелието иска да каже: Човекът не бива да се привързва към сетивното битие, към това, което има стойност и значение в сетивния свят; човекът трябва да приеме в себе си преди всичко свръхсетивния свят; важно е също да се замислим и върху това, което в сетивния свят няма вече никакво значение.
Тялото на Христос Исус, което жената помазва преди погребението, няма вече никакво значение, защото то е напуснато от душата; обаче човек трябва да направи нещо за това, което има стойност и значение отвъд пределите на сетивния свят. Нека ясно да подчертаем този момент. И за тази цел Евангелието използва нещо, което според естественото човешко съзнание има възможно най-голяма стойност в сетивния свят.
към текста >>
Тялото на Христос Исус, което жената помазва преди погребението, няма вече никакво значение, защото то е напуснато от душата; обаче човек трябва да направи нещо за това, което има стойност и значение отвъд пределите на сетивния
свят
.
Но за какво става дума тук? Става дума за това, че Евангелието иска да каже: Човекът не бива да се привързва към сетивното битие, към това, което има стойност и значение в сетивния свят; човекът трябва да приеме в себе си преди всичко свръхсетивния свят; важно е също да се замислим и върху това, което в сетивния свят няма вече никакво значение.
Тялото на Христос Исус, което жената помазва преди погребението, няма вече никакво значение, защото то е напуснато от душата; обаче човек трябва да направи нещо за това, което има стойност и значение отвъд пределите на сетивния свят.
Нека ясно да подчертаем този момент. И за тази цел Евангелието използва нещо, което според естественото човешко съзнание има възможно най-голяма стойност в сетивния свят.
към текста >>
И за тази цел Евангелието използва нещо, което според естественото човешко съзнание има възможно най-голяма стойност в сетивния
свят
.
Но за какво става дума тук? Става дума за това, че Евангелието иска да каже: Човекът не бива да се привързва към сетивното битие, към това, което има стойност и значение в сетивния свят; човекът трябва да приеме в себе си преди всичко свръхсетивния свят; важно е също да се замислим и върху това, което в сетивния свят няма вече никакво значение. Тялото на Христос Исус, което жената помазва преди погребението, няма вече никакво значение, защото то е напуснато от душата; обаче човек трябва да направи нещо за това, което има стойност и значение отвъд пределите на сетивния свят. Нека ясно да подчертаем този момент.
И за тази цел Евангелието използва нещо, което според естественото човешко съзнание има възможно най-голяма стойност в сетивния свят.
към текста >>
За да напомни, че понякога човекът трябва да отнеме нещо от сетивния
свят
и да го предостави на Духа, на онова, всред което Азът пребивава, когато е освободен от тялото, Евангелието посочва един особен пример.
За да напомни, че понякога човекът трябва да отнеме нещо от сетивния свят и да го предостави на Духа, на онова, всред което Азът пребивава, когато е освободен от тялото, Евангелието посочва един особен пример.
То посочва нещо, което изглежда лишено от всякакво състрадание: От бедните се отнема нещо, за да се предостави на Духа, на Аза, след като той бъде освободен от тялото. Евангелието се обръща не към това, което дава смисъл на земното битие, а към всичко онова, което може да се присъедини към Аза и, респективно, да се излъчи от Аза. Това тук е подчертано много силно. Ето защо то е свързано с Юда Искариотски, който извършва предателството, тъй като неговото сърце е изключително силно привързано към сетивния свят и той се усеща твърде близък до тези, които Евангелието не твърде учтиво описва като истински еснафи. За Юда има значение само това, което служи на сетивния свят; той споделя убеждението, че това, което може да се купи за триста динара, има по-голяма стойност от нещата, принадлежащи към свръхсетивния свят.
към текста >>
Ето защо то е свързано с Юда Искариотски, който извършва предателството, тъй като неговото сърце е изключително силно привързано към сетивния
свят
и той се усеща твърде близък до тези, които Евангелието не твърде учтиво описва като истински еснафи.
За да напомни, че понякога човекът трябва да отнеме нещо от сетивния свят и да го предостави на Духа, на онова, всред което Азът пребивава, когато е освободен от тялото, Евангелието посочва един особен пример. То посочва нещо, което изглежда лишено от всякакво състрадание: От бедните се отнема нещо, за да се предостави на Духа, на Аза, след като той бъде освободен от тялото. Евангелието се обръща не към това, което дава смисъл на земното битие, а към всичко онова, което може да се присъедини към Аза и, респективно, да се излъчи от Аза. Това тук е подчертано много силно.
Ето защо то е свързано с Юда Искариотски, който извършва предателството, тъй като неговото сърце е изключително силно привързано към сетивния свят и той се усеща твърде близък до тези, които Евангелието не твърде учтиво описва като истински еснафи.
За Юда има значение само това, което служи на сетивния свят; той споделя убеждението, че това, което може да се купи за триста динара, има по-голяма стойност от нещата, принадлежащи към свръхсетивния свят.
към текста >>
За Юда има значение само това, което служи на сетивния
свят
; той споделя убеждението, че това, което може да се купи за триста динара, има по-голяма стойност от нещата, принадлежащи към свръхсетивния
свят
.
За да напомни, че понякога човекът трябва да отнеме нещо от сетивния свят и да го предостави на Духа, на онова, всред което Азът пребивава, когато е освободен от тялото, Евангелието посочва един особен пример. То посочва нещо, което изглежда лишено от всякакво състрадание: От бедните се отнема нещо, за да се предостави на Духа, на Аза, след като той бъде освободен от тялото. Евангелието се обръща не към това, което дава смисъл на земното битие, а към всичко онова, което може да се присъедини към Аза и, респективно, да се излъчи от Аза. Това тук е подчертано много силно. Ето защо то е свързано с Юда Искариотски, който извършва предателството, тъй като неговото сърце е изключително силно привързано към сетивния свят и той се усеща твърде близък до тези, които Евангелието не твърде учтиво описва като истински еснафи.
За Юда има значение само това, което служи на сетивния свят; той споделя убеждението, че това, което може да се купи за триста динара, има по-голяма стойност от нещата, принадлежащи към свръхсетивния свят.
към текста >>
Ето защо прахосването на мирото ще се третира като нещо важно само тогава, когато Азът вече няма съзнателен достъп до свръхсетивния
свят
.
Ние навсякъде трябва да търсим същественото, а не второстепенното. Евангелието може да бъде разбрано само ако вникнем в неговите духовни основи. Вникнем ли в неговите духовни основи, този пример се оказва особено подходящ.
Ето защо прахосването на мирото ще се третира като нещо важно само тогава, когато Азът вече няма съзнателен достъп до свръхсетивния свят.
към текста >>
43.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Тя веднага изпъква пред погледа и е изцяло потопена в сетивния
свят
.
Гръцкото изкуство, гръцката красота ни привлича именно с вътрешната завършеност на формите. В характерната си композиция гръцкото художествено произведение постига своя замисъл по един безусловен начин.
Тя веднага изпъква пред погледа и е изцяло потопена в сетивния свят.
Величието на гръцкото изкуство се състои именно в това, че то съществува като едно външно проявление.
към текста >>
И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния
свят
тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие.
Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27). В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя.
И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие.
Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят. Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>
От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния
свят
.
В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя. И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор?
От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят.
Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>
Важното тук е, че Христос Исус насочва разговорите, отнасящи се до сетивния
свят
, към области, които принадлежат на свръхсетивния
свят
.
Отивайки към края на Марковото Евангелие, Вие стигате до един друг разговор. Там Христос Исус трябва да отговори по въпросите на брака (10, 1-12). Разговорът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне жена си след като й даде „разводно писмо“. И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и жената, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката еволюция. Или с други думи, Той говори за нещо космическо, за нещо извънземно.
Важното тук е, че Христос Исус насочва разговорите, отнасящи се до сетивния свят, към области, които принадлежат на свръхсетивния свят.
И още нещо: Със самото си идване на Земята Той сваля свръхземни, космически отношения и ги включва в разговорите си със земните същества.
към текста >>
Ние знаем, че юдейството пое към Западния
свят
минавайки през Александрия.
Сега юдеите трябваше да разберат, че идването на Христос Исус представлява върховата точка на тяхното собствено развитие. Римляните трябваше да разберат, че Той действително има някакво значение в развитието на юдейския народ, че изпълнява някаква водеща, но не и главна роля. Ако римляните бяха разбрали това, какво щеше да се случи? Нищо друго, освен онова, което и без това се случи, само че те наистина не го разбраха.
Ние знаем, че юдейството пое към Западния свят минавайки през Александрия.
Все пак римляните би трябвало да отгатнат, че сега е настъпил световноисторическият момент за разпространяването на юдейската култура. И за това наистина се изисква по-малко, отколкото се изисква от книжниците. Римляните би трябвало да се досетят само за ограничената роля на юдеите в тази част от света. А фактът, че те не се досещат това би била една от задачите на епохата говори за следното: Пилат просто не разбира, че Христос Исус би могъл да бъде възприет от хората като „Цар на юдеите“ и вижда в цялото събитие нещо съвсем безобидно.
към текста >>
44.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
За тези, които изповядваха Христос Исус, Неговото съществувание беше нещо напълно самопонятно, но също така само-понятно беше и това и то в много по-голяма степен, отколкото обикновено си мислим че хората се уповаваха както на човешкото, така и на свръхчовешкото, духовно-
божествен
о Същество Христос Исус.
век насам, опирайки се на различни гледни точки, човешкото съзнание непрекъснато търси един вид сигурност в своята вяра, свързана с Мистерията на Голгота. Това търсене е минало през различни фази. Общо взето, включително и до 18 век не са възниквали сериозни въпроси относно достоверността на историческите документи казвам „исторически“ в този смисъл, в който е прието да се говори за такива документи потвърждаващи съществуването на Христос Исус. В човешките души все още беше прекалено живо всичко онова, което струеше от Мистерията на Голгота. Все още хората ясно виждаха как въздействията от тази Мистерия са тясно свързани с името на Христос Исус и не изпитваха никаква потребност да питат: А дали има някакъв исторически документ, който доказва, че Христос Исус е съществувал?
За тези, които изповядваха Христос Исус, Неговото съществувание беше нещо напълно самопонятно, но също така само-понятно беше и това и то в много по-голяма степен, отколкото обикновено си мислим че хората се уповаваха както на човешкото, така и на свръхчовешкото, духовно-божествено Същество Христос Исус.
към текста >>
Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изследванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „чудеса“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния
свят
; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата.
Само че да се установят датите в живота на Исус от Назарет е доста трудно. Защото основните документи за тази цел са Евангелията и Посланията на Павел. Обаче Евангелията, като такива, естествено нямат историческа стойност. Има четири Евангелия и от материалистическа гледна точка те си противоречат изцяло. Впрочем в рамките на „изследователския подход“ се търсят всевъзможни пътища за решаване на основните противоречия.
Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изследванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „чудеса“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния свят; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата.
Или пък един друг пример за рационалистично обяснение: Превръщането на водата във вино се дължи на това, че някой незабелязано слага във водата някаква винена есенция! А при Кръщението, което Йоан извършва в реката Йордан, един гълъб случайно прелита по същото време! Какво ли не изниква от умовете на тези, които смятат, че се позовават на строгата, обективна наука! Но нека напълно да се абстрахираме от тези неща.
към текста >>
Има и друг изследователски подход, който не може да се справи със свръхсетивните факти и по чисто материалистичен начин ги разглежда като един вид допълнение към физическия
свят
.
Има и друг изследователски подход, който не може да се справи със свръхсетивните факти и по чисто материалистичен начин ги разглежда като един вид допълнение към физическия свят.
Тези хора казват: Ако не можем да вярваме в Христос Исус, ако не можем да вярваме, че някой се е родил в Назарет като син на дърводелец, на дванадесетгодишна възраст попада в храма и така нататък, ако премахнем от Евангелията всички свръхсетивни факти и комбинираме всички техни съвпадения и несъвпадения, тогава все пак ние ще получим някаква биография на Исус от Назарет. Правени са всевъзможни такива опити. Много автори са се опитвали да пишат биография на Исус и естествено, всички биографии изглеждат различно. Обаче нека сега да не навлизаме в подробности. Имало е и такива тенденции в животоописанието на Исус, при които Исус от Назарет е представян като един по-висш човек, както е представян, примерно Сократ.
към текста >>
На второ място идва това, че към подобно изследване на Исусовия живот се прибавиха съображенията на онези, които на определени и често повтарящи се в Евангелията места виждаха такива факти, за които ние знаем, че се отнасят към свръхсетивния
свят
.
В общи линии такъв род биографии на Исус от Назарет също се посрещат с неодобрение. Това неодобрение има две страни. На първо място е валидността на самите документи. Защото според смисъла, който днес хората влагат в понятието „исторически документи“, съвсем ясно е, че Евангелията не са никакви документи. Това се потвърждава от многобройните противоречия, както и от обстоятелството, че те не са могли да бъдат отстранени в хода на времето.
На второ място идва това, че към подобно изследване на Исусовия живот се прибавиха съображенията на онези, които на определени и често повтарящи се в Евангелията места виждаха такива факти, за които ние знаем, че се отнасят към свръхсетивния свят.
Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния свят не можеха току-така да се измъкнат от своите изследвания, какъвто беше случаят с животоописанието на Исус. Ето как се стигна до другото, до изследването на Христос, което нарасна през последните години, докато животоописанието или изследването на Исусовия живот отдавна вече беше привършило, достигайки връхната си точка с образа на „простия човек от Назарет“ както се изразява един днешен професор. Разбира се, всичко това е твърде приятно за повечето хора. Те са просто поласкани, когато никой не изисква от тях да се съобразяват с по-висшите сили в Евангелията и много повече им приляга да говорят за „простия човек от Назарет“, отколкото да се стремят към Богочовека.
към текста >>
Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния
свят
не можеха току-така да се измъкнат от своите изследвания, какъвто беше случаят с животоописанието на Исус.
Това неодобрение има две страни. На първо място е валидността на самите документи. Защото според смисъла, който днес хората влагат в понятието „исторически документи“, съвсем ясно е, че Евангелията не са никакви документи. Това се потвърждава от многобройните противоречия, както и от обстоятелството, че те не са могли да бъдат отстранени в хода на времето. На второ място идва това, че към подобно изследване на Исусовия живот се прибавиха съображенията на онези, които на определени и често повтарящи се в Евангелията места виждаха такива факти, за които ние знаем, че се отнасят към свръхсетивния свят.
Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния свят не можеха току-така да се измъкнат от своите изследвания, какъвто беше случаят с животоописанието на Исус.
Ето как се стигна до другото, до изследването на Христос, което нарасна през последните години, докато животоописанието или изследването на Исусовия живот отдавна вече беше привършило, достигайки връхната си точка с образа на „простия човек от Назарет“ както се изразява един днешен професор. Разбира се, всичко това е твърде приятно за повечето хора. Те са просто поласкани, когато никой не изисква от тях да се съобразяват с по-висшите сили в Евангелията и много повече им приляга да говорят за „простия човек от Назарет“, отколкото да се стремят към Богочовека.
към текста >>
Обикновено човек си спомня само това, което става в сетивния
свят
.
Изобщо към Мистерията на Голгота съществува само един път: Пътят на ясновидството, въпреки че тя се разигра на физическия план. Ние не бива да пропускаме този факт. Евангелието описва събитията съвсем ясно: В решителния миг побягват именно най-близките ученици на Христос; така че една такава душа, каквато беше душата на Петър, приемайки импулса на Възкръсналия, се оказа озарена от спомена за това, което се случи след неговото бягство.
Обикновено човек си спомня само това, което става в сетивния свят.
Но при едно такова ясновидство, каквото възникна у апостолите, за разлика от обикновения спомен, в паметта оживяват също и спомените за такива събития, на които човек изобщо не е присъствал. Замислете се за това как душата на Петър беше озарена от спомена за такива събития, на които той не е бил непосредствен участник. И как Петър поучаваше тези, които искаха да го слушат, черпейки от своите спомени за Мистерията на Голгота, въпреки че не беше непосредствен участник в събитията през последните дни.
към текста >>
Там той можа да възприеме някои възгледи, съществуващи и тогава, според които в определен момент човешкото същество напуска духовния
свят
, за да се срещне после с Луцифер, с Ариман, така че луциферическите и ариманически сили навлизат в човешката душа.
В хода на нашите размишления а може би по-, късно ще прибавим и други подробности към тях - ние се убедихме, че Евангелието на Марко най-ясно ни кара да почувствуваме космическото величие и значение на Христос. Авторът на Марковото Евангелие беше подпомогнат в описанията си за космическото величие на Христос именно от мястото, на което той попадна, след като вече беше станал ученик на Петър. Той се озова в Египет, и по-точно в Александрия, и живя там известно време, през което юдейска-та теософско-философска мисъл се намираше в своя апогей, като успоредно с това той можа да се докосне до най-добрите страни на езическия гнозис.
Там той можа да възприеме някои възгледи, съществуващи и тогава, според които в определен момент човешкото същество напуска духовния свят, за да се срещне после с Луцифер, с Ариман, така че луциферическите и ариманически сили навлизат в човешката душа.
Той можа да извлече всичко това от езическия гнозис, според който космическият произход на човека е свързан и с изграждането на нашата планета. Обаче в същото време евангелистът Марко можа да установи, именно тук, в Египет, големия контраст между първоначалния замисъл, според който трябваше да напредва еволюцията на човека и всичко онова, в което човекът се беше превърнал междувременно.
към текста >>
Ако отправим поглед към нашата културна действителност не е нужно да описваме външния
свят
, понеже той не би го понесъл и се абстрахираме от крайните степени на морална разруха, ние можем да заявим следното: Днес всичко е механизирано; всъщност днес, обгърнат от материализма на нашето време, всеки се моли и прекланя единствено пред механизма, дори и той да не нарича това преклонение с думи като „молитва“ или „набожност“.
Ако отправим поглед към нашата културна действителност не е нужно да описваме външния свят, понеже той не би го понесъл и се абстрахираме от крайните степени на морална разруха, ние можем да заявим следното: Днес всичко е механизирано; всъщност днес, обгърнат от материализма на нашето време, всеки се моли и прекланя единствено пред механизма, дори и той да не нарича това преклонение с думи като „молитва“ или „набожност“.
Обаче самите душевни сили, които някога бяха насочвани към духовните Същества, сега поемат към машините, към механизмите, отдават им цялото си внимание, което някога са посвещавали на Боговете. Да, така стоят нещата с днешната наука, с тази наука, която дори не предполага колко далеч се намира от истината, от действителната истина, и от друга страна, колко далеч се намира от действителната логика.
към текста >>
Това е една реакция, съответствуваща на нашето време, и тя трябваше да се прояви още тогава в душата на Марко, който видя как човечеството беше слязло от предишната си духовна висота, за да се привърже към материалния
свят
.
Това все повече и повече ще поражда най-благородната реакция, дълбокия копнеж към истинската Духовна наука.
Това е една реакция, съответствуваща на нашето време, и тя трябваше да се прояви още тогава в душата на Марко, който видя как човечеството беше слязло от предишната си духовна висота, за да се привърже към материалния свят.
Така у него възникна едно дълбоко разбиране за това, че най-големият импулс идва от свръхсетивния свят и това беше потвърдено от неговия учител. Това, което той получи от Петър, не беше някакво външно, сетивно съобщение за Мистерията на Голгота, което някой би могъл, примерно, да чуе с ушите си или да види с очите си като едно или друго събитие в Йерусалим; нещата бяха изследвани по ясновидски път. Така възникнаха и всички съобщения за Христос Исус и за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Така у него възникна едно дълбоко разбиране за това, че най-големият импулс идва от свръхсетивния
свят
и това беше потвърдено от неговия учител.
Това все повече и повече ще поражда най-благородната реакция, дълбокия копнеж към истинската Духовна наука. Това е една реакция, съответствуваща на нашето време, и тя трябваше да се прояви още тогава в душата на Марко, който видя как човечеството беше слязло от предишната си духовна висота, за да се привърже към материалния свят.
Така у него възникна едно дълбоко разбиране за това, че най-големият импулс идва от свръхсетивния свят и това беше потвърдено от неговия учител.
Това, което той получи от Петър, не беше някакво външно, сетивно съобщение за Мистерията на Голгота, което някой би могъл, примерно, да чуе с ушите си или да види с очите си като едно или друго събитие в Йерусалим; нещата бяха изследвани по ясновидски път. Така възникнаха и всички съобщения за Христос Исус и за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ние знаем, че
божествен
о-духовните Същества са дали на човека неговия външен облик, неговата външна форма.
Ние знаем, че божествено-духовните Същества са дали на човека неговия външен облик, неговата външна форма.
Обаче това, което живееше в тази външна форма от Лемурийската епоха насам, беше непрекъснато изложено под въздействието на луциферическите сили, към които по-късно се намесиха и ариманическите сили. Впоследствие, под въздействието на тези сили израсна онова, което хората наричат „наука“ и „познание“. И нищо чудно, че ако пред тогавашното човечество би застанала истинската, свръхсетивна същност на човека, хората не биха могли да я разберат, както не биха могли да разберат и упадъка, до който те са стигнали. Човешкото познание все повече и повече се обвързваше със сетивния свят. Човешкото познание все повече и повече се отдалечаваше от истинската същност на човека.
към текста >>
Човешкото познание все повече и повече се обвързваше със сетивния
свят
.
Ние знаем, че божествено-духовните Същества са дали на човека неговия външен облик, неговата външна форма. Обаче това, което живееше в тази външна форма от Лемурийската епоха насам, беше непрекъснато изложено под въздействието на луциферическите сили, към които по-късно се намесиха и ариманическите сили. Впоследствие, под въздействието на тези сили израсна онова, което хората наричат „наука“ и „познание“. И нищо чудно, че ако пред тогавашното човечество би застанала истинската, свръхсетивна същност на човека, хората не биха могли да я разберат, както не биха могли да разберат и упадъка, до който те са стигнали.
Човешкото познание все повече и повече се обвързваше със сетивния свят.
Човешкото познание все повече и повече се отдалечаваше от истинската същност на човека.
към текста >>
Тогава пред човечеството, станало свидетел на всичко това, стоеше човекът, човекът в онзи негов образ, който му беше даден от
божествен
о-духовните Същества.
Ето за какво става дума и ето какво не бива да забравяме, когато обръщаме поглед към изоставения Син Човешки, към образа на човека, стоящ пред нас в мига, когато според Евангелието на Марко космическият Христос се намираше в една много слаба връзка със Сина Човешки.
Тогава пред човечеството, станало свидетел на всичко това, стоеше човекът, човекът в онзи негов образ, който му беше даден от божествено-духовните Същества.
Той наистина стоеше там, но облагороден, одухотворен от тригодишното присъствие на Христос в Исус от Назарет. Така стоеше той всред своите братя човеци. Но по отношение на познанието си за Христос хората успяха да постигнат само това, което можаха да разберат чрез хилядолетното влияние на Луцифер и Ариман. Но там стоеше човекът, който в продължение на три години беше отстранил от себе си всички луциферически и ариманически влияния. Там, пред другите хора, стоеше възстановен онзи първоначален човек, какъвто е бил още преди идването на Луцифер и Ариман.
към текста >>
Едва чрез импулса на космическия Христос човекът отново стана онзи, който беше, когато извлечен от духовния
свят
трябваше да бъде пренесен във физическия
свят
.
Той наистина стоеше там, но облагороден, одухотворен от тригодишното присъствие на Христос в Исус от Назарет. Така стоеше той всред своите братя човеци. Но по отношение на познанието си за Христос хората успяха да постигнат само това, което можаха да разберат чрез хилядолетното влияние на Луцифер и Ариман. Но там стоеше човекът, който в продължение на три години беше отстранил от себе си всички луциферически и ариманически влияния. Там, пред другите хора, стоеше възстановен онзи първоначален човек, какъвто е бил още преди идването на Луцифер и Ариман.
Едва чрез импулса на космическия Христос човекът отново стана онзи, който беше, когато извлечен от духовния свят трябваше да бъде пренесен във физическия свят.
Там стоеше Духът на човечеството, Синът Човешки, пред онези, които тогава в Йерусалим бяха негови съдии и гонители; но стоеше там такъв, какъвто можа да стане, след като всичко, което Го беше принизило, сега отново беше отстранено от човешката природа. Там, докато се разиграваше Мистерията на Голгота, пред очите на своите братя човеци, стоеше Христос, като един образец, пред когото хората би трябвало да се преклонят и, молейки се, да кажат: Ето, това съм самият аз в моята истинска същност, в моя най-висш идеал, в моя истински образ, до който мога да се издигна единствено след максималните усилия, на които е способна моята душа. И сега аз съм застанал пред това, което единствено на този свят е достойно за уважение и преклонение, аз съм застанал пред Божеството в мен, за което апостолите в техния стремеж към себепознание би трябвало да си кажат: В целия свят не съществува нищо друго, което по своето величие и непреходност може да бъде сравнено с това, което застава пред нас като Син Човешки.
към текста >>
И сега аз съм застанал пред това, което единствено на този
свят
е достойно за уважение и преклонение, аз съм застанал пред Божеството в мен, за което апостолите в техния стремеж към себепознание би трябвало да си кажат: В целия
свят
не съществува нищо друго, което по своето величие и непреходност може да бъде сравнено с това, което застава пред нас като Син Човешки.
Но там стоеше човекът, който в продължение на три години беше отстранил от себе си всички луциферически и ариманически влияния. Там, пред другите хора, стоеше възстановен онзи първоначален човек, какъвто е бил още преди идването на Луцифер и Ариман. Едва чрез импулса на космическия Христос човекът отново стана онзи, който беше, когато извлечен от духовния свят трябваше да бъде пренесен във физическия свят. Там стоеше Духът на човечеството, Синът Човешки, пред онези, които тогава в Йерусалим бяха негови съдии и гонители; но стоеше там такъв, какъвто можа да стане, след като всичко, което Го беше принизило, сега отново беше отстранено от човешката природа. Там, докато се разиграваше Мистерията на Голгота, пред очите на своите братя човеци, стоеше Христос, като един образец, пред когото хората би трябвало да се преклонят и, молейки се, да кажат: Ето, това съм самият аз в моята истинска същност, в моя най-висш идеал, в моя истински образ, до който мога да се издигна единствено след максималните усилия, на които е способна моята душа.
И сега аз съм застанал пред това, което единствено на този свят е достойно за уважение и преклонение, аз съм застанал пред Божеството в мен, за което апостолите в техния стремеж към себепознание би трябвало да си кажат: В целия свят не съществува нищо друго, което по своето величие и непреходност може да бъде сравнено с това, което застава пред нас като Син Човешки.
към текста >>
Бъдещите поколения непрекъснато ще изострят своя ясновиждащ поглед върху Мистерията на Голгота и по този начин в Евангелията все повече и повече ще бъдат виждани, ще бъдат откривани такива думи и изрази, които нямат нищо общо със сетивния
свят
.
Занапред такива писания, доколкото духовно-научното изследване ги прави разбираеми за човека, ще стават достъпни за все по-голям брой хора.
Бъдещите поколения непрекъснато ще изострят своя ясновиждащ поглед върху Мистерията на Голгота и по този начин в Евангелията все повече и повече ще бъдат виждани, ще бъдат откривани такива думи и изрази, които нямат нищо общо със сетивния свят.
Тези, които съставиха Евангелията, описаха физическите събития от гледна точка на своето ясновидство. Това трябва да бъде разбрано на всяка цена, както и да се вникне в неговата необходимост, тъй като тогавашните хора, непосредствените свидетели на събитието в Палестина просто не бяха в състояние да го разберат, понеже импулсът за разбиране на въпросното събитие можеше да възникне едва чрез самото него. Преди да настъпи това събитие не съществуваше нито един човек, който би могъл да го разбере. Най-напред и преди всичко останало трябваше да се прояви действието, произтичащо от събитието. Едва по-късно то можеше да бъде разбрано.
към текста >>
45.
Съдържание
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Върху живота между смъртта и едно ново раждане - връзките между сетивния и свръхсетивен
свят
.
Върху живота между смъртта и едно ново раждане - връзките между сетивния и свръхсетивен свят.
към текста >>
А за по-голяма част от тези изда- ния, произнасящият се трябва да добие най-малко антропософско поз- нание за човека и за космоса, доколкото тяхната същност е описана в Антропософията, а също и познанието за онова, което се намира в съ- общенията от духовния
свят
като "антропософска история".
Да се произнесе върху съдържанието на тези издания може да има право само онзи, който познава, какво се приема като предпоставка за произнасянето на едно съждение.
А за по-голяма част от тези изда- ния, произнасящият се трябва да добие най-малко антропософско поз- нание за човека и за космоса, доколкото тяхната същност е описана в Антропософията, а също и познанието за онова, което се намира в съ- общенията от духовния свят като "антропософска история".
към текста >>
46.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тази вечер моята задача ще бъде да Ви говоря за някои особености в познанието на духовния
свят
, а също така да ви покажа последствията на такива познания върху целия живота.
Тази вечер моята задача ще бъде да Ви говоря за някои особености в познанието на духовния свят, а също така да ви покажа последствията на такива познания върху целия живота.
Онзи, на когото е възложена задачата да предаде на своите себеподобни нещо от духовните светове, трябва много често да предприема да проверява отново и отново своите познания относно тяхната правдивост и истинност и относно тяхната абсолютна духовна коректност. Моите изложения ще завършат накрая с това, да ви съобщя някои неща относно познанията за човешкият живот между смъртта и едно ново раждане. Именно в последно време аз имах възможността да проверя основно изследванията, които човешкият дух може да направи на тази почва и за тази основна проверка би искал да ви говоря днес, във втората част на моите изложения. Необходимо е именно в първата част на моята сказка да ви съобщя първо някои неща върху начина, по който се добиват духовни познания. За добиването на духовни познания е необходимо едно съвсем определено разположение на човешката душа.
към текста >>
Противоположното трябва да настъпи в душата на онзи, който иска да проникне в духовния
свят
.
Противоположното трябва да настъпи в душата на онзи, който иска да проникне в духовния свят.
Първото условие за възлизането в духовния свят и за разбирането на познанията от духовните светове е пълното спокойствие, постоянство, вътрешен покой на душата. Това спокойствие на душата е по-трудно осъществимо отколкото някой би могъл да си представи. За да може да се осъществи и установи това спокойствие на душата, преди всичко трябва да се наложи мълчание на всички възбуди, на всички грижи, на всички тревоги и даже на интересите на външния живот, във времето когато искаме да се пренесем във духовния свят. Трябва да бъде така, като че бихме стояли в една точка на света и не бихме имали някаква воля да се отстраним макар и най-малко от тази точка, за да могат нещата на духовния свят да преминат пред нас. При това обаче трябва да помислим, че във всекидневния живот на физическото поле ние можем да преминем от едно нещо към друго и нещата са налице!
към текста >>
Първото условие за възлизането в духовния
свят
и за разбирането на познанията от духовните светове е пълното спокойствие, постоянство, вътрешен покой на душата.
Противоположното трябва да настъпи в душата на онзи, който иска да проникне в духовния свят.
Първото условие за възлизането в духовния свят и за разбирането на познанията от духовните светове е пълното спокойствие, постоянство, вътрешен покой на душата.
Това спокойствие на душата е по-трудно осъществимо отколкото някой би могъл да си представи. За да може да се осъществи и установи това спокойствие на душата, преди всичко трябва да се наложи мълчание на всички възбуди, на всички грижи, на всички тревоги и даже на интересите на външния живот, във времето когато искаме да се пренесем във духовния свят. Трябва да бъде така, като че бихме стояли в една точка на света и не бихме имали някаква воля да се отстраним макар и най-малко от тази точка, за да могат нещата на духовния свят да преминат пред нас. При това обаче трябва да помислим, че във всекидневния живот на физическото поле ние можем да преминем от едно нещо към друго и нещата са налице! Обаче в духовният свят не е така.
към текста >>
За да може да се осъществи и установи това спокойствие на душата, преди всичко трябва да се наложи мълчание на всички възбуди, на всички грижи, на всички тревоги и даже на интересите на външния живот, във времето когато искаме да се пренесем във духовния
свят
.
Противоположното трябва да настъпи в душата на онзи, който иска да проникне в духовния свят. Първото условие за възлизането в духовния свят и за разбирането на познанията от духовните светове е пълното спокойствие, постоянство, вътрешен покой на душата. Това спокойствие на душата е по-трудно осъществимо отколкото някой би могъл да си представи.
За да може да се осъществи и установи това спокойствие на душата, преди всичко трябва да се наложи мълчание на всички възбуди, на всички грижи, на всички тревоги и даже на интересите на външния живот, във времето когато искаме да се пренесем във духовния свят.
Трябва да бъде така, като че бихме стояли в една точка на света и не бихме имали някаква воля да се отстраним макар и най-малко от тази точка, за да могат нещата на духовния свят да преминат пред нас. При това обаче трябва да помислим, че във всекидневния живот на физическото поле ние можем да преминем от едно нещо към друго и нещата са налице! Обаче в духовният свят не е така. В духовният свят ние трябва да привлечем фактически нещата към нас, към спокойната точка в нас. Ние трябва да излезем така да се каже вън от нас, да се пренесем в самите неща и тогава да привлечем от вън самите неща към нас.
към текста >>
Трябва да бъде така, като че бихме стояли в една точка на света и не бихме имали някаква воля да се отстраним макар и най-малко от тази точка, за да могат нещата на духовния
свят
да преминат пред нас.
Противоположното трябва да настъпи в душата на онзи, който иска да проникне в духовния свят. Първото условие за възлизането в духовния свят и за разбирането на познанията от духовните светове е пълното спокойствие, постоянство, вътрешен покой на душата. Това спокойствие на душата е по-трудно осъществимо отколкото някой би могъл да си представи. За да може да се осъществи и установи това спокойствие на душата, преди всичко трябва да се наложи мълчание на всички възбуди, на всички грижи, на всички тревоги и даже на интересите на външния живот, във времето когато искаме да се пренесем във духовния свят.
Трябва да бъде така, като че бихме стояли в една точка на света и не бихме имали някаква воля да се отстраним макар и най-малко от тази точка, за да могат нещата на духовния свят да преминат пред нас.
При това обаче трябва да помислим, че във всекидневния живот на физическото поле ние можем да преминем от едно нещо към друго и нещата са налице! Обаче в духовният свят не е така. В духовният свят ние трябва да привлечем фактически нещата към нас, към спокойната точка в нас. Ние трябва да излезем така да се каже вън от нас, да се пренесем в самите неща и тогава да привлечем от вън самите неща към нас. Тогава, при това положение имаме опитности, които могат да бъдат обезпокояващи, тревожни за човешката душа.
към текста >>
Обаче в духовният
свят
не е така.
Първото условие за възлизането в духовния свят и за разбирането на познанията от духовните светове е пълното спокойствие, постоянство, вътрешен покой на душата. Това спокойствие на душата е по-трудно осъществимо отколкото някой би могъл да си представи. За да може да се осъществи и установи това спокойствие на душата, преди всичко трябва да се наложи мълчание на всички възбуди, на всички грижи, на всички тревоги и даже на интересите на външния живот, във времето когато искаме да се пренесем във духовния свят. Трябва да бъде така, като че бихме стояли в една точка на света и не бихме имали някаква воля да се отстраним макар и най-малко от тази точка, за да могат нещата на духовния свят да преминат пред нас. При това обаче трябва да помислим, че във всекидневния живот на физическото поле ние можем да преминем от едно нещо към друго и нещата са налице!
Обаче в духовният свят не е така.
В духовният свят ние трябва да привлечем фактически нещата към нас, към спокойната точка в нас. Ние трябва да излезем така да се каже вън от нас, да се пренесем в самите неща и тогава да привлечем от вън самите неща към нас. Тогава, при това положение имаме опитности, които могат да бъдат обезпокояващи, тревожни за човешката душа.
към текста >>
В духовният
свят
ние трябва да привлечем фактически нещата към нас, към спокойната точка в нас.
Това спокойствие на душата е по-трудно осъществимо отколкото някой би могъл да си представи. За да може да се осъществи и установи това спокойствие на душата, преди всичко трябва да се наложи мълчание на всички възбуди, на всички грижи, на всички тревоги и даже на интересите на външния живот, във времето когато искаме да се пренесем във духовния свят. Трябва да бъде така, като че бихме стояли в една точка на света и не бихме имали някаква воля да се отстраним макар и най-малко от тази точка, за да могат нещата на духовния свят да преминат пред нас. При това обаче трябва да помислим, че във всекидневния живот на физическото поле ние можем да преминем от едно нещо към друго и нещата са налице! Обаче в духовният свят не е така.
В духовният свят ние трябва да привлечем фактически нещата към нас, към спокойната точка в нас.
Ние трябва да излезем така да се каже вън от нас, да се пренесем в самите неща и тогава да привлечем от вън самите неща към нас. Тогава, при това положение имаме опитности, които могат да бъдат обезпокояващи, тревожни за човешката душа.
към текста >>
Напротив, на духовното поле трябва да научим, че нещата ни се явяват като истини, или погрешни според това, което вече се е намирало в нас в момента, когато сме прониквали в духовния
свят
.
Ние откриваме, че в обикновеният живот на физическото поле, можем да изменим нещата, че можем да подобрим себе си, да се поправим, когато виждаме погрешно нещата, или ги преиначаваме. Всичко това не е така на духовното поле.
Напротив, на духовното поле трябва да научим, че нещата ни се явяват като истини, или погрешни според това, което вече се е намирало в нас в момента, когато сме прониквали в духовния свят.
Ето защо всяка подготовка за правилното познаване на духовните светове, трябва да стане във време то преди проникването в тези светове: защото щом сме проникнали в духовния свят, ние не можем да корегираме това, което виждаме там, а правим грешката, която трябва да направим според особеностите на нашия характер. И за да избегнем по-нататък определени грешки, които сме направили тогава, трябва отново да се върнем във физическото поле и да подобрим нашите качества на физическото поле, след това да се върнем отново в духовния свят, за да постъпим по-добре. От това можете да разберете, колко безкрайно много е необходимо да имаме една добра, правилна подготовка за духовния свят, преди да влезем през вратата в този духовен свят.
към текста >>
Ето защо всяка подготовка за правилното познаване на духовните светове, трябва да стане във време то преди проникването в тези светове: защото щом сме проникнали в духовния
свят
, ние не можем да корегираме това, което виждаме там, а правим грешката, която трябва да направим според особеностите на нашия характер.
Ние откриваме, че в обикновеният живот на физическото поле, можем да изменим нещата, че можем да подобрим себе си, да се поправим, когато виждаме погрешно нещата, или ги преиначаваме. Всичко това не е така на духовното поле. Напротив, на духовното поле трябва да научим, че нещата ни се явяват като истини, или погрешни според това, което вече се е намирало в нас в момента, когато сме прониквали в духовния свят.
Ето защо всяка подготовка за правилното познаване на духовните светове, трябва да стане във време то преди проникването в тези светове: защото щом сме проникнали в духовния свят, ние не можем да корегираме това, което виждаме там, а правим грешката, която трябва да направим според особеностите на нашия характер.
И за да избегнем по-нататък определени грешки, които сме направили тогава, трябва отново да се върнем във физическото поле и да подобрим нашите качества на физическото поле, след това да се върнем отново в духовния свят, за да постъпим по-добре. От това можете да разберете, колко безкрайно много е необходимо да имаме една добра, правилна подготовка за духовния свят, преди да влезем през вратата в този духовен свят.
към текста >>
И за да избегнем по-нататък определени грешки, които сме направили тогава, трябва отново да се върнем във физическото поле и да подобрим нашите качества на физическото поле, след това да се върнем отново в духовния
свят
, за да постъпим по-добре.
Ние откриваме, че в обикновеният живот на физическото поле, можем да изменим нещата, че можем да подобрим себе си, да се поправим, когато виждаме погрешно нещата, или ги преиначаваме. Всичко това не е така на духовното поле. Напротив, на духовното поле трябва да научим, че нещата ни се явяват като истини, или погрешни според това, което вече се е намирало в нас в момента, когато сме прониквали в духовния свят. Ето защо всяка подготовка за правилното познаване на духовните светове, трябва да стане във време то преди проникването в тези светове: защото щом сме проникнали в духовния свят, ние не можем да корегираме това, което виждаме там, а правим грешката, която трябва да направим според особеностите на нашия характер.
И за да избегнем по-нататък определени грешки, които сме направили тогава, трябва отново да се върнем във физическото поле и да подобрим нашите качества на физическото поле, след това да се върнем отново в духовния свят, за да постъпим по-добре.
От това можете да разберете, колко безкрайно много е необходимо да имаме една добра, правилна подготовка за духовния свят, преди да влезем през вратата в този духовен свят.
към текста >>
От това можете да разберете, колко безкрайно много е необходимо да имаме една добра, правилна подготовка за духовния
свят
, преди да влезем през вратата в този духовен
свят
.
Ние откриваме, че в обикновеният живот на физическото поле, можем да изменим нещата, че можем да подобрим себе си, да се поправим, когато виждаме погрешно нещата, или ги преиначаваме. Всичко това не е така на духовното поле. Напротив, на духовното поле трябва да научим, че нещата ни се явяват като истини, или погрешни според това, което вече се е намирало в нас в момента, когато сме прониквали в духовния свят. Ето защо всяка подготовка за правилното познаване на духовните светове, трябва да стане във време то преди проникването в тези светове: защото щом сме проникнали в духовния свят, ние не можем да корегираме това, което виждаме там, а правим грешката, която трябва да направим според особеностите на нашия характер. И за да избегнем по-нататък определени грешки, които сме направили тогава, трябва отново да се върнем във физическото поле и да подобрим нашите качества на физическото поле, след това да се върнем отново в духовния свят, за да постъпим по-добре.
От това можете да разберете, колко безкрайно много е необходимо да имаме една добра, правилна подготовка за духовния свят, преди да влезем през вратата в този духовен свят.
към текста >>
Днес при навлизането в духовния
свят
, човек трябва да се страхува от явяването на визионерни видения повече, отколкото да го счита, като добре дошло.
Всичко това, което казвам тук, зависи от циклите на развитието на човека, на хората въобще, но това, както нещата стоят днес за душата, не е било винаги така.
Днес при навлизането в духовния свят, човек трябва да се страхува от явяването на визионерни видения повече, отколкото да го счита, като добре дошло.
Когато започваме нашите упражнения за възлизането в духовните светове, пред нас могат да застанат визионерни явления, визионерни факти. И в настояще време съществува само една възможност да избегнем грешката спрямо визионерния свят. Тази единствена възможност е необходимостта, да си кажем първо за нашите видения /визионерски явления/, че отначало не познаваме чрез тях нищо друго, освен самите себе си. Когато около нас се яви цял един свят от видения, този свят от видения, може да не бъде нищо друго освен отражение на нашето собствено същество. Нашите качества, нашата собствена зрялост, всичко онова, което мислим и чувствуваме, се превръща в света на виденията във факти, които ни изглеждат като един обективен свят.
към текста >>
И в настояще време съществува само една възможност да избегнем грешката спрямо визионерния
свят
.
Всичко това, което казвам тук, зависи от циклите на развитието на човека, на хората въобще, но това, както нещата стоят днес за душата, не е било винаги така. Днес при навлизането в духовния свят, човек трябва да се страхува от явяването на визионерни видения повече, отколкото да го счита, като добре дошло. Когато започваме нашите упражнения за възлизането в духовните светове, пред нас могат да застанат визионерни явления, визионерни факти.
И в настояще време съществува само една възможност да избегнем грешката спрямо визионерния свят.
Тази единствена възможност е необходимостта, да си кажем първо за нашите видения /визионерски явления/, че отначало не познаваме чрез тях нищо друго, освен самите себе си. Когато около нас се яви цял един свят от видения, този свят от видения, може да не бъде нищо друго освен отражение на нашето собствено същество. Нашите качества, нашата собствена зрялост, всичко онова, което мислим и чувствуваме, се превръща в света на виденията във факти, които ни изглеждат като един обективен свят. Когато например вярваме, че виждаме в астралния свят същества, или процеси, които ни се явяват на пълно обективно, това не може да бъде нищо друго освен едно отражение, да речем например, на някои наши добродетели, или недобродетели /пороци/, или също на нашето главоболие. Онзи, който иска да се издигне до действителното посвещение, трябва особено днес да стигне до там, да разбере мислително, да проникне мислително това, което застава срещу него в света на виденията.
към текста >>
Когато около нас се яви цял един
свят
от видения, този
свят
от видения, може да не бъде нищо друго освен отражение на нашето собствено същество.
Всичко това, което казвам тук, зависи от циклите на развитието на човека, на хората въобще, но това, както нещата стоят днес за душата, не е било винаги така. Днес при навлизането в духовния свят, човек трябва да се страхува от явяването на визионерни видения повече, отколкото да го счита, като добре дошло. Когато започваме нашите упражнения за възлизането в духовните светове, пред нас могат да застанат визионерни явления, визионерни факти. И в настояще време съществува само една възможност да избегнем грешката спрямо визионерния свят. Тази единствена възможност е необходимостта, да си кажем първо за нашите видения /визионерски явления/, че отначало не познаваме чрез тях нищо друго, освен самите себе си.
Когато около нас се яви цял един свят от видения, този свят от видения, може да не бъде нищо друго освен отражение на нашето собствено същество.
Нашите качества, нашата собствена зрялост, всичко онова, което мислим и чувствуваме, се превръща в света на виденията във факти, които ни изглеждат като един обективен свят. Когато например вярваме, че виждаме в астралния свят същества, или процеси, които ни се явяват на пълно обективно, това не може да бъде нищо друго освен едно отражение, да речем например, на някои наши добродетели, или недобродетели /пороци/, или също на нашето главоболие. Онзи, който иска да се издигне до действителното посвещение, трябва особено днес да стигне до там, да разбере мислително, да проникне мислително това, което застава срещу него в света на виденията. Ето защо подлагащият се на посвещение не трябва да спира в своята работа дотогава, докато не е разбрал това, което му се явява в света на виденията, така, както разбира това, което му се явява във физическия свят.
към текста >>
Нашите качества, нашата собствена зрялост, всичко онова, което мислим и чувствуваме, се превръща в света на виденията във факти, които ни изглеждат като един обективен
свят
.
Днес при навлизането в духовния свят, човек трябва да се страхува от явяването на визионерни видения повече, отколкото да го счита, като добре дошло. Когато започваме нашите упражнения за възлизането в духовните светове, пред нас могат да застанат визионерни явления, визионерни факти. И в настояще време съществува само една възможност да избегнем грешката спрямо визионерния свят. Тази единствена възможност е необходимостта, да си кажем първо за нашите видения /визионерски явления/, че отначало не познаваме чрез тях нищо друго, освен самите себе си. Когато около нас се яви цял един свят от видения, този свят от видения, може да не бъде нищо друго освен отражение на нашето собствено същество.
Нашите качества, нашата собствена зрялост, всичко онова, което мислим и чувствуваме, се превръща в света на виденията във факти, които ни изглеждат като един обективен свят.
Когато например вярваме, че виждаме в астралния свят същества, или процеси, които ни се явяват на пълно обективно, това не може да бъде нищо друго освен едно отражение, да речем например, на някои наши добродетели, или недобродетели /пороци/, или също на нашето главоболие. Онзи, който иска да се издигне до действителното посвещение, трябва особено днес да стигне до там, да разбере мислително, да проникне мислително това, което застава срещу него в света на виденията. Ето защо подлагащият се на посвещение не трябва да спира в своята работа дотогава, докато не е разбрал това, което му се явява в света на виденията, така, както разбира това, което му се явява във физическия свят.
към текста >>
Когато например вярваме, че виждаме в астралния
свят
същества, или процеси, които ни се явяват на пълно обективно, това не може да бъде нищо друго освен едно отражение, да речем например, на някои наши добродетели, или недобродетели /пороци/, или също на нашето главоболие.
Когато започваме нашите упражнения за възлизането в духовните светове, пред нас могат да застанат визионерни явления, визионерни факти. И в настояще време съществува само една възможност да избегнем грешката спрямо визионерния свят. Тази единствена възможност е необходимостта, да си кажем първо за нашите видения /визионерски явления/, че отначало не познаваме чрез тях нищо друго, освен самите себе си. Когато около нас се яви цял един свят от видения, този свят от видения, може да не бъде нищо друго освен отражение на нашето собствено същество. Нашите качества, нашата собствена зрялост, всичко онова, което мислим и чувствуваме, се превръща в света на виденията във факти, които ни изглеждат като един обективен свят.
Когато например вярваме, че виждаме в астралния свят същества, или процеси, които ни се явяват на пълно обективно, това не може да бъде нищо друго освен едно отражение, да речем например, на някои наши добродетели, или недобродетели /пороци/, или също на нашето главоболие.
Онзи, който иска да се издигне до действителното посвещение, трябва особено днес да стигне до там, да разбере мислително, да проникне мислително това, което застава срещу него в света на виденията. Ето защо подлагащият се на посвещение не трябва да спира в своята работа дотогава, докато не е разбрал това, което му се явява в света на виденията, така, както разбира това, което му се явява във физическия свят.
към текста >>
Ето защо подлагащият се на посвещение не трябва да спира в своята работа дотогава, докато не е разбрал това, което му се явява в света на виденията, така, както разбира това, което му се явява във физическия
свят
.
Тази единствена възможност е необходимостта, да си кажем първо за нашите видения /визионерски явления/, че отначало не познаваме чрез тях нищо друго, освен самите себе си. Когато около нас се яви цял един свят от видения, този свят от видения, може да не бъде нищо друго освен отражение на нашето собствено същество. Нашите качества, нашата собствена зрялост, всичко онова, което мислим и чувствуваме, се превръща в света на виденията във факти, които ни изглеждат като един обективен свят. Когато например вярваме, че виждаме в астралния свят същества, или процеси, които ни се явяват на пълно обективно, това не може да бъде нищо друго освен едно отражение, да речем например, на някои наши добродетели, или недобродетели /пороци/, или също на нашето главоболие. Онзи, който иска да се издигне до действителното посвещение, трябва особено днес да стигне до там, да разбере мислително, да проникне мислително това, което застава срещу него в света на виденията.
Ето защо подлагащият се на посвещение не трябва да спира в своята работа дотогава, докато не е разбрал това, което му се явява в света на виденията, така, както разбира това, което му се явява във физическия свят.
към текста >>
В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този
свят
на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане?
Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане.
В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане?
Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените. Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения. Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
към текста >>
Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен
свят
, който може да бъде сравнен със света на посветените.
Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане. В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане?
Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените.
Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения. Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
към текста >>
Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен
свят
ние живеем в един абсолютно реален
свят
, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически
свят
, живеем в абсолютно действителни отношения.
Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане. В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане? Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените.
Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения.
Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
към текста >>
Да предположим случая, че след смъртта намираме някого в духовния
свят
, който е починал преди нас.
Да предположим случая, че след смъртта намираме някого в духовния свят, който е починал преди нас.
Той стои там действително пред нас, ние действително стоим срещу него, но ние трябва да можем също да го възприемаме, трябва да влезем в отношение с него в света на виденията, точно така, както във физическия свят влизаме във връзка с един човек, чрез нашите очи и нашите уши. Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта.
към текста >>
Той стои там действително пред нас, ние действително стоим срещу него, но ние трябва да можем също да го възприемаме, трябва да влезем в отношение с него в света на виденията, точно така, както във физическия
свят
влизаме във връзка с един човек, чрез нашите очи и нашите уши.
Да предположим случая, че след смъртта намираме някого в духовния свят, който е починал преди нас.
Той стои там действително пред нас, ние действително стоим срещу него, но ние трябва да можем също да го възприемаме, трябва да влезем в отношение с него в света на виденията, точно така, както във физическия свят влизаме във връзка с един човек, чрез нашите очи и нашите уши.
Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него.
към текста >>
Когато срещу нас застава един човек в духовния
свят
, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение.
Да предположим случая, че след смъртта намираме някого в духовния свят, който е починал преди нас. Той стои там действително пред нас, ние действително стоим срещу него, но ние трябва да можем също да го възприемаме, трябва да влезем в отношение с него в света на виденията, точно така, както във физическия свят влизаме във връзка с един човек, чрез нашите очи и нашите уши. Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество.
Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение.
Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него. Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване. Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта.
към текста >>
Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния
свят
.
Да предположим случая, че след смъртта намираме някого в духовния свят, който е починал преди нас. Той стои там действително пред нас, ние действително стоим срещу него, но ние трябва да можем също да го възприемаме, трябва да влезем в отношение с него в света на виденията, точно така, както във физическия свят влизаме във връзка с един човек, чрез нашите очи и нашите уши. Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение.
Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят.
Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него. Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване. Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта. Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот.
към текста >>
Следователно в духовния
свят
можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта.
Да предположим случая, че след смъртта намираме някого в духовния свят, който е починал преди нас. Той стои там действително пред нас, ние действително стоим срещу него, но ние трябва да можем също да го възприемаме, трябва да влезем в отношение с него в света на виденията, точно така, както във физическия свят влизаме във връзка с един човек, чрез нашите очи и нашите уши. Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят.
Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта.
Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него. Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване. Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта. Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот. Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствувана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувствува тя след смъртта.
към текста >>
Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния
свят
след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване.
Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него.
Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване.
Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта. Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот. Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствувана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувствува тя след смъртта.
към текста >>
Това състояние се изменя чрез това, че постепенно можем да станем способни да чувствуваме, как след смъртта съществата на духовния
свят
, съществата на йерархиите действуват върху това, което току що описах, се изменя само благодарение на това, че постепенно се научаваме да чувствуваме: Върху мъглата, която ни заобикаля, действат Същества на йерархиите, те проникват с техните лъчи през тази мъгла, както слънцето прониква със своите лъчи през облаците.
И тук аз стигам до онази част, която ми се разкри в последно време: ние сме изпълнени от това, което се е установило вече в нашата душа като наши отношения към другите хора преди нашата смърт. Например ние не можем да запитаме по отношение на един човек в определено време след смъртта: Как трябва да го обичам аз? а можем само да запитаме: Как съм го обичал аз в земния живот и като последствие на това, как го обичам аз сега?
Това състояние се изменя чрез това, че постепенно можем да станем способни да чувствуваме, как след смъртта съществата на духовния свят, съществата на йерархиите действуват върху това, което току що описах, се изменя само благодарение на това, че постепенно се научаваме да чувствуваме: Върху мъглата, която ни заобикаля, действат Същества на йерархиите, те проникват с техните лъчи през тази мъгла, както слънцето прониква със своите лъчи през облаците.
Ние трябва да донесем даже със себе си определен брой спомени за преживяванията преди смъртта, които ни заобикалят като една мъгла и с тях трябва да направим себе си способни да приемем светлината на другите йерархии.
към текста >>
А това значи: Всеки човек, който днес умира и влиза в духовния
свят
, стига до там, йерархиите да осветят неговата мъгла от видения.
Общо взето в настоящето време почти всеки човек е склонен да се отдаде по този начин на влиянията, на действията на по-висшите йерархии.
А това значи: Всеки човек, който днес умира и влиза в духовния свят, стига до там, йерархиите да осветят неговата мъгла от видения.
към текста >>
Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния
свят
.
Това наследство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители. Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение. Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време.
Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят.
Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена. Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота. Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките.
към текста >>
Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния
свят
в учението на Нирваната е действително отрицателно.
Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение. Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят.
Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно.
Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена. Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота. Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките. Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния
свят
, да се освободи от привързаността към физическия
свят
: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния
свят
, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена.
Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят. Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно.
Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена.
Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота. Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките. Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния
свят
само като нещо сянкообразно.
Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят. Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена. Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота.
Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно.
За него духовният свят беше само един свят на сенките. Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
За него духовният
свят
беше само един
свят
на сенките.
Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят. Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена. Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота. Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно.
За него духовният свят беше само един свят на сенките.
Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният
свят
от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия
свят
онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена. Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота. Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките.
Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно наследство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият
свят
онова, което да му остане след смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния
свят
.
Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно наследство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият свят онова, което да му остане след смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния свят.
Ето защо в развитието на света трябваше да стане нещо особено именно в този момент: Хората трябваше да получат от вън импулса, който да им даде съзнание за тази епоха след смъртта, за която току що говорихме. Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от старото наследство. Те можеха да добият отново силата на съзнанието, насочвайки поглед върху това, което е станало в Тайната на Голгота. Положението е абсолютно такова, че онова, което можа да бъде изпитано през гръцката епоха чрез Тайната на Голгота, проясни съзнанието на човека в съответния момент между смъртта и едно ново раждане. Разбирането на Тайната на Голгота е импулсът за съзнанието в третата епоха след смъртта.
към текста >>
При хората на външния
свят
това приближаване, това пристъпване към Аза се проявява във формата на най-яркия егоизъм и в този случай се явяват всички възможни степенувания до онази степен, която наричаме определена точка на покоя само тогава, когато стигат до там, да говорят за човешкият Аз.
Ако искаме да схванем най-дълбоката същност на човешката душа именно в нашето настояще време, ние трябва да кажем: Тази най-дълбока същност се състои в това, че днес човекът може да проникне до определено познание на своето аз. Едно такова пристъпване на човешкия Аз, каквото е възможно днес, не е било възможно по-рано.
При хората на външния свят това приближаване, това пристъпване към Аза се проявява във формата на най-яркия егоизъм и в този случай се явяват всички възможни степенувания до онази степен, която наричаме определена точка на покоя само тогава, когато стигат до там, да говорят за човешкият Аз.
Когато в предхристиянското време човекът се стараеше да познае света, той пристъпваше към външните явления, които заставаха пред него, т.е. той излизаше вън от себе си, когато искаше да философствува. Днес хората отиват вътре в себе си и намират една здрава точка, когато стигат до човешкия Аз. Искам да приведа като пример само великия философ Фихте и съвременния философ Бергсон. Тези хора намират спокойствие само тогава, когато намират човешкия Аз.
към текста >>
Христос даде на хората сигурността, че в душата живее една искра на
божествен
ото.
Днес хората отиват вътре в себе си и намират една здрава точка, когато стигат до човешкия Аз. Искам да приведа като пример само великия философ Фихте и съвременния философ Бергсон. Тези хора намират спокойствие само тогава, когато намират човешкия Аз. Ако потърсим причината за нова явление ще открием, че по-рано хората не можеха да достигнат до едно познание на Аза от само себе си. Тази възможност беше дадена в Гръко-латинската епоха чрез Тайната на Голгота.
Христос даде на хората сигурността, че в душата живее една искра на божественото.
Тази искра живее по-нататък в човека, който не е станал плът само в един физически смисъл, а е станал плът в християнския смисъл. А това значи, че той е станал един Аз. Тази възможност да виждат божественото в един човешки индивид, а именно в Христа, тази възможност се затъмнява все повече в днешния човек на физическото поле чрез това, че той все повече прониква в своя личен Аз. Способността човекът да вижда Христа е затъмнена чрез това, че човек търси тази искра в самия себе си.
към текста >>
Тази възможност да виждат
божествен
ото в един човешки индивид, а именно в Христа, тази възможност се затъмнява все повече в днешния човек на физическото поле чрез това, че той все повече прониква в своя личен Аз.
Ако потърсим причината за нова явление ще открием, че по-рано хората не можеха да достигнат до едно познание на Аза от само себе си. Тази възможност беше дадена в Гръко-латинската епоха чрез Тайната на Голгота. Христос даде на хората сигурността, че в душата живее една искра на божественото. Тази искра живее по-нататък в човека, който не е станал плът само в един физически смисъл, а е станал плът в християнския смисъл. А това значи, че той е станал един Аз.
Тази възможност да виждат божественото в един човешки индивид, а именно в Христа, тази възможност се затъмнява все повече в днешния човек на физическото поле чрез това, че той все повече прониква в своя личен Аз.
Способността човекът да вижда Христа е затъмнена чрез това, че човек търси тази искра в самия себе си.
към текста >>
И ние видяхме, че в течение на 19-то столетие този възглед за Аза се сгъсти до такава степен, че образът на Христа бе лишен от
божествен
остта и
божествен
ото се схващаше като нещо абстрактно, което се изразява в цялото човечество.
И ние видяхме, че в течение на 19-то столетие този възглед за Аза се сгъсти до такава степен, че образът на Христа бе лишен от божествеността и божественото се схващаше като нещо абстрактно, което се изразява в цялото човечество.
Например немският философ Давид Фридрих Щраус изтъкна, че не трябва да насочваме нашият поглед към един отделен исторически Христос, а към онова, което преминава като нещо божествено през цялото човечество, че например оценката на възкресението не е нищо друго освен това, което се изявява в цялото човечество: възкресението на божествения Дух в цялото човечество.
към текста >>
Например немският философ Давид Фридрих Щраус изтъкна, че не трябва да насочваме нашият поглед към един отделен исторически Христос, а към онова, което преминава като нещо
божествен
о през цялото човечество, че например оценката на възкресението не е нищо друго освен това, което се изявява в цялото човечество: възкресението на
божествен
ия Дух в цялото човечество.
И ние видяхме, че в течение на 19-то столетие този възглед за Аза се сгъсти до такава степен, че образът на Христа бе лишен от божествеността и божественото се схващаше като нещо абстрактно, което се изразява в цялото човечество.
Например немският философ Давид Фридрих Щраус изтъкна, че не трябва да насочваме нашият поглед към един отделен исторически Христос, а към онова, което преминава като нещо божествено през цялото човечество, че например оценката на възкресението не е нищо друго освен това, което се изявява в цялото човечество: възкресението на божествения Дух в цялото човечество.
към текста >>
Тази причина, че човек изгуби все повече едно по-дълбоко разбиране на Тайната на Голгота, то изгуби това разбиране, колкото повече хората търсиха това разбиране
Божествен
ото в себе си.
Тази причина, че човек изгуби все повече едно по-дълбоко разбиране на Тайната на Голгота, то изгуби това разбиране, колкото повече хората търсиха това разбиране Божественото в себе си.
Цялата тенденция на модерното мислене е насочено към това, да отразява Божественото в човешкото себе в самия себе си, в самия човек. Чрез това все повече се създава възможността хората да познаят, че божественото е било въплътено в една личност.
към текста >>
Цялата тенденция на модерното мислене е насочено към това, да отразява
Божествен
ото в човешкото себе в самия себе си, в самия човек.
Тази причина, че човек изгуби все повече едно по-дълбоко разбиране на Тайната на Голгота, то изгуби това разбиране, колкото повече хората търсиха това разбиране Божественото в себе си.
Цялата тенденция на модерното мислене е насочено към това, да отразява Божественото в човешкото себе в самия себе си, в самия човек.
Чрез това все повече се създава възможността хората да познаят, че божественото е било въплътено в една личност.
към текста >>
Чрез това все повече се създава възможността хората да познаят, че
божествен
ото е било въплътено в една личност.
Тази причина, че човек изгуби все повече едно по-дълбоко разбиране на Тайната на Голгота, то изгуби това разбиране, колкото повече хората търсиха това разбиране Божественото в себе си. Цялата тенденция на модерното мислене е насочено към това, да отразява Божественото в човешкото себе в самия себе си, в самия човек.
Чрез това все повече се създава възможността хората да познаят, че божественото е било въплътено в една личност.
към текста >>
Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от
Божествен
ото.
Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота. Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи. А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст. Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма. Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст.
Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото.
Но тогава ние чувствуваме също, че можем да спасим нашето съзнание чрез това, че сме добили едно познание за Тайната на Голгота и изграждаме по-нататък съзнанието, като можем да виждаме този Дух, който идва към нас. Когато тук на Земята сме добили едно разбиране на Тайната на Голгота, тогава след смъртта стигаме до момента на онзи трети период, така, че можем да си спомним и можем да си кажем: "Ние сме родени от Духа". И аз мога да ви кажа: Онзи, който е минал през определена степен на посвещението, не чува никога така силно верността на думите: "От Божественият Дух съм роден", както когато той се пренесе в онзи момент, който току що бе охарактеризиран. В този момент всяка душа, която е преминала с разбиране през Тайната на Голгота, си казва това. И човек чувствува значението на тези думи, когато знае, че може да ги почувствува в тяхната най-висока степен в момента, когато е достигнал в средата на периода между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И аз мога да ви кажа: Онзи, който е минал през определена степен на посвещението, не чува никога така силно верността на думите: "От
Божествен
ият Дух съм роден", както когато той се пренесе в онзи момент, който току що бе охарактеризиран.
Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма. Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст. Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото. Но тогава ние чувствуваме също, че можем да спасим нашето съзнание чрез това, че сме добили едно познание за Тайната на Голгота и изграждаме по-нататък съзнанието, като можем да виждаме този Дух, който идва към нас. Когато тук на Земята сме добили едно разбиране на Тайната на Голгота, тогава след смъртта стигаме до момента на онзи трети период, така, че можем да си спомним и можем да си кажем: "Ние сме родени от Духа".
И аз мога да ви кажа: Онзи, който е минал през определена степен на посвещението, не чува никога така силно верността на думите: "От Божественият Дух съм роден", както когато той се пренесе в онзи момент, който току що бе охарактеризиран.
В този момент всяка душа, която е преминала с разбиране през Тайната на Голгота, си казва това. И човек чувствува значението на тези думи, когато знае, че може да ги почувствува в тяхната най-висока степен в момента, когато е достигнал в средата на периода между смъртта и едно ново раждане. И когато познава обектив но тези факти, човек би пожелал на нашата епоха, щото все повече и повече хора да достигнат до това, как всъщност тази сентенция може да бъде позната днес в нейното най-висше достойнство по начина, който току що бе описан. И ако благодарение на розенкройцерското движение тази сентенция беше превърната в нашия кръг, в един вид ръководна сентенция, това направено, за да дадем на душите подбудата за това, което трябва да живее в тези души между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
47.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Също и действителностите на духовния
свят
могат да бъдат възприемани в този момент само чрез мидения.
Нашето разглеждане ни доведе до момента, където съзнанието на умрелия може да бъде подържано още само чрез спомена за Тайната на Голгота. Целият живот до този момент беше само един възпоменателен живот за земното време, за времето прекарано на Земята, даден не чрез сетивата, а чрез видения.
Също и действителностите на духовния свят могат да бъдат възприемани в този момент само чрез мидения.
Постепенно за душите става все по-трудно да запазят спомена за времето прекарано на Земята, все повече се разпростира една забрава на всичко преживяно на Земята. Ако например в това време между смъртта и едно ново раждане срещне един познат по-рано човек, тя го познава лесно отначало, обаче постепенно това разположение става все по-трудно, по-късно тя може да си спомни само за отношенията си към него, когато свързва своя спомен с Тайната на Голгота. Колкото повече е проникната една душа от тази Тайна на Голгота, толкова по-лесно разпознава тя заобикалящия я свят. Когато е достигнат този момент, в който се нуждаем от спомена за Тайната на Голгота, за да можем да запазим нашето съзнание, тогава отново настъпва една голяма промяна. Тогава ние не сме вече в състояние да запазим в нас виденията, които сме имали преди това.
към текста >>
Колкото повече е проникната една душа от тази Тайна на Голгота, толкова по-лесно разпознава тя заобикалящия я
свят
.
Нашето разглеждане ни доведе до момента, където съзнанието на умрелия може да бъде подържано още само чрез спомена за Тайната на Голгота. Целият живот до този момент беше само един възпоменателен живот за земното време, за времето прекарано на Земята, даден не чрез сетивата, а чрез видения. Също и действителностите на духовния свят могат да бъдат възприемани в този момент само чрез мидения. Постепенно за душите става все по-трудно да запазят спомена за времето прекарано на Земята, все повече се разпростира една забрава на всичко преживяно на Земята. Ако например в това време между смъртта и едно ново раждане срещне един познат по-рано човек, тя го познава лесно отначало, обаче постепенно това разположение става все по-трудно, по-късно тя може да си спомни само за отношенията си към него, когато свързва своя спомен с Тайната на Голгота.
Колкото повече е проникната една душа от тази Тайна на Голгота, толкова по-лесно разпознава тя заобикалящия я свят.
Когато е достигнат този момент, в който се нуждаем от спомена за Тайната на Голгота, за да можем да запазим нашето съзнание, тогава отново настъпва една голяма промяна. Тогава ние не сме вече в състояние да запазим в нас виденията, които сме имали преди това. До тогава ние можем например да говорим за астрални цветни видения и явления. Можем да говорим в света, в който живеем до този момент, за това, че виждаме астрални цветове. Можем да говорим за това, че виждаме също същества около нас във визионерни копия.
към текста >>
В този момент душата се чувствува откъсната от Земята, тя чувствува, така да се каже Земята под себе си някъде далече и чувствува, че в своето изживяване в духовния
свят
е стигнала до Слънцето.
В този момент душата се чувствува откъсната от Земята, тя чувствува, така да се каже Земята под себе си някъде далече и чувствува, че в своето изживяване в духовния свят е стигнала до Слънцето.
Защото както в земния живот душата се е чувствувала съединена със Земята, така се чувствува тя сега съединена със Слънцето и с цялата негова планетна система. Ето защо в нашия модерен Окултизъм се приписва такава голяма стойност на факта, че човек трябва да разбере, как Христос като слънчево Същество е дошъл при нас, защото е необходимо да се разбере, как чрез Тайната на Голгота Той ни води към Слънцето. Окултизмът ни показва, че Христос е едно слънчево Същество, което ни води отново към Слънцето. А сега идва това, което е шокиращо: Както е необходимо да разберем нашето отношение към Христа, също така сега е необходимо да разберем и нещо друго. Сега започва времето, когато човек се запознава с онова същество, което винаги е било наричано Луцифер, стоящ срещу него като едно действително същество.
към текста >>
И когато човек гледа, така да се каже, от духовният
свят
, той получава впечатлението, че има като един вид спомен за живота, преди да е слязъл на Земята чрез раждането.
Ако вземете описанието, което аз често пъти дадох като описание на живота на Сатурн, на Слънцето, на Луната, вие ще имате тогава в изминаването на пътя, това което фактически човек изживява след смъртта. Забележително е само това, че човек не изживява нещата в редуването на тяхното космическо раждане: Сатурн, Слънце, Луна, а изживява първо Лунното съществуване, след това Слънчевото и най-после Сатурновото съществуване. Ако прочетете всичко това, което аз дадох като такова описание в книгата "Акашова летопис" и отидете по-нататък от Луната назад, ще имате света, който душата изживява по пътя, който тя из минава след смъртта.
И когато човек гледа, така да се каже, от духовният свят, той получава впечатлението, че има като един вид спомен за живота, преди да е слязъл на Земята чрез раждането.
към текста >>
Обаче още по-голямо значение има, така да се каже моралния елемент, но по-нататъшният живот в този
свят
, който току що охарактеризирах сега.
Обаче още по-голямо значение има, така да се каже моралния елемент, но по-нататъшният живот в този свят, който току що охарактеризирах сега.
Както бе описано в книгата "Акашова летопис", човек постепенно изгубва интереса, който е имал много силно по-рано, за това което може да изживее на Земята. Изчезва интересът на отделните хора, с които той е имал връзка, изчезват интересите и за отделните неща. Той знае, че спомените, които запазва сега, никой не ги носи по-нататък освен Христос. Христос го принуждава и вследствие на това, той може да има спомените. Ако Христос не би го придружил, тогава споменът за земният живот би изчезнал, защото това което ни свързва със Земята от този момент нататък, е преживяването, че ние сме се свързали с Христа.
към текста >>
След това, чрез нашия живот в духовния
свят
ние добиваме един съвършено нов интерес към Луцифер и неговия
свят
.
Както бе описано в книгата "Акашова летопис", човек постепенно изгубва интереса, който е имал много силно по-рано, за това което може да изживее на Земята. Изчезва интересът на отделните хора, с които той е имал връзка, изчезват интересите и за отделните неща. Той знае, че спомените, които запазва сега, никой не ги носи по-нататък освен Христос. Христос го принуждава и вследствие на това, той може да има спомените. Ако Христос не би го придружил, тогава споменът за земният живот би изчезнал, защото това което ни свързва със Земята от този момент нататък, е преживяването, че ние сме се свързали с Христа.
След това, чрез нашия живот в духовния свят ние добиваме един съвършено нов интерес към Луцифер и неговия свят.
Ние намираме тогава именно, че сега, когато сме се освободили от земните интереси, можем да застанем съвсем невредими срещу Луцифера. И ние правим странно то откритие, че Луцифера е вреден за нас само тогава, когато самите ние сме обхванати в земното естество. Сега той ни се явява именно като онова същество, което може да ни обясни това, което може да ни обясни това, което имаме да преживеем по-нататък в света на духа и ние оставаме по-дълго време в изживяването да усвоим това, което Луцифер може да ни даде тогава в тези далечини на духовния свят.
към текста >>
Сега той ни се явява именно като онова същество, което може да ни обясни това, което може да ни обясни това, което имаме да преживеем по-нататък в света на духа и ние оставаме по-дълго време в изживяването да усвоим това, което Луцифер може да ни даде тогава в тези далечини на духовния
свят
.
Христос го принуждава и вследствие на това, той може да има спомените. Ако Христос не би го придружил, тогава споменът за земният живот би изчезнал, защото това което ни свързва със Земята от този момент нататък, е преживяването, че ние сме се свързали с Христа. След това, чрез нашия живот в духовния свят ние добиваме един съвършено нов интерес към Луцифер и неговия свят. Ние намираме тогава именно, че сега, когато сме се освободили от земните интереси, можем да застанем съвсем невредими срещу Луцифера. И ние правим странно то откритие, че Луцифера е вреден за нас само тогава, когато самите ние сме обхванати в земното естество.
Сега той ни се явява именно като онова същество, което може да ни обясни това, което може да ни обясни това, което имаме да преживеем по-нататък в света на духа и ние оставаме по-дълго време в изживяването да усвоим това, което Луцифер може да ни даде тогава в тези далечини на духовния свят.
към текста >>
Но то звучи от Космоса така, като че бихме слушали само хармония, а не както звуците на физическия
свят
.
Когато изживяваме съзнателно този живот на планетите Марс и по-късно на Земята можем да си спомним за него, не като преживявания от земното съществувание, че не всичко което имаме от Земята ни дава Луцифер. Нашият предишен човешки интерес сега става все по-космичен. Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса. Започва онази форма на възприемане, която винаги е била наричана, обаче малко разбрана музика на сферите. Всичко, което съществува, е възприемано като звучащо срещу нас от окръжността на Космоса.
Но то звучи от Космоса така, като че бихме слушали само хармония, а не както звуците на физическия свят.
Душата стига до една точка на изживяването, при която чувствува самата себе си като в центъра на Космоса и чува как от всички страни мировите факти звучат чрез тази музика на сферите. Сега ние сме оставили зад себе си също Марсовото съществувание и окултистът говори за това, че сме стигнали в Юпитеровото съществувание, в сферата на Юпитер. Ако живеем по-нататък, тогава музиката на сферите се завишава все повече и става толкова силна накрая, че ни заглушава. Ние живеем като в една заглушеност в музиката на сферите.
към текста >>
Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния
свят
до неговото прераждане.
тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно. По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока. Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието. Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години.
Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане.
В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения. До слънчевото съществувание ние сме с тези спомени така, че нашият интерес е изцяло отвлечен от това, което става на Земята.
към текста >>
Ние живеем с онези хора, които също като нас след смъртта се намират в духовният
свят
, вживяваме се във всички отношения, които сме имали вече на Земята с тези хора и живеем понататък в тези отношения, развиваме ги в техните последствия.
В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения. До слънчевото съществувание ние сме с тези спомени така, че нашият интерес е изцяло отвлечен от това, което става на Земята.
Ние живеем с онези хора, които също като нас след смъртта се намират в духовният свят, вживяваме се във всички отношения, които сме имали вече на Земята с тези хора и живеем понататък в тези отношения, развиваме ги в техните последствия.
И понеже сме постоянно отклонени, през това време проявяваме по-малко интерес към хората които още имаме на Земята. Само когато тези хора ни търсят с цялата си душа се създава една връзка с тях. Това трябва да се счита като много важен морален елемент. Защото той хвърля светлина между отношенията на умрелите и останалите живи на Земята. Някои, който е умрял пред нас и когото сме забравили напълно, среща много голяма трудност да проникне до нас на Земята.
към текста >>
И от тази връзка трябва да живеят в нас от тези първи времена след смъртта заминалите за другия
свят
.
Само когато тези хора ни търсят с цялата си душа се създава една връзка с тях. Това трябва да се счита като много важен морален елемент. Защото той хвърля светлина между отношенията на умрелите и останалите живи на Земята. Някои, който е умрял пред нас и когото сме забравили напълно, среща много голяма трудност да проникне до нас на Земята. Нашата любов, нашата непрестанна симпатия, тя ни отваря един път за това, защото тя възстановява една връзка със земното съществувание.
И от тази връзка трябва да живеят в нас от тези първи времена след смъртта заминалите за другия свят.
И действително изненадващ факт е, колко много Окултизмът потвърждава инстинктивният възпоменателен култ на мъртвите. Нашите заминали за другия свят стигат най-лесно да нас, когато могат да намерят тук на Земята насочени към тях мисли, чувства и усещания.
към текста >>
Нашите заминали за другия
свят
стигат най-лесно да нас, когато могат да намерят тук на Земята насочени към тях мисли, чувства и усещания.
Защото той хвърля светлина между отношенията на умрелите и останалите живи на Земята. Някои, който е умрял пред нас и когото сме забравили напълно, среща много голяма трудност да проникне до нас на Земята. Нашата любов, нашата непрестанна симпатия, тя ни отваря един път за това, защото тя възстановява една връзка със земното съществувание. И от тази връзка трябва да живеят в нас от тези първи времена след смъртта заминалите за другия свят. И действително изненадващ факт е, колко много Окултизмът потвърждава инстинктивният възпоменателен култ на мъртвите.
Нашите заминали за другия свят стигат най-лесно да нас, когато могат да намерят тук на Земята насочени към тях мисли, чувства и усещания.
към текста >>
Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия
свят
, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак.
Вземете например онова, върху което обърнахме вниманието вчера. От смъртта нататък ние постепенно се освобождаваме от земните отношения, обаче в средата на живота между смъртта и едно ново раждане изживяваме космическите състояния. Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите. Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин.
Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак.
Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека. Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото? Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
към текста >>
Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия
свят
: така че самият Бог се отразява в човека.
От смъртта нататък ние постепенно се освобождаваме от земните отношения, обаче в средата на живота между смъртта и едно ново раждане изживяваме космическите състояния. Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите. Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас.
Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека.
Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото? Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
към текста >>
Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на
Божествен
ото?
Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите. Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека.
Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото?
Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
към текста >>
48.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Вие ще трябва да си кажете: Детето не би стигнало до съзнанието на своя Аз, ако не би възприело самото себе си и влизайки в контакт с външния
свят
не би изпитало една съпротива чрез външния
свят
.
Вие ще трябва да си кажете: Детето не би стигнало до съзнанието на своя Аз, ако не би възприело самото себе си и влизайки в контакт с външния свят не би изпитало една съпротива чрез външния свят.
Ако дете то не би изпитало някаква съпротива, то никога не би стигнало до съзнанието за своя Аз. Фактът, че детето може да има срещу себе си един външен свят, това развива постоянно в него съзнанието за неговия Аз. Тогава вие знаете, че детето има това съзнание за Аза в определено време на неговия живот. Обаче тогава при човека не представлява онова, което е ставало до тогава: само че става едно обръщане. Детето е развило съзнанието за своя Аз, възприемайки външните предмети като намиращи се вън от него, следователно като се отделя от тях.
към текста >>
Фактът, че детето може да има срещу себе си един външен
свят
, това развива постоянно в него съзнанието за неговия Аз.
Вие ще трябва да си кажете: Детето не би стигнало до съзнанието на своя Аз, ако не би възприело самото себе си и влизайки в контакт с външния свят не би изпитало една съпротива чрез външния свят. Ако дете то не би изпитало някаква съпротива, то никога не би стигнало до съзнанието за своя Аз.
Фактът, че детето може да има срещу себе си един външен свят, това развива постоянно в него съзнанието за неговия Аз.
Тогава вие знаете, че детето има това съзнание за Аза в определено време на неговия живот. Обаче тогава при човека не представлява онова, което е ставало до тогава: само че става едно обръщане. Детето е развило съзнанието за своя Аз, възприемайки външните предмети като намиращи се вън от него, следователно като се отделя от тях. Когато това съзнание за Аза е вече налице, то вече постоянно се сблъсква с него, трябва още постоянно да се удря. Но къде се удря то?
към текста >>
Това, което не идва в допир с нищо, не може да знае нищо за себе си, поне за нашия
свят
доколкото ние живеем в света.
Тогава вие знаете, че детето има това съзнание за Аза в определено време на неговия живот. Обаче тогава при човека не представлява онова, което е ставало до тогава: само че става едно обръщане. Детето е развило съзнанието за своя Аз, възприемайки външните предмети като намиращи се вън от него, следователно като се отделя от тях. Когато това съзнание за Аза е вече налице, то вече постоянно се сблъсква с него, трябва още постоянно да се удря. Но къде се удря то?
Това, което не идва в допир с нищо, не може да знае нищо за себе си, поне за нашия свят доколкото ние живеем в света.
От момента, когато съзнанието на Аза е налице, Азът се удря, сблъсква се със своя собствен вътрешен организъм, със своето собствено вътрешно тяло, тогава Азът започва да живее вътрешно: тогава Азът започва да се удря със своето собствено тяло. Ако искате да си представите това, достатъчно е само да помислите върху това, че всяка сутрин детето се събужда. Това е едно влизане на Аза и астралното тяло в етерното и физическото тяло. Там Азът се сблъсква със своето етерно тяло и своето физическо тяло. Да, помислете само, когато потопите ръката си във водата и я прекарате през водата, вие срещате навсякъде една съпротива, където влизате в допир със водата.
към текста >>
Това трябва да бъде създадено за човека от великият
свят
, от Макрокосмоса.
Все пак онова, което човек постоянно разрушава, трябва да бъде заместено. Във времето между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да получи възстановеното астрално тяло, етерно и физическо тяло: това, което той е разрушил. Трябва да бъде възможно, че в това време ние отново да получим това, което преди това сме разрушили в земния живот: астралното, етерното и физическото тяло. Но това може да стане само благодарение на факта, че върху нас работи нещо, което не стои в нашите ръце. Това е нещо съвсем явно, че ако не разполагаме с магически сили, с особени сили, вие нямате силата да си създадете едно астрално тяло, когато сте умрели.
Това трябва да бъде създадено за човека от великият свят, от Макрокосмоса.
към текста >>
Тук, в духовния
свят
, постоянно се касае за едно изследване на нещата, част по част.
Нали нещата стоят така, че онзи, който има напълно здрави очи, ако го изпратите да речем в една област на Швейцария и той се изкачи на една много висока планина и след това се връща, той ще ви даде описанието, което отговаря на фактите. Обаче можете да си представите много добре, че ако за втори път отидете в тази област и отново се изкачи на същата планина, дори малко по-високо, той ще ви опише това от една друга гледна точка. И от описанието на нещата от различни гледни точки, вие ще получите едно все по-правилно понятие за планинския ландшафт. Обаче хората вярват, че когато някой е станал ясновидец, той знае всичко. Работата не е така проста.
Тук, в духовния свят, постоянно се касае за едно изследване на нещата, част по част.
И също при нещата, които са били точно изследвани човек намира все нови и нови страни. През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане. За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв въпрос трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв въпрос, който има въобще сърце и чувство за едно такова наблюдение. Не може да се изисква; за една вечер всичко да бъде обосновано и доказано. Обаче, когато човек сравни и съпостави действително с търпение това, което е било казано в течение на времето, той ще констатира, че навсякъде в нашия Окултизъм няма една част, която да не е свързана, или да не може да се съчетае, като едно добре закръглено цяло с други части.
към текста >>
При това не трябва да държим сметка за Коперниковата мирова система, а трябва само да си представим окръжностите така, както това бе показано в цикъла от сказки изнесени в Дюселдорф, върху духовните йерархии и тяхното отражение върху физическия
свят
.
Той действително израства в нашата планетна система до онова място, което е обхванато от пътя изминаващ от Луната, в нейното въртене около Земята. И човекът израства толкова голям, че най-външните граници на неговото същество съвпадат със сферата, която е отбелязана чрез положението на Луната. Там прераства областта на Камалока. Когато човек расте по-нататък, той се враства първо в сферата, която е образувана от планетата Меркурий, след това в сферата на Венера. Това става действително, човекът като се разширява все по-нататък и по-нататък, като расте все повече и повече, той става толкова голям, че неговите външни граница се очертани от пътя на Слънцето, а именно от привидния път на Слънцето /пътят очертан от привидното движение на Слънцето около Земята/.
При това не трябва да държим сметка за Коперниковата мирова система, а трябва само да си представим окръжностите така, както това бе показано в цикъла от сказки изнесени в Дюселдорф, върху духовните йерархии и тяхното отражение върху физическия свят.
Следователно след смъртта, човек се враства в планетната система при своето възлизане в духовните светове, враства се в сферата на Луната и т.н. до най-външната сфера, тази на Сатурн. И всичко това е необходимо, за да може човекът да се срещне по един правилен начин със силите, които той може да получи за своето астрално тяло само от силите на планетната система.
към текста >>
Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата сфера, този човек работи плодотворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия
свят
.
Съществува една разлика според това, дали съответния човек носи през вратата на смъртта едно морално разположение на душата, или носи със себе си едно неморално разположение на душата. Когато човек е бил неморален през време на земния живот, той наистина се събира с принадлежащи на неговото семейство и с приятели, обаче чрез самото негово същество той постоянно създава една стена, през която не може да мине, за да отиде при другите същества, в сферата на които е поставен. Обаче душата с едно морално разположение, душата с такива вътрешни представи, които имаме когато пречистим нашата воля, става един общителен, дружелюбен дух и намира винаги мостове и връзка със съществата в сферата на която той живее, а един човек с неморално разположение на душата след своята смърт е един самотник, който навсякъде около себе си има една стена и не може да мине през тази стена, за да отиде при другите същества в сферата в която е поставен. Дали сме самотни, или общителни духове след нашата смърт, това се решава според нашите морални, или неморални разположения на душата, на нашата душа. Това решение носи след себе си нещо много важно.
Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата сфера, този човек работи плодотворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия свят.
Неморалния човек, който след смъртта си е един самотник, един самотен дух, такъв човек работи върху разрушението на целия свят. Той създава толкова големи дупки в целия свят, колкото е голяма степента на неговата неморалност, на неговата затвореност. Действително неморалните дела на един такъв човек е за него едно мъчение, а за света едно разрушение.
към текста >>
Неморалния човек, който след смъртта си е един самотник, един самотен дух, такъв човек работи върху разрушението на целия
свят
.
Когато човек е бил неморален през време на земния живот, той наистина се събира с принадлежащи на неговото семейство и с приятели, обаче чрез самото негово същество той постоянно създава една стена, през която не може да мине, за да отиде при другите същества, в сферата на които е поставен. Обаче душата с едно морално разположение, душата с такива вътрешни представи, които имаме когато пречистим нашата воля, става един общителен, дружелюбен дух и намира винаги мостове и връзка със съществата в сферата на която той живее, а един човек с неморално разположение на душата след своята смърт е един самотник, който навсякъде около себе си има една стена и не може да мине през тази стена, за да отиде при другите същества в сферата в която е поставен. Дали сме самотни, или общителни духове след нашата смърт, това се решава според нашите морални, или неморални разположения на душата, на нашата душа. Това решение носи след себе си нещо много важно. Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата сфера, този човек работи плодотворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия свят.
Неморалния човек, който след смъртта си е един самотник, един самотен дух, такъв човек работи върху разрушението на целия свят.
Той създава толкова големи дупки в целия свят, колкото е голяма степента на неговата неморалност, на неговата затвореност. Действително неморалните дела на един такъв човек е за него едно мъчение, а за света едно разрушение.
към текста >>
Той създава толкова големи дупки в целия
свят
, колкото е голяма степента на неговата неморалност, на неговата затвореност.
Обаче душата с едно морално разположение, душата с такива вътрешни представи, които имаме когато пречистим нашата воля, става един общителен, дружелюбен дух и намира винаги мостове и връзка със съществата в сферата на която той живее, а един човек с неморално разположение на душата след своята смърт е един самотник, който навсякъде около себе си има една стена и не може да мине през тази стена, за да отиде при другите същества в сферата в която е поставен. Дали сме самотни, или общителни духове след нашата смърт, това се решава според нашите морални, или неморални разположения на душата, на нашата душа. Това решение носи след себе си нещо много важно. Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата сфера, този човек работи плодотворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия свят. Неморалния човек, който след смъртта си е един самотник, един самотен дух, такъв човек работи върху разрушението на целия свят.
Той създава толкова големи дупки в целия свят, колкото е голяма степента на неговата неморалност, на неговата затвореност.
Действително неморалните дела на един такъв човек е за него едно мъчение, а за света едно разрушение.
към текста >>
Обаче, когато влизат в действие и други представи, които човек си е образувал през време на земния живот и които го засягат, когато той навлезе в духовния
свят
.
Следователно неморалното настроение на душата има голямо значение още върху първите времена след минаването през Камалока, то решава също нашата съдба, за следващото време, което наричаме време на планетата Венера.
Обаче, когато влизат в действие и други представи, които човек си е образувал през време на земния живот и които го засягат, когато той навлезе в духовния свят.
Тези други представи са религиозните представи. По-друг начин живее душата след смъртта, когато през време на нейния земен живот е създала една религиозна връзка между преходното и по-друг начин живее тя, когато не е имала тази връзка. Отново зависи, дали ставаме общителни, или самотни духове, според това дали сме били религиозно настроени, или не през време на земния живот. Затвореността в живота, затвореността спрямо религията в живота, прави от нас самотници, необщителни същества след смъртта. Една нерелигиозна душа е като затворена в една капсула, като в един затвор.
към текста >>
Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на
божествен
а, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе?
Тук вие виждате, как човек сам гради своята Карма. Когато вземем този факт на окултното изследване, тогава ни става ясно по един чудесен начин едно изказване, което е било направено един вид инстинктивно от философа Кант. Когато искал да каже, кои неща му вдъхват най-голямо удивление, той казал: "Две неща ми вдъхват най-голямо удивление звездното небе над мене и моралният закон, вътре в мене". Привидно това две неща в действителност обаче, това е едно и също нещо.
Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе?
Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: защото тогава в душата се събужда чувството: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили. И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този свят на звездите. Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства.
към текста >>
И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този
свят
на звездите.
Когато вземем този факт на окултното изследване, тогава ни става ясно по един чудесен начин едно изказване, което е било направено един вид инстинктивно от философа Кант. Когато искал да каже, кои неща му вдъхват най-голямо удивление, той казал: "Две неща ми вдъхват най-голямо удивление звездното небе над мене и моралният закон, вътре в мене". Привидно това две неща в действителност обаче, това е едно и също нещо. Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе? Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: защото тогава в душата се събужда чувството: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили.
И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този свят на звездите.
Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло?
към текста >>
Ние запитахме, както до сега сме запитвали: за нашето астрално тяло с неговите връзки, с неговото новоизграждане в духовният
свят
.
Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло? Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество. Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане.
Ние запитахме, както до сега сме запитвали: за нашето астрално тяло с неговите връзки, с неговото новоизграждане в духовният свят.
Същият въпрос можем да зададем по отношение на нашето етерно тяло. Него ние също разрушаваме в течение на целия наш земен живот. Също така ние трябва да почерпим силите от някъде другаде, за да можем да го изградим отново, за да можем да го поставим в състояние да върши неговата работа за целия човек през време на живота.
към текста >>
Във времената преди идването на Христос, работата е била такава, че когато човекът се е развивал нагоре в духовният
свят
той е вземал със себе си и една част от силите на своето етерно тяло и тези резервни сили са ми позволявали да извлече от Слънцето онова, което се е нуждаел за новото изграждане на неговото етерно тяло в едно ново въплъщение.
Обаче, този е смисълът на човешкото развитие: да бъдат изразходвани всички сили и те трябва да бъдат заменени с нови. И днес ние сме стигнали действително до една такава точка на развитието, където човекът трябва да направи вещо, за да може да бъде отново изградено неговото етерно тяло. Чрез всичко това, което вършим с обикновените морални представи, което правим с някаква религия на Земята, с една религия, която е ограничена само в един единствен период на Земята, ние отиваме във всеки случай в планетната система и извличаме от планетната система силите, от които се нуждаем за новото изграждане на нашето етерно тяло. Само през едно нещо минаваме ние, без да можем да извлечем истинските сили: през самото Слънце. Защото от Слънцето нашето етерно тяло трябва да извлече силите от които се нуждае, за да бъде изградено отново.
Във времената преди идването на Христос, работата е била такава, че когато човекът се е развивал нагоре в духовният свят той е вземал със себе си и една част от силите на своето етерно тяло и тези резервни сили са ми позволявали да извлече от Слънцето онова, което се е нуждаел за новото изграждане на неговото етерно тяло в едно ново въплъщение.
Сега положението е различно: сега човекът остава все повече и повече незасегнат от силите на Слънцето. Ако не направи съответното нещо, за да бъде неговото етерно тяло подготвено така, че да влее в душата си нещо, което може да извлече от Слънцето силите, от които се нуждае за новото изграждане на неговото етерно тяло, той минава незасегнат през сферите на Слънцето: Обаче това, което можем да почувствуваме от едно отделно религиозно вероизповедание на Земята, не може никога да даде на душата това, от което се нуждаем, за да можем да издържим, за да можем да съществуваме в сферата на Слънцето. Онова, което можем да влеем в нашето етерно тяло, онова от което се нуждаем след това в душата, за да може да мине тя плодотворно през сферите на Слънцето, него можем да получим само от общото съдържание, което тече във всички човешки религии. А какво тече във всички човешки религии? Ако сравним различните религии на света, а това е една от най-важните задачи на духовно-научната работа, ядката на истината съдържаща се във всички религии е тази: Ще откриете, че тези религии са били винаги съвършени по техния начин, обаче винаги по отношение на едни определен народ, на една определена епоха: че те са дали на този народ и на тази епоха най-важното, което тази епоха може да получи.
към текста >>
Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо
божествен
о, не сте ли вие, следователно Богове?
Отношението, което Западът възприе по отношение на Христа, не е нещо национално-егоистично. Естествено ние не можем да третираме изчерпателно тук засегнатата област в една отделна сказка: винаги могат да бъдат приведени само отделни гледни точки. Трябва да се изтъкне, че начинът по който западът усвои своето религиозно вероизповедание, беше абсолютно неегоистично. Христовият принцип се показа, съставен от учени на религията, от учени на религиозни вероизповедания на различните народи, които да се постараят да сравнят един с други отделните религиозни системи без партийност. Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството.
Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове?
Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./. С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете! До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./. Тук смисълът е съвършено друг.
към текста >>
С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е
божествен
а, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете!
Христовият принцип се показа, съставен от учени на религията, от учени на религиозни вероизповедания на различните народи, които да се постараят да сравнят един с други отделните религиозни системи без партийност. Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството. Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове? Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./.
С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете!
До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./. Тук смисълът е съвършено друг. Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: същото изречение едно указа ние за най-висша цел! Ето потърсете това по същият начин в кое да е друго религиозно вероизповедание! Вие ще намерите, или едното, или другото, но не ще намерите в другите религии и двете.
към текста >>
Христовият Импулс ни води същевременно до
божествен
ите сили на Отца.
И това окултно изследване ни показва по-нататък, как можем да приемем това, което ни подготвя за физическото тяло. Защото физическото тяло ни е дадено чрез това, което се нарича Принцип на Отца. Обаче благодарение на особеността, която е изразена с думите на Христа Исуса: "Аз и Отец сме едно". /Йоан, 10, 30./, чрез Христовия Импулс ние ставаме съпричастни на принципа на Отца, т.е.
Христовият Импулс ни води същевременно до божествените сили на Отца.
към текста >>
49.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В този духовен
свят
всичко е някак си обратно.
В този духовен свят всичко е някак си обратно.
Бих искал да приведа два признака, които могат добре да покажат, как Духовният свят се различава до голяма степен от обикновеният сетивен свят.
към текста >>
Бих искал да приведа два признака, които могат добре да покажат, как Духовният
свят
се различава до голяма степен от обикновеният сетивен
свят
.
В този духовен свят всичко е някак си обратно.
Бих искал да приведа два признака, които могат добре да покажат, как Духовният свят се различава до голяма степен от обикновеният сетивен свят.
към текста >>
Да вземем нашето съществуване в този сетивен
свят
, през време на бедното състояние до вечерта.
Да вземем нашето съществуване в този сетивен свят, през време на бедното състояние до вечерта.
Тук ние виждаме, че нещата, които възприемаме чрез нашите очи и нашите уши, идват, застават пред нас и само по-висшите области на живота, областите на познанието, на изкуството, ние ги търсим, трябва да ги доведем при нас, чрез нашата дейност, трябва да съдействуваме. Останалия външен живот, който ангажира нашето занимание, ни представя действително всичко, което трябва да действува върху нашите сетива и върху нашия ум, донасяйки го, така да се каже при нас от сутрин до вечер. Където и да отидем, на улицата, както и да живеем, всичко и всяко нещо, във всеки миг има своите впечатления и с изключение на гореспоменатите неща, ние не правим нищо, за да доведем при нас те идват от само себе си.
към текста >>
Не така е с това, което става чрез нас във физическия
свят
: тук ние трябва да бъдем дейни, трябва да отиваме от едно място на друго, трябва да се движим.
Не така е с това, което става чрез нас във физическия свят: тук ние трябва да бъдем дейни, трябва да отиваме от едно място на друго, трябва да се движим.
Тези са важните признаци на дневния живот, че това, което се предлага на нашето познание, става без ние да сторим нещо за това. Колкото и чудно да изглежда това, в духовния свят нещата се представят обратно. Там не можем да работим, да бъдем дейни, да произнесем нещо, чрез това, че отиваме на едно място на друго. Също така в духовния свят не можем да произведем нищо чрез това, че движим нещо, което би било аналогично на ръцете, а онова което е преди всичко необходимо, за да стане нещо с нас в духовния свят е абсолютния душевен покой.
към текста >>
Колкото и чудно да изглежда това, в духовния
свят
нещата се представят обратно.
Не така е с това, което става чрез нас във физическия свят: тук ние трябва да бъдем дейни, трябва да отиваме от едно място на друго, трябва да се движим. Тези са важните признаци на дневния живот, че това, което се предлага на нашето познание, става без ние да сторим нещо за това.
Колкото и чудно да изглежда това, в духовния свят нещата се представят обратно.
Там не можем да работим, да бъдем дейни, да произнесем нещо, чрез това, че отиваме на едно място на друго. Също така в духовния свят не можем да произведем нищо чрез това, че движим нещо, което би било аналогично на ръцете, а онова което е преди всичко необходимо, за да стане нещо с нас в духовния свят е абсолютния душевен покой.
към текста >>
Също така в духовния
свят
не можем да произведем нищо чрез това, че движим нещо, което би било аналогично на ръцете, а онова което е преди всичко необходимо, за да стане нещо с нас в духовния
свят
е абсолютния душевен покой.
Не така е с това, което става чрез нас във физическия свят: тук ние трябва да бъдем дейни, трябва да отиваме от едно място на друго, трябва да се движим. Тези са важните признаци на дневния живот, че това, което се предлага на нашето познание, става без ние да сторим нещо за това. Колкото и чудно да изглежда това, в духовния свят нещата се представят обратно. Там не можем да работим, да бъдем дейни, да произнесем нещо, чрез това, че отиваме на едно място на друго.
Също така в духовния свят не можем да произведем нищо чрез това, че движим нещо, което би било аналогично на ръцете, а онова което е преди всичко необходимо, за да стане нещо с нас в духовния свят е абсолютния душевен покой.
към текста >>
Колкото по-спокойни можем да бъдем, толкова повече чрез нас става нещо в духовния
свят
, не когато бързаме и тичаме насам и нататък, а чрез нас става нещо, когато можем в пълно душевно спокойствие да развием едно по-голямо любвеобилно съучастие в това, което трябва да стане и след това очакваме, как ще станат, как ще се развият нещата.
Колкото по-спокойни можем да бъдем, толкова повече чрез нас става нещо в духовния свят, не когато бързаме и тичаме насам и нататък, а чрез нас става нещо, когато можем в пълно душевно спокойствие да развием едно по-голямо любвеобилно съучастие в това, което трябва да стане и след това очакваме, как ще станат, как ще се развият нещата.
Това духовно спокойствие, което е творящо в духовния свят, едва ли има нещо подобно на себе си в обикновения физически живот, то има обаче подобно на себе си в по-висшите области на физическото поле, в живота на познанието, в живота на изкуството. Художникът не може да създаде най-висшето на което е способен според неговите заложби, ако не може да чака, ако не може да чака в пълно душевно спокойствие , докато дойде подходящият момент, докато дойде интуицията. Който иска да твори по една предварително съставена програма, той може да създаде малоценни произведения. Който иска да създаде няколко произведения по-някакъв външен повод, било това и най-малкото нещо, не ще може да го създаде така добре, както когато може да чака в пълна любвеобилна отдаденост момента на вдъхновението, можем да кажем също момента на благодатта. Това е също в духовния свят.
към текста >>
Това духовно спокойствие, което е творящо в духовния
свят
, едва ли има нещо подобно на себе си в обикновения физически живот, то има обаче подобно на себе си в по-висшите области на физическото поле, в живота на познанието, в живота на изкуството.
Колкото по-спокойни можем да бъдем, толкова повече чрез нас става нещо в духовния свят, не когато бързаме и тичаме насам и нататък, а чрез нас става нещо, когато можем в пълно душевно спокойствие да развием едно по-голямо любвеобилно съучастие в това, което трябва да стане и след това очакваме, как ще станат, как ще се развият нещата.
Това духовно спокойствие, което е творящо в духовния свят, едва ли има нещо подобно на себе си в обикновения физически живот, то има обаче подобно на себе си в по-висшите области на физическото поле, в живота на познанието, в живота на изкуството.
Художникът не може да създаде най-висшето на което е способен според неговите заложби, ако не може да чака, ако не може да чака в пълно душевно спокойствие , докато дойде подходящият момент, докато дойде интуицията. Който иска да твори по една предварително съставена програма, той може да създаде малоценни произведения. Който иска да създаде няколко произведения по-някакъв външен повод, било това и най-малкото нещо, не ще може да го създаде така добре, както когато може да чака в пълна любвеобилна отдаденост момента на вдъхновението, можем да кажем също момента на благодатта. Това е също в духовния свят. Там няма никакво бързане и припряност, там има само душевно спокойствие.
към текста >>
Това е също в духовния
свят
.
Колкото по-спокойни можем да бъдем, толкова повече чрез нас става нещо в духовния свят, не когато бързаме и тичаме насам и нататък, а чрез нас става нещо, когато можем в пълно душевно спокойствие да развием едно по-голямо любвеобилно съучастие в това, което трябва да стане и след това очакваме, как ще станат, как ще се развият нещата. Това духовно спокойствие, което е творящо в духовния свят, едва ли има нещо подобно на себе си в обикновения физически живот, то има обаче подобно на себе си в по-висшите области на физическото поле, в живота на познанието, в живота на изкуството. Художникът не може да създаде най-висшето на което е способен според неговите заложби, ако не може да чака, ако не може да чака в пълно душевно спокойствие , докато дойде подходящият момент, докато дойде интуицията. Който иска да твори по една предварително съставена програма, той може да създаде малоценни произведения. Който иска да създаде няколко произведения по-някакъв външен повод, било това и най-малкото нещо, не ще може да го създаде така добре, както когато може да чака в пълна любвеобилна отдаденост момента на вдъхновението, можем да кажем също момента на благодатта.
Това е също в духовния свят.
Там няма никакво бързане и припряност, там има само душевно спокойствие. Така трябва да бъде при разпространяването на нашето движение. Всяка външна агитация, всяко желание да натрапим на хората външно Духовната Наука, не води всъщност до нищо. Най-добре е когато можем да чакаме, когато в живота за нас се явяват хората, които чувствуват в душата си нуждата да чуят нещо, които искат да се насочат към духовното и ние не трябва да проявяваме стремеж да привлечем всекиго към Духовната Наука. Ние ще имаме опитността, че колкото повече спокойствие, лишено от агитация можем да развием, толкова повече хора ще дойдат при нас, докато чрез една припряна агитация ще отблъснем хората от нас.
към текста >>
Да вземем един посветен човек, който е познал, че в определен момент трябва да стане нещо от духовния
свят
.
Да вземем един посветен човек, който е познал, че в определен момент трябва да стане нещо от духовния свят.
Аз често пъти съм обръщал вниманието върху един важен момент, в който е ставало нещо от духовния свят, само че това не се показва още сега в един такъв извънреден размер. Това беше 1879 година, изтичането на Кали Юга. Това беше главното годината, която донесе определен импулс, който беше предназначен да даде на хората от вътре онова, да събуди в душите им това, което в миналите времена се даваше чрез някакви външни неща, наречете ги ако щете случайност, даваше се от духовния свят. Искам да приведа един определен случай: в 12-ия век живееше някой си Норберт. Той основа един орден.
към текста >>
Аз често пъти съм обръщал вниманието върху един важен момент, в който е ставало нещо от духовния
свят
, само че това не се показва още сега в един такъв извънреден размер.
Да вземем един посветен човек, който е познал, че в определен момент трябва да стане нещо от духовния свят.
Аз често пъти съм обръщал вниманието върху един важен момент, в който е ставало нещо от духовния свят, само че това не се показва още сега в един такъв извънреден размер.
Това беше 1879 година, изтичането на Кали Юга. Това беше главното годината, която донесе определен импулс, който беше предназначен да даде на хората от вътре онова, да събуди в душите им това, което в миналите времена се даваше чрез някакви външни неща, наречете ги ако щете случайност, даваше се от духовния свят. Искам да приведа един определен случай: в 12-ия век живееше някой си Норберт. Той основа един орден. Преди това този човек е водил еди напълно светски, бихме могли да кажем, един безпътен живот.
към текста >>
Това беше главното годината, която донесе определен импулс, който беше предназначен да даде на хората от вътре онова, да събуди в душите им това, което в миналите времена се даваше чрез някакви външни неща, наречете ги ако щете случайност, даваше се от духовния
свят
.
Да вземем един посветен човек, който е познал, че в определен момент трябва да стане нещо от духовния свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху един важен момент, в който е ставало нещо от духовния свят, само че това не се показва още сега в един такъв извънреден размер. Това беше 1879 година, изтичането на Кали Юга.
Това беше главното годината, която донесе определен импулс, който беше предназначен да даде на хората от вътре онова, да събуди в душите им това, което в миналите времена се даваше чрез някакви външни неща, наречете ги ако щете случайност, даваше се от духовния свят.
Искам да приведа един определен случай: в 12-ия век живееше някой си Норберт. Той основа един орден. Преди това този човек е водил еди напълно светски, бихме могли да кажем, един безпътен живот. Веднъж го ударила мълния. В истерията често пъти се случва при отделни хора да настъпи такова събитие един удар на мълния може да разтресе физическото и етерното тяло.
към текста >>
Тук положението е такова, че от духовния
свят
може да дойде на помощ един външен повод, за да промени хората.
Той основа един орден. Преди това този човек е водил еди напълно светски, бихме могли да кажем, един безпътен живот. Веднъж го ударила мълния. В истерията често пъти се случва при отделни хора да настъпи такова събитие един удар на мълния може да разтресе физическото и етерното тяло. От тогава целия живот на този човек се промени.
Тук положението е такова, че от духовния свят може да дойде на помощ един външен повод, за да промени хората.
Такива случаи се явяват често пъти, те раздрусват цялата връзка между физическото и етерно то тяло и променят изцяло съответния човек. Така беше и при горецитираният случай. Обаче това не са никакви случайности, тома са добре подготвени факти в духовния свят, за да бъдат променени хората. Но от 1879 година насам тези факти станаха все по-вътрешни и по-вътрешни, те станаха по-малко външни, а действуваха повече от вътре, чрез вътрешността, човешката душа се овътрешнява. И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които живеят тук на Земята.
към текста >>
Обаче това не са никакви случайности, тома са добре подготвени факти в духовния
свят
, за да бъдат променени хората.
В истерията често пъти се случва при отделни хора да настъпи такова събитие един удар на мълния може да разтресе физическото и етерното тяло. От тогава целия живот на този човек се промени. Тук положението е такова, че от духовния свят може да дойде на помощ един външен повод, за да промени хората. Такива случаи се явяват често пъти, те раздрусват цялата връзка между физическото и етерно то тяло и променят изцяло съответния човек. Така беше и при горецитираният случай.
Обаче това не са никакви случайности, тома са добре подготвени факти в духовния свят, за да бъдат променени хората.
Но от 1879 година насам тези факти станаха все по-вътрешни и по-вътрешни, те станаха по-малко външни, а действуваха повече от вътре, чрез вътрешността, човешката душа се овътрешнява. И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които живеят тук на Земята. Те ни казват: "Пригответе се! ", те не казват това на хората в ушите, но то става така, че Импулсът идва от вътре, че хората се запознават с него, от вътрешността. Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с мисълта и оставят тази мисъл да действува в тях и... чакат.
към текста >>
И действително, при един такъв поврат в духовния
свят
, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния
свят
, също всички посветени които живеят тук на Земята.
Тук положението е такова, че от духовния свят може да дойде на помощ един външен повод, за да промени хората. Такива случаи се явяват често пъти, те раздрусват цялата връзка между физическото и етерно то тяло и променят изцяло съответния човек. Така беше и при горецитираният случай. Обаче това не са никакви случайности, тома са добре подготвени факти в духовния свят, за да бъдат променени хората. Но от 1879 година насам тези факти станаха все по-вътрешни и по-вътрешни, те станаха по-малко външни, а действуваха повече от вътре, чрез вътрешността, човешката душа се овътрешнява.
И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които живеят тук на Земята.
Те ни казват: "Пригответе се! ", те не казват това на хората в ушите, но то става така, че Импулсът идва от вътре, че хората се запознават с него, от вътрешността. Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с мисълта и оставят тази мисъл да действува в тях и... чакат. И колкото по-спокойни стават те с тази мисъл в тяхната душа, толкова по-мощно настъпват такива духовни събития. Следователно трябва да се изчаква тази милост, този Благодат!
към текста >>
Това е предимно важното, че трябва да чакаме това, което трябва да стане с нас в духовния
свят
.
Те ни казват: "Пригответе се! ", те не казват това на хората в ушите, но то става така, че Импулсът идва от вътре, че хората се запознават с него, от вътрешността. Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с мисълта и оставят тази мисъл да действува в тях и... чакат. И колкото по-спокойни стават те с тази мисъл в тяхната душа, толкова по-мощно настъпват такива духовни събития. Следователно трябва да се изчаква тази милост, този Благодат!
Това е предимно важното, че трябва да чакаме това, което трябва да стане с нас в духовния свят.
към текста >>
Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия
свят
: на духовното поле това не би станало.
Различно е положението с познанието във всекидневния живот: тук ние трябва да допринесем всичко, трябва да го добием, трябва да работим, за да го доведем при нас.
Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало.
Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава роза, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата. Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния свят: и обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже проникването от духовния свят във физическия. По-висшите дейности на хората, образуват едно копие на това, което става в духовния свят. Ето защо е необходимо, този, който иска да разбере чрез своята душа истините, които трябва да дойдат чрез Духовната наука, да развие все повече и повече двете качества: любовта към духовния живот, която води до дейното довеждане на духовния свят и тази любов е най-сигурното нещо, което може да ни постави в положението да довеждаме при нас нещата и спокойствие, душевното спокойствие, едно спокойствие, което не желае да произведе резултати, да получи успехи по един суетен и честолюбив начин, а което иска да чака благодатта, което може да изчака вдъхновението. В конкретния случай, това изчакване е трудно, обаче една мисъл, която постоянно и постоянно трябва да имаме в душата си, може да ни помогне да преодолеем много неща.
към текста >>
Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния
свят
: и обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже проникването от духовния
свят
във физическия.
Различно е положението с познанието във всекидневния живот: тук ние трябва да допринесем всичко, трябва да го добием, трябва да работим, за да го доведем при нас. Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало. Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава роза, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата.
Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния свят: и обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже проникването от духовния свят във физическия.
По-висшите дейности на хората, образуват едно копие на това, което става в духовния свят. Ето защо е необходимо, този, който иска да разбере чрез своята душа истините, които трябва да дойдат чрез Духовната наука, да развие все повече и повече двете качества: любовта към духовния живот, която води до дейното довеждане на духовния свят и тази любов е най-сигурното нещо, което може да ни постави в положението да довеждаме при нас нещата и спокойствие, душевното спокойствие, едно спокойствие, което не желае да произведе резултати, да получи успехи по един суетен и честолюбив начин, а което иска да чака благодатта, което може да изчака вдъхновението. В конкретния случай, това изчакване е трудно, обаче една мисъл, която постоянно и постоянно трябва да имаме в душата си, може да ни помогне да преодолеем много неща.
към текста >>
По-висшите дейности на хората, образуват едно копие на това, което става в духовния
свят
.
Различно е положението с познанието във всекидневния живот: тук ние трябва да допринесем всичко, трябва да го добием, трябва да работим, за да го доведем при нас. Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало. Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава роза, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата. Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния свят: и обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже проникването от духовния свят във физическия.
По-висшите дейности на хората, образуват едно копие на това, което става в духовния свят.
Ето защо е необходимо, този, който иска да разбере чрез своята душа истините, които трябва да дойдат чрез Духовната наука, да развие все повече и повече двете качества: любовта към духовния живот, която води до дейното довеждане на духовния свят и тази любов е най-сигурното нещо, което може да ни постави в положението да довеждаме при нас нещата и спокойствие, душевното спокойствие, едно спокойствие, което не желае да произведе резултати, да получи успехи по един суетен и честолюбив начин, а което иска да чака благодатта, което може да изчака вдъхновението. В конкретния случай, това изчакване е трудно, обаче една мисъл, която постоянно и постоянно трябва да имаме в душата си, може да ни помогне да преодолеем много неща.
към текста >>
Ето защо е необходимо, този, който иска да разбере чрез своята душа истините, които трябва да дойдат чрез Духовната наука, да развие все повече и повече двете качества: любовта към духовния живот, която води до дейното довеждане на духовния
свят
и тази любов е най-сигурното нещо, което може да ни постави в положението да довеждаме при нас нещата и спокойствие, душевното спокойствие, едно спокойствие, което не желае да произведе резултати, да получи успехи по един суетен и честолюбив начин, а което иска да чака благодатта, което може да изчака вдъхновението.
Различно е положението с познанието във всекидневния живот: тук ние трябва да допринесем всичко, трябва да го добием, трябва да работим, за да го доведем при нас. Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало. Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава роза, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата. Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния свят: и обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже проникването от духовния свят във физическия. По-висшите дейности на хората, образуват едно копие на това, което става в духовния свят.
Ето защо е необходимо, този, който иска да разбере чрез своята душа истините, които трябва да дойдат чрез Духовната наука, да развие все повече и повече двете качества: любовта към духовния живот, която води до дейното довеждане на духовния свят и тази любов е най-сигурното нещо, което може да ни постави в положението да довеждаме при нас нещата и спокойствие, душевното спокойствие, едно спокойствие, което не желае да произведе резултати, да получи успехи по един суетен и честолюбив начин, а което иска да чака благодатта, което може да изчака вдъхновението.
В конкретния случай, това изчакване е трудно, обаче една мисъл, която постоянно и постоянно трябва да имаме в душата си, може да ни помогне да преодолеем много неща.
към текста >>
Такива настроения са необходими, за да се вживеем в духовния
свят
, за да не се изследваме постоянно, а също да разберем това, което се изследва.
Това не трябва да ни възпира да правим всичко, което сме длъжни да направим: това не може да ни възпира да изпълним нашия дълг, а трябва да ни възпира от прибързаност, от припряност. Колко приятно е за всеки един човек, че той е способен, той може да направи нещо. Необходимо е известно примирение, да ни е приятно също така и когато никой друг може да направи нещо. Ние не трябва да обичаме нещо затова, че ние самите го обичаме затова, че то е в света независимо, дали чрез нас, или чрез нас, или чрез някой друг. Тази мисъл ще ни доведе сигурно до безкористност, когато постоянно я държим в съзнанието си.
Такива настроения са необходими, за да се вживеем в духовния свят, за да не се изследваме постоянно, а също да разберем това, което се изследва.
Тези настроения са много по-важни от виденията, които също трябва да съществуват и тъкмо, за да можем да преценяваме виденията са необходими такива настроения.
към текста >>
Когато човек е минал през вратата на смъртта, когато е оставил след себе си Камалока и е влязъл в същинския духовен
свят
, той живее в един
свят
, който е напълно такъв, като че навсякъде би бил заобиколен от видения само че тези видения са копия на действителности.
"Видения" достатъчно е само да произнесем тази дума и всеки един знае, ако се е занимавал малко с това, какво всъщност трябва да се разбира под думата видения. Обаче целият наш живот след смъртта, когато сме минали през Камалока, е всъщност един живот във видения.
Когато човек е минал през вратата на смъртта, когато е оставил след себе си Камалока и е влязъл в същинския духовен свят, той живее в един свят, който е напълно такъв, като че навсякъде би бил заобиколен от видения само че тези видения са копия на действителности.
И можем много добре да кажем, че когато възприемаме физическия свят чрез цветовете, които очите извикват пред нас, чрез звуците, които ушите ни опосредствуват, то когато сме минали през вратата на смъртта възприемаме духовния свят във формата на видения, в които сме втъкани. Но понеже искам да говоря върху тези неща по-интимно, ще трябва да кажа някои неща в една повече разказвателна форма, нещо, което човек го чува първо, изглежда чудно, но то е получено именно чрез едно духовно изследване.
към текста >>
И можем много добре да кажем, че когато възприемаме физическия
свят
чрез цветовете, които очите извикват пред нас, чрез звуците, които ушите ни опосредствуват, то когато сме минали през вратата на смъртта възприемаме духовния
свят
във формата на видения, в които сме втъкани.
"Видения" достатъчно е само да произнесем тази дума и всеки един знае, ако се е занимавал малко с това, какво всъщност трябва да се разбира под думата видения. Обаче целият наш живот след смъртта, когато сме минали през Камалока, е всъщност един живот във видения. Когато човек е минал през вратата на смъртта, когато е оставил след себе си Камалока и е влязъл в същинския духовен свят, той живее в един свят, който е напълно такъв, като че навсякъде би бил заобиколен от видения само че тези видения са копия на действителности.
И можем много добре да кажем, че когато възприемаме физическия свят чрез цветовете, които очите извикват пред нас, чрез звуците, които ушите ни опосредствуват, то когато сме минали през вратата на смъртта възприемаме духовния свят във формата на видения, в които сме втъкани.
Но понеже искам да говоря върху тези неща по-интимно, ще трябва да кажа някои неща в една повече разказвателна форма, нещо, което човек го чува първо, изглежда чудно, но то е получено именно чрез едно духовно изследване.
към текста >>
Но ние можем да охарактеризираме тази област на свръхсетивния
свят
и по-друг начин.
Когато описахме Камалока по съдържание, животът в това "Място на желанията" протича така, както той е описан в моята книга "Теософията".
Но ние можем да охарактеризираме тази област на свръхсетивния свят и по-друг начин.
Когато човек е минал през вратата на смъртта, къде се чувствува той тогава? На този въпрос можем да отговорим: Къде се намира всъщност човека в своето пребиваване в Камалока? Можем да назовем пространството, където човек се намира през време на Камалока, даже с думи, които могат да се схващат физически. Ако си представите пространството между Земята и Луната, в онова сферично пространство, което се получава, освободен от Земята, обаче в това пространство там се намира човекът през време на Камалока. Когато времето на Камалока е завършило, човекът преминава от този кръг навън в действителното небесно пространство.
към текста >>
Сега трябва да си представим пребиваването в духовния
свят
различно от това, с което сме свикнали тук на Земята.
Докато сме вътре в сферата на Луната, ние сме в Камалока, т.е. ние имаме желанието да бъдем свързани със Земята и ние излизаме вън от Камалока, когато чрез живота в Камалока сме се научили да се откажем от афекти, страсти и желания.
Сега трябва да си представим пребиваването в духовния свят различно от това, с което сме свикнали тук на Земята.
Тук ние сме разпрострени, разширени в цялото пространство, чувствуваме се навсякъде в цялото пространство. Ето защо животът, бил той на един посветен, или на един обикновен човек след смъртта, е едно чувствуване на разширение навън в пространството и след смъртта, или като посветен, човекът става толкова голям, че тогава той е разграничен от пътя на Луната както сега е разграничен на Земята от нашата кожа. Да нещата се представят именно така и няма никаква полза да изразяваме такива неща с думи, които настоящето време лесно ни прощава, защото чрез това ние не изразяваме правилно тези неща. В публичните сказки, трябва да се откажем от такива шокиращи неща, обаче за онези, които са се занимавали дълго време с нещата на Духовната наука е добре да назоваваме нещата с тяхното истинско име. После след живота в Камалока, ние се разширяваме, растем по-нататък навън и това зависи сега от определени качества, които сме добили още тук в земния живот.
към текста >>
Тази е най-добрата характеристика: че моралния живот на Земята ни подготвя за съвместен живот в духовния
свят
, а на мъчителна самотност, при който имаме постоянен копнеж да познаем заобикалящия
свят
, заобикалящите същества, ни осъжда неморалността на нашето сърце, както на нашето мислене и поведение във физическия
свят
.
После след живота в Камалока, ние се разширяваме, растем по-нататък навън и това зависи сега от определени качества, които сме добили още тук в земния живот. Как можем да разширим до следващата сфера? От това зависи продължителността на времето след смъртта от това какво сме развили на Земята като морално състояние, като морално понятие и чувства. Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях. Човекът, който донася в тази сфера един незадоволителен морал, живее с тези Същества като един отшелник.
Тази е най-добрата характеристика: че моралния живот на Земята ни подготвя за съвместен живот в духовния свят, а на мъчителна самотност, при който имаме постоянен копнеж да познаем заобикалящия свят, заобикалящите същества, ни осъжда неморалността на нашето сърце, както на нашето мислене и поведение във физическия свят.
Ние се вживяваме в тази сфера, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния свят. Окултизмът винаги е наричал тази сфера сфера на Меркурий. Днес в официалната астрономия тя се нарича Венера: както е известно /на окултистите/, станала е една размяна на имената. До кръга на днешната Зорница и Вечерница се разширява човек своето същество, докато по-рано той се разширяваше до пътя очертан от Луната. Сега се установява нещо особено.
към текста >>
Ние се вживяваме в тази сфера, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния
свят
.
Как можем да разширим до следващата сфера? От това зависи продължителността на времето след смъртта от това какво сме развили на Земята като морално състояние, като морално понятие и чувства. Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях. Човекът, който донася в тази сфера един незадоволителен морал, живее с тези Същества като един отшелник. Тази е най-добрата характеристика: че моралния живот на Земята ни подготвя за съвместен живот в духовния свят, а на мъчителна самотност, при който имаме постоянен копнеж да познаем заобикалящия свят, заобикалящите същества, ни осъжда неморалността на нашето сърце, както на нашето мислене и поведение във физическия свят.
Ние се вживяваме в тази сфера, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния свят.
Окултизмът винаги е наричал тази сфера сфера на Меркурий. Днес в официалната астрономия тя се нарича Венера: както е известно /на окултистите/, станала е една размяна на имената. До кръга на днешната Зорница и Вечерница се разширява човек своето същество, докато по-рано той се разширяваше до пътя очертан от Луната. Сега се установява нещо особено. До сферата на Земята ние все още се занимаваме със земните отношения, но и над тези сфери отношението със Земята не е прекъснато напълно, ние все още знаем всичко, което сме мислили и чувствували на Земята, всичко което сме вършили.
към текста >>
Следователно чрез познанието за духовния
свят
ние се запознаваме с този факт, че в сферата на Меркурий живеем с всички хора в старите отношения, които вече не можем да изменим.
Да предположим, че преди нас е умрял някой, когото благодарение на отношенията съществуващи на Земя то, би трябвало всъщност да обичаме, но не сме го обичали достатъчно. След нашата смърт, ние отново го намираме ние намираме отново след смъртта, фактически всички хора, с които сме били свързани на Земята, обаче намираме го така, както сме стояли на Земята към него и не можем да изменим това положение, колкото и силно да желаем това. Следователно, в нас живее един упрек, че не сме го обичали достатъчно, обаче тук не можем да променим вече нашият характер, така че да можем сега да го обичаме повече. Това, което сме основали на Земята, остава да съществува, обаче ние не можем да го променим. Именно този факт, че навлизаме тук в правилното, неизменно възприемане по отношение на любовта, така аз констатирах твърде силно в моите последни нови изследвания, извършени това лято и чрез такива неща нашето внимание е насочено към някои положения, които иначе пропускаме и бихме искали да събудим във вас, едно чувство също и за това.
Следователно чрез познанието за духовния свят ние се запознаваме с този факт, че в сферата на Меркурий живеем с всички хора в старите отношения, които вече не можем да изменим.
Виждайки назад в миналото и разкривайки това, което вече сме развили, така живеем ние след смъртта в тази сфера.
към текста >>
Можем да изтълкуваме това място според ума, обаче това което художникът иска да каже за духовният
свят
, как той говори като един пророк, ние се научаваме да познаваме това, когато сме направили съответното откритие в духовното изследване.
А сега трябва да кажа, че в моя живот съм се занимавал много с Омир, сега обаче едно място от неговите съчинения ми стана напълно ясно, едвам в момента, когато това, за което току що говорих, застана като нещо мощно срещу мене в моите окултни изследвания, а именно мястото, където Омир нарича царството на смъртта страна на сенките, където никой не може да се измени.
Можем да изтълкуваме това място според ума, обаче това което художникът иска да каже за духовният свят, как той говори като един пророк, ние се научаваме да познаваме това, когато сме направили съответното откритие в духовното изследване.
към текста >>
И няма ни какво съмнение, че за хората ще изгрее една светлина относно техните истински хора на изкуството, които чрез окултното изследване ще прогледнат в духовния
свят
, в онзи
свят
, от който се вдъхновявани хората на изкуството.
Така е при всеки истински художник, при всеки истински човек на изкуството. Той съвсем не е нужно да го знае в неговия всекидневен живот, съвсем не е нужно да знае това, което се влива във него като вдъхновение. И това, което човечеството е получило чрез хората на изкуството в течение на столетия, не ще избледнее чрез разпространение на Духовното движение, а ще бъде задълбочено все повече и повече.
И няма ни какво съмнение, че за хората ще изгрее една светлина относно техните истински хора на изкуството, които чрез окултното изследване ще прогледнат в духовния свят, в онзи свят, от който се вдъхновявани хората на изкуството.
Във всеки случай такива, които често пъти важат, като художници за една епоха, обаче в действителност не са такива, то не ще получат едно ново осветление, едно ново озарение. Никое величие на деня не ще бъде познато, че то няма никакво вдъхновение от духовния свят.
към текста >>
Никое величие на деня не ще бъде познато, че то няма никакво вдъхновение от духовния
свят
.
Така е при всеки истински художник, при всеки истински човек на изкуството. Той съвсем не е нужно да го знае в неговия всекидневен живот, съвсем не е нужно да знае това, което се влива във него като вдъхновение. И това, което човечеството е получило чрез хората на изкуството в течение на столетия, не ще избледнее чрез разпространение на Духовното движение, а ще бъде задълбочено все повече и повече. И няма ни какво съмнение, че за хората ще изгрее една светлина относно техните истински хора на изкуството, които чрез окултното изследване ще прогледнат в духовния свят, в онзи свят, от който се вдъхновявани хората на изкуството. Във всеки случай такива, които често пъти важат, като художници за една епоха, обаче в действителност не са такива, то не ще получат едно ново осветление, едно ново озарение.
Никое величие на деня не ще бъде познато, че то няма никакво вдъхновение от духовния свят.
към текста >>
С тази връзка работата стои така: когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата
божествен
а милост, чрез старата
божествен
а благодат, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи Слънчевото Същество разбираемо за хората.
След това идва една сфера, колкото и странно да звучи това, когато човекът а всеки върши това след смъртта се вживява в тази сфера, той се чувствува разширен до нашето Слънце. Не ще мине вече дълго време, когато хората ще започнат да мислят също различно върху небесните тела, а не така както приема днешната астрономия. Ние самите сме свързани с това Слънце. Между смъртта и едно ново раждане настъпва именно едно време, когато ставаме едно слънчево същество. Но сега е необходимо човек да носи със себе си още нещо друго: за първата сфера е необходим морален живот, за сферата на Венера е необходим религиозен живот, а за сферата на Слънцето е необходимо да познаваме действително природата и същността на слънчевите Духове, а именно главният Слънчев Дух на Христос да сме си създали в живота на Земята една връзка с него.
С тази връзка работата стои така: когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата божествена милост, чрез старата божествена благодат, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи Слънчевото Същество разбираемо за хората.
Днес не е достатъчен старият начин, по който от Тайната на Голгота насам хората са се издигали до Христа, повече наивно. Днес Духовната наука трябва да направи Света разбираем от гледната точка на едно Слънчево Същество. Първото време, когато това беше разбираемо правилно, беше времето на Средновековието, когато в Европа се роди легендата за Граала в неговото същинско дълбоко значение. Чрез разбирането на това, което е дадено отново чрез Духовното движение, ще бъде добито отново именно това, което е било донесено от Висшия Слънчев Дух, от Христос, който слезе на Земята и чрез Тайната на Голгота стана сега Дух на Земята. Този Импулс, който бе даден, чрез Тайната на Голгота е способен да съедини в мир, чрез Духовната наука религиозните изповедания по цялото лице на Земята.
към текста >>
Хората, които днес се затварят за духовното, не проникват в духовния
свят
, въпреки че на Земята са имали един морален и религиозен живот.
Тогава небесните тела ни се явяват не така, че да ги измерваме като земните астрономи, да установяваме дали едното се движи по-бързо, или по-бавно, а бързото, или бавното съгласуване, дава звучението на хармонията на световете. И онова, което човекът изживява, при това вътрешно, е това че той чувствува все повече и повече, че единственото нещо което му остава в тази област е това, което е приел на Земята като нещо духовно. Чрез това той развива своето запознанство със Съществата на тези сфера, става един общителен дух, един дружелюбен дух.
Хората, които днес се затварят за духовното, не проникват в духовния свят, въпреки че на Земята са имали един морален и религиозен живот.
Тук не може да се направи нищо. Естествено, напълно и възможно такива хора да стигнат до това в тяхното следващо въплъщение. Всички материалистично настроени хора, всички хора с материалистични убеждения, стават самотници, когато минат през сферата на Слънцето и стигнат до Марс, до сферата на Марс: Положението е именно такова. Колкото и странно да изглежда това на някого, все пак тази е действителността: целият съюз на монистите не ще може да съществува по-нататък, когато неговите привърженици достигнат след смъртта в сферата на Слънцето, защото тези привърженици не могат да се съберат, защото всеки се превръща в един абсолютен самотник, който не може да общува с другите.
към текста >>
Далечният звезден
свят
може да развие в нас едно чувство на предчувствието, обаче това, което живее в нас и в този звезден
свят
и се проявява в него, изгрява за нас само тогава, когато можем да се издигнем с душата си в космическите сфери.
Цветето ни радва повече, когато го гледаме, отколкото когато ботаникът го разнищва.
Далечният звезден свят може да развие в нас едно чувство на предчувствието, обаче това, което живее в нас и в този звезден свят и се проявява в него, изгрява за нас само тогава, когато можем да се издигнем с душата си в космическите сфери.
Растението изгубва нещо когато то е разнищено от ботаника: звездният свят не изгубва нищо, когато се издигаме над него в мировото пространство и когато познаем, как Духът е свързан с него.
към текста >>
Растението изгубва нещо когато то е разнищено от ботаника: звездният
свят
не изгубва нищо, когато се издигаме над него в мировото пространство и когато познаем, как Духът е свързан с него.
Цветето ни радва повече, когато го гледаме, отколкото когато ботаникът го разнищва. Далечният звезден свят може да развие в нас едно чувство на предчувствието, обаче това, което живее в нас и в този звезден свят и се проявява в него, изгрява за нас само тогава, когато можем да се издигнем с душата си в космическите сфери.
Растението изгубва нещо когато то е разнищено от ботаника: звездният свят не изгубва нищо, когато се издигаме над него в мировото пространство и когато познаем, как Духът е свързан с него.
към текста >>
Кант е изказал знаменитите думи, обаче той ги е изказал само така, като е схванал етиката едностранно: "Две неща ме развълнуват по особен начин, звездното небе над мене и моралният
свят
вътре в мене".
Кант е изказал знаменитите думи, обаче той ги е изказал само така, като е схванал етиката едностранно: "Две неща ме развълнуват по особен начин, звездното небе над мене и моралният свят вътре в мене".
И двете всъщност са едно и също нещо, ние само ги приемаме от небесните светове вътре в нас. Когато имаме в нас нещо морално, когато сме родени с него, причината е тази, че при заспиването, при обратното развитие /завръщането от Космоса/, сферата на Меркурий е могла да даде много, а също и сферата на Венера, когато в земния живот сме били изпълнени с религиозно чувство. Както те в земния живот се събуждаме сутрин възстановени, с ново събудени сили, така също ние се раждаме с това, което Космосът е можал да ни даде като укрепваща сила: ние трябва да приемем този дар съобразно нашата Карма. Доколкото нашата Карма позволява това, така ние се раждаме с нови сили, като заложба в нас.
към текста >>
Когато обгърнем по този начин с поглед развитието на човека, ние виждаме същевременно, че развивайки се след смъртта, човекът живее отначало в един
свят
от видения.
Така животът между смъртта и едно ново раждане се разпада на две части. Първо, този живот е неизменяем. След това ние се вживяваме нагори, при нас идват духовните Същества, ние навлизаме в състоянието на космически сън и животът става неизменяем тогава в нас идват силите с които се раждаме.
Когато обгърнем по този начин с поглед развитието на човека, ние виждаме същевременно, че развивайки се след смъртта, човекът живее отначало в един свят от видения.
Що е човекът като духовно-душевно същество, това ние се научаваме да познаваме по-късно. Тогава идват Съществата отвън, Съществата, които ни озаряват, както утринна слънчева светлина осветлява нещата на външния свят. Така се вживяваме ние нагоре, така духовния свят прониква към нас. Това вживяване в духовния свят от вън изпъква след това първо, кога то е узряло така да се каже напълно онова, което сме срещу Съществата на духовния свят, които идват като лъчи от всички страни към нас.
към текста >>
Тогава идват Съществата отвън, Съществата, които ни озаряват, както утринна слънчева светлина осветлява нещата на външния
свят
.
Така животът между смъртта и едно ново раждане се разпада на две части. Първо, този живот е неизменяем. След това ние се вживяваме нагори, при нас идват духовните Същества, ние навлизаме в състоянието на космически сън и животът става неизменяем тогава в нас идват силите с които се раждаме. Когато обгърнем по този начин с поглед развитието на човека, ние виждаме същевременно, че развивайки се след смъртта, човекът живее отначало в един свят от видения. Що е човекът като духовно-душевно същество, това ние се научаваме да познаваме по-късно.
Тогава идват Съществата отвън, Съществата, които ни озаряват, както утринна слънчева светлина осветлява нещата на външния свят.
Така се вживяваме ние нагоре, така духовния свят прониква към нас. Това вживяване в духовния свят от вън изпъква след това първо, кога то е узряло така да се каже напълно онова, което сме срещу Съществата на духовния свят, които идват като лъчи от всички страни към нас.
към текста >>
Така се вживяваме ние нагоре, така духовния
свят
прониква към нас.
Първо, този живот е неизменяем. След това ние се вживяваме нагори, при нас идват духовните Същества, ние навлизаме в състоянието на космически сън и животът става неизменяем тогава в нас идват силите с които се раждаме. Когато обгърнем по този начин с поглед развитието на човека, ние виждаме същевременно, че развивайки се след смъртта, човекът живее отначало в един свят от видения. Що е човекът като духовно-душевно същество, това ние се научаваме да познаваме по-късно. Тогава идват Съществата отвън, Съществата, които ни озаряват, както утринна слънчева светлина осветлява нещата на външния свят.
Така се вживяваме ние нагоре, така духовния свят прониква към нас.
Това вживяване в духовния свят от вън изпъква след това първо, кога то е узряло така да се каже напълно онова, което сме срещу Съществата на духовния свят, които идват като лъчи от всички страни към нас.
към текста >>
Това вживяване в духовния
свят
от вън изпъква след това първо, кога то е узряло така да се каже напълно онова, което сме срещу Съществата на духовния
свят
, които идват като лъчи от всички страни към нас.
След това ние се вживяваме нагори, при нас идват духовните Същества, ние навлизаме в състоянието на космически сън и животът става неизменяем тогава в нас идват силите с които се раждаме. Когато обгърнем по този начин с поглед развитието на човека, ние виждаме същевременно, че развивайки се след смъртта, човекът живее отначало в един свят от видения. Що е човекът като духовно-душевно същество, това ние се научаваме да познаваме по-късно. Тогава идват Съществата отвън, Съществата, които ни озаряват, както утринна слънчева светлина осветлява нещата на външния свят. Така се вживяваме ние нагоре, така духовния свят прониква към нас.
Това вживяване в духовния свят от вън изпъква след това първо, кога то е узряло така да се каже напълно онова, което сме срещу Съществата на духовния свят, които идват като лъчи от всички страни към нас.
към текста >>
Пренесете се сега в духовния
свят
, като че бихте могли да гледате всичко това.
Пренесете се сега в духовния свят, като че бихте могли да гледате всичко това.
Тук човекът се издига нагоре, един вид облак от видения, тук той е такъв, какъвто е всъщност. Тогава при него идват духовните Същества и го осветляват отвън. Вие не виждате розата в тъмнината, но когато запалим светлината, тя пада върху розата и я показва такава каквато е. Така е когато човекът се издига в духовния свят: към него идва светлината на Духовните Същества. Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен свят и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека.
към текста >>
Така е когато човекът се издига в духовния
свят
: към него идва светлината на Духовните Същества.
Пренесете се сега в духовния свят, като че бихте могли да гледате всичко това. Тук човекът се издига нагоре, един вид облак от видения, тук той е такъв, какъвто е всъщност. Тогава при него идват духовните Същества и го осветляват отвън. Вие не виждате розата в тъмнината, но когато запалим светлината, тя пада върху розата и я показва такава каквато е.
Така е когато човекът се издига в духовния свят: към него идва светлината на Духовните Същества.
Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен свят и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека. Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/. Съществува един такъв момент, когато човекът отразява космическата светлина. До там може да се издигне той. Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек.
към текста >>
Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен
свят
и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека.
Пренесете се сега в духовния свят, като че бихте могли да гледате всичко това. Тук човекът се издига нагоре, един вид облак от видения, тук той е такъв, какъвто е всъщност. Тогава при него идват духовните Същества и го осветляват отвън. Вие не виждате розата в тъмнината, но когато запалим светлината, тя пада върху розата и я показва такава каквато е. Така е когато човекът се издига в духовния свят: към него идва светлината на Духовните Същества.
Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен свят и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека.
Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/. Съществува един такъв момент, когато човекът отразява космическата светлина. До там може да се издигне той. Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек. Тази част на "Божествената комедия" трябва да се разбира като нещо поетическо красиво, както правят това естетиците, но тя не може да бъде разбрана в нейното вътрешно съдържание.
към текста >>
Данте казва в своята "
Божествен
а комедия", че в определена част на духовния
свят
ние виждаме Бога като човек.
Така е когато човекът се издига в духовния свят: към него идва светлината на Духовните Същества. Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен свят и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека. Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/. Съществува един такъв момент, когато човекът отразява космическата светлина. До там може да се издигне той.
Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек.
Тази част на "Божествената комедия" трябва да се разбира като нещо поетическо красиво, както правят това естетиците, но тя не може да бъде разбрана в нейното вътрешно съдържание. Това е отново един такъв случай, където виждаме духовния свят отразен в творенията на художника: така е също при творбите на великите музиканти от последно време: Бетховен, Вагнер, Брукнер. Тук нещата изглеждат някому така, както ми се случи на мене преди няколко дена, когато аз се бранех против едно познание, защото то беше твърде фрапиращо. Във Флоренция съществува капелата на Медичите, където Микеланджело е създал двата паметника на Медичите и четири аналогични фигури, "Ден, Нощ, Утринен и Вечерен здрач". Хората говорят лесно за някаква студена алегория, обаче когато гледаме четирите фигури, те се явяват съвършено различно от някаква студена алегория.
към текста >>
Тази част на "
Божествен
ата комедия" трябва да се разбира като нещо поетическо красиво, както правят това естетиците, но тя не може да бъде разбрана в нейното вътрешно съдържание.
Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен свят и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека. Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/. Съществува един такъв момент, когато човекът отразява космическата светлина. До там може да се издигне той. Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек.
Тази част на "Божествената комедия" трябва да се разбира като нещо поетическо красиво, както правят това естетиците, но тя не може да бъде разбрана в нейното вътрешно съдържание.
Това е отново един такъв случай, където виждаме духовния свят отразен в творенията на художника: така е също при творбите на великите музиканти от последно време: Бетховен, Вагнер, Брукнер. Тук нещата изглеждат някому така, както ми се случи на мене преди няколко дена, когато аз се бранех против едно познание, защото то беше твърде фрапиращо. Във Флоренция съществува капелата на Медичите, където Микеланджело е създал двата паметника на Медичите и четири аналогични фигури, "Ден, Нощ, Утринен и Вечерен здрач". Хората говорят лесно за някаква студена алегория, обаче когато гледаме четирите фигури, те се явяват съвършено различно от някаква студена алегория. Там има една фигура "Нощта".
към текста >>
Това е отново един такъв случай, където виждаме духовния
свят
отразен в творенията на художника: така е също при творбите на великите музиканти от последно време: Бетховен, Вагнер, Брукнер.
Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/. Съществува един такъв момент, когато човекът отразява космическата светлина. До там може да се издигне той. Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек. Тази част на "Божествената комедия" трябва да се разбира като нещо поетическо красиво, както правят това естетиците, но тя не може да бъде разбрана в нейното вътрешно съдържание.
Това е отново един такъв случай, където виждаме духовния свят отразен в творенията на художника: така е също при творбите на великите музиканти от последно време: Бетховен, Вагнер, Брукнер.
Тук нещата изглеждат някому така, както ми се случи на мене преди няколко дена, когато аз се бранех против едно познание, защото то беше твърде фрапиращо. Във Флоренция съществува капелата на Медичите, където Микеланджело е създал двата паметника на Медичите и четири аналогични фигури, "Ден, Нощ, Утринен и Вечерен здрач". Хората говорят лесно за някаква студена алегория, обаче когато гледаме четирите фигури, те се явяват съвършено различно от някаква студена алегория. Там има една фигура "Нощта". Работата не стои особено добре с изследването в тази област и в всичко което съм чел от това изследване, навсякъде се казва, че от двата паметника на Медичите /четирите алегорични фигури/, този на Лоренцо и на Джулиано, Лоренцо е онзи, който се счита за мислещият.
към текста >>
50.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Днес не искаме толкова много: да започнем от там, където живота след смъртта започва в онази област на свръхсетивния
свят
, която обикновено наричаме Камалока, а главно там, където животът в Камалока е вече завършил и започва животът в същинския духовен живот, главното след Камалока до настъпването отново на едни нов земен живот и където се образуват силите за едно ново земно въплъщение.
И така може би някои неща, които бяха разгледани в моята книга "Теософия" и "Тайната наука" повече от гледна точка на непосредственото човешко изживяване, днес ще трябва да ги опишем от една всемирна гледна точка. Нещата са същите, обаче не трябва да се вярва, че не трябва да се въртим някак си около тях и че вече ги познаваме, когато сме ги получили вече охарактеризирани от една гледна точка. Именно окултните факти са такива, че трябва да ги разглеждаме и обхождаме от най-различни гледни точки. В обсъждането на тези неща, които са съобщени от Духовната наука, се прави най-често грешките, че хората съдят върху тях именно по някои изказвания, които са били направени върху някои неща и нямат търпението да оставят да действуват върху тях всичко което може да бъде казано от най-различните гледни точки. Тогава се явява също за обикновения човешки ум разбирането, за което говорихме вчера в публичната сказка, върху "Истини на духовното изследване".
Днес не искаме толкова много: да започнем от там, където живота след смъртта започва в онази област на свръхсетивния свят, която обикновено наричаме Камалока, а главно там, където животът в Камалока е вече завършил и започва животът в същинския духовен живот, главното след Камалока до настъпването отново на едни нов земен живот и където се образуват силите за едно ново земно въплъщение.
към текста >>
Вие знаете, че ясновидското разглеждане на духовния
свят
поставя в известно отношение някого в същото положение, в което човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, така че в посвещението човек изживява именно това, което иначе той изживява също между смъртта и едно ново раждане, макар и малко по-различен начин.
Вие знаете, че ясновидското разглеждане на духовния свят поставя в известно отношение някого в същото положение, в което човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, така че в посвещението човек изживява именно това, което иначе той изживява също между смъртта и едно ново раждане, макар и малко по-различен начин.
И с това е дадена главно възможността да можем да говорим върху тези неща и да съобщим нещо за тях. Тук бих искал да говоря първо, върху две важни неща на ясновидското проучване, които могат да водят също до разбиране на живота след смъртта. Първо ние често пъти сме обръщали вниманието върху това, колко различен е целият живот в свръхсетивния свят в сравнение с живота тук във физическия, в сетивния свят. Когато се издигнем в свръхсетивния свят, тогава например, целият процес на познанието става съвършено различен от този във физическия свят. Тук във физическия свят ние ходим във този свят и нещата се изчерпват пред нашите сетива, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи.
към текста >>
Първо ние често пъти сме обръщали вниманието върху това, колко различен е целият живот в свръхсетивния
свят
в сравнение с живота тук във физическия, в сетивния
свят
.
Вие знаете, че ясновидското разглеждане на духовния свят поставя в известно отношение някого в същото положение, в което човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, така че в посвещението човек изживява именно това, което иначе той изживява също между смъртта и едно ново раждане, макар и малко по-различен начин. И с това е дадена главно възможността да можем да говорим върху тези неща и да съобщим нещо за тях. Тук бих искал да говоря първо, върху две важни неща на ясновидското проучване, които могат да водят също до разбиране на живота след смъртта.
Първо ние често пъти сме обръщали вниманието върху това, колко различен е целият живот в свръхсетивния свят в сравнение с живота тук във физическия, в сетивния свят.
Когато се издигнем в свръхсетивния свят, тогава например, целият процес на познанието става съвършено различен от този във физическия свят. Тук във физическия свят ние ходим във този свят и нещата се изчерпват пред нашите сетива, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи. Ние възприемаме неща, минаваме през света и трябва да минаваме през света, ако искаме да възприемаме нещата. Тук за възприемането на дадено нещо, което се намира на едно отдалечено място, не ни помага нищо, ако не отидем на това място: накратко казано, ние трябва да ходим из света на сетивата, трябва да се придвижваме, ако искаме да възприемаме нещата. Точно противоположното важи за възприятията на свръхсетивния свят.
към текста >>
Когато се издигнем в свръхсетивния
свят
, тогава например, целият процес на познанието става съвършено различен от този във физическия
свят
.
Вие знаете, че ясновидското разглеждане на духовния свят поставя в известно отношение някого в същото положение, в което човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, така че в посвещението човек изживява именно това, което иначе той изживява също между смъртта и едно ново раждане, макар и малко по-различен начин. И с това е дадена главно възможността да можем да говорим върху тези неща и да съобщим нещо за тях. Тук бих искал да говоря първо, върху две важни неща на ясновидското проучване, които могат да водят също до разбиране на живота след смъртта. Първо ние често пъти сме обръщали вниманието върху това, колко различен е целият живот в свръхсетивния свят в сравнение с живота тук във физическия, в сетивния свят.
Когато се издигнем в свръхсетивния свят, тогава например, целият процес на познанието става съвършено различен от този във физическия свят.
Тук във физическия свят ние ходим във този свят и нещата се изчерпват пред нашите сетива, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи. Ние възприемаме неща, минаваме през света и трябва да минаваме през света, ако искаме да възприемаме нещата. Тук за възприемането на дадено нещо, което се намира на едно отдалечено място, не ни помага нищо, ако не отидем на това място: накратко казано, ние трябва да ходим из света на сетивата, трябва да се придвижваме, ако искаме да възприемаме нещата. Точно противоположното важи за възприятията на свръхсетивния свят. Колкото по-спокойно ставаме в нашата душа, колкото повече изключваме всяка външна подвижност, колкото по-малко търсим дадено нещо, колкото по-малко можем да се стремим към това, посоченото нещо да дойде при нас, колкото повече можем да чакаме, толкова по-сигурно настъпва възприятието на това нещо, толкова по-вярно е тогава чувството на изживяването, което можем да имаме от това дадено нещо.
към текста >>
Тук във физическия
свят
ние ходим във този
свят
и нещата се изчерпват пред нашите сетива, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи.
Вие знаете, че ясновидското разглеждане на духовния свят поставя в известно отношение някого в същото положение, в което човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, така че в посвещението човек изживява именно това, което иначе той изживява също между смъртта и едно ново раждане, макар и малко по-различен начин. И с това е дадена главно възможността да можем да говорим върху тези неща и да съобщим нещо за тях. Тук бих искал да говоря първо, върху две важни неща на ясновидското проучване, които могат да водят също до разбиране на живота след смъртта. Първо ние често пъти сме обръщали вниманието върху това, колко различен е целият живот в свръхсетивния свят в сравнение с живота тук във физическия, в сетивния свят. Когато се издигнем в свръхсетивния свят, тогава например, целият процес на познанието става съвършено различен от този във физическия свят.
Тук във физическия свят ние ходим във този свят и нещата се изчерпват пред нашите сетива, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи.
Ние възприемаме неща, минаваме през света и трябва да минаваме през света, ако искаме да възприемаме нещата. Тук за възприемането на дадено нещо, което се намира на едно отдалечено място, не ни помага нищо, ако не отидем на това място: накратко казано, ние трябва да ходим из света на сетивата, трябва да се придвижваме, ако искаме да възприемаме нещата. Точно противоположното важи за възприятията на свръхсетивния свят. Колкото по-спокойно ставаме в нашата душа, колкото повече изключваме всяка външна подвижност, колкото по-малко търсим дадено нещо, колкото по-малко можем да се стремим към това, посоченото нещо да дойде при нас, колкото повече можем да чакаме, толкова по-сигурно настъпва възприятието на това нещо, толкова по-вярно е тогава чувството на изживяването, което можем да имаме от това дадено нещо. В свръхсетивния свят ние трябва да направим така, че нещата да дойдат при нас, да ги оставим да дойдат при нас.
към текста >>
Точно противоположното важи за възприятията на свръхсетивния
свят
.
Първо ние често пъти сме обръщали вниманието върху това, колко различен е целият живот в свръхсетивния свят в сравнение с живота тук във физическия, в сетивния свят. Когато се издигнем в свръхсетивния свят, тогава например, целият процес на познанието става съвършено различен от този във физическия свят. Тук във физическия свят ние ходим във този свят и нещата се изчерпват пред нашите сетива, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи. Ние възприемаме неща, минаваме през света и трябва да минаваме през света, ако искаме да възприемаме нещата. Тук за възприемането на дадено нещо, което се намира на едно отдалечено място, не ни помага нищо, ако не отидем на това място: накратко казано, ние трябва да ходим из света на сетивата, трябва да се придвижваме, ако искаме да възприемаме нещата.
Точно противоположното важи за възприятията на свръхсетивния свят.
Колкото по-спокойно ставаме в нашата душа, колкото повече изключваме всяка външна подвижност, колкото по-малко търсим дадено нещо, колкото по-малко можем да се стремим към това, посоченото нещо да дойде при нас, колкото повече можем да чакаме, толкова по-сигурно настъпва възприятието на това нещо, толкова по-вярно е тогава чувството на изживяването, което можем да имаме от това дадено нещо. В свръхсетивния свят ние трябва да направим така, че нещата да дойдат при нас, да ги оставим да дойдат при нас. Това е същественото. Вътрешно спокойствие, него трябва да добием тогава нещата идват при нас.
към текста >>
В свръхсетивния
свят
ние трябва да направим така, че нещата да дойдат при нас, да ги оставим да дойдат при нас.
Тук във физическия свят ние ходим във този свят и нещата се изчерпват пред нашите сетива, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи. Ние възприемаме неща, минаваме през света и трябва да минаваме през света, ако искаме да възприемаме нещата. Тук за възприемането на дадено нещо, което се намира на едно отдалечено място, не ни помага нищо, ако не отидем на това място: накратко казано, ние трябва да ходим из света на сетивата, трябва да се придвижваме, ако искаме да възприемаме нещата. Точно противоположното важи за възприятията на свръхсетивния свят. Колкото по-спокойно ставаме в нашата душа, колкото повече изключваме всяка външна подвижност, колкото по-малко търсим дадено нещо, колкото по-малко можем да се стремим към това, посоченото нещо да дойде при нас, колкото повече можем да чакаме, толкова по-сигурно настъпва възприятието на това нещо, толкова по-вярно е тогава чувството на изживяването, което можем да имаме от това дадено нещо.
В свръхсетивния свят ние трябва да направим така, че нещата да дойдат при нас, да ги оставим да дойдат при нас.
Това е същественото. Вътрешно спокойствие, него трябва да добием тогава нещата идват при нас.
към текста >>
И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния
свят
, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен
свят
застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния
свят
, от нашият обикновен човешко-сетивен
свят
в този свръхсетивен
свят
.
И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят.
За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят.
към текста >>
За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния
свят
, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас.
И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят.
За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас.
Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният
свят
, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия
свят
.
И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят. За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас.
Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят.
Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят.
към текста >>
Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния
свят
, всичко което можем да добием в свръхсетивния
свят
, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия
свят
, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния
свят
.
И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят. За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания.
Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят.
В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него.
към текста >>
В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния
свят
, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния
свят
: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия
свят
.
И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят. За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят.
В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят.
Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта.
към текста >>
Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия
свят
.
Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане.
Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят.
Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта. Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е. Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това отношение би трябвало да бъде друго.
към текста >>
Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия
свят
към тях.
Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят.
Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях.
Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта. Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е. Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това отношение би трябвало да бъде друго. И това трябва да се пренесе върху целият живот след смъртта.
към текста >>
Обаче, докато във физическия
свят
, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта.
В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него.
Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта.
Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е. Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това отношение би трябвало да бъде друго. И това трябва да се пренесе върху целият живот след смъртта. Тези неща за които знаем, че не са извършени от нас правилно в живота на Земята, ние ги виждаме толкова по-дълбоко след смъртта, но трябва да ги оставим такива, каквито са, трябва да ги живеем по-нататък такива каквито са. Ние насочваме поглед назад върху това, което сме извършили, обаче трябва да изживеем по-нататък нещата такива каквито са.
към текста >>
Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния
свят
да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е.
Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта.
Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е.
Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това отношение би трябвало да бъде друго. И това трябва да се пренесе върху целият живот след смъртта. Тези неща за които знаем, че не са извършени от нас правилно в живота на Земята, ние ги виждаме толкова по-дълбоко след смъртта, но трябва да ги оставим такива, каквито са, трябва да ги живеем по-нататък такива каквито са. Ние насочваме поглед назад върху това, което сме извършили, обаче трябва да изживеем по-нататък нещата такива каквито са. Ние трябва да изживеем напълно последствията на това, което сме извършили и имаме ясното изживяване, че не можем да изменим нищо от него.
към текста >>
Докато те на Земята човекът възприема нещата в сетивния
свят
, чрез своите органи, след смъртта той живее в един
свят
от видения, само че тези видения представляват копия на действителността.
Първо бихме искали да ви представим малко този живот след смъртта, описвайки го като чрез имагинация /чрез образи/, чрез астрални образи. Когато вземе израза видения, или имагинации така, както това бе обяснено например вчера, тогава не може да възникне никакво недоразумение върху това, което трябва да бъде казано сега.
Докато те на Земята човекът възприема нещата в сетивния свят, чрез своите органи, след смъртта той живее в един свят от видения, само че тези видения представляват копия на действителността.
Както тук във физическия свят, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на розата, а възприемаме тази роза външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението. Ние се намираме в областта на нашето видение, но знаем напълно ясно: ние сме заедно с другия, това е едно действително отношение, даже много по-действително, отколкото то може да бъде тук на Земята между човек и човек. Също и след преминаването на Камалока е така, че заобикалящите ни, преживявани от нас видения са такива, че те най-често всъщност насочват нашето внимание тук на Земята в посочения смисъл. Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения. Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него.
към текста >>
Както тук във физическия
свят
, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на розата, а възприемаме тази роза външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението.
Първо бихме искали да ви представим малко този живот след смъртта, описвайки го като чрез имагинация /чрез образи/, чрез астрални образи. Когато вземе израза видения, или имагинации така, както това бе обяснено например вчера, тогава не може да възникне никакво недоразумение върху това, което трябва да бъде казано сега. Докато те на Земята човекът възприема нещата в сетивния свят, чрез своите органи, след смъртта той живее в един свят от видения, само че тези видения представляват копия на действителността.
Както тук във физическия свят, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на розата, а възприемаме тази роза външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението.
Ние се намираме в областта на нашето видение, но знаем напълно ясно: ние сме заедно с другия, това е едно действително отношение, даже много по-действително, отколкото то може да бъде тук на Земята между човек и човек. Също и след преминаването на Камалока е така, че заобикалящите ни, преживявани от нас видения са такива, че те най-често всъщност насочват нашето внимание тук на Земята в посочения смисъл. Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения. Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение.
към текста >>
Ние знаем, че тук в духовния
свят
, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения.
Когато вземе израза видения, или имагинации така, както това бе обяснено например вчера, тогава не може да възникне никакво недоразумение върху това, което трябва да бъде казано сега. Докато те на Земята човекът възприема нещата в сетивния свят, чрез своите органи, след смъртта той живее в един свят от видения, само че тези видения представляват копия на действителността. Както тук във физическия свят, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на розата, а възприемаме тази роза външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението. Ние се намираме в областта на нашето видение, но знаем напълно ясно: ние сме заедно с другия, това е едно действително отношение, даже много по-действително, отколкото то може да бъде тук на Земята между човек и човек. Също и след преминаването на Камалока е така, че заобикалящите ни, преживявани от нас видения са такива, че те най-често всъщност насочват нашето внимание тук на Земята в посочения смисъл.
Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения.
Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот.
към текста >>
Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния
свят
.
Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот. Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето.
Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят.
Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество. Съществата на висшите йерархии идват при нас, но ние се вживяваме постепенно в света на висшата духовност.
към текста >>
Обаче това, което се изразява тук за имагинативния
свят
, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество.
Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот. Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето. Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят.
Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество.
Съществата на висшите йерархии идват при нас, но ние се вживяваме постепенно в света на висшата духовност.
към текста >>
Преди това ние сме имали връзки само със света, който сме донесли с нас във физическия
свят
, след това животът на висшите йерархии започва да свети върху нас и да прониква в нас.
Преди това ние сме имали връзки само със света, който сме донесли с нас във физическия свят, след това животът на висшите йерархии започва да свети върху нас и да прониква в нас.
Ние получаваме един съвместен живот със живота на висшите йерархии. Обаче, за да разберем как се вживяваме, за това е необходимо фактически да се осветлим върху възприеманите чрез имагинативното познание отношения на величините на нашето същество, като излизаме като се вмъкваме с нашето душевно същество от нашето физическо тяло. Това ние действително правим, когато минаваме през вратата на смъртта. Тогава нашето същество фактически се разширява то става все по-голямо и все по-голямо. Човек трудно може да си представи това, обаче положението е именно такова.
към текста >>
Днес аз не мога да разгледам по-подробно разположението и отношенията на планетите, обаче вие ще намерите обяснението на това, което не съвпада с официалната астрономия, когато сравните нещата с казаното в държаните в Дюселдорф цикъл от сказки върху "Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия
свят
".
Тогава нашето същество фактически се разширява то става все по-голямо и все по-голямо. Човек трудно може да си представи това, обаче положението е именно такова. Само на Земята ние сме изкушени да вярваме, че сме толкова големи, колкото позволява това кожата на нашето физическо тяло. След смъртта с нас става едно израства не навън в безкрайните пространства, едно все по-голямо и все по-голямо увеличение. И когато сме стигнали в края на времето на пребиваването в Камалока, ние сме фактически толкова големи, че стигаме до границите на пътя, който Луната описва около Земята.
Днес аз не мога да разгледам по-подробно разположението и отношенията на планетите, обаче вие ще намерите обяснението на това, което не съвпада с официалната астрономия, когато сравните нещата с казаното в държаните в Дюселдорф цикъл от сказки върху "Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят".
След това ние растем по-нататък в мировото пространство, нарастваме по големина в цялата наша планетарна система. Израстваме първо в това, което окултистът нарича сферата на Меркурий, оставаме в границата, която вие сами си очертавате /когато правилно разбирате нещата/ след времето прекарано в Камалока ставаме жители на Меркурий. Тогава се чувствуваме също напълно така, че обитаваме мировото пространство. Както през време на наше то физическо съществувание се чувствуваме като жители на Земята, така се чувствуваме тогава като жители на Меркурий. Аз мога да опиша в подробности как изглежда това, обаче съзнанието за него съществува напълно.
към текста >>
Обаче при човека, който е влязъл в духовния
свят
с едно неморално настроение настъпва това, че този човек се превръща в нещо, което можем да наречем един отшелник, един вид самотник в духовния
свят
.
При окултното изследване, можем да сравним двама човеци, или няколко човека, но да речем първо двама човека, за да стигнем до едно познание на този факт. И тук сравняваме душата на един човек, който е минал през вратата на смъртта с едно морално състояние на душата, също самата душа идвайки от земния живот с едно морално разположение, с душата на едни човек с едно неморално настроение, състояние. Тогава установяваме една огромна разлика, когато става дума за отношение на един човек към друг, когато той се намира след смъртта. Тогава положението е такова, че при човека с морално състояние на душата също са налице образите, в които е обгърната душата, но този човек намира навсякъде възможността да бъде до известна степен заедно с тези други хора. Това е последствието от моралното състояние, от моралното настроение на една душа.
Обаче при човека, който е влязъл в духовния свят с едно неморално настроение настъпва това, че този човек се превръща в нещо, което можем да наречем един отшелник, един вид самотник в духовния свят.
Той знае например, че един негов близък човек се намира също в духовния свят, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери никаква възможност да излезе от затвора на своя имагинативен облак и да се приближи до него, да влезе в контакт с него. Моралността прави от нас едно дружелюбно, едно общително същество в духовния свят, едно същество, което може да влезе във връзка с други същества: неморалността ни превръща в един отшелник, в един самотник, в едно изолирано същество в духовния свят, поставя ни в самотност. И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане. И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта. В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувствуваме се като жители на Венера.
към текста >>
Той знае например, че един негов близък човек се намира също в духовния
свят
, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери никаква възможност да излезе от затвора на своя имагинативен облак и да се приближи до него, да влезе в контакт с него.
И тук сравняваме душата на един човек, който е минал през вратата на смъртта с едно морално състояние на душата, също самата душа идвайки от земния живот с едно морално разположение, с душата на едни човек с едно неморално настроение, състояние. Тогава установяваме една огромна разлика, когато става дума за отношение на един човек към друг, когато той се намира след смъртта. Тогава положението е такова, че при човека с морално състояние на душата също са налице образите, в които е обгърната душата, но този човек намира навсякъде възможността да бъде до известна степен заедно с тези други хора. Това е последствието от моралното състояние, от моралното настроение на една душа. Обаче при човека, който е влязъл в духовния свят с едно неморално настроение настъпва това, че този човек се превръща в нещо, което можем да наречем един отшелник, един вид самотник в духовния свят.
Той знае например, че един негов близък човек се намира също в духовния свят, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери никаква възможност да излезе от затвора на своя имагинативен облак и да се приближи до него, да влезе в контакт с него.
Моралността прави от нас едно дружелюбно, едно общително същество в духовния свят, едно същество, което може да влезе във връзка с други същества: неморалността ни превръща в един отшелник, в един самотник, в едно изолирано същество в духовния свят, поставя ни в самотност. И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане. И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта. В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувствуваме се като жители на Венера. Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Моралността прави от нас едно дружелюбно, едно общително същество в духовния
свят
, едно същество, което може да влезе във връзка с други същества: неморалността ни превръща в един отшелник, в един самотник, в едно изолирано същество в духовния
свят
, поставя ни в самотност.
Тогава установяваме една огромна разлика, когато става дума за отношение на един човек към друг, когато той се намира след смъртта. Тогава положението е такова, че при човека с морално състояние на душата също са налице образите, в които е обгърната душата, но този човек намира навсякъде възможността да бъде до известна степен заедно с тези други хора. Това е последствието от моралното състояние, от моралното настроение на една душа. Обаче при човека, който е влязъл в духовния свят с едно неморално настроение настъпва това, че този човек се превръща в нещо, което можем да наречем един отшелник, един вид самотник в духовния свят. Той знае например, че един негов близък човек се намира също в духовния свят, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери никаква възможност да излезе от затвора на своя имагинативен облак и да се приближи до него, да влезе в контакт с него.
Моралността прави от нас едно дружелюбно, едно общително същество в духовния свят, едно същество, което може да влезе във връзка с други същества: неморалността ни превръща в един отшелник, в един самотник, в едно изолирано същество в духовния свят, поставя ни в самотност.
И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане. И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта. В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувствуваме се като жители на Венера. Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии. Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят.
към текста >>
Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния
свят
.
Моралността прави от нас едно дружелюбно, едно общително същество в духовния свят, едно същество, което може да влезе във връзка с други същества: неморалността ни превръща в един отшелник, в един самотник, в едно изолирано същество в духовния свят, поставя ни в самотност. И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане. И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта. В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувствуваме се като жители на Венера. Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии.
Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят.
В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят. Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение. И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото. Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера.
към текста >>
В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този
свят
.
И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане. И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта. В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувствуваме се като жители на Венера. Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии. Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят.
В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят.
Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение. И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото. Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера. И представлява една истина, когато се казва, че така наречения съюз на Монистите, в който хората се съединяват, довежда действително положението да там, че хората които са съединени в него, имайки антирелигиозно настроение, се подготвят добре да не могат в духовния свят да образуват съюз на Монистите, а всеки един да стои действително затворен във своя затвор.
към текста >>
И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с
Божествен
ото.
Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии. Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят. В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят. Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение.
И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото.
Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера. И представлява една истина, когато се казва, че така наречения съюз на Монистите, в който хората се съединяват, довежда действително положението да там, че хората които са съединени в него, имайки антирелигиозно настроение, се подготвят добре да не могат в духовния свят да образуват съюз на Монистите, а всеки един да стои действително затворен във своя затвор.
към текста >>
И представлява една истина, когато се казва, че така наречения съюз на Монистите, в който хората се съединяват, довежда действително положението да там, че хората които са съединени в него, имайки антирелигиозно настроение, се подготвят добре да не могат в духовния
свят
да образуват съюз на Монистите, а всеки един да стои действително затворен във своя затвор.
В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят. Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение. И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото. Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера.
И представлява една истина, когато се казва, че така наречения съюз на Монистите, в който хората се съединяват, довежда действително положението да там, че хората които са съединени в него, имайки антирелигиозно настроение, се подготвят добре да не могат в духовния свят да образуват съюз на Монистите, а всеки един да стои действително затворен във своя затвор.
към текста >>
Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за
Божествен
ото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание.
Това не е нещо, което трябва да обоснове едно съждение, а което се застъпва именно на окултното наблюдение като нещо, което трябва да настъпи като последствие на земните религиозни, или нерелигиозни настроения. Ние знаем, че на Земята са били основани най-различни религии, а именно главно в течение на развитието на човечеството от един общ извор. Те са били основани така, че от този общ извор, основателите на религиите са взели под внимание темпераментите на народите, климата и други неща, към които трябваше да бъдат приспособени религиите. Така душите не идваха в тази сфера на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение.
Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание.
Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание. В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение. Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в сферата на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво отношение.
към текста >>
И когато във физическия
свят
се ражда един човек, тогава с физическия човешки зародиш се е съединило това, което се е свило до най-малки размери, обаче е почерпило силите на целия Космос, когато е било увеличено до невъобразимо големи размери.
Но какво сме ние тогава, когато се съединим с този зародиш? Ние сме това, което описахме. Но ние сме приели силите на целия Космос, в нашето същество са действували силите на целия Космос. Ако през време, когато сме се развивали в мировото пространство сме приели в нас космическите сили толкова добре, колкото по-добре сме се подготвили и нашата Карма се образува чрез начина, по който сме живели заедно с хората, които сме срещали там, чрез това че след смъртта сме живели дружелюбно със тях, в нас се образуват силите, които чрез Кармата изправят тези неща в един земен, нов земен живот. Фактът, че се явяваме, като един човек, че сме в състояние да имаме Кармата вътрешно, която същевременно приема в себе си космическите сили, това зависи обаче от факта, че в определено време между смъртта и едно ново раждане сме приели в нас космическите сили, силите на целият Космос.
И когато във физическия свят се ражда един човек, тогава с физическия човешки зародиш се е съединило това, което се е свило до най-малки размери, обаче е почерпило силите на целия Космос, когато е било увеличено до невъобразимо големи размери.
Ние носим именно в себе си целият Космос, когато се въплъщаваме отново на Земята. И в известно отношение можем да си кажем: Ние носим в себе си целият Космос така, както той може да се съедини, когато той може правилно да се съедини с това, което сме донесли със себе си като настроение, като съдържа ние на душата при нашето пътуване през Космоса, при нашето разширение в мировите сфери след нашето предишно земно съществуване.
към текста >>
Когато вземем предвид този факт и след това четем в неговите епотеи, че той описва отвъдния
свят
като място, където животът става неизменим, едва тогава ние започва ме да разбираме голямата дълбочина на тези думи от мястото, където нещата не подлежат вече на никакво изменение.
Видите ли, аз съм занимавал много с Омир. Но в течение на последните месеци пред душата ми се яви именно това: как след смъртта човек не може да измени нищо, как отношенията остават същите, как например знаем за един човек, към който в живота на Земята сме стояли по определен начин: ти не си го обичал, обаче как ние не можем да изменим това.
Когато вземем предвид този факт и след това четем в неговите епотеи, че той описва отвъдния свят като място, където животът става неизменим, едва тогава ние започва ме да разбираме голямата дълбочина на тези думи от мястото, където нещата не подлежат вече на никакво изменение.
И това е едно чудесно впечатление, човек да сравни своето собствено познание с това, което "слепият Омир" изказва като един душевидец: изказва го като една велика окултна истина и го прави в своите поетически творби! И още нещо друго беше фрапиращо за мене, нещо срещу което аз направо настръхнах, защото ми се видя за невярване, но от което човек не може да избяга. Някой или повечето от вас знаят за така наречените гробове на Медичите във Флоренция, които е изваял Микеланжело. Това са Джулиано и Лоренцо де Медичи и четири алегорични фигури. При това хората не си представят обикновено нещо художествено.
към текста >>
Когато сме изострили нашият поглед, тогава ние получаваме едно разбиране за другите души, за душите на другите хора не чрез окултният поглед, който може да вижда духовния
свят
, а чрез погледа, който е изострен от Духовната наука.
Много не що е било тайно скрито в това, което е произвела еволюцията на човечеството и още много неща ще станат разбираеми само тогава, когато хората ще гледат нещата чрез това, което може да изостри окултния поглед. Обаче в крайна сметка най-важното не са всички тези неща! Дали разбираме едно произведение на изкуството по-добре, или по-лошо, това е нещо общочовешко. Обаче важното е нещо друго!
Когато сме изострили нашият поглед, тогава ние получаваме едно разбиране за другите души, за душите на другите хора не чрез окултният поглед, който може да вижда духовния свят, а чрез погледа, който е изострен от Духовната наука.
Чрез произвеждането от здравия човешки ум, разбиране на Духовната наука в нас израства познанието за това, което срещаме в живота, преди всичко на това, което е душата на нашите себеподобни. И ние се стараем да развием разбиране за всяка човешка душа.
към текста >>
51.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В това време човекът е изцяло свързан със земния
свят
.
И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него. Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце. Когато окултният поглед е насочен върху някого, който е напуснал сравнително неотдавна физическото поле, той се намира, както вече знаем в сферата на Камалока. Говорейки макрокосмически, това е сферата която е ограничена от пътя описан от Луната около Земята. Човекът се вживява следователно в тази сфера, разширявайки своето духовно-душевно същество, така че обитава цялата сфера на Луната.
В това време човекът е изцяло свързан със земния свят.
Желанията, похотите, инстинктите, симпатиите, антипатиите, които е развил, съставляват силите, които го отклоняват обратно към земния свят. През време на пребиваването в Камалока, човекът в известен смисъл е затворен като в една атмосфера на неговата собствена астрална природа, каквато той си е усвоил на Земята. Той все още желае това, което е желал на Земята, проявява интерес към това, което е проявявал интерес на Земята. И това пребиваване в Камалока, има предназначението човекът да отвикне от тези интереси. Тъй като в развитието на Земята, желанията са зависими от физическите органи и всички сетивни наслаждения например са зависими от тези органи, те не могат да бъдат задоволени в сферата на Камалока след смъртта, понеже физически органи вече липсват, душата отвиква от тях, поради невъзможността те да бъдат задоволени.
към текста >>
Желанията, похотите, инстинктите, симпатиите, антипатиите, които е развил, съставляват силите, които го отклоняват обратно към земния
свят
.
Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце. Когато окултният поглед е насочен върху някого, който е напуснал сравнително неотдавна физическото поле, той се намира, както вече знаем в сферата на Камалока. Говорейки макрокосмически, това е сферата която е ограничена от пътя описан от Луната около Земята. Човекът се вживява следователно в тази сфера, разширявайки своето духовно-душевно същество, така че обитава цялата сфера на Луната. В това време човекът е изцяло свързан със земния свят.
Желанията, похотите, инстинктите, симпатиите, антипатиите, които е развил, съставляват силите, които го отклоняват обратно към земния свят.
През време на пребиваването в Камалока, човекът в известен смисъл е затворен като в една атмосфера на неговата собствена астрална природа, каквато той си е усвоил на Земята. Той все още желае това, което е желал на Земята, проявява интерес към това, което е проявявал интерес на Земята. И това пребиваване в Камалока, има предназначението човекът да отвикне от тези интереси. Тъй като в развитието на Земята, желанията са зависими от физическите органи и всички сетивни наслаждения например са зависими от тези органи, те не могат да бъдат задоволени в сферата на Камалока след смъртта, понеже физически органи вече липсват, душата отвиква от тях, поради невъзможността те да бъдат задоволени. Всичко това, което често пъти сме описвали относно човека непосредствено след смъртта, се отнася обаче, както лесно можем да разберем, към индивидуалността на човека в най-тесния смисъл на думата, към това, което човекът трябва да изтръгне от своята астрална природа, от което той трябва да отвикне, което трябва да отстрани от себе си.
към текста >>
Тук ние се намираме на една точка, където духовната мъдрост се превръща в нещо наистина много практично в живота, на една точка където материализмът и спиритуализмът стоят един срещу друг не само като теория, а като живи сили, така че можем да кажем: Чрез привързването към спиритуализма се създават връзките между човешките индивидуалности, безразлични дали те живеят на Земята, или са заминали в духовния
свят
.
Именно при противници на Духовната наука намираме, че след тяхната смърт те имат една сфера на желания, за която може да се каже напълно определено: тази сфера от желания се изразява, проявява се чрез това, че такива хора изпитват едно страстно желание за Духовната наука. Ето защо за такива минали през вратата на смъртта хора се оказва така благотворно, да им се чете от страна на останалите живи на Земята, за истините на Духовната наука. Това се оказва като извънредно благотворно за такива хора. Това трябва да става по начин, като живеещите на Земята си съставят един жив образ за изгледа, за физиономията на съответния мъртъв, какъвто е бил той през последното време на Земята, вземат една книга и в пълна тишина с мисълта насочена към мъртвия, като че все едно стоят пред него, започват да му четат изречение по изречение. Мъртвият приема това с цялото си горещо желание и има извънредно голяма полза от него.
Тук ние се намираме на една точка, където духовната мъдрост се превръща в нещо наистина много практично в живота, на една точка където материализмът и спиритуализмът стоят един срещу друг не само като теория, а като живи сили, така че можем да кажем: Чрез привързването към спиритуализма се създават връзките между човешките индивидуалности, безразлични дали те живеят на Земята, или са заминали в духовния свят.
Ние можем да бъдем полезни по описания начин и още по някой друг начин, за които ще говорим, когато се отдаде случай за това. Обаче, ако не стоим в духовния живот, това не означава само една липса на знание, а то означава, че поставя наистина в една напълно ограничена сфера на съществуването: а именно само в сферата на физическото. Така че когато сме материалистично настроени и живеем само в материята, ние веднага изгубваме връзката с някоя индивидуалност, когато тя е минала през вратата на смъртта. Тук това, което бе казано, имаме един пример, какво извънредно голямо значение има действието на единия свят в другия. Самият мъртъв, когато той например има силно желание, да се запознае с това, или онова от Духовната Мъдрост се лишава от изпълнението на това желание, остава обременен с това желание.
към текста >>
Тук това, което бе казано, имаме един пример, какво извънредно голямо значение има действието на единия
свят
в другия.
Мъртвият приема това с цялото си горещо желание и има извънредно голяма полза от него. Тук ние се намираме на една точка, където духовната мъдрост се превръща в нещо наистина много практично в живота, на една точка където материализмът и спиритуализмът стоят един срещу друг не само като теория, а като живи сили, така че можем да кажем: Чрез привързването към спиритуализма се създават връзките между човешките индивидуалности, безразлични дали те живеят на Земята, или са заминали в духовния свят. Ние можем да бъдем полезни по описания начин и още по някой друг начин, за които ще говорим, когато се отдаде случай за това. Обаче, ако не стоим в духовния живот, това не означава само една липса на знание, а то означава, че поставя наистина в една напълно ограничена сфера на съществуването: а именно само в сферата на физическото. Така че когато сме материалистично настроени и живеем само в материята, ние веднага изгубваме връзката с някоя индивидуалност, когато тя е минала през вратата на смъртта.
Тук това, което бе казано, имаме един пример, какво извънредно голямо значение има действието на единия свят в другия.
Самият мъртъв, когато той например има силно желание, да се запознае с това, или онова от Духовната Мъдрост се лишава от изпълнението на това желание, остава обременен с това желание. Би могло най-много да съществува възможност той да намери някого, който също е минал през вратата на смъртта и който в земния си живот е стоял в едно такова отношение с него, нещо, което през време на пребиваването в Камалока едва ли е възможно за него, че да му се достави известно задоволяване само чрез простото съществуване, чрез отношението, в което се намира с него по това задоволяване съвсем не е достатъчно. Но това не може да се сравни с извънредно голямото благодеяние, което живеещият още на Земята, намиращият се още на физическото поле може да направи на мъртвия.
към текста >>
Когато се отнасяме в смисъла на това, което можем да изпитаме чрез Духовната наука, ние ставаме устрои тели на съвършено други отношения на живота, на отношения на живота, които действуват от единия
свят
в другия.
Когато се отнасяме в смисъла на това, което можем да изпитаме чрез Духовната наука, ние ставаме устрои тели на съвършено други отношения на живота, на отношения на живота, които действуват от единия свят в другия.
В това отношение можем да кажем, че днес развитието на Духовната наука не е напреднало особено много, за да се превърне тя в сили на живота. Имаме да вършим още извънредно много, за да превърнем в действителни сили това, което Духовната наука може да ни даде и добре би било да се запознаем с истините на Духовната Наука и след това да устроим целият си живот съобразно тези истини. Ако разберем Духовната наука в този дълбок смисъл, ако направим от нея един нерв на живота, тогава на Земята малко ще се спори върху духовната теория. Този е въпросът, върху който трябва да размислим. Чрез Духовната наука се изменя не само земния живот, а целият живот на човечеството.
към текста >>
И ако Духовната наука бъде повече, много повече превърната в дело на сърцето по околният път, чрез разбирането на идеите, когато хората ако можем да употребим тези банални думи се държат и отнасят в смисъла на Духовната наука, тогава все повече и повече ще се прояви взаимоотношението между физическия и духовен
свят
.
В това отношение можем да кажем, че днес развитието на Духовната наука не е напреднало особено много, за да се превърне тя в сили на живота. Имаме да вършим още извънредно много, за да превърнем в действителни сили това, което Духовната наука може да ни даде и добре би било да се запознаем с истините на Духовната Наука и след това да устроим целият си живот съобразно тези истини. Ако разберем Духовната наука в този дълбок смисъл, ако направим от нея един нерв на живота, тогава на Земята малко ще се спори върху духовната теория. Този е въпросът, върху който трябва да размислим. Чрез Духовната наука се изменя не само земния живот, а целият живот на човечеството.
И ако Духовната наука бъде повече, много повече превърната в дело на сърцето по околният път, чрез разбирането на идеите, когато хората ако можем да употребим тези банални думи се държат и отнасят в смисъла на Духовната наука, тогава все повече и повече ще се прояви взаимоотношението между физическия и духовен свят.
към текста >>
Цял един
свят
от непреживени неща, застават пред душата след смъртта.
Душата продължава да живее в безразличие, докато чрез знанието би била разтърсена, чрез знанието за възможностите. Следователно чрез това че човекът знае много малко нещо за възможностите, за връзките, които съществуват в живота, че знае само това, което се случва чрез външните обстоятелства, чрез това неговия душевен живот е беден, чрез това в този душевен живот не се изразява това, което иначе би се изразило. Може би човек, въобще не би стигнал, да изкаже така лесно нещо привидно парадоксално, ако изследванията на живота след смъртта не биха го довели до там. Защото някои неща които се явяват в душата, е и това, което току що бе охарактеризирано като нещо, което не стига до горното съзнание. След смъртта пред душата се явяват много неща, явяват се много силно, за които той не е имал никакво предчувствие през време на живота на Земята: Ти се намираше в опасност за живота, ти пропусна едно щастие, беше в това, или онова положение.
Цял един свят от непреживени неща, застават пред душата след смъртта.
Това, което изглежда смешно за материалиста, след смъртта то става действителност, истинска действителност. Така, че можем да кажем: След смъртта човек се научава да познава цял един свят от това, което през време на земния живот е било около него и е намерило един съзнателен израз в него.
към текста >>
Така, че можем да кажем: След смъртта човек се научава да познава цял един
свят
от това, което през време на земния живот е било около него и е намерило един съзнателен израз в него.
Може би човек, въобще не би стигнал, да изкаже така лесно нещо привидно парадоксално, ако изследванията на живота след смъртта не биха го довели до там. Защото някои неща които се явяват в душата, е и това, което току що бе охарактеризирано като нещо, което не стига до горното съзнание. След смъртта пред душата се явяват много неща, явяват се много силно, за които той не е имал никакво предчувствие през време на живота на Земята: Ти се намираше в опасност за живота, ти пропусна едно щастие, беше в това, или онова положение. Цял един свят от непреживени неща, застават пред душата след смъртта. Това, което изглежда смешно за материалиста, след смъртта то става действителност, истинска действителност.
Така, че можем да кажем: След смъртта човек се научава да познава цял един свят от това, което през време на земния живот е било около него и е намерило един съзнателен израз в него.
към текста >>
Ако сега съгласно определението, съгласно предназначението на настоящият цикъл на нашето развитие, хората биха добили разбиране за духовния
свят
, тогава това, което без съмнение не може да съществува за сетивното схващане и за сетивния ум, обаче въпреки това се намира около нас, би действувало около нас по определен начин.
Отношението на силите, тяхното взаимодействие е било налице. Може би влакът е бил там, ние също сме били там, всички неща са били подготвени за нашата смърт. Силите са си взаимодействували, те са действували минавайки един покрай други, обаче те не са се съчетали. Съществуват много подобни неща в нашата околност, около нас в живота. Те съществуват, обаче нямаме възприятия за тях, но те са около нас.
Ако сега съгласно определението, съгласно предназначението на настоящият цикъл на нашето развитие, хората биха добили разбиране за духовния свят, тогава това, което без съмнение не може да съществува за сетивното схващане и за сетивния ум, обаче въпреки това се намира около нас, би действувало около нас по определен начин.
И тук ние идваме до един извънредно интересен факт. Да предположим, че нещата са стояли действително така, както бе описано, че сме избегнали смъртта благодарение на това, че сме закъснели с три минути с нашето излизане: материалистът не долавя нищо от това. Онзи човек, който постепенно си създава разбиране в своето сърце за такива връзки днес Духовната наука се намира едвам в началото на своето развитие при него душата действително се променя. Ако си е създал разбиране за тази Духовна наука, ако е живял известно време в нея и не е добил само едно външно разбиране, а ако тя е станала съдържание на неговата душа, ако живее с нейните понятия и чувства, тогава той също ще излезе, може би с три минути по-късно, отколкото е възнамерявал и чрез това ще е избегнал смъртта обаче в момента в който би могла да дойде смъртта, ако обстоятелствата биха били други, той ще долови, ще почувствува нещо в себе си. Да се научи да чувствува според възможностите, това ще се получи, когато Антропософията стане жизнен сок на душата.
към текста >>
Чрез един такъв момент, в който би могло да се случи нещо, което е свързано с нас, ние бихме се превърнали в един временен медиум, бихме се пренесли в едно кратко медиумистично състояние, стигайки до положението да направим духовният
свят
да просветне в нашето съзнание.
И какво ще можем ние постепенно да чувствуваме например, чрез нещо подобно, когато човешката природа се е насочила според разбирането дадено от Духовната наука?
Чрез един такъв момент, в който би могло да се случи нещо, което е свързано с нас, ние бихме се превърнали в един временен медиум, бихме се пренесли в едно кратко медиумистично състояние, стигайки до положението да направим духовният свят да просветне в нашето съзнание.
Такива моменти биха могли да бъдат извънредно плодотворни за човека, когато мъртвите действуват в него, когато той ще има едно съзнателно знание за мъртвите. Моменти на несбъднати се факти, които са свързани с нас, се превръщат по определен начин в будители за впечатления от духовния свят. Твърде особената форма на един пълен с предчувствие живот ще се развие, чрез това именно в душите на онези, които са се сближили в живота с Духовната наука. И поради причината, че човечеството се намира в еволюция, действително в еволюция и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес. Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с мисълта възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности.
към текста >>
Моменти на несбъднати се факти, които са свързани с нас, се превръщат по определен начин в будители за впечатления от духовния
свят
.
И какво ще можем ние постепенно да чувствуваме например, чрез нещо подобно, когато човешката природа се е насочила според разбирането дадено от Духовната наука? Чрез един такъв момент, в който би могло да се случи нещо, което е свързано с нас, ние бихме се превърнали в един временен медиум, бихме се пренесли в едно кратко медиумистично състояние, стигайки до положението да направим духовният свят да просветне в нашето съзнание. Такива моменти биха могли да бъдат извънредно плодотворни за човека, когато мъртвите действуват в него, когато той ще има едно съзнателно знание за мъртвите.
Моменти на несбъднати се факти, които са свързани с нас, се превръщат по определен начин в будители за впечатления от духовния свят.
Твърде особената форма на един пълен с предчувствие живот ще се развие, чрез това именно в душите на онези, които са се сближили в живота с Духовната наука. И поради причината, че човечеството се намира в еволюция, действително в еволюция и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес. Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с мисълта възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности. Следователно също и по този начин съществува изглед Духовната наука да се превърне в една сила на живота, която ще действува съграждащо в живота. По-рано ни видяхме, как може да бъде упражнявано едно действие от физическото поле горе в живота след смъртта, сега виждаме как могат да бъдат създадени врати, или прозорци, за да може да бъде виждано във физическия живот това, което мъртвите изживяват.
към текста >>
С това аз исках само да ви дам едно понятие за това как могат да бъдат създадени начини за съобщение между двата
свят
а.
Твърде особената форма на един пълен с предчувствие живот ще се развие, чрез това именно в душите на онези, които са се сближили в живота с Духовната наука. И поради причината, че човечеството се намира в еволюция, действително в еволюция и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес. Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с мисълта възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности. Следователно също и по този начин съществува изглед Духовната наука да се превърне в една сила на живота, която ще действува съграждащо в живота. По-рано ни видяхме, как може да бъде упражнявано едно действие от физическото поле горе в живота след смъртта, сега виждаме как могат да бъдат създадени врати, или прозорци, за да може да бъде виждано във физическия живот това, което мъртвите изживяват.
С това аз исках само да ви дам едно понятие за това как могат да бъдат създадени начини за съобщение между двата свята.
към текста >>
тичаме по-бързо в духовният
свят
, когато сме повече спящи.
Да вземем първо интелектуалните сили. За какво ни помагат след смъртта? След смъртта интелектуалните сили ни помагат за това, да направим особено ясна нашата съзнателност, нашето съзнателно преживяване на времето между смъртта и едно ново раждане. И тук искам да опиша конкретните неща един човек, който е неистинен по отношение на неговите интелектуални качества, който не проявява никакъв особен интерес да се запознае истински с духовните отношения, което можем да постигнем само чрез познанието, ще развие наистина едно съзнание, обаче едно съзнание, което постепенно ще се затъмнее. И особеното сега е това, че понижението, затъмнението на съзнанието след смъртта става причина ние да изживеем по-бързо определеното време, т.е.
тичаме по-бързо в духовният свят, когато сме повече спящи.
Следователно, когато някой е тъп по отношение на това, което са интелектуалните сили, интелектуалните способности, той остава известно време съзнателен, обаче след това не може да запази по-нататък своето съзнание. Неговата тъпост предизвиква едно сумрачно състояние и тогава останалия живот протича бързо, такъв човек се връща относително скоро в земния живот. Друго е положението със силите, които са свързани със желанието, с волята. Тези сили ни помагат да извлечем мощни, или слаби сили от макрокосмическите отношения във времето между смъртта и едно ново раждане, сили от които се нуждаем за изграждането на нашият следващ земен живот. Ако човек дойде с едно неморално настроение на душата в такива отношения каквито описахме, той не може да извлече необходимите сили, които трябва да изградят правилно астралното, или етерното тяло тогава тези тела ще бъдат атрофирани.
към текста >>
Следователно моралността е това, което ни прави способни да извлечем от висшият
свят
силите, от които се нуждаем за нашето следващо въплъщение.
Неговата тъпост предизвиква едно сумрачно състояние и тогава останалия живот протича бързо, такъв човек се връща относително скоро в земния живот. Друго е положението със силите, които са свързани със желанието, с волята. Тези сили ни помагат да извлечем мощни, или слаби сили от макрокосмическите отношения във времето между смъртта и едно ново раждане, сили от които се нуждаем за изграждането на нашият следващ земен живот. Ако човек дойде с едно неморално настроение на душата в такива отношения каквито описахме, той не може да извлече необходимите сили, които трябва да изградят правилно астралното, или етерното тяло тогава тези тела ще бъдат атрофирани. Човек ще бъде слаб, или нещо подобно.
Следователно моралността е това, което ни прави способни да извлечем от висшият свят силите, от които се нуждаем за нашето следващо въплъщение.
Така интелектуалността и моралността са тясно свързани с това, което става от човека чрез неговото пребиваване в свръхсетивната сфера между смъртта и едно ново раждане. Силите на сърцето, или силите на чувствуването вътрешните сили на душата, застават срещу нас в съответното време между смъртта и едно ново раждане, застават обективно срещу нас, тогава те са вън от нас. Това има много голямо значение. Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира. За този който е проявил омраза, пред душата му застават образите на омразата.
към текста >>
Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ
свят
, като една среда в която той се намира.
Човек ще бъде слаб, или нещо подобно. Следователно моралността е това, което ни прави способни да извлечем от висшият свят силите, от които се нуждаем за нашето следващо въплъщение. Така интелектуалността и моралността са тясно свързани с това, което става от човека чрез неговото пребиваване в свръхсетивната сфера между смъртта и едно ново раждане. Силите на сърцето, или силите на чувствуването вътрешните сили на душата, застават срещу нас в съответното време между смъртта и едно ново раждане, застават обективно срещу нас, тогава те са вън от нас. Това има много голямо значение.
Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира.
За този който е проявил омраза, пред душата му застават образите на омразата. Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини. Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане. За най-вътрешните сили на нашата душа, нашият небосвод е онова, което гледаме между смъртта и едно ново раждане както гледаме небосвода тук на Земята. Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
С това е свързано, че когато сме приели Тайната на Голгота в най-вътрешната част на нашата душа, когато сме добили разбиране за думите на апостол Павел: "Не аз, а Христос в мене", когато изживяваме Христа в нас, тогава през време на пребиваването в сферата на Слънцето след смъртта, ние имаме възможността да гледаме това, което бе споменато тук като акашов
свят
от образи около нас и в този
свят
от акашови образи, да гледаме Христа в неговия най-красив, най-величествен образ, в една слава на откровението като елемент, в който живеем и тъчем.
Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини. Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане. За най-вътрешните сили на нашата душа, нашият небосвод е онова, което гледаме между смъртта и едно ново раждане както гледаме небосвода тук на Земята. Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане. Той е винаги при нас.
С това е свързано, че когато сме приели Тайната на Голгота в най-вътрешната част на нашата душа, когато сме добили разбиране за думите на апостол Павел: "Не аз, а Христос в мене", когато изживяваме Христа в нас, тогава през време на пребиваването в сферата на Слънцето след смъртта, ние имаме възможността да гледаме това, което бе споменато тук като акашов свят от образи около нас и в този свят от акашови образи, да гледаме Христа в неговия най-красив, най-величествен образ, в една слава на откровението като елемент, в който живеем и тъчем.
Тази мисъл не трябва да има само егоистично значение, защото това, което намираме разпространено като акашова картина, ние отново го приемаме в душата си при по-нататъшното пътуване из Вселената и го донасяме със себе си във следващото въплъщение, като чрез това ставаме не само един по-добър човек, а също една по-добра сила в развитието на Земята. Така това, което ние изработваме в нашето сърце, в света на нашите чувства е свърза но именно със способностите в следващият земен живот, свързано е вътрешно с този живот. И ние се запознаваме отново с техниката, как силите на нашето сърце, се образуват като един велик миров килим, като един миров небосвод около нас между смъртта и едно ново раждане, за да бъдат след това отново в нас по съответния начин с по-голяма сила, отколкото и предшествуващия живот. Защото всичко се засилва благодарение на това, че между смъртта и едно ново раждане ние гледаме около нас това, което в един живот сме преживели вътрешно и чрез това ставаме по-силни чрез преживяването, развивайки тези сили, които произлизат от живото гледище.
към текста >>
За отношенията между смъртта и едно ново раждане, които се важни поради това, че в живота на Земята ние не сме нищо друго освен това, което е направил от нас животът между смъртта и едно ново раждане и поради това, че ние не можем да стигнем все по-малко до едно действително познание на нашето същество и чрез това също до едно действително действуване и мислене в бъдещето на човечеството, ако не вземем под внимание това, което става в духовния
свят
между смъртта и едно ново раждане.
Така ние отново говорихме за някои от нещата, които са безкрайно важни за нас.
За отношенията между смъртта и едно ново раждане, които се важни поради това, че в живота на Земята ние не сме нищо друго освен това, което е направил от нас животът между смъртта и едно ново раждане и поради това, че ние не можем да стигнем все по-малко до едно действително познание на нашето същество и чрез това също до едно действително действуване и мислене в бъдещето на човечеството, ако не вземем под внимание това, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
Аз исках да поставя едно начало с това, което в бъдеще време ще стане по един, или друг начин все повече съдържа ние на Духовната наука.
към текста >>
52.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние отново трябва да се насочваме според необходимости и можем да кажем, че по отношение на нашето мислене и на нашето воление необходимостите проникват от по-висшите светове във физическия
свят
.
Когато размислим върху мисленето, ние ще си кажем: В нашето мислене ние трябва да се насочваме според обективните необходимости. Защото, ако в нашето мислене било то мислене на физическото поле, върху нещата на физическото поле, или върху нещата на по-висшите светове ако в нашето мислене не се насочваме според необходимостите, можем да изпаднем само в грешки и не ще стигнем до истината. В нашето воление ние трябва да се насочваме първо също така според това, което ни казват определени външни морални принципи.
Ние отново трябва да се насочваме според необходимости и можем да кажем, че по отношение на нашето мислене и на нашето воление необходимостите проникват от по-висшите светове във физическия свят.
към текста >>
В чувствуването можем да изживеем свободно това, което ни говори душата: защото окултно погледнато, чувствуването е едно отражение на онова, което без съмнение не влиза в нашето съзнание, което обаче се намира вън от нашето съзнание и е нещо непосредствено
божествен
о-духовно.
При волението също така чувствуваме, че зависи от нещо, обаче при чувствуването ние сме напълно в самите нас. Тук ние живеем изцяло в нашата душа. Това е така, защото нашето чувство е в крайна сметка един огледален образ, едно отражение на една сила намираща се твърде, твърде много отвън нашето съзнание. Ние трябва да разгледаме мислите така, че те са копие на това което представляват. Волението трябва да разбираме така, че то да изразява това, което е наше задължение.
В чувствуването можем да изживеем свободно това, което ни говори душата: защото окултно погледнато, чувствуването е едно отражение на онова, което без съмнение не влиза в нашето съзнание, което обаче се намира вън от нашето съзнание и е нещо непосредствено божествено-духовно.
Можем да кажем: Чрез мисленето и чрез волението Боговете се стараят да възпитават човека. В чувствуването Боговете ни оставят, макар и по един тайнствен начин, да участвуваме в тяхното собствено действуване, в тяхното собствено творчество. В чувствуването е също така, че имаме в нашата собствена душа присъствуващо нещо, при което самите Богове изпитват удоволствие.
към текста >>
Ние поглеждаме навсякъде, на всички страни и чувствуваме, силата на светлината и на цветовете, които стават за нас откровение за онези, които се намират в духовния
свят
.
А сега, чрез една така сграда, каквато е създадена тук ние можем да придружаваме всичко онова, което разглеждаме непрестанно с едно чувство, което ни свързва все по-вътрешно с духовните светове. И тази вътрешна връзка с духовните светове, трябва да получим от всичко това, което иначе разглеждаме. Ето защо трябва да припишем определена стойност на една такава сграда, трябва все повече да се вживяваме в това, което може да бъде за нас една такава сграда.
Ние поглеждаме навсякъде, на всички страни и чувствуваме, силата на светлината и на цветовете, които стават за нас откровение за онези, които се намират в духовния свят.
Без съмнение това което имаме да кажем, може да бъде произнесено също в едно тривиално, едно ужасно помещение, каквито има сега навсякъде, обаче нашата душа може да се стопли, действително да се стоп ли при духовните разглеждания само тогава, когато имаме такива помещения. Трябва да отбележим това, като една добра Карма, която придружава и благослави нашата работа. И при всеки такъв случай, какъвто е този двоен празник, ние трябва да си спомняме за значението на това, което може и трябва да бъде Духовната наука духовното познание на човека на новото време.
към текста >>
След това време прекарано в Камалока то живее онова, което ние нарекохме духовен
свят
, или Девакан.
Знаем, че непосредственото след като сме минали през вратата на смъртта ние минаваме през така наречената Камалока, т.е. изминаваме онова време, в което сме все още тясно свързани с нашето чувствуване, чрез нашите афекти, чрез целия наш душевен живот в нашето последно земно въплъщение. Ние постепенно се освобождаваме от тази връзка. Без съмнение след като сме минали през вратата на смъртта, ние не притежаваме нашето физическо тяло. Обаче макар и да сме положили нашето физическо и етерно тяло, нашето астрално тяло притежава още всички особености, които то е имало тук на Земята и тези особености, които това астрално тяло има, поради това че то е действувало в едно физическо тяло, то трябва да се освободи от тях, за целта то се нуждае от определено време и това е времето прекарано в Камалока.
След това време прекарано в Камалока то живее онова, което ние нарекохме духовен свят, или Девакан.
В написаните от мене книги аз охарактеризирах този духовен свят повече според това, което човекът изживява чрез различните елементи, които се разпространяват около него. Сега искаме да разгледаме времето между смъртта и едно ново раждане от една друга страна. А именно искаме да охарактеризираме това в общи черти. Когато човекът е минал през вратата на смъртта, той изживява следното: Докато сме тук на Земята, можем да кажем, че ние сме ограничени в определено място, затворени сме в нашата кожа и вън от нас е пространството е другите неща и същества. Обаче след смъртта не е така: а след смъртта е така, че ние се разширяваме първо с цялото наше същество, ставаме все по-големи и по-големи в нашето чувствуване.
към текста >>
В написаните от мене книги аз охарактеризирах този духовен
свят
повече според това, което човекът изживява чрез различните елементи, които се разпространяват около него.
изминаваме онова време, в което сме все още тясно свързани с нашето чувствуване, чрез нашите афекти, чрез целия наш душевен живот в нашето последно земно въплъщение. Ние постепенно се освобождаваме от тази връзка. Без съмнение след като сме минали през вратата на смъртта, ние не притежаваме нашето физическо тяло. Обаче макар и да сме положили нашето физическо и етерно тяло, нашето астрално тяло притежава още всички особености, които то е имало тук на Земята и тези особености, които това астрално тяло има, поради това че то е действувало в едно физическо тяло, то трябва да се освободи от тях, за целта то се нуждае от определено време и това е времето прекарано в Камалока. След това време прекарано в Камалока то живее онова, което ние нарекохме духовен свят, или Девакан.
В написаните от мене книги аз охарактеризирах този духовен свят повече според това, което човекът изживява чрез различните елементи, които се разпространяват около него.
Сега искаме да разгледаме времето между смъртта и едно ново раждане от една друга страна. А именно искаме да охарактеризираме това в общи черти. Когато човекът е минал през вратата на смъртта, той изживява следното: Докато сме тук на Земята, можем да кажем, че ние сме ограничени в определено място, затворени сме в нашата кожа и вън от нас е пространството е другите неща и същества. Обаче след смъртта не е така: а след смъртта е така, че ние се разширяваме първо с цялото наше същество, ставаме все по-големи и по-големи в нашето чувствуване. Това чувство Аз съм в моята кожа и вън от мене е пространството и нещата то е една опитност, която ние нямаме след смъртта.
към текста >>
във времето което следва след пребиваването в Камалока, първият не може както вече описахме това, да намери онези човеци, които са напуснали физическото поле преди него, или след него или се намират също в духовният
свят
.
Тук не е възможно да се впуснем по-подробно и по-точно в описанието на нещата, да ги нарисуваме, обаче искаме да разгледаме първо тези неща без рисунки. Сферата на Меркурий е една сфера, която е по-голяма от сферата на Луната. Когато се вживяваме в тази сфера, когато искаме да се вживеем в нея след смъртта, ние вършим това като човеци по най-различен начин. Някой човек това може да бъде точно изследвано със средствата на Духовната наука който е настроен неморално, или има нисък морал, се изживява в сферата на Меркурий по напълно различен начин от човека който е настроен морално. В сферата на Меркурий, т.е.
във времето което следва след пребиваването в Камалока, първият не може както вече описахме това, да намери онези човеци, които са напуснали физическото поле преди него, или след него или се намират също в духовният свят.
Следователно той се вживява в духовният свят, така че не може да намери онези, които са му били любими, с които би искал да бъде заедно. Той става един самотник, един отшелник в духовният свят в сферата на Меркурий, един такъв човек, който на Земята е живял неморално. Обаче морално настроения човек става тук това, което можем да наречем едно общително, едно дружелюбно същество. Той намира там преди всичко онези хора, които на Земята са му били близки като душевни същество. От това зависи, дали можем да бъдем заедно, то не зависи от пространствените отношения, защото всички ние изпълваме това пространство, а от това как ние сме настроени.
към текста >>
Следователно той се вживява в духовният
свят
, така че не може да намери онези, които са му били любими, с които би искал да бъде заедно.
Сферата на Меркурий е една сфера, която е по-голяма от сферата на Луната. Когато се вживяваме в тази сфера, когато искаме да се вживеем в нея след смъртта, ние вършим това като човеци по най-различен начин. Някой човек това може да бъде точно изследвано със средствата на Духовната наука който е настроен неморално, или има нисък морал, се изживява в сферата на Меркурий по напълно различен начин от човека който е настроен морално. В сферата на Меркурий, т.е. във времето което следва след пребиваването в Камалока, първият не може както вече описахме това, да намери онези човеци, които са напуснали физическото поле преди него, или след него или се намират също в духовният свят.
Следователно той се вживява в духовният свят, така че не може да намери онези, които са му били любими, с които би искал да бъде заедно.
Той става един самотник, един отшелник в духовният свят в сферата на Меркурий, един такъв човек, който на Земята е живял неморално. Обаче морално настроения човек става тук това, което можем да наречем едно общително, едно дружелюбно същество. Той намира там преди всичко онези хора, които на Земята са му били близки като душевни същество. От това зависи, дали можем да бъдем заедно, то не зависи от пространствените отношения, защото всички ние изпълваме това пространство, а от това как ние сме настроени. Ние ставаме самотници, въпреки че изпълваме същото пространство както и другите и оставаме самотници, защото не намираме пътя на другите, въпреки че се намираме в същото пространство.
към текста >>
Той става един самотник, един отшелник в духовният
свят
в сферата на Меркурий, един такъв човек, който на Земята е живял неморално.
Когато се вживяваме в тази сфера, когато искаме да се вживеем в нея след смъртта, ние вършим това като човеци по най-различен начин. Някой човек това може да бъде точно изследвано със средствата на Духовната наука който е настроен неморално, или има нисък морал, се изживява в сферата на Меркурий по напълно различен начин от човека който е настроен морално. В сферата на Меркурий, т.е. във времето което следва след пребиваването в Камалока, първият не може както вече описахме това, да намери онези човеци, които са напуснали физическото поле преди него, или след него или се намират също в духовният свят. Следователно той се вживява в духовният свят, така че не може да намери онези, които са му били любими, с които би искал да бъде заедно.
Той става един самотник, един отшелник в духовният свят в сферата на Меркурий, един такъв човек, който на Земята е живял неморално.
Обаче морално настроения човек става тук това, което можем да наречем едно общително, едно дружелюбно същество. Той намира там преди всичко онези хора, които на Земята са му били близки като душевни същество. От това зависи, дали можем да бъдем заедно, то не зависи от пространствените отношения, защото всички ние изпълваме това пространство, а от това как ние сме настроени. Ние ставаме самотници, въпреки че изпълваме същото пространство както и другите и оставаме самотници, защото не намираме пътя на другите, въпреки че се намираме в същото пространство. Ние ставаме самотници, когато влизаме в тази сфера с неморално настроение, с неморално устройство на душата и ставаме общителни, дружелюбни същества, когато проникваме там с морално настроение.
към текста >>
Преди всичко трябва да ни бъде ясно едно нещо: Във времената след смъртта, следователно във времето на пребиваването в сферата на Луната и в сферата на Меркурий, а също и в следващото време, което също ще охарактеризираме, ние живеем в духовният
свят
така, че нашият живот зависи от начина по който сме живели на Земята, във физическия
свят
, обаче значение има не само нашето съзнание, но и нашето подсъзнание.
Това е именно особеното, че отношенията на живота имат определена непроменливост. Чрез това, че те остават нещо непроменено, в нашата душа се развива силата, която урежда нашата Карма. Когато следователно в течение на 15 години сме обичали много малко един човек, ние разбираме това и преживявайки това ние развиваме силата, когато отново се въплътим на Земята, да променим това отношение. Чрез това развиваме силата и волята за кармическото изправяне. Тази е техниката на Кармата.
Преди всичко трябва да ни бъде ясно едно нещо: Във времената след смъртта, следователно във времето на пребиваването в сферата на Луната и в сферата на Меркурий, а също и в следващото време, което също ще охарактеризираме, ние живеем в духовният свят така, че нашият живот зависи от начина по който сме живели на Земята, във физическия свят, обаче значение има не само нашето съзнание, но и нашето подсъзнание.
Така както живеем нормално на Земята, в будното състояние ние живеем в нашият Аз. Под нашето азово съзнание е астралното съзнание, или подсъзнанието. И понякога това подсъзнание действува напълно различно от горното съзнание, от азовото съзнание, без човекът да знае това.
към текста >>
Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия
свят
, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта.
Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта.
И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от Духовната наука. Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука. Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука. Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият.
към текста >>
Помислете само, когато двата
свят
а, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният
свят
, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два
свят
а бъдат свързани по този начин.
Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука. Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука. Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите.
Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин.
Ако Духовната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение. Четенето на мъртвите е един от случаите, в които ние можем да влезем в непосредствена връзка с мъртвите, в които можем да има помогнем. Онзи, който е пренебрегнал Духовната наука, остава винаги в мъчението да проявява желание за нея, ако ние тук на Земята не му помогнем. Обаче ние можем да му помогнем от тук, ако той въобще има едно такова желание. Така живият може да помогне на умрелият.
към текста >>
Тогава човекът ще почувствува как онези, които са заминали за другия
свят
, проникват в земния живот и ще има връзка с тях.
Да предположим, че някой излиза с пет минути по-рано от обикновено, благодарение на това е бил запазен от загиване, или би му се случило нещо неприятно. В такъв един момент, може да пролъхне в живота, като един сънищен образ, онова, което самите мъртви ни съобщават. Но човекът живее грубо. Той се интересува само от грубото, а не от финността на живота, които действуват и стават в този живот. В това отношение усвояването на Духовната наука създава финност на чувствата и усещанията.
Тогава човекът ще почувствува как онези, които са заминали за другия свят, проникват в земния живот и ще има връзка с тях.
Над пропастта, която разделя живите от мъртвите, ще бъде хвърлен мост, чрез Духовната наука, която ще стане действително един елексир на живота.
към текста >>
Според това, дали тук на Земята сме били в състояние да чувствуваме нашата преданост към светия Дух, ние намираме в тази сфера всички онези, които са имали същото настроение по отношение на
божествен
о духовното.
Следващата сфера, следователно следващото време след смъртта е така наречената сфера на Венера. Ние ставаме самотници в тази сфера на Венера, когато на Земята сме били нерелигиозно настроени. Напротив ставаме общителни, дружелюбни същества, когато донасяме от Земята със себе си, в душата си едно религиозно настроение.
Според това, дали тук на Земята сме били в състояние да чувствуваме нашата преданост към светия Дух, ние намираме в тази сфера всички онези, които са имали същото настроение по отношение на божествено духовното.
В тази сфера на Венера хората са групирани според религиозният стремеж така и религиозното изживяване са решаващи. В сферата на Венера групирането става сама според религиозните вероизповедания и светогледните убеждения. Онези, които имат един и същ светоглед, са съединени в сферата на Венера в големи, мощни общности. Те не са самотници. Самотници са онези, които не могат да развият някакви религиозни чувства и импулси.
към текста >>
Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят
божествен
о-духовният език, следователно, един по-висш език.
Тогава можем да констатираме, че някой който принадлежи на индуската религия, говори наистина за общата съществена ядка на всички религии, обаче той раз бира за обща, съществена ядка само това, което се съдържа в индуската, будистката религия. Последователите на тези религии говорят, проявявайки особени егоизма и когато говорят за това, те са обхванати от един групов егоизъм. Тук бихме могли да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня. Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът. Така Бог събрал народите съществуващи по лицето на Земята, за да могат народите да научат техните езици.
Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният език, следователно, един по-висш език.
Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците. Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно. Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците. И от прегарящият огън можало само да се чуват: "дайч, лайч, дайч, пайч". След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен".
към текста >>
Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте Богове", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее
божествен
ата ядка, един Бог: Вие всички сте Богове.
В сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, трябва действително да имаме разбиране за това, което дава възможност да влезем във връзка не само с хората имащи същото религиозно вероизповедание, защото ако разберем това Християнство така широко, че да го разглеждаме свързано със старозаветната религия, то никога не ни учи на едностранчивост.
Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте Богове", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте Богове.
Вие сте подобни на Боговете. Това е едно висше учение на Христа, като обръща вниманието на човека върху неговата божествена природа, върху това, че той може да бъде като Бога. Ти можеш да бъдеш като Бог, това е едно дълбоко и проникващо в сърцето учение на Христа! Но едно друго същество е произнесло същите думи и на Христовото изповедание принадлежи фактът, че едно друго същество е произнесло същите думи. В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога".
към текста >>
Това е едно висше учение на Христа, като обръща вниманието на човека върху неговата
божествен
а природа, върху това, че той може да бъде като Бога.
В сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, трябва действително да имаме разбиране за това, което дава възможност да влезем във връзка не само с хората имащи същото религиозно вероизповедание, защото ако разберем това Християнство така широко, че да го разглеждаме свързано със старозаветната религия, то никога не ни учи на едностранчивост. Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте Богове", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте Богове. Вие сте подобни на Боговете.
Това е едно висше учение на Христа, като обръща вниманието на човека върху неговата божествена природа, върху това, че той може да бъде като Бога.
Ти можеш да бъдеш като Бог, това е едно дълбоко и проникващо в сърцето учение на Христа! Но едно друго същество е произнесло същите думи и на Христовото изповедание принадлежи фактът, че едно друго същество е произнесло същите думи. В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога". Луцифер казва същите думи в изходната точка на изкушението в Рая и Христос ги казва отново същите думи! Ние докосваме тук една от най-дълбоките и имащи голямо значение точка на Християнското вероизповедание, точката в която се казва и където така да се каже, с пръст се посочва това, че важното не се състои само в съдържанието на някои думи, важно е това, кое същество произнася същите думи в мировата връзка.
към текста >>
Тук вече наш ръководител е Луцифер, ние навлизаме в един
свят
, който ни оплодява с нови сили.
Така след смъртта ние минаваме през една сфера на Луната, на Меркурий, на Венера и на Слънцето и живеем последователно в тези сфери. В сферата на Меркурий ни постига всичко, което имаме като морални не съвършенства, в сферата на Венера това, което имаме като религиозни несъвършенства, в сферата на Слънцето онова, което ни разделя от всичко, което се нарича "човешко". Следователно сега ние преминаваме в други сфери, които окултистът познава, като сфери на Марс, на Юпитер и на Сатурн.
Тук вече наш ръководител е Луцифер, ние навлизаме в един свят, който ни оплодява с нови сили.
Както тук имаме под нас Земя то, така там имаме Космоса и Слънцето под нас. Ние се врастваме в божествено-духовните светове и през време на нашето врастване в тези божествено-духовни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия Импулс. Този Импулс ние трябва да добием само на Земята и колко то по-силно сме го добили, толкова по-далече можем да го отнесем в Космоса. Тогава при нас идва Луцифер. Той ни води в света, в който трябва да влезем, за да бъдем подготвени за едно ново въплъщение.
към текста >>
Ние се врастваме в
божествен
о-духовните светове и през време на нашето врастване в тези
божествен
о-духовни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия Импулс.
Така след смъртта ние минаваме през една сфера на Луната, на Меркурий, на Венера и на Слънцето и живеем последователно в тези сфери. В сферата на Меркурий ни постига всичко, което имаме като морални не съвършенства, в сферата на Венера това, което имаме като религиозни несъвършенства, в сферата на Слънцето онова, което ни разделя от всичко, което се нарича "човешко". Следователно сега ние преминаваме в други сфери, които окултистът познава, като сфери на Марс, на Юпитер и на Сатурн. Тук вече наш ръководител е Луцифер, ние навлизаме в един свят, който ни оплодява с нови сили. Както тук имаме под нас Земя то, така там имаме Космоса и Слънцето под нас.
Ние се врастваме в божествено-духовните светове и през време на нашето врастване в тези божествено-духовни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия Импулс.
Този Импулс ние трябва да добием само на Земята и колко то по-силно сме го добили, толкова по-далече можем да го отнесем в Космоса. Тогава при нас идва Луцифер. Той ни води в света, в който трябва да влезем, за да бъдем подготвени за едно ново въплъщение. И онова от което не можем да се лишим, за да не стане Луцифер опасен за нас, това е отношението на Христовия Импулс, онова, което сме слушали за Христа през време на земния живот. Тогава ние се врастваме в другите сфери, които се намират вън от Слънцето.
към текста >>
После след като сме приели отново силите на Вселената в себе си, ние отново се смаляваме, свиваме се и носим в нас силите на звездният /път/
свят
.
Тази е тайната на човешкото битие след смъртта, между смъртта и едно ново раждане. След като човекът е минал през вратата на смъртта, излизайки от малкото пространство на Земята, той става все по-голям и по-голям, израства до размерите на сферата на Луната, на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн. Тук ние израстваме в мировото пространство, превръщайки се като духовно същество в един вид огромна сфера.
После след като сме приели отново силите на Вселената в себе си, ние отново се смаляваме, свиваме се и носим в нас силите на звездният /път/ свят.
Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе. Фактически нашият мозък крие една пълна със значение тайна. И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения.
към текста >>
Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния
свят
.
Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе. Фактически нашият мозък крие една пълна със значение тайна. И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения.
Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят.
То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: то проявява едно влияние. И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба. Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта. Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща. В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени.
към текста >>
И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният
свят
долу на Земята и обуславя вашата съдба.
И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения. Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят. То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: то проявява едно влияние.
И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба.
Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта. Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща. В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени. Гърците са наричали Омир-слепият, защото той е бил голям ясновидец. Той казва: животът след смъртта става онова място където няма никаква промяна.
към текста >>
Когато разберем това, тогава Духовната наука се превръща в едно благоговение, като в една мощна молитва, защото каквото друго е една молитва освен онова, което протъкава света, свързва нашата душа с
божествен
о-духовното, което прониква сетивният
свят
.
Когато разберем това, тогава Духовната наука се превръща в едно благоговение, като в една мощна молитва, защото каквото друго е една молитва освен онова, което протъкава света, свързва нашата душа с божествено-духовното, което прониква сетивният свят.
Тази молитва е това, което може да бъде днес една молитва. Ние трябва да я завоюваме, като живеем в сетивният свят. Когато се стремим съзнателно към това, тогава това което можем да знаем, се превръща съвсем самостоятелно в една молитва. Тогава духовното познание се превръща непосредствено в изживяване, в чувство, в усещане. И това трябва да стане то, тогава то може да работи колкото си иска с понятия и идеи.
към текста >>
Ние трябва да я завоюваме, като живеем в сетивният
свят
.
Когато разберем това, тогава Духовната наука се превръща в едно благоговение, като в една мощна молитва, защото каквото друго е една молитва освен онова, което протъкава света, свързва нашата душа с божествено-духовното, което прониква сетивният свят. Тази молитва е това, което може да бъде днес една молитва.
Ние трябва да я завоюваме, като живеем в сетивният свят.
Когато се стремим съзнателно към това, тогава това което можем да знаем, се превръща съвсем самостоятелно в една молитва. Тогава духовното познание се превръща непосредствено в изживяване, в чувство, в усещане. И това трябва да стане то, тогава то може да работи колкото си иска с понятия и идеи. Идеите и понятията се превръщат накрая в молитвени чисти усещания и чувства. От това именно се нуждае нашето време.
към текста >>
Докато разглежда нето на външният физически
свят
става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният
свят
става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено.
Тогава духовното познание се превръща непосредствено в изживяване, в чувство, в усещане. И това трябва да стане то, тогава то може да работи колкото си иска с понятия и идеи. Идеите и понятията се превръщат накрая в молитвени чисти усещания и чувства. От това именно се нуждае нашето време. Нашето време се нуждае от непосредствено, живо преминаване от разглеждането, от наблюдението към изживяването на Космоса, там където наблюдението, разглеждането става, като една молитва.
Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено.
И това става не чрез една сантименталност, чрез една едностранчива сантименталност, а чрез неговата собствена природа. Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане. Той ще знае: това, което е изживял, той го има сега в себе си като богатство на своя живот. Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие. Тогава Духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота.
към текста >>
Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си
божествен
ото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане.
Идеите и понятията се превръщат накрая в молитвени чисти усещания и чувства. От това именно се нуждае нашето време. Нашето време се нуждае от непосредствено, живо преминаване от разглеждането, от наблюдението към изживяването на Космоса, там където наблюдението, разглеждането става, като една молитва. Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено. И това става не чрез една сантименталност, чрез една едностранчива сантименталност, а чрез неговата собствена природа.
Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане.
Той ще знае: това, което е изживял, той го има сега в себе си като богатство на своя живот. Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие. Тогава Духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота. За тези неща ще говорим в бъдеще.
към текста >>
Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния
свят
, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие.
Нашето време се нуждае от непосредствено, живо преминаване от разглеждането, от наблюдението към изживяването на Космоса, там където наблюдението, разглеждането става, като една молитва. Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено. И това става не чрез една сантименталност, чрез една едностранчива сантименталност, а чрез неговата собствена природа. Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане. Той ще знае: това, което е изживял, той го има сега в себе си като богатство на своя живот.
Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие.
Тогава Духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота. За тези неща ще говорим в бъдеще.
към текста >>
53.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
и въпреки това въпросите, които се отнасят за отвъдният
свят
са налице и искат настоятелно отговор.
Самият живот довежда хората при Духовната наука и тя отплаща богато това, което става чрез тях, защото Духовната наука може да проникне живота със сили, които могат да дойдат само чрез нея. Когато човекът не съществува вече за физическите сетива, възниква първо загадъчният въпрос: Какво е тогава положението на човека след смъртта. Какво става с човека след смъртта. Официалната наука не може да даде никакъв отговор, защото тя констатира само това, което очите виждат, когато физическото тяло се разлага. Физическият мозък също се разлага и ясно е, че той не може да бъде от никаква полза за това, което човекът изживява без физическата дреха, без физическото тяло.
и въпреки това въпросите, които се отнасят за отвъдният свят са налице и искат настоятелно отговор.
Всъщност, за изяснението на тези въпроси, общите разглеждания съвсем не допринасят такава полза, както отделните конкретни случаи, които описват, как може да изглежда това, или онова. Това може да действува непосредствено в живота.
към текста >>
Налага се въпросът: Не може ли мъртвият да намери в другият
свят
съществата, които биха могли да го поучат?
Тук можем да видим, какво може да означава Духовната наука в практиката. Духовната наука не е само теория, тя действува и в живота, трябва да премахне стената, която съществува между живите и умрелите, тази пропаст може да бъде премахната. Когато внасяме Духовната наука в живота с истинско убеждение, можем да имаме голяма полза. Не съществува никакъв по-добър съвет освен този, да четем на мъртвите. Защото една особеност е тази, че непосредствено след смъртта ние не можем да завържем нови отношения трябва да продължаваме старите.
Налага се въпросът: Не може ли мъртвият да намери в другият свят съществата, които биха могли да го поучат?
Това не може да стане! Първо ние можем да имаме отношения само към същества, с които сме били свързани преди да сме минали през вратата на смъртта. Когато срещаме един дух, който не сме познавали на Земята, ние минаваме покрай него. Когато тук на Земята срещаме един велик гений, който носи дрехите на един колар, ние също не можем да го познаем. Можем да срещаме колкото и много същества, към които обаче не сме имали никакво отношение, тези същества не могат да ни ползуват нищо.
към текста >>
Тук имам един пример как от нашият земен
свят
, може да се действува върху отвъдния
свят
.
Тъй като Духовната наука се намира в началната точка на нейното развитие и хората едвам оставят тя да действува върху тях, живите могат да окажат голяма помощ на мъртвите като има дават тази помощ.
Тук имам един пример как от нашият земен свят, може да се действува върху отвъдния свят.
Но възможно е също и обратното: мъртвите също могат да действуват върху физическия свят. Когато Духовната наука ще обхване все повече света, ще може взаимно да се действува от двата свята. Мъртвите също могат да действуват върху живите. Човекът знае извънредно малко за света: той знае само това, което става тук в течение на времето. Мнозина мислят, че другото няма никакво значение.
към текста >>
Но възможно е също и обратното: мъртвите също могат да действуват върху физическия
свят
.
Тъй като Духовната наука се намира в началната точка на нейното развитие и хората едвам оставят тя да действува върху тях, живите могат да окажат голяма помощ на мъртвите като има дават тази помощ. Тук имам един пример как от нашият земен свят, може да се действува върху отвъдния свят.
Но възможно е също и обратното: мъртвите също могат да действуват върху физическия свят.
Когато Духовната наука ще обхване все повече света, ще може взаимно да се действува от двата свята. Мъртвите също могат да действуват върху живите. Човекът знае извънредно малко за света: той знае само това, което става тук в течение на времето. Мнозина мислят, че другото няма никакво значение. Онова, което се случва във физическия свят, е само една много малка част от това, което заслужава да се знае и човекът всъщност остава незнаещ в живота, когато познава само това което става тук.
към текста >>
Когато Духовната наука ще обхване все повече света, ще може взаимно да се действува от двата
свят
а.
Тъй като Духовната наука се намира в началната точка на нейното развитие и хората едвам оставят тя да действува върху тях, живите могат да окажат голяма помощ на мъртвите като има дават тази помощ. Тук имам един пример как от нашият земен свят, може да се действува върху отвъдния свят. Но възможно е също и обратното: мъртвите също могат да действуват върху физическия свят.
Когато Духовната наука ще обхване все повече света, ще може взаимно да се действува от двата свята.
Мъртвите също могат да действуват върху живите. Човекът знае извънредно малко за света: той знае само това, което става тук в течение на времето. Мнозина мислят, че другото няма никакво значение. Онова, което се случва във физическия свят, е само една много малка част от това, което заслужава да се знае и човекът всъщност остава незнаещ в живота, когато познава само това което става тук. Ние отиваме сутрин на нашата работа: може би считаме това за най-важното.
към текста >>
Онова, което се случва във физическия
свят
, е само една много малка част от това, което заслужава да се знае и човекът всъщност остава незнаещ в живота, когато познава само това което става тук.
Но възможно е също и обратното: мъртвите също могат да действуват върху физическия свят. Когато Духовната наука ще обхване все повече света, ще може взаимно да се действува от двата свята. Мъртвите също могат да действуват върху живите. Човекът знае извънредно малко за света: той знае само това, което става тук в течение на времето. Мнозина мислят, че другото няма никакво значение.
Онова, което се случва във физическия свят, е само една много малка част от това, което заслужава да се знае и човекът всъщност остава незнаещ в живота, когато познава само това което става тук.
Ние отиваме сутрин на нашата работа: може би считаме това за най-важното. Но веднъж отиваме на работа с три минути закъснение, тогава се случват, може би неочаквани събития. Ако бихме отишли на работа в обикновеното време, бихме били прегазени от някое превозно средство, но закъснявайки не сме били прегазени от това нещастие. Може би е трябвало да предприемем някакво пътуване и сме пропуснали влака. Оказва се, че именно този влак е претърпял една голяма катастрофа.
към текста >>
Може да се яви такъв случай, че ако бихме излезли от дома три минути по-рано, бихме били прегазени от някое превозно средство: ако имаме душевната възприемчивост, ако сме подготвени духовно, ние можем да получим в един такъв момент, едно впечатление от духовният
свят
по-благодат, едно съобщение от един заминал за другият
свят
.
Един приятел му казал: Не пътувай с парахода Титаник! Представете си чувствата на онзи, който се е отказал от своето пътуване, кога то научил за случилото се с парахода Титаник? Това подействувала потресаващо върху неговото чувство! Какви душевни впечатления бихме могли да имаме, ако бихме били в състояние да наблюдаваме през целия ден, от какво сме предпазвани, колко много събития биха могли да се случат с нас. Когато хората ще започнат някога да се занимават с духовни работи, те ще добият много повече възприемчивост за сложността на живота, за това, което става през време на деня.
Може да се яви такъв случай, че ако бихме излезли от дома три минути по-рано, бихме били прегазени от някое превозно средство: ако имаме душевната възприемчивост, ако сме подготвени духовно, ние можем да получим в един такъв момент, едно впечатление от духовният свят по-благодат, едно съобщение от един заминал за другият свят.
Тогава вратите, които разделят физическия от духовния свят биват отворени. Тогава може да се види, че мъртвите могат да говорят на хората, които са възпитали себе си в необходимата възприемчивост. До нас могат да проникнат важни неща: например, че мъртвият дава заповед да бъде изпълнено нещо, което той не е направил през време на своя живот. Така над пропастта, която разделя физическият от духовният свят, бива хвърлен мост по който може да се мине. Така, когато Духовната наука стане нещо практично, ние ще можем да се съобщаваме с мъртвите взаимно.
към текста >>
Тогава вратите, които разделят физическия от духовния
свят
биват отворени.
Представете си чувствата на онзи, който се е отказал от своето пътуване, кога то научил за случилото се с парахода Титаник? Това подействувала потресаващо върху неговото чувство! Какви душевни впечатления бихме могли да имаме, ако бихме били в състояние да наблюдаваме през целия ден, от какво сме предпазвани, колко много събития биха могли да се случат с нас. Когато хората ще започнат някога да се занимават с духовни работи, те ще добият много повече възприемчивост за сложността на живота, за това, което става през време на деня. Може да се яви такъв случай, че ако бихме излезли от дома три минути по-рано, бихме били прегазени от някое превозно средство: ако имаме душевната възприемчивост, ако сме подготвени духовно, ние можем да получим в един такъв момент, едно впечатление от духовният свят по-благодат, едно съобщение от един заминал за другият свят.
Тогава вратите, които разделят физическия от духовния свят биват отворени.
Тогава може да се види, че мъртвите могат да говорят на хората, които са възпитали себе си в необходимата възприемчивост. До нас могат да проникнат важни неща: например, че мъртвият дава заповед да бъде изпълнено нещо, което той не е направил през време на своя живот. Така над пропастта, която разделя физическият от духовният свят, бива хвърлен мост по който може да се мине. Така, когато Духовната наука стане нещо практично, ние ще можем да се съобщаваме с мъртвите взаимно. Така Духовната наука може да стане практична в живота.
към текста >>
Така над пропастта, която разделя физическият от духовният
свят
, бива хвърлен мост по който може да се мине.
Когато хората ще започнат някога да се занимават с духовни работи, те ще добият много повече възприемчивост за сложността на живота, за това, което става през време на деня. Може да се яви такъв случай, че ако бихме излезли от дома три минути по-рано, бихме били прегазени от някое превозно средство: ако имаме душевната възприемчивост, ако сме подготвени духовно, ние можем да получим в един такъв момент, едно впечатление от духовният свят по-благодат, едно съобщение от един заминал за другият свят. Тогава вратите, които разделят физическия от духовния свят биват отворени. Тогава може да се види, че мъртвите могат да говорят на хората, които са възпитали себе си в необходимата възприемчивост. До нас могат да проникнат важни неща: например, че мъртвият дава заповед да бъде изпълнено нещо, което той не е направил през време на своя живот.
Така над пропастта, която разделя физическият от духовният свят, бива хвърлен мост по който може да се мине.
Така, когато Духовната наука стане нещо практично, ние ще можем да се съобщаваме с мъртвите взаимно. Така Духовната наука може да стане практична в живота. Тя ще внесе свръхсетивният свят в непосредственото настояще. Сега може да възникне следващият въпрос: Когато вземем в ръцете си една книга третираща върху Духовната наука, ние четем на определен език. Разбират ли мъртвите този език?
към текста >>
Тя ще внесе свръхсетивният
свят
в непосредственото настояще.
Тогава може да се види, че мъртвите могат да говорят на хората, които са възпитали себе си в необходимата възприемчивост. До нас могат да проникнат важни неща: например, че мъртвият дава заповед да бъде изпълнено нещо, което той не е направил през време на своя живот. Така над пропастта, която разделя физическият от духовният свят, бива хвърлен мост по който може да се мине. Така, когато Духовната наука стане нещо практично, ние ще можем да се съобщаваме с мъртвите взаимно. Така Духовната наука може да стане практична в живота.
Тя ще внесе свръхсетивният свят в непосредственото настояще.
Сега може да възникне следващият въпрос: Когато вземем в ръцете си една книга третираща върху Духовната наука, ние четем на определен език. Разбират ли мъртвите този език? През периода на пречистването в Камалока след смъртта мъртвите разбират езика, който те са говорили на Земята. Едва при преминаването в Девакана този език престава да бъде разбиран. Тогава разбирането става с мисли.
към текста >>
През време на сън ние живеем в по-висшия
свят
/преминаваме несъзнателно в този
свят
/.
Що е един земен език? Всеки един земен език има значение само за земният живот и той е вътрешно свързан с организацията на човека, с климата с това, че гръклянът /ларинксът/ е различно устроен. Това, което се говори в Европа не се говори в Индия, обаче мислите не са свързани с физическият организъм, мислите не са образувани според индийските отношения. Мъртвите имат разбиране за езика само дотогава, докато се намират в Камалока. Когато чрез един медиум идват съобщения и те са предадени на един език, тези съобщения могат да бъдат предадени непосредствено само от хора, които са умрели неотдавна.
През време на сън ние живеем в по-висшия свят /преминаваме несъзнателно в този свят/.
През времето, когато спим ние живеем в същият свят в който живеем след смъртта. Сега бих искал да задам въпроса: Може ли онзи, който не е още ясновидец, който не може да наблюдава като ясновидец, може ли той все пак да знае как стоят нещата?
към текста >>
През времето, когато спим ние живеем в същият
свят
в който живеем след смъртта.
Всеки един земен език има значение само за земният живот и той е вътрешно свързан с организацията на човека, с климата с това, че гръклянът /ларинксът/ е различно устроен. Това, което се говори в Европа не се говори в Индия, обаче мислите не са свързани с физическият организъм, мислите не са образувани според индийските отношения. Мъртвите имат разбиране за езика само дотогава, докато се намират в Камалока. Когато чрез един медиум идват съобщения и те са предадени на един език, тези съобщения могат да бъдат предадени непосредствено само от хора, които са умрели неотдавна. През време на сън ние живеем в по-висшия свят /преминаваме несъзнателно в този свят/.
През времето, когато спим ние живеем в същият свят в който живеем след смъртта.
Сега бих искал да задам въпроса: Може ли онзи, който не е още ясновидец, който не може да наблюдава като ясновидец, може ли той все пак да знае как стоят нещата?
към текста >>
Както Слънцето е центърът на растителната система, на растителният
свят
и изпраща навсякъде своята светилна, така също физическото и етерното тяло трябва да бъдат осветлявани от една светлина.
Астралното тяло действува както Луната. Тук имаме същото отношение. Азът е Слънцето на физическото тяло, астралното тяло е неговата Луна, обаче една духовна Луна. Вие виждаме, че нашият Аз е един заместител на Слънцето в неговото действие, а астралното тяло замества Луната за човешкият организъм. В това се крие оправданието на това, което ясновидеца казва: Човекът се е образувал и развил като екстракт от Космоса.
Както Слънцето е центърът на растителната система, на растителният свят и изпраща навсякъде своята светилна, така също физическото и етерното тяло трябва да бъдат осветлявани от една светлина.
към текста >>
Когато се намира в духовният
свят
след смъртта, човекът също трябва да се потопи в нещо, за да добие съзнанието, иначе той би бил там в безсъзнателен живот.
Когато се потопяват в тялото, произвежда се съзнанието.
Когато се намира в духовният свят след смъртта, човекът също трябва да се потопи в нещо, за да добие съзнанието, иначе той би бил там в безсъзнателен живот.
В какво се потопява човекът след смъртта? Той се потопява в духовната субстанция, която съществува без съдействието, без участието на Земята. След Тайната на Голгота човекът постоянно трябва да се потопява в това, което е дошло чрез Тайната на Голгота като Христова субстанция на Земята, ние се запознахме с Христовото Същество като дух на Слънцето. Азът се е отделил, еманципирал се е някога от слънчевата светлина, по-късно след това великият дух на Слънцето слезе на Земята благодарение на това Азът на човека се потопява във веществото, в субстанцията на слънчевия дух човек изживява това потопяване в Христовата субстанция, когато е минал през вратата на смъртта и благодарение на това, след смъртта той е в състояние да развие съзнание. Във физическата природа тази степен се постига когато Земята ще е стигнала в дейното развитие на състоянието на Вулкан.
към текста >>
Тогава животът в долният
свят
е бил едно злочестно съществуване.
Благодарение на това, че Христос се е съединил със Земята, той действува така, че човекът който се е свързал с него, изживява след смъртта обратно то въздействие на това, което е схванал тук със своето съзнание. Така ние разбираме, как човекът трябва да си добие още на Земята възможността да може да развие съзнание също и след смъртта и как той трябва да донесе от физическото тяло силите, които развиват съзнанието. В Гръко-латинската епоха физическото тяло е било най-много озарявано. Тогава думите: "По-добре просяк тук на Земята, отколкото цар в царството на сенките". Са имали действителност.
Тогава животът в долният свят е бил едно злочестно съществуване.
Преди раждането на Христа животът след смъртта е бил много развит. Напротив ние принадлежим на едно време, което е забележително с това, че върху тялото не се упражнява вече една такава сила. Това, което е спящият човек отива фактически към един упадък. Откакто Христос дойде на Земята физическото тяло на човека отива към упадък. Вегетативният живот беше най-силно развит през време на Гръко-латинската епоха и най-изсъхналото, най-слабо ще стане тялото, когато Земята ще стигне до целта на нейното развитие.
към текста >>
Фактът, че тялото изсъхва, това няма нищо общо с живота след смъртта, обаче когато човек не е развил нищо духовно-душевно, той няма какво да занесе със себе си в духовния
свят
.
Красотата трябва да бъде смисъл, в който физическото Слънце и физическата Луна отиват към изсъхване, в този смисъл вътрешността /духовната страна/ на Слънцето и на Луната ще станат все по-лъчезарни, ще добият все по-голяма слава. От бъдещето разбират повече онези, които полагат грижи за развитието на душата и духа чрез Духовната Наука, отколкото онези, които отново подражават на гръцките състезателни игри, на гръцката физкултура. Колкото повече остава човек своето духовно-душевно същество в безсъзнателност, толкова повече се подготвя той една злощастна съдба между смъртта и едно ново раждане.
Фактът, че тялото изсъхва, това няма нищо общо с живота след смъртта, обаче когато човек не е развил нищо духовно-душевно, той няма какво да занесе със себе си в духовния свят.
Колкото повече се е старал да се проникне с духовно съдържание, толкова по-добре му върви след смъртта. Хората ще се научат все повече и повече да станат независими от това, което е свързано с тялото. Духовната наука не ще запази винаги формата, която има днес. Езикът може да задоволи само по един външен незадоволителен начин, това което той би казал. В Духовната наука важно ще бъде винаги това, как бива казано нещо, а не толкова какво се казва.
към текста >>
Обаче човешката душа ще израсне в духовния
свят
.
Днес ние стоим заедно и говорим върху Духовната наука. Ние ще минем през вратата на смъртта, ще се развием по-нататък минавайки през няколко прераждания и тогава ще имаме мисли независими от днешния земен език духовният живот ще проникне в нашият живот, ние ще можем да събеседваме с мъртвите. Индийският културен живот отива към своя залез. Някога целият въздух ще бъде изпълнен със самолети, земният живот ще опустее.
Обаче човешката душа ще израсне в духовния свят.
В края на земното развитие човекът ще е стигнал толкова далече, че не ще има вече пълна разлика между живите и мъртвите: живите и мъртвите ще живеят съвсем подобно. Земята отново ще премине в едно духовно състояние, защото човечеството ще се е одухотворило. Едно такова разглеждане може да ви покаже един истински отговор, когато хората питат: съществува живот и смърт, ще трае ли това винаги? Тогава не ще има никаква разлика между живеенето и умирането, всичко ще се одухотвори за човешкото съзнание. Това възвисяване на цялото човечество ще произведе онова състояние, което ще съществува на бъдещия Юпитер.
към текста >>
Ние постепенно ще навлезем повече в нашето разглеждане, изследвайки начина, по който човекът води този сменящ се живот, между пребиваването в тяло и пребиваването в духовният
свят
.
Когато говорим върху живота между смъртта и едно ново раждане, ние засягаме една обширна област. Там също всичко е подчинено на една промяна на едно преобразование също общуването на мъртвите с живите.
Ние постепенно ще навлезем повече в нашето разглеждане, изследвайки начина, по който човекът води този сменящ се живот, между пребиваването в тяло и пребиваването в духовният свят.
към текста >>
54.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният
свят
, живее в един
свят
, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка.
При това наше събиране, не бих искал да ви развивам общи теории, а да разгледам конкретни неща, когато искаме да отговорим на такива въпроси като този, който току що бе зададен. Ясновидецът, който може да вижда в духовните светове, стига също постепенно до това, да прозре онзи живот, който човек води между смъртта и едно ново раждане. Този живот между смъртта и едно ново раждане протича в духовните царства, които постоянно са около нас, на които ние постоянно принадлежим с една най-добра част на нашият духовно душевен живот.
Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка.
Ясновидецът може да проследи живота между смъртта и едно ново раждане. Основните въпроси, които възникват и които първо са меродавни за нашите идеали са всъщност от разглеждането на този живот между смъртта и едно ново раждане. Някой лесно може да вярва, че този живот няма нищо общо с този живот тук във физическото тяло, но той има много нещо общо с него в най-дълбокият смисъл. Ние забелязваме това особено тогава, когато обгърнем с поглед душите, които вече са минали през вратата на смъртта и разглеждаме тяхното отношение с такива души, които още се намират тук във физическото поле, във физическото тяло. Нека разгледаме веднага един особен случай: Един мъж беше минал през вратата на смъртта и беше оставил тук на Земята своята жена и своите деца.
към текста >>
Обаче, когато след смъртта се събудих отново в духовният
свят
, аз не можех да намеря моята жена и моите деца.
Това се изразяваше приблизително в следните думи при това обаче трябва да забележа, че трябва да облечем в земни думи това, което душите казват. Но това е само една дреха, езикът на душите е нещо различно, ние естествено не можем да предадем езика на мъртвите с физически думи, а трябва да преведем този език: Аз живях с оставените на Земята и когато по-рано, намирайки се още в тялото, аз заставах вечер срещу тях, след като през деня съм се занимавал с моите работи, тогава това което се излъчваше срещу мене от техните души, беше като един вид слънчева светлина. Всичко, което преживях при тях, ми украсяваше тогава умирителният физически живот. тогава не бих могъл да си представя, че мога да живея тогава този физически живот без моята жена и моите деца. Аз мога да си спомня всичко това, което преживях с тях през време на моето земно съществуване, това аз зная също още и днес.
Обаче, когато след смъртта се събудих отново в духовният свят, аз не можех да намеря моята жена и моите деца.
Те не съществуваха тук за мене, само споменът за прекараното в миналото съществувание живее в мене, сега те вече не съществуват за мене. Аз зная, че те се намират долу на Земята, обаче техният действителен душевен живот, това което те мислят, чувствуват и желаят от сутрин до вечер е като угаснало. Аз не намирам вече тези, които ми са скъпи, колкото и много да ги търся.
към текста >>
Разликата между настоящето време и миналите време е тази, че в миналите времена душите имаха едно старо духовно наследство, чрез което бяха вързани с духовния
свят
.
Това е фактически едно реално изживяване, но такова изживяване имат не малко хора, а то е участ на твърде много души, които минават понастоящем през вратата на смъртта. Това не е било винаги така в развитието на човечеството. В древните времена на развитието на човечеството това е било различно, тогава хората не са минавали така през вратата на смъртта и не са живеели на Земята във физическо тяло така, както това става днес.
Разликата между настоящето време и миналите време е тази, че в миналите времена душите имаха едно старо духовно наследство, чрез което бяха вързани с духовния свят.
Колкото по-далече отиваме в миналите времена, в които душите, които са въплътени днес, бяха също вече въплътени, ние намираме все повече и повече, че душите се намираха в една правилна връзка с духовните светове. Хората все повече и повече изгубваха това наследство. И днес ние живеем в това отношение физически в едно време в което нещата са се изменили в развитието на човечеството. Днес много, много неща са се изменили вече. Нека първо преди да обгърнем с поглед сериозните факти, за които говорихме да си изясним, как нещата са се изменили в развитието на човечеството.
към текста >>
Това са виждали всички души, както седят виждайки физическия
свят
, те са виждали също и духовния
свят
.
Но това не е най-важното: даже когато човек излиза днес през една ясна нощ, при осеяно със звезди небе и насочва поглед към това небе, той не вижда нищо освен външни, физически светещи звезди. Не е било така в по-стари времена, не е било така за душите, които се намират сега тук на Земята и в по-стари времена са били въплътени в други тела. Душите, които днес не виждат нищо повече от физическите звезди, са виждали порано, насочвайки погледа към звездното небе, по малко физическата светлина на звездите, но са виждали това, което е било духовно свързано със звездите. А със всички звезди са свързани духовни същества. Онова, за което можем да говорим днес във Духовната наука като за висшите йерархии, това са виждали със своя ясновидски поглед душите в прадревни времена на развитието на човечеството.
Това са виждали всички души, както седят виждайки физическия свят, те са виждали също и духовния свят.
И да се отрече в старо време духовният свят би било голяма глупост. Би било все едно днес да се отрече съществува нето на розите и лилиите, които виждаме със своите очи. Хората от миналото са виждали духовните светове, следователно е било невъзможно да ги отричат. В това се състои в известно отношение сега напредъкът, че хората са изгубили непосредствената връзка с духовния свят, обаче в замяна на това са добили по-голяма степен на свобода и самостоятелност. В минали времена човешката душа е живеела в един духовен външен свят, обаче духовният външен свят, постепенно е изчезнал за нейният поглед.
към текста >>
И да се отрече в старо време духовният
свят
би било голяма глупост.
Не е било така в по-стари времена, не е било така за душите, които се намират сега тук на Земята и в по-стари времена са били въплътени в други тела. Душите, които днес не виждат нищо повече от физическите звезди, са виждали порано, насочвайки погледа към звездното небе, по малко физическата светлина на звездите, но са виждали това, което е било духовно свързано със звездите. А със всички звезди са свързани духовни същества. Онова, за което можем да говорим днес във Духовната наука като за висшите йерархии, това са виждали със своя ясновидски поглед душите в прадревни времена на развитието на човечеството. Това са виждали всички души, както седят виждайки физическия свят, те са виждали също и духовния свят.
И да се отрече в старо време духовният свят би било голяма глупост.
Би било все едно днес да се отрече съществува нето на розите и лилиите, които виждаме със своите очи. Хората от миналото са виждали духовните светове, следователно е било невъзможно да ги отричат. В това се състои в известно отношение сега напредъкът, че хората са изгубили непосредствената връзка с духовния свят, обаче в замяна на това са добили по-голяма степен на свобода и самостоятелност. В минали времена човешката душа е живеела в един духовен външен свят, обаче духовният външен свят, постепенно е изчезнал за нейният поглед. Така днес душата, която е принудена да се ограничава само с виждането на външният свят, е пуста и празна.
към текста >>
В това се състои в известно отношение сега напредъкът, че хората са изгубили непосредствената връзка с духовния
свят
, обаче в замяна на това са добили по-голяма степен на свобода и самостоятелност.
Онова, за което можем да говорим днес във Духовната наука като за висшите йерархии, това са виждали със своя ясновидски поглед душите в прадревни времена на развитието на човечеството. Това са виждали всички души, както седят виждайки физическия свят, те са виждали също и духовния свят. И да се отрече в старо време духовният свят би било голяма глупост. Би било все едно днес да се отрече съществува нето на розите и лилиите, които виждаме със своите очи. Хората от миналото са виждали духовните светове, следователно е било невъзможно да ги отричат.
В това се състои в известно отношение сега напредъкът, че хората са изгубили непосредствената връзка с духовния свят, обаче в замяна на това са добили по-голяма степен на свобода и самостоятелност.
В минали времена човешката душа е живеела в един духовен външен свят, обаче духовният външен свят, постепенно е изчезнал за нейният поглед. Така днес душата, която е принудена да се ограничава само с виждането на външният свят, е пуста и празна. И колко много души ходят днес по света, които не знаят нищо да това, че всички пространства са изпълнени от духовни същества, от духовно тъкане и духовно битие. Но човек може да добие също само чрез виждането на външният свят, едно познание за съдържанието на духовният свят. Той може да постигне това, като се вглъби във своята душа.
към текста >>
В минали времена човешката душа е живеела в един духовен външен
свят
, обаче духовният външен
свят
, постепенно е изчезнал за нейният поглед.
Това са виждали всички души, както седят виждайки физическия свят, те са виждали също и духовния свят. И да се отрече в старо време духовният свят би било голяма глупост. Би било все едно днес да се отрече съществува нето на розите и лилиите, които виждаме със своите очи. Хората от миналото са виждали духовните светове, следователно е било невъзможно да ги отричат. В това се състои в известно отношение сега напредъкът, че хората са изгубили непосредствената връзка с духовния свят, обаче в замяна на това са добили по-голяма степен на свобода и самостоятелност.
В минали времена човешката душа е живеела в един духовен външен свят, обаче духовният външен свят, постепенно е изчезнал за нейният поглед.
Така днес душата, която е принудена да се ограничава само с виждането на външният свят, е пуста и празна. И колко много души ходят днес по света, които не знаят нищо да това, че всички пространства са изпълнени от духовни същества, от духовно тъкане и духовно битие. Но човек може да добие също само чрез виждането на външният свят, едно познание за съдържанието на духовният свят. Той може да постигне това, като се вглъби във своята душа. Но мнозина не могат това, такива души са точно както в семейството, за което аз загатнах.
към текста >>
НАГОРЕ